REDDE RATIONEM Кратък пътеводител към значението на славянските текстове съставен от Уилям Р. Федер Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" Научен център "Преславска книжовна школа" Шумен, 2011 СЪДЪРЖАНИЕ Предисловие 5 Глава 1. Прочит с оглед на статиката на текста 6 Словото за милостивия Созомен и свидетелствата за него Словото по двата сборника от XV–XVII в. Словото по двата сборника от XI–XV в. Словото по реконструкциите и староверския Цветник Словото по гръцката творба и славянския ѝ превод 7 17 26 37 46 Глава 2. Прочит с оглед на динамиката на текста 65 Глава 3. Трансмисията на славянски текстове и книги 92 Спънки в ръкописната трансмисия на текстовете Психологични механизми на четене и възпроизвеждане на текст Поправка и редакция Трансмисията на славянски книги 93 96 101 110 Глава 4. Моделиране на славянските текстове 117 Съкращения 131 Литература 132 Словоуказател 143 Предметен показалец 166 5 6 Историята се повтаря. Историците се повтарят един друг. Филип Гедала Ръкописите се повреждат от времето, а текстовете се покваряват от хората, които ги преписват: трансмисията травмира текстовете. Филологът има призванието да ги лекува по Хипократовата трихотомия анамнеза – диагноза – терапия, без да им причинява вреда. Тази книга има за цел да покаже пътя, по който да се лекуват травмите от трансмисията в славянските текстове. Тя ползва за пациент Словото за милостивия Созомен, влязло ок. 930 г. в Княжия изборник на цар Петър, но още преди това вече претърпяло видоизменение през превод и редакция. Redde rationem избирам за заглавие на книгата в значението «възвърни смисъла», въпреки че св. Йероним в Лк 16:2 с него превежда δὸς τὸν λογαριασμόν «дай сметката» и че съществуват десетки други начини да се тълкува призивът. Думите в старите текстове са натоварени с много повече значения от съвременните, защото са по–малобройни: преди десет хилядолетия евразийците са описвали света и каквото се върши в него с 203 едносрични думи (Андреев 1986); класическият и христиaнският латински имат около 50 хиляди думи; а в наши дни няма преводач, който ще купи речник на еропейски език, ако не съдържа повече от 300 хиляди. Повишената многозначност на старите текстове е най–уязвимото им място: там е най–голяма опасността филологът неволно да причини вреда на пациента с анахронизми в диагнозата си. Основният текст на книгата беше публикуван най–напред на руски (Герд 2003). Очевидно не му беше нито мястото, нито времето на това издание, защото то е останало без отклик до ден днешен. Освен това трансмисията на текста от компютър на компютър е причинила тежки травми и на гръцкия, и на глаголическия текст, а на места дори и на редовния. Давам си сметка, че преизданието е вид повторение, обаче се утешавам с мисълта, че осъвременяването на бележките и библиографията, новият словоуказател и предлагането му на кръг от по– подготвени читатели ще го оправдаят. Deerfield, IL в деня на свети Григорий Двоеслов 2010 г. 7 Глава 1 Прочит с оглед на статиката на текста Филологията е изкуството да се чете бавно Роман Осипович Якобсон (с препратка на Л.В. Щерба) С кой текст да започне филологът работата си? С важен, подсказва традицията на науката, като че ли има текстове, чието проучване не може да се отложи. И с какво да започне? С най–старото свидетелство, пак подсказва традицията на науката, като че ли възрастта на свидетелството предопределя качеството на показанията. Това може да звучи убедително за историка, но не и за филолога. Той най–успешно работи там, където данните са в изобилие и разнообразие (а такова не прeдлага оскъдният най–стар пласт на славянската писменност – kanonът на старославянските ръкописи1). Като започне с най– младите по възраст свидетелства, той ще се убеди, че пътят в дебрите на историята е сложен и че показанията на най–старото свидетелство не са евангелска истина2. Слово за милостивия Созомен и свидетелствата за него Глупое дѣло, еже читать, а не разумѣть Авраамий Фирсов Нека да отворим наслука един печатен староверски Цветник от ХІХ в. На л. 305б–307б се оказва Слово за милостивия Созомен (вж. следващите страници). Като го четем, веднага се сблъскваме с проблеми на разбирането на текста3. 1 В разрез с общофилологическата прaктика понятието «кaнон» тук се основaва не нa текстове, a нa ръкописи (вж. Марти 1988). Слaвянските ръкописи, очевидно, прекалено рaно са попaднали в ръцете на изключително добри лингвисти, без да се дочака рaзрaботката на основните въпроси на историята на текстовете (вж. ярки примери на тaкъв подход в сборника Жуковская 1987). 2 За това убедително предупреждава Пасквали 1974: 43–108. 3 Разбирането íà âúòðåøíàòà åäíîðîäíîñò íà òåêñòà се задълбочава с конкор-дaнс на словоформите, à ðàçáèðàíåòî íà âúòðåøíàòà ìó ëîãèêà – ñ ïðåâîä íà ñú,âðåìåíåí åçèê. УВОД 9 ГЛАВА 1 10 УВОД 11 ГЛАВА 1 12 УВОД 13 ГЛАВА 1 Главните въпроси са следните (препратките към текста, както е прието по традиция, сочат листа; «б» бележи обратната страна на листа, тук – страницата отдясно; след двоеточието се сочи редът): 12–13 – и совлекъ с) негѡ ѡдѣѧнїе єгѡ и даде ємꙋ свое – Защо да съблече бедния? И защо преди даде има съюз и? бл.305б: 15–16 – малѡ ꙋснꙋвъ· бывъ въ восторꙁѣ – Защо са съвместени две причастия? вл.306: 5 – в) версѣхъ тѣхъ – Какво сочи указателното местоимение? гл.306: 6 – молчанїѧ не имꙋще – С какво се свързва окончанието –е (мъжки род, множествено число)? дл.306: 8 – садовїе же колебахꙋ сѧ – Защо събирателното садовїе, а не множественото число сады? ел.306: 11–13 – прїидоста к) столпꙋ... и скважнею ѹꙁрѣ ины двери – Защо да се гледа през дупка в стълба, а не покрай него? И на какво е противопоставено прилагателното ины? жл.306: 13–14 – ѕѣлѡ преславны – Не е ли плеоназъм? зл.306б: 5 – поставиша ларцы – Защо оттука ковчеги стават ларцы? ил.306б: 7 – ждахꙋ... прїити – Защо жьдати се съчетава с инфинитив? йл.306б: 9 – держащым ларцы – Как ще ги държат, ако са ги свалили? кл.306б: 11 – что сѧ ємꙋ хранитъ свита· понеже помилова нищаго – Каква е синтактическата структура на изречението (что не е съюз)? И защо да се говори за една «свита», ако те се оказват над хиляда? лл.306б: 14 – срачицы· и свиты царѣскїѧ – Защо членувана форма? мл.306б: 15 – простирахѹ и глаголюще – Съюз ли е и? нл.306б: 16 – ѹгодно ли ти сꙋть – Какво е ѹгодно, наречие или прилагателно (среден род, единствено число)? ол.307: 5 – гл҃аше ємꙋ – Кой говори, каженикъ ли? Нали повелѣваѧи агг҃лѡмъ започва да говори чак след това. пл.307: 10–11 – мѧ ѡдѣ нага сꙋща – Как бедният може да е бил гол, ако Созомен го е съблякъл? рл.307: 15–16 – тако ли есть иже творѧтъ милостыню нищымъ; – Каква е синтактическата струкура на въпроса (; = въпросителна)? сл.307б: 5–6 – егда бо во мꙁды мѣстѡ сꙋгꙋбꙋ тщетꙋ прїимеши; – Какво значи въпросът? тл.307б: 12–13 – тои же сонъ видѣвъ· и ѹтрѣ воставъ раꙁдаѧ имѣнїе – Причастие ли е раꙁдаѧ или лична форма? Освен това възникват въпроси по съставянето и оформянето на книгата. Според бележката в полето до заглавиeто, текстът е взет от Проал.305б: 14 УВОД лог за месец август, л.867. Кой е този Пролог? И защо лист 306 носи номер те҃ (= 305)?4 На кого да зададем тези въпроси (освен последните два), не знаем – дали на съставителя на Цветника, или на съставителя на Пролога, или пък на някой друг, – защото нямаме представа, кои от тях се отнасят и до другите свидетелства. Трябва да се съберат и да се проучат колкото е възможно повече свидетелства за текста5, които може да се намерят по описания6 и изследвания7. При това не бива да се задоволим само с разночетения или само с началните и крайните думи на статиите, а сме длъжни да съберем пълни възпроизведения или записи на текста8, тъй като в хода на проучването и дори след завършването му непременно ще възникват въпроси по текста като цяло, отговори на които изборна документаКъм края на нaбора вероятно не са стигнали букви ѕ и зa текста, и зa номерaцията на листата и поради това и л.305, и л. 306 носят номер те҃. 5 Като свидетелствa на текста трябва да се разглеждат не само пълните му преписи и издaния, но и извадки и цитaти от него, но за да се намерят те се изисква ерудиция и късмет. 6 Зa две столетия нaучно издирване на слaвянското книжовно нaследство не е описaнa дори половината от архивните единици; най–пълно са описaни глaголическите ръкописи. От описaнията е публикувaнa само незнaчителнa чaст (вж. Гримстед 1972–1981 и Бегунов 1963 с допълненията в сп. Полата книгописная); многo от тях трябва да се ползват в кaртотеките на хранилищата. Лихaчов 1983: 121 с прaво препоръчва «постaвить перед ВАКом въпрос о рaзрешении допускaть к зaщите хорошо сделaнные нaучные описaния рукописей». 7 Спрaвки по нaучната литерaтура за слaвянското книжовно нaследство се правят по библиографски дaнни (вж. ретроспективната библиография на сайта <http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=8553> и текущите библиогрaфии в нaучните списания) и по други показатели (вж. КМБ, КМЕ, СКК, СЛЕР); по архивна единица, по примера на библиогрaфиите в сп. Polata knigopisnaq 5 и 9, справки са възможни само по най–старата чaст на нaследството (вж. СК). Рaзвитието на интернета и средствата за aрхивирането на мaшиночитaеми текстове и тяхната обмянa незaвисимо от конкретната форма на зaписа (вж. Бирнбаум 1995, Милтенова 2000 и стрaницата <www.tei-c.org>), в нaши дни откривa възможности да се обединят или най–малко уподобят мaшиночитaеми библиогрaфски дaнни както на изследовaтелите, така и на хранителите. 8 Зaписването може да се облекчи, като при четенето на първото свидетелство се изготви мaшиночитaем шаблон, по който диференциaлно се зaписват остaналите. Необходимо е обаче внимателно да се сверява всеки зaпис (най–добре в разпечатан вид) с оригинaла на съответното свидетелство, защото диференциaлото зaписвaне крие в себе си опaсност от всевъзможни контaминaции поради недоглеждане. 4 15 ГЛАВА 1 ция няма да даде. Освен това трябва да се обръща внимание и върху данните за историята на текста извън самия него, върху начина на изготвянето и структурата на книгата9. Всичко това изисква време и пари10. Още повече усилия изисква отъждествяването на съставителите на печатни и ръкописни книги и определянето на техния принос в текста на всяко свидетелство, т.е. отделянето на общото от частното, на свидетелството от самия текст. Но всичко това е наложително да се направи, защото без колкото може по–пълно привличане на свидетелствата, без внимателното четене и сравняване на разминаващите се, нерядко и взаимно противоречащи си данни няма да успеем напълно да разкрием самия текст. Тук трябва да признаем, че книгата не отговаря на тези строги изисквания. Тъй като нашият текст на времето беше в периферията на изследване по една друга тема, не стигнаха нито време, нито пари да съберем систематично данните от други издания на Цветника и на Пролога и на ръкописи от двата типа книги (само те могат да дадат отговор на предпоследния въпрос). Макар опитът да подсказва, че в печатните Цветници няма да открием свидетелства със съществени разлики от нашето и че по–малко проблематични свидетелства ще открием в Пролога – източника на Цветника, достоверни данни за развитието на текста в печатните му свидетелства се очаква да се открият. Колкото и да е странно, благодарение на изследването по друга тема се намериха три ръкописни свидетелства за нашия текст извън Пролога. На разгледаното току–що свидетелство даваме сигла П: П староверски Цветник, Почаев 1813–1814 гг.11, л. 305об–307об. И на другите даваме сигли заради по–удобно препращане: С ркп. С.–Петербург РНБ Софийск. 1391/II (втора част на конволют от три части)12, ХVI–ХVII в., 427 л. – Патеричен сборник: л. 294б– Трябва да се види, например, дали няма разлики в оформянето на текста, не са ли изгубени (или добавени) листове, а това може да стане само по пътя на аутопсията (лично запознаване с архивната единица). 10 Работата с архивни единици в наше време значително се улеснява от дигиталните библиотеки на ръкописни книги, от които първата, библиотеката на св. Троицко–Сергиева Лавра <www.stsl.ru>, беше създадена през 2002 г. по инициатива на епископ Теогност. 11 Описaние: Вознесенский 1991: № 101; вж. Вознесенский 1996: 146. 12 Описaние: Абрaмович 1907: 299. 9 16 УВОД 296 О ркп. Саратов НБСГУ 45, ХV–ХVI в., 363 л. – Златоструй и гномологий: л. 303г–305а13 К ркп. С.–Петербург РНБ Кир.–Белозерск. 22/1099/III (трета част на конволют от три части) ХV в., 514 л. – Месецослов, Устав, Аскетичен сборник: л. 306–б Освен това се намериха две свидетелства за заглавието, обаче без последващия го текст: Л ркп. Москва ГИМ Воскресенск. бумажн. 11014, първа част на конволют от две части, ХVI–ХVII в., 143+335 л. – Аскетико–хомилетичен сборник: л. 56 – иже во ст҃ыхъ ѿца нашего нифонта поѹчение Н ркп. С.–Петербург РНБ Погодин 103215, ХV в., 252 л. – Аскетико– хомилетичен сборник: л. 135 – бл҃жнаго нифонта чернориꙁца Накрая широко известно шесто, най–старо и знаменито свидетелство: И ркп. С.–Петербург РНБ Эрмитажн. 2016, 1076 г., 277 л. – Гномологий (Изборник 1076 г.): л. 269–275б. Към него има два паралелни преписа, за съжаление дефектни: Я ркп. на манастира Язак в Славония, ХIV в., чийто първи лист е запазен в копие в естествена големина от ръката на Осип M. Бодянський 1840 г. (ркп. Киев, IУЛ, Ф.99, 206(4308), л.48; съдържа само заглавие Иꙁборникъ и свидетелство 117) Б ркп. София НБКМ 43318, 1582 г., 172 л. – Аскетико–хомилетичен сборник: л. 156б–159б (без край, съдържа само заглавие Иꙁборникь и свидетелство 1–1919) Не са многобройни свидетелствата и съблазнително е те да се разглеРъкописът е оформен с по две колонки нa стрaница, a и b нa лицевата страна, v и g нa обратнатa. Описaние: Мушинская 2009: 44–45. 14 Описaние: Амфилохий 1876: 116. 15 Описaние: Копреевa 1979. 16 Описaние: СК № 5, издaние: Мушинская 2009; aнглийски превод с коментaр Турилов 1994. 17 Издaние: Ангелов 1979. Курсивни цифри – текстологични координaти (вж. бел. 25) на Изборника от 1076 г., въведени в издaнето Турилов 1994. 18 Описaние: Цонев 1910, издaние: Ангелов 1979. 19 Вж. Турилов 1994: xxvii, 3–6. 13 17 ГЛАВА 1 ждат всички заедно. По примера на военно–полевата хирургия можем да направим триаж20, за да определим перспективността и реда на лекуването, от който обаче произлиза само най–едро групиране. По– добре е да следваме примера на генетика, който търси пътищата за предаване на генетичното заболяване от поколение на поколение, и да постъпваме предпазливо и с внимание към детайлите. Първата ни задача е да идентифицираме и отстраним от набора онези свидетелства, които са преписани едно от друго и чиито показания нямат самостоятелна ценност21. Започваме четенето със свидетелствата, които по филологическата ни интуиция най–много си приличат, като се стремим да отделим в тях частното от общото, наследеното – парадозата22. Четенето с оглед на статиката на текста, т.е. на първоначалното му състояние, ни кара да моделираме изворите, от които са черпили свидетелствата, и историческото им развитие. При това се ръководим от три основни правила: 1 всички свидетелства са равни, но нито едно не е равно на самия текст; 2 всички разминаващи се четения са равни и могат или не могат да отразяват четенето на оригинала; 3 на по– младото поколение не бива да се приписва това, което може да се приписва на по–старото (и обратно). Въздържаме се от оценката на качеството на четенията, докато завършим анализа на всичките свидетелства. Последното е съществено в случаите, когато те се разминават рязко или си противоречат: често пъти те сочат фундаментална трудност в разбирането на извора и трябва да се трактуват с особено внимание. Ако се спазват правилата, моделирането става верен посредник за изясняването на съотношенията между свидетелствата. Обрaзец на триаж вж. у Федер 2005: 29–30. Eliminatio codicum descriptorum е отговорна зaдaчa: нейният aбсолютен критерий е отсъствието в апографа на по–добро, т.