BG61074B2

BG61074B2 - Метод за получаване на таксол

Info

Publication number: BG61074B2
Application number: BG092102A
Authority: BG
Inventors: Robert Holton
Original assignee: Florida State University
Priority date: 1989-05-31
Filing date: 1990-05-30
Publication date: 1996-10-31
Also published as: EP0400971A3; CN1057049A; FI102176B; DE69032512D1; AU630696B2; NZ233663A; FI102176B1; IE901707L; CN1064958C; IL94426A; ES2122957T3; NO174099B; US5175315A; CN1086512A; CN1057082C; JP2500198B2; DK0400971T3; AU5515090A; JPH0830050B2; YU97590A

Abstract

Изобретението се отнася до -лактам с обща формула в която r1 означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил, r2 означава водород, алкил, ацил, ацетал, етоксиетил или друга хидроксизащитна група и r3 означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил. Изобретението се отнася и до метод за получаване на таксол, при който -лактамът взаимодейства с алкохол в присъствие на активатор, като се получава -амидоестер, превръщащ се в таксол. Таксолът намира приложение в медицината като антиканцерогенно и химиотерапевтично средство. 19 претенции

Description

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Изобретението се отнася до нови β-лактами, метод за тяхното получаване и метод за получаване на таксол чрез използване на βлактамите.

Таксановата фамилия на терпените, член на която е таксолът, обект на биологически и химически изследвания. Таксолът е обещаващо противоканцерогенно химиотерапевтично вещество с широк спектър от антилевкозна и туморинхибираща активност и има следната структурна формула

Именно поради тази негова обещаваща активност таксолът се подлага на клинични изследвания както във Франция, така и в САЩ.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Осигуряването на таксол за клинични изследвания се осъществява от кората на няколко вида тис (Taxus). Таксолът се намира само в незначителни количества в кората на тези бавно растящи вечнозелени растения и ограниченото предлагане на таксола се разминава с търсенето му. По химически път в последните години се търси жизнеспособен синтетичен метод за получаване на таксоли. Известните резултати не са напълно задоволителни.

Известен е синтетичен метод, свързан със синтез на тетрацикличните ядра на таксана от готови химически продукти. Известен е метод за синтез на представител на таксолите-таксузин [Holton et al. JACS 110, 6558 (1988)]. Макар че в този подход е постигнат прогрес, окончателният пълен синтез на таксола е многостадиен, продължителен и скъп процес.

Един алтернативен подход за получаване на таксол е описан в Greene et al. JACS 110, 5917 (1988) и включва употребата на представител на таксола - 10-деацетил бакатин 111, който има следната структурна формула

10-деацетил бакатин III се намира полесно от таксола, тъй като се получава от листата на Taxus baccata. Съгласно метода, описан в Greene et al., 10-деацетил бакатин III се превръща в таксол чрез присъединяване на С10 ацетилната група и чрез присъединяване на С13 β-амидоестерна странична верига, като се извършва естерификация на С-13 алкохол с βамидокарбоксилна киселина. Макар че този метод се състои от относително малко етапи, синтезът на β-амидокарбоксилната киселина представлява мултистадиен процес, при който се получават ниски добиви, а присъединителната реакция е продължителен процес и също завършва с ниски добиви. Тази присъединителна реакция, обаче, е ключов етап, който се изисква при всеки евентуален синтез на таксол или биологично-активно производно съединение на таксола, тъй като, както е посочено в Wani et al., JACS 93, 2325 (1971), присъствието на β-амидоестерната странична верига носи антитуморната активност на таксола.

Главната трудност при синтеза на таксола и другите потенциални антитуморни вещества е липсата на леснодостъпна единица, която може лесно да бъде присъединена към С13, съдържаща кислород във веригата си, за да се получи β-амидоестерната странична верига. Получаването на такава единица и метода за нейното присъединяване, съчетано с висок добив, би улеснило синтеза на таксола, както и сродните му антитуморни вещества с модифицирана група от заместители в ядрото или модифицирана С13 странична верига. Тази необходимост се реализира чрез откритието на нов леснодостъпен химически източник на странична верига и един производителен ме тод за присъединяването й към С13, съдържаща кислород във веригата си.

