BG105828A

BG105828A - Производни на пиридопираноазепин, тяхното получаване и терапевтичното им използване

Info

Publication number: BG105828A
Application number: BG105828A
Authority: BG
Inventors: Frederic Galli; Samir Jegham; Alistar Lochead; Axelle Samson
Original assignee: Sanofi-Aventis
Priority date: 1999-03-05
Filing date: 2001-08-16
Publication date: 2002-03-29
Also published as: BR0008763A; FR2790474B1; NZ513561A; HUP0201753A2; JP2002539129A; AU764625B2; HK1040398A1; HU228671B1; DE60001307T2; SK284339B6; KR20010102492A; RU2238273C2; IL145150A; CN1137894C; KR20070086359A; HK1040398B; HRP20010655A2; NO327119B1; JP4806123B2; IL145150A0

Abstract

Изобретението се отнася до съединения с обща формула, в която R1 e водороден атом, (С1-С4) алкиловагрупа, фенил(С1-С4) алкилова група, фенилхидрокси(С1-С4) алкилова група, фуранил(С1-С4) алкилова група или фуранилхидрокси(С1-С4) алкилова група, R2 е или водороден, или халоген атом, или трифлуорометил, циано, хидрокси, нитро, ацетил, (С1-С6) алкилова група, или (С1-С4) алкоксигрупа, или група с обща формула NR4R5, в която R4 е водороден атом, (С1-С4) алкилова група или (С1-С4) алканоилова групаи R5 е водороден атом или (С1-С4) алкилова група,или R4 и R5 образуват с азотния атом, който ги носи, С4-С7 пръстен или фенилова, или нафтилова група, в даден случай заместена с халогенен атом или трифлуорометил, трифлуорометокси, циано, хидрокси, нитро, ацетил, (С1-С6) алкилова, (С1-С6) алкокси или метилендиоксигрупа, свързани на второ или третомясто на фениловия пръстен, и R3 е водороден атом, халогенен атом или (С1-С4) алкилова група.

Description

ПРОИЗВОДНИ HA ПИРИДОПИРАНОАЗЕПИН, ТЯХНОТО ПОЛУЧАВАНЕ И ТЕРАПЕВТИЧНО ИЗПОЛЗВАНЕ

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до производни на пиридопираноазепин, до метод за тяхното получаване и до тяхното терапевтично използване.

Техническа същност на изобретението

Съгласно изобретението са синтезирани нови пиридопираноазепини с обща формула (I)

в която

Ri е водороден атом, (С_ГС₄) алкилова група, фенил(С1-С₄) алкилова група, фенилхидокси(С1-С₄) алкилова група, фуранил(С_гС₄) алкилова група или фуранилхидрокси(С1С₄) алкилова група,

R2 е или водороден или халогенен атом или

01-264-02

трифлуорометил, циано, хидрокси, нитро, ацетил, (Ci-C₆) алкилова група или (Ci-C₄) алкоксигрупа, или група с обща формула NR₄R₅, в която R₄ е водороден атом (Ci-C₄) алкилова група или (Ci-C₄) алканоилова група и R5 е водороден атом или (Ci-C₄) алкилова група, или R₄ и R₅ образуват с азотния атом, който ги носи, С₄-С₇пръстен, или фенилова или нафтилова група в даден случай заместена с халогенен атом или трифлуорометил, трифлуорометокси, циано, хидрокси, нитро, ацетил, (Ci-C₆) алкилова, (Ci-C₆) алкокси или метилендиоксигрупа, свързани на 2-ро или 3-то място © на фениловия пръстен, и

R₃ е водороден атом, халогенен атом или (Cj-C₄) алкилова група.

Съединенията с обща формула (I) могат да съществуват като основи или като присъединителни с киселини соли. Освен това, атомите на 5а и 10а места са асиметрични и съединенията могат да съществуват под форма на чисти геометрични и оптични изомери или смеси от последните.

Съгласно изобретението, възможно е получаването на д съединения с обща формула (I) по метод илюстриран на схемата, която следва.

01-264-02

2-Метилпиридин-З-ол с обща формула (II), в която И₂ и R₃ имат горните значения, взаимодейства с алкиллитий, след което така полученото междинно съединение се кондензира с 1азабицикло[2.2.2]октан-3-он с формула (III) при ниска

01-264-02 температура и в апротен разтворител като тетрахидрофуран.

Получава се съединение с обща формула (IV), в което е възможно, ако се желае, да се вкарат или да се модифицират заместителите R₂ и R₃ съгласно някой от методите известни на специалистите в тази област.

Съединението с обща формула (IV) след това се подлага на дехидратация, която се извършва чрез прегрупировка в кисела среда, например метансулфонова киселина или сярна киселина при висока температура

Получава се съединение с обща формула (1а), в което е възможно да се модифицират заместителите R₂ и R₃ и/или да се вкара заместител Ri съгласно някой от методите известни на специалистите в тази област.

Изходните съединения с формули (II) и (III) са търговски налични (R₂=R₃=H) или могат да се получат по известни методи.