е. по–изконно, четене (Уест 1965: 32–33). Ако за четене не се приемат конкретните нaписaния (те са носителите на информaция), неизбежно изниква огромно количество дублетни свидетелства: Джaмбелукa–Коссовa 1980: 57–72 в корпуса на трaктaтa О писменехъ отбелязва 12 дублети, докато при точен aнaлиз се оказват не повече от три (вж. Федер 1999: 40–44). 22 Терминът принaдлежи на Уест 1965: 53–54. 20 21 18 Словото по двата сборника от XV–XVII вв. Но разума читаемаго в неи вѣдати невозможьно Авраамий Фирсов Свидетелствата С и К (вж. стр.14–15) изглеждат по–близки едно до друго и по–различни от останалите. Нека да видим, дали интуицията ни ще се потвърди, или не. И ако е така, независими ли са четенията на по–ранен извор, или са преписани едно от друго? За това подлагаме на сравнителна оценка двете свидетелства и моделираме резултатите ѝ в реконструкция, която ще назовем e. Ако тя напълно съвпада с С или с К, едно от тях е антиграф, а другото апографът му, който в по–нататъшното изследване няма да играе самостоятелна роля, защото просто дублира друго свидетелство. Като реконструираме, разглеждаме еднакво всичките нива на текста, между които и графиката (червенослова предаваме с главни букви), и правописа, и пунктуацията (предаваме не формата на знаците, а само мястото им с точка в средата на реда ·). При реконструкцията се ръководим от три правила: 1 което не се разминава в свидетелствата, издигаме в извора; 2 ако свидетелствата се разминават, избираме от тях най–правилното и най–пълното четене, като при всеки избор проверяваме вероятността на обратното развитие на текста (избраното четене подчертаваме и, ако се налага, коментираме избора); 3 ако свидетелствата си противоречат, търсим четене, което ще обясни и ще снеме противоречието23. Там, където не е ясно дали в едно от свидетелствата са добавени данни или са пропуснати в друго, приемаме, че пропускът е по–вероятен от добавка. По такъв начин реконструкцията ни на първо време ще даде максимален текст; по–нататъшното проучване ще ни предостави достатъчни възможности да преразглеждаме решенията си в светлината на нови данни. В хода на прочита идентифицираме и цитатите от други текстове, преди всичко от Светото Писание24. Накрая си даваме сметка, че реконструкцията ни ще пред23 Прaвилaта 2 и 3 имат вaжнo типологично знaчение: внимaтелното проучване на посочеността на промени в рaзвитието на текстa дaва достоверни дaнни относно отношението на преписвачите, техните технически похвати за препредаване на текстa и тяхната лингвистична и текстова компетентност (вж. гл. 3). 24 За проблемите на идентификaция вж. Бaбaлиевскa 1998. Идентификaцията на цитaти има знaчение при отъждествяването на творбата и устaновяването на системата на зaмислите на автора (вж. Пикио 1993: 385–435). Библейските цитaти се идентифицират по печaтна Симфония или по мaшиночитaем текст на Библията ГЛАВА 1 ставя единичен ръкопис само в случай, че тя напълно съвпада със С или К. Ако това не е така, напълно възможно е белезите ѝ да са се получили в хода на последователното преписване. Тук се появява следното техническо затруднение. Горе, при обсъждането на П, можахме да ползваме кодикологични координати (лист, ред), които са присъщи на всяка архивна единица. Тук обаче имаме работа не само с различни архивни единици, но и с неоформена в материален кодекс реконструкция. Нататък текстът изисква своята адресация, независима от който и да е уникален ръкопис, и трябва да му наложим текстологични координати25, чиято най–проста форма се състои в последователна номерация на произволно отграничени синтагми (на заглавието даваме адреса 0). 0 e СЛОВО О СОꙀОМОНѢ· ꙖКО ДАꙖИ МЛСТЫНЮ НИЩЕМꙋ· БГУ В ꙀАЕМЬ ДАЕТЬ· И СЪТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТЬ· S СЛОВО О СОꙀОМОНѢ· ꙖКО ДАꙖИ МЛСТИНЮ· СОВТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТЬ· K СЛОВ О СОꙀОМОНѢ· ꙖКО ДАꙖ МЛСТНЮ НИЩЕМꙋ БГУ В ꙀАЕМЬ ДАЕТЬ Приемаме, че С и К (успоредно с П) запазват по половина от заглавието. Приемаме също, че С совторицею пази следа на ъ и че написанията К ꙁаемь даеть не са иновации, а запазват ь от антиграфа (вж. и 2 вь, 58 агг҃лмь, 72 тьщетѹ)26. Идентифицираме даꙗи млстыню бгу в ꙁаемь даеть като цитат от Притчи 19:17, а и съторицею прииметь като цитат от Евангелие от Матей 19:29. 1–3 e Бѣ нѣкто чл҃вкъ живы вь іерслмѣ именем соꙁомонъ· тъ иды нѣкогда сквоꙁѣ град· S Бѣ нѣкто чл҃вкъ живыи въ іерслмѣ именем соꙁомонъ· идыи нѣкогда сквоꙁѣ град· K Бѣ нѣкто чл҃къ живы вь ерслмѣ именем соꙁомонъ тъи иды сквоꙁѣ град· S добавя пропуснатата дума над реда. с контекстно–чувствителна прогрaмaтура за търсене (нaпр., Accordance <www. gramcord.org>); цитaти от други съчинения, за съжaление, не се определят лесно, защото съществуващите речници не сочат творби, а преписи. 25 В изследването на един текст по много свидетелствa кодикологичните координaти съществено зaтъмняват отношенията. Нaпример, азбучно–анонимната сбирка Apophthegmata Patrum (Азбучно–Йерусалимски патерик) съдържа над 1700 aпофтегми; Бусѐ 1923, съпоставил гръцките сбирки по лист и ред, напълно е замъглил структурата на сбирката и фaктически е зaбавил проучването ѝ, докaто Ги 1962 пръв въвежда текстологични координaти. 26 В С по–скоро е ставало поправяне нa ъ, вж. грешките в 11 25. 20 СОФИЙСКИ И КИРИЛОБЕЛОЗЕРСКИ СБОРНИК 4–6 e ѹсрѣте нища скорбѧща· и совлек) сѧ дасть емѹ одѣанїе свое· и ѿиде в пꙋть свои· S ѹсрѣтѣ нища скорбѧща· и совлек сѧ дасть емѹ ѡдѣанїе свое и ѿиде в пꙋт свои· K ѹсрѣте нища скорбѧща и совлек) сѧ дасть емѹ одѣанїе свое· и ѿиде в путь свои На 55 случаи [u] С дава 14, а K 9 ꙋ27, а монографичното ꙋ нито в C, нито в К може да се свърже с икономисване на място към края на реда; поради това разглеждаме монографичното написание [u] като запазено от антиграфа. Тук e предлага явно по–добро четене, отколкото П (въпрос а). 7–9 e бѣ же в) жатвѹ· и дн҃ь ѹже преклонил) сѧ къ вечерꙋ· и мало ѹснѹвъ· бѣ же в) жатвѹ и дн҃ь ѹже преклонил) сѧ къ вечерꙋ· и мало ѹснѹвъ К бѣ же в жатвѹ· и дн҃ь преклонил сѧ на вечеръ и мало ѹснѹлъ· С Приемаме, че С запазва къ вечерꙋ (в съответствие с П). 10–11 e быс въ въсторꙁѣ· и ѡбрѣте сѧ при нѣкоемь домꙋ чюднѣмь· С быс въ истѹпленїи· и ѡбрѣте сѧ при нѣкоемъ домꙋ чюднѣмъ· К быс всторꙁѣ· и ѡбрѣте сѧ при нѣкоемь домѹ· чюднѣмь С добавя пропуснатата морфема над реда. Приемаме, че К запазва изконното въсторꙁѣ (успоредно с П). Тук e предлага явно по–добро четене, отколкото П (въпрос б). 12–14 e в нем)же бѣ свѣт превеликъ· и сади всѧци· раꙁлично овощье имꙋще· и бл҃гоѹханїе много С в нем)же бѣ свѣт превеликъ· и сади всѧци раꙁлично овощїе имꙋще· и бл҃гоѹханїе много K в немже бѣ свет превеликъ· и сади всѧции· раꙁлично ѡвощье имѹще· С добавя пропуснатата дума над реда. Приемаме, че С запазва израза и бл҃гоѹханїе много (успоредно с П бл҃говонны). 15–16 e и вѣтви до ꙁемлѧ прѣкланѧхѹ сѧ· и п)тицѧ многообраꙁны сѣдѧхѹ в) нихъ· и вѣтви до ꙁемлѧ прикланѧхѹ сѧ· и п)тица многоѡбраꙁны сѣдѧхѹ в) них)· К и вѣтви до ꙁемлѧ прекланѧхѹ сѧ· и птици многообраꙁны сѣдѧхѹ в нихъ· С 27 В К по–скоро е ставало поправянето нa ѹ. Оттук нататък трябва да се има предвид, че като приемаме едно явление зa запазено от изворa, едновременно приемаме другото зa променено. Но промени ще ни интересуват само след гл. 1. 21 ГЛАВА 1 Приемаме, че противоречието на С и K отразява написанието ѣ в прѣкланѧхѹ и ѧ в пCтицѧ. Тук e предлага явно по–добро четене, отколкото П (въпрос в). 17–18 e и пѣс поѫще краснѹ· молчаниꙗ не имѹщѧ· С и пѣс поꙗще краснѹ· молчанїа не имѹщи· К и пѣс поюще краснѹ· молчаниꙗ не имѹщю Приемаме, че противоречието на С и K отразява написанието ѫ/ѧ в поѫще и имѹщѧ. Тук e предлага явно по–добро четене, отколкото П (въпрос г). 19–20 e ꙗко слышанѹ быти гл҃су ихъ ѿ ꙁемлѧ до нб҃се· сади же колѣбаше сѧ ꙗко слышꙗнѹ быти гл҃сѹ ихъ ѿ ꙁемлѧ до нбси· садъ же колѣбаше сѧ К ꙗко слꙑшанѹ быти ѿ ꙁемлѧ гл҃су ихъ до нб҃се· сади же колѣбаше сѧ С Приемаме, че С запазва израза ѿ ꙁемлѧ до нб҃се (успоредно с П), а K запазва множественното число сади, което не може да се обясни като иновация28. 21–22 e въ славѣ велицѣ стоꙗ· си же емѹ видѧщꙋ· С въ славѣ велицѣ· сїа же емѹ видѧщѹ· К в славѣ велицѣ стоꙗ· си же емѹ видѧщю· Приемаме, че K запазва неслетия в сїа израз стоꙗ· си. 23–24 e прїиде нѣкьи каж)никъ к немѹ· и гл҃а емѹ соꙁомоне иди въ слѣдъ мене· С прїиде нѣкїи каж)никъ к немѹ· и гл҃а емѹ соꙁомоне иди въ слѣд менѣ· К приде нѣкы кажник к немѹ и гл҃а соꙁомоне иди в слѣдъ мене· Приемаме, че K запазва отражение на ь в нѣкьи (вж. и коментара към 0). 25–26 e и прїидоста къ столпью ꙁлатомь покровенꙋ· и скважнею ѹꙁрѣ ины двери· и прїидоста ко столпїю ꙁлатомъ покровеннꙋ· и скважнею ѹꙁрѣ ины двери· К и придоста к) столпью ꙁлатомь покровенѹ· и скважнею ѹꙁрѣ ины двери С Тук e предлага явно по–добро четене, отколкото П (втората част на въпроса е). 27–28 e и полаты ꙁѣло славны· и ꙁрѧщꙋ соꙁомонѹ тамо· и полаты ꙁѣло славныи· ꙁрѧщѹ же соꙁомонѹ тамо· К и полаты ꙁѣло славны· и ꙁрѧщю соꙁомонѹ тамо С Тук e предлага явно по–добро четене, отколкото П (въпрос ж). 28 сѧ. В С садъ разглеждаме кaто приагждане към единственното число колѣбаше 22 СОФИЙСКИ И КИРИЛОБЕЛОЗЕРСКИ СБОРНИК 29 e и се иꙁидоша ѿ полатъ тѣхъ мѹжи крилати· С и се иꙁыдоша ѿ полатъ тѣх мѹжїе крилати· К и се иꙁидоша ис полатъ тѣхъ мѹжи крилати· Приемаме, че K запазва предлога ѿ (успоредно с П). 30–31 e свьтѧще сѧ ꙗко слн҃це· носѧще ковчегы· д҃· С свѣтѧще сѧ ꙗко сол)н)це· носѧща ковчегы· д҃· К свьтѧще сѧ ꙗко слн҃це· носѧще ковчегы· д҃· Приемаме, че К запазва съкращение слн҃це (написанието в С е свързано с края на реда: солC|нCце). 32 e егда же чюдныѧ ты двери миноваахѹ агг҃ли С егда же чюдныꙗ ты двери миноваахѹ· агг҃лы К егда же чюдныꙗ ты двери миновахѹ агг҃ли 33 e раꙁѹмѣ соꙁомонъ· ꙗко к немѹ бѧхѹ идꙋще· раꙁѹмѣ соꙁомонъ· ꙗко к немѹ бѧхѹ идꙋще· К раꙁомѣ соꙁомонъ ꙗко к немѹ бѧхѹ идѹще· С 34–36 e и противꙋ емꙋ ставше поставиша ларци· и ждахѹ нѣкоего вельможи прїити к) ним· С и противꙋ емꙋ ставше поставиша ковчегы· и ждахѹ нѣкоего вельможи прїити к ним· К и противѹ емѹ ставше поставиша ларци· и ждахѹ нѣкоего вельможи прити ко мнѣ· Приемаме, че К запазва ларци29 (успоредно с П). 37–38 e и видѣ соꙁомонъ· и се мꙋжь красенъ иꙁиде ѿ полатъ тѣхъ· С и се мѹжь красен иꙁиде ѿ полатъ тѣх· К и видѣ соꙁомонъ· и се мꙋжь красенъ иꙁиде ѿ полатъ тѣхъ· 39–40 e и прииде къ агг҃ломъ держащимъ ларци· и прїиде къ агг҃лом держащимъ ковчегы К и прииде ко агг҃ломъ держащимъ ларци· С 29 С рaзпрострaнява ковчегы от 31 на 35–40, но остaвя без промяна ларцевъ 46. 23 ГЛАВА 1 41–44 e и реч покажите чл҃вкꙋ семꙋ· что емꙋ хранит сѧ свитъ· понеже помилова нищаго· С и реч покажите чл҃вкꙋ семꙋ· что емꙋ хранит сѧ свит· понеже помилова нищаго· К и реч покажите чл҃вкѹ семѹ· что емѹ хранит сѧ свитъ· помилова нищаго· 45–48 e и ѿкрыша единъ ѿ ꙁлатыхъ ларцевъ· и начаша иꙁлагати срачицѧ и свиты црсскыꙗ· С и ѿкрыша единъ ѿ ꙁлатых ларцевъ· и начаша иꙁлагати срачица и свиты цсрскыа· К и ѿкрыша едїнъ ѿ ꙁлатыхъ ларцевъ· и начаша иꙁлагати срачици свиты цсрскыꙗ· Приемаме, че противоречието на С и К отразява написанието ѧ в срачицѧ. 49–50 e и простирахѹт ꙗ пред нимь гл҃юще· гси соꙁомоне С и простирахѹт ꙗ пред ним гл҃юще гси соꙁомоне К и простирахѹть ꙗ пред нимь гл҃ще· г҃и соꙁомоне 51 e ѹгодна ли ти сѹт пред очима твоима· С ѹгодна ли ти сѹт пред ѡчима твоима· К не ѹгодны ли ти сѹт пред очима своима Приемаме, че С запазва ѹгодна без не (успоредно с П)30. Тук e предлага явно по–добро четене, отколкото П (въпрос н). 52–53 e он же рече нѣсмь достоинъ ни на стѣнь ихъ ꙁрѣти· С ѡн же рече нѣсмь достоинъ ни на стѣн ихъ ꙁрѣти· К он же реч нѣсмь достоинъ ни на стѣнь их ꙁрѣти· 54–55 e каꙁахѹ же ему пестрыꙗ и ꙁлатыꙗ· и быс число ихъ до тысѧщѧ· С каꙁахѹ же емѹ пестрыꙗ и ꙁлатыꙗ· и быс число ихъ до тысѧща· К каꙁахѹ же ему· пестрыꙗ и ꙁлатыꙗ· и быс число их до тысѧщи· Приемаме, че противоречието на С и К отразява написанието ѧ в тысѧщѧ. 56–57 e гл҃аша емѹ даꙗ нищемꙋ сторицею прїиметь· и животъ вѣчьныи наслѣдить· С гл҃аша емѹ даꙗ нищемꙋ сторицею прїиметь· и животъ вѣчныи наслѣдить· 30 К изглежда е пригодил ѹгодны към 48 срачици свиты. 24 СОФИЙСКИ И КИРИЛОБЕЛОЗЕРСКИ СБОРНИК К гл҃аша емѹ даꙗ нищемѹ сторицею приметь и животъ вѣчьныи наслѣдить· Тук e предлага явно по–добро четене, отколкото П (въпрос о). 58–59 e гл҃а емѹ повелѣваꙗ агг҃лмь· тебѣ гл҃ю соꙁомоне· гл҃а емѹ повелѣваꙗ агг҃лмь· тебѣ гл҃ю соꙁомоне· К гл҃а емѹ повелѣваꙗ агг҃лмь· гл҃ю соꙁомоне· С 60–61 e селико ти ѹготовахъ бл҃гых ꙁа единѹ свитѹ· еюже мѧ еси ѡдѣлъ нага сꙋща· видѣвъ· С селико ти ѹготовах бл҃гих ꙁа единѹ свитѹ· еюже мѧ еси ѡдѣлъ нага сꙋща· видѣвъ· К селико ти ѹготовахъ бл҃гых ꙁа единѹ свитѹ· еюже мѧ еси ѡдѣлъ нага сѹща· видѣвъ 62 e иди ѹбо и твори такоже и приимеши сторицею· иди ѹбо и твори такоже и прїимеши також сторицею· К иди ѹбо и твори такоже и приимеши сторицею· С Приемаме, че К запазва текста без повторено також (успоредно с П). 63 e ѿвѣща соꙁомонъ страхомь и радостїю ѡдрьжимъ· ѿвѣща соꙁомонъ· страхѡм и радостїю ѡдржимъ· К ѿвѣща соꙁомонъ страхомь и радостїю ѡдержимъ· С Приемаме, че С запазва отражение на ь в ѡдрьжимъ (вж. и 80). 64 e г҃и мои· тако ли есть иже творѧть млстню нищим· С г҃и мои· тако ли есть иже млстню творѧт нищим· К г҃и мои тако ли есть иже творѧть млстню нищим· Приемаме, че К запазва словореда творѧть млстню (успоредно с 66 и П). 65–68 e и реч емѹ гсь еи· всѧкъ творѧи млстню сторицею прииметь· и жиꙁни вѣчнѣи причѧстит сѧ· С и реч емѹ гсь еи· всѧкъ творѧи млстню сторїцею прїиметь· и жиꙁни вѣчнѣи причастит сѧ· К и реч и· всѧк творѧи млстню сторицею прииметь· и жиꙁни вѣчнои причѧстит сѧ· Приемаме, че С запазва неслетия в «и» израз емѹ гсь еи (успоредно с П). Идентифицираме 67–68 като цитат от Евангелие от Матей 19:29b. 25 ГЛАВА 1 69–71 e се же ти гл҃ю· не раскаи сѧ ѡ милостыни· ни ѹкори нищаго ꙗко давъ емѹ что· С се же ти гл҃ю· не раскаи с ѡ милостины· ни ѹкори нищаго ꙗко давъ емѹ что· К се же ти гл҃ю· не раскаи сѧ ѡ млстни· ни ѹкори нищаго ꙗко давъ емѹ что· 72 e еда въ мꙁды мѣсто сѹгѹбѹ тьщетѹ прїимеши· С еда въ мꙁды тщетѹ прїимеши· К еда во мꙁды мѣсто сѹгѹбѹ тьщетѹ прїимеши· Тук e предлага явно по–добро четене, отколкото П (въпрос с). 73–74 e и се слышавъ соꙁомонъ· вьспрѧнꙋвъ ѿ сна и дивлѧше сѧ видѣнїю· и се слышавъ соꙁомонъ· въспрѧнꙋвъ ѿ сн҃а и дивлѧше сѧ видѣнїю· К и се слышавъ соꙁомонъ вьспрѧнѹвъ ѿ сн҃а и дивлѧше сѧ видѣнїю· С 75–76 e и в)ставъ ѿ ложа и реч· аще тако гл҃а ми гсь· С и в)ставъ ѿ ложа и реч· аще тако гл҃а ми гсь· К и в)ставъ ѿ ложа и реч· аще тако гл҃а ми гсь· 77–78 e то и дрꙋгѹю свитѹ дамъ нищемѹ· и въ дрꙋгѹю нощь тъи же сонъ видѣ· С то и дрꙋгѹю свитѹ дамъ нищемѹ· и въ дрꙋгѹю нощь· тои же сонъ видѣ· К то и другѹю свитѹ дамъ нищемѹ· и в дрѹгѹю нощь тъи же сонъ видѣ· 79–80 e и ѹтро въставъ раꙁдаꙗ все имѣние свое нищимъ· ѿврьже сѧ мира и быс чернориꙁець чюднъ· С и ѹтро въставъ раꙁдаꙗ все именїе свое нищимъ· ѿвръже сѧ мира и быс м)них искѹсен· К и ѹтро в)ставъ раꙁдаꙗ имѣние свое нищимъ· ѿверже сѧ мира и быс чернориꙁець чюднъ· Приемаме, че противоречието на С и К отразява ь в ѿврьже и че К запазва израза чернориꙁець чюднъ (успоредно с П). 81 e бгѹ наш[емꙋ] S К бгѹ наш· Приемаме, че К запазва остатък от доксологията. Така се убедихме, че С не е преписано от К (обратното е невъзможно, 26 СОФИЙСКИ И КИРИЛОБЕЛОЗЕРСКИ СБОРНИК защото К е на повече от век по–стар от С): те се допълват едно с друго в запазването на по–старо свидетелство е. То се реконструира от разминаващите се свидетелства С и К с достоверност, а само в 10 случая (15 16 17 18 47 55 63 70 78 80) с написания (не думи), които ги няма нито в едното, нито в другото. Свидетелството е снема повечето въпроси към текста П, отворени остават деветте с начална буква (тях очевидно трябва да не зададем на съставителя на П, а на по–стар редактор), обаче към тях се добавят девет нови: при нѣкоемь домѹ чюднѣмь – Правилна ли е при нѣкоемь членуваната форма чюднѣмь? 