Една от задачите на изобретението е да се намери източник на странична верига за синтез на таксоли и да се предложи метод за присъединяване на източника на странична верига при относително висок добив.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Изобретението се отнася до посочения източник на странична верига, β-лактам с обща формула о

в която Rj означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил; R₂ означава водород, етоксиетил, ацетал или друга хидроксилна защитна група; и R₄ означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил.

Изобретението се отнася и до метод за получаване на междинно съединение за получаване на таксол, включващ взаимодействие на алкохол с β-лактам с формула I в присъствие на определено количество активатор при условия, при които β-лактамът може да взаимодейства с алкохола до получаване на βамидоестер, който се използва като междинно съединение при синтеза на таксола.

Изобретението се отнася и до метод за получаване на таксол, съгласно който β-лактам с формула I взаимодейства с алкохол в присъствие на определено количество активатор при условия, при които β-лактамът може да взаимодейства с алкохола, за да се получи β-амидоестер, който е междинно съединение за получаване на таксол. Това междинно съединение по-нататък се използва при синтеза на таксола.

По-нататък в описанието допълнително са посочени и други задачи и съществени признаци на изобретението.

По-детайлно, настоящото изобретение се отнася до β-лактам с формула I и неговите производни. Структурата на β-лактам с формула I е следната:

о

R₃ ORj

Както е отбелязано по-горе, R₍ означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил; R₂ означава водород, етоксиетил, ацетал или друга хидроксизащитна група и R₃ означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил. За предпочитане е R₍ да означава фенил, заместен фенил или арил; R₂ да бъде етоксиетил, 2,2,2-трихлоретоксиметил или друга ацетал хидроксизащитна група; и R₃ да бъде фенил, заместен фенил или арил. Структурите на два от предпочитаните β-лактами, в които R_t и Rj означават фенил, са следните о

Съгласно номенклатурата на ШРАС наименованията съответно на β-лактам с формула 2 и 3 са 1-бензоил-4-фенил-3-/1-етоксиетокси/азетидин-2-он с формула 2, и 1-бензоил-4-фенил-3-/2,2,2-трихлоретоксиметокси/ азетидин-2-он с формула 3. Най-предпочитаният β-лактам има формула 2.

Съгласно изобретението е създаден метод за получаване на междинни съединения за получаване на таксол, природният продукт таксол и таксоли, получени по синтетичен път със следната структурна формула

в която А и В са независимо един от друг водород или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси или арилоилокси, или А и В заедно образуват оксо; L и D са независимо един от друг водород или хидрокси или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси или арилоилокси; Е и F са независимо един от друг водород или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси, или арилоилокси или Е и F заедно образуват оксо; G означава водород или хидрокси, или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси, или арилоилокси или G и М заедно образуват оксо или метилен, или G и М заедно образуват пръстен от оксиран или М и F заедно образуват пръстен от оксетан; J означава водород, хидрокси или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси, или ари- ^5 лоилокси или I означава водород, хидрокси или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси, или арилоилокси, или I и J заедно образуват оксо; К означава водород, хидрокси или нисш алкокси, алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси или арилоилокси; и Р и Q независимо един от друг означават водород или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси или арилоилокси или Р и Q заедно образуват оксо; S означава хидроксигрупа и Т означава водород; U и V означават независимо един от друг водород или нисш алкил, алкенил, алкинил, арил, или заместен арил; W означава арил, заместен арил, нисш алкил, алкенил или алкинил.

За предпочитане е алкилните групи на таксола или самостоятелно, или с различни заместители, които са определени по-горе, да бъдат нисш алкил, който има от 1 до 6 въглеродни атома в основната верига и до 10 въглеродни атома общо. Те могат да бъдат с нормална или разклонена верига и включват метил, етил, пропил, изопропил, бутил, изобутил, третичен бутил, арил, хексил и други подобни групи.