Примери за изпълнение на изобретението

Примерите, които следват илюстрират получаването на някои съединения от изобретението. Елементните микроанализи и IR и NMR спектрите, както и дифракционния спектър на рентгенови лъчи, потвърждават структурата на получените съединения.

Номерата посочени в скоби в заглавията на примерите съответстват на тези от първата колона на таблицата дадена по долу.

В наименованието на съединенията, чертичката означава част от думата, а само помага за разделянето в края на реда; тя не се поставя, когато няма такова разделяне и не трабва да се заменя с нормалната чертичка или с разстояние.

01-264-02

Пример 1 (съединение 1) (тиранс)-5а,6,7,9,10,11-Хексахидро-8,10а-метано-

пиридо[2',3':5,6]пирано[2,3-с1]азепин хидрохлорид (2:1)

1.1 3-[(3-Хидроксипиридин-2-ил)метил]-1-азабицикло [2.2.2] октан-3 -ол

В 2000 ml тригърла колба под аргон се вкарват 52,9 g (484 mmol) 2-метил-З-хидроксипиридин разтворен в 1300 ml тетрахидрофуран. Разтворът се охлажда до -56°С и на капки се прибавя 750 ml (975 mmol) 1,ЗМ разтвор на 1-метилпропиллитий в циклохексан, за период от 3 h, като температурата се поддържа пониска от -50°С. В края на прибавянето температурата се оставя да се повиши до -4°С за период от 45 min и сместа след това отново се охлажда до -58°С, и на капки се прибавя 60,6 g (484 mmol) 1азабицикло[2.2.2]октан-3-он разтворен в 250 ml тетрахидрофуран, за период от 40 min. Оставя се температурата да се повиши до температурата на околната среда и разбъркването се поддържа в течение на 20 h. Реакционната смес се охлажда до 4°С и се хидролизира чрез прибавяне на 110 ml воден разтвор на 36%-на солна киселина. Прибавя се 400 ml вода, оставя се двете фази да се разслоят и органичната фаза се екстрахира с вода, водните фази се събират, сместа се охлажда до 4°С и се прибавя концентриран воден разтвор на натриев хидроксид до pH 8,4. Получената утайка се филтрира и се суши под вакуум при 80°С.

Така се получава 62,5 g продукт. Т. на топене 270272°С.

1.2. (транс)-5&,6,7,9,10,11 -Хексахидро-8,10аметанопиридо[2’,3’:5,6]пирано[2,3-(1]азепин хидрохлорид (2:1)

В 50 ml колба се поставя 2,34 g (10 mmol) 3[(хидроксипиридин-2-ил)метил]-1-азабицикло[2.2.2]октан-3-ол в

01-264-02 • · · · ·

разтворен в 10 ml метансулфонова киселина и се нагрява при 180°С в продължение на 48 h. Реакционната смес се охлажда и се излива върху лед. Сместа се алкалзира чрез прибавяне на концентриран воден разтвор на натриев хидроксид и се екстрахира с хлороформ. Органичната фаза се суши върху магнезиев сулфат и се концентрира под намалено налягане. Остатъкът се пречиства чрез хроматография върху силикагелна колона чрез елуиране с 90/10/1 смес от хлороформ, метанол и амоняк. Продуктът се получава в основна форма, която се превръща в сол чрез прибавяне на разтвор на солна киселина в етанол.

Изолира се 1,55 g хидрохлорид. Т. на топене > 300°С.

Пример 2 (съединение 2) (5aS,10aR)-5a,6,7,9,10,l 1-Хексахидро-8,10аметанопиридо[2',3’:5,6]пирано[2,3-<1]азепин хидрохлорид (2:1)

2.1. (5aS, 10aR)-5a,6,7,9,10,11 -Хексахидро-8,10а- метанопиридо[2’,3':5,6]пирано[2,3-<1]азепин (3R,5R)-(-)-O,O'дибензоил-Ь-тартрат (1.2)

В 500 ml колба се поставя 15,335 g (0,0709 mol)

(ти/>анс)-5а,6,7,9,10,11-хексахидро-8,10а-метанопиридо_ [2’,3':5,6]пирано[2,3-0]азепин в 50 ml етилацетат. Прибавя се разтвор на 50,83 g (0,142 mol) ЗR,5R)-(-)-0,0'-дибeнзoил-L-винeнa киселина в 50 ml етилацетат, разтворителят се изпарява под намалено налягане и остатъкът се разтваря в 885 ml 7/3 смес от вода и етанол при нагряване под обратен хладник. След охлаждане, получените кристали се събират чрез филтриране и се прекристализират из 50 ml горещ пропан-2-ол.

След охлаждане се получават 13,7 g кристали. Т. на топене 145-148°С; [a]_D ²⁰ = -104,3° (с=0,5, МеОН).

2.2. (5aS,10aR)- 5а,6,7,9,10,11-Хексахидро-8,10а-

01-264-02

9999

9 9 9 9 99

999 999999

V9

» 9 9 9

99· метанопиридо[2',3’:5,6]пирано[2,3-с1]азепин хидрохлорид (2:1)

След обработване на горното съединение с воден разтвор на калиев карбонат и след това екстракция с дихлорометан се получава 3,1 g (0,0143 g) съединение в основна форма. Т. на топене: 69-71°С. [a]_D ²⁰ = 74,5° (с=1, МеОН).