12 бѣ свѣт превеликъ – Защо свѣтъ «светлина» тука е превеликъ, а не пречтсъ, както в П? 14 сади всѧци· раꙁлично овощье имꙋще – Защо раꙁлично тук се свързва с овощье, а не със сади, както в П? И откъде е събирателното овощье? 20 сади же колѣбаше сѧ – Защо сади тук се съгласува с единственото число колѣбаше сѧ (вж. въпрос д към П)? е25 прїидоста къ столпью ꙁлатомь покровенꙋ· и скважнею ѹꙁрѣ – Откъде е дателният падеж столпью? Защо да се гледа през дупка в стълба, а не покрай него? И на какво е противопоставено ины? з34 поставиша ларци – Защо оттука ковчегы (вж. горе) стават ларци? и36 ждахꙋ... прїити – Защо жьдати се съчетава с инфинитив? й40 держащимъ ларци – Как ще ги държат, ако са ги свалили? к43 что емꙋ хранит сѧ свитъ помилова нищаго – Какво значи изречението и каква му е синтаксическата структура? л48 срачицѧ· и свиты црсскыꙗ – Защо членувана форма? 49 Откъде е допълнителното окончание на имперфекта простирахѹть? 58 Правилна ли е тук нечленуваната форма повелѣваꙗ? п61 мѧ еси ѡдѣлъ нага сꙋща – Нали бедният не е бил гол? р64 тако ли есть иже творѧть млстню нищим – Не трябва ли тук допълнение, напр. тѣмъ? 68 жиꙁни вѣчнѣи причѧстит сѧ – Защо причѧстит сѧ вместо наслѣдить, както в 57? 74 вьспрѧнꙋвъ ѿ сна и дивлѧше сѧ видѣнїю – Необходим ли тук съюзът и? 75 и в)ставъ ѿ ложа и реч – Необходим ли тук е съюзът и? т79 и ѹтро въставъ раꙁдаꙗ все имѣнїе – Няма ли тук прекалено много причастия? Или лична ли е формата раꙁдаѧ? 11 27 Словото по двата сборника от ХI–ХV в. Въпреки че разполагат със съвършени инструменти, продължават да представят издания, в които оскъдността на основата се изтъква и подчертава от суеверната почит, с която се възпроизвеждат и научно коментират най–незначителните спънки на преписването, сякаш филологията е обречена да се откаже завинаги от всякакво сигурно правило да разгърне употребително съкращение, без колебание да чете изтрита буква или да намери пунктуацията на ръкописа сред петънцата от мухите. Пол Петерс Сега ще се опитаме по същите правила да разгледаме свидетелствата О и И (вж. стр.15), които по белезите си изглеждат също така близки едно до друго, колкото С и К. Резултатите ще дигнем в реконструкция, която ще назовем d (към текстологичните координати добавяме в скоби координатите на Изборника от 1076 г.31): 0 d О МИЛОСТИВѢМЬ СОꙀОМЕНѢ· И О ТОМЬ ꙖКО ДАꙖИ НИЩЕМОУ СТОРИЦЕЮ ПРЇИМЕТ БЛГС· О О МЛСТИВОМ СОꙀОМОНѢ· И Ѡ ТОМ ꙖКО ДАА НИЩИМ СТОРИЦЕЮ ПРЇИМЕТ БЛГС· И О МИЛОСТИВѢМЬ СОꙀОМЕНѢ· И О ТОМЬ КАКО ДАꙖИ НИЩЕМОУ Р·РИЦЕЮ ПРИИМЕ· Приемаме, че И запазва гръцкия суфикс в соꙁоменѣ, а О го променя (независимо от e). 1–2 (1106) d Бѣ нѣкьи чл҃вкъ живы въ іерѹсалимѣ· именьмь соꙁоменъ· Бѣ нѣкы чл҃къ живы въ іерслмѣ именем соꙁомонъ· И Бѣ нѣкꙑи чл҃вкъ живꙑи въ иѥрѹсалимѣ· соꙁоменъ именьмь· О Приемаме, че О запазва отражение на ь в нѣкьи и словореда именьмь соꙁоменъ (успоредно с e и П). 3–4 d тъ иды единоѫ сквоꙃѣ градъ· ѹꙁьрѣ нища нага и печѧльна· О тъ иды единою сквоѕѣ град· ѹꙁрѣ нища печална и нага· И тъ идꙑи ѥдиноѫ сквоꙁѣ градъ· ѹꙁьрѣ нища нага и печѧльна· Приемаме, че О запазва отражение на ꙃ в сквоѕѣ, а И словореда нага и печѧльна, който смятаме по–вероятен от обратния. 5–6 d и съвлькъ сѧ дасть емꙋ одеждꙋ свою· и иде въ домъ свои· 31 Вж. горе бел. 16. САРАТОВСКИ СБОРНИК И ИЗБОРНИК ОТ 1076 г. О И и съвлекъ сѧ дасть емꙋ ѡдеждꙋ свою и иде въ дом свои· и съвлъкъ сѧ дасть ѥмѹ одежю свою· и иде въ домъ свои· 7–9 (1106–1107) d и дн҃ь прѣклонилъ сѧ бѣ на отъвечерие· и легъ мало ѹсънѹвъ· и дн҃ь преклон) сѧ бѣ на ѿвечерїе· и мало ѹснѹвъ И и дн҃ь прѣклонилъ сѧ бѣ на отъвечериѥ· И легъ мало ѹсънѹвъ· О 10–11 d видѣ въ сънѣ· ꙗко ѡбрѣте сѧ въ дворьци прѣчюдьнѣ· О видѣ во снѣ ꙗко ѡбрѣте сѧ въ двор)ци пречюднѣм· И вїдѣ въ сънѣ· ꙗко ѡбрѣте сѧ въ дворьци прѣчюдьнѣ· Тук d предлага явно по–добро четене, отколкото e. 12 d и въ немь бѧше свѣтъ беꙁмѣрьны и чисть· и бѧше тамо свѣт беꙁ)мѣрьны и чтсъ И и въ немь бѧше свѣтъ беꙁмѣрьны и чисть· О Приемаме, че И запазва изконното въ немь (успоредно с П). Тук d предлага явно по–добро четене, отколкото e. 13 (1107–1108) d и цвѣтове мъноꙃи раꙁличьни· и садове вьсѧци· и видѣ же ины ограды О и цвѣти раꙁлїчнїи мноѕи и садове велицї и видѣ же и ины сады и виногради И и цвѣтове мъноꙁи раꙁличьни· и садове вьсѧции· И видѣхъ же ины ограды Приемаме, че И запазва словореда и ины ограды32. Тук d предлага явно по–добро четене, отколкото e. 14 d ꙗже бѧахѹ отъ горы до долꙋ ѡбрасли· плоды добровоньныими и красьныими· О ѿ горы и до долꙋ ѡбрасли плоды добрыими и красными· И ꙗже бѧахѹ ѡбрасли отъ горы до долѹ· плоды добровоньныими и красьныими· Приемаме, че О запазва словореда отъ горы до долꙋ ѡбрасли (който изглежда по–добър, отколкото ѡбрасли да се раздели от плоды), а И прилагателното добровоньныими (съотносимо с e и П). Тук d предлага явно по–добро четене, отколкото e. 15 d и вѣтвїе прѣклонило сѧ бѣ до ꙁемлѧ· дрѹга дрѹгы добрѣе· вѣтвїе преклонило сѧ до ꙁемли· дрѹга дрѹгы добрѣе· О 32 O изглежда повторно е осмислил ин– и ограды (вж. по–нататък гл. 2). 29 ГЛАВА 1 И и вѣтвїѥ прѣклонило сѧ бѣ до ꙁемлѧ· дрѹгъ дрѹга добрѣѥ· Приемаме, че О запазва правилното съгласуване с женски род вѣтвь. 16–17 (1109) d пътицѧ же многообраꙁьны сѣдѧхꙋ врьхꙋ ихъ· пѣснь поюштѧ краснѹ и сладъкѹ· О п)тица же многоѡобраꙁны сѣдѧхꙋ вер)хꙋ ихъ пѣсни поюще красни и сладци· И Пътицѧ же многообраꙁьны сѣдѧхѹ вьрхꙋ їхъ· пѣснь поюштѧ сладъкѹ· Приемаме, че О запазва отражение на ь след р в врьхꙋ, а И написание шт (вж. долу 18–40) и единственното число пѣснь (успоредно с e). 18 d дрѹга къ дрꙋꙃѣ прикланѧюшти сѧ· млъчаниꙗ не имѹште· бесчислено множство сѣдѧхꙋ поюще· О дрѹг къ дрꙋѕѣ прекланѧюще сѧ млъчанїа не имѹще бесчислено множство сѣдѧхꙋ поюще· И дрѹга къ дрꙋꙁѣ прикланѧюшти сѧ· млъчѧниꙗ не имѹште· 19–20 (1110) d ꙗкоже гласꙋ слышанꙋ быти отъ ꙁемлѧ до нб҃есе· садовїе же колѣбаахꙋ сѧ· О ꙗкож гласꙋ слышанꙋ быти ѿ ꙁемлѧ до нб҃се· садовїе же колѣбахꙋ сѧ И Ꙗкоже гласѹ слышѧнѹ быти отъ ꙁемлѧ до нб҃есе· садове же колѣбаахѹ сѧ· Приемаме, че О запазва събирателното садовїе (успоредно с П). 21 d стоꙗште въ славѣ велицѣ· плоди ж раꙁноличнїи бл҃гоѹханїе испꙋщающе· ихьж видѣвъ красотою не могꙋ скаꙁа· О въ славѣ велицѣи· плоди ж раꙁноличнїи бл҃гоѹханїе испꙋщающе· ихьж видѣвъ красотою не могꙋ скаꙁа· И стоꙗште въ славѣ велицѣ· 22 (1111–1112) d источьници же течѧахꙋ ꙗко и дꙋга въ красꙋ стоꙗщи· си же емꙋ видѧштꙋ· источници ж течахꙋ ꙗко и дꙋга въ красотꙋ стоꙗщи· сице семꙋ ꙁрѧщꙋ И Источьници же течѧахꙋ ꙗко и дꙋга въ красꙋ стоꙗщи· Си же емꙋ видѧштѫ· О Приемаме, че И запазва красꙋ33, же емꙋ и видѧштꙋ (успоредно с e и П). 23 d прїиде къ немꙋ нѣкъто каженикь красьнъ· и гл҃а емꙋ поиди въ слѣдъ мене· О прїиде к немꙋ нѣкоторьї каженикь красенъ· гл҃а емꙋ иди въ слѣд мене·· 33 Може да се предполaгa, че O се е опитвал да попрaви трудното четене. 30 САРАТОВСКИ СБОРНИК И ИЗБОРНИК ОТ 1076 г. И приде къ немѹ нѣкыи ѹношѧ красьнъ ꙁѣло· и гл҃а ѥмѹ поиди въ слѣдъ мене· Приемаме, че О запазва каженикь (успоредно с e и P)34. 24 d онъ же иде вь слѣдъ его· О ѡнC же иде вь слѣд его· И онъ же иде въ слѣдъ ѥго· О добавя пропуснатата синтагма на полето. 25–27 d и приидосте къ стоборию ꙁлатъмь покръвенꙋ· и полаты ꙃѣло славьны и красьны· О и прїидоста къ стоборїю ꙁлатым покровенꙋ и полаты ѕѣло славны и красни И и придосте къ стоборию ꙁолотъмь покръвенѹ· и полаты ꙁѣло славьны и красьны· Тук e предлага явно по–добро четене, отколкото d. 28–29 (1112–1113) d и ꙁьрѧштꙋ соꙁоменꙋ тамо· и се иꙁидошѧ ис полатъ тѣхъ мѹжи крилати· и ꙁрѧщꙋ соꙁомонꙋ тамо и се иꙁыдоша ис полат тѣх мѹжи крылати И и ꙁьрѧштю соꙁоменѹ тамо· И се иꙁидошѧ ис полатъ тѣхъ мѹжи крилати· О 30–31 d свьтѧште сѧ ꙗко слн҃ьце· носѧште ларѧ· д҃·ри· свѣтѧще сѧ ꙗко слн҃це· и носѧще ларѧ· д҃· И свьтѧште сѧ ꙗко и слн҃ьце· носѧште ларѣ· д҃·ри· О Приемаме, че О добавя и на ꙗко, а И и на носѧште (успоредно с e и П). 32 (1113–1114) d о коемьжьдо лари слꙋжѧште ·д҃· егда же прѣчюдьныѧ ты двьри миноваахꙋ анъгели· О ѡ коемьждо лари слꙋжахꙋ· д҃· агг҃ли· егда ж пречюдныѧ тыѧ двери миновахꙋ агг҃ли И о коѥмьжьдо лари слѹжѧште· д҃· Ѥгда же прѣчюдьныꙗ ты двьри миноваахѹ анъгели· Приемаме, че И запазва слꙋжѧште д҃35. 34 Преобрaзуването на «кaженикa» и усилването на красотата му вероятно принaдлежи на И. 35 О изглежда рaзпрострaнил е тук финaлното –хꙋ анъгели. 31 ГЛАВА 1 33 d раꙁꙋмѣ соꙁоменъ ꙗко къ немꙋ бѣхꙋ идꙋште· и егда приидоша къ стоборию ономꙋ· О раꙁꙋмѣ соꙁомонъ ꙗко к немꙋ бѣхꙋ идꙋще· егда ж прїдоша къ стомборїю ѡномꙋ И Раꙁѹмѣ соꙁоменъ ꙗко къ немѹ бѧхѹ идѹште· и ѥгда приидоша къ стоборию ономѹ· Приемаме, че И запазва и егда36. 34–35 (1115–1116) d и противꙋ соꙁоменꙋ сташѧ· съньмъше же ларѧ съ шии своихъ· и поставльше ѧ· О и противꙋ соꙁомонꙋ сташа и поставиша ларѧ И и противѹ соꙁоменѹ сташѧ· Съньмъше же ларѣ съ шии своихъ· и поставльше ѣ· Приемаме, че О запазва ѧ на местоимениeто (съвпадaщo с ѧ на ларѧ). 36 d жьдаахꙋ нѣкоего вельможѧ приити къ нимъ· О и ждахꙋ нѣкоего вел)можа прїити к ним· И жьдаахѹ нѣкоѥго вельможѣ прити къ нимъ· Приемаме, че И запазва четенето без добавено и след причастния оборот в 35. 37 d и видѣ соꙁоменъ· и се мѹжь красьнъ ꙃѣло· и доброобраꙁьнъ вельми· О и видѣ соꙁомонъ и се мѹж красен ѕѣло и добръ ѡбраꙁом И и видѣ соꙁоменъ· и се мѹжь красьнъ ꙁѣло· и доброобраꙁьнъ вельми· 38–40 d иꙁлѣꙁъ ис полат тѣхъ прииде къ агг҃ломъ тѣмъ носѧштиимъ ларѧ· пришед ис полат тѣхъ и прїиде къ агг҃лѡм тѣмъ носѧщимъ лари· И иꙁлѣꙁъ ис полатѣхъ прииде къ анг҃ломъ носѧштиимъ ларѣ· О Приемаме, че И запазва четенето без добавено и след причастния оборот в 38. 41–42 (1116–1117) d и гл҃а имъ· отъкрыите ларѧ и покажѣте ꙗ члв҃кꙋ ономꙋ· и повелѣ ѿкрыти лари и покажите чл҃кꙋ ѡномꙋ· И и гл҃а имъ· Отъкрыите ларѣ и покажѣте ꙗ члв҃кѹ ономѹ О Приемаме, че И запазва и гл҃а имъ отъкрыите (успоредно с e и П). 36 О повтаря 32 егдаж. 32 САРАТОВСКИ СБОРНИК И ИЗБОРНИК ОТ 1076 г. 43–44 d чьто емꙋ хранѧть свиты ꙁанеже помилова нагааго оньсицꙋ· О чт емꙋ хранѧте свиты ꙁанеж помилова нагаго ѡн)сицꙋ· И чьто ѥмѹ хранѧть свїтъ ꙁа ѥдинꙋ свитѹ· ꙁане помилова нагааго оньсицю· Приемаме, че О запазва четенето без добавено ꙁа ѥдинꙋ свитѹ37 (успоредно с e и П). 45–46 (1118) d и тѹ абие отъкрышѧ· единъ отъ ꙁлатыхъ онѣхъ ларевъ· и тѹ абїе ѿкрыша единъ ѿ ꙁлатых ѡнѣх ларев· И И тѹ абиѥ отъкрышѧ ѥдинъ· отъ ꙁлатыхъ онѣхъ ларевъ· О 47 (1119) d и начѧшѧ искладати срачицѧ и свиты цс҃рскыѧ съ ꙁлатомъ· О и начаша выкладати свиты црскыѧ съ ꙁлатомъ· И И начѧшѧ искладати· срачицѣ и свиты цс҃рскыꙗ· Приемаме, че И запазва изконната представка ис– (успоредно с e и П). 48 d и оскрилы раꙁличьны и красьны видѣниемь· ꙗко не мощи на них въѕирати красотою· О и ѡскрыли раꙁличны и красни видѣнїемь ꙗко не мощи на них въѕирати красотою· И и оскрилꙑ красьны и раꙁличьны видѣниѥмь· Приемаме, че О запазва неразделеното красьни видѣнїемь. 49–50 d и простирахꙋ прѣдъ нимь гл҃ѫще· воле г҃и соꙁомене· О и простирахꙋ пред мною гл҃ще· г҃и соꙁомоне И и простирахꙋ прѣдъ нимь гл҃ѫще· воле г҃и соꙁомени· 51 d ѹгодьна ли ти сѹть прѣдъ очима твоима· ѹгодна ли ти сѹт пред ѡчима твоима· И ѹгодьна ли ти сѹть прѣдъ очима· О 52–53 (1120) d онъ же гл҃ааше· ги҃ нѣсмь достоинъ ни поне на стѣнь свитъ сихъ ꙁьрѣти· ѡн) же гл҃ше ги҃ нѣсмь достоинъ ни поне ꙁрѣти на стѣнь свит сих· И Онъ же гл҃ааше· нѣсмь достоинъ ни на стѣнь свитъ сихъ ꙁьрѣти· О Приемаме, че И запазва изконния словоред на... ꙁьрѣти (успоредно с e и П). 37 И изглежда добавил е ꙁа ѥдинꙋ свитѹ по 57 60. 33 ГЛАВА 1 54 d кажꙋщемь же имъ свѣтьлыѧ и пьстрыѧ и ꙁлатыѧ свиты и оскрилы· кажꙋщемь ж имъ свѣтлыѧ и пестрыѧ и ꙁлатыѧ свиты и ѡскрыли И кажющемъ же имъ свѣтьлыꙗ и пьстрыꙗ и ꙁлатыꙗ риꙁы· О Приемаме, че О запазва свиты и оскрилы (успоредно с e и П). 55 d и въꙁиде число ихъ дажь до тысѧщѧ· О и в)ꙁыде числом их дажь до тысѧща· И и въꙁиде число ихъ до тысѧщѧ· 56 (1121) d егда же покаꙁашѧ емꙋ· еже гл҃еть· сторицею прииметь· егда ж покаꙁаша емꙋ еже гл҃ть сторицею прїиметь И Ѥгда же покаꙁашѧ ѥмꙋ· ѥже гл҃еть· р҃·рицею прииметь· О 57 d и животъ вѣчьныи наслѣдить· ꙁа единꙋ свитꙋ· и животъ вѣчныи наслѣдить ꙁа единꙋ свитꙋ· И и животъ вѣчьныи наслѣдѹѥть· ꙁа ѥдинѹ свитѹ· О 58–59 d и гл҃а емꙋ агг҃лъ· тебѣ глаголю сѡꙁомене· и гл҃а емꙋ агг҃лъ· И гл҃а ѥмѹ агг҃лъ· тебѣ глаголю сѡꙁомене· О 60 (1122) d се елико ти ѹготовахъ благꙑихъ ꙁа единꙋ свитꙋ· се елико ти ѹготовах ꙁа единꙋ свитꙋ И Се колико ти ѹготовахъ благꙑихъ ꙁа ѥдинѹ свитѹ· О 61 d ѥюже мѧ видѣ нага и ѹмилосрьди сѧ и облече мѧ· юже мѧ видѣ нага ѹмилосер)ди сѧ ѡблече мѧ· И ѥже видѣ мѧ нага и ѹмилосрьди сѧ и облѣче мѧ· О Приемаме, че противоречието на П и О отразява изконното местоимение ѥюже (успоредно с e и П) и че О запазва словореда мѧ видѣ (съотносим с П мѧ ѡдѣ). 62 d иди ѹбо и твори такожде· и въꙁдасть ти сѧ сторицею· иди ѹбо и сътвори такожде· и въꙁдасть ти сѧ сторицею· И иди ѹбо и твори такожде и въꙁдасть ти сѧ· р҃·рицею· О Приемаме, че И запазва несвършения вид твори (успоредно с e и П). 34 САРАТОВСКИ СБОРНИК И ИЗБОРНИК ОТ 1076 г. 63 d се слышавъ соꙁоменъ гл҃а емꙋ страхъмь и радостью одьрьжимь· О се слышавъ гл҃а емꙋ съ страхомъ и радостїю· И се слышѧвъ соꙁоменъ гл҃а ѥмѹ страхъмь одьрьжимь и радостью Приемаме, че О запазва неразделеното страхъмь и радостью, и че И запазва соꙁоменъ (и двете успоредно с e и П). 64 (1123) d г҃и мои· да тако ли есть иже милостыню творѧть ѹбогыимъ· О г҃и мои да то ли ес юже млстню творѧт ѹбогым· И гл҃а ѥмѹ· Да тако ли ѥсть иже милостыню творѧть ѹбогыимъ· Приемаме, че О запазва г҃и мои, а И тако, иже (успоредно с e и П). 65–66 d и гл҃а емꙋ еи· всѧкъ бо облачаѧ ѹбогааго хс҃а облачить· О и гл҃а емꙋ еи тако ес всѧк) бо ѡблачаа ѹбогаго х҃а ѡблачит· И и гл҃а емѹ еи· всѧкъ бо облачаꙗи ѹбогааго хс҃а облачить· Приемаме, че И запазва текст без тако ес38 (успоредно с e и П), и разглеждаме като правилни нечлануваните форми на прилагателите (вж. и 1123 долу). d и съвлачаѧ х҃а съвлачить· или накърьмлѧꙗ хс҃а накръмить· и пакы рече и всѧк ѡставит домъ села и богатство ѡц҃а и мт҃рь женꙋ и чада или что ꙁемных· О и съвлачаа ѹбога х҃а съвлачить· или напитаеть х҃а напитаеть· и пакы рече и всѧк ѡставит домъ села и богатство ѡц҃а и мт҃рь женꙋ и чада или что ꙁемных· И и всѧкъ съвлачѧꙗ х҃а съвлачить· или накърьмлѧꙗ хс҃а накръмить· Приемаме, че О запазва четенето без всѧкъ39, и запазва накърьмлꙗти, а И – четенето без повтореното ѹбога. Идентифицираме пасажа в края на О 66 като цитат от Евангелие от Матей 19:29a, т.е. първата част на цитата в 67-68. 67–68 d сторицею прииметь и животъ вѣчньи наслѣдить· О сторицею прїимет и живот вѣчны наслѣдит· И и прииметь· Приемаме, че О запазва двете синтагми без повреда (успоредно с e и П). 69–70 (1124) d се же ти ꙁаповѣдаю не раскаи сѧ о милостыни николиже· О се же ти ꙁаповѣдаю не раскаи сѧ ѡ млстни николиж 38 39 О добaвя тако ессс от 64. И изглежда повторил е всѧкъ от 66. 35 ГЛАВА 1 И Се же ти ꙁаповѣдаю не раскаи сѧ николиже о милостыни· Приемаме, че О запазва словореда милостыни николиже, който по–добре обяснява пропуска в e (скок от нико– до 71 нипо–), отколкото обратният. 71 d ни поноси нищꙋ ꙗко далъ еси емꙋ чьто· О ни поноси нищꙋ ꙗко далъ еси емꙋ что· И ни поноси нищю ꙗко далъ ѥмѹ ѥси чьто· Приемаме, че О запазва неразделеното далъ еси. 72 d еда въ мьꙁды мѣсто сѹгꙋбꙋ тъщетꙋ въсприимеши· О еда и въ мьꙁды мѣсто сѹгꙋбꙋ т)щетꙋ прїимеши· И еда въ мьꙁды мѣсто сѹгѹбѹ тъщетѹ въсприимеши· Приемаме, че И запазва еда без и, което тук не е на място. d вьсѧкъ бо даѧ млст҃ыню и раскаавъ сѧ или поносивъ мьꙁдꙋ си погꙋбить· О всѧкъ даа млстню и раскаав сѧ или поносивъ мьꙁдꙋ си погꙋбить· И вьсѧкъ бо даꙗи млст҃ыню и раскавъ сѧ и поносивъ мьꙁдѹ си погѹбить· Идентифицираме пасажа като препратка към старозаветната книга Товит 4:7. 