BG63121B1 - Таксоиди, тяхното получаване и фармацевтични състави, които ги съдържат - Google Patents

Abstract

Таксоидите проявяват силни противотуморни и противолевкемични свойства. Те имат обща формула, в която Z представлява водороден атом или радикал с обща формула, в която формула II R1 е евентуално заместен бензоилов радикал или радикала R2-0-СО-, в който R2 е евентуално заместен алкилов, алкенилов, алкинилов, циклоалкилов, циклоалкенилов, бициклоалкилов радикал, фенилов радикал или хетероциклeно ядро, R3 представлява алкилов, алкенилов, алкинилов,циклоалкилов, фенилов, нафтилов или хетероциклен ароматен радикал, R4 - заместен алканоилокси-, алкеноилокси-, алкиноилокси-или циклоалканоилоксирадикал и R5 представлява евентуално заместен алкоксирадикал или циклоалкилокси-, или циклоалкенилоксирадикал.

Description

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА

Изобретението се отнася до

ИЗОБРЕТЕНИЕТО нови таксоиди с обща формула:

в която

Z представлява водороден атом или радикал с обща формула:

RjNH О

0Н в която:

R! представлява бензоилов радикал по избор заместен с един или повече атоми или радикали, еднакви или различни, избрани между халогенните атоми и алкиловите радикали ,съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми, алкокси радикали съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми или трифлуорметилов, теноилов или фурилов радикал или радикала R₂-O-CO-, в който R₂ представлява: - алкилов радикал,съдържащ 1 до 8 въглеродни атоми, алкенилов радикал, съдържащ 2 до 8 въглеродни атоми, алкинилов радикал,съдържащ 3 до 8 въглеродни атоми, цикпоалкилов радикал , съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми, цикпоалкенилов радикал съдържащ 4 до 6 въглеродни атоми, бицикпоалкилов радикал,съдържащ 7 до 10 въглеродни атоми, като тези радикали са евентуално заместени с един или повече заместители^избрани между халогенни атоми и хидрокси радикал, алкокси радикал^ съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми, диалкиламинов радикал, чиято всяка алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми, пиперидинов радикал, морфолинов радикал, пиперазинил-1 радикал (евентуално заместен на 4^та позиция с един алкилов радикал,съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми или с един фенилалкилов радикал, чиято всяка алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми), циклоалкилов радикал₉ съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми, циклоалкенилов радикал ^съдържащ от 4 до 6 въглеродни атоми, фенилов радикал (евентулано заместен с един или повече атоми или радикали,избрани между халогенните атоми и алкиловите радикали^ съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми или алкокси радикал^съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми), цианов радикал, карбокси радикал или алкоксикарбонилов радикал, чиято всяка алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми,

- един фенилов радикал или а- или β-нафтилов радикал евентуално заместен с един или повече атоми или радикали_;избрани между халогенните атоми и алкиловите радикали, съдържащи 1 до 4 въглеродни атоми или алкокси радикал^ съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми или един ароматен хетероцикличен радикал с 5 звена избрани за предпочитане между фурилов и тиенилов радикали,

- или един наситен хетероцикличен радикал съдържащ 4 до 6 въглеродни атоми, евентуално заместен с един или повече алкилови радикал несъдържащи 1 до 4 въглеродни атоми,

R₃ представлява един прав или разклонен алкилов радикал_f съдържащ 1 до 8 въглеродни атоми, прав или разклонен алкенилов радикал съдържащ 2 до 8 въглеродни атоми, прав или разклонен алкинилов радикал ; съдържащ 2 до 8 въглеродни атоми, цикпоалкилов радикал у съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми, фенилов или а- или β-нафтилов радикал евентуално заместен с един или повече атоми или радикали,избрани между халогенните атоми и алкилови, алкенилови, алкинилови, арилови, аралкилови, алкокси, алкилтио, арилокси, арилтио, хидрокси, хидроксиалкилов, меркапто, формилов, ацилов, ациламинов, ариламинов, алкоксикарбониламинов, аминов, алкиламинов, диалкиламинов, карбокси, алкоксикарбонилов, карбамоилов, алкилкарбамоилов, диалкилкарбамоилов, цианов, нитро и трифлуорметилов радикал, или един ароматен хетероцикпичен радикал^притежаващ 5 звена от вериги и съдържащ един или повече хетероатоми, еднакви или различни, избрани между атомите на азота, кислорода или сярата и евентуално заместен с един или повече заместители, еднакви или различни, избрани между халогенните атоми и алкиловите, ариловите, аминовите, алкиламиновите, диалкиламиновите, алкоксикарбониламиновите, ациловите, арилкарбониловите, циановия, карбокси, карбамоиловия, алкилкарбамоиловия, диалкилкарбамоиловия или алкоксикарбониловия радикали, с уговорката че, в заместителите фениловият радикал, а- или β-нафтиловият радикал и ароматните хетероцикпични радикали, алкиловите радикали и алкиловите части на другите радикали съдържат 1 до 4 въглеродни атоми и че алкениловите и алкиниловите радикали съдържат 2 до 8 въглеродни атоми и че ариловите радикали са фенилови радикали или а- или β-нафтилови радикали,

R₄ представлява алканоилокси радикал, на който алканоиловата част съдържа 2 до 6 въглеродни атоми в права или разклонена верига, с изключение на ацетилов радикал, алкеноилов радикал, чиято алкеноилна част съдържа 3 до 6 въглеродни атоми в права или разклонена верига, алкиноил, алкинилокси радикал, чиято алкиноилна част съдържа 3 до 6 въглеродни атоми в права или разклонена верига, тези радикали са евентуално заместени с един или повече халогенни атоми или с алкокси радикал _f съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, алкилтио радикал^съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, или с един карбокси радикал, апкилоксикарбонилов радикал чиято алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми, цианов радикал, карбамоилов радикал, Nалкилкарбамоилов или N, N- диалкилкарбамоилов радикал, чиято всяка алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми, или образува с азотния атом, към който е свързан^един наситен хетероцикличен радикал^ съдържащ 5 или 6 звена и евентуапнобедин втори хетероатом , избран между атомите на кислорода, сярата или азота,евентуално заместен с един апкилов радикал, съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми или един фенилов радикал или фенилапкилов радикал, чиято алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми, или пък R₄ представлява един циклоалканоилокси радикал, чиято циклоалканоилна част съдържа 4 до 8 въглеродни атоми, или един циклоалкенилокси радикал, чията циклоалкенилна част съдържа 4 до 8 въглеродни атоми, или пък R₄ представлява бензоилокси радикал или хетероцикличенкарбонилокси радикал, в който хетероцикличната част представлява един хетероцикличен ароматен пръстен с 5 или 6 звена съдържащ един или повече хетероатоми избрани между атомите на кислорода, сярата или азота,

R₅ представлява един алкокси радикал^ съдържащ 1 до 6 въглеродни атоми в права или разклонена верига, евентуално заместен с един алкокси радикал съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, алкенилокси радикал^съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми, алкинилокси радикал,съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми, циклоалкилокси радикал^ съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми, циклоалкенилокси радикал,съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми, като тезирадикали са евентуално заместени с един или повече халогенни атоми или с един алкокси радикал^съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, апкилтио радикал,съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, или с един карбокси радикал, апкилоксикарбонилов радикал, чиято апкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми, цианов радикал, карбамоилов радикал, N-алкилкарбамоилов или Ν, Nдиалкилкарбамоилов радикал чиято всяка алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми, или образува с азотния атом, към който е свързан един наситен хетероцикличен радикал съдържащ 5 или 6 звена и евентуално с един вторичен хетероатом, избран между атомите на кислорода, сярата или азота евентуално заместен с един алкилов радикал^съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми или един фенилов радикал или фенилалкилов радикал, чиято алкидна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми.

Предимно, ариловите радикали представени с R₃ са фенилови радикали или а- или β-нафтилови радикали евентуално заместени с един или повече атоми или радикали^избрани между халогенните атоми (флуор, хлор, бром, йод) и алкилови, алкенилови, алкинилови, арилови, арилалкилови, алкокси, алкилтио, арилокси, арилтио, хидрокси, хидроксиалкил, меркапто, формилов, ацилов, алкиламинов, ариламинов, алкоксикарбониламинов, аминов, алкиламинов, диалкиламинов, карбокси, алкоксикарбонилов, карбамоилов, диалкилкарбамоилов, цианов, нитро и трифлуоро - метилов радикали, с уговорката^че алкиловите радикали и алкиловите части на другите радикали съдържат 1 до 4 въглеродни атоми, че алкениловите и алкиниловите радикали съдържат 2 до 8 въглеродни атоми и че ариловите радикали са фенилови или а- или β-нафтилови радикали.

Предимно, хетероцикпичните ради кал и _f представени с R₃ са ароматни хетероциклични радикал и, притежаващи 5 звена и съдържащи един или повече атоми, еднакви или различни, избрани между атомите на азота, кислорода или сярата, евентуално заместени с един или повече заместители, еднакви или различни, избрани между халогенните атоми (флуор, хлор, бром, йод) и алкиловите радикали съдържащи 1 до 4 въглеродни атоми, ариловите радикали съдържащи 6 до 10 въглеродни атоми, алкокси радикал * съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, арилокси радикал съдържащ 6 до 10 въглеродни атоми, аминов радикал, алкиламинов радикал съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, диалкиламинов радикал чиято всяка алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми, ациламинов радикал чиято всяка алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми, алкоксикарбониламинов радикал , съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, ацилов радикал, съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, арилкарбонилов радикал чиято арилна част съдържа 6 до 10 въглеродни атоми, цианов радикал, карбокси радикал, карбамоилов радикал, алкилкарбамоилов радикал чиято алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми, диалкилкарбамоилов радикал чиято всяка алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми или алкоксикарбонилов радикал у чиято алкокси част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми.

Предимно, радикалите R₄ представляват алкилоксиацетокси радикал, чиято алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми, циклоалканоилокси радикал, чиято циклоалканоилова част съдържа 4 до 8 въглеродни атоми, цикпоалкенилокси радикал, чиято циклоалкенилна част съдържа 4 до 8 въглеродни атоми, бензоилокси радикал или хетероцикпичен карбонилокси радикал, в който хетероцикпичната част представлява един хетероцикличен ароматен пръстен с 5 или 6 звена съдържащ един или повече хетероатоми избрани между атомите на кислорода, сярата или азота, и R₅ представлява един прав или разклонен алкокси радикал, съдържащ 1 до 6 въглеродни атоми, евентуално заместен с метокси, етокси, метилтио, етилтио, карбокси, метоксикарбонилов, етоксикарбонилов, цианов, карбамоилов, N-метил-карбамоилов, N-етилкарбамоилов, N, N-диметилкарбамоилов, N, N-диетилкарбамоилов, N-пиролидинокарбонилов или N-пиперидинокарбонилов радикал.

По-специално, настоящето изобретение се отнася до вещества с обща формула (I), в която Z представлява един водороден атом или един радикал с обща формула (II), в която R₁ представлява бензоилов радикал или радикала R₂-O-CO-, в който R₂ представлява терциерен бутилов радикал и R₃ представлява алкилов радикал,съдържащ 1 до 6 въглеродни атоми, алкенилов радикал , съдържащ 2 до 6 въглеродни атоми, циклоалкилов радикал съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми, фенилов радикал евентуално заместен с един или повече атоми или радикали, еднакви или различни, избрани между халогенните атоми (флуор, хлор) и алкиловите радикали (метилов) и алкокси радикали (метокси), диалкиламинов радикал (диметиламинов), ациламинов радикал (ацетиламинов), алкоксикарбониламинов радикал (терциерен бутоксикарбониламинов) или трифлуорметилов радикал или фурил-2 или -3, тиенил-2 или -3 или тиазолил-2,-4 или -5 радикал и R₄ представлява алкилкоксиацетокси радикал, чиято алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми, цикпоалканоилокси радикал, чиято циклоалканоилна част съдържа 4 до 6 въглеродни атоми, пиридилкарбонилокси радикал и R₅ представлява прав или разклонен алкилокси радикагцсъдържащ 1 до 6 въглеродни атоми.

Още по-специално, настоящото изобретение се отнася до вещества с обща формула (I), в която Z представлява един водороден атом или един радикал с обща формула (II), в която представлява бензоилов радикал или радикала R₂-O-CO-, в който R₂ представлява терциерен бутилов радикал и R₃ представлява изобутилов, изобутинилов, бутенилов, циклохексилов, фенилов, фурил-2, фурил-3, тиенил-2, тиенил-3, тиазолил-2, тиазолил-4 или тиазолил-5 радикал, R₄ представлява метоксиацетокси, циклопропилкарбонилокси, циклопентилкарбонилокси, пиридил-2 карбонилокси или пиридп-3 карбонилокси радикал и R₅ представлява метокси радикал.

Веществата с обща формула (I), в която Z представлява радикал с обща формула (II) притежават забележителни противотуморни и противолевкемични свойства.

Съгласно настоящето изобретение новите вещества с обща формула (I), в която Z представлява радикал с обща формула (II) могат да бъдат получени чрез естерификация на вещество с обща формула:

(III) в която R₄ и R₅ са определени както преди това, посредством киселина с обща формула o-r₇

(IV) в която R! и R₃ са определени както преди това, или пък R₆ представлява един водороден атом и R₇ представлява защитна група на хидрокси функцията, и или пък R₆ и R₇ заедно образуват един наситен хетероцикличен пръстен с или 6 звена или производно на тази киселина, за да се получи естер с обща формула:

в която R_n R₃, R₄, R₅, R₆ и R₇ са определени както преди това, свързана с заместването на защитните групи_; представени с R₇ и/или R₆ и R₇ с водородни атоми.

Естерификацията посредством вещество с обща формула (XII), в която X! представлява хидрокси радикал може да бъде осъществена в присъствието на средство против кондензиране (карбодиимид, карбонатен реактив) и средство за активизиране (аминопиридини) в органичен разтворител (етер, естер, кетони, нитрили, алифатни въглеводороди, халогенирани алифатни въглеводороди, ароматни въглеводороди) при температура^, включена между -10 и 90°С.

Естерификацията също може да бъде осъществена, като се използва вещество с обща формула (XII), в която X! представлява радикала R₄-O- като се работи в присъствие на активиращ агент (аминопиридини) в органичен разтворител (етери, естери, кетони, нитрили, алифатни въглеводороди, халогенирани алифатни въглеводороди, ароматни въглеводороди) при температура включена между 0 и 90°С.

Естерификацията също може да бъде осъществена като се използва вещество с обща формула (XII), в която Х₁ представлява халогенен атом в присъствието на основа (терциерен алифатен амин) _f като се работи в органичен разтворител (етери, естери, кетони, нитрили, алифатни въглеводороди, халогенирани алифатни въглеводороди, ароматни въглеводороди) при температура включена между 0 и 80°С.

Предимно, R₆ представлява водороден атом и R₇ представлява защитна група на хидрокси функцията или пък R₆ и R₇ заедно образуват наситен хетероцикличен пръстен с 5 или 6 звена

Когато R₆ представлява водороден атом, R₇ представлява предимно един метоксиметилов, етокси-1 етилов, бензилоксиметилов, триметилсилилов, триетилсилилов, β-триметилсилилетоксиметилов, бензилоксикарбонилов или тетрахидропиранилов радикал.

Когато R₆ и R₇ заедно образуват един хетероцикличен пръстен, той е предимно един цикличен оксазолидин евентуално монозаместен или двузаместен на 2^ра позиция.

Заместването на защитните групи R₇ и/или R₆ и R₇ с водородни атоми може да бъде осъществено, в зависимост от тяхната природа, по следния начин: 1) Когато R₆ представлява един водороден атом и R₇ представлява защитна група на хидрокси функцията, заместването на защитните групи с водородни атоми се осъществява посредством минерална киселина (солна киселина, сярна киселина, флуороводородна киселина) или органична киселина (оцетна киселина, метансулфонова киселина, трифлуорметансулфонова киселина, р-толуенсулфонова киселина)> използвани самостоятелно или в смес^като се работи в органичен разтворител , избран между алкохоли, етери, естери, алифатни въглеводороди, халогенирани алифатни въглеводороди, ароматни въглеводороди или нитрили при температура включена между -10 и 60°С, или посредством източник на флуоридни йони такъв_} като комплекса флуороводородна киселина - триетиламин или чрез каталитично хидрогениране,

2) когато R₆ и R₇ заедно образуват наситен хетероцикличен пръстен с 5 или 6 звена_; и по-специално оксазолидинов пръстен с обща формула:

в която R! е определено както преди това, R₈ u R₉, еднакви или различни, представляват водороден атом или алкилов радикал^съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, или аралкилов радикал _}чиято алкилна част съдържа 1 до 4 въглеродни атоми и арилната част представлява, за предпочитане, фенилов радикал евентуално заместен с един или повече алкокси радикали_? съдържащи 1 до 4 въглеродни атоми, или арилов радикал^редставляващ, за предпочитане, един фенилов радикал евентуално заместен с един или повече алкокси радикал несъдържащи до 4 въглеродни атоми, или пък R₈ представлява алкокси радикал съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, или трихалоген метилов радикал такъв като трихлорметилов или фенилов радикал заместен с трихалогенметилов радикал такъв като трихлорметилов и R_g представлява азотен атом, или пък R₈ и R_g образуват заедно с въглеродния атом, към който са свързани един пръстен притежаващ 4 до 7 звена като заместването на защитната група образувана от R_e и R₇, с водородни атоми може да бъде осъществена съгласно значенията на R!, R₈ и R_g по следния начин:

а) когато Ri представлява терциерен бутоксикарбонилов радикал, R₈ и R_g, еднакви или различни, представляват алкилов радикал или аралкилов радикал (бензилов) или арилов радикал (фенилов), или пък R₈ представлява трихалогенметилов радикал или фенилов радикал заместен с трихалогенметилов радикал, и R_g представлява водороден атом или пък R₈ и R_g заедно образуват пръстенпритежаващ 4 до 7 звена обработването на естера с обща формула (V) с минерална или органична киселина евентуално в органичен разтворител като алкохол води до вещество с обща формула:

в която R₃, R₄ и R₅ са определени както преди това, което се ацилира посредством бензоилов хлорид, при което фениловото ядро се замества евентуално от теноилов хлорид, фурилов хлорид или вещество с обща формула:

R₂-O-CO-X (VIII) в която R₂ е определено j както преди това и X представлява халогенен атом (флуор, хлор) или остатък O-R₂ или -O-CO-O-R₂, за да се получи вещество с обща формула (I), в която Z представлява радикал с обща формула (II).

За предпочитане, веществото с обща формула (V) се обработва с мравчена киселина при температура близка до 20°С, за да се получи вещество с обща формула (VII).

За предпочитане, ацилирането на веществото с обща формула (VII) посредством бензоилхлорид, при което фениловият радикал е евентуално заместен от теноилов хлорид или фурилов хлорид или вещество с обща формула (VIII), се осъществява в инертен органичен разтворител, избран между естери, такива като етилов ацетат, изопропилов ацетат или н бутилов ацетат и халогенирани алифатни въглеводороди, такива като дихлорметан или дихлор-1, 2 етан в присъствие на минерална основа като натриев бикарбонат или органично вещество като триетиламин. Реакцията се осъществява при температура, включена между 0 и 50°С, за предпочитане близка до 20°С.

Ь) когато R₄ представлява евентуално заместен бензоилов радикал, теноилов или фурилов радикал или радикала R₂O-CO-, в който R₂ е определено както преди това, R₈ представлява водороден атом или алкокси радикал съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми или фенилов радикал заместен с един или повече алкокси радикали, съдържащи 1 до 4 въглеродни атоми и R₉ представлява водороден атом, заместването на защитната група образувана от R_e и R₇ с водородни атоми се осъществява в присъствието на минерална киселина (солна киселина, сярна киселина) или органична киселина (оцетна киселина, метансулфонова киселина, трифлуорметансулфонова киселина,

р. толуенсулфонова киселина^използвани самостоятелно или в смес в стехиометрично или каталитично количество, като се работи в органичен разтворител,избран между алкохоли, етери, естери, алифатни въглеводороди, халогенирани алифатни въглеводороди и ароматни въглеводороди при температура, включена между -10 и 60°С, предимно между 15 и 30°С.