Това съединение се разтваря в 10 ml етанол в 50 ml колба, прибавя се 6 ml (0,030 mol) разтвор на 6 М солна киселина в пропан-2-ол, сместа се концентрира до сухо под намалено налягане, остатъкът се разтваря отново в 40 ml пропан-2-ол, сместа се нагрява под обратен хладник и се прибавя 5 ml етанол. След охлаждане получените кристали се събират чрез филтриране и се сушат при намалено налягане.

Получават се 3,4 g бели кристали. Т. на топене 330°С; [a]_D ²⁰ = -85,3° (с=1, МеОН).

Пример 3 (съединение 4) (тракс)-2-Бромо-5а,6,7,9,10,11 -хексахидро-8,10аметанопиридо[2',3’:5,6]пирано(2,3-0]азепин

3.1. 3-[(6-Бромо-3-хисроксипиридин-2-ил)метил]-1азабицикло[2.2.2]октан-3-ол

В 1000 ml колба се поставят 52,23 g (0,223 mol) 3-((3хидроксипиридин-2-ил)метил]-1-азабицикло(2.2.2]октан-3-ол суспендиран в 500 ml вода при температура на околната среда. Прибавят се 26,7 g (0,669 mol) натриев хидроксид разтворен в 350 ml вода и 26,5 g (0,223 mol) калиев бромид и сместа се разбърква докато завърши разтварянето преди прибавянето на капки на 11,5 ml (0,223 mol) бром за период от 2 h.

Сместа се разбърква в продължение на 18 h при температура на околната среда, след което реакционната смес се неутрализира чрез прибавяне на 23 ml оцетна киселина. Охлажда

01-264-02

• · ·	• А	··	·· ·
• е ·	• ·	• 9	• ·	··
• ···	е ·	99	• ·

9 9 «О ··· »· о	9 9	9 9	• ·
“··	• ·	··	··

се на ледена баня и получената утайка се филтрира. Матерните луги се концентрират и получената утайка се превръща в прах с пропан-2-ол, филтрира и промива.

Получава се 27,9 g продукт. Т. на топене 215-221 °C.

3.2. (транс)-2-Бромо-5а,6,7,9,10,11-хексахидро-8,10аметанопиридо[2',3’:5,6]пирано[2,3-<1]азепин

В 100 ml колба се поставят 6,1 g 3-[(6-бромо-3хидроксипиридин-2-ил)метил]-1-азабицикло[2.2.2]октан-3-ол и 50 ml концентрирана сярна киселина. Сместа се нагрява при 130°С в продължение на 72 h, след това се охлажда до температура на околната среда и се излива в лед. Водната фаза се алкализира до pH 10 чрез прибавяне на концентриран воден разтвор на натриев хидроксид и се екстрахира с хлороформ. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се концентрира под намалено налягане. Остатъкът се пречиства чрез хроматография върху силикагелна колона чрез елуиране с 90/10/4 смес от дихлорометан, метанол и амоняк.

Получава се 1,2 g продукт. Т. на топене 157-159°С. Пример 4 (съединение 28) (трамс)-(-)-2-Бромо-5а,6,7,9,10,11 -хексахидро-8,10аметанопиридо[2',3':5,6]пирано[2,3-<1]азепин хидробромид (1:1)

4.1. (5aS, 10aR)-2-BpoMO-5a,6,7,9,10,11-хексахидро-

8,10а-метанопиридо[2’,3':5,6]пирано[2,3-(1]азепин (3R,5R)-(-)-O,O'дибензоил-Ь-тартрат (1:2)

В 50 ml колба се прибавя 0,3 g (1 mmol) (транс)-2бромо-5а,6,7,9,10,11-хексахидро-8,10а-метанопиридо[2',3':5,6] пирано[2,3-0]азепин разтворен в 10 ml етилацетат, прибавя се 0,358 g (1 mmol) О,О’-(-)-дибензоил-Ь-винена киселина разтворена в 3 ml етилацетат, разтворителят се изпарява под намалено

01-264-02 • · · · · · · · • · · · · · ·· ···· ··

налягане и остатъкът се прекристализира из 5 ml горещ пропан-2ол. След охлаждане получените кристали се събират чрез филтриране и се сушат под вакуум.

Получават се 0,12 g кристали. Т. на топене 200°С. [a]_D ²⁰ = -106° (с=0,5, МеОН)

4.2. (тра«с)-(-)-2-Бромо-5а,6,7,9,10,11-хексахидро8,10а-метанопиридо[2’,3':5,6]пирано[2,3-(1]азепин хидробромид (1:1)

Превръщането в основа се провежда чрез обработка на горното съединение с воден разтвор на натриев хидроксид, след което се екстрахира с дихлорометан. В 100 ml колба, в 30 ml пропан-2-ол се разтваря 0,3 g (1 mmol) основа. Прибавя се 0,36 ml (2 mmol) разтвор на 33%-на бромоводородна киселина в оцетна киселина. След охлаждане до 4°С, получените кристали се събират чрез филтриране и се сушат под вакуум.

