Фелдшпат
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Фелдшпат | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Твърдост по Моос | 6 |
| Фелдшпат в Общомедия | |
Фелдшпатът принадлежи към групата на скалообразуващите минерали.[1][2] Използва се предимно в индустрията, свързана с производството на стъкло.
Приложение на продукта
[редактиране | редактиране на кода]Фелдшпатът е ценна съставка в сместа за приготвяне на стъкло и представлява 10 до 15% от дозата. Използва се заради алуминия, който съдържа, както и способността му да действа като спойка.
Частта на алуминия е над 19%, което спомага на произведеното с него стъкло да устои на термален шок. Фелдшпатът като спойващ агент позволява на производителя на стъклото да намали температурата на кипене на кварца и му позволява да контролира вискозитета на готовото стъкло.
Фелдшпатът може да се използва и в производството на бои, пластмаси, керамични плочки и глазури.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]| Съставка | Съдържание |
|---|---|
| Al2O3 | 19,92 % |
| SiO2 | 67,52 % |
| Na2O | 10,73 % |
| LOI | 0,28 % |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Feldspar Group // mindat.org. Посетен на 2024-04-27. (на английски)
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 427.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 104-105. Посетен на 8 март 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 356-366.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 325-330.
- Костов-Китин, Владислав. Фелдшпатова група Feldspar Group // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 651 - 653.