BG61745B1

BG61745B1 - Метод за намаляване консумацията на мощност в подвиженкомуникационен приемник и система за осъществяване на метода

Info

Publication number: BG61745B1
Application number: BG99025A
Authority: BG
Inventors: Edward G. Tiedemann Jun.; Lindsay A. Weaver Jun.; Richard J. Kerr; Kenneth M. Geib
Original assignee: Qualcomm Inc
Priority date: 1992-03-05
Filing date: 1994-09-01
Publication date: 1998-04-30
Also published as: JP3193380B2; CN1082272A; KR0179402B1; AU3790693A; JPH07505030A; HU9402519D0; CA2130663C; EP0629324B1; SK105394A3; MX9301231A; ATE277464T1; FI944057A0; CA2130663A1; KR950700649A; AU688706B2; BG99025A; FI115368B; DE69333633T2; EP0629324A4; AU1482897A

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до подвижни комуникационни системи, такива като клетъчните телефонни системи и по-специално до метод за намаляване на консумацията на мощност в подвижен или в преносим приемо-предавател от клетъчна телефонна система и до система за осъществяване на метода.

Предшестващо състояние на техниката

В много комуникационни системи приемо-предавателите са само спорадично активни. Например, един клетъчен телефон остава свободен в значителни периоди от време, когато не е в ход повикване. По време на такива неработни периоди, клетъчният телефон консумира, по същество, същото количество мощност, както по време на активните периоди. За да се осигури приемането на спорадично предаваните съобщения приемо-предавателят трябва непрекъснато да наблюдава един канал. В една цифрова клетъчна телефонна система, такава като описаната в патента на САЩ № 5 056 109, озаглавен “Метод и устройство за управление на мощността на предаване в СДМА клетъчна телефонна система” и висяща патентна заявка на САЩ сер. № 07/543 496, озаглавена “Система и метод за генериране формата на сигнал в СДМА клетъчна телефонна система”, двата прехвърлени на заявителя на настоящото изобретение, съобщенията, предавани от една базова станция могат да включват онези за предупреждаване на базовата станция за наличието на входящо повикване и онези за системни параметри за периодично обновяване в подвижната станция /1/.

Макар че една подвижна станция, инсталирана в моторно превозно средство, може да бъде захранена от електрическата система за моторното превозно средство, продължителното използване на подвижната станция, когато моторното превозно средство не работи, може да изтощи акумулаторната батерия на моторното превозно средство. Освен това, много подвижни станции са преносими и захранвани с вътрешна батерия. Микротелефоните на персоналните комуникационни системи (PCS) са почти изключително захранвани от батерия. При такива станции е желателно консумацията на мощност да се сведе до минимум, за да се повиши животът на батерията.

Една подвижна станция може да консумира значителни количества мощност вследствие на продължителното наблюдаване на канала за входящите съобщения. В резултат, консумацията на мощност от батерията намалява наличното време за активна обработка на повикванията.

Техническа същност на изобретението

Задача на настоящото изобретение е да се създаде метод, който да позволява намаляване на средната консумация за мощност чрез периодично наблюдение на канала за входящите съобщения, по време на неработните периоди и система за реализиране на метода.

Задачата е решена чрез метод за намаляване на средната консумация на мощност в подвижна станция, която приема информация от базова станция с разделяне на цялото време на периодични отрязъци от време, като всеки отрязък е съставен от фиксиран брой времеинтервали, и с програмирана комуникация от споменатата базова станция до споменатата подвижна станция по време на поне един времеинтервал, във всеки отрязък от споменатите периодични отрязъци. Съгласно изобретението, методът съдържа стъпките за:

изпращане до базовата станция от подвижната станция на съобщение за идентифициране на споменатата подвижна станция;

изпращане до базовата станция от подвижната станция на един индексов номер, предшестващ количеството от времеинтервали, по време на които е възможна комуникацията във всеки от споменатите периодични отрязъци;

определяне в базовата станция на един присъден времеинтервал в споменатия фиксиран брой от времеинтервали във всеки отрязък, въз основа на идентифицирането на подвижната станция;

определяне в базовата станция на група от активни времеинтервали във всеки отрязък от периодичните отрязъци, при което групата от активни времеинтервали съдържа споменатото количество от времеинтервали, по време на които е възможна комуникация и при което групата от активни времеинтервали е равномерно разпределена във времето в споменатите периодични отрязъци и при което един времеинтервал от тази група от активни времеинтервали е споменатият присъден времеинтервал; и намаляване на средната консумация на мощност на подвижната станция в споменатия фиксиран брой от времеинтервали, различни от групата от активни времеинтервали.

Методът съдържа и стъпките за: приемане от подвижната станция по време на един отделен времеинтервал от групата от активни времеинтервали на съобщение от базовата станция, при което съобщението показва, че няма повече допълнителни съобщения, съответстващи на споменатия отделен времеинтервал; и намаляване на средната консумация на мощност на подвижната станция в отговор на споменатото съобщение.

Всяко съобщение, прието по време на отделния времеинтервал на групата от активни времеинтервали показва, че има поне още едно съобщение, съответстващо на отделния времеинтервал, като методът съдържа още и стъпката за автоматично намаляване на споменатата средна консумация на мощността на подвижната станция в края на времеинтервала, следващ споменатия отделен времеинтервал.

Освен това, методът съдържа и стъпките за:

приемане от подвижната станция по време на отделния времеинтервал на съобщение, предназначено за подвижната станция от базовата станция; и действане съобразно информацията от споменатото съобщение.

Методът съдържа и стъпки за: запомняне от подвижната станция на една индикация от системната информация на заглавната страница;

изпращане от базовата станция на обновена индикация от системната информация за заглавната страница във времеинтервал, съответстващ на един отделен активен времеинтервал от подвижната станция;

приемане в подвижната станция на споменатата обновена индикация и сравняване на тази обновена индикация със споменатата запомнена индикация.

Методът освен това съдържа и стъпките за:

запомняне от подвижната станция на обновената индикация, когато последната е различна от запомнената индикация; и оставане валидна за приемане на съобщения от споменатата базова станция във времеинтервала, следващ отделения активен времеинтервал.

Споменатата стъпка за определяне на посочения присъден времеинтервал включва стъпката за изчисляване на една предварително определена функция в зависимост от идентифицирането на подвижната станция, при което споменатата предварително определена функция е една шумова функция, която осигурява едно число равно на, или по-малко от фиксирания брой от времеинтервали.

Споменатото идентифициране на подвижната станция включва един идентификационен номер, който има 32 двоични бита и шумовата функция е дефинирана от:

LF х ((40503 х (L® Н® D))mod 2¹⁸) / 2¹⁸J където: F е споменатият фиксиран брой времеинтервали; L е най-младшите 16 бита от споменатия идентификационен номер; Н е найстаршите 16 бита от споменатия идентификационен номер; D е число 6 пъти най-младшите 12 бита на споменатия идентификационен номер; символът L J представлява най-голямото цяло число по-малко от, или равно на числото, съдържащо се в символите. Ф представлява побитна изключващо-ИЛИ операция; и всички останали операции са целочислена аритметика.