Съгласно изобретението, веществата с обща формула (III), така да се каже веществата с обща формула (I), в която Z представлява водороден атом, R₄ и R₅ са определени както преди това, могат да бъдат получени като се започне с 10-дезацетил-бакатин III с формула:

но	? он
\ 1(У	' Т 7
НО.....( }		(IX)
	/н
	Z ососн, 1 3

осос,н<

Λ

Особено изгодно е селективно да се защити хидрокси функцията на 7^ма и 13^та позиции, например под формата на силилиран диетер, който може да бъде получен чрез въздействието на силилов халогенид с обща формула:

(R)₃-Si-Hal (X) в която значенията на R, еднакви или различни, представляват алкилов радикал > съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми евентуално заместен с фенилов радикал, или фенилов радикал, върху 10-дезацетилбакатин III, за да се получи вещество с обща формула:

но (R)₃Si-0 -·/ НО* в която R е определен въздейства на вещество с обща формула:

R₄'- X! (XII) в която R₄' представлява един радикал такъв като R₄'-Oидентичен на R₄ определен както преди това, но не може

ососн₃

ОСОС₆Н₅ (XI) както преди това, след което се да представлява водороден атом или хидрокси радикал и

Х₁ представлява халогенен атом, за да се получи вещество с обща формула:

(ХШ) в която R и R₄ са определени както преди това, чиито силилирани защитни групи са заместени с водородни атоми, за да се получи вещество с обща формула:

(XIV) в която R₄ е определено както преди това, което се етерифицира избирателно на 7^ма позиция чрез въздействие на вещество с обща формула:

R₅-X₂ (XV) в която R₅' представлява един радикал, такъв като R₅ ^Z-O, идентичен на R₅ определен както преди това и Х₂ представлява халогенен атом или естерен остатък, такъв като сулфатен или сулфонов естерен остатък, за да се получи вещество с обща формула (III).

Обикновено, въздействието на силилирано производно с формула (X) върху 10-дезацетил-бакатин III се осъществява в пиридин или триетиламин евентуално в присъствието на органичен разтворител, такъв като ароматен въглеводород като бензен, толуен или ксилени при температура^включена между 0°С и температурата на флегмата на реакционната смес.

Обикновено въздействието на вещество с обща формула (XII) върху вещество с обща формула (XI) се осъществява след заместване с метал на водорода на хидрокси функцията на позиция 10 посредством хидрид на алкален метал, такъв като натриев хидрид, амид на алкален метал като литиев амид или алкилиран алкален метал като бутиллитий, като се работи в органичен разтворител като диметилформамид или тетрахидрофуран при температура^ включена между 0 и 50°С.

Обикновено, заместването на силилираните защитни групи на веществото с обща формула (XIII) с водородни атоми се осъществява посредством киселина като флуороводородна киселина или трифлуорооцетна киселина в присъствието на основа като триетиламин или пиридин евентуално заместен с един или повече алкилови радикал несъдържащи 1 до 4 въглеродни атоми, евентуално с участието на инертен органичен разтворител такъв като нитрил, например ацетонитрил, или халогениран алифатен въглеводород като дихлорметан при температура,включена между 0 и 80°С.

Обикновено въздействието на веществото с обща формула (XV) върху веществото с обща формула (XIV) се осъществява при условияj отбелязани преди това за въздействие на вещество с обща формула (XII) върху вещество с обща формула (XI).

Съгласно изобретението, веществата с обща формула (I), в която Z представлява радикал с обща формула (II), R₄ и R₅ са определени както преди това,

в която R_k R₃, R₆ и R₇ са определени както преди това чрез силилиране на позиция 7‘^ма посредством вещество с обща формула (X), за да се получи вещество с обща формула:

(XVII) в която R, R_1t R₃, R₆ и R₇ са определени както преди това, което се функционализира на 1О'^та позиция посредством вещество с обща формула (XII), за да се осигури вещество с обща формула:

(XVIII) в която R, R_1; R₃, R_4> R₆ и R₇ са определени както преди това, чиято силилирана защитна група се замества с един водороден атом, за да се осигури вещество с обща формула:

(XIX) като чрез въздействието на вещество с обща формула (XV) се регулира веществото с обща формула (V), чиито защитни групи са заместени с водородни атоми, за да се осигури вещество с обща формула (I), в което Z представлява радикал с обща формула (II).

Реакциите на силилиране, функционализиране и заместване на защитните групи се осъществяват при условия^аналогични на тези, -описани . по-горе.

Веществата с обща формула (XVI) могат да бъдат получени при условия ? описани в ЕР 0336841 и международни заявки РСТ WO 92/09589 и WO 94/07878, където се излиза от вещества с обща формула:

(XX)

OH

осос₆н₅ в която Ri и R₃ са определени както преди това съгласно известни методи за защита на хидрокси функцията на страничната верига без да се засяга останалата част на молекулата.

Съгласно изобретението, веществата с обща формула (I), в която Z представлява един водороден атом или радикал с обща формула (II) могат да бъдат получени чрез въздействие на активиран Рений никел в присъствие на алифатен алкохол _f съдържащ 1 до 3 въглеродни атоми върху вещество с обща формула:

в която R₄ е определено както преди това, R' и R, еднакви или различни, представляват водороден атом или алкилов радикал,съдържащ 1 до 6 въглеродни атоми, алкенилов радикал^ съдържащ 2 до 6 въглеродни атоми, апкинилов радикал^ съдържащ радикал съдържащ 2 до 6 въглеродни атоми, циклоалкилов радикалjсъдържащ 3 до 6 въглеродни атоми или циклоалкенилов радикал^ съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми, или пък R' и R образуват заедно с въглеродния атом, към който са свързани един циклоалкилов радикал^ съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми, или циклоалкенилов радикал^ съдържащ 4 до 6 въглеродни атоми, и ~Ζ__λ представлява един водороден атом или радикал с обща формула:

(XXII) в която R₁ и R₃ са определени както преди това или пък R₆ представлява водороден атом и R₇ представлява защитна група на хидрокси функцията, и, или пък R₆ и R₇ заедно образуват наситен хетероцикличен пръстен с 5 или 6 звена R₄ е определено както преди това, за да се получи вещество с обща формула:

като последователно, когато Z₁ представлява радикал с обща формула (XXII), така да се каже, когато веществото с обща формула (XXIII) е идентично на веществото с обща формула (V) заместването на защитните групи, представени от R₆ и/или R₆ и R₇ с водородни атоми се извършва при условия описани преди това.

Обикновено, въздействието на активирания Рений никел в присъствие на апифатен алкохол се осъществява при температура_}включена между -10 и 60°С.

Съгласно изобретението, веществото с обща формула (XXI), в която Ζ_λ и R₄ са определени както преди това може да бъде получено чрез въздействие на диалкилсулфоксид с обща формула:

R* RR.. ? J__R. IXX1V) so в която R' и R са определени както преди това, върху вещество с обща формула (XIX).

Обикновено, въздействието на сулфоксида с обща формула (XXIV), за предпочитане диметилсулфоксид, върху веществото с обща формула (XIX) се осъществява в присъствие на смес от оцетна киселина и оцетен анхидрид или производно на оцетната киселина такова като халогеноцетна киселина при температура^ включена между 0 и 50°С, за предпочитане близка до 25°С.

Съгласно изобретението, веществата с обща формула (I), в която Z представлява радикал с обща формула (II) могат да бъдат получени чрез въздействие на вещество с обща формула (XII) върху вещество с обща формула:

(XXV) в която R_n R₃, R₅, R₆ и R₇ са определени както преди това, като се работи при условията^ описани за въздействие на вещество с обща формула (XII) върху вещество с обща формула (XI), като последователно се заместват защитните групи представени с R₇ или R₆ и R₇ с водородни атоми при условията,описани преди това.

Веществото с обща формула (XXV) може да бъде получено чрез въздействие на цинков халогенид, такъв като цинков йодид или хидразин върху вещество с обща формула:

(XXVI) в която R_1t R₃, R₅, R₆ и R₇ са определени^както преди това.

Обикновено, реакцията се осъществява като се работи в алифатен алкохол,съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми, такъв като метанол или етанол, при температура включена между 0 и 50°С.

Веществото с обща формула (XXVI) може да бъде получено чрез въздействие на активиран Рений . никел в присъствие на алифатен алкохол) съдържащ 1 до 3 въглеродни атоми върху вещество с обща формула:

това, като се работи при условията^описани преди това за получаване на вещество с обща формула (I) , като се излиза от вещество с обща формула (XXI).

Веществото с обща формула (XXVII) може да бъде получено чрез въздействие на сулфоксид с обща формула (XXIV) върху вещество с обща формула:

(XXVIII) в която FL|, R₃, R₆ и R₇ са определени както преди това, като се работи при условията, описани преди това за въздействие на сулфоксид с обща формула (XXIV) върху вещество с обща формула (XIX).

Вещество с обща формула (XXVIII) може да бъде получено като се излезе от вещество с обща формула:

в която R_b R₃, R₆ и R₇ са определени както преди това, като се работи при условията, описани преди това, за да се заместят силилираните групи на веществото с обща формула (XIII) с водородни атоми.

Веществото с обща формула (XXIX) може да бъде получено при условията^описани в международна заявка РСТ WO 95/11241.

Новите веществата с обща формула (1),получени чрез използване на процедурите съгласно изобретението могат да бъдат пречистени по известни методи като кристализация или хроматография.

Веществата с обща формула (I), в която Z представлява един радикал с обща формула (II) притежават забележителни биологични свойства.

In vitro измерването на биологичната активност се осъществява върху тубулинов екстракт от мозъка на свиня посредством метода на М. L. Shelanski et coll., Proc. Natl. Acad. Sci. USA, 70, 765-768 (1973). Изследването на деполимеризацията на микротубулите в тубулина се осъществява по метода на G. Chauviere et coll., С. R. Acad. Sci., 293, Serie II, 501-503 (1981). В това изследване веществата c обща формула (I), в която Z представлява един радикал с обща формула (II) са показани по-малко активни^отколкото таксола и таксотера.

In vivo веществата с обща формула (I), в която Z представлява един радикал с обща формула (II) са показали активности при мишка с присаден по интраперитониален път меланом В16 при дози включени между 1 и 10 mg/kg ,както и при други течни или твърди тумори.

Новите вещества притежават антитуморни свойства и по-специално активност върху тумори, които са резистентни на Taxol® или Taxotere®. Такива тумори обхващат туморни колонии, които притежават повишена експресия на гена mdr 1 (ген устойчив на много лекарства). Устойчивостта спрямо много лекарства обикновено се отнася до устойчивостта на един тумор спрямо структурата на различни вещества и различни механизми на действие. Таксоидите обикновено; са известни за разпознаване при експериментални тумори като P388/DOX, едно селекционирано клетъчно потомство; устойчиво на доксорубицин (DOX), което се изразява чрез mdr 1.

Следните примери илюстрират настоящото изобретение.

Примери за изпълнение на изо6ретението .

ПРИМЕР 1

Разтварят се 243 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2И, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ, метокси-Ζβ оксо-9 (пиридил-3 карбонил)окси-10р таксен-11 ил-13а в 4,5 cm³ етанолен разтвор на 0,1 N солна киселина в 1% вода. Така полученият разтвор се разбърква в продължение на 3 часа при температура, близка до 20°С, след което се добавят 20 cm³ дихлорметан. Органичната фаза се отделя чрез декантиране и се промива последователно 2 пъти с 10 cm³ наситен воден разтвор на натриев бикарбонат, изсушава се върху магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира до сухо при понижено налягане (2,7кРа) при 40°С. Получават се 290 mg ивъда пяна която : се пречиства хроматографски върху силикагел поставен върху плаки [(дебелина на гела 1mm, плаки 20x20 cm, елуент: дихлорметан - метанол (95 - 5 обеми)] на фракции от 80 mg (4 плаки). След локализиране на U.V. областите на съответната зона на адсорбирания търсен продукт, тази зона се остъргва и събрания силиций се промива върху стъклена фрита 10 пъти с 10 cm³ етилов ацетат. Филтратите се събират и концентрират до сухо при понижено налягане (2,7 kPa) и 20°С. Получава се твърда пянА^която повторно се пречиства по същия начин [(две плаки: 20x20x1 mm; елуент: дихлорметан - метанол (95 - 15 обеми)]. Така се получават 132 mg терциеренбутоксикарбониламино-3 хидрокси-2 фенил-3 пропионат(2R, 3S) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ Μβτοκοπ-7β оксо-9 (пиридил-3 карбонил)окси10β таксен-11 ил-13а под формата на твърда пяна чиито характеристики са следните:

- връщателна способност: [a] ^D ₂₀=-34 (с=0,5; метанол)

- спектър R.M.N.: ¹Н (300 MHz; CDCI₃; химически замествания δ в ppm; константи на свързване J в Hz): 1,30 (s, ЗН:-СН₃ за 16 или за 17); 1,35 [(s, 12Н:

-С(СН₃)₃ и - СН₃ за 16 или за 17]; 1,75 (s, ЗН:-СН₃);

1,82 и 2,77 (2mts, 1 Н всеки:-СН₂- за . 6); 1,97(s, ЗН:-СН₃);

2,35 (d, J=9, 2Н:-СН₂- за 14); 2,39 (s, ЗН:-СОСН₃); 3,38 (d, J=5, 1 Н:-ОН за 2 ); 3,42 (s, ЗН:-ОСН₃); 3,88 (d, J=7,5, 1Н:-Н за 3); 3,96 (dd, J = 11 и 7,5, 1Н:-Н за . 7); 4,18 и

4,32 (2d, J=8,5, 1Н всеки:-СН₂- за 20); 4,64 (mt, 1 Н:-Н за 2'); 4,98 (d широка ивица, J=10, 1Н:-Н за 5); 5,28 (d широка ивица, J=10, 1Н:-Н за 3'); 5,39 (d, J=10, 1Н: -CONH-); 5,70 (d, J=7,5, 1Н:-Н за 2); 6,22 (t широка ивица J=9, 1Н:-Н за 13); 6,69 (s, 1Н:-Н за 10); от

7,25 до 7,45 (mt, 5Н:-С₆Н₅ за 3'); 7,44 [(dd, J=8,5 и 6, 1 H:-OCOC₅H₄N(-H за 5)]; 7,50 [(d, J=7,5, 2Н:-ОСОС₆Н₅ (-Н за 3 и Н за 5)]; 7,62 [(t, J=7,5, 1 Н:-ОСОС₆Н₅(-Н за 4)]; 8,12 [(d, J=7,5, 2Н:-ОСОС₆Н₅ (-Н за 2 и -Н за 6)]; 8,35 [(dt, J=8,5 и 1, 1H:-OCOC₅H₄N(-H за 4)]; 8,82 [(dd, J=6 и 1, 1 H:-OCOC₅H₄I\I(-H за 6)]; 9,32 [(d, J=1,1 H:-OCOC₅H₄N(-H за 2)].

Терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2В, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ метокси-7р оксо-9 (пиридил-3 карбонил)окси-10р таксен-11 ил-13а може да бъде получен по следния начин:

Към разтвор на 46 mg пиридин-3 карбоксилна киселина в 25 cm³ безводен етанол, като се поддържа атмосфера от аргон и при разбъркване се добавят, при температура близка до 20°С, 290 mg терциеренбутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 дихидрокси-1 β, 10β метокси7β оксо-9 таксен-11 ил-13а, 18,5 mg диметиламино-4 пиридин, 0,5 g молекулно сито 4А и 112 mg Ν,Ν дициклохексилкарбодиимид. Реакционната смес се разбърква в продължение на 16 часа при температура^ близка до 20°С, след което се добавят 46 mg пиридин-2 карбоксилна киселина, 18,5 mg диметиламино-4 пиридин, 0,5 g молекулно сито 4А и 112 mg Ν,Ν дициклохексилкарбодиимид и отново се разбърква в продължение на 24 часа, след което цикъла се повтаря 2 пъти. Реакционната смес се филтрува върху стъклена фрита снабдена с целит. Стъклената фрита се промива 2 пъти с 50 cm³ етилов ацетат, филтратите се събират, промиват последователно с 2 пъти с 10 cm³ наситен воден разтвор на натриев бикарбонат 6 пъти с 20 cm³ дестилирана вода, изсушават се върху магнезиев сулфат, филтруват и концентрират до сухо при понижено налягане (2,7 kPa) и 40°С. Така се получават 298 mg терциеренбутоксикарбониламино-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2П, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ, метокси-ϊβ оксо-9 (пиридил-3 карбонил)окси-10β таксен-11 ил-13а под формата на твърда пяна

Терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 дихидрокси-1 β, 10β Μβτοκοπ-7β оксо-9 таксен-11 ил-13а може да бъде получен по следния начин:

Към разтвор на 1δ0 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-б-(2Р, 4S, 3R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ метокси-Τβ метоксиацетокси10β оксо-9 таксен-11 ил-13а в 4 cm³ безводен етанол, като се поддържа атмосфера от аргон и при разбъркване се добавят капка по капка и при температура^близка до 20°С, 0,263 cm³ хидразин монохидрат. Реакционната смес се поддържа под режим на разбъркване в продължение на 1 час при температура близка до 20°С, след което се излива в смес от 100 cm³ етилов ацетат и δθ cm³ дестилирана вода. Органичната фаза се отделя чрез декантиране и водната фаза се екстрахира отново 2 пъти с 60 cm³ етилов ацетат. Органичните фази се събират, промиват 4 пъти с δθ cm³ дестилирана вода, изсушават върху магнезиев сулфат, филтруват и концентрират до сухо при понижено налягане (2,7 kPa) и 40°С. Получават се 180 mg твърда пяна която се пречиства хроматографски върху силикагел поставен върху плаки [(дебелина на гела 1 mm, плаки 20x20 cm, елуент: дихлорметан - метанол (90 - 10 обеми)] на фракции от 90 mg (2 плаки). След локализиране на U.V. областите на съответната зона на адсорбирания търсен продукт, тази зона се остъргва и събрания силиций се промива 10 пъти с 10 cm етилов ацетат. филтратите се събират и концентрират до сухо при понижено налягане (2,7 kPa) и 40°С. Така се получават 113 mg терциеренбутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 дихидрокси-ΐβ, 10β метокси7β, оксо-9 таксен-11 ил-1 За под формата на полу безе.

Терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 Kap6oKCnnaT-5-(2R, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ Μθτοκοπ-7β метоксиацетокси-ΙΟβ оксо-9 таксен-11 ил-1 За може да бъде получен по следния начин:

Към разтвор на 1,041 g терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R)) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ метоксиацетокси-ΙΟβ ΜβτππτπθΜβτοκθΗ-7β оксо-9 таксен-11 ил-1 За в 100 cm³ безводен етанол като се поддържа атмосфера от аргон и при разбъркване се добавят при температура,близка до 20°С, 100 cm³ етанолна суспензия на активиран Рений ι никел (получена като се излиза от 80 cm³ търговска водна суспензия около 50%, чрез последователно промиване 15 пъти със 100 cm³ дестилирана вода и 4 пъти със 150 cm³ етанол до pH близко до 7). Реакционната смес се поддържа под режим на разбъркване в продължение на 7 дни при температура, близка до 20°С, след което се филтрува върху стъклена фрита. Стъклената фрита се промива 3 пъти със 100 cm³ етанол, филтратите се събират и концентрират до сухо при понижено налягане (2,7 kPa) и 40°С. Получават се 821 mg твърда пяна която се пречиства хроматографски върху 75 g силиций (0,063 - 0,2 mm) съдържащ се в колона с диаметър 2,5 cm [елуент: дихлорметан - етилов ацетат (90 - 10 обеми)] като се

Q събират фракции от 5 cm . фракциите j съдържащи търсения продукт се събират и концентрират до сухо при понижено налягане (2,7 kPa) и 40°С. Така се получават 228 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ метокси-7р метоксиацетокси-ΙΟβ оксо-9 таксен-11 ил-13а под формата на твърда пяна

Терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ метоксиацетокси 10β метилтиометокси^ оксо-9 таксен-11 ил-13а може да бъде получен по следния начин:

Към разтвор на 5 g терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 дихидрокси-ΐβ, 7β метоксиацетокси-ΙΟβ оксо9 таксен-11 ил-13а в 165 cm³ безводен диметилсулфоксид, като се поддържа атмосфера от аргон и при разбъркване се добавят при температура ^близка до 20°С, 3,35 cm³ оцетна киселина и 11,5 cm³ оцетен анхидрид. Реакционната смес се поддържа под режим на разбъркване в продължение на 3 дни при температура, близка до 20°С, след което се излива в 500 cm³ дихлорметан. След това се добавя при разбъркване 100 cm³ наситен воден разтвор на калиев карбонат до pH близко до 7. След 10чу1инутно разбъркване, органичната фаза се отделя чрез декантиране и водната фаза се екстрахира отново 2 пъти с 250 cm³ дихлорметан. Органичните фази се събират, промиват 3 пъти със 100 cm³ дестилирана вода, изсушават върху магнезиев сулфат, филтруват и концентрират до сухо при понижено налягане (2,7 kPa) и 40°С. Получават се 9,5 g бледожълто масло, което се пречиства хроматографски върху 250 g силиций (0,063 - 0,4 mm) съдържащ се в колона с диаметър 3 cm [(елуент: дихлорметан - метанол (99 - 1 обеми)] като се събират фракции от 50 cm³, фракциитеj съдържащи търсения продукт се събират и концентрират до сухо при понижено налягане (2,7 kPa) и 40°С. Така се получават 3,01 g терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ метоксиацетокси-10β метилтиометокси-7р, оксо-9 таксен11 ил-1 За под формата на твърда пяна

Терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 дихидрокси-ΐβ,

7β метоксиацетокси-1 Οβ оксо-9 таксен-11 ил-13а може да бъде получен по следния начин:

Към разтвор на 20 g терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2В, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 триетилсилилокси^ хидрокси-ΐβ метоксиацетокси-1 Οβ оксо-9 таксен-11 ил-13а в 200 cm³ безводен дихлорметан, като се поддържа атмосфера от аргон и при разбъркване се добавят капка по капка, при температура близка до 0°С, 220 cm³ комплекса триетиламин-флуороводородна киселина (1-3 обеми). След това реакционната смес се загрява до температура близка до 20°С, като тази температура се поддържа в продължение на 3 часа и се излива в 4 I наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. Така pH на реакционната среда беше доведено приблизително до 7. След 10 минутно разбъркване, органичната фаза се отделя чрез декантиране и водната фаза се екстрахира 2 пъти със 100 cm³ дихлорметан. Органичните фази се събират, промиват със 100 cm³ дестилирана вода, изсушават върху магнезиев сулфат, филтруват и концентрират до сухо при понижено налягане (2,7 kPa) и 40°С. Така се получават

17,4 g терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2В, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 дихидрокси-ΐβ, 7β метилтиометокси-ΙΟβ, оксо-9 таксен-11 ил-13а под формата на твърда пяна

Терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2В, 4S, 5R)) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 триетилсилилокси^ хидрокси-ΐβ метоксиацетокси-10β оксо-9 таксен-11 ил-13а може да бъде получен при условията описани в международна заявка РСТ WO 95/11241.

ПРИМЕР 2

Като се работи както в пример 1, но се излиза от 210 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ Μβτοκοπ-7β оксо-9 (пиридил-2 κ3ρ6θΗππ)οκοπ-10β таксен11 ил-13а, се получават 145 mg терциеренбутоксикарбониламино-3 хидрокси-2 фенил-3 пропионат(2R, 3S) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ Μβτοκοπ-7β оксо-9 (пиридил-2 каобонил)окси10β таксен-11 ил-13а под формата на твърда пяна , чийто характеристики са следните:

- връщателна способност: [a] ^D ₂₀=-52 (с=0,5; метанол)

- спектър R.M.N.: ¹Н (400 MHz; CDCI₃; химически замествания δ в ppm; константи на свързване J в Hz): 1,31 (s, ЗН:-СН₃ за 16 или за 17); 1,37 [(s, 12Н:

-С(СН₃)₃ и-СН₃ за 16 или за 17]; 1,74 (s, 1 Н:-ОН за

1); 1,78 (S, ЗН:-СН₃) 1,82 и 2,78 (2mts, 1Н всеки:-СН₂- за

6); 1,97(s, ЗН:-СН₃); 2,35 (d, J=9, 2Н:-СН₂- за 14); 2,40 (S, ЗН:-СОСН₃); 3,40 (d, J=4,5, 1Н:-ОН за 2'); 3,43 (S, ЗН:-ОСН₃); 3,92 (d, J=7,5, 1 Н:-Н за 3); 3,98 (dd, J=11 и 7,5, 1 Н:-Н за 7); 4,20 и 4,32 (2d, J=8,5, 1Н всеки:-СН₂за 20); 4,64 (mt, 1Н:-Н за 2'); 5,00 (d широка ивица, J=10, 1Н:-Н за 5); 5,28 (d широка ивица, J = 10, 1Н:-Н за 3'); 5,43 (d, J=10, 1Н: -CONH-); 5,73 (d, J=7,5,

1H:-H за . 2); 6,22 (t широка ивица J=9, 1H:-H за

13); 6,67 (s, 1 H:-H за 10); от 7,25 до 7,45 (mt, 5H:-C₆H₅ за

3'); 7,51 [(mt, ЗН:-ОСОС_бН₅(-Н за 3 и Н за 5) и -OCOC₅H₄N(-H за 5)]; 7,61 [(t, J=7,5, 1 Н:-ОСОО₆Н₅(-Н за . 4)]; 7,88 [(t раздвоено, J=8 и 1, 1 H:-OCOC₅H₄N(-H за

4)]; 8,12 [(d, J=7,5, 2Н:-ОСОС₆Н₅ (-Н за 2 и -Н за

6)]; 8,20 [(d широка ивица, J=8, 1 H:-OCOC₅H₄N(-H за

3)]; 8,82 [(dd широка ивица, J=5 и 1, 1 H:-OCOC₅H₄N(-H за > 6)].

Като се работи както в пример 1, но се излиза от 300 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 дихидрокси-1 β, 10β Μβτοκοπ-7β оксо-9 таксен-11 ил-1 За, се получават 230 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ Μβτοκοπ-7β оксо-9 (пиридил-2 κΒρ6θΗΜπ)οκοπ-10β таксен11 ил-1 За под формата на твърда пяна

ПРИМЕР 3

Като се работи както в пример 1, но се излиза от 300 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2П, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а циклопентилкарбонилокси10β βποκοπ-5β, 20 хидрокси-ΐβ Μβτοκοπ-7β оксо-9 таксен-11 ил-1 За, се получават 96 mg терциеренбутоксикарбониламино-3 хидрокси-2 фенил-3 пропионат36 (2R, 3S) ацетокси-4а бензоилокси-2а циклопентилкарбонилокси-ΙΟβ епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ

ΜθτοκθΜ-7β оксо-9 таксен-11 ил-1 За под формата на твърда пяна , чийто характеристики са следните:

- връщателна способност: [а] °₂₀=-66 (с=0,5; метанол)

- спектър R.M.N.: ¹Н (400 MHz; CDCI₃; химически замествания δ в ppm; константи на свързване J в Hz): 1,25 (s, 6Н:-СН₃за 16 или за 17); 1,39 [(S, 9Н:-С(СН₃)₃]; от 1,55 до 1,80 и от 1,90 до 2,10 (2mts, 4Н всеки:-СН₂цикпопентил); 1,71 (s, 1Н:-ОН за 1); 1,75 (s, ЗН:-СН₃); 1,82 и 2,75 (2mts, 1Н всеки:-СН₂- за 6); 1,93 (s, ЗН:

-СН₃); 2,33 (d, J=9 Hz, 2Н:-СН₂- за 14); 2,39 (s, ЗН:

-СОСН₃); 2,95 (mt, 1Н:=СН- циклопентил); 3,38 (s, ЗН: -ОСН₃); 3,40 (d, J=5 1 Н:-ОН за . 2'); 3,88 (d, J=7,5, 1 Н:-Н за 3); 3,91 (dd, J = 11 и 7,5, 1Н:-Н за 7); 4,19 и 4,32 (2d, J=8,5, 1Н всеки:-СН₂- за 20); 4,65 (mt, 1Н:-Н за

2'); 4,98 (d широка ивица, J=10, 1Н:-Н за 5); 5,28 (d широка ивица, J=10, 1Н:-Н за 3'); 5,41 (d, J=10, 1Н:

-CONH-); 5,68 (d, J=7,5, 1Н:-Н за

2); 6,21 (t широка ивица J=9, 1Н:-Н за

13); 6,45 (s, 1Н:-Н за него 10); от

7,25 до 7,45 (mt, 5Н:-С₆Н₅ за

3'); 7,51 [(t, J=7,5, 2Н:

-ОСОС₆Н₅(-Н за и Н за

5)]; 7,63 [(t, J=7,5, 1Н:

-ОСОС₆Н₅(-Н за

4)]; 8,12 [(d, J=7,5, 2H:-OCOC₆H_S (-Н за 2 и -Н за

6)1Като се работи^както в пример 1, но се излиза от

300 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 дихидрокси-1 β,

10β Μβτοκοπ-7β оксо-9 таксен-11 ил-1 За, се получават

410 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-б-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а цикпопентилкарбонилокси10β епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ Μβτοκοπ-7β оксо-9 таксен-11 ил-1 За под формата на твърда пяна

ПРИМЕР 4

Като се работи както в пример 1, но се излиза от 300 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а циклопропилкарбонилокси10β епокси-δβ, 20 хидрокси-1 β Μβτοκοπ-7β оксо-9 таксен-11 ил-1 За, се получават 130 mg терциеренбутоксикарбониламино-3 хидрокси-2 фенил-3 пропионат(2R, 3S) ацетокси-4а бензоилокси-2а циклопропилкарбонилокси-ΙΟβ епокси-δβ, 20 хидрокси-1 β Μβτοκοπ-7β оксо-9 таксен-11 ил-1 За под формата на твърда пяна , чийто характеристики са следните:

- връщателна способност: [a] ^D ₂o^{= 7}1 (ο=0,δ; метанол)

- спектър R.M.N.: ¹Н (400 MHz; CDCI₃; химически замествания δ в ppm; константи на свързване J в Hz): 1,00 и 1,19 (2mts, 2Н всеки:-СН₂-цикпопропил); 1,2δ (s, ЗН:-СН₃ за 16 или за 17); 1,27 (s, ЗН:-СН₃за 16 или за

17); 1,39 [(s, 9Н:-С(СН₃)₃]; 1,71 (s, 1Н:-ОН за 1); 1,75 (s, ЗН:-СН₃); от 1,70 до 1,90 (mt, 1Н:=СН- циклопропил); 1,82 и 2,7δ (2mts, 1Н всеки:-СН₂- за 6); 1,93 (s, ЗН:

-СН₃); 2,33 (d, J=9, 2Н:-СН₂- за 14); 2,40 (s, ЗН:-СОСН₃); 3,3δ (s, ЗН: -ОСН₃); 3,40 (d, J=6, 1Н:-ОН за 2'); 3,88 (d, J=7,6,1 Н:-Н за 3); 3,89 (dd, J=11 и 7,δ, 1Н:-Нза 7); 4,19 и 4,32 (2d, ΰ=8,δ, 1Н всеки:-СН₂- за 20); 4,66 (mt,

1Н:-Н за 2'); 5,00 (d широка ивица, J=10,1Н:-Н за 5); 5,28 (d широка ивица, J=10, 1Н:-Н за 3'); 5,42 (d, J = 10, 1Н: -CONH-); 5,68 (d, J=7,5, 1Н:-Н за 2); 6,21 (t широка ивица J=9, 1Н:-Н за 13); 6,48 (s, 1Н:-Н за 10); от 7,25 до 7,45 (mt, 5Н:-С₆Н₅ за 3'); 7,52 [(t, J=7,5, 2Н: -ОСОС₆Н₅(-Н за 3 и Н за 5)]; 7,64 [(t, J=7,5, 1 Η: -ΟΟΟΟ_βΗ₅(-Η за 4)]; 8,12 [(d, J=7,5, 2Н:-ОСОС₆Н₅ (-Н за 2 и -Н за 6)].

Като се работи както в пример 1, но се излиза от 300 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 дихидрокси-ΐβ, 10β Μβτοκοπ-7β оксо-9 таксен-11 ил-13а, се получават 435 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2а цикпопропилкарбонилокси10β θποκοπ-5β, 20 хидрокси-ΐβ метокси-7р оксо-9 таксен-11 ил-1 За под формата на твърда пяна,

ПРИМЕР 5

Като се работи както в пример 1, но се излиза от 430 mg терциерен-бутоксикарбонил-3 (метокси-4 фенил)-2 фенил-4 оксазолидин-1,3 карбоксилат-5-(2Р, 4S, 5R) ацетокси-4а бензоилокси-2аепокси-5р, 20 хидрокси-ΐβ Μβτοκοπ-7β метоксиацетокси-ΙΟβ оксо-9 таксен-11 ил-1 За, се получават 164 mg терциерен-бутоксикарбониламино-3 хидрокси-2 фенил-3 пропионат-(2Р, 3S) ацетокси-4а бензоилокси-2а епокси-δβ, 20 хидрокси-ΐβ метокси-7р метоксиацетокси-ΙΟβ оксо-9 таксен-11 ил-1 За под формата на твърда пяна .чийто характеристики са следните:

- връщателна способност: [а] °₂₀ ^{= 48} (с=0,5; метанол)

- спектър R.M.N.: ¹Н (300 MHz; CDCI₃; δ в ppm; константи на свързване J в Hz): 1,17 (s, ЗН:-СН₃); 1,22 (s, ЗН:-СН₃); 1,35 (s, 9Н:-С(СН₃)₃; 1,75 (s, ЗН:-СН₃); 1,80 и 2,75 (2mts, 1Н всеки: -СН₂- 6); 1,90 (s, ЗН:-СН₃); 2,30 (d, J=9, 2Н:-СН₂- 14); 2,37 (s, ЗН:-ООСН₃); 3,35 и 3,55 (2s, ЗН всеки: -ОСН₃); 3,40 (d, J=5, 1 Н:-ОН 2'); 3,85 (d, J=7, 1 Н:-Н 3); 3,88 (dd, J = 11 и 7, 1 Н:-Н 7);

4.17 и 4,32 (2d, J=8,5, 1Н всеки:-СН₂- 20); 4,19 и 4,27 (2d, J = 15, 1Н всеки:-ОСОСН₂ОСН₃); 4,65 (mt, 1Н:-Н 2'); 4,97 (d широка ивица, J=10, 1Н.-Н 5); 5,25 (d широка ивица, J=10, 1Н.-Н 3'); 5,42 (d, J = 10, 1Н: -CONH-); 5,66 (d, J=7, 1Н:-Н 2);

6.18 (t широка ивица J=9, 1Н:-Н 13); 6,52 (s, 1Н.-Н 10); от 7,30 до 7,50 (mt, 5Н:-С₆Н₅3 ); 7,51 [(t, J=7,5, 2Н:-ОСОС₆Н₅(-Н 3 и Н 5)]; 7,63 [(t, J=7,5, 1 Н:-ОСОС₆Н₅(-Н 4)]; 8,12 [(d, J=7,5_fc 2Н:-ОСОС₆Н₅ (-Н 2 и -Η 6)].

Новите продукти с обща формула (I), в която Ζ. представлява радикал с обща формула (II) показват значително инхибираща активност спрямо пролиферацията на ненормална клетка и притежават терапевтични свойства;позволяващи лечение на болни при патологични условияj свързани с пролиферация на ненормална клетка. Патологичните условия включват пролиферация на анормална клетка, злокачествена или незлокачествена на различни тъкани и/или органи, разбира се без ограничение, като например на мускулни тъкани, костни или свързващи тъкани, кожата, мозъка, белите дробове, половите органи, лимфатичните системи, млечните жлези, кръвотворните органи, черния дроб, храносмилателната система, панкреаса и тироидните или адреналинови жлези. Тези патологични условия включват също псориазис, твърди тумори, рак на яйчниците, на гърдата, на мозъка, на простатата, на червата, на стомаха, на бъбреците или тестисите, саркома на Kaposi, шолангиокарцином, шориокарцином, неуробластон, тумор на Wilms, болест на Hodgkin, меланоми, множествени миеломи, хронични лимфоцитни левкемии, остри или хронични гранулоцитни лимфоми. Новите продукти, съгласно изобретението са полезни _} поспециално за лечение на рак на яйчниците. Продуктите съгласно изобретението могат да бъдат полезни за предотвратяване, забавяне на появата или за коригиране на патологичните условия или за въздействие върху тези патологични условия.

Продуктите съгласно изобретението могат да бъдат прилагани спрямо болен съгласно различните форми на адаптация на избрания начин за прилагане на лекарството, препоръчителен е парентералния начин. Парентералният начин на приложение включва интравенозно, интраперитонеално, интрамускулно или подкожно въвеждане на лекарството. Повече се предпочита интраперитонеалното или интравенозното приложение.

Настоящето изобретение включва също фармацевтични състави, които съдържат поне един продукт с обща формула (I) в количества^достатъчни за употреба при хуманната или ветеринарна терапия. Съставите могат да бъдат получени по обикновени методи^ като се използват една или повече добавки, носители или фармацевтично приемливи ексципиенти.

Конвенционалните носители включват разредители, стерилни водни среди и различни нетоксични разтворители. За предпочитане е съставите да се изготвят под формата на разтвори или водни суспензии, инжекционни разтвори, които могат да съдържат емулгиращи агенти, оцветители, консерванти или стабилизатори. Обаче, съставите могат също да бъдат представени под формата на таблетки, пилюли, прахове или гранули приложими по орален път.

Изборът на добавки може да бъде определен от разтворимостта и химическите свойства на продукта, специалния начин на прилагане и добрите фармацевтични практики.

За парентерална употреба се използват водни или неводни стерилни суспензии или разтвори. За получаване на разтвори или неводни суспензии могат да бъдат използвани естествени растителни масла, като маслинено масло, сусамено масло или парафиново масло или органични естери пригодени за инжектиране, като етилов олеат. Водните стерилни разтвори могат да бъдат от един разтвор на фармацевтично приемлива сол, разтворима във вода. Подходящи са водни разтвори за интравенозно приложение в областта, където pH-то е подходящо осигурено и където изотоничността е постигната, например, чрез достатъчно количество натриев хлорид или глюкоза. Стерилизирането може да бъде осъществено чрез загряване или всички други средства, които не изменят състава.

Добре известно е, че продуктите_; въвеждани в съставите, съгласно изобретението, трябва да бъдат чисти и нетоксични за качественото им използване.

Съставите могат да съдържат поне 0,01 % от активния терапевтичен продукт. Количеството на активния продукт в състава е такова, че да може да се предпише една подходяща доза. Препоръчва се, съставите да се приготвят по такъв начин, че една единична доза приблизително да съдържа от 0,01 до 1000 mg активен продукт за парентерално приложение.

Терапевтичното третиране може да бъде реализирано успоредно с други терапевтични третирания, включително с антинеопластични медикаменти, с моноклонални антитела, с имунологични терапии или радиотерапии или с модификатори на биологичните отговори. Модификаторите на отговорите включват, без ограничение, лимфокинезите и цитокинезите, такива като интерлеокинези, интерфероните (α, β или δ) и TNF. Други химиотерапевтични агенти, полезни при лечение на заболявания, дължащи се на анормалната пролиферация на клетките включват, по начин без да ограничават, алкилни агенти такива като съдържащи азот, например мехлоретамин, цикпофосфамид, мелфалан и хлорамбуцил, алкилови сулфонати като бусулфан, нитрозокарбамиди като кармустин, ломустин, семустин и стрептозоцин, триазини като дакарбазин, антиметаболити като аналози на фолиевата киселина, например метотрексат, аналози на пирамидина като флуороурацил и цитарабин, аналози на пурините като меркаптопурин и тиогуанин, природни продукти такива като алкалоиди на Винка, например винбластин, винкристин и вендезин, епиподофилотоксини като етопозид и тенипозид, антибиотици като дактиномицин, даунорубицин, доксорубицин, блеомицин, пликамицин и митомицин, ензими като L-аспарагиназа, различни агенти като координационни комплекси на платината, например цисплатина, заместени карбамиди като хидроксикарбамид, производни на метилхидразина като прокарбазин, подтискащи адренокортикоиди като митотан и аминоглутетимид, хормони и антагонисти като адренокортикостероиди като преднизон, прогестини като капроат на хидроксипрогестерона, ацетат на метоксипрогестерона и ацетат на мегестрола, оестрогени като диетилстилбестрол и етинилстрадиол, антиоестрогени като тамоксифен, андрогени като пропионат на тестостерона и флуоксиместерон.

