BG61943B1 - Метод за производство на аминоетилетаноламин и/или нахидроксиетилпиперазин - Google Patents
Метод за производство на аминоетилетаноламин и/или нахидроксиетилпиперазин Download PDFInfo
- Publication number
- BG61943B1 BG61943B1 BG101668A BG10166897A BG61943B1 BG 61943 B1 BG61943 B1 BG 61943B1 BG 101668 A BG101668 A BG 101668A BG 10166897 A BG10166897 A BG 10166897A BG 61943 B1 BG61943 B1 BG 61943B1
- Authority
- BG
- Bulgaria
- Prior art keywords
- ethylenediamine
- piperazine
- distillation
- ethoxylated
- material stream
- Prior art date
Links
Classifications
-
- C—CHEMISTRY; METALLURGY
- C07—ORGANIC CHEMISTRY
- C07C—ACYCLIC OR CARBOCYCLIC COMPOUNDS
- C07C213/00—Preparation of compounds containing amino and hydroxy, amino and etherified hydroxy or amino and esterified hydroxy groups bound to the same carbon skeleton
- C07C213/04—Preparation of compounds containing amino and hydroxy, amino and etherified hydroxy or amino and esterified hydroxy groups bound to the same carbon skeleton by reaction of ammonia or amines with olefin oxides or halohydrins
-
- C—CHEMISTRY; METALLURGY
- C07—ORGANIC CHEMISTRY
- C07C—ACYCLIC OR CARBOCYCLIC COMPOUNDS
- C07C215/00—Compounds containing amino and hydroxy groups bound to the same carbon skeleton
- C07C215/02—Compounds containing amino and hydroxy groups bound to the same carbon skeleton having hydroxy groups and amino groups bound to acyclic carbon atoms of the same carbon skeleton
- C07C215/04—Compounds containing amino and hydroxy groups bound to the same carbon skeleton having hydroxy groups and amino groups bound to acyclic carbon atoms of the same carbon skeleton the carbon skeleton being saturated
- C07C215/06—Compounds containing amino and hydroxy groups bound to the same carbon skeleton having hydroxy groups and amino groups bound to acyclic carbon atoms of the same carbon skeleton the carbon skeleton being saturated and acyclic
- C07C215/14—Compounds containing amino and hydroxy groups bound to the same carbon skeleton having hydroxy groups and amino groups bound to acyclic carbon atoms of the same carbon skeleton the carbon skeleton being saturated and acyclic the nitrogen atom of the amino group being further bound to hydrocarbon groups substituted by amino groups
-
- C—CHEMISTRY; METALLURGY
- C07—ORGANIC CHEMISTRY
- C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
- C07D295/00—Heterocyclic compounds containing polymethylene-imine rings with at least five ring members, 3-azabicyclo [3.2.2] nonane, piperazine, morpholine or thiomorpholine rings, having only hydrogen atoms directly attached to the ring carbon atoms
- C07D295/04—Heterocyclic compounds containing polymethylene-imine rings with at least five ring members, 3-azabicyclo [3.2.2] nonane, piperazine, morpholine or thiomorpholine rings, having only hydrogen atoms directly attached to the ring carbon atoms with substituted hydrocarbon radicals attached to ring nitrogen atoms
- C07D295/08—Heterocyclic compounds containing polymethylene-imine rings with at least five ring members, 3-azabicyclo [3.2.2] nonane, piperazine, morpholine or thiomorpholine rings, having only hydrogen atoms directly attached to the ring carbon atoms with substituted hydrocarbon radicals attached to ring nitrogen atoms substituted by singly bound oxygen or sulfur atoms
- C07D295/084—Heterocyclic compounds containing polymethylene-imine rings with at least five ring members, 3-azabicyclo [3.2.2] nonane, piperazine, morpholine or thiomorpholine rings, having only hydrogen atoms directly attached to the ring carbon atoms with substituted hydrocarbon radicals attached to ring nitrogen atoms substituted by singly bound oxygen or sulfur atoms with the ring nitrogen atoms and the oxygen or sulfur atoms attached to the same carbon chain, which is not interrupted by carbocyclic rings
- C07D295/088—Heterocyclic compounds containing polymethylene-imine rings with at least five ring members, 3-azabicyclo [3.2.2] nonane, piperazine, morpholine or thiomorpholine rings, having only hydrogen atoms directly attached to the ring carbon atoms with substituted hydrocarbon radicals attached to ring nitrogen atoms substituted by singly bound oxygen or sulfur atoms with the ring nitrogen atoms and the oxygen or sulfur atoms attached to the same carbon chain, which is not interrupted by carbocyclic rings to an acyclic saturated chain
Landscapes
- Chemical & Material Sciences (AREA)
- Organic Chemistry (AREA)
- Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
- Organic Low-Molecular-Weight Compounds And Preparation Thereof (AREA)
- Low-Molecular Organic Synthesis Reactions Using Catalysts (AREA)
Description
Настоящото изобретение предлага метод за производството на аминоетилетаноламин, на хидроксиетилпиперазин или и на двете съединения чрез непрекъснато етоксилиране на етилендиамин, пиперазин или на смес от тях в присъствието на обилно количество етилендиамин и пиперазин. Получаващият се етоксилиран материален поток се подлага на дестилация в дестилационната инсталация за преработката на аминирания материален поток, постъпващ от аминирането на моноетаноламин с амоняк.