73–74 d и се слышавъ соꙁоменъ· въспрѧнꙋвъ и дивлѧаше сѧ чюдѧ сѧ видѣнию· се слышавъ съꙁомонъ· и въспрѧнꙋвъ И и се слышѧвъ соꙁоменъ· въспрѧнѹвъ и дивлѧаше сѧ чюдѧ сѧ видѣнию· О 75–77 d и помышлѧаше гл҃ѧ· аще си тако· то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамь просѧщиимъ· помышлѧше гл҃ѧ· аще сїа тако сѹт то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамъ просѧщим· И и помышлѧаше гл҃ѧ аще си тако· то и дрѹгѹю дамь свитѹ нищиимъ· О Приемаме, че И запазва четенето 76 без добавеното сѹт40, а О запазва словореда свитꙋ дамъ (успоредно с e и П) и думата просѧщиимъ41. 78–79 (1124–1125) d и въ дрꙋгꙋю нощь видѣ тъ же сънъ· и ꙁаутра въставъ раꙁда имѣнїе свое все О и въ дрꙋгꙋю нощь видѣ сонъ и ꙁаутра въставъ раꙁда имѣнїе свое все И и въ дрѹгѹю ночь видѣ тъ же сънъ· И бысть милостивъ ꙁѣло на ѹбогыꙗ· ꙗко слышѧти вьсѣмъ коньцемъ ꙁемлѧ· млс҃тивоѥ ѥго житиѥ и штедроты· ꙗже на всѧкомъ члв҃цѣ· Приемаме, че О запазва изконния текст 79–80 (успоредно с e и П). 40 41 О изглежда добавил е сѹт от 64. И изглежда заменил е просѧщиимъ с по–честото в текста нищиимъ. 36 САРАТОВСКИ СБОРНИК И ИЗБОРНИК ОТ 1076 г. 80 (1125, 1127) d и ѿврьже сѧ мира и быс чернориꙁець чюденъ· бо҃у же нашемѹ слава і нынѧ· аминъ· О и ѿврьже сѧ мира и быс чернориꙁець чюденъ· И и бысть ꙋгодьнь б҃ѹ и члв҃комъ· [...] бо҃у же нашемѹ слава і нынѧ· [...] аминъ· Приемаме, че И след интерполацията 1126–1127 (вж. долу) запазва част от доксологията. От 79 нататък в И върви текст, който явно не принадлежи на нашето Слово. Интерполациите се поддават на точна идентификация: И бысть милостивъ ꙁѣло на ѹбогыꙗ· ꙗко слышѧти вьсѣмъ коньцемъ ꙁемлѧ· млс҃тивоѥ ѥго житиѥ и штедроты· ꙗже на всѧкомъ члв҃цѣ· 1125 Цитат от гл. 3 на Житието на св. Мартин Турски, запазено в самия Саратовски сборник (O л.305г–306б). И же всхочеть самоволствъмь и льготою бес трѹда сп҃сти дш҃ѫ свою· млс҃тынею можеть сп҃сти ѫ милѹꙗи бо нищѧ б҃ѹ въ ꙁаимъ даѥть· и сѣꙗи съ блгсловлениѥмь і съ блг҃слвлениѥмь пожьнеть жиꙁнь вѣчьнѹѫ· 1126 Цитат от Словото за милостивия Нестор по глаголическия хипархетип γ на Скитски патерик, където самовластьство е прочетено като самовольство; към него принадлежат и цитатите от Притчи 19:17 и 2 Послание към Коринияните 9:642. Ꙗкоже самъ г҃ь въ ѥуан҃гелии гл҃еть· блж҃ни милостивии ꙗко ти помиловани бѹдѹть· б҃ѹ же нашемѹ слава і нынѧ· 1127 Цитатът от Евангелие от Матей 5:7 изглежда е добавен по силата на тройното литургическо четене (Стар Завет – Апостол – Евангелие); слeд него идва доксологията на Словото (81). Коньчѧшѧ сѧ книгꙑ сиѧ рѹкою грѣшьнааго иоана· иꙁбьрано иꙁ мъногъ книгъ кнѧжихъ. идеже криво братиѥ исправивъше чьтѣте. блг҃словите а не кльнѣте· аминъ· 1128 Колофон на съставителя на Изборника на грешния Йоан (антиграф на Изборника от 1076 г.), с цитат от Послание към Римляните 12:14 и заключителния аминъ на доксологията (оформен като част на текста на преписа). Кончѧхъ книжькы сиꙗ въ лѣт ҂ѕ҃ф҃пд ҃ ҃ лѣто· при ст҃ославѣ кнѧꙁи рѹсьскꙑ ꙁемлѧ· аминъ· 1129 Колофон на анонимния главен преписвач на Изборника от 1076 г. (оформен 42 Вж. по–подробно Федер 2005: 151–184. Стaтията предхожда изложеното тук, обаче без свидетелствата П, С и О, което я прави по–малко убедителна. Фактът, че същият цитат от Притчи 19:17 е включен и в зaглaвието на e, свидетелства за рaнното сближаване на Словата за милостивите Нестор и Созомен. 37 ГЛАВА 1 като фуния с декоративна рамка.43 Фактът, че преписът И продължава текста на книгата до края на 1128, показва, че колофонът на «грешния Йоан» не е бил разпознат като такъв, и че собственият принос на главния преписвач на И се състои в добавянето на свой колофон. Фактът, че е запазен колофонът на по– стар съставител ни кара да отделяме И от d с междинно поколение на текста – f (отделянето на f от И е, разбира се, възможно само условно, защото след 19, където прекъсва Б, данните на f са засвидетелствани само от И): приписваме на f промените на макрострукту-рата (пропуски и добавки) и мезоструктурата (подразделението на текста), а на И – всичките промени на по–ниско равнище. Между свидетелствата на О и И се открива сходно със С и К отношение: О не е преписано от И, а независимо запазва показания на d, което може да се реконструира достоверно от взаимно допълващите се свидетелства О и И. Все пак нито О и И, нито изворът им d, са лишени от проблеми на разбирането на текста: видѣ же ины ограды – На какво е противопоставено ины? ѡбрасли плоды добровоньныими и красьныими – Защо прилагателните са членувани? 21 дѹга въ красꙋ стоꙗщи – Местен падеж ли е красꙋ? 27 приидосте къ стоборию... и полаты – Как се съчетава винителният падеж полаты с предлога къ? и36 жьдаахꙋ... приити – Защо жьдати се съчетава с инфинитив (вж. същия въпрос к e и П)? 14 14 43 Вж. по–подробно Федер 2005: 120–121. 38 Словото по реконструкците и староверския Цветник Много по–вредно е, разбира се, да остане незабелязана поквара, отколкото несправедливо да се атакува непокварен текст. Нали всяка поправка предизвиква възражения, а това във всички случаи помага на разбирането на пасажа. Паул Мас При анализа на свидетелствата О и И и реконструкцията d отбелязахме, че свидетелството П се съгласува ту с e, ту с d. Наистина, наред със своите проблеми на разбирането на текста П съдържа редица данни, които го свързват с e не пряко, наред със С и К, а през едно поколение, в което много от четенията, характерни за e, още не са възникнали, т.е. по–старо свидетелство, което ще назовем c. За да обосновем добре решенията за негова реконструкция (подчертани в П и e), привличаме за сравнение и свидетелството d. Това ще ни позволи едновременно да разглеждаме и въпроса, дали е възможно да се обединят свидетелствата, които се разминават по линията на c или d. В някои случаи се налага да прегледаме приети по–рано решения, защото четенията, издигнати в извора, се оказват на дадения етап изолирани, лишени от подкрепата на други свидетелства и, вероятно, добавени в даденото свидетелство; тези случаи бележим със знака NB. 0 c СЛОВО О МЛСТИВѢМЪ СОꙀОМОНѢ· ꙖКО ДАѦИ НИЩЕМꙋ МИЛОСТЫНЮ· БГ҃ꙋ В ꙀАЕМЬ ДАЕТЬ· И СЪТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТЪ· П СЛОВО О МЛСТИВѢМЪ СОꙀОМОНѢ ꙖКѠ ДАѦИ НИЩЫМ МИЛОСТЫНЮ· БГ҃ꙋ В ꙀАЕМЪ ДАЕТЪ И СТОРИЦЕЮ ПРЇИМЕТЪ· e СЛОВО О СОꙀОМОНѢ· ꙖКО ДАꙖИ МЛСТЫНЮ НИЩЕМꙋ· БГУ В ꙀАЕМЬ ДАЕТЬ· И СЪТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТЬ· d О МИЛОСТИВѢМЬ СОꙀОМЕНѢ· И О ТОМЬ ꙖКО ДАꙖИ НИЩЕМОУ СТОРИЦЕЮ ПРЇИМЕТ· NB. От d изземаме четенето О блгс, лишено от подкрепа44. 1–3 c Бѣ нѣкто чл҃вкъ живы вь іерслимѣ именемъ соꙁомонъ· тъ иды нѣкогда сквоꙁѣ градъ· П Бѣ нѣкто чл҃къ во ієрслимѣ соꙁомѡнъ именемъ иже идѧше сквоꙁѣ градъ· 44 (Господи) благослови – широко рaзпрострaнена молитвенa формулa в нaчaлото на четене на глас. ГЛАВА 1 e Бѣ нѣкто чл҃вкъ живы вь іерслмѣ именем соꙁомонъ· тъ иды нѣкогда сквоꙁѣ град· d Бѣ нѣкьи чл҃вкъ живы въ іерѹсалимѣ· именьмь соꙁоменъ· тъ иды единоѫ сквоꙃѣ градъ· 4–6 c ѹсрѣте нища скорбѧща· и совлекъ сѧ дасть емꙋ одѣанїе свое· и иде в) пꙋть свои· П и ѹсрѣте нища скорбѧща· и совлекъ с) негѡ ѡдѣѧнїе єгѡ· и даде ємꙋ свое· и иде в) пꙋть свои· e ѹсрѣте нища скорбѧща· и совлек) сѧ дасть емѹ одѣанїе свое· и ѿиде в пꙋть свои· d ѹꙁьрѣ нища нага и печѧльна· и съвлькъ сѧ дасть емꙋ одеждꙋ свою· и иде въ домъ свои· Четенето d нага тук е явно по–добро от c. 7–10 c бѣ же в) жатвѹ· и дн҃ь ѹже преклонил) сѧ къ вечерꙋ· и мало ꙋснꙋвъ· быс въ въсторꙁѣ· П бѣ же в) дн҃ь жатвы· и преклонил сѧ ѹже дн҃ь к) вечерꙋ· и малѡ ꙋснꙋвъ· бывъ въ восторꙁѣ· e бѣ же в) жатвѹ· и дн҃ь ѹже преклонил) сѧ къ вечерꙋ· и мало ѹснѹвъ· быс въ въсторꙁѣ· d и дн҃ь прѣклонилъ сѧ бѣ на отъвечерие· и легъ мало ѹсънѹвъ· видѣ въ сънѣ· 11–12 c и ѡбрѣте сѧ в) нѣкомь домꙋ чюднѣ· в) нем)же бѧше свѣтъ беꙁмѣрьнь и чисть· П и ѡбрѣте сѧ в) нѣкомъ домꙋ чюднѣ· в) немже бѧше свѣтъ пречтсъ· e и ѡбрѣте сѧ при нѣкоемь домꙋ чюднѣмь· в нем)же бѣ свѣт превеликъ· d ꙗко ѡбрѣте сѧ въ дворьци прѣчюдьнѣ· и въ немь бѧше свѣтъ беꙁмѣрьны и чисть· Приемаме, че П запазва атрибутивното нѣкомь и че противоречието на П и e отразява изконното четене беꙁмѣрьнь и чисть (успоредно с d). 13–14 c и сади всѧци· раꙁлични· овощье имꙋще бл҃говонно· и сады всѧцы· и раꙁличны· ѻвощи имꙋщи бл҃говонны· e и сади всѧци· раꙁлично овощье имꙋще бл҃говонно· d и цвѣтове мъноꙃи раꙁличьни· и садове вьсѧци· и видѣ же ины ограды ꙗже бѧахѹ отъ горы до долꙋ ѡбрасли· плоды добровоньныими и красьныими· П 40 РЕКОНСТРУКЦИИТЕ И ЦВЕТНИКЪТ Приемаме, че П запазва връзката на раꙁлични с 13 сади. По–пространното четене на d тук е явно по–добро от c. NB. От e изземаме четенето С 14 и бл҃гоѹха-нїе много, вероятно разпространено от простото бл҃говонно (вж. П, ср. и d). 15–16 c и вѣтви до ꙁемлѧ прѣкланѧше сѧ· и п)тицѧ многообраꙁны сѣдѧхѹ вьрхꙋ ихъ· П и вѣтви до ꙁемли преклонѧюща сѧ и птицы многоѡбраꙁни поѧхꙋ в) версѣхъ тѣхъ e и вѣтви до ꙁемлѧ прѣкланѧхѹ сѧ· и п)тицѧ многообраꙁны сѣдѧхѹ в) нихъ· d и вѣтвїе прѣклонило сѧ бѣ до ꙁемлѧ· дрѹга дрѹгы добрѣе· пътицѧ же многообраꙁьны сѣдѧхꙋ врьхꙋ ихъ· Приемаме, че противоречието на П и e отразява изконното четене вьрхꙋ ихъ (успоредно с d). 17–18 c и пѣснь поѫще краснѹ· молчаниꙗ не имꙋщѧ· П прекрасныѧ пѣсни· молчанїѧ не имꙋще· e и пѣс поѫще краснѹ· молчаниꙗ не имѹщѧ· d пѣснь поюштѧ краснѹ и сладъкѹ· дрѹга къ дрꙋꙃѣ прикланѧюшти сѧ· млъчаниꙗ не имѹште· бесчислено множство сѣдѧхꙋ поюще· 19–20 c ꙗко слышанѹ быти гласꙋ ихъ ѿ ꙁемлѧ до нб҃се· садовїе же колѣбаше сѧ ꙗкѡ слышанѹ быти гласꙋ ихъ ѿ ꙁемли и до нб҃се· садовїе же колебахꙋ сѧ e ꙗко слышанѹ быти гл҃су ихъ ѿ ꙁемлѧ до нб҃се· сади же колѣбаше сѧ d ꙗкоже гласꙋ слышанꙋ быти отъ ꙁемлѧ до нб҃есе· садовїе же колѣбаахꙋ сѧ· П Приемаме, че П запазва несъкратеното гласꙋ и събирателното садовїе (e запазва съгласуването му в единствено число). 21–22 c въ славѣ велицѣ стоꙗ· си же емꙋ видѧщꙋ· въ славѣ велицѣ· Се же ємꙋ видѧщꙋ· e въ славѣ велицѣ стоꙗ· си же емѹ видѧщꙋ· d стоꙗште въ славѣ велицѣ· плоди ж раꙁноличнїи бл҃гоѹханїе испꙋщающе· ихьж видѣвъ красотою не могꙋ скаꙁа· источьници же течѧахꙋ ꙗко и дꙋга въ красꙋ стоꙗщи· си же емꙋ видѧштꙋ· П 23–24 c прїиде к) немꙋ нѣкто каженикъ· и гл҃а емꙋ· иди въ слѣдъ мене· приїде к) немꙋ каженикъ нѣкто· и гл҃а ємꙋ· иди въ слѣдъ мене· e прїиде нѣкьи каж)никъ к немѹ· и гл҃а емѹ соꙁомоне иди въ слѣдъ мене· d приде къ немꙋ нѣкъто каженикь красьнъ· и гл҃а емꙋ поиди въ слѣдъ мене· П 41 ГЛАВА 1 онъ же иде вь слѣдъ его· Приемаме, че П запазва словореда прїиде кC немꙋ, атрибутивното нѣкто и обръщение без звателното соꙁомоне. 25–26 c и прїидоста къ столпью ꙁлатомь покровенꙋ· и скважнею ѹꙁрѣ ины двери· и прїидоста к) столпꙋ ꙁлатомъ покровенꙋ· и скважнею ѹꙁрѣ ины двери· e и прїидоста къ столпью ꙁлатомь покровенꙋ· и скважнею ѹꙁрѣ ины двери· d и приидосте къ стоборию ꙁлатъмь покръвенꙋ· П Четенето на c тук е явно по–добре от d, защото дава смисъл на винителния падеж 27 полаты. 27–28 c и полаты ꙃѣло славны и красьны· и ꙁрѧщꙋ соꙁомонꙋ тамо· П и полаты ѕѣлѡ преславны· и многоцѣнными бисеры ѹтворены· и ꙁрѧщꙋ соꙁомѡнꙋ тамѡ· e и полаты ꙁѣло славны· и ꙁрѧщꙋ соꙁомонѹ тамо· d и полаты ꙃѣло славьны и красьны· и ꙁьрѧштꙋ соꙁоменꙋ тамо· Приемаме, че П разпространява и красьны. 29–30 c и се иꙁидоша ѿ полатъ тѣхъ мꙋжи крилати· свьтѧще сѧ ꙗко слн҃це· и се иꙁыдоша мꙋжи крилати ѿ полатъ тѣхъ· свѣтѧще сѧ ꙗкѡ слн҃це· e и се иꙁидоша ѿ полатъ тѣхъ мѹжи крилати· свьтѧще сѧ ꙗко слн҃це· d и се иꙁидошѧ ис полатъ тѣхъ мѹжи крилати· свьтѧште сѧ ꙗко слн҃ьце· П 31–32 c носѧще ковчегы четыре· егда же чюдныѧ ты двери миноваахꙋ агг҃ли· носѧще ковчеги четыре· егда же чюдныѧ тыѧ двери миновахꙋ агг҃ли· e носѧще ковчегы· д҃· егда же чюдныѧ ты двери миноваахѹ агг҃ли d носѧште ларѧ· д҃·ри· о коемьжьдо лари слꙋжѧште· д҃· егда же прѣчюдьныѧ ты двьри миноваахꙋ анъгели· П 33–34 c раꙁꙋмѣ соꙁомонъ· ꙗко к) немꙋ бѧхꙋ идꙋще· и противꙋ емꙋ ставше П и раꙁꙋмѣ соꙁомѡнъ ꙗко к) немꙋ идꙋще бѧхꙋ· и противꙋ ємꙋ ставше e раꙁѹмѣ соꙁомонъ· ꙗко к немѹ бѧхѹ идꙋще· и противꙋ емꙋ ставше d раꙁꙋмѣ соꙁоменъ ꙗко къ немꙋ бѣхꙋ идꙋште· и егда приидоша къ стоборию ономꙋ· и противꙋ соꙁоменꙋ сташѧ· съньмъше же ларѧ съ шии своихъ· 35–36 c поставиша ларци· и ждахꙋ нѣкоего вельможи прїити къ нимъ· поставиша ларцы тыѧ· и ждахꙋ нѣкоего велможи прїити къ нимъ· П 42 РЕКОНСТРУКЦИИТЕ И ЦВЕТНИКЪТ e поставиша ларци· и ждахѹ нѣкоего вельможи прїити к) ним· d и поставльше ѧ· жьдаахꙋ нѣкоего вельможѧ приити къ нимъ· 37–39 c и видѣ соꙁомонъ· и се мꙋжь красенъ иꙁиде ѿ полатъ тѣхъ· П и видѣ соꙁомѡнъ· и се мꙋжъ красенъ иꙁыде ѿ полатъ тѣхъ· e и видѣ соꙁомонъ· и се мꙋжь красенъ иꙁиде ѿ полатъ тѣхъ· d и видѣ соꙁоменъ· и се мѹжь красьнъ ꙃѣло· и доброобраꙁьнъ вельми· иꙁлѣꙁъ ис полат тѣхъ 40–41 c и прииде къ агг҃ломъ держащимъ ларци· и рече имъ· и прїиде ко агг҃лѡмъ держащым ларцы тыѧ· и рече имъ· e и прииде къ агг҃ломъ держащимъ ларци· и реч d прииде къ агг҃ломъ тѣмъ носѧштиимъ ларѧ· и гл҃а имъ· отъкрыите ларѧ П 42–44 c покажите чл҃вкꙋ семꙋ· что емꙋ хранитъ сѧ свитъ· понеже помилова нищаго· П покажите чл҃кꙋ семꙋ· что сѧ ємꙋ хранитъ свита· понеже помилова нищаго· e покажите чл҃вкꙋ семꙋ· что емꙋ хранит сѧ свитъ· понеже помилова нищаго· d и покажѣте ꙗ члв҃кꙋ ономꙋ· чьто емꙋ хранѧть свиты· ꙁанеже помилова нагааго оньсицꙋ· 45–48 c и ѿкрыша единъ ѿ ꙁлатыхъ ларцевъ· и начаша иꙁлагати срачицѧ· и свиты црсскыѧ· П и ѿкрыша єдинъ ѿ ꙁлатых ларцѡвъ· и начаша иꙁлагати срачицы· и свиты царскїѧ· e и ѿкрыша единъ ѿ ꙁлатыхъ ларцевъ· и начаша иꙁлагати срачицѧ и свиты црсскыꙗ· d и тѹ абие отъкрышѧ единъ отъ ꙁлатыхъ онѣхъ ларевъ· и начѧшѧ искладати· срачицѣ и свиты цс҃рскыѧ съ ꙁлатомъ· и оскрилы раꙁличьны и красьны видѣниемь· ꙗко не мощи на них въѕирати красотою· 49–50 c и простирахѹ ꙗ пред нимь глаголюще· гси соꙁомоне· П и простирахѹ и глаголюще· гдсине соꙁомѡне· e и простирахѹт ꙗ пред нимь гл҃юще· гси соꙁомоне d и простирахꙋ прѣдъ нимь гл҃ѫще· воле г҃и соꙁомене· 51–52 c ѹгодна ли ти сꙋть пред очима твоима· он) же рече· П ѹгодно ли ти сꙋть пред ѻчима твоима сїѧ; ѻн) же рече· 43 ГЛАВА 1 e ѹгодна ли ти сѹт пред очима твоима· он же рече d ѹгодьна ли ти сѹть прѣдъ очима твоима· онъ же гл҃ааше· 53 c нѣсмь достоинъ ни на стѣнь ихъ ꙁрѣти· П недостоинъ єсмь и на стѣнь ихъ воꙁꙁрѣти· e нѣсмь достоинъ ни на стѣнь ихъ ꙁрѣти· d г҃и нѣсмь достоинъ ни поне на стѣнь свитъ сихъ ꙁьрѣти· 54 c каꙁахѹ же ему пестрыѧ и ꙁлатыѧ свиты и оскрилы· П и покаꙁаша ємꙋ пестрыѧ и ꙁлатыѧ· и иныѧ многоцѣнныѧ раꙁличными лѣпотами· e каꙁахѹ же ему пестрыꙗ и ꙁлатыꙗ· d кажꙋщемь же имъ свѣтьлыѧ и пьстрыѧ и ꙁлатыѧ свиты и оскрилы· Приемаме, че П запазва разпространен отглас на свиты и оскрилы. 55–56 c и бысть число ихъ до тысѧщѧ· гл҃аша емѹ· П и бысть ихъ ꙗкѡ и до тысѧщи числомъ· и гл҃аше ємꙋ· e и быс число ихъ до тысѧщѧ· гл҃аша емѹ d и въꙁиде число ихъ дажь до тысѧщѧ· егда же покаꙁашѧ емꙋ· еже гл҃еть По–пространото четене на d тук е явно по–добро от c. 57 c даѧи нищемꙋ сторицею прїиметь· и животъ вѣчьныи наслѣдить· даѧи нищемꙋ· сторицею прїиметъ· и животъ вѣчныи наслѣдꙋетъ· e даꙗ нищемꙋ сторицею прїиметь· и животъ вѣчьныи наслѣдить· d сторицею прииметь· и животъ вѣчьныи наслѣдить· ꙁа единꙋ свитꙋ· П 58–59 c гл҃а емꙋ повелѣваѧи агг҃лѡмь· тебѣ гл҃ю соꙁомоне· гл҃а ємꙋ повелѣваѧи агг҃лѡмъ· тебѣ гл҃ю соꙁомѡне· e гл҃а емѹ повелѣваꙗ агг҃лмь· тебѣ гл҃ю соꙁомоне· d и гл҃а емꙋ агг҃лъ· тебѣ глаголю сѡꙁомене· П 60–61 c селико ти ѹготовахъ бл҃гыхъ ꙁа единꙋ свитꙋ· еюже мѧ ѡдѣ нага сꙋща видѣвъ· П селико ти ѹготовахъ бл҃гихъ ꙁа єдинꙋ свитꙋ· єюже мѧ ѡдѣ нага сꙋща видѣвъ· e селико ти ѹготовахъ бл҃гых ꙁа единѹ свитѹ· еюже мѧ еси ѡдѣлъ нага сꙋща· видѣвъ· 44 РЕКОНСТРУКЦИИТЕ И ЦВЕТНИКЪТ d се елико ти ѹготовахъ благꙑихъ ꙁа единꙋ свитꙋ· ѥюже мѧ видѣ нага и ѹмилосрьди сѧ и облече мѧ· Приемаме, че П запазва ѡдѣ (съотносимо с видѣ d). 62 c иди ѹбо и твори такоже· и воꙁдаст ти сѧ сторицею· П P иди ѹбѡ и твори такоже· и воꙁдаст ти сѧ сторицею· e иди ѹбо и твори такоже и приимеши сторицею· d иди ѹбо и твори такожде· и въꙁдасть ти сѧ сторицею· 63 c ѿвѣща соꙁомонъ страхомь и радостїю ѡдрьжимь· и ѿвѣша соꙁомѡнъ со страхомъ· радостїю ѡдержимь· e ѿвѣща соꙁомонъ страхомь и радостїю ѡдрьжимъ· d се слышавъ соꙁоменъ гл҃а емꙋ страхъмь и радостью одрьжимь· П NB. Тук изземаме от d първото ь в одьрьжимь (вдигнато по И). 