Прилаганите дози при използваните методи съгласно изобретението са тези, които позволяват профилактично лечение или максимален терапевтичен ефект. Дозите зависят от начина на лечение, специално избрания продукт и личните характеристики на третирания обект. Най-общо, дозите са такива, че да са терапевтично ефикасни за лечение на заболяванията причинени от пролиферацията на анормална клетка. Продуктите съгласно изобретението могат да бъдат прилагани толкова често, колкото е необходимо за постигане на желания терапевтичен ефект. Известни заболявания могат да бъддт повлияни бързо от относително силни или слаби дози, след което има нужда от поддържащи слаби дози или от прекратяването им. Обикновено, слаби дози се използват в началото на лечението и, ако е необходимо, все по-силни и по-силни дози се прилагат до получаването на оптимален ефект. За други заболявания, може би е необходимо дозите да се прилагат 1 до 8 пъти дневно, за предпочитане 1 до 4 пъти, според физиологичните нужди на съответния болен. Също е възможно за известни заболявания да е необходимо прилагането само на двукратно лечение дневно.

При човека общоприетите дози са между 0,01 и 200 mg/kg. При интраперитонеалния начин на лечение, дозите най-общо варират между 0,1 и 100 mg/kg, препоръчително между 0,5 и 50 mg/kg, при още по-специфични случаи между 1 и 10 mg/kg. При интравенозен начин на лечение, най-общо дозите варират между 0,1 и 50 mg/kg, препоръчително между 0,1 и 5 mg/kg, при още по-специфични случаи между 1 и 2 g/kg. Разбира се, за да се избере най-подходящата доза, трябва да се имат предвид начина на прилагане, теглото на болния, общото му здравословно състояние, неговата възраст и всички фактори, които могат да повлияят върху ефикасността на лечението.

Следващият пример илюстрира един състав съгласно изобретението.

ПРИМЕР

Разтварят се 40 mg от продукта получен в пример 1 в 1 cm³ Emulphor EL620 и 1 cm³ етанол, след което разтвора се разрежда чрез добавяне на 18 cm³ физиологичен серум.

Съставът се прилага посредством перфузия в продължение на 1 час чрез въвеждане във физиологичен разтвор.

Claims (30)

Патентни претенции

1. Фармацевтичен състав за лечение на тумори при множество животни, характеризиращ се с това, че включва ефективно количество от съединение съгласно формулата

NHR² където R¹ и R² са избрани от групата, включваща водород, ацил и С, до С₁₈ алкил, който е най-малко 95% свободен от съответния β-D енантиомер.

1.35 и 1,44 (2 χ s, 2 χ ЗН, изопропилиден) 3,3-

1,2,3 или 4, посредством вещество с обща формула:

(R)₃-Si-Hal (X) в която значенията на R, еднакви или различни, представ57 ляват алкилов радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми, евентуално заместен с фенилов радикал, или циклоалкилов радикал, съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми или фенилов радикал, за да се получи вещество с обща формула:

в която R, R.|, Rg, Rg и Ry са определени, както преди това, което е функционализирано на 10-^та позиция посредством вещество с обща формула:

R₄’-X1 (XII) в която R₄’ е такъв, че R₄’ -0- идентичен на R_4> определен, както в една от претенциите 1,2 или 3 и представлява халогенен атом или естерен остатък, за да се получи вещество с обща формула:

(XVIII) в която R, R.|, Rg, R₄, Rg и R_? са определени, както преди това, чиято силилирана защитна група се замества с един водороден атом, за да се осигури вещество с обща формула:

(κιχ) като чрез въздействието на вещество с обща формула (XV) се регулира веществото с обща формула (V), чиито защитни групи са заместени с водородни атоми, за да се осигури вещество с обща формула (I), в която Z представлява радикал с обща формула (II).

1) Когато Rg представлява един водороден атом и Ry представлява защитна група на хидрокси функцията, заместването на защитните групи с водородни атоми се осъществява посредством минерална киселина или органична киселина, използвани самостоятелно или в смес като се работи в органичен разтворител, избран между алкохоли, етери, естери, алифатни въглеводороди, халогенирани алифатни въглеводороди, ароматни въглеводороди или нитрили при температура, включена между -10 и 60°С,

1. Таксоиди с обща формула:

в която Z представлява водороден атом или радикал с обща формула:

RjNH 0 d /ЧДх (П) ³ £ дн в която:

R.J представлява бензоилов радикал по избор заместен с един или повече атоми или радикали, еднакви или различни, избрани между хапогенните атоми и алкиловите радикали, съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми, алкокси радикали, съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми или трифлуорметилов, теонилов или фурилов радикал или радикала Rg-О-СО-, в който Rg представлява:

алкилов радикал, съдържащ от 1 до 8 въглеродни атоми, алкенилов радикал, съдържащ от 2 до 8 въглеродни атоми, алкинилов радикал, съдържащ от 3 до 8 въглеродни атоми, циклоалкилов радикал, съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми, цикпоапкенилов радикал, съдържащ от 4 до 6 въглеродни атоми, бициклоалкилов радикал, съдържащ от 7 до 10 въглеродни атоми, като тези радикали са по избор заместени с един или повече заместители, избрани между халогенни атоми и хидрокси радикал, алкокси радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми, диалкиламинов радикал, чиято всяка ал килна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми, пиперидинов радикал, морфолинов радикал, пиперазинил-1 -радикал (по изта бор заместен на 4 позиция с 1 алкилов радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми или с 1 фенилалкилов радикал, чиято всяка алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми), циклоалкилов радикал, съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми, циклоалкенилов радикал, съдържащ от 4 до 6 въглеродни атоми, фенилов радикал (по избор заместен с един или повече атоми или радикали, избрани между халогенните атоми и алкиловите радикали, съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми или алкокси радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми), цианов радикал, карбокси радикал или алкоксикарбонилов радикал, чиято алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми, един фенилов радикал или а- или β-нафтилов радикал по избор заместен с един или повече атоми или радикали, избрани между халогенните атоми и алкиловите радикали, съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми или алкокси радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми или един ароматен хетероцикличен радикал с 5 звена за предпочитане между фурилов и тиенилов радикали, или един наситен хетероцикличен радикал, съдържащ от 4 до 6 въглеродни атоми, по избор заместен с един или повече алкилови радикали, съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми,

R₃ представлява един прав или разклонен алкилов радикал, съдържащ от 1 до 8 въглеродни атоми, прав или разклонен алкенилов радикал, съдържащ от 2 до 8 въглеродни атоми, прав или разклонен алкинилов радикал, съдържащ от 2 до 8 въглеродни атоми, циклоалкилов радикал, съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми, фенилов или а- или β-нафтилов ра дикал по избор заместен с един или повече атоми или радикали, избрани между халогенните атоми и алкилови, алкенилови, алкинилови, арилови, аралкилови, алкокси, алкилтио, арилокси, арилтио, хидрокси, хидроксиалкилов, меркапто, формилов, ацилов, ациламинов, ариламинов, алкоксикарбониламинов, аминов, алкиламинов, диалкиламинов, карбокси, алкоксикарбонилов, карбамоилов, алкилкарбамоилов, диалкилкарбамоилов, цианов, нитро и трифлуорметилов радикал, или един ароматен хетероцикпичен радикал, притежаващ 5 звена и съдържащ един или повече хетероатоми, еднакви или различни, избрани между атомите на азота, кислорода или сярата и по избор заместен с един или повече заместители, еднакви или различни, избрани между халогенните атоми и алкиловите, ариловите, аминовите, алкиламиновите, диалкиламиновите, алкоксикарбониламиновите, ациловите, арилкарбониловите, циановия, карбокси, карбамоиловия, алкилкарбамоиловия, диалкилкарбамоиловия или алкоксикарбониловия радикали, с уговорката, че в заместителите на фениловия радикал, а- или β-нафтиловият радикал и на ароматните хетероциклични радикали, алкиловите радикали и алкиловите части на другите радикали съдържат от 1 до 4 въглеродни атоми и че алкениловите и алкиниловите радикали съдържат от 2 до 8 въглеродни атоми и че ариловите радикали са фенилови радикали или а-или β-нафтилови радикали,

R₄ представлява алканоилокси радикал, на който алканоиловата част съдържа 2 до 6 въглеродни атоми в права или разклонена верига, с изключение на ацетокси радикал, алкеноилокси радикал, чиято алкеноилна част съдържа от 3 до 6 въглеродни атоми в права или разклонена верига, алкинои локси радикал, чиято алкиноилна част съдържа 3 до 6 въглеродни атоми в права или разклонена верига, тези радикали са по избор заместени с един или повече халогенни атоми или с алкокси радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми, алкилтио радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми, или с един карбокси радикал, алкилоксикарбонилов радикал, чиято алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми, цианов радикал, карбамоилов радикал, N-алкилкарбамоилов или Ν,Νдиалкилкарбамоилов радикал, чиято всяка алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми, или образува с азотния атом, към който е свързан, един наситен хетероцикпичен радикал, съдържащ 5 или 6 звена и по избор с един втори хетероатом, избран между атомите на кислорода, сярата или азота по избор заместен с един алкилов радикал, съдържащ от 1 до

2. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че R¹ и R² са водород.

2-хлородезоксиаденозина се използва при лечение на ниска степен на В-клетъчни неоплазми, като хронична лимфоцитна левкемия, не-Hodgkin’s лимфома и левкемия на власинковите клетки. Спектърът на действие е подобен на този на Fludara.

Съединението инхибира синтезата на ДНК при клетките в растеж и инхибира възстановяването на ДНК в останалите клетки.

Въпреки, че са идентифицирани голям брой химиотерапевтични агенти и широко се използват за лечение на рак, се търсят нови ефикасни агенти, които показват ниска токсичност към здравите клетки.

Следователно, една от целите на настоящото изобретение е да предостави съединения, проявяващи антитуморна и, в частност антиракова активност.

Друга цел на настоящото изобретение е да предостави фармацевтични средства за лечение на рак.

Друга цел на настоящото изобретение е да предостави метод за лечение на рак.

Техническа същност на изобретението

Описва се метод и средство за третиране на тумори и в частност рак, при човека и други животни гостоприемници, което включва прилагане на ефективно количество (-)-(2S,4S)-l(2-хидроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил) -цитозин (също известно като (-(-)OdddC, L-OddC (-)L-OddC), фармацевтично приемливо негово производно, включително 5’или N⁴ алкилирано или ацилирано производно или негова фарма

63122 цевтично приемлива сол, по избор във фармацевтично приемлив носител.

В един специфичен вариант за осъществяване на изобретението, описаните тук съединения могат да се използват за третиране на състояния, по-специално тези, различни от туморите или рака, които включват анормална или нежелана пролиферация на клетки. Примери за такива състояния включват кожни смущения, като хиперкератоза (включително ихтиоза, кератодерма, лишеи, планус и псориазис), брадавици, включително генитални брадавици и мехури, както и всяка анормална или нежелана пролиферация, която може да се лекува с метотрексат. Описаните активни съединения могат да се използват, също така за индуциране или улесняване на аборт.

При един предпочитан вариант за осъществяване на изобретението, (-)-(2S,4S)-l-(2хидроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил)цитозин се предлага като посочения енантиомер (L-енанатиомер) и по същество в отъствие на отговарящия му енантиомер (например, в енантиомерно обогатена, включително енантиомерно чиста форма).

Счита се, че (-)-)28,48)-1-(2-хидроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил)цитозин е първият пример за “L’’-нуклеозид, който проявява антитумрна активност. (-)-(2S,4S)-l-(2-xHflpokcnметил-1,3-диоксолан-4-ил)цитозин е със структурата, показана във формула I.

Открито е, че (-)-(2S,4S)-l-(2-xnflpokcHметила-1,3-диоксолан-4-ил)цитозцинът проявява значителна активност срещу раковите клетки и проявява ниска степен на токсичност по отношение на здравите клетки в гостоприемника. Неограничителни примери на ракови заболявания, които могат да се лекуват с това съединение включват бял дроб, дебело черво, гърда, простата, пикочния мехур, панкреас, яйчници, левкемия, лимфома, рак на главата и врата, централната нервна система (включително рак на мозъка), карцинома на шийката на матката, меланома и хепатоклетъчен рак.

При един алтеративен вариант за изпълнение се представя метод и състав за лечение на тумори, а по-точно рак, или друга анормална или нежелана пролиферация на клетки при хора или животни-гостоприемници, като се описва, че включва прилагане на ефективно количество от производно на L-OddC с формула:

където R е F, С1, -СН₃, -С(Н)=СН₂, Br,-NO₂,-C=CH или ON и R¹ е водород, алкил, ацил, монофосфат, дифосфат или трифосфат, или негово фармацевтично приемливо производно, по избор във фармацевтично приемлив носител, за предпочитане в енантиомерно обогатена форма.

Въпреки че предпочитаният вариант за изпълнение на настоящото изобретение е използването на активните съединения или на техни производни, или на техни соли при неестествено срещаща се в природата конфигурация (L-конфигурация), описаните в настоящата заявка съединения или техните производни или соли, могат алтернативно да се прилагат в тяхната естествено срещаща се в природата конфигурация (D-конфигурация) или като рацемични смеси.

Всяко едно от описаните съединения за използване за лечение на тумори, може да се прилага в комбинация или при редуване с други антитуморни фармацевтични агенти, за повишаване ефикасността на терапията. Примери за това включват природни продукти и техни производни; антрациклини, алкилиращи агенти; антипролиферативни агенти (също наричани антиметаболити); и хормонални агенти. Поспециално агентите включват, но без да се ограничават, азотни горчици (mustards), етилениминови съединения, алкил сулфати, цисплатин, нитрозокарбамид, 5-флуоруацил, цитозин арабинозид, 5-азацитидин, 2-флуораденозин-5’фосфат,2-хлородезокси-аденозин, тамоксифен, актиномицин, амсакрин, блеомицин, карбоплатин, кармустин, циклофосфамид, циклоспорин,

63122 даунорубицин, доксирубицин, интерлевкин, ломустин, меркаптопурин, метотрексат, митомицин, тиогуанин, винбластин, растежни фактори, включително GCSF, GMCSF и тромбоцитни растежни фактори; адриамицин, WP-16, хидроксикарбамид, етопозид; α, β и S интерферони и винкристин. Лесно се определят методите за прилагане на ефективни количества от тези агенти или са описани, например във Physician’s Desk Reference, последно издание, публикувано от Medical Economics Data Production Company, и Martindale, The Extra Pharmacopoeia, последно издание, публикувано от Pharmaceutival Press. Тези методи могат рутинно да се модифицират за оптимизиране ефективността на терапията на комбинация или редуване.

Описание на приложените фигури

Фигура 1 дава ID_j0 на (-)-OddC и комбинация на (-)-OddC+THU (тетрахидроуридин, инхибитор на цитидин дезаминазата) върху клетки от рак на дебелото черво. Графиката изобразява инхибирането на растежа като процент от контролен растеж VS. концентрация в (μΜ). В графиката данните за (-)-OddC самостоятелно, са представени с (·), а данните за (-)-OddC +THU са представени с ( А---).

Фигура 2 представлява графика на теглото на нарастващ тумор при миша карцинома (колон 38) третиран два пъти на ден с (-)OddC при дози от 25 mg/kgbid. Графиката изобразява растежа на тумора като процент от първоначалното тегло на тумора vs. дни. Третирането на мишката се осъществява в дните 1,2, 3,4 и 5. В графиката данните за контролата (без прилагане на (-)-OddC) за представени с (·), а данните за (-) -ODDC са представени с (-А- ).

Фигура 3 дава степента на оцеляване на Р388 левкемични мишки, които са третирани с (-)-OddC. Графиката изобразява процента на оцеляване vs. дни на третиране. Третирането на мишките се осъществява в дните 1,2,3, 4 и 5. В графиката степента на оцеляване на контролата (без прилагане на (-) -OddC) са представени с (·), а данните за тези на които е приложено (-)-OddC в дози от 25 mg/ kgbid два пъти на ден са представени с (-^—), а степента на оцеляване на мишки, на които е приложено (-)-OddC по веднъж на ден при 50 mg/kgbid е представена с (О).

Фигура 4 представлява схема на относителната чувствителност на някои ракови клетъчни линии към (-)-OddC на базата на GI50. Линиите (бар), разпростиращи се надясно представляват чувствителността на клетъчната линия към (-)-OddC в повече от средната чувствителност на всички тестувани клетъчни линии. Тъй като бар-скалата е логаритмична, линия (бар) от две единици надясно означава, че съединението достига GI50 за клетъчната линия при концентрация една стотна от средната концентрация необходима за всички клетъчни линии, като по този начин клетъчната линия е необичайно чувствителна към (-)-OddC.

Линиите (барове), които се простират наляво, съответно означават чувствителност, помалка от средната.

На фигура 5 е представена графика на инхибирането на растежа на човешки тумор с (•)-OddC. От три до шест седмични NCr голи мишки се инокулират подкожно във всеки хълбок с 2 х 10⁶HepG2 или DU-145 клетки. Третирането започва, когато туморите достигнат напреднал стадий на растеж. Лекарствата се прилагат два пъти на ден от ден 0 до ден 4, а размерът на туморите се измерва на определените дни. Кривите А и В показват ефектите на лекарството върху HepG2 тумори и Du-145 тумори, съответно (0-контрола; -t- Ага 25 mg/kg, i.p.; (-)-OddC, 25 mg/kg, p.o.; -- (-)OddC, 25 mg/kg i.p.)). Всяка точка от данните представлява средно ± SD от 10 тумора в графика А и шест тумора в графика В.

Подробно описание на техническата същност на изобретението

Изобретението се отнася до метод и състав за лечение на тумори, и по-точно рак при хора или животни-гостоприемници, което включва прилагане на ефективно количество (-)(2S,4S) -1-(2- хидроксиметил-1,3-диоксолан-4ил)цитозин, производно на съединението, както е дефинирано по-долу, включително 5-заместено или 5’ или N⁴ алкилирано или ацилирано производно или негова физиологично приемлива сол, по избор във фармацевтично приемлив носител.

(-) - (2S,4S) -1 - (2-хидроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил)цитозинът се отнася като “L’’-нуклеозид. Тъй като 2 и 5 въглеродните атоми от диоксалоновия пръстен са кирални, то техните неводородни заместители (съответно СН2 ОН

63122 и цитозиновата база) могат да бъдат или cis (от същата страна) или транс (на противоположни страни) спрямо системата на диоксолановия пръстен.

Следователно, четирите оптични изомера са представени със следните конфигурации (когато се ориентира диоксолановата част в хоризонтална плоскост трябва да е така, че кислородът в третата позиция да е отпред: цис (с двете групи “нагоре”, което съответства на конфигурацията на естествено срещаните в природдата нуклеозиди, се отнася като “D’’-нуклеозид), цис (с двете групи “надолу”, което е конфигурация не срещаща се в природата, се отнася като “L’’-нуклеозид), транс (с С2 заместител “нагоре”, a С5 заместител “надолу”), и транс (с С2 заместител “надолу” и С5 заместител “нагоре”). Смята се, че (-)) 2S,4S) -1 -\2-хидроксиметил-1,3-диоксолан-4ил)цитозина или неговото производно е първият пример на “L’’-нуклеозид, който проявява антитуморна активност. Това е учудващо в светлината на факта, че тази “L’’-нуклеозидна конфигурация не се среща в природата.

Както е използван тук, терминът “енантиомерно обогатен” се отнася до нуклеозиден състав, който включва най-малко приблизително 95%, а за предпочитане приблизително 97%, 98%, 99% или 100% от един енантиомер на този нуклеозид. В един предпочитан вариант за изпълнение, се предоставя (-)-(2S,4S)1 - (2-хидроксиметил-1,3-диоксалан-4-ил) цитозин или негово производно или сол в нуклеозиден състав, който основно се състои от един енантиомер, т.е. от посочения енантиомер (L-енантиомера) и съществено в отсъствие на съответния D-енантиомер (т.е. в енантиомерно обогатена, включително енантиомерно чиста форма).

Активното съединение може да се прилага във вид на което и да е производно, което при прилагане върху реципиента, е способно да достави директно или индиректно, сродното (-)-L-OddC) съединение или 5-заместено производно, както е дефинирано в описанието или което проявява активност самото то. Неограничителни примери са фармацевтично приемливи соли (алтернативно се посочват като “физиологично приемливи соли” на (-)-OddC, 5- производни, както е илюстрирано по-горе и 5’ и N⁴ ацилирани или алкилирани производни на активното съединение (алтернативно се отнасят към “физиологично активни производни”) . При един от вариантите за осъществяване на изобретението, ацилната група е естер на карбоновата киселина (-C(O)R), в който не-карбонилната част на естерната група се избира от прав, разклонен или цикличен алкил (типично С, до С₁₈, или още по-типично С, до С₅), алкарил, аралкил, алкоксиалкил включително метоксиметил, аралкил включително бензил, алкил или С, до С₄ алкокси; сулфонатни естери, като алкил или аралкил сулфонил включително метансулфонил, моно-, диили трифосфаен естер, тритил или монометокситретил, заместен бензил, триалкилсилил (например диметил-Г-бутилсилил) или дифенилметилсилил. Арилните групи в естерите оптимално съдържат фенилна група.