Предшестващо състояние на техниката
Известна е, например от Knorr et al., Ber 35 (1902), ρ. 4470, технология за производството на аминоетилетаноламин чрез взаимодействие на етиленов окис и етилендиамин при стайна температура и в присъствието на големи количества вода. Реакцията протича при подаването на големи количества етилендиамин, с цел да се избегне образуването на висши адукти, например N,N’-bis(2-xHapokcHетил) -етилендиамин.
В DE-A-2 716 946 се описва технология за дискретно (не непрекъснато) производство на аминоетилетаноламин в специално разработен за целта апарат чрез атакуване на етилендиамин с етиленов окис при температура от 100 до 120°С в присъствието на вода.
Описано е в SU-A-1 512 967 производството на Ν,Ν’-bis(2-хидроксил)-етилендиамин чрез етоксилиране на етилендиамин с етиленов окис в моларно отношение 1:2 при температура от 40 до 50°С, в около 20% воден разтвор. При тази реакция се получават голям брой странични продукти.
В ЕР-А-354 993 се предлага метод, при който на амини, съдържащи реактивни водородни атоми, се въздейства с етиленов и/или с пропиленов окис при повишена температура, за препоръчване при температура от 130 до 180°С, и при повишено налягане, без какъвто и да е разтворител, но в присъствието на определено количество катализатор - хидроокис на алкален метал и/или оксид на алкален метал.
От DE-A-2 013 676 е известен метод за атакуване - като първа технологична стъпка на етилендиамин с етиленов окис в отсъствието на катализатор, а след това - като втора технологична стъпка, превръщане на получените силно кондензирани продукти в присъствието на водород (и на амоняк) и на катализатор на хидратацията в пиперазин, хидроксиетилпиперазин и N-аминоетилпиперазин.
Известно е също така, че при производството на етилендиамин чрез аминиране на моноетаноламин с амоняк наред с други нежелателни явления, се получават и занижени количества етилендиамин и пиперазин, заместен с една или повече хидроксиетилови групи. Реакционната смес, получена при аминирането, след това се разделя с помощта на многостепенна дестилация.
Производството на аминоетилетаноламин и на хидроксиетилпиперазин е свързано с редица усложнения. Така например, проблем в случая представлява фактът, че етоксилирането на етилендиамина води до образуването на редица нежелани странични продукти, например ди-, три- или тетра (хидроксиетил)етилендиамин, който наред с невлезлите в реакция етилендиамин и етиленов окис, както и с наличната вода, следва да се отдели от аминоетилетаноламина, обикновено чрез вакуумна дестилация. Използването на вода в качеството на катализатор води до получаването на кипяща при високи температури ацеотропна смес от етилендиамин и вода, която се разгражда много трудно. Етоксилирането на пиперазина води до образуването не само на хидроксиетилпиперазин, но и на ди-(хидроксиетил) -пиперазин. Обикновено получената смес от съединения се разделя чрез вакуумна дестилация. При положение, че се използват катализатори, които се разтварят частично или изцяло в реагентите, се налага и те да бъдат отстранявани преди по-нататъшната преработка на реакционната смес. При реакции, протичащи при температури, по-високи от 100°С етиленовият окис влиза в реакция и с наличната вода, като образува етиленгликол, а това води до загуби на етиленов окис и до допълнителни проблеми при сепарирането.
Проблемът, който решава изобретението е създаването на метод за производството на аминоетилетаноламин и/или на хидроксиетилпиперазин, при който да се опрости процесът на пречистване като реакцията да се осъществява без прекъсване, така че да се избегнат проблемите, свързани с нейното осъществяване от отделни технологични етапи; да се получи висок добив от желаните компоненти и да се създаде възможност да се използват реагенти, за които не се изисква непременно да бъдат с голяма чистота.