Споменатата стъпка за намаляване на средната консумация на мощност включва стъпката за намаляване на текущата консумация на поне една компонента, използвана за приемане на съобщенията от базовата станция.

Освен това методът съдържа стъпките за: изпращане до базовата станция от подвижната станция на обновено индексно число, представляващо едно ново количество от времеинтервали, по време на които е възможна комуникацията;

изпращане от базовата станция на потвърждение за сполучливо приемане на обновеното индексно число; и определяне в базовата станция на нова група от активни времеинтервали във всеки отрязък от периодичните отрязъци, при което новата група от активни времеинтервали съдържа ново количество от времеинтервали, по време на които е възможна комуникацията, като споменатата нова група от активни времеинтервали е равномерно разпределена във времето в периодичните отрязъци и единият от времеинтервалите от споменатата нова група от активни времеинтервали е посоченият присъден времеинтервал.

Споменатото ново количество от времеинтервали е по-голямо от количеството от времеинтервали, като методът освен това съдържа стъпката за грешка, за да се приеме в подвижната станция потвърждението, при което програмираната комуникация продължава от базовата станция към подвижната станция в групата от активни времеинтервали.

Споменатото количество от времеинтервали е по-голямо от новото количество от времеинтервали, като методът съдържа, освен това, стъпката за грешка, за да се приеме в подвижната станция потвърждение, при което програмираната комуникация продължава от базовата към подвижната станция в новата група от активни времеинтервали.

Споменатата програмирана комуникация използва сигнал с разширен честотен спектър.

Базовата станция предава пилотен сигнал, съдържащ индикация за появяването на времеинтервала и подвижната станция използва този пилотен сигнал, за да синхронизира програмираните комуникации.

Идентифицирането на подвижната станция е един електронен сериен номер единствен за споменатата подвижна станция.

Споменатото идентифициране рефлектира в един телефонен номер на подвижната станция.

Индикацията на системната информация за заглавната страница съдържа един сериен номер.

Стъпката за сравняване показва появяването на група от запомнени системни параметри.

Задачата е решена още с метод за намаляване на средната консумация на мощност в клетъчен телефон, чрез използване на периодични интервали от време, при което всеки интервал е съставен от фиксиран брой от интервали, и чрез програмирана комуникация от ба зовата станция до клетъчния телефон по време на поне един времеинтервал във всеки от периодичните интервали. Съгласно изобретението, методът съдържа стъпките за:

идентифициране на клетъчния телефон в базовата станция;

определяне в базовата станция на група от активни времеинтервали във всеки интервал, при което групата от активни времеинтервали включва едно количество от времеинтервали, по време на които базовата станция може да предава съобщения към клетъчния телефон; и намаляване на средната консумация на мощност на клетъчния телефон по време на фиксиран брой от времеинтервали, различни от групата от активни времеинтервали.

Методът съдържа и стъпката за изпращане към базовата станция от клетъчния телефон на едно представителство на количество от времеинтервали, по време на които е възможна комуникацията във всеки от периодичните интервали и при което стъпката за определяне на активните времеинтервали основава количеството от активни времеинтервали в представителството.

Методът съдържа и стъпката за определяне в базовата станция на един присъден времеинтервал в споменатия фиксиран брой от времеинтервали на всеки интервал, при което един времеинтервал от групата от активни времеинтервали е присъден времеинтервал.

Групата от активни времеинтервали е равномерно разпределена във времето в обхвата на периодичните интервали.

Стъпката за определяне на присъдения времеинтервал включва стъпката за изчисляване на една предварително определена функция, зависеща от идентифицирането на клетъчния телефон, като предварително определената функция е една шумова функция, която осигурява число равно на, или по-малко от фиксирания брой от времеинтервали.

Идентифицирането на клетъчния телефон включва един идентификационен номер, който има 32 двоични бита, при което присъдения времеинтервал е определен с функция, дефинирана от:

LF х ((40503 х (L Φ Η Ф D mod 2¹⁸) / 2^I8J където: F е споменатият фиксиран брой от времеинтервали; L е най-младшите 16 би та от споменатия идентификационен номер; Н е най-старшите 16 бита от споменатия идентификационен номер; D е число, 6 пъти най-младшите 12 бита на споменатия идентификационен номер; символът LJ представлява най-голямото цяло число по-малко от, или равно на числото, съдържащо се в символите; Θ представлява побитна изключващо-ИЛИ операция; и всички останали операции са целочислена аритметика. Стъпката за намаляване на средната консумация на мощност съдържа стъпката за изключване на мощността на поне една компонента, използвана за приемане на съобщения от споменатата базова станция.

Споменатата стъпка за намаляване на средната консумация на мощност включва стъпката за намаляване на текущата консумация на поне една компонента.

Методът съдържа освен това стъпките за:

приемане от клетъчния телефон по време на един отделен времеинтервал от активната група, на съобщение от базовата станция, при което съобщението показва, че няма повече допълнителни съобщения, които да съответстват на отделния времеинтервал;

намаляване на консумацията на мощност на клетъчния телефон в отговор на съобщението.

Всяко съобщение, прието по време на един отделен времеинтервал от споменатата група от активни времеинтервали показва, че има поне още едно съобщение, съответстващо на отделния времеинтервал. като методът съдържа освен това стъпката за автоматично намаляване на консумацията на мощност на клетъчния телефон в края на времеинтервала, следващ отделния времеинтервал.

Методът съдържа и стъпките за: приемане от клетъчния телефон, по време на отделния времеинтервал, на съобщение, предназначено за клетъчния телефон, от базовата станция; и действане в споменатия клетъчен телефон в съответствие с информацията на съобщението.

Методът съдържа и стъпките за: запомняне от клетъчния телефон на индикация от системна информация;

изпращане от базовата станция на обновена индикация от системната информация във времеинтервала, съответстващ на отдел ния активен времеинтервал на клетъчния телефон;

приемане в телефона на споменатата обновена индикация; и сравняване в споменатия клетъчен телефон на обновената индикация със запомнена индикация.

Споменатата индикация от споменатата системна информация съдържа сериен номер.

Споменатата стъпка от сравняването показва появяването на група от запомнени системни параметри.

Методът съдържа, освен това, стъпките за:

запомняне от клетъчния телефон на обновената индикация, когато обновената индикация е различна от запомнената, и оставане валидна за приемане на съобщения от базовата станция във времеинтервала, следващ отделния активен времеинтервал.

Методът съдържа и стъпките за:

изпращане на базовата станция от клетъчния телефон на индексов номер, представляващ количество от времеинтервали, по време на които е възможна комуникацията;

изпращане от базовата станция на потвърждение за успешно приемане на индексовия номер; и определяне в базовата станция на нова група от активни времеинтервали във всеки интервал от споменатите периодични интервали, при което споменатата нова група от активни времеинтервали включва ново количество от времеинтервали, по време на които е възможна комуникация.

Споменатата програмирана комуникация използва комуникационен сигнал с разширен честотен спектър.