За предпочитане е алкенилните групи, самостоятелно или с различните заместители, цитирани по-горе, да бъдат нисш алкенил с два до шест въглеродни атома в основната верига и до 10 въглеродни атома. Те могат да бъдат с нормална или разклонена верига и включват етенил, пропенил, изопропенил, буте-нил, изобутенил, арил, хексенил и други.

За предпочитане е алкинилните групи на таксола самостоятелно или с различните заместители, цитирани по-горе, да бъдат нисш алкенил с два до шест въглеродни атома в основната верига и до 10 въглеродни атома общо. Те могат да бъдат с нормална или разклонена верига като етинил, пропинил, бутинил, изобу-тинил, арил, хексинил и други групи.

Типичните алканоилокси групи са ацетатни, пропионатни, бутиратни, валаратни, изобутиратни и други подобни. Най-предпочитаните алканоилокси са ацетатните.

Арилните части от таксола самостоятелно или с различните заместители съдържат от 6 до 10 въглеродни атома и включват фенил, α-нафтил или β-нафтили и други. Заместители-те могат да бъдат алканокси, хидрокси, халоген, алкил, арил, алкенил, ацил, ацилокси, нитро, амино, амидо и други. Фенилът е най-предпочитаният арил.

Предпочитаните значения на заместителите А, В, D, L, Е, F, G, Μ, I, J, К, Р, Q, S, Т, U, V и W са посочени в таблица I понататък.

Таблица I

А и В заедно образуват оксо	А=Н В=ОАс,	A=OCOR В=Н,	А=В=Н;
L=H	L=OH	L=D=H;
D=OH,	D=H,
Е=Н,	Е-ОАс,	Е и F заедно	Е=Н
F=OAc,	F=H	образуват оксо	F=O (оксетан) ;

G и М=СН₂,	g=ch₂	G=O	G и M заедно	G=OAc	G=H
	М=О	M=CH₂	образуват оксо	M=CH₂0	M=CH₂0
	(епоксид)	(епоксид),		(оксетан);	(оксетан);
I=J=O,	I=J=H	I-COPh	I=COAr
		J=H;	J=H;
К=Н,	К=ОН,	K=OR,	K-OCOR,	K=OCOAr,
Р и Q заедно	Р=Н	P=OCOR	P=Q=H;
образуват оксо	Q=OAc,	Q=H,
S и Т заедно	S=H	S=H	S=OCOR	S=OR	S=OH	S=H
образуват оксо	T-OCOR,	T=OR,	T=H,	T=H,	T=H,	T=OH;
и=н	U=H	U=H	U=Ph	U=Ar	U=R	U=V=H;
V=R,	V=Ph,	V=Ar,	V=H,	V=H,	V=H,
W=R,	W=Ph,	W=Ar;

Типичните съединения, които се включват в основната обща формула, са посочени по-долу.

ОАс

о

АГ

ОАС

О

ОАС

ο ο

Съгласно изобретението β-лактамите се превръщат в β-амидоестери в присъствие на алкохол и активатор, за предпочитане третичен амин, например, триетиламин, диизопропил етиламин, пиридин, N-метил имидизол, и 4-диметиламинопиридин (DMAP). Например, β-лактами с формула 1 взаимодействат със съединения с таксанови тетрациклични ядра и С_|3 хидроксилна група в присъствие на 4-диметиламинопиридин (DM АР), при което се получават съединения с β-амидоестерна група при С₁₃.