Установено е, че това се постига чрез атакуването на етилендиамин, на пиперазин или на смес от тях с етиленов окис в присъствието на катализатор, като процесът на реакцията включва следните технологични етапи:
1) непрекъснато атакуване на етилендиамин и/или на пиперазин с 0,05-0,5 mol етиленов окис, за предпочитане с 0,1-0,3 mol на 1 mol етилендиамин и/или пиперазин в присъствието на катализатор;
2) отвеждане на етоксилирания материален поток в инсталацията за дестилиране на съдържащи аминопродукти поток, получен при аминирането на моноетаноламин с амоняк;
3) дестилиране на етоксилирания материален поток в дестилационната инсталация до регенериране на аминоетилетаноламина и/ или на хидроксиетилпиперазина.
Съгласно изобретението в качеството на катализатор може да се използва вода или някакъв твърд катализатор, който не се разтваря по време на етоксилирането. Обикновено потокът от изхода на етоксилирането се въвежда в дестилационната инсталация преди първата колона, където при дестилирането на аминирания технологичен поток е отделен някакъв продукт (или съответна смес), съдържащ съединение, което представлява съставна част от етоксилирания поток. Вследствие на прилагането на метода съгласно изобретението получените при реакцията продукти могат да бъдат преработвани в инсталация за получаване на етиленамини чрез каталитично аминиране на моноетаноламин с амоняк, тъй като етоксилираните продукти, съдържащи се в етоксилирания технологичен поток, присъстват и в аминирания технологичен поток, получен при каталитичното аминиране на моноетаноламин с амоняк.
При един от препоръчваните начини на приложение на изобретението се очертава като изключително целесъобразно аминирането и етоксилирането да се извършват паралелно, като след това съдържащия аминопродукт поток и етоксилираният поток се обединяват в дестилационната инсталация. Установено е, че вследствие на по-високото съдържание на аминоетилетаноламин и/или на хидроксиетилпиперазин в обединения по този начин материален поток се улеснява и регенерирането на етилендиамина от ацеотропа на етилендиамина и водата.
При друг препоръчван начин етилендиаминът и/или пиперазинът се получават като технологичен поток на изхода на дестилационната инсталация, в която са били преработени заедно аминираният и етоксилираният материален поток. Този новополучен обединен материален поток може да се състои изцяло или частично от ацеотропна смес от етилендиамин и вода (съдържащ по избор пиперазин), в който случай водата ще служи като катализатор на реакцията на етоксилиране. Като реагент в този случай ще може да се използва и фракция, съдържаща етилендиамид, който не е встъпил изцяло в реакцията.
Когато в качеството на катализатор се използва изцяло или частично вода, реакцията на етоксилирането се осъществява при температура от 20 до 95°С, за предпочитане от 40 до 80°С. При тези условия се оказва възможно да се постигнат задоволителен процент на етоксилиране и висока селективност по отношение на етоксилирането на реактивните водородни атоми от аминовите съединения, като на практика не се констатира образуването на гликоли или етоксилиране на хидроксилните групи.
Ако реакцията протича в отсъствието на вода, подходящата температура е от 20 до 150°С, за предпочитане от 40 до 120°С. При положение, че се използва твърд катализатор за етоксилиране, който не се разтваря по време на реакцията, ще могат да се избегнат допълнителните технологични етапи за отстраняването на катализатора. Примери за подходящ твърд катализатор са йонообменниците на кисели йони, киселинни зеолити, киселинни глини и люисови киселини. Терминът “твърд катализатор” включва така също и течни катализатори, свързани към твърд носител. Възможно е също така и използването на твърд катализатор на етоксилирането в комбинация с вода.
При етоксилирането на етилендиамин и пиперазин до аминоетилетаноламин, респективно до хидроксиетилпиперазин, се предполага, че само един от четирите, респективно от двата, водородни атома на етилендиамина, респективно на пиперазина, ще влезе в реакция с етиленовия окис. Съгласно изобретението този проблем е решен чрез осъществяване на реакцията в присъствието на значителни количества етилендиамин и/или пиперазин. Съгласно предлагания метод могат да се използват така също етилендиамин и/или пиперазин, съдържащи в малки количества и някои други компоненти с реактивни водородни атоми, получени в процеса на аминирането. Етоксилатите, образувани от тези компоненти, както и невстъпилите в реакция количества етилендиамин и пиперазин, могат да бъдат регенерирани във вид на чисти продукти или във вид на кипящ при високи температури остатък от дестилацията, по избор заедно със съответните компоненти от аминирания технологичен материален поток.