Специфични примери за фармацевтично приемливи производни на L-0-ddC включват, но без да се ограничават до тях:

където R е F, С1, -СН₃, -С(Н)=СН₂,С=СН или -C=N, -Br,NO₂, и R, и R₂ се избират самостоятелно от група, състояща се от водород, алкил и ацил, специфично включваща, но без да се ограничава метил, етил, пропил, метил, пентил, хексил, изопропил, изобутил, вторичен бутил, t-бутил, изопентил, амил, tпентил, 3-метилбутирил, кисел сукцинат, 3-хлоробензоат, циклопентил, циклохексил, бензоил, ацетил, пивалоил, мезилат, пропионил, бутирил, валерил и капронова, каприлова, капринова, лауринова, миристинова, палмитинова, стеаринова, олеинова и аминокиселини, включително, но без да се огарничава до тях, аланил, валинил, левцинил, изолевцинил, пролинил, фенилаланинил, триптофанил, метиони

63122 нил, глицинил, серинил, треонинил,цистеинил, тирозинил,аспарагинил, глутаминил,аспартоил,глутаоил, лизинил,аргининил и хитидинил. При едно предпочитано изпълнение, производно се осигурява като L-енантиомер и по същество в отсъствие на съответния му енантиомер (т.е. в енантиомерно обогатена, включително енантиомерно чиста форма).

L-OddC или неговото производно може да се достави във вид на фармацевтично приемливи соли. Както е използван тук, теримнът фармацевтично приемливи соли или комплекси се отнася до соли или комперкси на L-OddC или на негови производни, които запазват желаната биологична активност на изходното съединение и изявяват минимални, ако въобще ги има, нежелани токсични ефекти. Неограничаващи примери за такива соли са (а) соли след прибавяне на киселина, получени с неорганични киселини (например, солна киселина, бромна киселина, сярна киселина, фосфорна киселина, азотна киселина и други подобни) и соли, получени с органични киселини, оцетна киселина, оксалова киселина, винена киселина, янтърна киселина, ябълчна киселина, аскорбинова киселина, бензоена киселина, титанова киселина, памоинова киселина, алгинова киселина, полиглутаминова киселина,нафталинсулфонови киселини, нафталиндисулфонови киселини и полигалактуронова киселина ; (б) соли от прибавяне на основи, получени при прибавяне на катийони, на поливалентни метали като например цинк, калций, бисмут, барий, магнезий, алуминиий, мед, кобалт, никел, кадмий, натрий, калий и други подобни или с органичен катийон получен от Ν,Ν-дибензилтетилен диамин, амониев радикал или етилендиамин; или (в) комбинация от (а) и (б); например сол на цинков танат или други подобни.

Модификациите на активното съединение специфично в N⁴ и 5’-0 позиции могат да повлияят на разтворимостта, биодостъпността и степента на металобизъм на активния вид, като по този начин се осигурява контрол над доставката на активния вид. Освен това, модификациите могат да засегнат антираковата активност на съединението, като в някои случаи нараства до активност, надвишаваща тази на родителското съединение. Това лесно може да се установи чрез получаване производното и изследване на неговата антиракова активност, съгласно тук описаните методи или по други методи, известни на специалистите в областта.

В обобщение настоящото изобретение включва следните характерни признаци:

(a) (-) - (2S,4S) -1 - (2-хидроксиметил-1,3диоксолан-4-ил)цитозин и неговите производни и соли;

(b) (+) - (2S ,4S) -1 - (2-хидроксиметил-1,3диоксолан-4-ил) цитозин и неговите производни и соли;

(c) (-/+)- (2S,4S) -1 - (2-хидроксиметил1,3-диоксолан-4-ил)цитозин и неговите производни и соли;

(d) (-)-(25,45)-1-(2-хидроксиметил-1,3диоксолан-4-ил) цитозин и негови производни и соли, или негов (+)-енантиомер или рацемична смес и негови фармацевтично приемливи производни и соли за използване в медицинската терапия, например аз лечение или профилактика на тумори, включително раков тумор;

(e) използване на (-)-(2S,4S)-l-(2-хидроксиметил- 1,3-диоксолан-4-ил) цитозин и негови фармацевтично приемливи производни и соли, или негов (+)-енантиомер или рацемична смес и негови фармацевтично приемливи производни и соли при производството на лекарствени средства за лечение на тумори, включително раков тумор;

(f) фармацевтични състави, съдържащи (-) - (2S,4S) -1 (2-хидроксиметил-1, 3-диоксолан-4-ил) цитозин и негови фармацевтично приемливи производни и соли, или негов (+)-енантиомер или рацемична смес или негово фармацевтично приемливо производно и сол, заедно с фармацевтично приемлив носител;

(g) метод за получаване на (2S,4S)-1(2-хидроксиметил-1, З-диоксолан-4-ил) цитозин, който включва:

(i) реакция на защитен по избор цитозин с 1,3-диоксолан с формула А където R_u е водород или хидроксилна защитна група включително ацилна група, а L е отстранената група; и евентуално отстраняване на всяка хидроксилна защитна група.

(И) реакция на съединение с формула В

63122 (където R_la е дефиниран по-горе) с агент, служещ за преобразуване на оксо групата в 4-та позиция от урацилния пръстен в аминогрупа; всяка от останалите защитни групи се отстранява, за да се получи желания продукт.

(h) метод за получаване на (-) или (+) енантиомер на (2S,4S) -1 - (2-хидроксиметил~ 1,3диоксолан-4-ил)цитозин, който включва: подлагане на съединението на определени условия или на неговото производно (например 5’-естер) под формата на смес от (-) и (+) енантиомери или реакция с реагенти (например, подходящ ензим), служещи за разделяне на енантиомерите и при необходимост да преобразуват полученото производно в родителското съединение.

Алтернативно, сместа може да се пусне на колонна хирална течна хроматография, ко ято разделя енантиомери от този тип.

(i) метод за получаване на (2S,4S)-1(2-хидроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил) цитозин, който включва реакция на защитения 1,3-диоксолан с формула:

2- флуораденозин-5’-фосфат (Flubra, също известен като Fara А) е един от най-активните агенти при лечението на хронична лимфоцитна левкемия. Съединението действа чрез инхибиране на синтеза на ДНК. Лечението на клетки с F-araA се свързва с акумулирането на клетки в G1-S фаза граница и в S фаза; по този начин се явява като лекарствено средство, специфично за S фазата на клетъчния цикъл. Включването на активния метаболит, F-araATP, забавя елонгацията на ДНК веригата. F-araA е също така мощен инхибитор на рибонуклеотидната редуктаза, ключов ензим отговорен за образуването на dATP.

2) когато Rg и Ry заедно образуват наситен хетероцикличен пръстен с 5 или 6 звена с обща формула:

^R8 ^R9 в която R^ е определен както преди това, R_g и R_g, еднакви или различни, представляват водороден атом или алкилов радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми, или арапкилов радикал, чиято алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми и арилната част представлява, за предпочитане, фенилов радикал, евентуално заместен с един или повече алкокси радикали, съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми, или арилов радикал представляващ, за предпочитане, един фенилов ра дикал евентуално заместен с един или повече алкокси радикали, съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми, или R_g представлява алкокси радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми, или трихалоген метилов радикал такъв като трихлорметилов или фенилов радикал заместен с трихалогенметилов радикал такъв като трихлорметилов и R_g представлява водороден атом, или пък R_g и R_g образуват заедно с въглеродния атом, към който са свързани един пръстен, притежаващ 4 до 7 звена, като заместването на защитната група образувана от Rg и R_?, с водородни атоми може да бъде осъществена съгласно значенията на R₁, R_g и R_g по следния начин:

а) когато R^ представлява терциерен бутоксикарбонилов радикал, R_g и R_g, еднакви или различни, представляват алкилов радикал или арапкилов радикал или арилов, или пък R_g представлява трихалогенметилов радикал или фенилов радикал, заместен с трихалогенметилов радикал, и R_g представлява водороден атом или R_g и R_g заедно образуват пръстен, притежаващ от 4 до 7 звена, се обработва естер с обща формула (V) с минерална или органична киселина, евентуално в органичен разтворител като алкохол, за да се получи вещество с обща формула:

ОСОС_АН.

(VII) в която R_g, R₄ и R_g са определени, както преди това, което се ацилира посредством бензоилов хлорид, при което фениловото ядро се замества евентуално от теноилов хлорид, фурилов хлорид или вещество с обща формула:

R₂-O-CO-X (VIII) в която R₂ е определено както преди това и X представлява халогенен атом или остатък -O-R₂ или -O-CO-O-R₂, за да се получи вещество с обща формула (I), в която Z представлява радикал с обща формула (II),

Ь) когато R₁ представлява евентуално заместен бензоилов радикал, теноилов или фурилов радикал или радикалът R₂-O-CO-, в който R₂ е определено както преди това, R_g представлява водороден атом или алкокси радикалът съдържащ 1 до 4 въглеродни атоми или фенилов радикал, заместен с един или повече алкокси радикали, съдържащи от 1 до 4 въглеродни атоми и Rg представлява водороден атом, заместването на защитната група, образувана от R_g и R? с водородни атоми се осъществява в присъствието на минерална киселина или органична киселина, използвани самостоятелно или в смес в стехиометрично или каталитично количество, като се работи в органичен разтворител, избран между алкохоли, етери, естери, алифатни въглеводороди, халогенирани алифатни въглеводороди и ароматни въглеводороди при температура включена между -10 и 60°С.

2. Таксоиди съгласно претенция 1, за които Z представлява един водороден атом или радикал с обща формула (II), в която R.J представлява бензоилов радикал или радикала R_zО-СО-, в който R£ представлява терциерен бугилов радикал и Rg представлява алкилов радикал, съдържащ 1 до 6 въглеродни атоми, алкенилов радикал, съдържащ от 2 до 6 въглеродни атоми, циклоалкилов радикал, съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми, фенилов радикал по избор заместен с един или повече атоми или радикали, еднакви или различин, избрани между халогенните атоми и алкилови радикали, алкокси радикал, диалкиламинов радикал, ациламинов радикал, алкоксикар бониламинов радикал или трифлуорметилов радикал или фурил-2 или -3, тиенил-2 или 3- или тиазолил-2, или 5-радикал и R₄ представлява един алкилоксиацетокси радикал, чиято алкидна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми, циклоалканоилокси радикал, чиято циклоапканоилова част съдържа от 4 до 8 въглеродни атоми, пиридилкарбонилокси радикал и R_g представлява прав или разклонен апкилокси радикал, съдържащ от 1 до 6 въглеродни атоми.

3. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че алкидната група се избира от групата, включваща метил, етил, пропил, бутил, пентил, хексил, изопропил, изобутил, sec-бутил, t-бутил и изопентил.

3’-CAATTTTGAATTTCCTTAACTGCC-5’ 24 1

Праймерите се бележат при 5’-края с [v- ^ИР] АТР, хибридизиран към комплементарния край на РНК матрици е завършващ при 3’-края с dCTP (23-мер) или (-)-OddC (23-мер) в протичаща стартреакция, катализирана с HIV-1 RT. При тези условия, 20-мерът се завършва с dTMP (А), 23-мерът се завършва с dCMP (В)

63122 или с (-) -OddC MP (С), Тези субстрати с едноверижна ДНК се използват за изследвания на тяхната податливост към цитоплазматичната екзонуклеаза. Изследванията се извършват в 10 μΐ реакционен обем, съдържащ 50 тМ Tris-HCl, pH 8,0, 1 тМ MgCl₂, 1 тМ дитиотреитол, 0,1 mg/ml говежди серумен албумин, 0,18μ Ci/ml 3’-краен субстрат и 2 μΐ от екзонуклеазата (0,03 единици). Реакциите протичат при 37°С за посоченото време и завършват с прибавяне на 4 μΐ 98 % формамид, 10 шМ EDTA и 0,025 % бромфенол-блу. Пробите се денатурират при 100°С в продължение на 5 min с последващо изстудяване в лед. Нереагиралият материал, както и реакционните продукти се разделят върху 15 % полиакриламид/ карбамид секвенционни гелове и се визуализират чрез авторадиография. Олигонуклеотидът с (-)-OddC при 3’-края е най-малко пет пъти по-резистентен на 3’-екзонуклеазите, в сравнение с другите олигонуклеотиди.

Модификации и вариации на настоящото изобретение за лечение на рак са очевидни за специалистите в областта от изложеното детайлно описание на изобретението. Подобни модификации и вариации се считат като включени в обхвата на приложените претенции.

Патентни претенции

3, посредством киселина с обща формула:

в която и Rg са определени, както преди това, или пък Rg представлява един водороден атом и Ry представлява защитна група на хидрокси функцията, или Rg и Ry заедно образуват един наситен хетероцикличен пръстен с 5 или 6 звена или производно на тази киселина, за да се получи естер с обща формула:

в която R₁, Rg, R₄, Rg, Rg и Ry са определени, както преди това, като се заместват защитните групи, представени с Ry и/ или Rg и Ry с водородни атоми.

3. Таксоиди съгласно претенция 1, за които Z представлява един водороден атом или един радикал с обща формула (II), в която R.J представлява бензоилов радикал или радикалът R₂-O-CO-, в който R₂ представлява терциерен бутилов радикал и R₃ представлява изобутилов, изобутинилов, бутенилов, цихлохексилов, фенилов, фурил-3, тиенил-2, тиенил-3, тиазолил-2, тиазолил-4 или тиазолил-5 радикал, R₄ представлява метоксиацетокси, циклопропилкарбонилокси, циклопентилкарбонилокси, пиридил-2 карбонилокси или пиридил-3 карбонилокси радикал и R₅ представлява метокси радикал.

4. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че ациловата група е C(O)R, където R е С, до С, алкидна група, фенил или бензил.

4.35 (m, 6Н, H-4, -5, -1’ и -2’), 4,44 (d, J = 3,96 Hz, 2H, CH₂-OBz), 5,29 (t, J = 3,74 hz,

4(λ със защитена цитозинова база, която евентуално е заместена 5-та позиция, при използване на киселина на Люис, която не рацемизира продукта, като триметилсилил трифлат.

С оглед на метода g) (i), защитната хидрокси група включва групи, описани в детайли по-долу, включително ацилна (например ацетил)арлацил (например бензоил или заместен бензоил), тритил или монометокситритил, бензил или заместен бензил, тризаместен силил, вкюлчително триалкилсилил (например диметилч-бутилсилил) или дифенилметилсилил. Цитозиновото съединение може по избор да е защитено с тризаместени силилни групи. Защит5 ните групи могат да бъдат отстранени по конвенционален начин. Отстранената група L е напускаща група, типична за тези, известни от състоянието на техниката на нуклеозидната химия, например халогенен елемент като хлор, 10 флуор, тозил, мезил, трифлат, или бром, алкокси като метокси или етокси, или ацил като ацетил или бензоил.

Реакцията от метод g) (i) може да се осъществи в органичен разтворител (например, 15 1,2-дихлоретан или ацетонитрил) в присъствие на киселина на Люис, като SnCl₄, титанов хлорид, или триметилсилил трифлат.

Съединенията с формула А (където L представлява ацилна група, например ацетил20 на група) могат да се получат при реагиране на съединение с формула С (където R_la е дефиниран по-горе) с редуциращ агент, например литиев алуминиев хид30 рид, последвано от обработка с подходящ конвенционален реагент за желаното междинно съединение, например анхидрид на карбоновата киселина, например анхидрид на оцетната киселина, за ацилиране, хлориране или бромира35 не на реагентите за халогениране, или алкилиращи агенти.

Съединението с формула С може да се получи при реагиране на съединение с формула D

45 с НОСН₂СО₂ Н при висока температура.

Съединението с формула Е може да се получи при озонолизис на алилен етер или естер с формула CH₂=CH-CH₂-OR или диетер 50 или диестер на 2-бутен-1,3-диол с формула ROCH₂-CH=CH-CH₂OR, при който R е защитна група, алкилна, силилна или ацилна група.

63122

С оглед метода g) (И), съединението с формула С може да се обработи с 1,2,4,-триазол, заедно с 4-хлорфенил дихлорофосфат, за да се образува съответното 4-(1,2,4.триазолил) съединение, което след това се преобразува до 5 желаното 4-амино (цитидин) съединение чрез реакция с метанол, например.

Изходните съединения с формули В и С могат да се получат, например чрез реакция на една подходяща (например, защитена) база със съединение с формула А, по начин аналогичен на този описан в метод g) (ί). Урацил и цитозин се набавят в търговската мрежа от Aldrich Chemical Co., Milwaukeeq WI 53233, USA.

L-OddC или негово производно може да бъде преобразуван във фармацевтично приемлив естер чрез реакция с подходящ естерифициращ агент, например киселинен халид или анхидрид. L-OddC или неговото фармацевтично приемливо производно може да бъде преобразувано до неговата фармацевтично приемлива сол по конвенционален начин, например чрез обработка с подходяща основа. Естера или солта могат да бъдат преобразувани в родителското съединение, например чрез хидролиза.

При друг алтернативен вариант за изпълнение на изобретението, тук описаните съединения могат да се използват за третиране на състояния, по-специално такива, различаващи се от тумори или рак, които включват анормална или нежелана пролиферация на клетки. Примери за такива състояния включват заболявания на кожата, като хиперкератоза (включително ихтиоза, кератодерма, лишей планус и псориазис), брадавици, включително брадави ци по гениталиите, и мехури, така както и всяка друга клетъчна пролиферация, която може да се лекува с метотрексат. Описаните тук активни съединения могат също така да се използват за индуциране или улесняване на аборт.

И така, изобретението включва също така (-) - (2S,rS) -1 - (2-хидроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил) цитозин и негови производни и соли или (+)-енантиомер или негова рацемична смес, и негови фармацевтично приемливи производни и соли за използване в медицинската терапия, например за лечение или профилактика на анормална или нежелана пролиферация на клетки; така както и използването на (-)(2S,4S) -1 - (2-хидроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил) цитозин и негови производни и соли или (+)енантиомер, или негова рацемична смес, и негови фармацевтично приемливи производни и соли за използване при производството на лекарствени средства за лечение на анормална или нежелана пролиферация на клетки.

Изготвяне на активните съединения (-)-L-OddC и неговите производни могат да бъдат изготвени, както е описано подолу, съгласно метода, подробно описан във WO 92/18517, публикувана на 29.101992 г., по метода, даден на схема 1 и работните примери 1-7, които се предлагат по-долу, или по който и да е друг метод известен на специалиста в областта. Тези методи или други известни методи, могат да се адаптират за изготвяните на обяснените в примерите производни на L-OddC.

СХЕМА 1. Синтез на (-)-OddC

0.5NHCI

400°С _м

60 7*

ИгО- 0 с Ма Вм

М_д fifty ТИР 7 RT 90

+-------В?

4. Метод за получаване на таксоиди, за които Z представлява радикал с обща формула (II), характеризиращ се с това, че се естерифицира вещество с обща формула:

в която R₄ и R₅ са определени, както в претенции 1,2 или

4 въглеродни атоми, или образува с азотния атом, към който е свързан, един наситен хетероцикличен радикал, съдържащ

4 въглеродни атоми или един фенилов радикал, или фенилалкилов радикал, чиято алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми, или пък R₄ представлява един циклоалканоилокси радикал, чиято циклоалканоилна част съдържа от 4 до 8 въглеродни атоми или един циклоапкенилокси радикал, чиято циклоапкенилна част съдържа от 4 до 8 въглеродни атоми, или пък R₄ представлява бензоилокси радикал или хетероцикличен карбонилокси радикал, в който хетероцикпичната част представлява един хетероцикличен ароматен пръстен с

5. Състав съгласно претенция 1 или 2, или негова фармацевтично приемлива сол, характеризиращ се с това, че е с фармацевтично приемлив носител.

5 1H, H-l), 7,3-7,64, 8,02 = 8,18 (m, ЗН, 2H, OBz).[a]% + 10,73 (c, 1,75, CH₃OH). Anal. Calcd за C^H^O^ C, 62,33; H, 6,54. Намерено: C, 62,39; H, 6,54.