Получават с 0,25 g бели кристали. Т. на топене 350352°С; [a]_D ²⁰ = -76,3° (с=0,5, МеОН).

Пример 5 (съединение 24) (ги/>анс)-(-)-2-Хлоро-5а,6,7,9,10,11-хексахидро-8,10аметанопиридо[2’,3':5,6]пирано[2,3-(1]азепин хидрохлорид (2:1)

В 4 ml концентриран воден разтвор на солна киселина се разтваря 0,2 g (0,68 mmol) (т/>акс)-(-)-2-бромо-5а,6,7,9,10,11хексахидро-8,10а-метанопиридо[2',3':5,6]пирано[2,3-<1]азепин и се нагрява при 180°С в запечатана тръба в продължение на 48 h. Водната фаза се изпарява и остатъкът се прекристализира из пропан-2-ол.

Получава се 0,075 g кристали. Т. на топене 339-344°С; [a]_D ²⁰ = -81° (с=0,5, МеОН).

Пример 6 (съединение 27)

01-264-02

Оранс)-2-Циано-5а,6,7,9,10,11-хексахидро-8,10aметанопиридо[2',3’:5,6]пирано[2,3-<1]азепин хидробромид (1:1)

В 50 ml колба, в 8 ml пиридин се разтваря 0,45 g (1,52 mmol) (транс)-2-брамо-5а,6,7,9,10,11-хексахидро-8,10аметанопиридо[2',3’:5,6]пирано[2,3-0]азепин, прибавя се 0,205 g (2,29 mmol) меден цианид и сместа се нагрява под обратен хладник в продължение на 30 h. Прибавя се 75 ml дихлорометан и органичната фаза се промива с 45 ml наситен воден разтвор на I амониев хлорид, след това с 75 ml вода. След сушене и

I

I С концентриране на органичната фаза под намалено налягане, се получава 0,22 g от очаквания продукт. Последният се разтваря в пропан-2-ол и се обработва с един еквивалент бромоводородна киселина разтворена до 33% в оцетна киселина. След охлаждане, събиране на кристалите чрез филтриране и сушене под вакуум, се получава 0,21 g продукт. Т. на топене 329-332°С.

Пример 7 (съединение 10) (транс)-2-(4-Метилфенил)-5а,6,7,9,10,11-хексахидро8,10а-метанопиридо[2',3':5,6]пирано[2,3-с1]азепин ф хидробромид (2:1)

В 10 ml реактор се поставят 0,3 g (1 mmol) {транс}-1бромо-5а,6,7,9,10,11-хексахидро-8,10а-метанопиридо[2',3’:5,6]_ пирано[2,3-0]азепин в 6 ml толуен, 0,193 g (1,4 mmol) 4метилфенилборна киселина, 0,072 g (0,06 mmol) паладиев тетракис(трифенил)фосфин, 1 ml (2 mmol) натриев карбонат в 2 М воден разтвор и 0,05 ml етанол и реакционната смес се нагрява под обратен хладник в продължение на 72 h. След утаяване, органичната фаза се премества върху силикагел и се елуира с 97/3/0,3 смес от дихлорометан, метанол и амоняк.

Получава се 0,31 g продукт, който се превръща в сол с

01-264-02 помощта на 2 еквивалента бромоводородна киселина разтворена в оцетна киселина. Т. на топене 355°С.

Пример 8 (съединение 5) (транс)-11 -Метил-5а,6,7,9,10,11 -хексахидро-8,10а

метанопиридо[2’,3’:5,6]пирано[2,3-с!]азепин хидрохлорид (2:1)

В 100 ml тригърла колба се поставя (транс)5а,6,7,9,10,11-хексахидро-8,10а-метанопиридо[2',3':5,6]пирано[2,3б]азепин в 20 ml безводен тетрахидрофуран, реакционната смес се охлажда до -78°С, на капки се прибавя 1,2 ml (3 mmol) 2,5М бутиллитий в хексан, и разбъркването продължава при -78°С в продължение на 30 min.

Прибавя се 0,19 ml (3 mmol) йодометан и сместа се оставя да се затопли до температура на околната среда преди прибавяне на 100 ml вода и екстрахиране с дихлорометан. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат, изпарява се под намалено налягане и остатъкът се пречиства чрез хроматография върху силикагелна колона чрез елуиране с 90/10/1 смес от дихлорометан, метанол и амоняк. Полученият продукт се обработва с два еквивалента солна киселина разтворена с пропан-

2-ол и чрез филтриране се изолират 0,15 g кристали. Т. на топене >ЗЗО°С.

Пример 9 (съединение 9) (>иранс)-а-Фуран-3-ил-5а,6,7,9,10,11-хексахидро-10аН8,10а-метанопиридо[2’,3':5,6]пирано[2,3-(1]азепин-11-метанол хидробромид (2:1)

При условията описани в пример 8, 0,43 g (2 mmol) (mpa«c)-5a,6,7,9,10,11-хексахидро-8,10а-метанопиридо[2’,3': 5,6] пирано[2,3-0]азепин се обработва с фуран-3-карбоксалдехид.