Подходящ изходен продукт за етоксилиране е например дадена етилендиаминова фракция, която съдържа най-малко 95% тегл. етилендиамин, получена в инсталацията за дестилация. Ако фракцията не съдържа вода, препоръчително е реакцията да се извършва в присъствието на някакъв твърд катализатор в безводна среда.
Подходящо за целта е така също етоксилирането на смес от етилендиамин и пиперазин, като в този случай двете аминови съединения могат ла се получат в дестилационната инсталация. Такава една смес може да съдържа от 60 ло 100% тегл. етилендиамин, за предпочитане от 80 до 95% тегл. и от 0 до 40% тегл. пиперазин, за предпочитане от 0 до 20% тегл. Предпочита се използването на ацеотроп на етилендиамина, образуващ се при влизане на моноетаноламин в реакция с амоняк. Към ацеотропа могат да се прибавят допълнително етилендиамин и/или пиперазин, а така също и допълнителни количества вода. Обикновено такава смес съдържа следните компоненти в тегл.%: от 55 до 95 етилендиамин, за предпочитане от 70 до 90; от 1 до 30 вода, за предпочитане от 10 до 20; от 0 до 40 пиперазин, за предпочитане от 0 до 10.
Вследствие на етоксилирането на етилендиамин и/или на пиперазин по описания специален начин и в резултат на преработването им в дестилационната инсталация за преработване на аминираните продукти, получени при аминирането на моноетаноламин с амоняк, може да се предложи опростена и евтина технология за производството на аминоетилетаноламин и/или на хидроксилетилпиперазин.
Описание на фигурите
Фигури 1 и 2 илюстрират схематично два примера за това, как процесът на етоксилиране може да бъде интегриран с дестилационната инсталация за преработване на технологичния материален поток, получен при аминирането на моноетаноламин с амоняк. При обясненията към фигурите, както и в приведените по-долу примери, са използвани следните съкращения:
АЕЕА= аминоетилетаноламин; DETA = диетилентриамин; EDA = етилендиамин;
ЕО = етиленов окис;
НЕР = хидроксиетилпиперазин;
МЕА = моноетаноламин;
Р1Р = пиперазин.
На фиг. 1 е представена схематично инсталация за интегрирано етоксилиране на EDA и/или на PIP в АЕЕА, и/или НЕР. В случая с букви А, В и D са означени колоните в дестилационна инсталация за преработването на материален поток, получен от аминирането на МЕА с амоняк. С буква С е означена система от дестилационни колони за отделяне на различни продукти, а с буква Е - реактор за етоксилиране на EDA и/или PIP. Аминираният материален поток 11 постъпва в дестилационна колона А, където става отделянето на амоняка. В дестилационна колона В става отделянето на по-голямата част от съдържащата се в аминирания продукт вода, която се отвежда по тръбопровода 31. Останалите амини се отвеждат по тръбопровода 32 до системата за дестилация С, където по тръбопроводите 41, 42, 43, 44, 45 и 46 съответно се извършва отделянето на ацеотропа на сметка EDA-вода в EDA, PIP, DETA, АЕР и НЕР.
Обикновено ацеотропът съдържа от 80 до 90% тегл. EDA, от 0 до 5% тегл. PIP, и от 10 до 20% тегл. вода. На изхода на системата от колони С се получава потокът 46 от амини, кипящи при висока температура. В колоната D тези амини с висока точка на кипене се разделят чрез дестилация на АЕЕА, който се отвежда по тръбопровода 51, и на една потежка фракция, която се отвежда по тръбопровода 52. Ацеотропът 41 се отвежда изцяло или частично, по избор евентуално след охлаждане до съответната температура на реакцията в охладителя К - по тръбопровода 61 до реактора за етоксилиране Е. По желание, по тръбопровода 64 към ацеотропа може да се прибави допълнително вода, а по тръбопровода 63 допълнително пиперазин. По тръбопровода 65 в реактора Е се подава, като е целесъобразно това да стане на няколко места, етиленов окис. Образуваната в реактора смес, която освен EDA и вода съдържа и адукти на EDA и/или адукти на PIP, се съединява преди дестилацията с несъдържащия вече амоняк аминиран технологичен поток 22.
На фиг.2 е показана алтернативна инсталация, която прави възможно получаването на повече АЕЕА в сравнение с количествата, получени при метода, в който се използва единствено ацеотроп на сместа EDA-вода. Компонентите на схемата, които са еднакви с тези от фиг.1, са означени със същите цифри. С оглед на етоксилирането част от технологичния поток 42, съдържаща EDA, се отвежда по тръбопровода 62 към реактора за етоксилиране J, който включва в качеството на катализатор йонообменник на кисели йони, като не е необходимо да се добавя вода. Тъй като реакционната смес съдържа ЕО и излишък от EDA. в технологичния поток 71 на изхода на етоксилацията освен EDA ще се съдържат само етоксилати на EDA. По-нататък етоксилираният материален поток 71 се обединява с потока 32 от дестилационната колона В, в резултат на което е подложен на по-малко натоварване.