Най-много се предпочита да се използва алкохолът 7-0-триетилсилил бакатин III, чието получаване е описано от Greene et al. 5 Същият може да бъде получен и по друг начин. Както е описано в Greene et al., JACS 110, 10деацетил бакатин 111 се превръща в 7-0-триетилсилил бакатин III съгласно следната реакционна схема

1. (CjHjhSiCl, CsHjN icHjCoa, CjHjN

Според същия източник внимателно оптимизираните условия са следните: 10-деацетил бакатин III взаимодейства с 20 еквивалента /CjHj/jSiCl при температура 23°С в атмосфера на аргон в продължение на 20 h и в присъствие на 50 ml пиридин/mmol 10-деацетил бакатин III, при което се получава 7-триетилсилил-10-деацетил бакатин III /32а/ като реакционен продукт, който след пречистване представлява 84-86% добив. След това реакционният продукт се ацетилира с 5 еквивалента СН₃СОС1 и 25 ml пиридин/mmol от 32а при температура 0°С в атмосфера на аргон в продължение на 48 h, при което се получава 86%

о

добив на 7-0-триетилсилил бакатин III /32в/ - Greene et al., JACS 110, 5917-5918 (1988).

Както е показано в реакционната схема по-долу, 7-0-триетилсилил бакатин III 32в може да взаимодейства с β-лактам съгласно изобретението при стайна температура, при което се получава междинното съединение за получаване на таксол, в което хидроксилните групи С-7 и С-2' са защитени съответно с триетилсилил и етоксиетил. След това тези групи се хидролизират при меки условия така, че да не се разрушат естерната връзка или заместителите на таксола.

Въпреки че тази схема се отнася до синтеза на природния продукт таксол, тя може да се използва с някои модификации в β-лактама или в тетрацикличния алкохол, които могат да се получат от природни или синтетични източници, за да се получат други синтетични таксоли, които са описани и влизат в обхвата на изобретението.

Алтернативно β-лактам с формула 1 може да се превърне в β-амидоестер в присъствие на активатор и алкохол, различен от 7-0триетилсилил бакатин III, като се получава междинното съединение за получаването на таксол. След това може да се синтезира таксолът, като се излиза от полученото междинно съединение и се използва подходяща реакционна схема.

За предпочитане е β-лактамните алкидни групи самостоятелно или с различните заместители, цитирани по-горе, да бъдат нисш алкил с един до шест въглеродни атома в основната верига и до 15 въглеродни атома общо. Те могат да бъдат с нормална или разклонена верига и включват метил, етил, пропил, изопропил, бутил, изобутил, третичен бутил, арил, хексил и други групи.

Алкенил ните групи на β-лактама самостоятелно или с различните заместители, цитирани по-горе, за предпочитане са нисш алкенил с два до шест въглеродни атома в основната верига и до 15 въглеродни атома общо. Те могат да са с нормална или разклонена верига и включват етенил, пропенил, изопропенил, бутенил, изобутенил, арил, хексенил и други групи.

Алкинилните групи на β-лактама самостоятелно или с различните заместители, цитирани по-горе, за предпочитане са нисш алкенил с два до шест въглеродни атома в основната верига и до 15 въглеродни атома общо. Те могат да са с нормална или разклонена верига и включват етинил, пропинил, бутинил, изобутинил, арил, хексинил и други.

Типичните алканоилокси групи от β-лактама са ацетат, пропионат, бутират, валарат, изобутират и други. Най-предпочитаният алканоилокси е ацетатът.

Описаните арилни части на β-лактама самостоятелно или с различните заместители съдържат от шест до 15 въглеродни атома и включват фенил, α-нафтил или β-нафтил и други. Заместителите са алканокси, хидрокси, халоген, алкил, арил, алкенил, ацил, ацилокси, 5 нитро, амино, амидо и други. Фенилът е найпредпочитаният арил.

Както беше отбелязано по-горе, заместителят R₂ от β-лактам 1 може да означава алкил, ацил, етоксиетил, 2,2,2-трихлоретокси10 метил или друга хидроксилна защитна група, например ацетали и етери, т.е. метоксиметил, бензилоксиметил; естери, например, ацетати; карбонати, например, метил карбонати и други. Редица защитни групи на хидроксилната гру15 па и техния синтез са описани в W. Greene, “Protective groupsin Organic Chemistry, John Wiley and Sons, 1981. Тези подбрани защитни групи се отстраняват лесно, при меки условия, така че да не се разрушава естерната връзка 20 или други заместители на междинното съединение за получаването на таксола. За предпочитане е заместителят R₂ да бъде етоксиетил или 2,2,2-трихлоретоксиметил и най-предпочитана е групата етоксиетил.