След превръщане в сол с 2 еквивалента бромоводородна

01-264-02

киселина в оцетна киселина, се получава 0,3 g съединение с т. на топене 69-73°С с разлагане.

Пример 10 (съединение 26) (транс)-2,4-Дибромо-5а,6,7,9,10,11-хексахидро-8,10аметанопиридо[2',3’:5,6]пирано[2,3-(1]азепин хидробромид (1:1)

10.1. 3-[(4,6-Дибромо-3-хидроксипиридин-2-ил)метил]-

-азабицикло [2.2.2] октан -3 -ол

Разтвор на 24 g (0,426 mol) калиев хидроксид в 600 ml вода се поставя в 2000 ml колба, прибавя се 50,0 g (0,213 mol) 3ф [(3-хидроксипиридин-2-илметил]-1-азабицикло[2.2.2]октан-3-ол и след това на капки, за период от 40 min се прибавя разтвор на 10,93 ml (0,213 mol) бром и 152,4 g (1,280 mol) калиев бромид в 600 ml вода, сместа се разбърква при температура на околната среда в продължение на 16 h. Стойността на pH на сместа се коригира на 7,5 чрез прибавяне на оцетна киселина и се разбърква в продължение на 1 h. Филтрира се, полученото твърдо вещество се суши, разбърква се с 1000 ml етанол и получената суспензия се нагрява в продължение на 2 h.

ф След охлаждане утайката се събира чрез филтриране и се суши. Полчава се 21,24 g твърдо вещество. Т. на топене 260265°С.

10.2. (т/?анс)-2,4-Дибромо-5а,6,7,9,10,11-хексахидро-

8,10а-метанопиридо[2',3':5,6]пирано[2,3-<1]азепин хидробромид (1:1)

В 500 ml колба се поставят 10 g (25 mmol) 3-((4,6дибромо-З-хидроксипиридин-1 -ил)метил]- 1-азабицикло[2.2.2] октан-3-ол, прибавят се 150 ml концентрирана сярна киселина и

3,6 g (25 mmol) фосфорен пентоксид и сместа се нагрява при 150°С в продължение на 48 h. Охлажда се, излива се върху 300 g лед, pH

01-264-02

стойността се коригира на 10 чрез прибавяне на амоняк и сместа се екстрахира с хлороформ. Органичната фаза се суши над натриев сулфат и се филтрира, разтворителят се изпарява под намалено налягане и остатъкът се пречиства чрез хроматография върху силикагелна колона чрез елуиране с 98/2/0,2 смес от хлороформ, метанол и амоняк.

След превръщане в сол на полученото твърдо вещество с един еквивалент бромоводородна киселина в оцетна киселина, се получава 3,53 g хидробромид. Т. на топене 320°С с разлагане.

Таблицата, която следва, илюстрира химическите структури и физичните свойства на някои съединения съгласно изобретението. В колонката Rf’ и R₂’’, С_бН₅, ”С_бН₄ и С_бН₃ означават съответно незаместени, монозаместени или дизаместени фенилови групи. Заместителите и техните места са посочени. ’’С₄НзО’’ означава фуран-3-ил група. ”2-CioH₇'’ означава нафтален-

2-ил група. Колонката ”5а,10а” посочва конфигурацията на хиралните центрове 5а и 10а и ”+/-” означава рацемат.

В колонката ”сол”, означава съединение във форма на

основа, НСГ означава хидрохлорид, НВг” означава хидробромид, dbL означава дибензоил-Ь-тартрат и dbD означава дибензоил-О-тартрат. Посочено е съотношението киселина: основа.

В колонката ”т.т.(°С), р” означава точка на топене с разлагане.

01-264-02

• · · · • ·· · · · ·

Д'

Таблица 1 ·· ft ft ft • ft ft· ·· ···

0	1	д о о »п «к о II Q co Л V Q 1	д о <и •ч •М II о V г> v~> t 1	Д о ω S е» 1М II Q сп •Л 00	Д о <и Л II о «Л t· +	I	1	1
Q о Н Н	>300	00 •А V	69-71	330	69-71	157-159	>330	/—X Qu о г-
сол	НС1 (2:1)	/— 40 Ό		НС1 (2:1)	1	1	НС1 (2:1)	НВг (2:1)
5а,10а	/—S · 1 +	S,R	S,R	(-/+)	(-/+)	(-/+)
04	д	Д	Д	д	д	Д
^гЯ	д	д	д	Вг	д	д
0?	д	д	д	д	<*) д и	д и еч д и
2		гч			•п	ю

01-264-02

··· 44

·· • 4 4 4 4

В

1

•

1

Д О <υ 3 гч г-~ «S © II Q чо © в

Д О <0 г» gfr л © II Q 00 © <f4 +

1

Д О О 3 л •л г» © II о 00 1

СП δ д и «ч •л © II о »4 ·» ’’t ο +

1

Д о <0 3 «ч «л «ч © II Q сп <ч 40 г- 1

СП

Г

чЧ

ч·

сч

СЧ

сч

л.