В обсега на настоящото изобретение са възможни множество вариантни технически решения на дестилационната инсталация и на нейното интегриране с реактора за етоксилиране. Например, технологичният поток 41 от фиг.2, т.е. ацеотропът на сместа от етилендиамин и вода, може да бъде въведен изцяло или частично в реактора за етоксилиране J. При такова технологично решение обаче материалният поток от етоксилацията ще трябва да бъде обединен с несъдържащия вече амоняк аминиран материален поток 22 от колона А.
С помощта на два примера се разяснява по-подробно същността на изобретението.
Пример 1. Материален поток на изхода на дестилационната инсталация, показана на фиг.1, съдържащ 72% EDA, 4% PIP и 23% вода, се охлажда до 40°С и се въвежда в реактор за етоксилиране със стационарна бъркачка. След това в реактора се прибавя на няколко порции етиленов окис в моларно отношение на EDA към ЕО 1:1,17. Температурата на реакцията се повишава до 90-95°С. Материалният поток, напускащ реактора за етоксилиране, съдържа в тегл.% следните компоненти: 56,5 EDA, 2,5 PIP, 19,5 вода, 17 АЕЕА, 3 НЕР и 1,5 други съединения. В реакцията е встъпило цялото количество етиленов окис. 95% тегл. от използвания EDA и 93% тегл. от използвания PIP са преобразувани в АЕЕА и НЕР. 79% тегл. от подадения ЕО са превърнати в АЕЕА, други 11% тегл. от него - в НЕР, и само 10% тегл. - в други продукти. Полученият етоксилиран материален поток се обединява преди дестилацията с материалния поток от аминирането. При технологията съгласно фиг.1 са установени допълнителни количества както от АЕЕА, така и от НЕР, съответстващи на аналитичните предвиждания.
Пример 2. Материален поток, съдържащ EDA (над 99,5% тегл. EDA, охладен до температура 50°С) съгласно технологичната схема от фиг.2, се въвежда в реактор за етоксилиране, съдържащ твърд катализатор, състоящ се от йонообменник на кисели йони във вид на сулфонова киселина. След това в реактора на няколко партиди се добавя 0,105 mol етиленов окис на 1 mol EDA, като реакцията бе осъществена при температура около 75°С. Етоксилираният материален поток на изхода на реактора съдържа 85% тегл. EDA, 14% тегл. АЕЕА и 1% тегл. други съединения. Оползотворено е цялото количество ЕО. Повече от 99% тегл. от използвания EDA е преработен в АЕЕА. Полученият етоксилиран технологичен поток е обединен преди дестилацията с аминирания технологичен поток. При преработката съгласно технологичната схема от фиг.2 са установени допълнителни количества АЕЕА, съответстващи на аналитичните предвиждания.
Claims (8)
1. Метод за производство на аминоетилетаноламин и/или на хидроксиетилпиперазин чрез етоксилиране на етилендиамин и/или на пиперазин с етиленов окис в присъствието на катализатор, характеризиращ се с непрекъснато атакуване на етилендиамин и/или на пиперазин с 0,05-0,5 mol етиленов окис, за предпочитане 0,1-0,3 mol на 1 mol етилендиамин и/или пиперазин, въвеждане на получения етоксилиран материален поток в инсталация за дестилиране за преработката на аминирания материален поток, получен от аминирането на моноетаноламин с амоняк, и дестилация на етоксилирания материален поток в дестилационната инсталация за регенериране на аминоетилетаноламина и/или на хидроксиетилпиперазина.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че се осъществява в присъствието на вода в качеството на катализатор при температура от 20 до 95°С, за предпочитане от 40 до 80°С.
3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че се осъществява в отсъствието на вода, при наличието на някакъв твърд катализатор, който не се разтваря по време на реакцията, и при температура от 20 до 150°С, за предпочитане от 40 до 120°С.
4. Метод съгласно една от претенциите 1, 2 или 3, характеризиращ се с това, че етоксилираният материален поток се въвежда в дестилационната инсталация преди първата колона, където при дестилацията на аминирания материален поток е било отделено някакво съединение или някаква смес, съдържащи съставна част от етоксилирания материален поток.
5. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 4, характеризиращ се с това, че етоксилирания материален поток се обединява с аминирания материален поток и съвместно се дестилира в инсталацията за дестилация.
6. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 5, характеризиращ се с това, че етоксилирането на дадена фракция на етилендиамина съдържа най-малко 95% тегл. етилендиамин и е получена в дестилационната инсталация.
7. Метод съгласно една от претенциите 1, 2, 4 или 5, характеризиращ се с това, че се етоксилира смес от продукти, съдържаща в тегл.% следните компоненти: от 55 до 95 етилендиамин, за предпочитане от 70 до 90; от 1 до 30 вода, за предпочитане от 10 до 20 и от 0 до 20 пиперазин, за предпочитане от 0 до 10.
8. Метод съгласно една от претенциите 3, 4 или 5, характеризиращ се с това, че се етоксилира смес от продукти, съдържаща в тегл.% следните компоненти: от 60 до 100 етилендиамин, за предпочитане от 80 до 95, и от 0 до 40 пиперазин, за предпочитане от 5 до 20.
Applications Claiming Priority (2)
| Application Number | Priority Date | Filing Date | Title |
|---|---|---|---|
| SE9500444A SE511531C2 (sv) | 1995-02-08 | 1995-02-08 | Förfarande för framställning av aminoetyletanolamin och/eller hydroxietylpiperazin |
| PCT/EP1996/000207 WO1996024576A1 (en) | 1995-02-08 | 1996-01-11 | Method for producing aminoethylethanolamine and/or hydroxyethyl piperazine |
Publications (2)
| Publication Number | Publication Date |
|---|---|
| BG101668A BG101668A (bg) | 1998-02-27 |
| BG61943B1 true BG61943B1 (bg) | 1998-10-30 |
Family
ID=20397122
Family Applications (1)
| Application Number | Title | Priority Date | Filing Date |
|---|---|---|---|
| BG101668A BG61943B1 (bg) | 1995-02-08 | 1997-06-25 | Метод за производство на аминоетилетаноламин и/или нахидроксиетилпиперазин |
Country Status (31)
| Country | Link |
|---|---|
| US (1) | US6013801A (bg) |
| EP (1) | EP0821664B1 (bg) |
| JP (1) | JP3974939B2 (bg) |
| KR (2) | KR19980701986A (bg) |
| CN (1) | CN1133618C (bg) |
| AR (1) | AR000886A1 (bg) |
| AT (1) | ATE191453T1 (bg) |
| AU (1) | AU699182B2 (bg) |
| BG (1) | BG61943B1 (bg) |
| BR (1) | BR9607023A (bg) |
| CA (1) | CA2208439C (bg) |
| CZ (1) | CZ291435B6 (bg) |
| DE (1) | DE69607604T2 (bg) |
| DK (1) | DK0821664T3 (bg) |
| EE (1) | EE03391B1 (bg) |
| ES (1) | ES2146866T3 (bg) |
| FI (1) | FI973254A0 (bg) |
| GE (1) | GEP19991727B (bg) |
| GR (1) | GR3033408T3 (bg) |
| HU (1) | HU218150B (bg) |
| MX (1) | MX197570B (bg) |
| MY (1) | MY112955A (bg) |
| NO (1) | NO306776B1 (bg) |
| PL (1) | PL183057B1 (bg) |
| PT (1) | PT821664E (bg) |
| RU (1) | RU2159226C2 (bg) |
| SE (1) | SE511531C2 (bg) |
| TW (1) | TW389756B (bg) |
| UA (1) | UA51638C2 (bg) |
| WO (1) | WO1996024576A1 (bg) |
| ZA (1) | ZA96351B (bg) |
Families Citing this family (17)
| Publication number | Priority date | Publication date | Assignee | Title |
|---|---|---|---|---|
| EP1323706A1 (en) * | 2001-12-28 | 2003-07-02 | Nippon Shokubai Co., Ltd. | Process for producing N-hydroxyalkyl compound, and tris(2-hydroxyethyl) isocyanurate composition |
| DE10335991A1 (de) * | 2003-08-01 | 2005-02-24 | Basf Ag | Verfahren zur Herstellung von Ethylenaminen |
| BR112012021940A2 (pt) * | 2010-03-18 | 2016-05-31 | Basf Se | processo para preparar aminocarboxilatos |
| WO2012055893A1 (de) * | 2010-10-29 | 2012-05-03 | Basf Se | Verfahren zur herstellung von 1,4-bishydroxyethyl-piperazin |