Предпочитаните значения на заместителите Rp R₂ и R₃ на β-лактама са следните. R₍ е Ph, Ar, p-MeOPh, алкил, алкенил, алкинил, Н; R₂ е EE, SiR₃, алкил, -OCOR, МОМ, С1₃ССН₂ОСН₂; R₃ е Ph, Ar, p-MeOPh, алкил, 30 алкенил, алкинил, Н.

Типични представители в обхвата на основната обща формула са следните:

о

p-MeOPh р-МсОРН—\ о

О

ОЕЕ

Тъй като β-лактам с формула 1 има няколко асиметрични въглеродни атома, известно е за специалистите, че съединение, което има асиметрични въглеродни атоми, може да 50 съществува в диастереоизомерни, рацемични или оптично активни форми. Всички тези фор ми се включват в обхвата на изобретението. По-специално изобретението включва енантиомерите, диастереоизомерите, рацемичните смеси, както и смеси от тях.

β-лактамите с формула 1 могат да се получат от леснонамиращи се изходни веще9 ства, както е показано за β-лактам с формула 2, съгласно следващата схема.

В горната схема реагентите са а/ триетиламин, СН₂С1₂, 25°С, 18 h; Ь/ 4 еквивалента цериевоамониев нитрат, CH₃CN, -10°С, 10 min; с/ КОН, THF, Н₂0, О°С, 30 min; d/ етилвинилов етер, THF, толуенсулфонова киселина (като катализатор), 0°С, 1,5 h; е/ CH₃Li, етер, 78°С, 10 min; бензоилхлорид, -78°С, 1 h.

Изходните вещества се намират лесно. α-ацилокси ацетилхлорид се получава от гликолова киселина и в присъствие на третичен амин, който циклокондензира с имини, получени от алдехиди и р-метоксианилин, при което се получава 1-р-метоксифенил-З-ацилокси-4-арил-азетидин-2-он.

Групата р-метоксифенил може лесно да се отстрани, като се окисли с цериевоамониев нитрат, а ацилоксигрупата може да се хидролизира съгласно стандартните методики, при което се получава З-хидрокси-4-арилазетидин2-он.

3-хидроксилната група може да се защити с множество стандартни защитни групи, например, 1-етоксиетилна група. За предпочитане е рацемичният З-хидрокси-4-арилазетидин-2-он да се раздели на чистите енантиомери преди защитата чрез прекристализация на съответните 2-метокси-2-/трифлуорметил/ фенилоцетни естери и за получаването на таксола се използва само дясновъртящия енантиомер. Във всеки случай съединението 3-/1-етоксиетокси/-4-фенилазетидин-2-он може да се превърне в β-лактам с формула 2 чрез обработване с основа, за предпочитане н-бутилли25 тий, и ароилхлорид при температура -78°С или по-ниска.

ПРИМЕРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Пример 1. Получаване на цис-1-бензоил-3-/1 -етоксиетокси/-4-фенилазетидинон (2).

Цис-1 -р-метоксифенил-З-ацетокси-4фенилазетидин-2-он. Към 962 mg (4,56 mmol) разтвор на имина, получен от бензалдехид и р-метоксианилин, и 0,85 ml (6,07 mmol) триетиламин в 15 ml CHjClj при температура 20°С се прибавя на капки 413 mg (3,04 mmol) разтвор на α-ацетоксиацетилхлорид в 15 ml СН₂С1₂. Реакционната смес се оставя да се затопли до 25°С в продължение на 18 h. След това реакционната смес се разрежда с 100 ml СН₂С1₂, след което разтворът се екстрахира с 30 ml 10%-ен воден разтвор на НС1. Органичният слой се промива с 30 ml вода и 30 ml наситен воден разтвор на натриев бикарбонат, суши над натриев сулфат и се концентрира, като се получава твърд продукт. Този твърд продукт се обработва с 50 ml хексан и сместа се филтрира. Останалият твърд продукт се прекристализира из етилацетат/хексан, при което се получава 645 mg (68%) цис-1-р-метоксифенил-3-ацетокси-4-фенилазетидин-2-он във вид на бели кристали с т.т. 163°С.