Методът съдържа и стъпките за:

предаване от базовата станция на пилотен сигнал, съдържащ индикация за появяването на времеинтервали; и използване на този пилотен сигнал в клетъчния телефон за синхронизиране на програмираните комуникации.

Идентификацията на клетъчния телефон е един електронен сериен номер, който е единствен за този клетъчен телефон.

Идентификацията отразява един телефонен номер от клетъчния телефон.

Задачата е решена още и чрез комуни кационна система за осъществяване на метода, съгласно настоящото изобретение, която система е предназначена за прехвърляне на съобщения от централна базова станция към една или повече подвижни станции от едно множество от подвижни станции, всяка от които консумира мощност. Съгласно изобретението, системата съдържа средства за приемане в базовата станция на съобщение, предназначено за определена подвижна единица, средства за избиране на група от активни времеинтервали в базовата станция, по време на които да се прехвърля съобщението, като споменатата група от активни времеинтервали е базирана върху идентифицирането на отделната подвижна станция и на индексов номер, приет от посочената отделна подвижна станция, средства за предаване на съобщението от базовата станция по време на един времеинтервал от групата от активни времеинтервали, средства за приемане на споменатото съобщение в отделната подвижна станция и средства за намаляване на консумацията на мощност в отделната подвижна станция в множеството от времеинтервали, различни от групата от активни времеинтервали.

Системата съдържа още и средства за генериране на групата от активни времеинтервали в отделната подвижна станция.

Съгласно изобретението, завършващото съобщение се приема в отделна подвижна станция, показвайки, че завършващото съобщение е последното съобщение, предадено в текущия времеинтервал, при което отделната подвижна станция намалява консумацията на мощност на отделната подвижна станция в отговор на това.

Споменатото съобщение се предава като сигнал с разширен честотен спектър.

Съобщението се предава като сигнал с разширен честотен спектър с кодово разделен множествен достъп.

Идентифицирането на отделната подвижна станция включва един електронен сериен номер.

Споменатото идентифициране на отделната подвижна станция съдържа един телефонен номер на подвижната станция.

Споменатата група от активни времеинтервали е равномерно разпределена във времето.

Съгласно изобретението системата съдържа още средства за произвеждане на пилотен сигнал в споменатата базова станция за синхронизиране на комуникацията от споменатата базова станция към споменатите отделни подвижни станции.

Системата съдържа още средства за генериране на споменатата група от активни времеинтервали в споменатата отделна подвижна станция.

Изложеното до тук заедно с други характеристики и предимства на настоящото изобретение ще станат по-ясни с помощта на следващите описание, претенции и придружаващи чертежи.

Пояснение на приложените фигури

По-подробно изобретението ще бъде изяснено със следващото детайлно описание на изпълнения, илюстрирани с помощта на фигурите, където:

Фигура 1 илюстрира предаването на съобщения във времеинтервали при изпълнение, притежаващо предавател и два приемника, съгласно настоящото изобретение фигура 2 a-d - илюстрира времевите съотношения между сигналите на времеинтервала на предавателя и сигналите на времеинтервала на приемника, в последователни плочки във времето;

фигура 3 - илюстрира изпълнение на настоящото изобретение, което има канал за съобщения и пилотен канал;

фигура 4 - илюстрира преминаването от неактивно състояние в активно състояние във времеинтервал, присъден на приемника; и фигура 5 - а-b илюстрира съобщение, притежаващо поле за сериен номер.

Примери за изпълнение на изобретението

Показаният на фиг,1 предавател 10 може да изпраща съобщения до два приемника 12 и 14. Други изпълнения могат да имат поголям или по-малък брой приемници. В една цифрова клетъчна телефонна система, такава като описаната в горепосочения патент и висяща заявка на САЩ, предавателят 10 е разположен в базова станция или в клетка /непоказани/ и предава съобщения до приемниците 12 и 14, разположени в подвижни станции /непоказани/. Подвижните станции мо6 гат да бъдат клетъчни телефони или микротелефони за персонални комуникационни системи (PCS).

Базовата станция предава тези съобщения, които могат да обезпечат подвижната станция с индикация за постъпващо телефонно повикване, с изискване да се предприемат специални действия за управление, или с обновени системни параметри, по канал за персонално радиоповикване - “пейджинг-канал”. Предаванията по пейджинг-канал са представени на фиг.1 с прекъсната линия.

Приемниците 12 и 14 имат 32-битови електронни серийни номера (ESN) 16, респ 18. ESN на всеки приемник е различен от този на всички останали приемници. В една клетъчна телефонна система, едно повикване на клетъчен телефон се насочва към подвижен телефонен комутационен център (MTSO, непоказан) . MTSO, от своя страна, насочва повикването към базова станция, която е в предавателния обхват на подвижната станция, като или MTSO, или базовата станция съдържа средства за преобразуване телефонния номер на клетъчния телефон в ESN на подвижната станция.

По време на инициализация или “регистрация” на подвижната станция, както това е известно в областта на клетъчните комуникации, или в други моменти, когато това се изисква, всеки от приемниците 12 и 14 избира един индекс на цикъла от времеинтервали 20, респ.22. Индексите на циклите от времеинтервали 20 и 22 определят дължините на циклите от времеинтервали 24 и 26 на приемниците 12 и 14 съответно. Един процесор в подвижната станция може да избира индекса на цикъла от времеинтервали, като използва алгоритъм, или като използва една предварително определена стойност. Например, на фиг.1 двата индекса на циклите от времеинтервали 20 и 22 имат стойност “1”. За индексите на циклите от времеинтервали 20 и 22 се предпочита обхват от 1-7. По такъв начин, максималният индекс на цикъла от времеинтервали, MAX_I3SS1 е “7. Стойността “0” може да бъде избрана, за да показва, че приемникът ще наблюдава канала непрекъснато, т.е. методът на комуникация с времеинтервали, съгласно настоящото изобретение, ще бъде шунтиран. В една клетъчна телефонна система, всяка подвижна станция предава избрания от нейния приемник индекс на цикъла от времеинтервали на базовата станция, която се нуждае от тази информация, за да осъществи достъпа до приемниците.

Приемниците 12 и 14 изчисляват циклите от времеинтервали 24 и 26, които са съответно:

(индекс на цикли от времеинтервали 20) 5x2 (индекс на цикли от времеинтервали 22) и 5 х 2 времеинтервали по дължина. Предавателят 10 генерира синхронизация 28, която съдържа поток от периодични времеинтервали 30. По аналогичен начин, приемникът 12 генерира синхронизация 32, която съдържа поток от периодични времеинтервали 34 и приемникът 14 генерира синхронизация 36, която съдържа поток от периодични времеинтервали 38. Времеинтервалите 30, 34 и 38 са еднакви по дължина и са за предпочитане 200 милисекундни по дължина. Така, като се използва обхват за индексите на цикъл от времеинтервали от 1 - 7 в горната функция, се поражда обхват от цикли от времеинтервали между 10 и 640 времеинтервала по дължина, което съответства на обхвати от време между 2 и 128 секунди, при използване на времеинтервали от по 200 милисекунди.