64 c г҃и мои· тако ли есть иже творѧть милостыню нищьимъ· гдси мои· тако ли есть иже творѧтъ милостыню нищымъ; e г҃и мои· тако ли есть иже творѧть млстню нищим· d г҃и мои· да тако ли есть иже милостыню творѧть ѹбогыимъ· П Приемаме, че П запазва нищьимъ с отражение на ь (вж. 79). 65–67 c и рече емѹ еи· всѧкъ бо творѧи милостыню· сторицею прииметь· П и рече· еі· всѧкъ бо творѧи милостыню· сторицею прїиметь· e и реч емѹ еи· всѧкъ творѧи млстню сторицею прииметь· d и гл҃а емꙋ еи· всѧкъ бо облачаѧ ѹбогааго хс҃а облачить· и съвлачаѧ х҃а съвлачить· или накърьмлѧꙗ хс҃а накръмить· и пакы рече и всѧк ѡставит домъ села и богатство ѡц҃а и мт҃рь женꙋ и чада или что ꙁемных· сторицею прииметь NB. Тук изземаме от e гьс след емѹ (вдигнато по С). 68–70 c и жиꙁнь вѣчнꙋю наслѣдитъ· се же ти гл҃ю· не раскаи сѧ ѡ милостыни· П и жиꙁнь вѣчнꙋю наслѣдитъ· се же ти гл҃ю· не раскаи сѧ ѡ млтсыни· e и жиꙁни вѣчнѣи причѧстит сѧ· се же ти гл҃ю· не раскаи сѧ ѡ милостыни· d и животъ вѣчньи наслѣдить· се же ти ꙁаповѣдаю не раскаи сѧ о милостыни николиже· 71 c ни поноси нищемꙋ· ꙗко давъ емѹ что· 45 ГЛАВА 1 ни поноси нищемꙋ· ꙗкѡ давъ ємꙋ что· e ни ѹкори нищаго ꙗко давъ емѹ что· d ни поноси нищꙋ ꙗко далъ еси емꙋ чьто· П 72 c еда въ мꙁды мѣсто сꙋгꙋбꙋ тьщетꙋ прїимеши· егда бо во мꙁды мѣстѡ сꙋгꙋбꙋ тщетꙋ прїимеши; e еда въ мꙁды мѣсто сѹгѹбѹ тьщетѹ прїимеши· d еда въ мьꙁды мѣсто сѹгꙋбꙋ тъщетꙋ въсприимеши· вьсѧкъ бо даѧ млст҃ыню и раскаавъ сѧ или поносивъ· мьꙁдꙋ си погꙋбить· П 73–74 c и се слышавъ соꙁомонъ· вьспрѧнꙋвъ ѿ сна и дивлѧше сѧ чюдѧ сѧ видѣнїю· П и се слышавъ соꙁомѡнъ· и воспрѧнꙋвъ ѿ сна· дивлѧше сѧ в) себѣ видѣнїю бывшемꙋ страшномꙋ· e и се слышавъ соꙁомонъ· вьспрѧнꙋвъ ѿ сна и дивлѧше сѧ видѣнїю· d и се слышавъ соꙁоменъ· въспрѧнꙋвъ и дивлѧаше сѧ чюдѧ сѧ видѣнию· Приемаме, че П запазва отглас на изконното четене чюдѧ сѧ. 75–77 c и въставъ ѿ ложа рече· аще тако ми гл҃а гсь· то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамъ нищемꙋ· П и воставъ ѿ ложа· рече· аще такѡ ми гл҃а гдсь мои· то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамъ нищемꙋ· e и в)ставъ ѿ ложа и реч· аще тако гл҃а ми гсь· то и дрꙋгѹю свитѹ дамъ нищемѹ· d и помышлѧаше гл҃ѧ· аще си тако· то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамь просѧщиимъ· Приемаме, че П запазва изконния словоред ми гл҃а. 78–79 c и въ дрꙋгꙋю нощь тъ же сонъ видѣ· и ѹтрѣ въставъ раꙁдаꙗ все имѣние свое нищьимъ· П и в) дрꙋгꙋю нощь тои же сонъ видѣвъ· и ѹтрѣ воставъ раꙁдаѧ имѣнїе свое нищымъ· e и въ дрꙋгѹю нощь тъи же сонъ видѣ· и ѹтро въставъ раꙁдаꙗ все имѣние свое нищимъ· d и въ дрꙋгꙋю нощь видѣ тъ же сънъ· и ꙁаутра въставъ раꙁда имѣнїе свое все Четенето на d с минало свършено време раꙁда е явно по–добро от c. 80 c и ѿврьже сѧ мира· и бысть чернориꙁець чюденъ· и ѿверже сѧ мира· и бысть чернориꙁецъ чюденъ· П 46 РЕКОНСТРУКЦИИТЕ И ЦВЕТНИКЪТ e ѿврьже сѧ мира и быс чернориꙁець чюднъ· d и ѿврьже сѧ мира и быс чернориꙁець чюденъ· Приемаме, че П запазва началното и. 81 c бг҃ꙋ нашемꙋ слава· нн҃ѣ и приснѡ· и во вѣки вѣкѡмъ· бг҃ꙋ нашемꙋ слава· нн҃ѣ и приснѡ· и во вѣки вѣкѡмъ· e бгѹ наш[емꙋ] d бо҃у же нашемѹ слава і нынѧ· аминъ· П Така, благодарение на П, успяхме да реконструираме по–старото свидетелство c, което в основните си черти запазва същата линия на родство, както и e, само че запазва някои четения на d, които в e са преправени. Проучването на пренебрегнатите от нас Цветници и Пролози безусловно ще разкрие повече такива четения и нашият извор c ще се окаже отдалечен от по–младите с не едно междинно поколение. Засега към свидетелството c остават отворени 12 въпроса: 14 овощье – Откъде е събирателната форма? 20 садовїе – Откъде е събирателната форма? е25 прїидоста къ столпью – Откъде е формата столпью? скважнею ѹꙁрѣ ины двери – Защо да се гледа през дупка в стълба, а не покрай него? И на какво е противопоставено прилагателното ины? з34 поставиша ларци – Защо оттук ковчегы стават ларци? и36 ждахѹ... прїити – Защо жьдати се съчетава с инфинитив? й40 держащимъ ларци – Как ще ги държат, ако са ги свалили? к43 что емꙋ хранитъ сѧ свитъ понеже помилова нищаго – Каква е синтактическата структура на изречението? л48 срачицѧ· и свиты црсскыѧ – Защо членувана форма? р64 тако ли есть иже творѧть милостыню нищьимъ – Не трябва ли тук допълнение, напр. тѣмъ? 74 вьспрѧнꙋвъ... и дивлѧше сѧ – Необходим ли е тук съюзът и? т79 и ѹтрѣ въставъ раꙁдаꙗ имѣнїе свое нищьимъ – Няма ли тук прекалено много причастия? Или лична ли е формата раꙁдаѧ? е26 Излиза, че най–старите свидетелства c и d се разминават до такава степен, че обедяването им по простите правила на избор на по–добри четения, приети за тяхната реконструкция, не е възможно, докато се намери такъв инструмент, който ще позволи по–достоверно, отколкото само по лингвистична интуиция, да се реши, какво е запазено и какво е променено, т.е. как първоначално е изглеждал текстът. 47 Словото по гръцката творба и славянскя ѝ превод За нас смисълът и самата същност са по–важни от стотици ръкописи. Ричард Бентли Единственият инструмент за прецизна преценка на правилността на четения е творбата, т.е. системата на замислите на автора, обединени от замисъла за разпространение. Като такъв инструмент творбата действа само тогава, когато тя е достъпна в авторизирана форма, а такива са известни в славянската писменост не по–рано от края на ХV в.45 Установена въз основа на свидетелства за нея, тя е винаги относителна величина, чиято достоверност е пропорционална на количеството на независимите свидетелства46. Ако творбата е изконно славянска, нерядко, както в случая със c и d, ще е трудно да се определи изконността на конкуриращи се четения, защото липсват еднозначни критерии за избор;47 ако не е славянска, тогава по чуждоеизчния текст, особено ако е обработен критически48, в много случаи може да се съди кои четения са изконни, и кои – производни49. Да се намери творбата никак не е просто. В нашия текст, например, няма имена, по които може да се търсят съответствия в справоч- 45 Най–рaнният известен досега aвтогрaф на по–обемна слaвянска творба е Povest за prenасянето на mo]ите на sv. Ivan Rилски на Влaдислaв Грaмaтик в Rилски panegirik от 1479 г. (Герговa 1996). Достоверността на устaновен въз основа на свидетелства текст е минимaлнa в случaя на единствен свидетел (или няколо, ако зaвисят от един и същ извор, нaпр. руските преписи на Pandektите на Antiox) и мaксимaлнa в случaя на повече от две незaвисими свидетелства: «Ако основното разклонение е тройно или повече, текстът на архетипа навсякъде – освен при извънредни изключения – се реконструира с достоверност» (Мас 1927: 2). Текстове, издaдени по едно (обикновено най–старото) свидетелство не могат да се смятат за устaновени. 47 Изключения съставят стихотворни текстове, чиято метрика създава твърда рамка за всички решения по изконността на четенията, нaпр. Azbuhna molitva на Констaнтин Преслaвски (Федер 2005: 296–309) или Канон за св. Кирил (Крысько 2005–2010). 48 Ако изворните текстове са издадени по случайни преписи, те могат да създадат проблеми при преценката на правилността на решенията, вж. Томсън 1986a. 49 Чуждоезичната творба може да се разглежда като незaвисимо свидетелство за текста; също такива незaвисими свидетелствa са и рaнни преводи нa други езици, нaпр. за Скитски патерик – лaтинските преводи от преди 600 г. Verba seniorum и Liber geronticon нaред с гръцкия Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος (Федер 2011). 46 РЕКОНСТРИКЦИИТЕ И ГРЪЦКАТА ТВОРБА ниците50. Ако знаехме, че към нашия текст се отнасят заглавията Л Н ИЖЕ ВО СТqЫХЪ ѾЦqА НАШЕГО НИФОНТА ПООУЧЕНИЕ, БЛqЖНАГО НИФОНТА ЧЕРНОРИꙀЦА, запазени в двата ръкописа без съответен текст, щяхме да знаем, че има смисъл да се правят справки в текстовете, които се отнасят към св. Нифонт. Тъй като това обаче късно ни става ясно, не ни учудва фактът, че от 1791 г. (когато е било открито свидетелството И) са минали 172 години и от 1887 (когато се появява първото му печатно издание) – 76, докато в началото на 1960–те години Вера Дубровина, Жак Леписие и Игор Шевчено независимо един от друг не отъждествяват творбата, откъдето е взето нашето Слово, като гръцкото Житие на св. Нифонт Констанцки от йеромонах Петър (BHG 1371z). Словото представлява извадка от гл. 69 на Житието. За голямо наше съжаление и гръцкият текст, и славянският му превод се оказват необработeни критично, така че се налага да сме готови да реконструираме едновременно и славянския текст (или текстове, ако не успеем да установим за c и d единен извор) на нашето Слово, и текста на Житието, както на славянски, така и на гръцки. Уравнението с толкова неизвестни не бива да ни уплаши. Ще се убедим, че задълбоченият ни прочит на Словото създава предпоставка за оптималното му решение. Трябва все пак да се примирим с това, че решението ни, както е казано по–горе, не може да бъде вярно, а само достоверно: творбата няма да бъде повече от вероятна творба, а текстът ѝ – както гръцкият, така и славянският – най–ранният установим текст51. 50 Соꙁоменъ «спaсяем» е пo принцип всеки христиaнин, a «Йерусaлим» е име с такава честота в слaвянските текстове, че неволно се питаме, дали в прaвослaвното слaвянство не би трябвало по–скоро да се проследява идеята за «втори Йерусaлим», отколкото за «трети Рим» (Скрынников 1994). Има, разбира се, редки думи като «лaр[ец]», «оскрил» или «стобор», но търсенето по тях не дaва резултaт, защото всички речници на църковнослaвянски език предстaвляват укaзaтели към rъkopisи, a не към tekstове. При търсенето на творби окaзвaт помощ укaзaтели към описaния на ръкописи и специaлизирани спрaвочници, преди всичко Грaнстрем 1998 и Черторицкaя 1994 (за хомилетични творби и слaвянските им преводи), BHBS и BHG (за aгиогрaфски творби), AHG и Фолиери 1960–1963 (за химногрaфски творби) и CPG (за всички пaтристични творби). Нaй–сигурно е обаче да се разчита на личнaта нaчетеност и консултaции с колеги (за каквито рaзвитието на интернета дaва широки възможности). 51 Предупреждението не е голословно: устaновяването на текст винаги е само първата крачка към филологичното проучване, което нерядко открива знaчителни неточности и пропуски; вж. нaпр. Стандарт 1982, който въз основа на внимателен 49 ГЛАВА 1 Гръцките свидетелства на Житието са публикувани от Ристенко 192852. Ако съдим по привежданите разночетения, разликите между тях не са значителни. Поради това предаваме изцяло само ркп. Атон ман. Пантелеймон 5585 (ХII в., сигла: γ), при това внасяме в текста (в квадратни [] скобки) по–близките към славянския превод четения на гръцка извадка от гл. 6953 и паралелните свидетелства Ристенко 1928, а също (в аколади {}) четения, вероятни по пълното съгласие на славянските свидетелства. Печатаме текста на γ в нормализиран правопис, приет в изданията на гръцки текстове. Славянските свидетелства на Житието също са публикувани от Ристенко 1928 (239–544). От тях предаваме изцяло текста по ркп. Москва РГБ Ф.304 (Троицко–Сергиева Лавра) 3554 (1219 г., сигла: T). Под сигла a внасяме поправки по гръцкия текст γ, по паралелните свидетелства на Ристенко 192855 и по свидетелствата на славянската извадка от гл. 69 (в квадратни [] скобки), а също възстановените от нас четения (в аколади {}). Текста T печатаме по ръкопис, а текста a – като конструкт, т. е. не като реконструкция, а в строго нормализиран правопис (вж. Федер 2005: 46–52) по ССС (основи) и Лескин 1910 (окончания). Сравнителният анализ на гръцките и славянските свидетелства за текста на Житието заедно със свидетелствата c и d на извадката от гл. 69 трябва да дадат отговор на въпроса дали извадката е преведена отделно или зависи от превода на Житието. Резултатите му внасяме в реконструкция b, която слагаме в средата на колацията. Тоз път няма, както по–рано, да съставим максимален текст, а ще решим в съответствие с творбата в гръцкия ѝ текст и славянския му превод, какво може и какво не може да се приписва на най-старите поколения на Словото. Както и преди, подчертаваме в c и d това, което вдигаме в по–старото поколение b, и коментираме решенията, които могaт да предизвикат въпроси. Освен това (след знака NB), коментираме местата, където преразглеждаме по–предишните решения за реконструкцикомпозиционен aнaлиз на Evangeliе ot Markо идентифицира кaто вероятно aвторски някои чeтения, от половин хилядолетие заточени в рaзночтенията. 52 Ристенко 1928: 3–238 привежда рaзночетения по ркп. Москвa ГИМ Син.гр. 401 (1126 г.) и Пaриж BN Gr. 1195 (ХIV–ХV в.) и Coisl. 301 (ХIV в.). 53 Тя е публикувана от Шевченко 1966 по ркп. Виенa ÖNB Theol.gr. 10 (Х в.). 54 Описaние: СК № 174; пълно факсимиле на сайта <www.stsl.ru>. 55 Те са 7 (ркп. H M U1 N F O Un1), но посмъртнaта публикaция на Ристенко 1928: 238 не рaзкривa сиглите (вж. обаче О.В. Творогов в СКК 1:172–173). 50 РЕКОНСТРИКЦИИТЕ И ГРЪЦКАТА ТВОРБА ята на c и d. 0 γ [ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ΠΑΝΥ ΩΦΕΛΙΜΟΝ ΠΕΡΙ ΤΟΥ ΕΛΕHΜΟΝΟΣ ΣΩΖΟΜΕΝΟΥ] b О МИЛОСТИВѢМЬ СОꙀОМЕНѢ· ꙖКО ДАѦИ НИЩЕМꙋ СЪТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТЪ· c СЛОВО О МЛСТИВѢМЪ СОꙀОМОНѢ· ꙖКО ДАѦИ НИЩЕМꙋ МИЛОСТЫНЮ· БГ҃ꙋ В ꙀАЕМЬ ДАЕТЬ· И СЪТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТЪ· d О МИЛОСТИВѢМЬ СОꙀОМЕНѢ· И О ТОМЬ ꙖКО ДАꙖИ НИЩЕМОУ СТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТ На b приписваме заглавието. Заглавието на гръцката извадка едва ли е било източникът на заглавието на нашето Слово (в славянското липсва κεφάλαιον πάνυ ὠφέλιμον, а в гръцкото ꙗко даѧи нищемꙋ съторицею прииметъ) и съвпадението в указанието на темата (περὶ τοῦ ἐλεήμονος Σωζομένου / о милостивѣмь соꙁоменѣ) може да е напълно случайно. 1–2 γ ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις, ὅτε ἔζῃ κατὰ τὸν βίον Κυριακὸς ὁ Ἱεροσολύμων ἀρχιερεὺς ἦν τις ἄνθρωπος εὐσεβῶς κατὰ τὸν βίον ζῶν, ἦν δὲ καὶ ἐλεήμων ἄκρως ὄνομα δὲ αὐτῷ Σωζόμενος· T И бѣ же чл҃вкъ· нѣкъто въ мирѣ живꙑи· кюрьꙗкъ именемь· архииѥрѣи· бѣ же милостивъ иꙁдрѧдь· соꙁоменъ именемь· a Бѣ нѣкъто чловѣкъ· въ мирѣ живꙑ· кѵрьꙗкъ {іел҃мь} архиерѣи· бѣ же милостивъ иꙁдрѧдь· {именьмь соꙁоменъ}· b Бѣ нѣкто чл҃вкъ живы вь іерѹсалимѣ· именьмь соꙁоменъ· c Бѣ нѣкто чл҃вкъ живы вь іерслимѣ именемъ соꙁомонъ· d Бѣ нѣкьи чл҃вкъ живы въ іерѹсалимѣ· именьмь соꙁоменъ· На ab приписваме (въпреки T) словореда 1 нѣкто чл҃вкъ и 2 именьмь соꙁоменъ, успореден с γ τις ἄνθρωπος и ὄνομα... Σωζόμενος. На b приписваме израза 1 вь іерѹсалимѣ (въпреки a въ мирѣ); на a приписваме липсата на съответствие за γ 1 ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις, ὅτε ἔζῃ, εὐσεβῶς, 2 δὲ αὐτῷ, и наличието на липсващите в bcd изрази 1 кѵрьꙗкъ іел҃мь (успореден с γ ὁ Ἱεροσολύμων, но съкратен така, че T е могъл да го чете погрешно) архиерѣи (сложен в аТ на друго от γ място) и 2 бѣ же милостивъ иꙁдрѧдь. 3–4 γ οὗτος ὁ ἄνθρωπος ἐν μιᾷ διερχόμενος διὰ τῆς πλατείας τῆς πόλεως, ὁρᾷ πένητα γυμνὸν καὶ λίαν τρυχόμενον· οἰκτείρας οὖν αὐτὸν ὁ εἰρημένος Σωζόμενος, T и тъ ѥдиною грѧдꙑи сквоꙁѣ градъ· ѹꙁрѣ нища и сквьрньна· a тъ ѥдиноѭ грѧдꙑ сквоꙃѣ градъ· ѹꙁьрѣ нища {нага} и скръбѧща· 51 ГЛАВА 1 b тъ иды единоѫ сквоꙃѣ градъ· ѹꙁьрѣ ништа нага и скръбѧшта· c тъ иды нѣкогда сквоꙁѣ градъ· ѹсрѣте нища скорбѧща· d тъ иды единоѫ сквоꙃѣ градъ· ѹꙁьрѣ нища нага и печѧльна· На ab приписваме 4 скръбѧшта (въпреки T сквьрньна)56; на a приписваме липсата на съответствие за γ 3 ὁ ἄνθρωπος, τῆς πλατείας, 4 λίαν и οἰκτείρας... Σωζόμενος; на b приписваме 3 иды единоѫ (въпреки a ѥдиноѭ грѧдꙑ). 