о

сч

^ч

00

”3·

•л

СХ,

СП

<л

^ч

©

о

сч

о

©

сч

СП

00

ч_х

сп

1

сч

т

40

*4

1

©

«л

00

©

8

1

в

В

в

©

^ч

о

сч

cn

сч

СП

сч

тГ

©

сч

О сч

©

сч

о

^Ч

00

СП

00

сч

«л

^ч

сч

СП

го

сп

/—S

/*“Ч

Х“Ч

/—ч

Z—Ч

/—ч

г—Ч

х**\

х—ч

»*Ч

»4

^Ч

^ч

^Ч

^ч

гЧ

<4

сч

^ч

сч

^ч

_4

^4

в

1

ч^/

ч^х

1

ч_х

Ч«Х

1

Ч-Х

ч>

Ч»Х

ч^х

в

ч^х

ЧХ

ч-х

Чи

U

Ъм

U

. Ί

Q

V-M

«Μ

U

1н

д

Д

д

НЧ JO

и

о

д

Д

д

Ό

д

Z*S

/—ч '

/*Ч

х*ч

x—s

х*Ч

/*ч

/—V

х-ч

1

в

4

+

4-

4

4-

+

-ь

+

в

+

4

¹

+

в

ч«^

Ч.^

Ч^/

ч«/

ч«х

</

ч_х

Ч_Х

ч^

д

/~Ч

о

см

сп ь Q О

сп о 1

сч о Z

д и о о

см д и о

СП ь и Ч^

•'t

*Г» д X© Q

д

1

TF

сА а

Ч-Х’

«А ·« СП

1

о

1м

U

•-Н

и>

z

U

1

1 СП

1

тГ д

•’t

о

д

Д

Q

ω

д

о

д

д \0 о

д о

д v© U

1 ч· д *© о

’ ·’ СП д и

х© и

д S© О

1 сч

Q

д

Д

д

Д

д

Д

д

Д

д

η

СП

тГ

«л

чо

Г

О0

о

Ч

сч

СП

’ф

«л

40

г~

00

*4

^Ч

^ч

4Ч

v-Ч

^Ч

»Ч

сч

01-264-02

Съединенията съгласно изобретението са предмет на експерименти, които показват техните терапевтични свойства.

Така те са изследвани относно техния афинитет по отношение на никотинови рецептори съдържащи α₄β₂ субединица съгласно методите описани от Anderson and Arneric, Eur. J. Pharmacol (1994) 253, 261, и от Hall et al., Brain Res. (1993), 600, 127. Плъхове Sprague Dawley c тегло 150 до 200 g се декапитират и целият мозък се изважда, хомогенизира се в 15 обема 0,32 М разтвор на захароза при 4°С и след това се центрофугира при 1000 g в продължение на 10 min. Утайката се отстранява и надутаечната течност се центрофугира при 20000 g в продължение на 20 min при 4°С. Утайката се събира и се хомогенизира с помощта на мелница Polytron™ в 15 обема двойно дестилирана вода при 4°С и след това се центрофугира при 8000 g в продължение на 20 min. Утайката се отстранява и надутаечната течност и [ципестият слой (huffy coat) се центрофугира при 40000 g в продължение на 20 min, утайката се събира, суспендира се отнова в 15 ml двойно дестилирана вода при 4°С и се центрофугира още веднъж при 40000 g преди да се съхранява при -80°С. В деня на експеримента тъканта се размразява бавно и се суспендира в 3 обема буфер. 150 μΐ от тази мембранна суспензия се инкубира при 4°С в продължение на 120 min в присъствие на 100 μΐ 1 пМ [³Н]цитизин в краен обем от 500 μΐ буфер, в присъствие или отсъствие на съединението, което трябва да се изпитва. Реакцията се спира чрез филтриране на филтри Whatman GF/В™ предварително обработени с полиетиленимин, филтрите се промиват два пъти с по 5 ml от буфера при 4°С и задържаната радиоактивност върху филтъра се измерва чрез течна сцинтиграфия. Неспецифичното свързване се

01-264-02 • r·

опделя в присъствието на 10 μΜ (-)-никотин; неспецифичното свързване представлява 75-85% от общото свързване събрано върху филтъра. За всяка концентрация от изследваното съединение се определя процентът на инхибиране на специфичното свързване на [³Н]цитизин, след това се изчислява 1С₅₀, концентрацията на съединението, която инхибира 50% от специфичното свързване. 1С₅₀ стойностите на най-активните съединения от изобретението са между 0,08 и 1 μΜ.