Приемникът 12 наблюдава канала в течение на един активен времеинтервал 40, който се появява веднъж на всеки цикъл от времеинтервали 24. Приемникът 14 наблюдава канала в течение на един активен времеинтервал 42, който се появява веднъж на всеки цикъл от времеинтервали 26. Присъдените времеинтервали са избрани псевдослучайно, за да се улесни тяхното равномерно разпределение сред времеинтервалите на един цикъл от времеинтервали с дадена дължина. Макар че за избиране на присъдените времеинтервали са подходящи много псевдослучайни методи, методът, използващ по-долу дадените уравнения 1 и 2 се предпочита.

Уравнения 1 и 2 могат да бъдат използвани от предавателя 10 и приемниците 12 и 14, за да се определят периодичните моментни във времето, по отношението на “системното време”, в които се появяват присъдените времеинтервали. В началото на системното време първият времеинтервал /времеинтервал 0/ от всеки възможен цикъл от времеинтервали се появява едновременно. Системно време може да бъде текущата стойност на един брояч /непоказан/ във всеки предавател 10 и приемник 12 и 14. Такъв един брояч /непоказан/ може да брои в продължение на хиляди години без повторение, ако има достатъчно голям брой битове 5 и може лесно да бъде конструиран от специалист в областта. Освен това, предавателят 10 може да синхронизира своя брояч /непоказан/ с един универсален източник на радиоразпръсквано време, като това произвеждано от Общата система за настройка - GPS (Global Positioming System-GPS). Приемниците 12 и 14 синхронизират своите броячи /непоказани/ с този на предавателя 10, както е показано по-долу.

PGSLOT =L52^maxb^ssi x((40503x(L Ф Н ®D))mod 2^1S)/2^I8J (1) където:

МАХ₁₃ SSI е максималният индекс на цикъла от времеинтервали;

L е най-младшите 16 бита на ESN:

Н е най-старшите 16 бита на ESN;

D е число, 6 пъти най-младшите 12 бита на ESN;

L X представлява най-голямото цяло число по-малко от, или равно на X ;

Θ представлява побитна “изключващо ИЛИ” - операция;

и всички други операции са целочислена аритметика.

Уравнение (1) може да бъде решено за PGSLOT, което представлява времето, в което се появява присъединеният времеинтервал, измерено от началото на цикъла от времеинтервали с максимална дължина. Равенство (2) подолу отнася това време към системното време. Приемникът 12 използва ESN 16, за да изчисли своя PGSLOT, а приемникът 14 използва ESN 18. Трябва да се отбележи, че PGSLOT има максимална стойност от 5 X 2 ^тах времеинтервали (2)^maxssi секунди). Обаче, приемниците 12 и 14 могат да избират и по-къси цикли от времеинтервали, както е показано примерно на фиг.1, където двата цикъла от времеинтервали 24 и 26 са с дължина от 10 времеинтервала (2 секунди).

Активните времеинтервали 40 и 42 се появяват периодично в циклите от времеинтервали 24 и 26, съответно. Долното равенство (2) може да бъде използвано, за да се определи кога активните времеинтервали 40 и 42 се появяват по отношение на системното време.

(N - PGSLOT) mod (5 х 2“) =0 (2)

В равенство (2), N е текущият времеинтервал. Както е пояснено по-горе, първият времеинтервал от всички възможни цикли от вре30 меинтервали се появява в началото на системното време, т.е. когато N е равно на нула. Всеки от приемниците 12 и 14 замества, съответно индексите на циклите от времеинтервали 20 и 22 за SS1 в равенство (2). Стойността на PGSLOT е също така единствена за всеки приемник 12 и 14, тъй като е получена от ESN 16 и 18, съответно. Всеки от приемниците 12 и 14 може да изчисли равенство (2) веднъж за всеки цикъл от времеинтервали и, ако е вярно, да наблюдава канала за постъпващите съобщения, тъй като текущият времеинтервал е активният времеинтервал 40 и 42, съответно. Разбира се, няма нужда приемниците 12 и 14 да изчисляват равенство (2) за всеки цикъл от времеинтервали. Приемниците 12 и 14 могат да изчислят равенство (2) в даден начален момент във времето и, ако равенство (2) е вярно, могат след това да наблюдават канала периодично на интервали от цикъла от времеинтервали 24 и цикъла от времеинтервали 26.

Обсъдените по-горе изчисления по отношение на приемниците 12 и 14 на подвижните станции се извършват и от предавателя 10 на базовата станция. Например, когато един абонат избира телефонен номер, свързан с подвижна станция, MTSO насочва повикването към базовата станция, която е в близост на подвижната станция. Базовата станция извлича ESN и цикъла от времеинтервали на подвижната станция от предвидена таблица за справка с телефонния номер. Базовата станция изчислява присъдения времеинтервал, в който тя трябва да предава към подвижната станция, използвайки равенства (1) и (2). Когато синхронизацията на времеинтервалите на базовата станция генерира присъдения времеинтервал, предавателят изпраща съобщение, кое то показва наличие на входящо повишаване за подвижната станция.

Когато приемникът 12 на подвижната станция, примерно избира индекс за цикъла от времеинтервали 20, той предава избраната стойност на базовата станция по друг канал / непоказан/. Базовата станция предава съобщение за потвърждение до приемника 12 на подвижната станция. Предавателят 10 започва да използва новоизбрания индекс за цикъла от времеинтервали след предаване на потвърждението. Обаче, ако приемникът 12 не получи такова потвърждение поради грешка в предаването, приемникът 12 ще продължи да използва стария индекс на цикъла от времеинтервали. Ако предавателят 10 не изчисли активните времеинтервали на приемника 12, използвайки същия индекс на цикъла от времеинтервали, който приемникът 12 използва, за да изчисли своя активен времеинтервал, могат да се изгубят съобщения. За да се улесни възстановяването от такава грешка, приемникът 12 избира стандартен индекс “1” за цикъла от времеинтервали, ако не получи потвърждение. Индекс от “1” за цикъла от времеинтервали осигурява това, че активният времеинтервал, изчислен от предавателя 10, ще съвпадне с присъдения времеинтервал, изчислен от приемника 12. Всъщност, това, което се изисква, за да се наредят времеинтервалите, е приемникът да използва индекс за цикъла от времеинтервали по-малък от, или равен на този на предавателя.

Синхронизацията на времеинтервала 28 на предавателя 10 на базовата станция се съгласува със синхронизацията на времеинтервала 32 по време на предаването на съобщения към приемника 12 на подвижната станция, а със синхронизацията на времеинтервала 36 се съгласува по време на предаването на съобщения към приемника 14 на подвижната станция. Предавателят 10 съгласува синхронизацията на времеинтервала 28 със своя брояч на системно време /непоказан/.

Времевото съотношение между предавател на базова станция и приемник на подвижна станция е показано на фиг.2а-2б. Фигура 2а - 2d представляват последователна “моментна снимка” във времето и показват част от сигналите на предавателя и приемника в тези последователни точки във времето. Трябва да се отбележи, че стрелка 72 е просто една фиксирана точка във времето, която служи като обща точка за сравнение за улеснение на сравнението на сигналите от фиг.2а^. Може да се мисли, че сигналите се движат във времето от ляво на дясно към стрелка 72, като на транспортна лента.