| CN102786425B (zh) * | 2011-05-19 | 2014-06-04 | 中国科学院大连化学物理研究所 | 生产β-羟乙基乙二胺的方法 |
| CN102617363A (zh) * | 2012-03-13 | 2012-08-01 | 河北科技大学 | 一种乙二胺和环氧乙烷合成羟乙基乙二胺的新工艺 |
| JP6070088B2 (ja) * | 2012-05-31 | 2017-02-01 | 東ソー株式会社 | Ｎ−アルキルピペラジン類の精製方法 |
| CN103936601B (zh) * | 2013-01-23 | 2016-08-03 | 中国石油化工股份有限公司 | 乙醇胺生产中的氨回收方法 |
| CN103908872B (zh) * | 2014-04-04 | 2015-12-30 | 江苏蓝电环保股份有限公司 | 一种从工业废气中回收二氧化硫的吸收剂及回收方法 |
| CN103908873B (zh) * | 2014-04-04 | 2016-03-09 | 江苏蓝电环保股份有限公司 | 一种从工业废气中回收二氧化硫的方法 |
| CN104130208B (zh) * | 2014-08-04 | 2016-01-13 | 西安近代化学研究所 | 一种n-甲基哌嗪与n-乙基哌嗪的分离方法 |
| ES2894854T3 (es) * | 2015-07-15 | 2022-02-16 | Dow Global Technologies Llc | Proceso para la preparación de compuestos de hidroxietil piperazina |
| CN107089916B (zh) * | 2016-06-02 | 2019-06-21 | 补天新材料技术有限公司 | 甲酸有机胺盐类化合物及其作为发泡剂的用途 |
| CN106543104B (zh) * | 2016-11-04 | 2019-02-01 | 山东铂源药业有限公司 | 一种1-(2-羟基乙基)哌嗪的合成方法 |
| CN106866583B (zh) * | 2017-01-22 | 2019-02-19 | 绍兴兴欣新材料股份有限公司 | 一种二(2-羟乙基)哌嗪的制备方法 |
| EP3652144B1 (en) * | 2017-07-10 | 2022-09-07 | Nouryon Chemicals International B.V. | Process for making higher ethylene amines |
| SG11202104260RA (en) | 2018-10-30 | 2021-05-28 | Dow Global Technologies Llc | Production of hydroxyethylpiperazine |
Family Cites Families (8)
| Publication number | Priority date | Publication date | Assignee | Title |
|---|---|---|---|---|
| DE206670C (bg) * | ||||
| US3639403A (en) * | 1969-03-26 | 1972-02-01 | Jefferson Chem Co Inc | Method for the preparation of piperazine and substituted piperazines |
| DE2716946C2 (de) * | 1977-04-16 | 1986-05-07 | Bayer Ag, 5090 Leverkusen | Verfahren zur Herstellung von monohydroxyalkylierten Aminen |
| US4338443A (en) * | 1980-08-15 | 1982-07-06 | Texaco Inc. | Synthesis of N-(2-hydroxyethyl)piperazine |
| DD206670A3 (de) * | 1982-03-15 | 1984-02-01 | Leuna Werke Veb | Verfahren zur herstellung von n-(beta-hydroxyethyl-)piperazin |
| JPS58162625A (ja) * | 1982-03-23 | 1983-09-27 | Toyo Soda Mfg Co Ltd | ポリウレタン製造用触媒 |
| DE3824304A1 (de) * | 1988-07-18 | 1990-02-22 | Henkel Kgaa | Verfahren zur herstellung von anlagerungsprodukten von ethylenoxid und/oder propylenoxid an amine bzw. amide |
| DE4325848A1 (de) * | 1993-07-31 | 1995-02-02 | Basf Ag | Verfahren zur Herstellung von N-(2-Hydroxyethyl)-piperazin |
-
1995
- 1995-02-08 SE SE9500444A patent/SE511531C2/sv not_active IP Right Cessation
-
1996
- 1996-01-11 AU AU45376/96A patent/AU699182B2/en not_active Ceased
- 1996-01-11 RU RU97114881/04A patent/RU2159226C2/ru not_active IP Right Cessation
- 1996-01-11 BR BR9607023A patent/BR9607023A/pt not_active IP Right Cessation
- 1996-01-11 AT AT96901303T patent/ATE191453T1/de not_active IP Right Cessation
- 1996-01-11 CN CNB961918551A patent/CN1133618C/zh not_active Expired - Fee Related
- 1996-01-11 MX MX9705702A patent/MX197570B/es not_active IP Right Cessation
- 1996-01-11 DE DE69607604T patent/DE69607604T2/de not_active Expired - Lifetime
- 1996-01-11 CA CA002208439A patent/CA2208439C/en not_active Expired - Fee Related
- 1996-01-11 WO PCT/EP1996/000207 patent/WO1996024576A1/en active IP Right Grant
- 1996-01-11 DK DK96901303T patent/DK0821664T3/da active
- 1996-01-11 KR KR1019970705383A patent/KR19980701986A/ko not_active IP Right Cessation