Съединенията съгласно изобретението са изследвани ί също по отношение на техния афинитет спрямо никотинови рецептори съдържащи а7 субединица съгласно методите описани от Marks and Collins, J. Pharmacol. Exp. Ther. (1982), 22, 554 и Marks et al., Mol. Pharmacol. (1986), 30, 427. Мъжки OFA плъхове c тегло от 150 до 200 g се декапитират, целият мозък се изважда бързо, хомогенизира се с помощта на мелница Polytron™ в 15 обема 0,32 М разтвор на захароза при 4°С, след това се центрофугира при 1000 g в продължение на 10 min. Утайката се отстранява и надутаечната течност се центрофугира при 8000 g в © продължение на 20 min при 4°С. Утайката се събира и се хомогенизира с помощта на мелница Polytron™ в 15 обема двойно дестилирана вода при 4°С, след това се центрофугира при 8000 g в продължение на 20 min. Утайката се отстранява и ципестият слой се центрофугира при 40000 g в продължение на 20 min. Утайката се събира, суспендира се отново с 15 обема двойно дестилирана вода при 4°С и се центрофугира още веднъж при 40000 g в продължение на 20 min преди да се съхранява при -80°С. В деня на експеримента тъканта се размразява бавно и се суспендира в 5 обема буфер. 150 μΐ от тази мембранна суспензия се прединкубира при 37°С в продължение на 30 min, на тъмно, в присъствие или

01-264-02 • ·· ·· ·· »· • · · ф · · ф ··· • ··· ф ф фф · ·

отсъствие на съединението, което трябва да бъде изпитано. След това мембраните се инкубират в продължение на 60 min при 37°С на тъмно, в присъствие на 50 μΐ от 1пМ [³Н]а-бунгаротоксин в краен обем 250 μΐ от 20 mM HEPES буфер с 0,05% полиетилени мин. Реакцията се спира чрез филтриране на филтри Whatman GF/С™ предварително обработени в продължение на 3 h с 0,5% полиетиленимин. Филтрите се промиват два пъти с по 5 ml буфер при 4°С и радиоактивността задържана на всеки филтър се измерва чрез течна сцинтиграфия. Неспецифичното свързване се опделя в присъствието на α-бунгаротоксин при 1 μΜ крайна концентрация; неспецифичното свързване представлява приблизително 60% от общото свързване събрано върху филтъра. За всяка концентрация от изследваното съединение се определя процентът на инхибиране на специфичното свързване на [³Н]абунгаротоксин, след това се изчислява 1С₅₀, концентрацията от съединението, която инхибира 50% от специфичното свързване. 1С₅о стойностите ва съединенията съгласно изобретението са между 1 и 20 μΜ.

Съединенията от изобретението по подобен начин са изследвани по отношение на техния афинитет спрямо периферни никотинови рецептори от ганглионов тип съгласно метода описан от Houghtling et al., Mol Pharmacol. (1995), 48, 280-287. Капацитетът на едно съединение да измества [³Н]-епибатидин от мембраните на говежда надбъбречна жлеза е мярка ра неговия афинитет към този рецептор.

Говежди надбъбречни жлези, съхранявани при -80°С се размразяват и се хомогенизират с помощта на мелница Polytron™ в 20 обема от 50 тМ трис-HCl буфер с pH 7,4 при 4°С, след това се центрофугират при 35000 g в продължение на 10 min.

01-264-02 • ·· ·· ♦ · ·· ·· · ft · · · ft·· • ··♦ · · ·· · ·

Надутаечната течност се отстранява и утайката се суспендира отново в 30 обема от 50 тМ трис-HCl буфер при 4°С и отново се хомогенизира преди отново да се центрофугира при 35000 g в продължение на 10 min. Крайната утайка се смесва с 10 обема трис-HCl буфер. 100 μΐ от мембраната или 10 mg от прясна тъкан се инкубират при 24°С в продължение на 3 h в присъствие на 50 μΐ от 0,66 пМ [³Н]-епибатидин в краен обем от 250 μΐ буфер в присъствие или отсъствие на съединението, което трябва да се изпитва. Реакцията се спира чрез разреждане на пробите с 50 μΜ О трис-HCl буфер, pH 7,4, при 4°С и след това се филтрират върху филтри Whatman GF/С™ предварително обработени в продължение на 3 h с 0,5% полиетиленимин. Филтрите се промиват два пъти с 5 ml буфер и радиоактивността задържана върху филтъра се измерва чрез течна сцинтиграфия.

Неспецифичното свързване се определя в присъствие на (-)никотин при 2 тМ крайна концентрация; неспецифичното свързване представлява 30-40% от общото свързване събрано на филтъра. За всяка концентрация от изследваното съединение се определя процентът на инхибиране на специфичното свързване на [³Н]-епибатидин, след това се изчислява 1С₅₀, концентрацията от съединението, която инхибира 50% от специфичното свързване. 1С₅о стойностите на най-активните съединения от изобретението са между 9 и 20 μΜ.

Резултатите от предшестващите опити показват, че някои съединения от изобретението са селективни лиганди за α₄β₂субединиците на никотиновия рецептор.