На фиг.2а, един предавател на базова станция, такъв като предавателят 10 на базовата станция от фиг.1, предава пилотен сигнал 50, синхронизиран с часовника на системата по отделен пилотен канал. Предавателят 10 на базовата станция синхронизира сигнала за времеинтервала на предавателя 52, който има времеинтервали 54, 56 и 58 с пилотния сигнал 50. Макар че пилотният сигнал 50 е показан като притежават същия период, както времеинтервалите 54, 56 и 58, той може да бъде, какъвто и да е тип сигнал, от който би могъл да се получи такъв периодичен сигнал. Времеинтервалът 54 има съобщения 60, 62, 64 и 66. Макар че във всеки времеинтервал трябва да бъде предадено поне едно съобщение, максималният брой съобщения, които могат да бъдат предадени в един времеинтервал, е ограничен единствено от скоростта на предаване и дължината на времеинтервала.

Фигура 2а показва сигналите в момент от времето, в течение на който приемникът е в неактивното състояние. Сигналът за времеинтервала на приемника 68 е показан с прекъсната линия, за да символизира неактивното състояние, тъй като в неактивното състояние приемникът може да спести мощност, чрез изключване на мощността на електрическата верига /непоказана/, която наблюдава канала за съобщенията. Той може също така да изключи мощността на електрическата верига /непоказана/, която следи пилотния сигнал 50. Трябва да се подчертае, че в неактивното състояние приемникът може да извършва каквото и да е действие, което не изисква координация с предавателя.

Както е показано на фиг.2а, сигналът за времеинтервала на приемника 68 не може да бъде прецизно изравнен със сигнала за времеинтервала на предавателя 52, тъй като в неактивно състояние, приемникът не следва пилотния сигнал 50, към който той би могъл иначе да синхронизира сигнала за времеинтервала на приемника 68. Обаче, максималното време, с което тези сигнали могат да са отместени един спрямо друг, е значително по-малко от един времеинтервал.

Времеинтервалът 70 е активният времеинтервал на приемника и може да съответства на активния времеинтервал 40 или 42 от фиг.1. Предавателят ще изпрати съобщение в момент от времето, когато първото съобщение, съобщение 66, достигне стрелка 72. Синхронизацията на предавателя може да определи този момент чрез броене на времеинтервалите на циклите от времеинтервали, от началото на системното време. Например, за първи път нулевият времеинтервал се появява в началото на системното време и се повтаря с периодичността на цикъла от времеинтервали. Макар че синхронизацията на приемника може да има малко отклонение от синхронизацията на предавателя, по време на предишното неактивно състояние те се синхронизират далеч преди появяването на следващия времеинтервал. Обикновено, отклонението е само около 2 микросекунди за приемник, използващ 2-секунден цикъл от времеинтервали. Следователно, приемникът може да определи момента във времето, в който той може да очаква да получи съобщение, т.е. стрелка 72 с точност изцяло в рамките на единичен времеинтервал. По такъв начин, той може да започне да преминава към активното състояние малко преди това появяване.

фиг.2Ь показва същите сигнали в по-късен момент от времето от този на фиг.2а. В момент от времето между този от фиг. 2а и този от фиг.2Ь, приемникът е започнал прехода към активното състояние и е подал мощност на електрическата верига, която следи пилотния сигнал 50. За предпочитане е, преходът да започне след началото на времеинтервала 74, времеинтервалът предшестващ активния времеинтервал 70, достигнал стрелка 72. Обаче, преходът може да започне и по-рано. По време на преходното състояние, приемникът може да подаде мощност към електрическата верига, да извърши хардуердно рестартиране, да извърши рутинни инициализации, да придобие отново пилотния сигнал 50, да синхронизира сигнали или да извършва каквито и да е действия, необходими, за да се приготви за приемане на съобщения в активния времеинтервал 70 в момента на стрелка 72.

Преходното състояние 80 е показано на фиг.4, започвайки във времеинтервал-4, времеинтервалът предшестващ активния времеинтервал-5. Преди този момент, приемникът е в неактивното състояние 81. В течение на вре меинтервала-5, приемникът е в активно състояние 82 и се връща в неактивно състояние 84 в края на времеинтервала-5. При отсъствието на условия, обсъдени по-долу, приемникът е в активното състояние само в течение на своя активен времеинтервал.

Връщайки се към фиг.2с, която показва сигналите в момент от времето по-късен от този на фиг. 2Ь, сигналът за времеинтервала на приемника 68 е напълно синхронизиран със сигнала за времеинтервала на предавателя 52. Приемникът е придобил отново и следва пилотния сигнал 50. Приемникът е в активното състояние, тъй като той е подготвен да приема съобщение в активния времеинтервал 70 при стрелка 72.

В момента от времето, показан на фиг.2ф приемникът приема съобщение 60. Той вече е приел съобщенията 62, 64 и 66. Всяко съобщение може да има няколко полета, например, полета 90,92, 94 и 96 за съобщение 62. Полетата съдържат адреса на приемника и инструкции за приемника. Полето може да съдържа системни параметри за използване от приемника. Като алтернатива, полето на съобщението може да съдържа телефонния номер, когато предавателят “пейджира”, т.е. повиква през радиовълни приемника. Приемникът декодира всяко съобщение и може да извърши едно или повече действия в съответствие със стойностите, съдържащи се в полетата.

Фиг.З показва блокова схема на система за генериране на сигналите, описани във връзка с фиг. 2а - 2d. Системата съдържа предавател на базова станция 120 и приемник на подвижна станция 122. Един абонат /непоказан/ може, например, да започне изграждането на връзка с подвижната станция, притежаваща приемника 122. В клетъчна телефонна система, такова повикване се приема в MTSO /непоказана/ и включва телефонния номер на виканата подвижна станция. MTSO насочва повикването към базовата станция. MTSO получава ESN на подвижната станция и цикъла от времеинтервали в отговор на телефонния номер на подвижната станция. След това, MTSO изпраща информация 124 на входа на базовата станция, която включва ESN-a и цикъла от времеинтервали на подвижната станция. Информация 124 се приема от процесора на предавателя 126, който може да бъде един микропроцесор или друга схема за управление. Процесорът 126 може да използва шумовата функция от горното уравнение (1), за да се получи присъдения на подвижната станция времеинтервал.

Генераторът на сигнала за времеинтервала на предавателя 130 генерира сигнал за активния времеинтервал 129, който може да прекъсне процесора 126, когато процесорът 126 трябва да изпрати съобщения 128, т.е. малко преди активния времеинтервал. Генераторът на сигнала за времеинтервала на предавателя 130 може да има брояч за поддържане на броенето на времеинтервалите. Като алтернатива, броенето може да бъде поддържано и от процесора 126. Генераторът на сигнала за времеинтервала на предавателя 130 синхронизира съобщенията 128 с такта на системата 138, който се генерира от часовниковия източник 140 на предавателя. Генераторът на пилотен сигнал 136 генерира пилотния сигнал 134, който също така е синхронизиран с такта на системата 138. Суматорът 142 сумира пилотния сигнал 134 със синхронизирания сигнал на съобщението 132 и изпраща сумарния сигнал 144 към пейджинг-канала на предавателя 141. Пейджинг-каналът на предавателя 141 предава по радиовълните предадените съобщения 143.