Цис-3-ацетокси-4-фенилазетидин-2-он. Към 20,2 g разтвор на цис-1-р-метоксифенил3-ацетокси-4-фенилазетидин-2-он в 700 ml ацетонитрил при температура -10°С се прибавя бавно разтвор на цериевоамонисв нитрат в 450 ml вода в продължение на 1 h. Сместа се разбърква в продължение на 30 min при температура -10°С и разрежда с 500 ml етер. Водният слой се екстрахира с 2 порции х 100 ml етер и обединените органични слоеве се промиват с 2 порции х 100 ml вода, 2 порции х 100 ml наситен воден разтвор на натриев бисулфит, 2 порции х 100 ml наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и се концентрира, при което се получава 18,5 g твърд продукт. При прекристализация на този продукт из ацетон/ хексан се получава 12,3 g (92%) цис-3-ацетокси-4-фенилазетидин-2-он във вид на бели кристали с т.т. 152-154°С.

Цис-3-хидрокси-4-фенилазетидин-2-он. Към смес на 200 ml THF и 280 ml 1М воден разтвор на калиев хидроксид при температура 0°С се прибавя 4,59 g (22,4 mmol) разтвор на цис-3-ацетокси-4-фенилазетидин-2-он в 265 ml THF чрез фуния, през която разтворът изтича на капки в продължение на 40 min. След това разтворът се разбърква при 0°С в продължение на 1 h и се прибавят 100 ml вода и 100 ml наситен разтвор на натриев бикарбонат. Сместа се екстрахира с 4 порции х 200 ml етилацетат и обединените органични слоеве се сушат над натриев сулфат. След концентриране се получава 3,54 g (97%) рацемичен цис-З-хидрокси-4-фенилазетидин-2-он във вид на бели кристали с т.т. 147-149°С. Този материал се разделя на своите енантиомери чрез прекристализация на неговия 2-метокси-2- (трифлуорметил) фенилоцетен естер из хексан/аце-тон, след което се хидролизира, /а/²⁵ Hg 177°С.

Цис-3-/1 -етоксиетокси/-4-фенилазетидин-2-он. Към 3,41 g (20,9 mmol) разтвор на цис-3-хидрокси-4-фенилазетидин-2-он в 15 ml THF при 0°С се прибавят 5 ml етилвинилов етер и 20 mg (0,2 mmol) метансулфонова киселина. Сместа се разбърква при 0°С за 20 min, разрежда с 20 ml наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и се екстрахира с три порции х 40 ml етилацетат. Смесените етилацетатни слоеве се сушат над натриев сулфат и се концентрират, след което се получава 4,87 g (99%) цис-3-/1 -етоксиетокси/-4-фенилазетидин-2-он във вид на безцветно масло.

Цис-1 -бензоил-3-/1-етоксиетокси/-4-фенилазетидин-2-он. Към разтвор на 2,35 g (10 mmol) цис-3-/1 -етоксиетокси/-4-фенилазети дин-2-он в 40 ml THF при температура -78° се прибавят 6,1 ml (10,07 mmol) от 1,65 М разтвор на н-бутиллитий в хексан. Сместа се разбърква 10 min при -78°С и се прибавя 1,42 g (10,1 mmol) разтвор на бензоилхлорид в 10 ml THF. Сместа се разбърква при -78°С в продължение на 1 h и се разрежда с 70 ml наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. Екстрахира се с три порции х 50 ml етилацетат. Обеди-нените етилацетатни екстракти се сушат над натриев сулфат и след концентриране се получават 3,45 g масло. Това масло се хроматографира върху силикагел и се елюира с етилацетат/хексан, при което се получава 3,22 g (95%) цис-1-бензоил-3-/1 -етоксиетокси/-4-фенилазетидин-2-он (2) като безцветно масло.