Съединенията съгласно изобретението накрая са предмет на експерименти in vivo, които показват техните терапевтични свойства. Така например те са изследвани в модел

01-264-02 • ·

гореща плоча съгласно метода на Eddy and Leimbach, J. Pharmacol. Exp. Ther. (1953), 107. 385-393 c цел изследване и количествено опрделяне на възможен аналгетичен ефект. Мишки с тегло 20 до 30 g се подлагат на топлинно стимулиране чрез допир на лапите с плоча поддържана при постоянна температура 57,5°С чрез термостатирана водна баня. Измерва се времето на реакция към болката, което се показва чрез лижене на лапите или подскачане. Така след период на предварително третиране извършено по подкожен или орален път (като всяка партида е съставена от 8 животни за едно и също предварително третиране), мишките се поставят индивидуално върху плочата и се измерва времето за реакция към болката. Животното се отстранява от плочата незабавно след проява на болка. Максималното време на излагане на стимулиране е 30 sec. Средното време за реакция придружено от стандартна грешка на средната стойност (s.e.m.) се изразява за всяка партида. Извършва се непараметричен вариантен анализ (Kruskal-Wallis) върху цялата партида. Тест на Wilcoxon позволява сравняване на всяка третирана партида с контролната партида. Разликите се считат за статистически значими при 5% праг.

Това реакционно време се увеличава значително чрез аналгетици главно с централни ефекти.

Съединенията съгласно изобретението показват активност при този тест в дози от между 3 и 30 mg/kg при перитонеално или орално приложение.

Тези резултати подсказват използването на съединенията за лечение или предотвратяване на разстройства свързани с дисфункция на никотиновите рецептори специално на нивото на централната нервна система или сномашно-чревната система.

01-264-02

На ниво централна нервна система тези разстройства обхващат увреждания на познавателната способност, по-специално увреждане на паметта, но също и увреждане на вниманието свързано с болест на Alzheimer, с патологично стареене (свързано с възрастта увреждане на паметта, AAMI), с болект на Parkinson, с монголизъм (синдром на Down), с алкохолен синдром на Korsakoff и със съдова деменция (мултиинфарктна деменция, MID). Съединенията съгласно изобретението подобно биха могли да бъдат полезни за лечение на двигателни разстройства наблюдавани при болест на Parkinson или други неврологични болести като хорея на Huntington , синдром на Tourette, късна дискинезия и хиперкинезия.

Съединенията съгласно изобретението могат също да съставляват лечебно или симптоматично лечение на мозъчносъдови инциденти и мозъчни хипоксични епизоди. Те могат да се използват в случаите на психиатрични патологии: шизофрения, депресия, безпокойство, панически атаки, компулсивно и обсесивно поведение. Те могат да предотвратяват симптомите дължащи се на отказване от тютюн, алкохол и различни вещества предизвикващи зависимост като кокаин, LSD, канабис и бензодиазепини.

Накрая, те могат да се използват за лчение на болка.

На ниво стомашно-чревна система, съединенията съгласно изобретението могат да се използват за лечение на болестта на Crohn, на улцерозен колит, на синдром на раздразнени черва и на затлъстяване.

С това действие съединенията съгласно изобретението могат да се намират във всяка форма на състав подходящ за ентерално, парентерално или трансдермално приложение като

01-264-02 • ·· ·· ·· ·· · ··· ···· ···· • ··· «··· · · · • · Μ ······· · • * £7 ·- · · · · · · ··· ···*** ·· ·· ·· ··· таблети, таблети обвити в захар, твърди и меки желатинови капсули, суспензии за пиене или инжектиране или разтвори като сиропи или ампули, трансдермални пластири и т.н., комбинирани с подходящи ексципиенти и дозирани така, че позволяват дневно приложение на 0,01 до 20 mg/kg.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Съединение под форма на чисти геометрични или оптични изомери или смес от такива изомери с обща формула (I) в която

R.1 е водороден атом, (С1-С4) алкилова група, фенил(С1-С4) алкилова група, фенилхидокси(С1-С4) алкилова група, фуранил(С1-С₄) алкилова група или фуранилхидрокси(С1С₄) алкилова група,

R₂ е или водороден или халогенен атом или трифлуорометил, циано, хидрокси, нитро, ацетил, (Ci-C₆) алкилова група или (С1-С4) алкоксигрупа, или група с обща формула NR4R5, в която R₄ е водороден атом (С1-С4) алкилова група или (С1-С4) алканоилова група и R₅ е водороден атом или (С!-С₄) алкилова група, или R₄ и R₅ образуват с азотния атом, който ги носи, С₄-С₇пръстен, или фенилова или нафтилова група в даден случай заместена с халогенен атом или трифлуорометил, трифлуорометокси, циано, хидрокси, нитро, ацетил, (C^CJ алкилова, (C_t-C₆) алкокси или метилендиоксигрупа, свързани на 2-ро или 3-то място на фениловия пръстен, и

R₃ е водороден атом, халогенен атом или (С1-С4) алкилова група, във форма на основа или на присъединителна с киселина сол.
2. Метод за получаване на съединения съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съединение с обща формула (IV)

01-264-02 (IV) в която R₂ и R₃ са дефинирани в претенция 1, се подлага на дехидратация в кисела среда с последващо прегрупиране при висока температура, като се получава съединение с формула (1а) (1а) в което, ако се желае, заместителите R₂ и R₃ се модифицират и/или се вкарва заместителят Ri както е дефиниран в претенция 1.
3. Лекарствено средство, характеризиращо се с това, че съдържа съединение съгласно претенция 1.
4. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че съдържа съединение съгласно претенция 1, заедно с ексципиент.