В приемника на подвижната станция 122, пейджинг-каналът на приемника 146 приема предадените от предавателя на базовата станция 120 съобщения 143. В неактивен режим контролерът за мощност 147 може да изключи мощността на една или повече компоненти, такива като приемника 146. Приетият сигнал на съобщението 150 се подава на генератора на сигнала за времеинтервала на приемника 152. В неактивен режим, генераторът на сигнала за времеинтервала на приемника 152 поддържа броенето на времеинтервалите в синхронизация с местен часовников сигнал 156, който се генерира от часовниковия източник на приемника 158. В активен режим, генераторът на сигнала за времеинтервала на приемника 152 извлича съобщенията и пилотния сигнал от приетия сигнал на съобщението 150 и изпраща синхронизирани съобщения 160 в синхронизация с пилотния сигнал. Синхронизираните съобщения 160 се подават на процесор на приемника 162. Процесорът на приемника 162 изпраща изходни сигнали 164 в отговор на съобщенията. Сигналите 164 предупреждават подвижната станция за типа на дейст вието, което тя трябва да извърши. Например, подвижната станция може да активира “трафичен” канал за последващо провеждане на тонални комуникации в отговор на сигналите 164, които я предупреждават за наличието на входящо повикване.

Всяко съобщение може да има поле “MORE-PAGES’, което показва на приемника дали ще бъде предадено допълнително съобщение, след текущото съобщение. В това поле, нулата показва, че няма допълнителни съобщения. Ако приемникът декодира нула в полето “MORE-PAGES”, то той може след това незабавно да влезе в неактивното състояние без да чака чак до края на текущия времеинтервал. Ако съобщението има ненулева стойност в полето “MORE-PAGES”, приемникът остава в активно състояние. Ако едно съобщение, което има ненулева стойност в полето “MORE-PAGES”, се приеме в края на активния времеинтервал, то приемникът може да остане в активно състояние във времеинтервала, следващ присъдения времеинтервал. За предпочитане е, приемникът да остане в активното състояние не по-дълго от два времеинтервала, така че приемникът да не губи мощност от това, че е бил активен. Това е в случай, че съобщението, съдържащо поле “MOREPAGES”, равно на “О” е било прието погрешно и отхвърлено.

На фиг.2б съобщение 66 има ненулева стойност от “1” в поле “MORE-PAGES” 98. Следователно, приемникът остава в активното състояние, за да приеме съобщение 64, което има ненулева стойност “1” в поле “MOREPAGES” 100. Приемникът остава в активното състояние, за да приеме съобщение 62, което има ненулева стойност в поле “MORE-PAGES” 96. По същия начин, приемникът остава активен за да приеме съобщение 60, което се появява в края на активния времеинтервал 70. Приемникът остава в активното състояние, след като времеинтервал 99 достигне стрелка 72, тъй като поле “MORE-PAGES” 101 на съобщение 60 има ненулева стойност от “1”. Приемникът приема съобщение 102 в началото на времеинтервала 99. Приемникът може да влезе в неактиврно състояние след приемане на съобщение 102, тъй като поле “MORE-PAGES” 104 на съобщение 102 има стойност “О”.

Съобщенията могат да включват адресно поле, притежаващо ESN на приемника и едно или повече полета за действие, които инструктират приемника да извършва други действия. Приемникът извършва, каквито и да са действия, които се появяват в съобщенията, притежаващи ESN на приемника. Като алтернатива, функция за адресиарне може да бъде изпълнявана и от предавателя, изпращащ телефонния номер. В този случай, приемникът извършва, каквито и да са действия, които се появяват в съобщения с телефонен номер, присъден на приемника. Тези действия могат да наредят на приемника да остане активен, за да приеме допълнителни съобщения. Тъй като приемникът сега приема всички времеинтервали, тези съобщения могат да бъдат изпратени, в който и да е момент. Действията могат да нареждат на приемника да стане активен за момент и след това да влезе в режим на работа с времеинтервали. На фиг-5а, приемникът /непоказан/ приема съобщение 110 по време на активния времеинтервал от цикъла от времеинтервали “п”. Съобщение 110 има адресно поле 220, което съдържа адрес 222. Съобщение 110 има, освен това, поле за действие 224, което съдържа инструкция 226. Ако адрес 222 съответства на ESN на приемника, то приемникът изпълнява инструкция 226.

Инструкция 226 може да нареди на подвижната станция да обнови системните параметри или информацията на заглавната страница. Едно съобщение, нареждано на подвижната станция да обнови информацията на заглавната страница, може също да има едно или повече полета, съдържащи “серийни номера”. Приемникът чете серийния номер, съдържащ се във всяко такова поле, и запомня стойността. Когато следващото съобщение, съдържащо такъв сериен номер, се приема по време на следващия цикъл от времеинтервали, приемникът прочита серийния номер във всяко поле на сериен номер и ги сравнява със съответстващите серийни номера, които са били преди това запомнени, обикновено по време на предния цикъл от времеинтервали. Ако някои от серийните номера са били променени, приемникът изпраща указание на процесора в подвижната станция, с който той е свързан, за да обнови информацията на заглавната страница.

На фиг.5а, съобщението има поле на серийния номер 114, което съдържа сериен номер 228. Приемникът запомня серийния номер 228 в място, съответстващо на полето на се рийния номер 114.

Фигура 5Ь представя следващия цикъл от времеинтервали, цикълът от времеинтервали “п+1”. Приемникът приема съобщение 116 по време на активния времеинтервал, който съдържа серийния 230 в полето на серийния номер 118. Полето на серийния номер 118 съответства на полето на серийния номер 114 на съобщение 110, прието по време на предния цикъл от времеинтервали. Приемникът сравнява серийните номера 228 и 230 и ако има разлика, изпраща указание на процесора /непоказан/, че подвижната станция трябва да остане в активно състояние. Приемникът може след това да чака допълнителни съобщения, имайки новата информация от заглавната страница, или да изпълни някое друго действие, наредено от процесора. Няма да бъде необходимо приемникът да извършва някакво допълнително действие, ако стойностите в съответните полета на серийните номера от приетите съобщения в последователните цикли от времеинтервали остават непроменени.

В духа на тези разсъждения лесно ще се появят други изпълнения и модификации на настоящото изобретение с тези познания и онези от обикновените умения в областта. Следователно, това изобретение се ограничава само до следващите претенции, които включват всички такива други изпълнения и модификации, разглеждани във връзка с горното описание и придружаващи чертежи.