- 1996-01-11 PT PT96901303T patent/PT821664E/pt unknown
- 1996-01-11 HU HU9702428A patent/HU218150B/hu not_active IP Right Cessation
- 1996-01-11 US US08/875,871 patent/US6013801A/en not_active Expired - Lifetime
- 1996-01-11 CZ CZ19972312A patent/CZ291435B6/cs not_active IP Right Cessation
- 1996-01-11 KR KR1019970705383A patent/KR100379669B1/ko active
- 1996-01-11 EP EP96901303A patent/EP0821664B1/en not_active Expired - Lifetime
- 1996-01-11 ES ES96901303T patent/ES2146866T3/es not_active Expired - Lifetime
- 1996-01-11 EE EE9700170A patent/EE03391B1/xx not_active IP Right Cessation
- 1996-01-11 PL PL96321187A patent/PL183057B1/pl not_active IP Right Cessation
- 1996-01-11 GE GEAP19963839A patent/GEP19991727B/en unknown
- 1996-01-11 JP JP52392496A patent/JP3974939B2/ja not_active Expired - Fee Related
- 1996-01-12 TW TW085100328A patent/TW389756B/zh not_active IP Right Cessation
- 1996-01-17 ZA ZA96351A patent/ZA96351B/xx unknown
- 1996-02-06 MY MYPI96000426A patent/MY112955A/en unknown
- 1996-02-07 AR ARP960101305A patent/AR000886A1/es unknown
- 1996-11-01 UA UA97063429A patent/UA51638C2/uk unknown
-
1997
- 1997-06-25 BG BG101668A patent/BG61943B1/bg unknown
- 1997-07-30 NO NO973509A patent/NO306776B1/no unknown
- 1997-08-07 FI FI973254A patent/FI973254A0/fi not_active IP Right Cessation
-
2000
- 2000-05-12 GR GR20000401096T patent/GR3033408T3/el not_active IP Right Cessation
Also Published As
Similar Documents
| Publication | Publication Date | Title |
|---|---|---|
| BG61943B1 (bg) | Метод за производство на аминоетилетаноламин и/или нахидроксиетилпиперазин | |
| MXPA97005702A (en) | Method for producing aminoetiletanolamine and / or hydroxyethylpiperaz | |
| US20200165187A1 (en) | Multi-step process for converting cyclic alkyleneureas into their corresponding alkyleneamines | |
| US4918247A (en) | Process for the preparation of 2,2-dimethylpropanediol-1,3 | |
| CN110997640B (zh) | 将亚乙基胺化合物的环状单脲转化为亚乙基胺化合物的方法 | |
| US5767330A (en) | Process for preparing alkyl chlorides | |
| CN108698979B (zh) | 烷醇胺类的制造方法 | |
| JP3502523B2 (ja) | アルキルハロゲン化物の連続的な製法 | |
| JPH03279336A (ja) | 分枝二量化アルコールの製造方法 | |
| JP2008184409A (ja) | アルキルアミン含有混合物の蒸留法及びアルキルアミン類の製造方法 | |
| US4182864A (en) | Triethylenediamine process | |
| US4404063A (en) | Method for the separation of indole | |
| CN111741949B (zh) | 通过蒸馏连续分离包含吗啉(mo)、单氨基二甘醇(adg)、氨、水和甲氧基乙醇(moe)的混合物的方法 | |
| US6214172B1 (en) | Preparation of methylglyoxal dimethyl acetal | |
| US4233447A (en) | Process for purifying triethylenediamine | |
| US4415755A (en) | Nitriles and primary amines from primary alcohols | |
| EP0104641B1 (en) | Method for producing bis(beta-(n,n-dimethylamino)alkyl)ether | |
| EP0106353B1 (en) | A method for preparing bis(beta-(n,n,-dimethylamino)-ethyl)ether | |
| WO2024002740A1 (en) | Method for manufacture of ethyleneamines | |
| WO2024002748A1 (en) | Method for manufacture of ethyleneamines | |
| WO2023046330A1 (en) | Continuous process for the separation of a mixture comprising pyrrolidine, bis(pyrrolidino)butane and water | |
| JP3003256B2 (ja) | 脂肪族第三級アミンの製造方法 | |
| JPH0513939B2 (bg) | ||
| JPS5811940B2 (ja) | ジメチルホルムアミドの製造方法 | |
| CS239445B1 (cs) | Způsob společné výroby isopropylaminu a diisopropylaminu |