Пример 2. Получаване на β-амидоестери на цис-1-бензоил-3-/1-етоксиетокси/-4-фенилазетидин-2-он (2)

Бензилов естер на З-бензамидо-З-фенил2-хидроксипропионова киселина. Към 88 mg (0,26 mmol) разтвор на цис-1-бензоил-3-/1етоксиетокси/-4-фенилазетидин-2-он в 0,3 ml THF се прибавят 28 mg (0,26 mmol) бензилов алкохол и 32 mg (0,26 mmol) 4-диметиламино пиридин (DMAP). След като се държи при 25°С 5 h, сместа се разрежда с 10 ml наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и се екстрахира с три порции х 20 ml етилацетат. Обединените етилацетатни слоеве се екстрахират с 10 ml 5%-ен воден разтвор на НС1 и 10 ml наситен натриев бикарбонат, сушат се над натриев сулфат и се концентрират, при което се получава 112 mg (100%) бензилов естер във вид на масло с чистота >97%, определена чрез ЯМР. Към разтвор на това масло в 4 ml THF се прибавя 1 ml 10%-ен воден разтвор на НС1. Сместа се разбърква при 25°С за 30 min, разрежда се с 20 ml наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и се екстрахира с четири порции х 30 ml етилацетат. Обединените етилацетатни екстракти се сушат над натриев сулфат и се концентрират, след което се получава твърд продукт. При прекристализация на този твърд продукт из хлороформ се получава 92 g (95%) бензилов естер на З-бензамидо-З-фенил-2-хидроксипропионова киселина във вид на бели кристали с т.т. 129-131°С.

Таксол. В малък реакционен съд се прибавят 109 mg (0,320 mmol) /+/-цис-1-бензоил-3-/1 -етоксиетокси/-4-фенилазетидин-2-он, 45 mg (0,064 mmol) 7-0-триетилсилил бакатин междинно съединение, което след това се превръща в β-лактам.

2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че а-ацилоксиацетилхлоридът има следната структура о

П

II о иминът има структурата

III, 7,8 mg (0,064 mmol) 4-диметиламино пиридин (DMAP) и 0,032 ml пиридин. Сместа се разбърква при 25°С в продължение на 12 h и разрежда с 100 ml етилацетат. Етилацетатният разтвор се екстрахира с 20 ml 10%-ен воден разтвор на меден сулфат, суши над натриев сулфат и се концентрира. Остатъкът се филтрира през слой силикагел и елюира с етилацетат. След флашхроматография върху силикагел, елюиране с етилацетат/хексан, последвано от прекристализация из етилацетат/хексан се получава 61 mg (92%) 2'-/1-етоксиетокси/-7-0-триетилсилил таксол като смес от диастереоизомери в съотношение 2:1.

Проба в количество 5 mg от 2'-/1-етоксиетокси/-7-0-триетилсилил таксил се разтваря в 2 ml етанол и се прибавя 0,5 ml 0,5% воден разтвор на НС1. Сместа се разбърква при 0°С в продължение на 30 h и се разрежда с 50 ml етилацетат. Разтворът се екстрахира с 20 ml наситен воден разтвор на натриев бикарбонат, суши се над натриев сулфат и се концентрира. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел и се елюира с етилацетат/хексан, при което се получава 4,5 g (прибл. 90%) таксол, който е идентичен с автентичния във всяко едно отношение.

Всички варианти на изпълнение, които се включват в обхвата на изобретението и са цитирани по-горе като примерни изпълнения, са дадени само с илюстративна цел, а не за да ограничават обхвата на изобретението.