Патентни претенции

Claims

1. Метод за намаляване на консумацията на мощност в подвижен комуникационен приемник и по-специално в подвижна станция със средна консумация на мощност, която приема информация от базова станция с разделяне на цялото време на периодични отрязъци от време, всеки отрязък, от които е съставен от фиксиран брой времеинтервали, и с програмирана комуникация от споменатата базова станция до споменатата подвижна станция по време на поне един времеинтервал, във всеки отрязък от споменатите периодични отрязъци, характеризиращ се с това, че съдържа стъпките за:

- изпращане до базовата станция от споменатата подвижна станция на съобщение за идентифициране на тази подвижна станция;

- изпращане до базовата станция от подвижната станция на един индексов номер, представляващ количеството от времеинтервали, по време на които е възможна комуникацията във всеки от споменатите периодични отрязъци;

- определяне в базовата станция на един присъден времеинтервал във фиксиран брой от времеинтервали във всеки отрязък, въз основа на идентифицирането на споменатата подвижна станция;

- определяне в базовата станция на група от активни времеинтервали във всеки отрязък от периодичните отрязъци, при което споменатата група от активни времеинтервали съдържа споменатото количество от времеинтервали, по време на които е възможна комуникация и при което групата от активни времеинтервали е равномерно разпределена във времето в периодичните отрязъци и при което един времеинтервал от групата от активни времеинтервали е присъденият времеинтервал; и

- намаляване на средната консумация на мощност на подвижната станция във фиксирания брой от времеинтервали, различни от групата от активни времеинтервали.

2. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съдържа още стъпките за приемане от подвижната станция по време на един отделен времеинтервал от групата от активни времеинтервали на съобщение от базовата станция, при което съобщението показва, че няма повече допълнителни съобщения, съответстващи на отделния времеинтервал и намаляване на средната консумация на мощност на подвижната станция в отговор на споменатото съобщение.

3. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че всяко съобщение, прието по време на отделния времеинтервал на групата от активни времеинтервали показва, че има поне още едно съобщение, съответстващо на отделния времеинтервал и средната консумация на мощност на подвижната станция автоматично намалява в края на времеинтервала, следващ отделния времеинтервал.

4. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съдържа освен това стъпките за приемане от подвижната станция по време на отделния времеинтервал на съобщение, предназначено за подвижната станция от базовата станция и действане съгласно информацията от съобщението.

5. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съдържа освен това стъпки за:

- запомняне от подвижната станция на една индикация от системната информация на заглавната страница;

- изпращане от базовата станция на обновена индикация от системната информация за заглавната страница във времеинтервал, съответстващ на един отделен активен времеинтервал от подвижната станция;

- приемане в подвижната станция на обновената индикация; и

- сравняване на обновената индикация със запомнената индикация.

6. Метод, съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че запомнянето от подвижната станция на обновената индикация става, когато обновената индикация е различна от запомнената индикация, като остава валидна за приемане на съобщения от базовата станция във времеинтервала, следващ отделния активен времеинтервал.

7. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че стъпката за определяне на присъдения времеинтервал съдържа стъпката за изчисляване на една предварително определена функция в зависимост от идентифицирането на подвижната станция, при което предварително определената функция е една шумова функция, която осигурява едно число равно на или по-малко от споменатия фиксиран брой от времеинтервали.

8. Метод, съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че идентифицирането на подвижната станция включва един идентификационен номер, който има 32 двоични бита и споменатата шумова функция е дефинирана от:

LF х ((40503 х (L Φ Η Ф D)) mod 2^I8)/2¹⁸J където: F е споменатият фиксиран брой времеинтервали; L е най-младшите 16 бита от идентификационния номер; Н е най-старшите 16 бита от идентификационния номер; D е число 6 пъти най-младшите 12 бита на идентификационния номер.

Символът L J представлява най-голямото цяло число по-малко от, или равно на числото, съдържащо се в символите; Ф представ лява побитна изключващо - ИЛИ операция; и всички останали операции са целочислена аритметика.

9. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че стъпката за намаляване на средната консумация на мощност включва стъпката за намаляване на текущата консумация на поне една компонента, използвана за приемане на съобщенията от базовата станция.

10. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съдържа още стъпките за:

- изпращане до базовата станция от подвижната станция на обновено индексно число, представляващо едно ново количество от времеинтервали, по време на които е възможна комуникацията;

- изпращане от базовата станция на потвърждение за сполучливо приемане на обновеното индексно число; и

- определяне в базовата станция на нова група от активни времеинтервали във всеки отрязък от периодичните отрязъци, при което новата група от активни времеинтервали съдържа ново количество от времеинтервали, по време на които е възможна комуникацията, като новата група от активни времеинтервали е еднакво разпределена във времето в периодичните отрязъци и единият от времеинтервалите от новата група от активни времеинтервали е присъдения времеинтервал.

11. Метод, съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че новото количество от времеинтервали е по-голямо от количеството от времеинтервали, като методът освен това съдържа стъпката за грешка, за да се приеме в подвижната станция споменатото потвърждение, при което програмираната комуникация продължава от базовата станция към подвижната станция в групата от активни времеинтервали.

12. Метод, съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че споменатото количество от времеинтервали е по-голямо от новото количество от времеинтервали, като методът съдържа освен това стъпката за грешка, за да се приеме в подвижната станция потвърждението, при което програмираната комуникация продължава от базовата към подвижната станция в новата група от активни времеинтервали.

13. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че програмираната комуникация използва сигнал с разширен честотен спектър.

14. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че базовата станция предава пилотен сигнал, съдържащ индикация за появяването на споменатия времеинтервал и подвижната станция използва посочения пилотен сигнал, за да синхронизира програмираните комуникации.

15. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че идентифицирането на подвижната станция е един електронен сериен номер единствен за споменатата подвижна станция.

16. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че идентифицирането рефлектира в един телефонен номер на подвижната станция.

17. Метод, съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че индикацията на системната информация за заглавната страница съдържа един сериен номер.

18. Метод, съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че стъпката за сравняване показва появяването на група от запомнени системни параметри.

19. Метод за намаляване на консумацията на мощност в подвижен комуникационен приемник и по-специално в клетъчен телефон, със средна консумация на мощност, която не се включва текущо при телефонно повикване, с използване на периодични интервали от време, при което всеки интервал е съставен от фиксиран брой от времеинтервали, и с програмирана комуникация от базовата станция до клетъчния телефон по време на поне един времеинтервал във всеки от споменатите периодични интервали, характеризиращ се с това, че съдържа стъпките за:

- идентифициране на клетъчния телефон към базовата станция;

- определяне в базовата станция на група от активни времеинтервали във всеки интервал, при което групата от активни времеинтервали съдържа едно количество от времеинтервали, по време на които базовата станция може да предава съобщения към клетъчния телефон; и

- намаляване на средната консумация на мощността на клетъчния телефон по вре ме на споменатия фиксиран брой от времеинтервали, различни от групата от активни времеинтервали.

20. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че стъпката за определяне на активните времеинтервали основава споменатото количество от активни времеинтервали в едно представителство от количество времеинтервали, по време на които е възможна комуникацията във всеки от периодичните интервали, като представителството се изпраща към базовата станция от клетъчния телефон.

21. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че във фиксирания брой от времеинтервали, на всеки интервал е определен, в базовата станция, един присъден времеинтервал така, че един времеинтервал от споменатата група от активни времеинтервали е посоченият присъден времеинтервал.