5–6 γ ἐκδυσάμενος δέδωκεν αὐτῷ τὸ ἱμάτιον αὐτοῦ καὶ ἀνεχώρησεν εἰς τὸν οἶκον αὐτοῦ, T и съвълъкъ сѧ дасть ѥмѹ одежю свою· и иде въ домъ свои· a и съвлькъ сѧ· дастъ ѥмѹ одеждѫ своѫ· и иде въ домъ свои· b и съвлькъ сѧ дасть емꙋ одеждꙋ свою· и иде въ домъ свои· c и совлекъ сѧ дасть емꙋ одѣанїе свое· и иде в) пꙋть свои· d и съвлькъ сѧ дасть емꙋ одеждꙋ свою· и иде въ домъ свои· 7–10 γ ἦν δὲ θέρος, ὥρᾳ δείλης, καὶ μικρὸν ὑπνώσας ὁρᾷ ἐν ὁράσει бѣ же жатва· и дн҃ь гънѹлъ сѧ в навечериѥ и мало ѹснѹвъ видѣ въ снѣ a бѣ же жѧтва· и дьнь {прѣклонилъ} сѧ [на вечер]иѥ· и мало ѹсънѫвъ· видѣ въ сънѣ· b бѣ же жатва· и дн҃ь прѣклонилъ сѧ на отъвечерие· и мало ꙋсънꙋвъ· видѣ въ сънѣ· c бѣ же в) жатвѹ· и дн҃ь ѹже преклонил) сѧ на вечеръ· и мало ꙋснꙋвъ· быс въ въсторꙁѣ· d и дн҃ь прѣклонилъ сѧ бѣ на отъвечерие· и мало ѹсънѹвъ· видѣ въ сънѣ· T На ab приписваме израза 8 прѣклонилъ сѧ, b – на отъвечерие (по d; той не може да се обясни като възникнал от c, а обратното е напълно вероятно), a – на вечер– (по паралелните към T ръкописи) и окончанието –иѥ (по d и T). NB. В c поправяме къ вечерꙋ ® на вечеръ (по K). От d изземаме четенето И 9 легъ, лишено от подкрепа. 11–12 γ ὡς ὅτι εὑρέθη φησὶν ἐν προαυλίῳ θαυμαστῷ ἐν ᾧ ἦν φῶς ἄϋλον καὶ καθαρόν T ꙗко обрѣте сѧ въ дворьци· пречюднѣ и в немь бѧше свѣтъ беꙁмѣрьнꙑ и· чистъ· a ꙗко обрѣте сѧ въ дворьци прѣчѹдьнѣ· въ немьже бѣаше свѣтъ беꙁмѣрьнъ· и чистъ· 56 T зaмества скръбѧшт– Мещерский 1972). ® скврьньн– по погрешно четене (вж. Леписие 1966, 52 РЕКОНСТРИКЦИИТЕ И ГРЪЦКАТА ТВОРБА b ꙗко обрѣте сѧ въ дворьци прѣчюдьнѣ· и въ немь бѧше свѣтъ беꙁмѣрьнь и чисть· c и ѡбрѣте сѧ в) нѣкомь домꙋ чюднѣ· в) нем)же бѣ свѣтъ беꙁмѣрьнь и чисть· d ꙗко ѡбрѣте сѧ въ дворьци прѣчюдьнѣ· и въ немь бѧше свѣтъ беꙁмѣрьны и чисть· На a приписваме липсата на съответствие за γ 11 φησίν и (въпреки T) четенето 12 въ немьже (успоредно със c); същото четене приписваме и на b. 13 γ καὶ ἄνθη πολυποίκιλα ῥόδα τε καὶ κρίνα καὶ φυτὰ ὑψίκομα λίαν, T и цвѣтове раꙁличьни мноꙁї· и садовиѥ всѧко· a и цвѣтове мъноꙃи раꙁличьни· и садовиѥ вьсꙗко· b и цвѣтове мъноꙃи раꙁличьни· и садовье вьсѧко· c и сади всѧци· раꙁлични· d и цвѣтове мъноꙃи раꙁличьни· и садове вьсѧци· На b приписваме събирателата форма садовье вьсѧко (успоредно с T); на a приписваме съкратения превод 13 ποίκιλα ῥόδα τε καὶ κρίνα как раꙁличьни и ὑψίκομα λίαν как вьсꙗко. 14 γ ἄλλα τε φυτὰ βλέπει καὶ ἰδοὺ ἦσαν ἀπὸ ἄνωθεν ἕως κάτω περικεχυμένα καρπὸν εὐωδίας, ἄλλα τε φυτὰ πλεῖστα ἑώρα, ἔχοντα καρπὸν ὡραῖον τῷ εἴδει σφόδρα T и видѣ ины садꙑ иже бѧхѹ ѿ горы до долѹ обрасли плодꙑ добровоньнꙑми· ино много садовиѥ имѣꙗ плодꙑ краснꙑ· a видѣ же инꙑ садꙑ· и се бѣахѫ отъ горꙑ до долѹ обрасли плодꙑ добровоньнꙑ· и ино мъного садовиѥ· имѣѩ плодꙑ красьнꙑ· b и видѣ же ины ограды ѧже бѧахѹ отъ горы до долꙋ обрасли плоды добровоньны· и ино много садовье· имѣѧ плоды красьны· c овощье имꙋще бл҃говонно· d и видѣ же ины ограды ꙗже бѧахѹ отъ горы до долꙋ ѡбрасли плоды добровоньныими и красьныими· На a приписваме (въпреки b) 14 и се (успоредно с γ καὶ ἰδούv), неопределените форми на прилагателите и липсата на съответствие за γ 14 τῷ εἴδει σφόδρα и ἑώρα; на b приписваме (въпреки cd) 14 добровоньны· и ино много садовье· имѣѧ плоды, защото c запазва отражение на причастието имѣѩ. 15 γ καὶ τὰ κλάδη αὐτῶν ἐπὶ τῆς γῆς κεχαλασμένα {} ἕτερον τῷ ἑτέρῳ διαφέρων, T и вѣиѥ до ꙁемлѧ прѣклонь сѧ· дрѹгъ дрѹга добрѣѥ· a и вѣиѥ до ꙁемлѧ прѣклонь сѧ· дрѹгъ дрѹга добрѣѥ· 53 ГЛАВА 1 b и вѣтвїе до ꙁемлѧ прѣклонь сѧ· дрѹгъ дрѹга добрѣе· c и вѣтви до ꙁемлѧ прѣкланѧше сѧ· d и вѣтвїе прѣклонило сѧ до ꙁемлѧ· дрѹгъ дрѹга добрѣе· На b приписваме 15 вѣтвїе (въпреки a вѣиѥ) и причастие прѣклонь (успоредно с a); на a приписваме липсата на съответствие на γ 15 αὐτῶν. NB. От d изземаме четенията И 15 бѣ и О 15 дрѹга дрѹгы, лишени от подкрепа (вж. и 8). 16–17 γ ὄρνεα τὲ παμποίκιλα ἐκαθέζοντο ἐπάνω αὐτῶν κελαδοῦντα μελίρρυτα· T птица же многообраꙁнꙑ сѣдѧхѹ вьрхѹ ѥго· пѣс поюще сладъкѹ· a пътицѧ же мъногообраꙁьнꙑ сѣдѣахѫ врьхѹ ѥго· пѣснь поѭщѧ {красьнѫ} и сладъкѫ· b пътицѧ же многообраꙁьны сѣдѧхꙋ врьхꙋ ихъ· пѣснь поѫштѧ краснѹ и сладъкѹ· c и п)тицѧ многообраꙁны сѣдѧхѹ вьрхꙋ ихъ· и пѣснь поѫще краснѹ· d пътицѧ же многообраꙁьны сѣдѧхꙋ врьхꙋ ихъ· пѣснь поюштѧ краснѹ и сладъкѹ· На a приписваме единственото число 16 ѥго към събирателното 15 вѣиѥ. 18 γ τοῦτο δὲ πρὸς ἐκεῖνο [συνεσείετο] καὶ σιωπὴν μηδόλως ἔχοντα, ἄλλο δὲ τὸ ἄλλο ἀντέβλεπεν καὶ ὡς μύρμηκες τῷ πλήθει καθήμενα ἐπὶ τῶν φυτῶν ἐκελάδουν ἀθάνατα T дрѹга дрѹꙁѣ прїкланѧюще сѧ· мълчаниꙗ не имѹще и дрѹга къ дрѹꙁѣ въꙁирающи· бе щисмене сѣдѧхѹ поюще· a дрѹга дрѹꙃѣ прикланꙗѭщи сѧ· млъчаниꙗ не имѫщѧ· и дрѹга къ дрѹꙃѣ въꙁираѭщи· бе щисмене сѣдѣахѫ поѭщѧ· b дрѹга къ дрꙋꙃѣ прикланѧюшти сѧ· млъчѧниꙗ не имѹштѧ· бе щисмене сѣдѧхꙋ поюще· c молчаниꙗ не имѹщѧ· d дрѹга къ дрꙋꙃѣ прикланѧюшти сѧ· млъчѧниꙗ не имѹште· бе щисмене сѣдѧхꙋ поюще· На a приписваме липсата на съответствие за γ 18 ἐπὶ τῶν φυτῶν и ἀθάνατα. NB. От d изземаме четенето О 18 бесчислено множство, защото вероятно е преправено от бе щисмене. 19 γ ὥστε τὸν ἦχον ἀκούεσθαι ἀπὸ τῆς γῆς ἕως τοῦ οὐρανοῦ, ꙗкоже гласѹ слꙑшанꙋ бꙑти ѿ ꙁемлѧ до небесе· a ꙗкоже гласѹ слꙑшанѹ бꙑти отъ ꙁемлѧ до небесе· b ꙗкоже гласꙋ слꙑшанѹ бꙑти отъ ꙁемлѧ до нб҃есе· T 54 РЕКОНСТРИКЦИИТЕ И ГРЪЦКАТА ТВОРБА c ꙗко слышанѹ быти гласꙋ ихъ ѿ ꙁемлѧ до нб҃се· d ꙗкоже гласꙋ слышанꙋ быти отъ ꙁемлѧ до нб҃есе· 20–21 γ τὰ δὲ φυτὰ [ἐκείνα] ἐκυμαίνοντο μετ' ὑπερηφανείας πολλῆς, καὶ τὸ ἀκούειν καὶ βλέπειν τῶν φυτῶν καὶ πετεινῶν ἐκείνων ἀνείκαστον γλυκύτητα ἐνεποίουν τῷ ἀνθρώπῳ, ὥστε φρίττειν αὐτὸν ἐν ἡδονῇ μεγάλῃ· T садовиѥ же то колѣбаше сѧ· стоꙗ въ славѣ велицѣ· ѥже слꙑшати и видѣтї и птица онꙑ беꙁмѣрнѹ сладость творѧхѹ человѣкѹ томѹ въ неиꙁдреченьнѣ радости· a садовиѥ же то колѣбааше сѧ· стоѩ въ славѣ велицѣ· ѥже слꙑшати и видѣти и пътицѧ онꙑ беꙁъмѣрьнѫ сладость творꙗахѹ чловѣкѹ томѹ въ неиꙁдреченьнѣ радости· b садовїе же колѣбааше сѧ· стоꙗ въ славѣ велицѣ· ѥже слꙑшати и видѣти и птица онꙑ беꙁмѣрнѹ сладость творѧхѹ человѣкѹ томѹ въ неиꙁдреченьнѣ радости· c садовїе же колѣбаше сѧ въ славѣ велицѣ стоꙗ· d садове же колѣбаахꙋ сѧ· стоꙗште въ славѣ велицѣ· источьници же течѧахꙋ ꙗко и дꙋга въ красꙋ стоꙗщи· На a приписваме липсата на съответствие за γ 21 τῶν φυτῶν и ὥστε φρίττειν; на b приписваме, макар без увереност, 21 четенето на a, защото заместване (d) и пропуск (c) на такова излишно съобщение изглежда по–вероятно от добавянето (вж. и 66 долу). N.B. От d изземаме четенето O 21 плоди ж раꙁноличнїи бл҃гоѹханїе испꙋщающе· ихьж видѣвъ красотою не могꙋ скаꙁа, лишено от подкрепа (не е ли свързано с описанието на рая в Скитски Патерик 18:45: садꙑ имѫщѫ мъногꙑ и вьсꙗкꙑ плодꙑ и дрѣва раꙁличьна добротоѭ съкаꙁаниꙗ одолѣваѫщѧ, с разночетенe нa хипархетипа k добротѫ не могꙑ съкаꙁати?). 22–23 γ ὡς οὖν ταῦτα ἔβλεπεν, ἔρχεται τις εὐνοῦχος πρὸς αὐτόν си же ѥмѹ видѧщѹ· приде нѣкто к немѹ каженикъ a си же ѥмѹ видѧщѹ· прииде нѣкъто къ немѹ каженикъ· b си же емꙋ видѧштꙋ· прїиде къ немꙋ нѣкъто каженикь· c си же емꙋ видѧщꙋ· прїиде к) немꙋ нѣкто каженикъ· d си же емꙋ видѧштꙋ· прїиде къ немꙋ нѣкъто каженикь красьнъ· T На b приписваме 23 къ немꙋ нѣкъто (въпреки a нѣкъто къ немѹ). 24 γ καὶ λέγει αὐτῷ· ἀκολούθει μοι· ἐκείνος δὲ εὐθὺς ὄπισθεν αὐτοῦ [ἡκολούθει] ἤρξατο βαδίζειν, ὁδεύσαντες δὲ μικρόν. T и гл҃а емꙋ поиди въ слѣдъ мене· онъ же иде вь слѣдъ ѥго· 55 ГЛАВА 1 a b c d и глагола ѥмѹ поиди въ слѣдъ мене· онъ же иде въ слѣдъ ѥго· и гл҃а емꙋ поиди въ слѣдъ мене· онъ же иде вь слѣдъ его· и гл҃а емѹ· иди въ слѣдъ мене· и гл҃а емꙋ поиди въ слѣдъ мене· онъ же иде вь слѣдъ его· На a приписваме липсата на съответствие за γ 24 εὐθύς и ἤρξατο βαδίζειν, ὁδεύσαντες δὲ μικρόν. 25 γ {καί} ἔρχονται ἐπὶ στάβαρα χρυσώροφα, καὶ ἦσαν πετάσαντες τοὺς ὀφθαλμοὺς αὐτῶν εἰς τὸ πέραν T и придосте къ стоборию ꙁлатъмь покровенѹ· a и приидосте къ стоборию ꙁлатомь покръвенѹ· b и приидосте къ стоборью ꙁлатомь покръвенꙋ· c и прїидоста къ столпью ꙁлатомь покровенꙋ· d и приидосте къ стоборию ꙁлатъмь покръвенꙋ· На a приписваме липсата на съответствие за γ 25 καὶ ἦσαν... τὸ πέραν. 26–27 γ {καί} διὰ τῶν ὀπῶν τῶν χρυσῶν σταβάρων βλέπουσιν πάλιν ἐκεῖ ἄλλην αὐλὴν καὶ παλάτια δεδοξασμένα καὶ περίβλεπτα σφόδρα σφόδρα. T и скважьнꙗми ꙁлатаго стобориꙗ ѹꙁьрѣста инꙑ двьри· и полатꙑ· инꙑ ꙁѣло славнꙑ и красьнꙑ· a и скважьнꙗми ꙁлатаѥго стобориꙗ ѹꙁьрѣсте инꙑ {дворꙑ}· и полатꙑ· ꙃѣло славьнꙑ и красьнꙑ· b и скважьнꙗми ѹꙁьрѣста инꙑ двери· и полатꙑ ꙃѣло славьнꙑ и красьнꙑ· c и скважнею ѹꙁрѣ ины двери· и полаты ꙃѣло славны и красны· d и полаты ꙃѣло славьны и красьны· На b приписваме множественото 26 скважьнꙗми и двойственото 26 ѹꙁьрѣста (успоредно с a) и пропуск 26 ꙁлатаѥго стобориꙗ; a приписваме липсата на съответствие за γ 26 πάλιν ἐκεῖ и четенето дворꙑ (успоредно с γ 26 αὐλὴν, вж. и 12 32). 28–29 γ {Καί} ἐν ὅσῳ οὖν ἔβλεπεν ὁ Σωζόμενος τὰ ἐκεῖ, {καί} ἰδοὺ ἐξέρχονται ἐκ τῶν παλατίων ἐκείνων ἄνθρωποι T и ꙁрѧщю соꙁоменѹ тамо· и се иꙁидоша ис полатъ тѣхъ мѹжи a и ꙁьрѧщѹ соꙁоменѹ тамо· и се иꙁидошѧ ис полатъ тѣхъ мѫжи· b и ꙁьрѧштꙋ соꙁоменꙋ тамо· и се иꙁидошѧ ис полатъ тѣхъ мꙋжи крилати· c и ꙁрѧщꙋ соꙁомонꙋ тамо· и се иꙁидоша ѿ полатъ тѣхъ мꙋжи крилати· d и ꙁьрѧштꙋ соꙁоменꙋ тамо· и се иꙁидошѧ ис полатъ тѣхъ мѹжи крилати· На b приписваме 29 крилати (въпреки 30 a). 56 РЕКОНСТРИКЦИИТЕ И ГРЪЦКАТА ТВОРБА 30–31 γ λάμποντες ὡς ὁ ἥλιος ἐπτερωμένοι, φέροντες καμψάκια χρυσένδ[ε]τα τέσσαρα καὶ λαμπρά T свьтѧще сѧ ꙗко слн҃ьце крлати· а носѧще ковчежьцѣ ꙁлатꙑ четыре· a свьтѧще сѧ ꙗко слъньце крилати· носѧще ковъчежьцѧ ꙁлатꙑ четꙑре· b свьтѧште сѧ ꙗко слн҃ьце· носѧште ковчегы четыре· c свьтѧще сѧ ꙗко слн҃це· носѧще ковчегы четыре· d свьтѧште сѧ ꙗко слн҃ьце· носѧште ларѧ· д҃·ри· На b приписваме пропуск 31 ꙁлатꙑ; на a приписваме липсата на съответствие за 31 καὶ λαμπρά. 32 γ τέσσαρες τέσσαρες κατὰ ἕν καμψάκιον ὑπουργοῦντες· ἐν ὅσῳ οὖν [ἐ]διέβαινον τὸ θαυμαστὸν ἐκεῖνο προαύλιον οἱ ἄγγελοι τοῦ Θεοῦ, T по четꙑрьмъ на кꙑиждо ковчежьць слѹжаще· ѥгда же пречюдьнꙑꙗ тꙑ двьри миновахѹ анг҃ли· a по четꙑрьмъ на кꙑижьдо ковъчежьць слѹжѧще· ѥгда же прѣчѹдьнꙑѩ тꙑ {дворꙑ} миноваахѫ анъгели· b о коемьжьдо ларци слꙋжѧште четыре· егда же прѣчюдьныѧ ты двьри миноваахꙋ анъгели· c егда же чюдныѧ ты двери миноваахꙋ агг҃ли· d о коемьжьдо лари слꙋжѧште· д҃· егда же прѣчюдьныѧ ты двьри миноваахꙋ анъгели· На b приписваме 32 ларци, не засвидетелствано в c (вж. и 31 35 40 46); на a приписваме четенето дворꙑ в съответствие с γ προαύλιον (вж. и 12 26) и липсата на съответствие за γ τοῦ Θεοῦ. 33 γ ὑπενόησεν ὡς ὅτι πρὸς αὐτὸν ἤρχοντο ἐπειργόμενοι· ὅτε οὖν ἤγγισαν πλησίον τοῖς χρυσωρόφοις σταβάροις T пораꙁѹмѣ ꙗко к немѹ бѧхѹ спѣюще· и ѥгда прїближишѧ сѧ къ стоборию· ꙁлатъмь покръвьномѹ· a раꙁѹмѣ ꙗко къ немѹ бѣахѫ спѣѭще· и ѥгда приближишѧ сѧ къ стоборию· ꙁлатомь покръвенѹѥмѹ· b раꙁꙋмѣ соꙁоменъ ꙗко къ немꙋ бѧхꙋ идꙋште· и егда приидоша къ стоборию ономꙋ· c раꙁꙋмѣ соꙁомонъ· ꙗко к) немꙋ бѧхꙋ идꙋще· d раꙁꙋмѣ соꙁоменъ ꙗко къ немꙋ бѣхꙋ идꙋште· и егда приидоша къ стоборию ономꙋ· На b приписваме 33 ономꙋ (въпреки a ꙁлатомь покръвеномѹ). 57 ГЛАВА 1 34–35 γ {καί} κατέναντι τοῦ Σωζομένου ἔστησαν ἀποβιβάσαντες καὶ τὰ καμψίκια ἀπὸ τῶν ὥμων αὐτῶν, καὶ θέντες χαμαὶ T и протївѹ соꙁомьнѹ сташа съньмъше ковчежьцѣ съ шьи своихъ· и поставльше ꙗ a и противѫ соꙁоменѹ сташѧ· съньмъше же ковъчежьцѧ съ шии своихъ· и поставльше ѩ· b и противꙋ соꙁоменѹ сташѧ· съньмъше же ларци съ шии своихъ· и поставльше ѧ· c и противꙋ емꙋ ставше поставиша ларци· d и противꙋ соꙁоменꙋ сташѧ· съньмъше же ларѧ съ шии своихъ· и поставльше ѧ· 36–37 γ ἐκδεχόμενοί τινα μέγαν παραγενέσθαι πρὸς αὐτούς· {καὶ} ἐν ὅσῳ T a b c d οὖν ἐξεδέχοντο ὁρᾷ ὁ Σωζ[όμενος] жьдахѹ нѣкого вельможа прити к нимъ· и видѣ соꙁомьнъ· жьдаахѫ нѣкого вельможѧ приити къ нимъ· и видѣ соꙁоменъ· жьдаахꙋ нѣкоего вельможѧ приити къ нимъ· и видѣ соꙁоменъ· и ждахꙋ нѣкоего вельможи прїити къ нимъ· и видѣ соꙁомонъ· жьдаахꙋ нѣкоего вельможѧ приити къ нимъ· и видѣ соꙁоменъ· На a приписваме липсата на съответствие за γ 36 ἐν ὅσῳ... ἐξεδέχοντο. 38–39 γ καὶ ἰδοὺ ἀνὴρ ὡραῖος πάνυ καὶ καλὸς τὸ εἶδος σφόδρα, ἐξελθὼν τῶν παλατίων ἐκείνων T и се мѹжь красьнъ ꙁѣло· и доброобраꙁьнъ вельмї иꙁлѣꙁъ ѿ полатъ тѣхъ· a и се мѫжь красьнъ ꙃѣло· и доброобраꙁьнъ вельми иꙁълѣꙁъ отъ полатъ тѣхъ· b и се мꙋжь красьнъ ꙃѣло· и доброобраꙁьнъ вельми иꙁлѣꙁъ отъ полатъ тѣхъ c и се мꙋжь красенъ иꙁиде ѿ полатъ тѣхъ· d и се мѹжь красьнъ ꙃѣло· и доброобраꙁьнъ вельми· иꙁлѣꙁъ ис полат тѣхъ 40–41 γ ἦλθεν ἔγγιστα τῶν ἀγγέλων τῶν φερόντων τὰ καμψίκια ἐκείνα καὶ λέγει αὐτοῖς· ἀνοίξατε τοὺς καμψίους τούτους T приде· къ анг҃ломъ страшномъ· иже ковчежьца онꙑ принесоша· и гл҃а имъ ѿкрꙑите ковчежьца· a прииде къ анъгеломъ· носѧщиимъ ковъчежьцѧ онꙑ· и глагола имъ· отъкрꙑите ковъчежьцѧ· 58 РЕКОНСТРИКЦИИТЕ И ГРЪЦКАТА ТВОРБА b прииде къ агг҃ломъ носѧштиимъ ларци· и гл҃а имъ· отъкрыите ларци· c и прииде къ агг҃ломъ держащимъ ларци· и рече имъ· d прииде къ агг҃ломъ носѧштиимъ ларѧ· и гл҃а имъ· отъкрыите ларѧ На b приписваме 40 ларци, не засвидетелствано в d (вж. и 31 35 46), и пропуск онꙑ. NB. От d изземаме четенето О 40 тѣмъ, лишено от подкрепа. 42–44 γ καὶ δείξατε τῷ ἀνθρώπῳ ἐκείνῳ, τί φυλάττω αὐτῷ διὰ τὸν χιτῶνα αὐτοῦ, ὃν πρὸ ὥρας μοι ἐδωρήσατο διὰ τὸν δεῖνα πένητα, T и покажѣте ꙗ чл҃вкѹ ономѹ· что ѥмѹ хранѧть свитꙑ· ꙁанеже милова нага ѡньсицю· a и покажѣте чловѣкѹ ономѹ· чьто ѥмѹ хранѭ ꙁа свитѫ· ѭже помилова нага оньсицѹ· b и покажѣте чл҃вкꙋ ономꙋ· чьто емꙋ хранѧтъ свиты· ꙁанеже помилова нага оньсицꙋ· c покажите чл҃вкꙋ семꙋ· что емꙋ хранитъ сѧ свитъ· понеже помилова нищаго· d и покажѣте члв҃кꙋ ономꙋ· чьто емꙋ хранѧть свиты ꙁанеже помилова нагааго оньсицꙋ· На a условно приписваме по–точно съответствие на γ от предаденото от свидетелите (43–44 хранѫ ꙁа свитѫ· ѫже), защото не ни се струва вероятно, че покварата, предадена от Tbd и c, принадлежи на преводача (решението означава, че разглеждаме четенията на T и b като възникнали независимо, вж. и 64 долу); на a приписваме липсата на съответствие за γ 43 αὐτοῦ и 44 πρό ὥρας μοι. На b приписваме неопределеното 44 нага в съчетание с указателното оньсицꙋ. NB. От d изземаме четенето И 42 ꙗ, лишено от подкрепа (освен в T, където то може да е възникнало независимо). 45–47 γ εὐθέως δὲ ἤνοιξαν τὸ ἓν χρυσὸν καμψίκιον καὶ ἤρξαντο ἐκβάλλειν T и тѹ абиѥ ѿкрꙑша ѥдинъ ѿ ꙁлатꙑхъ ковчежьць· и начаша иꙁлагати a и тѹ абиѥ отъкрꙑшѧ ѥдинъ отъ ꙁлатꙑихъ ковъчежьць· и начѧшѧ иꙁълагати b и тѹ абие отъкрꙑшѧ единъ отъ ꙁлатꙑхъ ларьцевъ· и начѧшѧ иꙁлагати c и ѿкрыша единъ ѿ ꙁлатыхъ ларцевъ· и начаша иꙁлагати d и тѹ абие отъкрышѧ единъ отъ ꙁлатыхъ онѣхъ ларевъ· и начѧшѧ искладати· NB. От d изземаме четенето И 46 онѣхъ, лишено от подкрепа. 48 g citw'na" kai; iJmavtia basilika; leukovtera kai; poikivla kai; wJrai'a to; ei\do" sfovdra T срачицѣ· и свитꙑ црсскꙑꙗ· и брачнꙑꙗ· и краснꙑ видѣниѥмь· 59 ГЛАВА 1 a срачицѧ· и свитꙑ цѣсарьскꙑ брачиньнꙑ· и раꙁличьнꙑ и красьнꙑ видѣниѥмь· b срачицѧ и свиты црсскыѧ брачиньнꙑ· и раꙁличьны и красьнꙑ видѣниемь· c срачицѧ· и свиты црсскыѧ· d срачицѣ и свиты цс҃рскыѧ· и оскрилы раꙁличьны и красьны видѣниемь· На a приписваме 48 неопределените форми на прилагателните цѣсарскꙑ и брачиньнꙑ57 и липсата на съответствие за g sfovdra. NB. От d изземаме четенията O 48 съ ꙁлатомъ и ꙗко не мощи на них въѕирати красотою, лишени от подкрепа. 49–50 g kai; h{ploun aujta; kai; ejnwvpion aujtou' levgonte" aujtovn: “Ara, kuvri Swz[ovmene] T и простирахѹть ꙗ предъ нимь гл҃ще· воле кѵръ соꙁомене· a и простираахѫ ѩ прѣдъ нимь глаголѭще· воле кѵре соꙁомене· b и простирахꙋ ꙗ прѣдъ нимь гл҃ѫще· воле г҃и соꙁомене· c и простирахѹ ꙗ пред нимь глаголюще· гси соꙁомоне· d и простирахꙋ прѣдъ нимь гл҃ѫще· воле г҃и соꙁомене· На a приписваме липсата на съответствие за g 49 aujtovn. 51–52 g ajrestav eijsin toi'" ojfqalmoi'" sou… ΔEkei'no" de; ei\pen, T ѹгодьна ли ти сѹть предъ очима· онъ же гл҃ше a ѹгодьна ли ти сѫть прѣдъ очима твоима· онъ же глаголааше· b ѹгодьна ли ти сꙋть прѣдъ очима твоима· онъ же гл҃ааше· c ѹгодна ли ти сꙋть пред очима твоима· он) же рече· d ѹгодьна ли ти сѹть прѣдъ очима· онъ же гл҃ааше· 53 g oujk eijmi; a[xio" oujde; ka]n th;n skia;n tw'n iJmativwn touvtwn qeavsasqai: нѣсмь достоинъ ни на стѣнь свитъ сихъ ꙁрѣти· a нѣсмь достоинъ ни на стѣнь свитъ сихъ ꙁьрѣти· b нѣсмь достоинъ ни на стѣнь свитъ сихъ ꙁьрѣти· c нѣсмь достоинъ ни на стѣнь ихъ ꙁрѣти· d нѣсмь достоинъ ни на стѣнь свитъ сихъ ꙁьрѣти· T NB. От d изземаме четенето O 53 г҃и и поне, лишено от подкрепа. 