Anastasiya Pashova

The authors research the Russian Orthodox tradition of military churches functioning as churches, military museums and often graveyards. The regiment churches related to the Russo-Ottoman War of 1877 – 1878 constructed between 1878 and 1913 are analyzed. Their memorial character is related to the practice that such churches were devoted to the saints celebrated in the days of the military units' victories. It is reflected in the choice of subjects of the wall paintings; the choice of icons in the iconostasis; displayed memorial objects such as relicts, regiment banners, parade uniforms of Emperors and Grand Dukes, weapons, medals, memorial signs (special ribbons, hats), trophies taken from the enemies in successful operations (fortress keys, banners, weapons), icons and church plates from the camp church of the regiment.

Научните изследвания по отношение разводите в края на XIX и началото на XX векв България са изключително оскъдни. 2 Цитират се предимно изследвания от началото на века, които имат по-скоро фолклорен и етнографски характер и не се опират на никакви документални извори. 3 Популярност са получили следнитетвърдения, които битуват и сега не са-мо на житейско, но и на научно равнище. Петър Стоянов в книгата си "Сериозно за развода" твърди: "Когато говорим, че днес "вълната на разводите"ни залива, неизменно си спомняме "какво беше едно време". А какво именно е било едно време-поне по отношение на разводите-знае и читателят, който никога не е посягал към статистическите справочници. Но за да разберем защо разво-дът е отсъствал от ежедневието на дедите ни, трябва да се върнем назад и да надникнем в техния брачен и семеен живот. Брачната "идилия" също има своя механизъм". 4 И малко след това: "Народният обичайуреждал брачните от-ношения на съпрузите и разводите (доколкото ги е имало в рамките на голямо-то патриархално семейство-задругата)... Това означава, че въпросите на брачните и семейните отношения били колкото частен въпрос на съпрузите, толкова и общо, колективно дело" 5 В същата книга Петър Стоянов прави обосновка на " липсата на разводи", която е приел априори. 6 Позволих си да цитирам по-подробно автора, защото неговите твърдения недвусмислено показват масово наслоените предразсъдъци по отношение на се-мейния живот и половия морал в миналото. He " народният обичай" е уреждал брачните отношения и разводите на източноправославното население, а те са би-ли под юрисдикцията на православната църква и са били строго регламентирани в Екзархийския устав. Потази причина статистиката от църковните регистри показ

In the paper we followed the tradition of priests serving in the Russian Army during the wars in the 19 th century. Their statute and functions and the process of establishing a centralized structure of the military clergy directly subjected to the tsar have been analyzed. Special attention has been paid to the participation of the military Orthodox clergy in the Russo-Ottoman War of 1877 – 1878 but the functions of the priests of other denominations – Catholic, Protestant, Muslim and Jewish have also been analyzed. The mechanisms of using religion for military purposes in the past and the restoration of the system of military clergy in today's Russia were also researched.

We focused our research on the first steps of the Russian state towards raising 303 gravestone-monuments immediately after the ROW in 1878. The history of the first Russian monuments devoted to the Russo-Ottoman War reveals the lack of any Bulgari-an tradition of memory culture in the first decades after the war. The first memorial places were imported from abroad, from the victorious Russian Empire, and were marked by the tradition of the Russian religious memory culture. Depending on the Bulgarian-Russian and later Bulgarian-Soviet relations the monuments changed their meaning and function being reinterpreted in accordance to the political situations. In theoretical memory studies, monument is considered as both collective creation of identity and affirmation of interpretation of history by consensus between the state and its citizens. Each monument is socially and politically motivated and objectifies social constellations. 1 It is a social symbol uniting a group or a nation making a collective memory visible and objective. Once created monuments immediately shape public space and projects long term consequences. The lack of monuments in a certain period of history speaks about identity crises and a related disintegration of the state or about a lack of tradition in objectifying the cultural memory of the nation. The period we researched is a transition period following the liberation of the young Bulgarian state from Ottoman rule in 1878. At the beginning the Bulgarian memory was not a state initiative […] There were two groups who used to fill up the memory emptiness in their own way. On one side the Russian army and the provisional Russian government as representatives of a foreign power and on the other side the collective patterns of history interpretation of the Bulgar-ian participants in the war and their veteran associations. Both impact-ed the beginning of the memory culture in Bulgaria. 2

The paper examines the tradition of priests serving in the Russian army during the wars of the 19th century. We are especially interested in the legislation and function of priests of other than East Orthodox denominations: Catholicism, Protestantism, Islam, Judaism and others. Case studies of priests participating in the Russian-Ottoman War 1877-1878 are also presented. В статията 1 е разгледана накратко традицията на служене на свещени-ци в руската армия по време на войните през 19 век, техният статут и функ-ции, както и процесът на изграждане на централизирана структура на военно духовенство, която е пряко подчинена на императора. Специално внимание е обърнато на участието на военните свещеници в Руско-турската война 1877-1878. Изследвани са механизмите, чрез които царска Русия използва правос-лавието като инструмент по време на война. Проследена е хронологията на събитията, свързани с възстановяване на институцията военно духовенство в Руската федерация. Изграждане на централизирано Управление на военното духовенство до 1877 г. Първите единични случаи на назначаване на свещеници към войските в царска Русия са документирани през 17 век. Цар Петър Първи нарежда да се назначат свещеници при всеки полк и кораб, а от първата четвърт на 18 век това назначаване става регулярно. 2 Промени са извършени с Указа на император Павел І от 4 април 1800 година, с който се нарежда да се разкрие постоянна длъжност обер-свещеник, който да управлява цялото духовенство в армията и флотата. 3 Обер-свещеникът получава право сам да определя, премества, уволнява, предста-вя за награди свещениците от своето ведомство. По този начин той има по-голяма реална власт от архиерейската, тъй като е един, а архиереите са ня

The author deals with the processes of the ideologization of the traditional Christian rituals by the totalitarian communist state. Scenarios for new funeral rituals were design to overcome the " remains of the past " and the " reactionary influence " of religion. In the new ideology, a person did not have any other value except as "a laborer" and "a reproductive unit". Of course what was considered most valuable, was his/her loyalty to the Party and the socialist state. Nevertheless of the Party control and suppression the new rituals did not play the task they were meant for – to affirm new concepts of death and life.