22. Метод, съгласно претенция 21, характеризиращ се с това, че определянето на присъдения времеинтервал включва стъпката за изчисляване на една предварително определена функция, зависеща от идентифицирането на клетъчния телефон, като предварително определената функция е една шумова функция, която осигурява число равно на, или по-малко от споменатия фиксиран брой от времеинтервали.

23. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че групата от активни времеинтервали е равномерно разпределена във времето в обхвата на периодичните интервали.

24. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че идентифицирането на клетъчния телефон включва един идентификационен номер, който има 32 двоични бита и при което присъденият времеинтервал е определен с функция, дефинирана от:

LF х ((40503 х (L Φ Η Ф D mod 2¹⁸) / 2^I8J където: F е фиксиран брой от времеинтервали; Le най-младшите 16 бита от споменатия идентификационен номер; Н е най-старшите 16 бита от идентификационния номер; D е число, 6 пъти най-младшите 12 бита на споменатия идентификационен номер; Символът L J представя най-голямото цяло число по-малко от, или равно на числото, съдържа що се в символите; Ф представлява побитна изключващо - ИЛИ операция; и всички останали операции са целочислена аритметика.

25. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че стъпката за намаляване на средната консумация на мощност съдържа стъпката за изключване на мощността на поне една компонента, използвана за приемане на съобщения от базовата станция.

26. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че стъпката за намаляване на средната консумация на мощност включва стъпката за намаляване на текущата консумация на поне една компонента.

27. Метод, съгласно претенция 19. характеризиращ се с това, че съобщението на базовата станция се приема от клетъчния телефон по време на един отделен времеинтервал от групата от активни времеинтервали. при което съобщението показва, че няма повече допълнителни съобщения, които да съответстват на отделния времеинтервал, като консумацията на мощност на клетъчния телефон намалява в отговор на съобщението.

28. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че всяко съобщение, прието по време на един отделен времеинтервал от групата от активни времеинтервали показва, че има поне още едно съобщение, съответстващо на отделния времеинтервал, като консумацията на мощност на клетъчния телефон автоматично намалява в края на времеинтервала, следващ отделния времеинтервал.

29. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че съобщението от базовата станция, предназначено за клетъчния телефон, се приема от споменатия клетъчен телефон, по време на отделния времеинтервал, като клетъчният телефон действа в съответствие с информацията на съобщението.

30. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че съдържа още стъпките за:

- запомняне от клетъчния телефон на индикация от системна информация;

- изпращане от базовата станция на обновена индикация от системната информация във времеинтервала, съответстващ на отделния активен времеинтервал на клетъчния телефон;

- приемане в клетъчния телефон на обновената индикация; и

- сравняване в споменатия клетъчен телефон на обновената индикация със запомнената индикация.

31. Метод, съгласно претенция 30, характеризиращ се с това, че индикацията от системната информация съдържа сериен номер.

32. Метод, съгласно претенция 30, характеризиращ се с това, че стъпката от сравняването показва появяването на група от запомнени системни параметри.

33. Метод, съгласно претенция 30, характеризиращ се с това, че съдържа освен това стъпките за:

- запомняне от клетъчния телефон на обновената индикация, когато обновената индикация е различна от запомнената индикация; и

- оставане валидна за приемане на съобщения от базовата станция във времеинтервала, следващ отделния активен времеинтервал.

34. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че съдържа още стъпките за:

- изпращане на базовата станция от клетъчния телефон на индексов номер, представляващ количество от времеинтервали, по времето на които е възможна комуникацията;

- изпращане от базовата станция на потвърждение за успешно приемане на индексовия номер; и

- определяне в базовата станция на нова група от активни времеинтервали във всеки интервал от периодичните интервали, при което споменатата нова група от активни времеинтервали включва ново количество от времеинтервали, по време на които е възможна комуникация.

35. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че програмираната комуникация използва комуникационен сигнал с разширен честотен спектър.

36. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че освен това съдържа стъпките за:

- предаване от базовата станция на пилотен сигнал, съдържащ индикация за появяването на времеинтервалите; и използване на пилотния сигнал в клетъчния телефон за синхронизиране на програмираните комуникации.

37. Метод, съгласно претенция 19, ха рактеризиращ се с това, че идентификацията на клетъчния телефон е един електронен сериен номер, който е единствен за този клетъчен телефон.

38. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че идентификацията отрязва един телефонен номер от споменатия клетъчен телефон.

39. Комуникационна система за осъществяване на метода съгласно претенции от 1 до 38, прехвърляща съобщения от централна базова станция (120) към една или повече подвижни станции (122), от едно множество от подвижни станции (122), всяка подвижна станция (122) консумира мощност, характеризираща се с това, че съдържа:

- средства за приемане в базовата станция (120) на съобщение, предназначено за отделна подвижна станция (120);

средства за избиране на група от активни врмеинтервали в базовата станция (120), по време на които да се прехвърля съобщението, споменатата група от активни времеинтервали е базирана върху идентифицирането на отделната подвижна станция и на индексов номер, приет от отделната подвижна станция;

средства за предаване на посоченото съобщение от базовата станция (120) по време на един времеинтервал от групата от активни времеинтервали;

средства за приемане на съобщението в отделната подвижна станция (122) и средства (147) за намаляване консумацията на мощност в отделната подвижна станция (122) в споменатото множество от времеинтервали, различни от групата от активни времеинтервали.

40. Система, съгласно претенция 39, характеризираща се с това, че освен това съдържа средства (152) за генериране на споменатата група от активни времеинтервали в споменатата отделна подвижна станция.

41. Система, съгласно претенция 40, характеризираща се с това, че завършващото съобщение се приема в споменатата отделна подвижна станция (122), като показва, че споменатото завършващо съобщение е последното съобщение, предадено в текущия времеинтервал, при което споменатата отделна подвижна станция (122) намалява споменатата консумация на мощност на споменатата от делна подвижна станция в отговор на това.

42. Система, съгласно претенция 39, характеризираща се с това, че споменатото съобщение се предава като сигнал с разширен честотен спектър.

43. Система, съгласно претенция 39, ха- рактеризираща се с това, че споменатото съобщение се предава като сигнал с разширен честотен спектър с кодово разделен множествен достъп. 10

44. Система, съгласно претенция 39, ха- рактеризираща се с това, че споменатото идентифициране на споменатата отделна подвижна станция (122) включва един електронен сериен номер. 15

45. Система, съгласно претенция 39, ха- рактеризираща се с това, че споменатото идентифициране на споменатата отделна подвижна станция (122) съдържа един телефонен номер на подвижната станция (122). 20

46. Система, съгласно претенция 39, характеризираща се с това, че групата от активни времеинтервали е равномерно разпределена във времето.

5

47. Система, съгласно претенция 39, характеризираща се с това, че съдържа още средства (136) за произвеждане на пилотен сигнал в базовата станция (120) за синхронизиране на комуникацията от базовите станции (120) към отделните подвижни станции (122).

48. Система, съгласно претенция 47, характеризираща се с това, че съдържа още средства (152) за генериране на групата от активни времеинтервали в отделната подвижна станция (120).