Пример 5. Изготвяне на (+)-(l’S,2S,4S)10 4-(1,2-дихидроксиетил) -2- (0-бензоилоксиметил)-диоксолан (6)

Смес на (5) (5,7 g, 0,018 mol) и р-толуол сулфонова киселина (1,05 g, 0,0055 mol) в метанол (70 ml) се разбърква при стайна тем15 пература в продължение на 2 h. Реакцията не завършва, така че разтворът се изпарява наполовина от изходния обем и се прибавят допълнително количество метанол (50 ml) и ртолуол сулфонова киселина (0,7 g, 3,68 mmol). 20 След разбъркване за още 1 h реакционната смес се неутрализира с триетиламин и разтворителят се изпарява до сухо.

Остатъкът се пречиства чрез силикагелна колонна хроматография (хексан-EtOAc, 10 25 % - 33 %) за получаване на (6) [R₍ = 0,15 (хексан-EtOAc, 1 : 1), 4,92 g, 99,2 %] като безцветен сироп Ή NMR (DMSO-d₆) δ 3,43 (m, 2Η, H-2’), 3,67-4,1 (m, 4H, H-4, -5 и -Г), 4,32 (d, J = 3,73 Hz, 2H, CH₂-OBz), 4,60 (t, J = 30 5,72 Hz, 2’ = OH, заменим c D₂O), 5,23 (t, J = 3,96 Hz, 1H, H-2), 7,45-7,7, 7,93-8,04 (m, 3H, 2H, -OBz), [a]“_D + 9,16 (c, 1,01, CHC1₃). Anal. Calcd за C₁₃H₁₆O₆: C, 58,20; H, 6,01. Намерено: c, 58,02; H, 6,04.

35 Пример 6. Изготвяне на (-)-(2S,4S) и (2S,4R) -4-ацетокси-2- (О-бензоилоксиметил) -диоксолан (8)

Прибавя се разтвор на NaIO₄ (10,18 g, 0,048 mol) във вода (120 ml) към разтвор на 40 (6) (3,04 g, 0,011 mol) в СС1₄: CH₃CN (1:1, 160 ml), последвано от RuO₂ хидрат (0,02 g). След разбъркване на реакционната смес в продължение на 5 h се отстранява твърдото вещество чрез филтрация през Ceiit и филтра45 тът се изпарява до 1/3 обем. Остатъкът се разтваря в СН₂С1₂ (100 ml) и водният слой се екстрахира с СН₂С1₂ (100 ml х 2). Комбинираният органичен слой се промива чрез изсолване (50 ml), изсушава се (MgSO₄), филтрува 50 се, изпарява се до сухо и се изсушава под вакуум в продължение на 16 h до получаване на суров (7) (2,6 g, 91 %).

II

63122

Към разтворът на суров (7) (2,6 g, 0,01 mol) в сух THF (60 ml) се прибавя РЬ(ОАс) (5,48 g, 0,0124 mol) и пиридин (0,83 ml, 0,0103 mol) във Ν₂ атмосфера. Сместа се разбърква в продължение на 45 min под азот и се отстранява твърдото вещество чрез филтрация. Твърдото вещество се промива с етилацетат (60 ml) и комбинираният органичен слой се изпарява до сухо. Остатъкът се пречиства чрез силикагелна колонна хроматография (хексан-EtOAc, 2:1) за получаване на (8) [R, = 0,73 и 0,79 (хексан-ЕЮАс, 2:1), 1,9 g, 69,34 %] като безцветно масло. Ή NMR (CDC1₃) 8 1,998, 2,11 (2 х s, ЗН, -OAc), 3,93-4,33 (m, 2H, H-5), 4,43, 4,48 (2 х d, J = 3,73, 3,74 Hz, 2H, CH₂ OBz), 5,46, 5,55 (2 xt, J - 4,18, 3,63 Hz, 1H, H-2), 6,42 (m, 1H, H-4), 7,33-7,59, 8,00-8,15 (m, 3H, 2H,-OBz). []^M _D-12,53 (c, 1,11,CHC1₃). Anal. Calcd за C_I3H_MO₆; C, 58,64; H, 5,30. Намерено C, 58,78; H, 5,34.

Пример 7. Изготвяне на (-)-(2S,4S)-l[2-(бензоил)-1,3-диоксолан-4ил]цитозин (9) и (+) - (2S,4S) -1 - [2- (бензилокси) -1,3-диоксолан-4ил)цитозин (10)

Смес от №-ацетилцитозин (1,24 g, 7,52 mmol) в сух дихлоретан (20 ml), хексаметилдисилазан (15 ml) и амониев сулфат (кат. количество) се нагряват с обратен хладник в продължение на 4 h в азотна атмосфера. Полученият светъл разтвор се изстудява до стайна температура. Към този силилиран ацетилцитозин се прибавя разтвор на (8) (1,0 g, 3,76 mmol) в сух дихлоретан (10 ml) и TMSOTf (1,46 ml, 7,55 mmol). Сместа се разбърква в продължение на 6 h. Прибавя се наситен NaHCOj (10 ml) и сместа се разбърква още 15 min и се филтрува през Celite pad. Филтратът се изпарява, а твърдото вещество се разтваря в EtOAc и се промива с вода, изсолва се, изсушава се, филтрува се и се изпарява до получаване на суровия продукт. Този суров продукт се пречиства върху колона със силикагел (5 % СН₃ ОН/СНС1₃) за получаване на чиста α, β смес на (9) и (10) (0,40 g, 30 %) и α, β смес на (13) и (14) (0,48 g, 40 %). Сместа на (14) се рециклира за сепариране, комбинираната α, β смес се сепарира чрез дълга силикагелна колона (3 % СН₃ОН/СНС1₃) за получаване на (9) (0,414 g, 30,7 %) и (10) (0,481 g, 35,6 %) като пяна. Тези пени се превръщат в прах с СН₃ОН до получаване на твърди вещества. 9 : UV (СН₃ОН) λ max 298 nm; Anal.

(C_I7H_I7N₃O„) C, H, N. 10 : UV (CH₃OH) λ max 298 nm.

Пример 8. Изготвяне на (-)-(2S,4S)-l(2-хидроксиметил-1,3-) -диоксолан-4-ил) цитозин (11)

Разтвор на (9) (0,29 g, 0,827) в СН₃ОН/ NH₃ (50 ml, наситен при 0°С) се разбърква при стайна температура в продължение на 10 h. Разтворителят се изпарява и суровият (11) се пречиства върху препаративни силикагелни пластини (20 % СН₃ОН/СНС1₃) до получаване на масло. То се кристализира из СН₂С1₂/ хексан до получаване на (11) (0,136 g, 77,7 %) във вид на бяло сухо вещество. UV λ max 278,0 nm (ε 11967) (pH 2), 270,0 nm (ε774) (pH 7), 269,0 nm (ε8379) (pH 11); Anal. (C,H„N₃O₄) C, H, N.

II. Фармацевтични състави

Хората, еднокопитните, животните от семейство кучета, рогатия добитък и други животни, и по-специално, млекопитаещите, страдащи от тумори, по-специално от рак, могат да се лекуват чрез прилагане на пациента на ефективно количество (-)-OddC или негови производни или на негови фармацевтично приемливи соли, по избор във фармацевтично приемлив носител или разредител, или самостоятелно или в комбинация с други известни антиракови или фармацевтични агенти. Това лечение може също така да се приложи в съчетание с други конвенционални ракови терапии, като лъчевата терапия или хирургията.

Тези съединения могат да се прилагат по всеки подходящ начин, например орално, парантерално, интравенозно, ентрадермално, подкожно или локално, в течна, кремообразна, гелна или твърда форма или аерозолна форма.

Активното съединение се включва във фармацевтично приемливия носител или разредител в количество достатъчно да осигури на пациента терапевтично ефективно количество за желаното предписание, без да причинява сериозни токсични ефекти върху третирания пациент. Предпочитана доза от съединението за всички от изброените състояния е в границите от около 10 ng/kg до 300 mg/kg, за предпочитане 0,1 до 100 mg/kg на ден, пообщо от 0,5 до около 25 mg на килограм телесно тегло на реципиента на ден. Типичното

63122 локално дозиране се вмества от 0,01 - 3 % тегло/тегло в подходящ носител.

Съединението, обикновено, се прилага във всякаква подходяща единична форма за дозиране, включително, но без да се ограничава, доза, съдържаща от 1 до 3000 mg, за предпочитане от 5 до 500 mg активна съставка на единична форма за дозиране. Подходяща е, обикновено, дозата за пер-орален прием от 25 - 250 mg.

Активната съставка се прилага за предпочитане до достигане на пикова концентрация на активното съединение в плазмата от около 0,00001 - 30 тМ, за предпочитане около 0,1 - 30 μΜ. Това може да се постигне, например чрез интравенозно инжектиране на разтвор или препарат на активната съставка, по избор във физиологичен разтвор или във водна среда или може да се приложи като единична болус-доза на активната съставка.

Концентрацията на активното съединение в лекарственото средство ще зависи от степента на абсорбция, разпределение, инактивиране и отделяне на лекарственото средство, както и от други фактори известни на специалистите в областта. Трябва да се отбележи, че стойностите на дозите също варират според тежестта на състоянието на облекчаване. Трябва да се разбира по-нататък, че за който и да е отделен субект, специфичното дозиране по предписание, трябва да се уточнява за време според индивидуалната необходимост и професионалната преценка на личността, прилагаща или, упражняваща контрол върху прилагането на средствата, и че уточнените граници на концентрацията са само примерни и не трябва да се считат като ограничаващи обхвата или практическото приложение на изложеното в претенциите средство. Активната съставка може да се приложи наведнъж или може да бъде разделена на известен брой по-малки дози, които да се прилагат на променливи интервали от време.

Средствата за пер-орално приемане обикновено включват инертен разредител или подходящ за консумация носител. Те могат да са капсулирани в желатинова обвивка или да са пресовани на таблети. За целите на оралното терапевтично приложение, активното съединение или неговото производно предхождащото лекарството могат да се включат в инертен пълнител и да се използват под формата на хапчета, таблетки или капсули. Могат да се включат и фармацевтично съвместими свързващи агенти и/или прибавки, усилващи действието, като част от средството.

Таблетките, пилюлите, капсулите, хаповете и други подобни могат да съдържат която и да е от следващите съставки или съединения с подобна природа: свързваща съставка като микрокристална целулоза, трагант или желатин; инертен пълнител като нишесте или лактоза, диспергиращ агент като алгинова киселина, Primogel или царевично нишесте; мазилно вещество като магнезиев стеарат или Sterotes; плъзгащ агент като колоидален силиконов диоксид; подслаждащ агент като захароза или захарин; или ароматизиращ агент като мента, метил силицилат или аромат на портокал. Когато единицата за дозиране е под формата на капсула, то тя може да съдържа в допълнение към изброените материали и течен носител като масло. Освен това, единичните форми на дозиране могат да съдържат различни други материали, които модифицират физичната форма на дозиращата единица, например захарно покритие, обвивки или спомагащи навлизането агенти.

Активното съединение или негова фармацевтично приемлива сол може да се прилага като компонент на еликсир, суспензия, сироп, вафла, дъвка или други подобни. Сиропът може да съдържа освен активните съединения и захароза като подслаждащ агент и някои консерванти, багрила и оцветители и ароматизатори.

Активното съединение или негова фармацевтично приемлива сол може също така да се смеси с други активни материали, които не засягат желаното действие, или материали, които допълват желаното действие, като други антиракови агенти, антибиотици, противогьбни средства, противовъзпалителни агенти или антивирусни съединения.

Използваните разтвори или суспензии за парентерално, интрадермално, подкожно или локално приложение могат да включват следните компоненти: стерилен разредител за инжектиране, физиологичен разтвор, фиксирани масла, полиетилен гликоли, глицерин, пропилея гликол или други синтетични разтворители; антибактериални агенти като бензил алкохол или метил парабени; антиоксиданти като аскорбинова киселина или натриев бисулфит;

63122 хелатни агенти като етилендиаминтетраоцетна киселина; буфери като ацетати, цитрати или фосфати и агенти за нагласяване на тоничноста, като натриев хлорид или декстроза. Паренталните препарати могат да са затворени в ампули, разглобяеми спринцовки или флакони за многократна доза, изготвени от стъкло или пластмаса.

При интравенозно приложение, предпочитаните носители са физиологичен разтвор или физиологичен разтвор с фосфатен буфер (PBS).

При един от вариантите за изпълнение, активните съединения се изготвят с носители, които предпазват съединението от бързо изхвърляне от тялото, като препарати за контролирано отделяне, включително импланти и микроинкапсулирани системи за освобождаване. Могат да се използват биоразградими, биосъвместими полимери като етилен винилацетат, полианхидриди, полигликолова киселина, колаген, полиортоестери и полимлечна киселина. За специалистиет в областта са очевидни методите за изготвяне на такива препарати.

Липозомните препарати също могат да бъдат фармацевтично приемливи носители. Те могат да се изготвт по методи, известни на специалистите в областа, например както е описано в US 4 522 811 (който тук изцяло е включен за справка). Липозомни препарати могат например да се изготвят чрез разтваряне на подходящ/и липид/и (като стеароил фосфатидил етаноламин, стеароил фосфатидил холин, арахадоил фосфатидил холин и холестерол) в неорганичен разтворител, който след това се изпарява, при което остава тънък слой от изсушен липид върху повърхността на опаковката. След това в опаковката се вкарва воден разтвор на активното съединение. След това опаковката се върти на ръка, за да се освободи липидният материал от страните на опаковката и да се диспергират липидните агрегати, като по този начин се образува липозомната суспензия.

III. Биологична активност

Извършени са голямо разнообразие от биологични експерименти, които са приети от специалистите в областта като преценка за антиракова активност на съединения. Който и да е от тези методи може да се използва за оценка на активността на тук описаните съединения.

Един прост метод за преценка на активността е чрез използването на тест-панел от клетъчни линии на ракови клетки от National Cancer Institute (“NCI”). Тези тестове оценяват in vitro противораковото действие на определени съединения и предоставят предварителни данни по отношение на използването на тестваните съединения in vivo. Други изследвания включват in vivo определяне на ефекта на съединението върху човешки или миши туморни клетки, имплантирани или присадени върху голи мишки. (-)-OddC се тества за противораково действие in vivo срещу Р388 клетъчна линия от левкемични клетки и С38 клетъчна линия от рак на дебелото черво. Примери 9 и 10 представят експерименталните подробности и резултатите от тези тестове.

Пример 9. In vivo третиране на Р388 левкемични клетки с (-)-O-ddC

ΙΟ⁶ Р388 левкемични клетки се имплантират ip на BDF1 мишки, получени от Southern Research Institute, Alabama. (-)-OddC се прилага интрапарентерално два пъти на ден, в продължение на пет дни, като се започва един ден след имплантирането на туморните клетки. При използване на този протокол, става ясно, че 75 mg/kg/доза е токсична за мишките.

Фигура 3 и таблица 1 показват резултатите от тези изследвания. На фиг. 3 данните за контролата (нетретирани животни) са представени с (·), с (— Δ—) е представена степента на преживяемост на тези, които са получили (-)-OddC по 25 mg/kg bid два пъти на ден, а с (о) се представя степента на преживяемост на мишки, получили (-)-OddC еднократно през деня по 50 mg/kg bid. От шесте мишки, получили по 25 mg/kg/доза от (-)-OddC е налице една мишка с продължителна преживяемост, а продължтелността на живот на останалите пет се увеличава със 103 %.

63122

ТАБЛИЦА 1

група ас— доза (мг/кг) начин на прилагане средна преживя емост/ време (дни) ILS® (%) умрели време (дни) излекувани/^ общо контро- 13.3 11,12,13, 0/6 ла 13,13,18 -OddC 25x2x5 27 103 18,20,22, 1/6

5) с/ьи4оп«^|1>'**'4^и,1

КТ _н|

CHtOh.

-0« 11 т —Ок а/р-ЬМ МеОН КТ дцег»*

63122

ΗΗ,/меОМ RT

Пример 1. Изготвяне на б-анхидро-Бглюкоза

Изготвяне на б-анхидро-Б-глюкоза се получава от L-глюкоза в един етап, при обработване на L-глюкозата с киселина, например 0,5 N НС1, при 60% добив (Evans, М.Е., et al., Carbohydr. Res. (1973), 28,359). Без помощта на селективна защита, както е използвана преди това (Jeong. L.S., et al., Tetrahedron Lett. (1992, 33, 595 u Beach, J.W., et al., J. Org.Chem.(1992, в печат), (2) директно се превръща в диоксолан триол (3) чрез окисление с NaIO₄, последвано от редуциране с NaBH„, което без да се изолира се превръща в изопропилиденово производно (4). Бензоилирането до (5), премахването на защитните групи до (6) и окислението на диол (6) дава киселината (7). Окислителното декарбоксилиране на (7) с РЬ(ОАс)₄ в сух THF дава ацетат (8), ключовото междинно съединение, при добър добив. Ацетатът се кондензира с желаните пиримидини (например, силилиран тимин и N-ацетилцитозин) в присъствие на TMSOTf, за да се получи една р -смес която се отделя върху силикагелна колона, за да се получат отделните изомери (9 и 10). Дебензоилирането с NH₃/MeOH дава желаното (-)-OddC (11).

Пример 2. Изготвяне на (-)-1,6-анхидро- а, P-L-гулопираноза (2)

Смес от L-глукоза (1) (33 g, 0,127 mol) и 0,5 N НСКЗЗ ml, 0,165 mol) се нагряват на обратен хладник в продължение на 20 часа. Сместа се изстудява и неутрализира до pH 6 със смола (Dowex-2, НС0₃-форма) при подаване на барботиращ въздух. Смолата се рециклира чрез промиване с 10% НС1, вода, ме танол, вода и наситен разтвор на NaHCO₃. Реакционната смес се филтрира и смолата се промива с вода (500 ml). Комбинираните филтрати се концентрират до сухо и се сушат във вакуум за една нощ. Остатъкът се пречиства през колона (5 cm дълбочина, силикагел, омрежен, CHCL₃-CH₃OH, 10:1), за да се получи леко жълтеникаво твърдо вещество, което се рекристализира из абсолютен алкохол, за да се получи безцветно сухо вещество (2) [R_f = 0,43(СНС1₃, -СН₃ ОН,5:1), 7,3g, 35,52%]. Получената L-глюкоза (R_f = 0,07, 11 g) се рециклира, за да се получи (2) (5 g, общ добив 60%): температура на топене 142,5-145°С; 'HNMR(DMSO-d₆) δ 3,22-3,68 (m,4H,H-2,-3, 4 и 6а), 3,83 (d,J _6b6a=7,25Hz, 1Н, Н_ь-6), 4,22 (псевдо t, J _J6a = 4,61 u 4,18 Hz, Η, H-5), 4,46 (d,J _2OH2 = 6,59 Hz, 1H, 2-OH, заменим c D₂O), 4,62 (d, J _{3 OH3} = 5,28 Hz, 1H, 3-OH, заменим c D₂O), 5,07 (d, J_44)H4 = 4,84 Hz, 1H, 4-OH, заменим c D₂ O), 5,20 (d,J , =2,19 Hz, 1H,H-1). [a] D * - 50,011 (¢,1,61, CH₃ OH).