Claims

Патентни претенции

1. Метод за получаване на β-лактам за синтез на таксол, с обща формула

О в която R, означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил; R₂ означава водород, ацетал, етоксиетил,
2,2,2-трихлоретоксиметил или друга защитна ОН група; и R₃означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил, характеризиращ се с това, че аацилоксиацетилхлорид взаимодейства с имин в присъствие на амин, при което се получава а междинното съединение има структурата
3. Метод съгласно претенции 1 и 2, характеризиращ се с това, че R₍ и R₃ означават фенил.
4. Метод съгласно претенции 1, 2 и 3, характеризиращ се с това, че 1^ означава етоксиетил или 2,2,2-трихлоретоксиметил.
5. Метод за получаване на междинно съединение за синтез на таксол, характеризиращ се с това, че алкохол взаимодейства с βлактам с обща формула

R₃ or₃ в която Rj означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил, R₂ означава хидроксизащитна група и R₃ означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил, в присъствие на определено количество активатор при условия, при които β-лактамът взаимодейства с алкохола, при което се получава β-имидоестер, който е подходящо междинно съединение за синтез на таксол.
6. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че R, означава арил или заместен арил, R₂ означава етоксиетил или 2,2,2-трихлоретоксиметил и R₃ означава арил или заместен арил.
7. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че алкохолът има обща формула в която R₄ означава хидроксилна група, Ph означава фенил и Ас означава ацетилна група.
8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че R₄ означава етоксиетил.
9. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че активаторът е третичен амин.
10. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че активаторът е триетиламин, диизопропилетиламин, N-метилимидазол или 4-диметиламинопиридин.
11. Метод за получаване на таксол, характеризиращ се с това, че алкохол взаимодейства с β-лактам с обща формула

R₃ OR, в която R_t означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил, R₂ означава защитна на ОН група и R₃ означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил в присъствие на активатор при условия, при които β-лактамът взаимодейства с алкохола, при което се получава β-амидоестер, който е подходящо междинно съединение за синтез на таксол, и превръщане на посоченото междинно съединение в таксол.

11. Метод съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че хидроксизащитната група се подбира от групите, ацетали, етери, естери и карбонати.
13. Метод съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че R₂ означава етоксиетил.
14. Метод за получаване на таксол с обща формула в която А и В означават независимо един от друг водород или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси или арилоилокси или А и В заедно образуват оксо; L и D означават независимо един от друг водород или хидрокси или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси, или арилоилокси; Е и F означават независимо един от друг водород или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси или арилоилокси или Е и F заедно образуват оксо; G означава водород или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси или арилоилокси или G и М заедно образуват оксо, или метилен, или G и М заедно образуват оксиран, или М и F заедно образуват оксетан; J означава водород, хидрокси или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси или арилоилокси или I означава водород, хидрокси или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси, или арилоилокси; или I и J взети заедно образуват оксо; К означава водород, хидрокси или нисш алкокси, алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси или арилоилокси, Р и Q независимо един от друг означават водород или нисш алканоилокси, алкеноилокси, алкиноилокси или арилоилокси или Р и Q заедно образуват оксо; S означава хидроксигрупа и Т означава водород; U и V означават независимо един от друг водород или алкил, алкенил, алкинил, арил или заместен арил; и W означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил, характеризиращ се с това, че β-лактам с обща формула

О

Rj ORj в която Rj означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил; R₂ е хидроксизащитна група и R₃ означава арил, заместен арил, алкил, алкенил или алкинил, взаимодейства с алкохол в присъствие на определено количес13 тво активатор при условия, при които β-лактамът взаимодейства с алкохола, при което се получава β-амидоестер, който се използва като междинно съединение за синтез на таксол, след което посоченото междинно съединение се превръща в таксол.
15. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че алкохолът има обща формула в която R₄ означава хидроксилна група,

Ph означава фенил и Ас означава ацетил.
16. Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че R₄ се подбира от

5 етери, естери и карбонати.
17. Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че заместителят Rj означава фенил и R₃ означава фенил.
18. Метод съгласно претенция 15, ха10 рактеризиращ се с това, че R₄ означава еток- сиетил.
19. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че активаторът е триетиламин, диизопропилетиламин, пиридин, N-

15 метилимидазол или 4-диметиламинопиридин.

Експерт: 0.Накова Издание на Патентното ведомство на Република България 1113 София, бул. Д-р Γ. М. Димитров 52-Б Редактор: В.Алтаванова Пор. 38199 Тираж: 40 ЗС