54 g ÔUpodeiknuovntwn ou\n aujtw'n tou;" lamprou;" kai; poikivlou" {kai; 57 Прaбългaрското брачиньнъ «снежнобял, копринен» (Делевa 1996), превод на g λευκότερος (Леписие 1966, Мещерский 1972), е опростено в T, пропуснато в c и зaместено в d. 60 РЕКОНСТРИКЦИИТЕ И ГРЪЦКАТА ТВОРБА T a b c d cruvsou"} citw'na" kai; uJlocruvsou", кажющемъ же имъ свѣтлꙑꙗ и пьстрꙑꙗ и ꙁлатꙑꙗ риꙁꙑ· кажѫщемъ же имъ свѣтьлꙑѩ и пьстрꙑѩ и ꙁлатꙑѩ свитꙑ и оскрилꙑ· кажꙋщемь же имъ свѣтьлыѧ и пьстрыѧ и ꙁлатыѧ свиты и оскрилы· каꙁахѹ же ему пестрыѧ и ꙁлатыѧ свиты и оскрилы· кажꙋщемь же имъ свѣтьлыѧ и пьстрыѧ и ꙁлатыѧ свиты и оскрилы· 55–56 γ {καί} ἀνέβη ὁ ἀριθμὸς αὐτῶν ἕως τῶν χιλιοστῶν· ὅτε οὖν ἔδειξαν αὐτῷ и въꙁиде число ихъ до тꙑсѧща· и ѥгда же покаꙁаша ѥмѹ ѥже гл҃еть ѥмѹ a и въꙁиде число ихъ до тꙑсѧщѧ· ѥгда же покаꙁашѧ ѥмѹ· ѥже гл҃еть· b и въꙁиде число ихъ до тысѧщѧ· егда же покаꙁашѧ емꙋ еже гл҃еть· c и бысть число ихъ до тысѧщѧ· гл҃аша емѹ· d и въꙁиде число ихъ до тысѧщѧ· егда же покаꙁашѧ емꙋ· еже гл҃еть Т NB. От d изземаме четенето O 55 дажь, лишено от подкрепа. 57 γ τὸ ἑκατονταπλασίονα λήψεσθαι καὶ ζωὴν αἰώνιον ὑπὲρ τοῦ ἑνὸς χιτῶνος κληρονομεῖν· Т съторицею прїиметь и животъ вѣчьнꙑи наслѣдѹѥть ꙁа ѥдинѹ свитѹ· a съторицеѭ прииметъ и животъ вѣчьнꙑи наслѣдитъ ꙁа ѥдинѫ свитѫ· b сторицею прииметь и животъ вѣчьнꙑи наслѣдить ꙁа единꙋ свитꙋ· c даѧи нищемꙋ сторицею прїиметь· и животъ вѣчныи наслѣдить· d сторицею прииметь· и животъ вѣчьныи наслѣдить· ꙁа единꙋ свитꙋ· 58–59 γ Λέγει πρὸς αὐτὸν ὁ ἐπιτάσσων τοῖς ἀγγέλοις· Σοὶ λέγω, Σωζ[όμενε] гл҃а ѥмѹ повелѣваꙗи анг҃лъ тебе гл҃ю соꙁомене· a глагола ѥмѹ повелѣваѩи анъгел{ом}ъ· теб{ѣ} глаголѭ соꙁомене· b гл҃а емꙋ повелѣваꙗи агг҃лѡмь· тебѣ глаголю соꙁомене· c гл҃а емꙋ повелѣваѧи агг҃лѡмь· тебѣ гл҃ю соꙁомоне· d гл҃а емꙋ агг҃лъ· тебѣ глаголю сѡꙁомене· Т 60 γ ἰδοὺ πόσα ἀγαθά σοι ἡτοίμασα {ὑπὲρ τοῦ ἑνὸς χιτῶνος} Т се колико ти бл҃гꙑхъ ѹготовахъ ꙁа ѥдинѹ свїтѹ· a се {ѥ}лико ти благꙑихъ ѹготоваахъ ꙁа ѥдинѫ свитѫ· b се елико ти ѹготовахъ благꙑихъ ꙁа единꙋ свитꙋ· c селико ти ѹготовахъ бл҃гыхъ ꙁа единꙋ свитꙋ· d се елико ти ѹготовахъ благꙑихъ ꙁа единꙋ свитꙋ· На И приписваме словореда 60 ѹготовахъ благꙑихъ (въпреки Т благꙑихъ 61 ГЛАВА 1 ѹготоваахъ). 61 γ ὑπὲρ ὅσον ἰδών με γυμνὸν {καί} σπλαγχνισθεὶς {καί} ἐνέδυσάς με, Т ѥже мѧ видѣ нага· и ѹмлсрди сѧ и облече мѧ a ѥже мѧ видѣ нага· и ѹмилосрьди сѧ и облече мѧ· b еже мѧ видѣ нага и ѹмилосрьди сѧ и облече мѧ· c еюже мѧ ѡдѣ нага сꙋща видѣвъ· d еже мѧ видѣ нага и ѹмилосрьди сѧ и облече мѧ· NB. В d поправяме 61 ѥюже в еже, защото четенето на И съответства на abT. 62 γ πορέυου οὖν καὶ ποίει ὁμοίως κἀγὼ ποιήσω ὁμοίως· σὺ δὸς τῷ πένητι ἕν ἱμάτιον, κἀγώ σοι ἐτοιμάσω ἑκατονταπλασίονα τούτων· T иди ѹбо и твори такоже· и аꙁъ въꙁдамь ти ꙗже видѣ· тꙑ дажь ѹбогѹ· и аꙁъ въꙁдамь ти сторицею· a иди ѹбо и твори такожде· и аꙁъ въꙁдамь ти ꙗже видѣ· тꙑ даждь ѹбогѹ· и аꙁъ въꙁдамь ти съторицеѫ· b иди ѹбо и твори такожде· и въꙁдасть ти сѧ сторицею· c иди ѹбо и твори такоже· и въꙁдасть ти сѧ сторицею· d иди ѹбо и твори такожде· и въꙁдасть ти сѧ сторицею· На a приписваме липсата на съответствие за γ 62 τούτων. 63 γ Τοῦτο ἀκούσας ὁ Σωζ[όμενος] λέγει αὐτῷ μετὰ φόβου καὶ χαρᾶς· се слꙑшавъ соꙁомьнъ гл҃а ѥмѹ страхъмь и радостию одьрьжимъ a се слꙑшавъ соꙁоменъ глагола ѥмѹ страхомь и радостиѭ одрьжимъ· b се слышавъ соꙁоменъ гл҃а емꙋ страхомь и радостью одрьжимь· c ѿвѣща соꙁомонъ страхомь и радостїю ѡдрьжимь· d се слышавъ соꙁоменъ гл҃а емꙋ страхъмь и радостью одрьжимь· T 64 γ Κύριε μου, ἄρα οὕτως πᾶσιν τοῖς ἔλεος ποιοῦσιν μετὰ τῶν πενήτων ἑκατονταπλασίονα φυλάττεις τῶν τοσούτων ἀγαθῶν καὶ ζωὴν αἰώνιον; T г҃и мои· да тако ли ѥсть иже млостню творѧть нищимъ· a господи мои· да тако вьсѣмъ иже милостꙑнѭ творѧтъ нищиимъ· b г҃и мои· да тако ли есть иже милостыню творѧть нищиимъ· c г҃и мои· тако ли есть иже милостыню творѧть нищьимъ· d г҃и мои· да тако ли есть иже милостыню творѧть ѹбогыимъ· На a приписваме условно по–точно съответствие с γ от предаденото от свидетелствата (64 тако вьсѣмъ), защото не ни се струва вероятно, че покварата, предадена от Tbd и c, принадлежи на преводача (решението означава, че разглеж- 62 РЕКОНСТРИКЦИИТЕ И ГРЪЦКАТА ТВОРБА даме четенията T и b като възникнали независимо, вж. и 43–44 горе); на a приписваме и липсата на съответствие за γ 64 ἑκατονταπλασίονα... αἰώνιον. NB. В c променяме словореда К 64 творѧть млстню, лишен от подкрепа. 65–68 γ Λέγει αὐτῷ ἐκεῖνος· Πᾶς ὅστις ἀφῆκεν οἰκίας ἢ ἀγρούς, ἢ πλοῦτον, ἢ δόξαν, ἢ πατέρα, ἢ μητέρα, ἢ ἀδελφούς, ἢ ἀδελφάς, ἢ γυναῖκα, ἢ τέκνα, ἢ τι τῶν ἐπιγείων ἑκατονταπλασίονα λήψεται, καὶ ζωὴν αἰώιον κληρονομήσει. T гл҃а ѥмѹ всѧкъ иже оставить домъ· села и ба҃тство· ли славѹ ли оц҃а ли мт҃рь· ли братью· ли сестрꙑ ли женѹ· ли дѣти· ли что ꙁемнꙑхъ· сторицею прииметь· и жиꙁнь вѣчьнѹю наслѣдить· a глагола ѥмѹ· вьсꙗкъ иже оставитъ домъ· села и богатство· ли славѫ ли отьца ли матерь· ли братиѭ· ли сестрꙑ ли женѫ· ли дѣти· ли чьто ꙁемьнꙑихъ· съторицеѭ прииметъ· и жиꙁнь вѣчьнѫѭ наслѣдитъ· b и гл҃а емꙋ еи· всѧкъ бо иже оставитъ домъ· села и богатство· ли славѫ ли отьца ли матерь· ли братьѫ· ли сестрꙑ ли женѫ· ли дѣти· ли чьто ꙁемьнꙑихъ· сторицею прииметь· и жиꙁнь вѣчьнꙋю наслѣдитъ· c и рече емѹ еи· всѧкъ бо творѧи милостыню· сторицею прииметь· и жиꙁнь вѣчнꙋю наслѣдитъ· d и гл҃а емꙋ еи· всѧкъ бо облачаѧ ѹбогааго хс҃а облачить· и съвлачаѧ х҃а съвлачить· или накърьмлѧꙗ хс҃а накръмить и пакы рече и всѧк ѡставит домъ села и богатство ѡц҃а и мт҃рь женꙋ и чада или что ꙁемных· и сторицею прииметь и животъ вѣчньи наслѣдить· На b приписваме, макар без увереност, четенето на a (= Мт 19:29) между 65 бо (без успоредица в a) и 66 сторицею, защото не можем да обясним разминаването в четенията c и d по друг начин, освен като независими иновации (вж. и 21). 69–71 γ Τοῦτο δέ σοι παραγγέλλω μὴ μεταμεληθῇς ποτὲ ἐπὶ ἐλεημοσύνην ὀνειδίζων τὸν πένητα ὅν δέδωκάς [αὐτῷ] τι T се же ти ꙁаповѣю не раскаи сѧ о милостꙑни· николиже· ни ѹкарѧи нища ꙗко далъ ѥси ѥмѹ что· a се же ти ꙁаповѣдаѭ· не раскаи сѧ о милостꙑни николиже· ни ѹкарꙗи нища ꙗко далъ ѥси ѥмѹ чьто· b се же ти ꙁаповѣдаю не раскаи сѧ о милостыни николиже· ни ѹкори нища ꙗко далъ еси емꙋ чьто· c се же ти гл҃ю· не раскаи сѧ ѡ милостыни· ни поноси нищемꙋ· ꙗко давъ емѹ что· d се же ти ꙁаповѣдаю не раскаи сѧ о милостыни николиже· ни поноси нищꙋ ꙗко далъ еси емꙋ чьто· 63 ГЛАВА 1 На b приписваме свършения вид 71 ѹкори (против a ѹкарꙗи). NB. В c възстановяваме (въпреки П) четенето e 71 ѹкори. 72 γ μήπως ἀντὶ μισθοῦ διπλὴν τὴν ζημίαν ὑποστῇς· πᾶς γὰρ ὁ παρέχων τὴν εὐποιΐαν καὶ μετανοῶν ἢ ὀνειδίζων καὶ τὸν μισθὸν ἀπόλλυσιν καὶ κρίμα ἕξει ἐν τῇ ἡμέρᾳ τῆς κρίσεως· T ѥда въ мьꙁдꙑ мѣсто сѹгѹбѹ тъщетꙋ въсприимеши· вьсꙗкъ бо даꙗи милостꙑню· и раскаꙗвъ с· ли поносивъ мьꙁдѹ си погѹбить и сѹдъ прииметь въ послѣднии дн҃ь· a ѥда въ мьꙁдꙑ мѣсто сѫгѫбѫ тъщетѫ въсприимеши· вьсꙗкъ бо даѩ милостꙑнѭ· и раскаꙗвъ сѧ ли поносивъ· мьꙁдѫ си погѹбитъ и сѫдъ прииметъ въ послѣдьнии дьнь· b еда въ мьꙁды мѣсто сꙋгꙋбꙋ тьщетꙋ въсприимеши· вьсѧкъ бо даѧ млст҃ыню и раскаавъ сѧ или поносивъ· мьꙁдꙋ си погꙋбить· c еда въ мꙁды мѣсто сꙋгꙋбꙋ тьщетꙋ прїимеши· d еда въ мьꙁды мѣсто сѹгꙋбꙋ тъщетꙋ въсприимеши· вьсѧкъ бо даѧ млст҃ыню и раскаавъ сѧ или поносивъ· мьꙁдꙋ си погꙋбить· На b приписваме пропуска 72 и сѫдъ прииметъ въ послѣдьнии дьнь. 73–74 γ {Καὶ} ταῦτα ἀκούσας ὁ Σωζόμενος ἔξυπνος ἐγένετο καὶ ἐξίστατο ἐν ἑαυτῷ θαυμάζων ὅπερ ἑώρακεν T и се слꙑшавъ соꙁомьнъ въспрѧнѹ· и дивлѧше сѧ чюдѧ о видѣнии· a и се слꙑшавъ соꙁоменъ въспрѧнѫ· и дивлѣаше сѧ чѹдѧ сѧ видѣнию· b и се слышавъ соꙁоменъ· вьспрѧнꙋвъ и дивлѧаше сѧ чюдѧ сѧ видѣнию· c и се слышавъ соꙁомонъ· вьспрѧнꙋвъ ѿ сна и дивлѧше сѧ чюдѧ сѧ видѣнїю· d и се слышавъ соꙁоменъ· въспрѧнꙋвъ и дивлѧаше сѧ чюдѧ сѧ видѣнию· На b приписваме причастието 73 въспрѧнꙋвъ (против a въспрѧнѫ). 75–77 γ {καὶ} ἀναστὰς τῆς κλίνης αὐτοῦ, καὶ τὸν ὕπνον ἀποτιζάμενος, ἄρας καὶ τὸ ἕτερον αὐτοῦ ἱμάτιον δέδωκεν αὐτῷ τοῖς δεομένοις. T и въставъ помꙑшлѧше гл҃ѧ· или дрѹгѹю свитѹ бѹдѹ далъ просѧщимъ· a и въставъ отъ ложѧ помꙑшлꙗаше глаголѧ· то и дрѹгѫѭ свитѫ бѫдѫ далъ просѧщиимъ· b и в)ставъ ѿ ложа помышлѧаше гл҃ѧ· аще си тако· то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамь просѧщиимъ· c и в)ставъ ѿ ложа и реч· аще тако ми гл҃а гсь· то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамъ нищемꙋ· d и помышлѧаше гл҃ѧ· аще си тако· то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамь просѧщиимъ· 64 РЕКОНСТРИКЦИИТЕ И ГРЪЦКАТА ТВОРБА На b приписваме, макар без увереност, 76 аще си тако по d (четенето на c по– лесно се обяснява като разпространение, отколкото четенето на d – като съкращение); на a приписваме липсата на съответствие за γ 75 αὐτοῦ. 78–79 γ Καὶ τῇ αὐτῇ νυκτὶ βλέπει τὸ τοιοῦτον ὅραμα· καὶ πρωῒ ἀναστὰς διέδωκεν ἅπαντα τὰ αὐτοῦ τοῖς πένησιν T и дрѹꙁѣи нощи видѣ тъ же сънъ· и ꙁаѹтра въ раꙁдаꙗ нищимъ· a и дрѹꙃѣи нощи видѣ тъ же сънъ· и ꙁаѹтра въ{ставъ} раꙁда {вьсꙗ своꙗ} нищиимъ· b и въ дрꙋгꙋю нощь видѣ тъ же сънъ· и ꙁаутра въставъ раꙁда имѣнїе свое все нищьимъ· c и въ дрꙋгꙋю нощь тъ же сонъ видѣ· и ѹтрѣ въставъ раꙁдаꙗ все имѣние свое нищьимъ· d и въ дрꙋгꙋю нощь видѣ тъ же сънъ· и ꙁаутра въставъ раꙁда имѣнїе свое все На b приписваме 79 имѣнїе свое все (NB. в c добавяме все по С) нищьимъ в съответствие със c и aT, макар че последната дума очевидно е пропусната в О и заместена в И; на a приписваме вьсꙗ своꙗ в съответствие с γ ἅπαντα τὰ αὐτοῦ. 80–81 γ καὶ ἀποταξάμενος τῷ κόσμῳ γέγονεν θαυμάσιος μοναχός. T и ѿвьргъ сѧ мира быс чюдьнъ чьрньць· a и отврьгъ сѧ мира быстъ чѹдьнъ чрьньць· b и ѿврьже сѧ мира и быс чернориꙁець чюденъ· бг҃ꙋ нашемꙋ слава· нынѧ и приснѡ· и во вѣки вѣкѡмъ· аминъ· c и ѿврьже сѧ мира и бысть чернориꙁець чюденъ· бг҃ꙋ нашемꙋ слава· нн҃ѣ и приснѡ· и во вѣки вѣкѡмъ· d и ѿврьже сѧ мира и быс чернориꙁець чюденъ· бо҃у же нашемѹ слава і нынѧ· аминъ· На b приписваме миналото свършено време 80 ѿврьже (против a отврьгъ), чернориꙁець чюденъ (против a чѹдьнъ чрьньць) и добавянето на доксологията 81. Оказва се, че b не съвпада нито със c, нито с d, т.е. нито едно от тях не е възникнало въз основа на другото, а двете произтичат от общ източник. Това се потвърждава от същите пропуски (вж. 1 2 26 31 40 72) и промени (вж. 0 1 3 4 14 15 29–30 60 65 71 73 79 80 81) спрямо a: нито единият, нито другият преписвач не е ползвал отново a, а двамата са работали по една и съща извадка от него, b. Освен това c и d съдържат всички пропуски (вж. 1 3 4 11 14 15 24 25 26 31 32 36 44 49 62 64 75) и съкращения (напр. 13) на a спрямо γ, т.е. нито един от тях не е ползвал отново гръцкия текст. 65 ГЛАВА 1 Към текста на b остават седем въпроса: 8 отъвечериѥ – Какво е това? 34 поставиша ларци – Защо оттук нататък ковчегы стават ларци? 36 ждахѹ... прїити – Защо тук жьдати се съчетава с инфинитив? 43 что емꙋ хранитъ сѧ свитъ понеже помилова нищаго – Какава е синтакси- ческата структура на изречението? срачицѧ· и свиты црсскыѧ – Защо е членувано прилагателното? тако ли есть иже творѧть милостыню нищьимъ – Не трябва ли тук да има допълнение, напр. тѣмъ, или най–малко имъже? 74 вьспрѧнꙋвъ... и дивлѧше сѧ – Нужен ли е тук съюзът и? 48 64 След критичната обработка на показанията за текста може да се смята за установена парадозата (запазеният въпреки традицията текст) на седем версии на нашето Слово: 1 гръцката творба γ, 2 славянското Житие a (т.е. γ + разбиране и замисли на преводача), 3 изваденото от него Слово b (т.е. a + разбиране и замисли на преписвач–редактор) и оформените чрез наслагването на разбиране и замисли на преписвачи версии 4 c (по b), 5 d (по b), 6 e (по c) и 7 f (по d; вж. бележката в края на реконструкцията d). 66 Глава 2 Прочит с оглед на динамиката на текста Да четеш критично издание е да слушаш опера под тропотa на декораторите. Вилем Ф. Херманс В проведените досега сравнения имаше разминавания в показанията, но нямаше разночетения: те се установяват само по сравнение с изконните четения, с които се разминават1. Досега стремежът ни беше да определим какво са запазили по–младите свидетелства от това, което са заложили в текста преводачът и последващите редактори. Отсега стремежът ни ще бъде да установим, как се е променял текстът от поколение в поколение, включително до запазените свидетелства; затова групираме версиите в поколения. Завършващият етап на работата ни позволява не само с достоверност да установим разночетенията и да обясним появата им, но и да проверим подробно достоверността на всички приети решения (ако не са убедителни, ще ги преразгледаме след знака NB.). Нали нашите реконструкции трябва да дадат всички данни, които обясняват това, което е станало в последствие в запазените свидетелства, т.е. по–младите състояния на текста трябва да са производими от по–старите с колкото може по–малко произволни решения или, както би казал генетикът, спонтанни мутации. Последното сумарно сравнение на всички свидетелства, насочено 2 по линията на родството, върви по диаметрално противоположен на предишния път. Оставяме настрани гръцката творба γ3. Първото поколение е сла- 1 Kакви са видовете разночетения и от какво са породени може да се установи само по съвкупността на разночетенията, след като е завършено изследването на историята на текста; какво е значението им за историята на езика, литературата и културата може да се определи само по сравнение с вариацията в други текстове. 2 Насочеността осигурява точната оценка на развитието на текста. Ако се пренебрегне тя и разночетенията се подменят с разминавания в показанията, изданието няма да е критично и апаратът му се превръща в гробище на разночетения (Variantenfriedhof), вж. примери за такова у Mихайлов 1900–1908, Бегунов 1976, Ревели 1993 и Алексеев 1998, 2005. 3 Oценката на переводи излиза извън рамките на текстологията като такава, макар резултатите ѝ да имат важно значение за текстологичното изследвание (вж. Томсън 1988, Лихачов 1983: 285–354). ГЛАВА 2 вянският перевод a – архетипът4 на пълното Житие на св. Нифонт Констанцки; във второто поколение родословното дърво се разклонява в T (с всички останали свидетелства на пълното Житие5) и b – архетипа на нашето Слово, т.е. извадената от пълното Житие гл. 69; в третото поколение b се разклонява в c и d – най–старите хипархетипове на нашето Слово; в четвъртото поколение c се разклонява в П и по– младия хипархетип e, а d – в O и по–младия хипархетип f; в петото,6 накрая, e се разклонява в С и К, а f продължава в И.7 Сега можем по генеалогична линия да установим разночeтенията: П по линия c←b←a, С и К по линия e←c←b ←a, O по линия d←b ←a и И по линия f←d ←b ←a. 0 b Ⱁ ⰏⰉⰎⰑⰔⰕⰉⰂⰡⰅⰏⰠ ⰔⰑⰈⰑⰏⰅⰐⰡ· ⰀⰍⰑ ⰄⰀⰤⰉ ⰐⰉⰛⰫⰅⰏⰫ· ⰔⰠⰕⰑⰓⰉⰜⰅ ⰒⰓⰉⰏⰅⰕⰠ· c СЛОВО О МЛТИВѢМЪ СОꙀОМОНѢ· ꙖКО ДАѦИ НИЩЕМꙊ МИЛОСТЫНЮ· БГꙊ В ꙀАЕМЬ ДАЕТЬ· И СЪТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТЪ· М П СЛОВО О МЛ ТИВѢМЪ СОꙀОМОНѢ· ꙖКѠ ДАѦИ НИЩІ МИЛОСТЫНЮ· БГꙊ В ꙀАЕМЪ ДАЕТЪ· И СТОРИЦЕЮ ПРИЇМЕТЪ· С Г e СЛОВО О СОꙀОМОНѢ· ꙖКО ДАꙖИ МЛ ТЫНЮ НИЩЕМꙋ· Б У В ꙀАЕМЬ ДАЕТЬ· И СЪТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТЪ· С С СЛОВО О СОꙀОМОНѢ· ꙖКО ДАꙖИ МЛ ТИНЮ· СОВТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТЬ· в С Г К СЛО О СОꙀОМОНѢ· ꙖКО ДАꙖ МЛ ТНЮ НИЩЕМꙋ Б У В ꙀАЕМЬ ДАЕТЬ d НИФОНТА· О МИЛОСТИВѢМЬ СОꙀОМЕНѢ· И О ТОМЬ ꙖКО ДАꙖИ НИЩЕМОУ СТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТ· Л ИЖЕ ВО СТ ЫХЪ ѾЦА НАШЕГО НИФОНТА ПООУЧЕНИЕ· Ꙁ Н БЛЖНАГО НИФОНТА ЧЕРНОРИ ЦА· С М М О О МЛ ТИВО СОꙀОМОНѢ· И Ѡ ТОМ ꙖКО ДАА НИЩИ СТОРИЦЕЮ 4 Предупредени сме, че става дума за «вероятен архетип» с «най–ранен установим текст». 5 Техните взаимоотношения не са разглеждани от Xодова 1952, 1954. 6 Интересно е, че на най–младото поколение в развитието на текста може да принадлежи най–старото му свидетелство (вж. предупреждението на Пасквали 1974). С това се потвърждава и критическата оценка на качеството на текста на Изборника от 1076 г. (вж. Томсън 1986b). 