Пример 3. Изготвяне на (-)-(l’S,2S,4S)4- (1,2-дихидроксиетил-1,2-0-изопропилиден) -2хидроксиметил) -диоксолан (4)

Разтвор на NaIO₄ (22,36 g, 0,1 mol) във вода (300 ml) се прибавя на капки над 10 min към разтвор (2) (11,3 g, 0,07 mol) в метанол (350 ml), изстуден до 0°С. Сместа се разбърква механично в продължение на 15 min. Към сместа се прибавя NaBH₄ (7,91 g, 0,21 mol) и реакционната смес се разбърква в продължение на 10 min при 0°С. Бялото твърдо вещество се филтрува и се промива с метанол (300 ml). Комбинираните филтрати се неутрализират с 0,5 N HCI (-200 ml) и се концентрират до

63122 сухо. Остатъкът се суши под вакуум за една нощ. Сироповидният остатък се титрува с метанол-ацетон (1 : 5, 1200 ml) при използване на механична бъркалка (5 h) и бялото твърдо вещество (1-вото) се отфилтрува. Филтратът се концентрира до сухо, а остатъкът се разтваря в ацетон (500 ml) следван от р-толуол сулфонова киселина (6,63 g, 0,035 mol). След разбъркване в продължение на 6 h сместа се неутрализира с триетиламин, твърдото вещество (2-рото) се отфилтрува и филтратът се концентрира до сухо. Остатъкът се разтваря в етилацетат (350 ml) и се промива с вода (50 ml х 2), изсушава се (MgSO₄), филтрува се и се изпарява до суров (4) (3,6 g) като жълтеникав сироп. Водният слой се концентрира до сухо и се изсушава под вакуум. Полученото твърдо вещество (1-во и 2-ро) се комбинира с изсушения воден слой и се рециклира чрез разбъркване в продължение на 1 h в 10 % метанол-ацетон (900 ml) и р-толуол сулфонова киселина (16 g, 0,084 mol) при добив на суров (4) (5,6 g). Суровият (4) се пречиства чрез изсушаване през колона със силикагел (СН₃ ОН-СНС1₃, 1 % - 5 %), за да се получи (4) [R, = 0,82 (СНС1₃-СН₃ОН, 10 : 1), 8,8 g, 61,84 %] като безцветно масло. Ή NMR (DMSO-d₆) δ 1,26 и 1,32 (2 х s, 2 х 3 H, изопропилиден), 3,41 (dd, J_CH2OH2 = 6.04 Hz, J_CH2OH2 = 3,96 Hz, 2H, CH₂OH), 3,56-4,16 (m, 6H, H-4, -5, -1’ и 2’), 4,82 (t, J_0HCH2 = 6,0 Hz, 1H, CH₂OH, заместим c D₂O), 4,85 (t, J_2OHCH2OH = 3,96 Hz, 1H, H-2). [a]^M _D -12.48 (c, 1, 11, CHC1₃), Anal, Calcd за С,Н_|(.О₅: C, 52,93; H, 7,90. Получено: C, 52,95; H, 7,86.

Пример 4. Изготвяне на (+)-(l’S,2S,4S)4- (1,2-дихидроксиметил-1,2-0-изопропилиден) 2- (0-бензоилоксиметил) -диоксолан (5)

Прибавя се на капки бензоил хлорид (6,5 ml, 0,056 mol) към разтвор на (4) (8,5 g, 0,042 mol) в пиридин-СН₂С1₂ (1:2, 120 ml) при 0°С и температурата се покачва до стайна температура. След разбъркване в продължение на 2 h реакционната смес рязко се охлажда с метанол (10 ml) и сместа се концентрира до сухо под вакуум. Остатъкът се разтваря в СН₂С1₂ (300 ml) и се промива с вода (100 ml х 2), изсолва се, суши се (MgSO₄), филтрува се, изпарява се, при което се получава жълтеникав сироп, който се пречиства чрез силикагелна колонна хроматография (EtOAc-хексан 4% - 30 %) и дава (5) [R, = 0,45 (хексан-EtOAc, 3:1), 10,7 g, 83,4

%] като безцветно масло. Ή NMR (CDC1₃) δ

5-азацитидина е аналог на цитидина, който първоначално е използван при лечението на миелоцитна левкемия и миелодиспластичен синдром.

5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че естерификацията се осъществява посредством киселина с обща формула (IV) в присъствието на средство за кондензи ране и средство за активизиране в органичен разтворител при температура, включена между -10 и 90°С.

5 или 6 звена и по избор с един втори хетероатом, избран между атомите на кислорода, сярата или азота по избор заместен с един алкилов радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми или един фенилов радикал или фенилалкилов радикал, чиято алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми.

5 или 6 звена, съдържащ един или повече хетероатоми, избрани между атомите на кислорода, сярата или азота,

Rg представлява алкокси радикал, съдържащ от 1 до 6 въглеродни атоми с права или разклонена верига (по избор заместен с алкокси радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми), алкенилокси радикал, съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми, алкинилокси радикал, съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми, циклоалкилокси радикал, съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми, циклоалкенилокси радикал, съдържащ отЗ до 6 въглеродни атоми, като тези радикали са по избор заместени с един или повече халогенни атоми или с един алкокси радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атоми, алкилтио радикал, съдържащ от 2 до 4 въглеродни атоми, или с един карбокси радикал, алкилоксикарбонилов радикал, чиято алкилна част съдържа от 1 до 4 въглеродни атоми, цианов радикал, карбамоилов радикал, N-алкилкарбамоилов или Ν,Ν-диалкилкарбамоилов радикал, чиято всяка алкилна част съдържа от 1 до

6. Средство съгласно претенция 5, характеризиращо се с това, че носителят е подходящ за орално приложение.

6. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че естерификацията се осъществява посредством киселина с обща формула (IV) под формата на симетричен анхидрид като се работи в присъствие на активиращ агент в органичен разтворител при температура, включена между 0 и 90°С.

7. Средство съгласно претенция 5, характеризиращо се с това, че носителят е подходящ за интравенозно приложение.

7(51) С 07 D 405/04 А 61 К 31/505

ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО (21) Регистров № 101284 (22) Заявено на 05.03.97 (24) Начало на действие на патента от: 05.09.95

Приоритетни данни (31) 301298 (32) 06.09.94 (33) US

390633 17.02.95 US (41) Публикувана заявка в бюлетин № 3 на 31.03.98 (45) Отпечатано на 28.04.2001 (46) Публикувано в бюлетин № 4 на 28.04.2001 (56) Информационни източници:

(62) Разделена заявка от per. № (73) Патентопритежател(и):

UNIVERSITY OF GEORGIA RESEARCH FOUNDATION, INC., ATHENS, GA YALE UNIVERSITY, NEW HAVEN, CT (US) (72) Изобретател(и):

Chung K. Chu, Athens, GA Yung-Chi Cheng, Woodbridge, CT (US) (74) Представител по индустриална собственост:

Юлиан Иванов Върбанов,

1000 София, ул. “Позитано” 3, ет. 2 (86) № и дата на РСТ заявка:

PCT/US95/11464, 05.09.95 (87) № и дата на РСТ публикация:

WO96/07413, 14.03.96 (54) СЪЕДИНЕНИЯ И МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАК (57) Изобретението се отнася до (-)-(28,43)-1-(2-хидроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил)цитозин (посочени като L-OddC) или негово производно и до използването му за лечение на тумори, включително рак или друга анормална или нежелана пролиферация на клетки при животни и хора.

49 претенции, 5 фигури

BG 63122 Bl

63122 (54) СЪЕДИНЕНИЯ И МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАК

Област на техниката

Настоящото изобретение е от областта на медицинската химия, по-точно се отнася до (-)-(2S,4S)-l - (2-хидроксиметил-1,3-диоксолан4-ил)цитозин (също известно като (-)-Oddc) или негово производно, и използването му за лечение на рак при животните, включително при човека.

Предшестващо състояние на техниката

Туморът представлява нерегулирана, дезорганизирана полиферация на растежа на клетките. Туморът е злокачествен или раков, ако притежава свойството на инвазия и пуска метастази. Свойството на инвазия се отнася до склонността на туморът да навлиза в заобикалящите тъкани, разкъсва базалните пластини, които дефинират свързването към тъканите, като по този начин често навлизат в кръвоносната система.

Метастазите се отнасят до склонността на тумора да мигрира към други телесни пространства, като установява области на пролиферация, отдалечени от мястото на първоначалното възникване.

Понастоящем туморите представляват втората водеща причина за смъртност в САЩ. Над 8 000 000 души в САЩ са диагностицирани като раково болни, като през 1994 се очакват още 1 208 000 нови диагнози за рак. Годишно умират над 500 000 души от болестта.

На молекулярно ниво ракът все още не е намерил пълно обяснение. Известно е, че излагането на клетка на действието на канцерогенен фактор, като например някои вируси, някои химикали или радиацията, води до изменение на ДНК, което инактивира “супресивния” (подтискащ) ген или активира един “онкоген”. Супресивните гени са гени, регулиращи растежа, които след мутацията не могат повече да контролират клетъчния растеж. Онкогените са първоначално нормални гени (наречени проонкогени), които вследствие на мутация или промяна на експресията стават трансформиращи гени Продуктите на трансформиращите гени причиняват неподходящ клетъчен растеж. Чрез генетично изменение, повече от двадесет различни нормални клетъчни гени могат да станат онкогени.

Трансформираните клетки се различават по много начини от нормалните клетки, включително по клетъчната морфология, междуклетъчните взаимодействия, състава на мембраната, структурата на цитоскелета, белтъчната секреция, генната експресия и смъртността (трансформираните клетки могат неограничено да растат).

Всички различни типове клетки на тялото могат да бъдат трансформирани в доброкачествени или злокачествени туморни клетки. Най-често срещаното нахождение на възникване на тумори са белите дробове, следвано от коло-ректалната област (дебело черво), гърдите, простатата, мехура (пикочния), панкреаса и накрая яйчниците. Други преобладаващи типове рак включват левкимия, рак на централната нервна система, включително рак на мозъка, меланома, лимфома, еритролевкемия, рак на матката, както и рак на главата и врата.

Сега рака се третира преди всичко с една или повече комбинации на три типа терапия: хирургическа, радиационна и химиотерапия. Хирургичната намеса включва масово отстраняване на заболялата тъкан. Докато хирургията е понякога ефективна при отстраняването на тумори, локализирани на някои места, например в гърдата, дебелото черво и кожата, но тя не може да се използва при третиране на тумори, локализиарни на други места, като например в гръбначния стълб, нито при третирането на дисеминирани неопластични състояния, като левкемията.

Химиотерапията включва прекъсването на клетъчната репликация или клетъчния метаболизъм. По-често се използва при лечение на левкимия, както и при рак на гърдата, белия дроб и тестисите.

Съществуват пет главни класа на химиотерапевтични агенти, които се използват за лечение на рак: естествени продукти и тяхни производни; антрациклини; алкилиращи агенти, антипролиферативни (наречени също така антиметаболити); и хормонални агенти. Химиотерапевтичните агенти често се отнасят до антинеопластични агенти.

Смята се, че алкилиращите агенти действат чрез алкилиране и омрежване на гуанина и вероятно на други бази в ДНК, спирайки

63122 клетъчното делене. Типичните алкилиращи агенти включват азотни горчици (mustards), етилениминови съединения, алкилсулфати, цисплатин и различни нитрозокарбамиди. Неудобството при тези съединения е, че те не само атакуват злокачествените клетки, но и други клетки, които се делят нормално, като например тези от костния мозък, кожата, стомашночревната мукоза и зародишната тъкан.

Антиметаболитите са типично обратими или необратими ензимни инхибитори или съединения, които иначе пречат на репликацията, транслацията или транскрипцията на нуклеиновите киселини.

За някои синтетични нуклеозиди се посочва, че притежават антиракова активност. Широко известно нуклеозидно производно със силно антираково действие е 5-флуорурацил. 5-флуорурацитлът е бил използван клинично при лечение на злокачествени тумори, включително например, на карциноми, саркоми, рак на кожата, рак на храносмилателните органи и рак на гърдата. 5- флуорурацилът причинява все пак, сериозни странични реакции, като повръщане, алопеция (косопад), диария, стоматит, левкоцитна тромбоцитопения, анорексия, пигментация и отоци. Описани са производни на 5-флуороурацил с антиракова активност в US 4 336 381 и в JP 50-50383, 5050384, 5064281,51-146482 и 53-84981.

В US 4 000 137 се описва, че продуктът на пероксидазното окисление на инозина, аденозина или на цитидина с метанол или етанол, има действие срещу левкоцитната левкемия.

Цитозин арабинозида (също известен като Cytarabin, araC u Cytosar) е нуклеозиден аналог на дезоксицитидина, който за първи път е синтезиран през 1950 г. и се въвежда в клиничната медицина през 1963 г. Общо взето представлява важно лекарствено средство при лечение на остра миелоидна левкемия. Активно е, също така, срещу остра лимфоцитна левкемия и при второстепенно разпространяване, полезно е при хронична миеломна левкемия и при лимфома He-Hodgkin,s. Първоначалното действие на агаС е инхибиране на синтеза на ДНК в ядрото. Handschuamacher,R. and Cheng, Y., “Purine and Pyrimidine Antimetabolites”, Cancer Medecine, Chapter XV-1, 3^rd Edition, Edited by J. Holland, et al., Lea and Febigol, publishers.

7. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че естерификацията се осъществява като се използва киселина с обща формула (IV) под формата на хапогенид или под формата на смесен анхидрид с алифатна или ароматна киселина, евентуално получена in situ, в присъствието на основа, като се работи в органичен разтворител при температура, включена между 0 и 80°С.

8. Средство съгласно претенция 5, характеризиращо се с това, че носителят е подходящ за локално или трансдермално приложение.

8. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че се заместват защитните групи Ry и/или Rg и Ry с водородни атоми като се работи в съответствие с тяхната природа по следния начин:

9. Средство за използване при третиране на тумори в животно-гостоприемник, характеризиращо се с това, че включва ефективно количество от съединението от претенция 1 или 2.

9. Метод за получаване на един нов таксоид съгласно една от претенциите 1,2 или 3, за които Z представлява водороден атом, R₄ е определено, както в една от претенциите 1,2 или 3 и Rg е определено, както в една от претенциите 1,2 или 3, характеризиращ се с това, че се обработва 10-дезацетилбакатин III с формула (IX>

със силилов халогенид с обща формула:

(R)₃-Si-Hal (X) в която значенията на R, еднакви или различни, представляват алкилов радикал, съдържащ от 1 до 4 въглеродни атома, евентуално заместен с фенилов радикал, или циклоалкилов радикал, съдържащ 3 до 6 въглеродни атоми или фенилов радикал, върху 10-дезацетил-бакатин 111, за да се получи вещество с обща формула.

(XI) в която R е определен както преди това, като се обработва с вещество с обща формула:

R₄’ Х₁ (XII) в която R₄’ е такъв, като R₄’-0 идентичен на R^ определен, както в една от претенциите 1,2 или 3 и представлява халогенен атом, за да се получи вещество с обща формула:

(XIII) в която R и R₄ са определени, както преди това, чиито силилирани защитни групи са заместени с водородни атоми, за да се получи вещество с обща формула:

(XIV) в която R₄ е определено, както преди това, което се етерифицира избирателно на 7^ма позиция чрез въздействие на вещество с обща формула:

R₅’ - Х₂ (XV) в която R₅’ е такъв, че R₅’ -0- идентичен на R_g определен, както в претенции 1,2 или 3 и Х^ представлява естерен остатък или халогенен атом, за да се получи вещество с обща формула (I), в която Z представлява един водороден атом.

10 47. Използване на (-)-(2S,4S)-1-(2-xhaроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил) цитозин и негови фармацевтично приемливи производни и соли или неговия (+) енантиомер или рацемична смес и негови фармацевтично приемливи

10. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че гостоприемникът е човек.

10. Метод за получаване на вещество съгласно претенция 9, за което Z представлява радикал с обща формула (II), R₄ е определено, както в една от претенциите 1,2 или 3 и R₅ са определени, както в една от претенциите 1,2 или 3, характеризиращ се с това, че се обработва вещество с обща формула:

ОСОС₆Н₅ (XVI) в която R.|, Rg, Rg и R₇ са определени както в претенции

11. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е канцерогенен.

11. Метод за получаване на вещество съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че се въздейства с активиран Рений никел в присъствие на апифатен алкохол, съдържащ от 1 до 3 въглеродни атома или етер върху вещество с обща формула:

в която R₄ е определено, както в една от претенциите 1,2 или 3, R’ и R”, еднакви или различни, представляват водороден атом или апкилов радикал, съдържащ от 1 до 6 въглеродни атоми, алкенилов радикал, съдържащ от 2 до 6 въглеродни атоми, апкинилов радикал съдържащ радикал, съдържащ от 2 до 6 въглеродни атоми, циклоапкилов радикал, съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми, или циклоапкенилов радикал, съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми, евентуално заместен, или пък R’ и R” образуват заедно с въглеродния атом, към който са свързани един циклоапкилов радикал, съдържащ от 3 до 6 въглеродни атоми, или циклоапкенилов радикал, съдържащ от 4 до 6 въглеродни атоми, и Z , представлява един водороден атом или радикал с обща формула:

(XXII) в която и R₃ са определени, както в една от претенциите от 1 до 3 и ήθ и Ry са определени, както в претенция 4, за да се получи вещество с обща формула:

осос₆н₅ (XXIII) като, когато представлява радикал с обща формула (XXII), заместването на защитните групи представени от Rg и/или Rg и Ry с водородни атоми е при условията от претенция 8.

12. Средство съгласно претенция 11, характеризиращо се с това, че туморът е левкемия.

12. Метод за получаване съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че се работи при температура, включена между -10 и 60°С.

13. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е рак на дебелото черво.

13. Таксоид съгласно претенция 1, представляващ 4а-ацетокси-2а- бензоилокси-5Р, 20-епокси-1 р-хидрокси-7р-метокси1Οβ метоксиацетокси-9-оксо-11 таксен-1 За-ил (2Р,38)-3-терциеренбутоксикарбониламино-2-хидрокси-З-фенилпропионат.

14. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е мехурест рак.

14. Таксоид съгласно претенция 1, представляващ 4а-ацетокси-2а-бензилокси-1р-хидрокси-5р,20-епокси-7р-метокси10р-циклопропилкарбонилокси-9-оксо-11 -таксен-1 За-ил (2Р,Зв)-3-терциеренбутоксикарбониламино-2-хидрокси-3-фенилпропионат.

15 производни и соли, за производство на лекарствени средства за третиране на тумори, включително канцерозен тумор.

48. Използване на (-)-(2S,4S)-l-(2-XHflроксиметил-1,3-диоксилан-4-ил) цитозин и не-

15. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е хепатоклетъчен рак.

15. Таксоид съгласно претенция 1, представляващ 4а-ацетокси-2а бензоилокси-1 β-χπΑροκοπ-5β,20 епокси-7р-метокси10р-циклопентилкарбонилокси-9-оксо-11 -таксен-1 За-ил (2Р,Зв)-3-терциерен бутоксикарбониламино-2-хидрокси-З-фе60 нилпропионат.

16. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е рак на гърдата.

16. Таксоид съгласно претенция 1, представляващ 4а-ацетокси-2а-бензоилокси-1 β-χπΛροκοπ-5β, 20-βποκοπ-7β-Μβτοκοπ1 (^-(2-пиридил) карбонилокси-9-оксо-11 -таксен-1 За-ил (2Р,38)-3-терциеренбугоксикарбониламино-2-хидрокси-3-фенилпропионат.

17. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е рак на белите дробове.

17. Таксоид съгласно претенция 1, представляващ 4а-ацетокси-2а-бензилокси-^-хидрокси^,20-епокси^-метокси10β-(3-πиpидил) карбонилокси-9-оксо-11 -таксен-1 За-ил (2К,Зв)-3-терциерен бутоксикарбониламино-2-хидрокси-З-фенилпропионат.

18. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е назофарингиален рак.

18. фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че съдържа поне едно вещество съгласно една от претенциите 1,2 или 3, за което Ζ представлява един радикал с обща формула (II) заедно с един или повече разредители или фармацевтично приемливи добавки и евентуално едно или повече фармацевтично съвместими и активни съединения.

19. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е рак на

63122 панкреаса.

19. Фармацевтичен състав съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че съдържа поне вещество съгласно претенция 13, заедно с един или повече разредители или фармацевтично приемливи добавки и евентуално едно или повече фармацевтично активни и съвместими съединения.

20 гови производни и соли или неговия (+) енантиомер или рацемична смес и негови фармацевтично приемливи производни и соли, в медицинската терапия, в даден случай за третиране или профилактика на анормална или не25 желана пролиферация на клетки.

49. Използване на (-)-(2S,4S)-l-(2-XHflроксиметил-1,3-диоксилан-4-ил) цитозин и негови фармацевтично приемливи производни и соли или неговия (+) енантиомер или рацемич-

20. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е рак на яйчника.

20. фармацевтичен състав съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че съдържа поне вещество съгласно претенция 14, заедно с един или повече разредители или фармацевтично приемливи добавки и евентуално едно или повече фармацевтично активни и съвместими съединения.

21. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е лимфома.

21. Фармацевтичен състав съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че съдържа поне вещество съгласно пре61 тенция 15, заедно с един или повече разредители или фармацевтично приемливи добавки и евентуално едно или повече фармацевтично активни и съвместими съединения.

22. Средство съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че туморът е рак на простатата.

22. фармацевтичен състав съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че съдържа поне едно вещество съгласно претенция 16, заедно с един или повече разредители или фармацевтично приемливи добавки и съвместими съединения.

23. Средство за използване при третиране на рак, характеризиращо се с това, че съдържа ефективно количество на съединение с формула където R се избира от група, включваща Н, F, С1, -СН₃, -С(Н)=СН₂, -С=СН, -С N,Br, -NOj и R¹ и R² се избира от група, включваща водород, алкил, ацил монофосфат, дифосфат и трифосфат или тяхна фармацевтично приемлива сол, по избор във фармацевтично приемлив носител.

23. фармацевтичен състав съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че съдържа поне едно вещество съгласно претенция 17, заедно с един или повече разредители или фармацевтично приемливи добавки и евентуално едно или повече фармацевтично активни и съвместими съединения.

Издание на Патентното ведомство на Република България

1113 София, бул. Д-р Г. М. Димитров 52-Б

Експерт: Р. Курукафова Редактор: Т. Панчева

Пор. № 40615

Тираж: 40 MB

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (19) BG ОПИСАНИЕ КЪМ ПАТЕНТ

ЗА

ИЗОБРЕТЕНИЕ (11)63122 В1

24. Средство съгласно претенция 23, характеризиращо се с това, че R е флуор и R’ и R² са водород.

25. Средство съгласно претенция 23, характеризиращо се с това, че гостоприемникът е човек.

25,33,45

Иноколум: а: Ь: с: 10° Р388 клетки се инукулират във всяка мишка ip в деня 0 Лечението се провежда два пъти на ден от ден 1 до ден 5 Удължаване на продължителността на живот, процент спрямо контролата Преживяемост, 45 дни или по-дълга продължителност на живот

Пример 10. In vivo третиране на туморни клетки 38 от дебело черво с (-) -OddC

Туморни клетки 38 от дебело черво се импланитрат подкожно на BDF1 мишки. (-)OddC се прилага върху мишки два пъти на ден, в продължение на пет дни, при дози от 25 mg/kg/доза. Растежът на чревните туморни клетки се забавя, както е показано на фиг. 2. На фиг. 2 с (·) са представени данните за контролните животни, а с ( ) са представени данните от мишки, третирани с (-) -OddC.

Пример 11. In vitro тестуване на (-)-OddC (-)-OddC се оценява по NCI ракова скрининг програма. Тестовете измерват инхибирането на различни ракови клетъчни линии при различни концентрации на (-)-OddC. Тестуваните клетъчни линии са посочени на таблица 2.

Таблица 2 дава също така и концентрацията, при която се наблюдава GI50 и TGI при тестуваните клетъчни линии. GI50, TGI и LC50 са стойности, представляващи концентрациите, при които PG (процент на инхибиране на растежа), определен по-долу, е съответно +50, 0 и -50. Тези стойности са определени чрез интерполация от кривите на отговор на дозата, установени за всяка клетъчна линия, изобразени като функция на PG от log_|0 концентрация на (-)-OddC.

PG представлява измереният ефект на (-)-OddC спрямо клетъчната линия и се изчислява по един от следните два израза:

If (средно OD_leji - средно OD_Mro) - 0. след PG = 100 х (средно ОО_ю1 - средно / (средно OD_tirl - средно OD_tero)

If (средно OD_iejt - средно OD_ia._ro) < 0. след PG - 100 х (средно OD_M - средно OD^J / (средно

Където:

63122 средно OD^ = средната стойност на измерената оптична плътност на SRB-производен цвят непосредствено преди излагането на клетките на тестуваното съединение.

средно Οϋ_ω( - средната стойност на из- 5 мерената оптична плътност на SRB-производен цвят 48 h след излагането на клетките на тестваното съединение.

средно OD_ctri = средната стойност на измерената оптична плътност на SRB-произво- |θ ден цвят след 48 h без излагане на клетките на тестваното съединение.

В таблица 2 първите две колони описват

ТАБЛИЦА2 субпанела (например, левкемия) и клетъчната линия (например, CCRF-CEM), които са третирани с (-)-OddC. Третата колона дава log₁₀, при който възниква GI50. Ако тези параметри на отговора не са могли да се получат чрез интерполация, дадените стойности за всеки параметър на отговора е най-високата тествана концентрация и се предхожда от знака “>”. Например, ако всички PG, при всички концентрации на (-)-OddC, дадени на отделни клетъчни линии надвишават +50, тогава този параметър не може да се получи чрез интерполиране.

панел клетъчна линия LogioGI50 L°gioTGI > -4.00 левкемия CCRF-CEM -6.64 > -4.00 RL-60(TB) -6.28 > -4.00 К-562 -4.59 -4.39 BSOLT-4 -6.66 > -4.00 RPMI-2.26 -4.03 > -4.00 SR -5.95 > -4.00 Немалък рак на белите дробове А549/АТСС -6.01 > -4.00 BKVX > -4.00 >-4.00 НОР-62 -6.23 -4.71 NCI-H23 -4.92 >-4.00 NCI-H322M > -4.00 > -4.00 NCI-H460 -4.32 > -4.00 NCI-H522 -6.06 > -4.00 рак на дебелото черво COLO205 НСГ-116 -5.23 > -4.00 НСГ-15 -5.39 > -4.00 НТ29 >-4.00 >-4.00 К2112 >-4.00 > -4.00 CNSpak SP-268 -5.18 > -4.00 SP-295 -6.24 > -4.00 SNB-19 -5.71 > -4.00 U251 -4.91 > -4.00

63122

панел клетъчна линия Logi₀GI50 Log₁₀TGI меланома LOXD6VI -6.39 > -4.00 MALME-3M -451 > -4.00 М14 -6.27 SK-MEL-28 -4.31 > -4.00 SK-MEL-5 -4.91 > -4.00 UACC-257 > -4.00 > -4.00 UACC-62 -5.53 > -4.00 рак на яйчника OROV1 -4.03 > -4.00 OVCAR-3 -4.43 > -4.00 OVCAR-4 >-4.00 > -4.00 OVCAR-5 -4.41 > -4.00 OVCAR-8 -5.82 > -4.00 SK-OV-3 -5.35 > -4.00 рак на бъбрека 785-4 -5.36 > -4.00 ACHN -6.46 > -4.00 CAKI-1 -6.65 -4.87 RXF-393 -6.17 > -4.00 SN12C -6.27 > -4.00 ТК-ЗО > -4.00 > -4.00 UO-31 -5.60 > -4.00 рак на простата РС-3 -6.29 > -4.00 DU-145 -5.95 > -4.00 рак на гърдата MCF7 -5.95 > -4.00 MCF7/ADR- RES -4.97 > -4.00

панел клетъчна линия LogioGI50 Log₁₀TGI MDA-MB- 231/АТСС >-4.00 > -4.00 HS578T >-4.00 > -4.00 MDA-MB-435 -4.62 >-4.00 MDA-N -4.33 > -4.00 ВТ-549 -4.59 > -4.00 T-47D >-4.00 >-4.00

63122

Фигура 4 представлява графика, на която се изобразява относителната селективност на (-)-OddC за отделна клетъчна линия. Баровете, простиращи се надясно представят чувствителността на клетъчната линия към (-)OddC, надхвърляща средната чувствителност на всички тествани клетъчни линии. Тъй като бар-скалата е логаритмична, бар от две единици надясно означава, че съединението показва GI50 за клетъчната линия при концентрация 1 : 100, средната концентрация, необходима за всички клетъчни линии, така клетъчната линия е необичайно чувствителна към (-)-OddC. Баровете, простиращи се наляво, съответно означават по-слаба чувствителност от средната. Тези клетъчни линии лесно могат да се определят от таблица 2, като log_lo концентрацията се предхожда от знака “>”.

От фиг. 4 се вижда, че най-малко една клетъчна линия от всеки вид тествани ракови клетки изявява чувствителност към (-)-OddC. Някои клетъчни линии от рак на простатата, левкемични клетъчни линии или клетъчни линии от рак на дебелото черво показват изключителна чувствителност към (-)-OddC.

Пример 12. Сравнение между (-)-OddC и АгаС

Както ес вижда от коментара на състоянието на техниката на изобретението, цитозин арабинозид (също се споменава като Cytarabin, АгаС и Cytostar) е нуклеозид аналог на дезоксицитидина, използван при лечение на остра миеловидна левкемия. Активен е също така срещу остра лимфоцитна левкемия и в по-малка степен е подходящ за хронична миелоцитна левкемия и не-Hodgkin’s лимфома. Първоначалното действие на АгаС е инхибиране на ядрения ДНК синтез. Интересно е да се сравнят токсичността на (-)-OddC и АгаС към туморни клетки.

Клетки в логаритмична фаза на растеж се посяват при плътност 5000 клетки/т!/ямка в 24-ямкови петрита. Към клетките се прибавят лекарствени средства в различни дози, а културите се поддържат за период от три поколения. В края на този период, се прави изследване с метиленовосиньо и/или броят на клетките се определя директно. Метиленовотосиньо е багрило, което се свързва по стехиометричен начин към протеините на живите клетки и може да се използва за индиректно опре деляне на броя на клетките (Fimly, 1984). 1С,₀ стойностите се определят чрез интерполация на графичните данни. Всяка посочена стойност е средна + стандартното отклонение за пет експеримента, като за всяка стойност се прави повторение.

При всички тествани туморни клетъчни линии (-)-OddC е по-цитотоксичен, отколкото АгаС. (-)-OddC е значително по-ефективен от АгаС при КВ назофарингиална карциномна клетъчна линия и при двете линии от карцинома на простатата Du-145 и РС-3. HepG2 клетки произхождат от хепатоклетъчна карцинома, а 2.2.15 линия произлиза от HepG2 клетки, които са трансфектирани с копие от генома на вируса на хепатит В. СЕМ клетките произлизат от остра лимфобластна левкемия. (-)-OddU, съединението, което ще се образува при дезаминиране на (-)-OddC, не е токсично за която и да е от клетъчните линии. Ензимологичните изследвания сочат, че за разлика от АгаС, чи- . ято клинична ефикасност обикновено намалява, поради склонността му към дезаминиран, (-)-OddC не е субстрат на дезаминазата.

Установено е, че (-)-OddC може да се фосфорилира in vivo до моно-, ди- и трифос- ... фатен нуклеотид. Изглежда, (-)-OddC проявява клетъчната си токсичност във фосфорилирана форма, тъй като клетките, които не са способни да фосфорилират съединението са много по-слабо чувствителни към него. Първият ензим, отговорен за неговото фосфорилиране, е човешка дезоксицитидин киназа. Ензимологичните изследвания in vitro сочат, че (-)-OddC може да бъде фосфорилиран от този ензим.

За разлика от АгаС, (-)-OddC не се дезаминира от цитидин дезаминазата. Присъствието на цитидин дезаминаза в твърда туморна тъкан може да се окаже ключовия фактор, отговорен за липсата на активност на АгаС в твърди тумори. Това частично може да обясни активността на (-)-OddC към HepG2 клетки при голи мишки, докато АгаС не е активен. Това обяснява също така, защо (-)-OddC е със спектър на антитуморна активност, различен от този на АгаС. Освен това, присъствието на цитид дезаминаза в стомашночревния тракт може да играе важна роля за това, АгаС да не може да се приема през устата.

63122

Биохимични изследвания на (-)-OddC

In vitro цитотоксичност на AraC, (-)-OddC и (-)-OddU

клетъчна линия АгаС ID^M) (-)-OddC (-)-OddU КВ 0.152 + .010 0.048 + .021 >30 DU-145 0.170 + .035 0.024 + .020 >30 РС-3 0.200 + .078 0.056 + .039 >30 HepG2 0.125 + .013 0.110 + .050 >30 2.2.15 0.145 + .007 0.110 f .011 >30 СЕМ 0.030 + .010 0.025 + .030 >30

Пример 12. Изследвания in vivo

Голи мишки NCr от три до шестседмична възраст (Taconic Immunodeficient Mice and Rats) се инокулират подкожно на всеки хълбок с 2 х 10⁶ HepG2 или DU-145 клетки и туморите се оставят да се развият. Лечението започва, когато туморите достигнат 100 - 250 mg, определени с шублерно измерване и пресметнато по формулата:

Тегло на тумора (mg) = дължина (mm) х ширина (mm²) -е- 2

Лекарствените средства се прилагат при определените дози от ден 0 до 4 и размерът на туморите се измерва на няколко дни. Кривите на растеж на туморите се построяват, както е описано от Bell, et al., Cancer (phila.) 36:2437 - 2440 (1975), и са илюстрирани на фигури 5 (а) и 5 (Ь).

Токсичността се преценява по изменението в телесното тегло.

Въпреки че in vitro токсичността на АгаС е подобна на тази на (L)-OddC, АгаС е неефективно при този животински модел. Ензимологичните анализи на туморни екстракти показват, че това не се дължи на повишената dCD активност или на намалената dCK активност, но може да е резултат от обширен метаболизъм на АгаС в черния дроб, който е с висока степен на dCD. За разлика от АгаС, (L)-OddC е ефективен както при Нер2, така и при DU-145 ксеноприсадки. Чистата способност за убиване на клетки (log 10), изчислена за HepG2 тумори е съответно 0,67 и 0,87 за интрапрентерално и орално третиране. DU-145 туморите стават по-малки на размер, като половината от тях регресират изцяло до 15-ия ден. Туморите започват да се появяват наново около 25 дни след последното третиране, но растежът отново спира след 47-ия ден. На 60ия ден животните се убиват и се отстраняват туморите. Туморите са с некротична морфология, като много малък брой от клетките са способни да изключват трипан-блу. Освен това, не се откриват ензимни активности в тази тъкан. Дозите на приложените АгаС и (L)-OddC са еднакво токсични, както се вижда от загубата на тегло на животните и предварителните експерименти за токсичност подсказват, че 25 mg/kg по два пъти на ден може би е максимално поносимата доза за пет дни лечение без прекъсване. Схемата, по която лекарството се прилага на периодична основа с прекъсване може да е предпочетена.

Показаните тук in vitro и in vivo данни сочат, че (L) -OddC притежава значителна противотуморна активност и по много начини може да превъзхожда дезоксицитидиновите аналози, които обикновено се използват. Не само, че е първият L-нуклеозиден аналог, за който някога е показано, че притежава противоракова активност, но също така е и първият истински терминатор на верига, способен да инхибира туморния растеж. Въпреки, че неговата несрещаща се в природата стереохимия не

63122 предотвратява (L) -OddC да се активира от ензимите на метаболизма или от това да се инкорпорира в ДНК, може би има фактор, който предпазва това съединение от разграждане от dCD. (L)-OddC е също така уникален с това, че е активен при твърдите тумори, които обикновено не се повлияват от терапия с нуклеозидни аналози. Лекарственото средство 2’,2’дифлуородезоксицитидин (gemcitibine), с което обикновено протичат клинични изпитания за третиране на твърди тумори, е все още предполагаемо за инактивиране от dCD (16). Тъй като повишаването на стойностите на dCD е механизъм, по който клетките стават резистентни на аналози на dCyd като АгаС (17), (L)OddC може да се окаже полезен при третирането на пациенти, които са загубили способността на отговор към тези лекарствени средства.

IV. Използване на (-)-OddC в олигонуклеотидните и antisens технологии

Antisens технологиите се отнасят най-общо до модулирането на генната експресия чрез метод, по който синтетичен олигонуклеотид се хибридизира към комплементарна последователност на нуклеинови киселини, за да инхибира транскрипцията или репликацията (ако последователността мишена е ДНК), да инхибира транслацията (ако последователността мишена е РНК) или да инхибира процесинга (ако последователността мишена е пре-РНК). Голямо разнообразие от клетъчни активности могат да бъдат модулирани при използване на тази техника. Един прост пример е инхибирането на белтъчния биосинтез чрез antisens олигонуклеотид свързан към иРНК. В един друг вариант за изпълнение на изобретението, синтетичен олигонуклеотид се хибридизира към специфична генна последователност на двойноверижна ДНК, като по този начин се образува тройноверижен комплекс (триплекс), който инхибира експресията на тази генна последователност. Antisens олигонуклеотидите могат също така да се използват за индиректно активиране на генната експресия чрез подтискане на биосинтеза на естествения репресор или директно чрез ограничаване терминацията на транскрипцията. Antisens олигонуклеотидната терапия (АОТ) може да се използва за инхибиране експресията на патогенни гени, включително тези замесени в неконтролирания растеж на доброкачествени или злокачествени ту морни клетки или, които са включени в репликацията на вирусите, включително HIV и HBV.

Стабилността на олигонуклеотидите срещу действието на нуклеазите е важен фактор за in vivo прилагането. Известно е, че 3’-екзонуклеазната активност е отговорна за по-голямата част немодифицирано antisens олигонуклеотидно разграждане в серума, Vlassov, V. V„ Yakubov, L. А., в Prospects for Antisens Nucleic Acid Therapy of Cancers and AIDS, 1991, 243 - 266, Wiley-Liss, Inc., New York; Nucleic Acids Res., 1993, 21, 145.

Заместването на нуклеотида при 3’-края на олигонуклеотида с (-)-OddC или с негов аналог може да стабилизира олигонуклеотида по отношение на 3’-екзонуклеазно разграждане. Алтернативно или допълнително, един вътрешен нуклеотид може да бъде заменен от (-) OddC или негов аналог, за устойчивост на олигонуклеотида срещу разграждане от ендонуклеази.

Съгласно настоящото изобретение специалистът в областта е способен да използва (-)-OddC или негови производни за стабилизиране на голям брой олигонуклеотиди срещу разграждане както от екзонуклеази, така и от ендонуклеази, включително нуклеозиди, използвани при antisens олигонуклеотидната терапия. Счита се, че всички тези варианти за осъществяване на изобретението попадат в обхвата на настоящото изобретението. Пример 13 представя един неограничаващ пример за използването на (-)-OddC за резистентност на активността на 3’-екзонуклеазите.

Пример 13. Резистентност на 3’-екзонуклеазна активност чрез (-)-OddC

Човешката цитозолна екзонуклеазна активност на човешки Н9 (Т-тип лимфоцитни левкемични клетки) се определя чрез гел-секвенционни изследвания. Накратко, 3’-крайният субстрат се получава от ДНК праймер с дължина 20 или 23 бази, със следната последователност:

26. Средство съгласно претенция 23 или 24, характеризиращо се с това, че туморът е канцерогенен.

27. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е левкемия.

28. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е рак на дебелото черво.

29. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е мехурест рак.

30. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е хепа токлетъчен рак.

31. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е рак на гърдата.

32. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е рак на белите дробове.

33. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е назофарингиален рак.

34. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е рак на панкреаса.

35. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е рак на яйчника.

36. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е лимфома.

37. Средство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че туморът е рак на простатата.

38. Фармацевтично средство за третиране на тумор в животно-гостоприемник, характеризиращо се с това, че включва ефективно количество от съединението от претенции 23 или 24, или негови фармацевтично приемливи соли във фармацевтично приемлив носител.

39. Метод съгласно претенции 9, 23 или 24, характеризиращ се с това, че носителят е подходящ за орално приложение.

40. Метод съгласно претенции 9, 23 или 24, характеризиращ се с това, че носителят включва капсула.

41. Метод съгласно претенции 9, 23 или 24, характеризиращ се с това, че носителят е под формата на таблетка.

42. Метод съгласно претенции 9, 23 или 24, характеризиращ се с това, че приложението е парентерално.

43. Метод за получаване на (-)-(2S,4S)1 - (2-хидроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил) цитозин, характеризиращ се с това, че по избор защитен цитозин реагира с 1,3-диоксолан с формула където R_la е водород или хидроксилна

63122 защитна група, включително ацилна група, и L е напускаща група, а по избор се отстранява, която и да е хидроксилна защитна група.

44. Метод за получаване на 2-хидроксиметил-5- (цитозин-1 -ил) -1,3-диоксолан, характеризиращ се с това, че съединение с формула където R_la е хидроксилна защитна група, реагира с агент, който превръща оксогрупа в 4-та позиция на урацилния пръстен в аминогрупа и след това се отстраняват защитните групи.

45. Метод за получаване на (2S,4S)-1(2-хидроксиметил-1,3-диоксилан-4-ил) цитозин, характеризиращ се с това, че защитеният 1,3диоксолан с формула

М-Д_/ реагира със защитена цитозинова база, която по избор може да е заместена в 5-та позиция, като се използва киселина на Люис, която не рацемизира продукта.

46. Използване на (-)-(2S,4S)-l-(2-XHflроксиметил-1,3-диоксолан-4-ил) цитозин и негови производни и соли или неговия (+) енан5 тиомер или рацемична смес и негови фармацевтично приемливи производни и соли, в медицинската терапия, в даден случай за третиране или профилактика на тумори, включително на канцерогенни тумори.

30 на смес и негови фармацевтично приемливи производни и соли, за производство на лекарствени средства за третиране на анормална или нежелана пролиферация на клетки.