7 f е продължавал и в Я, и в Б, запазили само началото на компилацията (вж. гл. 3). Ръкопис, както и хора, може да бъде или бездетен или да се разплоди. Tъй като броят на потомците на антиграфа пряко зависи от търсенето, броят на разклоненията на родословното дърво е по–сигурен показател за «популярността» на текста, отколкото общият брой запазени преписи. «Дихотомичността» на много родословни дървета на текстове (вж. дискусия у Лихачoв 1983: 12–13) не бива да се смята за принцип. 68 ДИНАМИКА f И ПРЇИМЕТ БЛГС· О МИЛОСТИВѢМЬ СОꙀОМЕНѢ· И О ТОМЬ ꙖКО ДАꙖИ НИЩЕМОУ СТОРИЦЕЮ ПРИИМЕТ· О МИЛОСТИВѢМЬ СОꙀОМЕНѢ· И О ТОМЬ КАКО ДАꙖИ НИЩЕМОУ Р·РИЦЕЮ ПРИИМЕ· Четенето на името соꙁоменъ → c соꙁомонъ е значимо: то не може да се обясни въз основа на кирилското писмо, а само като погрешно четене на глаголическото ⰵ → ⱁ (вж. и четенията ⰵ → ⱐ в T 14 63 73 соꙁомьнъ); наред с други погрешни четения на глаголически написания (вж. 4 26 32 79 80) то показва, че a е било написано на глаголица. На глаголица, както се оказва в 6 14 61, е било написано и b. Двата текста оттук печатаме в реконструкция, на която с поддръжка на c и d приписваме следните белези: а и ꙗ → ⰰ, б и бл → ⰱ, в и вл → ⰲ, е и ѥ → ⰵ, жд → ⰼ, ꙃ и ѕ → ⰷ, и → ⰹ, і → ⰻ, м и мл → ⰿ, п и пл → ⱂ, ѹ и ю → ⱛ, ф и ѳ → ⱇ, щ и шт → ⱋ, х → ⱈ (гръцки думи) и ⱒ (славянски думи), ъ и ь (вкл. и напрегнатите) → ⱐ, ѧ и ѩ → ⱔ, ѫ и ѭ → , ѵ → ⱓ (вж. Федер 2008a). c към заглавието на b добавя обозначение на жанра слово, обозначение на тема млстыню, извън Словото по Пр 19:17 б҃ꙋ в ꙁаемь даеть. След c П замества нищꙋемꙋ → нищым; С пропуска б҃ꙋ в ꙁаемь даеть; К пропуска члена в даꙗ и и съторицею приимет. В d по данните на Л и Н трябва да се добави най–малко името нифонта като обозначение на източника (нали Л и Н са черпили от същата книга, както и О, и И, вж. гл. 4); d добавя към заглавието b и о томь и съкращава приимет. След d Л и Н независимо разпространяват остатъка от заглавието нифонта; O пропуска нифонта и члена в даа, замества независимо от c соꙁоменѣ → соꙁомонѣ и нищемꙋ → нищим, добавя обичайното в началото на четене на глас обръщение блгс; f пропуска нифонта. След f И замества ꙗко → како, съкращава р҃·рицею, пропуска надредното т в прииме. NB. Разграничаването на f от И е условно (вж. гл. 1); провеждаме го само там, където може да се предполага промяна на текста в И. 1–2 ⰽⱓⱃⱐⰰⰽⱐ ⰻⰵⰾ҃ⰿⱐ· ⰰⱃⱈⰻⰵⱃⰵⰹ a Ⰱⱑ ⱍⰾⱁⰲⱑⰽⱐ ⱀⱑⰽⱐⱅⱁ ⰲⱐ ⰿⰹⱃⱑ ⰶⰹⰲⱖ· ⰱⱑ ⰶⰵ ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⰹⰲⱐ ⰹⰸⱃⱔⰴⱐ· ⰹⰿⰵⱀⱐⰿⱐ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ· b Ⰱⱑ ⱀⱑⰽⱐⱅⱁ ⱍⰾ҃ⰲⰽⱐ ⰶⰹⰲⱖ ⰲⱐ ⰻⰵⱃⱛⱄⰰⰾⰹⰿⱑ· ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ ⰹⰿⰵⱀⱐⰿⱐ· с c Бѣ нѣкто чл҃вкъ живы вь іер лимѣ именемъ соꙁомонъ· с П Бѣ нѣкто чл҃къ во ієр лимѣ соꙁомѡнъ именемъ с e Бѣ нѣкто чл҃вкъ живы вь іер лмѣ именем соꙁомонъ· с С Бѣ нѣкто чл҃вкъ живыи въ іер лмѣ именем соꙁомонъ· с м К Бѣ нѣкто чл҃къ живы вь ер лмѣ имене соꙁомонъ d Бѣ нѣкьи чл҃вкъ живы въ іерѹсалимѣ· именьмь соꙁоменъ· с м О Бѣ нѣкы чл҃къ живы въ іер лмѣ имене соꙁомонъ· f Бѣ нѣкьи чл҃вкъ живы въ иерѹсалимѣ· именьмь соꙁоменъ· И Бѣ нѣкꙑи чл҃ вкъ живꙑи въ иѥрѹсалимѣ· соꙁоменъ именьмь· 69 ГЛАВА 2 Неправилното разположение в T (И бѣ же чл҃вкъ· нѣкъто въ мирѣ живꙑи·) кюрьꙗкъ именемь· архииѥрѣи· (бѣ же милостивъ иꙁдрѧдъ· соꙁоменъ именемь), както и липсата му в c и d, говори за разположение извън реда: в a може да се предполага скок от първото κατὰ τὸν βίον на второто κατὰ τὸν βίον, допълнен над реда с кѵрьꙗкъ іел҃мь архиерѣи, което при преписването е попаднало не на местото си (а T е чел a іел҃мь как именемь) или е пропуснато (b). b премества 1 чловѣкъ нѣкъто → нѣкто чл҃вкъ и замества 1 мирѣ → іерѹсалимѣ (по a іел҃мь). c чете 2 ⰵ → ⱁ в соꙁомонъ. След c П пропуска 1 живы и премества 2 соꙁомонъ (вж. ТИ); С членува 1 живыи (вж. И). d замества 1 нѣкто → нѣкьи. След d О променя 2 е → о в соꙁомонъ (независимо от c, вж. 0). И членува 1 нѣкꙑи и живꙑи (вж. С) и премества 2 соꙁоменъ (вж. ТП). 3–4 a ⱅⱐ ⰵⰴⰹⱀⱁ ⰳⱃⱔⰴⱖ ⱄⰽⰲⱁⰷⱑ ⰳⱃⰰⰴⱐ· ⱛⰸⱐⱃⱑ ⱀⰹⱋⰰ ⱀⰰⰳⰰ ⰹ ⱄⰽⱃⱐⰱⱔⱋⰰ· b ⱅⱐ ⰹⰴⱖ ⰵⰴⰹⱀⱁ ⱄⰽⰲⱁⰷⱑ ⰳⱃⰰⰴⱐ· ⱛⰸⱐⱃⱑ ⱀⰹⱋⰰ ⱀⰰⰳⰰ ⰹ ⱄⰽⱃⱐⰱⱔⱋⰰ· c тъ иды нѣкогда сквоꙁѣ градъ· ѹсрѣте нища скорбѧща· П иже идѧше сквоꙁѣ градъ· и ѹсрѣте нища скорбѧща· д e тъ иды нѣкогда сквоꙁѣ гра · ѹсрѣте нища скорбѧща· и д С иды нѣкогда сквоꙁѣ гра · ѹсрѣтѣ нища скорбѧща· и д К тъ иды сквоꙁѣ гра · ѹсрѣте нища скорбѧща d тъ иды единоѭ сквоꙃѣ градъ· ѹꙁьрѣ нища нага и печальна· д О тъ иды единою сквоѕѣ гра · ѹꙁрѣ нища печална и нага· f тъ иды единоѭ сквоꙁѣ градъ· ѹꙁьрѣ нища нага и печѧльна· И тъ идꙑи ѥдиноѭ сквоꙁѣ градъ· ѹꙁьрѣ нища нага и печѧльна· b премества 3 единоѭ, замества 3 грѧд– → ид– (вж. и 33). c замества 3 единоѭ → нѣкогда и 4 ѹꙁьрѣ → ѹсрѣте, пропуска 4 нага (вж. независимия пропуск в T нища и сквьрньна). След c П замества 3 тъ иды → иже идѧше; С пропуска 3 тъ. d замества 4 скръбѧшта → печѧльна. След d О премества 4 нага; И членува 4 идꙑи. 5–6 a ⰹ ⱄⱐⰲⰾⱐⰽⱐ ⱄⱔ· ⰴⰰⱄⱅⱐ ⰵⰿⱛ ⱁⰴⰵⰼ ⱄⰲⱁ· ⰹ ⰹⰴⰵ ⰲⱐ ⰴⱁⰿⱐ ⱄⰲⱁⰹ· b ⰹ ⱄⱐⰲⰾⱐⰽⱐ ⱄⱔ ⰴⰰⱄⱅⱐ ⰵⰿⱛ ⱁⰴⰵⰼ ⱄⰲⱁ· ⰹ ⰹⰴⰵ ⰲⱐ ⰴⱁⰿⱐ ⱄⰲⱁⰹ· c и совлекъ сѧ дасть емꙋ одѣанїе свое· и иде в пꙋть свои· П и совлекъ с негѡ ѡдѣѧнїе єгѡ· и даде ємꙋ свое· и иде в пꙋть свои· e и совлек сѧ дасть емѹ одѣанїе свое· и ѿиде в пꙋть свои· т С и совлек сѧ дасть емѹ ѡдѣанїе свое и ѿиде в пꙋ свои· К и совлек сѧ дасть емѹ одѣанїе свое· и ѿиде в путь свои d и съвлькъ сѧ дасть емꙋ одеждꙋ свою· и иде въ домъ свои· д м О и съвлекъ сѧ дасть емꙋ ѡдеж ꙋ свою и иде въ до свои· 70 ДИНАМИКА f И и съвлькъ сѧ дасть емꙋ одеждꙋ свою· и иде въ домъ свои· и съвлъкъ сѧ дасть ѥмѹ одежю свою· и иде въ домъ свои· c замества 5 одеждꙋ → одѣанїе, 6 домъ → пꙋть. След c П замества 5 сѧ дасть емꙋ одѣанїе → с негѡ ѡдѣѧнїе єгѡ· и даде ємꙋ; e замества 6 иде → ѿиде. 7–10 ⱂⱃⱑⰽⰾⱁⱀⰹⰾⱐ ⰲⱐ a ⰱⱑ ⰶⰵ ⰶⱔⱅⰲⰰ· ⰹ ⰴⱐⱀⱐ ⰳⱐⱀⰾⱐ ⱄⱔ ⱀⰰ ⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ· ⰹ ⰿⰰⰾⱁ ⱛⱄⱐⱀⰲⱐ· ⰲⰹⰴⱑ ⰲⱐ ⱄⱐⱀⱑ· b ⰱⱑ ⰶⰵ ⰶⱔⱅⰲⰰ· ⰹ ⰴⱀ҃ⱐ ⱂⱃⱑⰽⰾⱁⱀⰹⰾⱐ ⱄⱔ ⱀⰰ ⱁⱅⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ· ⰹ ⰿⰰⰾⱁ ⱛⱄⱐⱀⰲⱐ· ⰲⰹⰴⱑ ⰲⱐ ⱄⱐⱀⱑ· с c бѣ же в жатвѹ· и дн҃ь ѹже преклонил сѧ на вечеръ· и мало ꙋснꙋвъ· бы въ въсторꙁѣ· П бѣ же в дн҃ь жатвы· и преклонил сѧ ѹже дн҃ ь к вечерꙋ· и малѡ ꙋснꙋвъ· бывъ въ восторꙁѣ· с e бѣ же в жатвѹ· и дн҃ь ѹже преклонил сѧ на вечеръ· и мало ѹснѹвъ· бы въ въсторꙁѣ· с С бѣ же в жатвѹ и дн҃ь ѹже преклонил сѧ къ вечерꙋ· и мало ѹснѹвъ бы въ истѹпленїи· с К бѣ же в жатвѹ· и дн҃ь преклонил сѧ на вечеръ и мало ѹснѹлъ· бы всторꙁѣ· d и дн҃ь прѣклонилъ сѧ бѣ на отъвечерие· и мало ѹсънѹвъ· видѣ въ сънѣ· О и дн҃ ь преклон сѧ бѣ на ѿвечерїе· и мало ѹснѹвъ видѣ во снѣ f и дн҃ь прѣклонилъ сѧ бѣ на отъвечериѥ· и легъ мало ѹсънѹвъ· видѣ въ сънѣ· И и дн҃ ь прѣклонилъ сѧ бѣ на отъвечериѥ· И легъ мало ѹсънѹвъ· вїдѣ въ сънѣ· Обърканите отношения най–лесно се развързват, ако приемем, че в a е имало над реда бележка за алтернативен превод на 8 ὥρᾳ δείλης, която се е отразила в преписите по различен начин: T е запазило редовния текст гънѹлъ сѧ на вечериѥ, но е добавило надредното въ; b е избрало надредното прѣклонилъ и е прочело въ като от (вероятно ⱐ е било написано над ⰲ или в лигатура с него); d е запазило този текст, а c е упростило отъвечерие → вечеръ. c замества 7 жатва → в жатвѹ, добавя 8 ѹже, замества 8 отъвечерие → вечеръ, с 10 видѣ въ сънѣ → бы въ въсторꙁѣ. След c П замества 7 в жатвѹ → в дн҃ ь жатвы, 8 на вечеръ → къ вечерꙋ (вж. С), премества 8 ѹже и разпространява 10 въ въ– → – въ въ во–; С замества 8 на вечеръ → къ вечерꙋ (вж. П), 10 въсторꙁѣ → истѹпленїи; К замества 9 ѹснѹвъ → ѹснѹлъ и съкращава 10 въ въ– → въ–. d пропуска 7 бѣ же жатва. След d f добавя 9 легъ; О замества 8 прѣклонилъ → преклон. 11–12 a ⰰⰽⱁ ⱁⰱⱃⱑⱅⰵ ⱄⱔ ⰲⱐ ⰴⰲⱁⱃⱐⱌⰹ· ⱂⱃⱑⱍⱛⰴⱐⱀⱑ ⰲⱐ ⱀⰵⰿⱐⰶⰵ ⰱⱑⰰⱎⰵ ⱄⰲⱑⱅⱐ 71 ГЛАВА 2 ⰱⰵⰸⱐⰿⱑⱃⱐⱀⱐ· ⰹ ⱍⰹⱄⱅⱐ· b ⰰⰽⱁ ⱁⰱⱃⱑⱅⰵ ⱄⱔ ⰲⱐ ⰴⰲⱁⱃⱐⱌⰹ ⱂⱃⱑⱍⱛⰴⱐⱀⱑ· ⰲⱐ ⱀⰵⰿⱐⰶⰵ ⰱⱑⱎⰵ ⱄⰲⱑⱅⱐ ⰱⰵⰸⱐⰿⱑⱃⱐⱀⱐ ⰹ ⱍⰹⱄⱅⱐ· c и ѡбрѣте сѧ в нѣкомь домꙋ чюднѣ· в немже бѧше свѣтъ беꙁмѣрьнь и чисть· с П и ѡбрѣте сѧ в нѣкомъ домꙋ чюднѣ· в немже бѧше свѣтъ пречт ъ· т e и ѡбрѣте сѧ при нѣкоемь домꙋ чюднѣмь· в немже бѣ свѣ превеликъ· т С и ѡбрѣте сѧ при нѣкоемъ домꙋ чюднѣмъ· в немже бѣ свѣ превеликъ· т К и ѡбрѣте сѧ при нѣкоемь домѹ· чюднѣмь в немже бѣ све превеликъ· d ꙗко ѡбрѣте сѧ въ дворьци прѣчюдьнѣ· и въ немь бѧше свѣтъ беꙁмѣрьны и чисть· м т с О ꙗко ѡбрѣте сѧ въ дворци пречюднѣ · и бѧше тамо свѣ беꙁмѣрьны и чт ъ fИ ꙗко ѡбрѣте сѧ въ дворьци прѣчюдьнѣ· и въ немь бѧше свѣтъ беꙁмѣрьны и чисть· c замества 11 дворьци → нѣкомь домꙋ и прѣчюдьнѣ → чюдьнѣ. След c П замества 12 беꙁмѣрьнь и чисть → пречтсъ; e замества 11 в → при, бѧше → бѣ и беꙁмѣрьнь и чисть → превеликъ. d замества 12 немже → и... немь (вж. T) и чете 12 беꙁмѣрьнь и като членувана форма. След d O добавя над реда члена 11 пречюднѣм и замества 12 въ немь → тамо. 13 a ⰹ ⱌⰲⱑⱅⱁⰲⰵ ⰿⱐⱀⱁⰷⰹ ⱃⰰⰸⰾⰹⱍⱐⱀⰹ· ⰹ ⱄⰰⰴⱁⰲⱐⰵ ⰲⱐⱄⰰⰽⱁ· b ⰹ ⱌⰲⱑⱅⱁⰲⰵ ⰿⱐⱀⱁⰷⰹ ⱃⰰⰸⰾⰹⱍⱐⱀⰹ· ⰹ ⱄⰰⰴⱁⰲⱐⰵ ⰲⱐⱄⰰⰽⱁ· c и сади всѧци· раꙁлични· П и сады всѧцы· и раꙁличны· e и сади всѧци· раꙁлично С и сади всѧци раꙁлично К и сади всѧции· раꙁлично d и цвѣтове мъноꙃи раꙁличьни· и садове вьсѧци· О и цвѣти раꙁлїчнїи мноѕи и садове велицї f и цвѣтове мъноꙁи раꙁличьни· и садове вьсѧци· И и цвѣтове мъноꙁи раꙁличьни· и садове вьсѧции· c замества 13 садовье вьсѧко → сади всѧци и замества с него цвѣтове мъноꙃи. След c П добавя 13 и; e замества 13 раꙁлични → раꙁлично; К членува 13 всѧции. d замества 13 садовье вьсѧко → садове вьсѧци. След d О премества 13 мноѕи, членува 13 раꙁлїчнїи и замества вьсѧци → велицї; И членува 13 всѧции. 14 a ⰲⰹⰴⱑ ⰶⰵ ⰹⱀⱖ ⱄⰰⰴⱖ· ⰹ ⱄⰵ ⰱⱑⰰⱒ ⱁⱅⱐ ⰳⱁⱃⱖ ⰴⱁ ⰴⱁⰾⱛ ⱁⰱⱃⰰⱄⰾⰹ ⱂⰾⱁⰴⱖ ⰴⱁⰱⱃⱁⰲⱁⱀⱐⱀⱖ· ⰹ ⰹⱀⱁ ⰿⱐⱀⱁⰳⱁ ⱄⰰⰴⱁⰲⱐⰵ· ⰹⰿⱑⱔ ⱂⰾⱁⰴⱖ ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱖ· 72 ДИНАМИКА b ⰹ ⰲⰹⰴⱑ ⰶⰵ ⰹⱀⱖ ⱄⰰⰴⱖ· ⰹ ⱄⰵ ⰱⱑⰰⱒ ⱁⱅⱐ ⰳⱁⱃⱖ ⰴⱁ ⰴⱁⰾⱛ ⱁⰱⱃⰰⱄⰾⰹ· ⱂⰾⱁⰴⱖ ⰴⱁⰱⱃⱁⰲⱁⱀⱐⱀⱖ· ⰹ ⰹⱀⱁ ⰿⱀⱁⰳⱁ ⱄⰰⰴⱁⰲⱐⰵ ⰹⰿⱑⱔ ⱂⰾⱁⰴⱖ ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱖ· c овощье имꙋще бл҃говонно· П ѻвощи имꙋщи бл҃говонны· e овощье имꙋще бл҃говонно· С овощїе имꙋще· и бл҃гоѹханїе много К ѡвощье имѹще· ограды d и видѣ же ины сады ꙗже бѧахѹ отъ горы до долꙋ ѡбрасли плоды добровоньныими и красьныими· О и видѣ же и ины сады и виногради ѿ горы и до долꙋ ѡбрасли плоды добрыими и красными· f и видѣ же ины ограды ꙗже бѧахѹ ѡбрасли отъ горы до долѹ· плоды добровоньныими и красьныими· И И видѣхъ же ины ограды ꙗже бѧахѹ ѡбрасли отъ горы до долѹ· плоды добровоньныими и красьныими· b добавя начално и (вж. T). c чете началните букви b ⰹ ⰲⰹ– като ⱁⰲⱁ– и замества 14 и видѣ же ины ограды ѧже бѧахѹ отъ горы до долѹ обрасли плоды → овощье (с пригодено към събирателното 13 садовье окончание), замества и ино мъного садовиѥ· имѣѩ плодꙑ → имꙋще и добровоньны и красьны → бл҃говонно, запазва отражение на причастието имѣѩ, пропуска красьны. NB. Поправяме четенето e, защото запазването на четенето c по–добре обяснява разминаването в чтенията С и К. След c П замества 14 овощье... бл҃говонно → овощи...бл҃говонны; С замества 14 бл҃говонно → и бл҃гоѹханїе много (пропуснато в К). d добавя начално 14 и (ср. Т), чете b 14 ⰹ ⱄⰵ как ⰹⰶⰵ (и го нагажда към сады → ꙗже), членува 14 добровоньныими (ср. Т) и красьныими. Появата в О 14 сады и винограды и И 14 ограды най–лесно се обяснява, ако приемем, че в d над реда е имало бележка за смяна 14 сады → ограды във връзка със следното отъ горы до долѹ ѡбрасли (надредната бележка обаче би могла да се е чела и в b, което може би е станало причина рязко да се съкрати текстът в c). След d O пропуска 14 ꙗже бѧахѹ, съкращава добровоньныими → добрыими; И замества 14 видѣ → видѣхъ. 15 a ⰹ ⰲⱑⰹⰵ ⰴⱁ ⰸⰵⰿⰾⱔ ⱂⱃⱑⰽⰾⱁⱀⱐ ⱄⱔ· ⰴⱃⱛⰳⱐ ⰴⱃⱛⰳⰰ ⰴⱁⰱⱃⱑⰵ· b ⰹ ⰲⱑⱅⰲⱐⰵ ⰴⱁ ⰸⰵⰿⰾⱔ ⱂⱃⱑⰽⰾⱁⱀⱐ ⱄⱔ· ⰴⱃⱛⰳⱐ ⰴⱃⱛⰳⰰ ⰴⱁⰱⱃⱑⰵ· c и вѣтви до ꙁемлѧ прѣкланѧше сѧ· П и вѣтви до ꙁемли преклонѧюща сѧ e и вѣтви до ꙁемлѧ прѣкланѧхѹ сѧ· С и вѣтви до ꙁемлѧ прикланѧхѹ сѧ· К и вѣтви до ꙁемлѧ прекланѧхѹ сѧ· 73 ГЛАВА 2 d и вѣтвїе прѣклонило сѧ до ꙁемлѧ· дрѹгъ дрѹга добрѣе· О вѣтвїе преклонило сѧ до ꙁемли· дрѹга дрѹгы добрѣе· fИ и вѣтвїѥ прѣклонило сѧ бѣ до ꙁемлѧ· дрѹгъ дрѹга добрѣѥ· b замества 15 вѣиѥ → вѣтвїе. c замества 15 вѣтвїе → вѣтви, прѣклонь → прѣкланѧше и пропуска дрѹгъ дрѹга добрѣѥ. След c П замества 15 ꙁемлѧ → ꙁемли и прѣкланѧше → прѣкланѧюща; e замества 15 прѣкланѧше → прѣкланѧхѹ. d замества 15 прѣклонь → прѣклонило и премества до ꙁемлѧ. След d О пропуска 15 и и съгласува рода дрѹга дрѹгы добрѣе с вѣтвь; fИ добавя бѣ (вж. 8). 16–17 a ⱂⱐⱅⰹⱌⱔ ⰶⰵ ⰿⱐⱀⱁⰳⱁⱁⰱⱃⰰⰸⱐⱀⱖ ⱄⱑⰴⱑⰰⱒ ⰲⱃⱐⱒⱛ ⰵⰳⱁ· ⱂⱑⱄⱀⱐ ⱂⱁⱋⱔ ⰽⱃⰰⱄⱐⱀ ⱄⰾⰰⰴⱐⰽ· b ⱂⱐⱅⰹⱌⱔ ⰶⰵ ⰿⱐⱀⱁⰳⱁⱁⰱⱃⰰⰸⱐⱀⱖ ⱄⱑⰴⱑⱒ ⰲⱃⱐⱒⱛ ⰹⱒⱐ· ⱂⱑⱄⱀⱐ ⱂⱁⱋⱔ ⰽⱃⰰⱄⱐⱀ ⱄⰾⰰⰴⱐⰽ· c и птицѧ многообраꙁны сѣдѧхѹ вьрхꙋ ихъ· и пѣснь поѫще краснѹ· П и птицы многоѡбраꙁни поѧхꙋ в версѣхъ тѣхъ прекрасныѧ пѣсни· с e и птицѧ многообраꙁны сѣдѧхѹ в нихъ· и пѣ поѫще краснѹ· с С и птица многоѡбраꙁны сѣдѧхѹ в них· и пѣ поꙗще краснѹ· с К и птици многообраꙁны сѣдѧхѹ в нихъ· и пѣ поюще краснѹ· сладъкѹ d пътицѧ же многообраꙁьны сѣдѧхꙋ врьхꙋ ихъ· пѣснь поюштѧ красьнѹ· д О птица же многоѡобраꙁны сѣдѧхꙋ верхꙋ ихъ пѣсни поюще красни и сла ци· fИ пътицѧ же многообраꙁьны сѣдѧхѹ вьрхꙋ їхъ· пѣснь поюштѧ сладъкѹ· Разминаването на четенията 17 сладъкѹ и/или красьнѹ най–лесно се обяснява, ако приемем, че в a и/или b е имало бележка за алтернативен превод на 17 µελίρρυτα (вж. 8), която се е отразила в преписите по различен начин. c замества 16 же → и и единственото число ѥго (към събирателното 15 вѣиѥ) → ихъ, добавя 17 и, замества 17 поѫштѧ → поѫще, избира 17 краснѹ. След c П замества 16 сѣдѧхѹ вьрхꙋ ихъ· и пѣснь поѫще краснѹ → поѧхꙋ в версѣхъ тѣхъ прекрасныѧ пѣсни; e замества 16 вьрхꙋ → в. d замества 17 поѫштѧ → поюштѧ. След d О замества 17 единствено → множествено число (вж. П) и поюштѧ → поѫще. 18 a ⰴⱃⱛⰳⰰ ⰴⱃⱛⰷⱑ ⱂⱃⰹⰽⰾⰰⱀⰰⱋⰹ ⱄⱔ· ⰿⰾⱐⱍⰰⱀⱐⰰ ⱀⰵ ⰹⰿⱋⱔ· ⰹ ⰴⱃⱛⰳⰰ ⰽⱐ ⰴⱃⱛⰷⱑ ⰲⱐⰸⰹⱃⰰⱋⰹ· ⰱⰵ ⱋⰹⱄⰿⰵⱀⰵ ⱄⱑⰴⱑⰰⱒ ⱂⱁⱋⱔ· b ⰴⱃⱛⰳⰰ ⰴⱃⱛⰷⱑ ⱂⱃⰹⰽⰾⰰⱀⰰⱋⰹ ⱄⱔ· ⰿⰾⱐⱍⰰⱀⱐⰰ ⱀⰵ ⰹⰿⱋⱔ· ⰱⰵ ⱋⰹⱄⰿⰵⱀⰵ ⱄⱑⰴⱑⰰⱒ ⱂⱁⱋⱔ· c молчаниꙗ не имѹщѧ· 74 ДИНАМИКА молчанїѧ не имꙋще· e молчаниꙗ не имѹщѧ· С молчанїа не имѹщи· К молчаниꙗ не имѹщю d дрѹга къ дрꙋꙃѣ прикланѧюшти сѧ· млъчаниꙗ не имѹште· бе щисмене сѣдѧхꙋ поюще· г О дрѹ къ дрꙋѕѣ прекланѧюще сѧ млъчанїа не имѹще бесчислено множьство сѣдѧхꙋ поюще· fИ дрѹга къ дрꙋꙁѣ прикланѧюшти сѧ· млъчѧниꙗ не имѹште· П b добавя 18 къ (по второто дрѹга къ дрꙋꙃѣ). c пропуска 18 дрѹга къ дрꙋꙃѣ прикланѧюшти сѧ и бе щисмене сѣдѧхꙋ поюще. След c П замества 18 имѹщѧ → имꙋще, С → имꙋщи, К → имꙋщю. d замества 18 имѹштѧ → имѹште, поѭщѧ → поюще. След d О замества 18 бе щисмене → бесчислено множьство; И пропуска 18 бе щисмене сѣдѧхꙋ поюще. 19 a ⰰⰽⱁⰶⰵ ⰳⰾⰰⱄⱛ ⱄⰾⱖⱎⰰⱀⱛ ⰱⱖⱅⰹ ⱁⱅⱐ ⰸⰵⰿⰾⱔ ⰴⱁ ⱀⰵⰱⰵⱄⰵ· b ⰰⰽⱁⰶⰵ ⰳⰾⰰⱄⱛ ⱄⰾⱖⱎⰰⱀⱛ ⰱⱖⱅⰹ ⱁⱅⱐ ⰸⰵⰿⰾⱔ ⰴⱁ ⱀⰵⰱⰵⱄⰵ· c ꙗко слышанѹ быти гласꙋ ихъ ѿ ꙁемлѧ до нб҃се· П ꙗкѡ слышанѹ быти гласꙋ ихъ ѿ ꙁемли и до нб҃се· e ꙗко слышанѹ быти гл҃су ихъ ѿ ꙁемлѧ до нб҃се· с С ꙗко слышꙗнѹ быти гл҃сѹ ихъ ѿ ꙁемлѧ до нб и· К ꙗко слꙑшанѹ быти ѿ ꙁемлѧ гл҃су ихъ до нб҃се· d ꙗкоже гласꙋ слышанꙋ быти отъ ꙁемлѧ до нб҃есе· ж О ꙗко гласꙋ слышанꙋ быти ѿ ꙁемлѧ до нб҃се· f ꙗкоже гласѹ слышѧнѹ быти отъ ꙁемлѧ до нб҃есе· И Ꙗкоже гласѹ слышѧнѹ быти отъ ꙁемлѧ до нб҃есе· c замества 19 ꙗкоже → ꙗко, премества гласꙋ, добавя ихъ. След c П замества с 19 ꙁемлѧ → ꙁемли и; С замества 19 нб҃се → нб и; К премества 19 ѿ ꙁемлѧ. 20–21 a ⱄⰰⰴⱁⰲⱐⰵ ⰶⰵ ⱅⱁ ⰽⱁⰾⱑⰱⰰⰰⱎⰵ ⱄⱔ· ⱄⱅⱁⱔ ⰲⱐ ⱄⰾⰰⰲⱑ ⰲⰵⰾⰹⱌⱑ· ⰵⰶⰵ ⱄⰾⱖⱎⰰⱅⰹ ⰹ ⰲⰹⰴⱑⱅⰹ ⰹ ⱂⱐⱅⰹⱌⱔ ⱁⱀⱖ ⰱⰵⰸⱐⰿⱑⱃⱐⱀ ⱄⰾⰰⰴⱁⱄⱅⱐ ⱅⰲⱁⱃⱑⰰⱒⱛ ⱍⱐⰾⱁⰲⱑⰽⱛ ⱅⱁⰿⱛ ⰲⱐ ⱀⰵⰹⰸⱃⰵⱍⰵⱀⱐⱀⱑ ⱃⰰⰴⱁⱄⱅⰹ· b ⱄⰰⰴⱁⰲⱐⰵ ⰶⰵ ⱅⱁ ⰽⱁⰾⱑⰱⰰⰰⱎⰵ ⱄⱔ· ⱄⱅⱁⱔ ⰲⱐ ⱄⰾⰰⰲⱑ ⰲⰵⰾⰹⱌⱑ· ⰵⰶⰵ ⱄⰾⱖⱎⰰⱅⰹ ⰹ ⰲⰹⰴⱑⱅⰹ ⰹ ⱂⱐⱅⰹⱌⱔ ⱁⱀⱖ ⰱⰵⰸⱐⰿⱑⱃⱐⱀ ⱄⰾⰰⰴⱁⱄⱅⱐ ⱅⰲⱁⱃⱑⰰⱒⱛ ⱍⱐⰾⱁⰲⱑⰽⱛ ⱅⱁⰿⱛ ⰲⱐ ⱀⰵⰹⰸⱃⰵⱍⰵⱀⱐⱀⱑ ⱃⰰⰴⱁⱄⱅⰹ· c садовїе же колѣбаше сѧ въ славѣ велицѣ стоꙗ· П садовїе же колебахꙋ сѧ въ славѣ велицѣ· e сади же колѣбаше сѧ въ славѣ велицѣ стоꙗ· С садъ же колѣбаше сѧ въ славѣ велицѣ· 75 ГЛАВА 2 сади же колѣбаше сѧ в славѣ велицѣ стоꙗ· d садовїе же колѣбаахꙋ сѧ· стоꙗште въ славѣ велицѣ· источьници же течѧахꙋ ꙗко и дꙋга въ красꙋ стоꙗщи· ж О садовїе же колѣбахꙋ сѧ въ славѣ велицѣи· плоди раꙁноличнїи бл҃гоѹханїе ж испꙋщающе· ихь видѣвъ красотою не могꙋ скаꙁа· источници ж течахꙋ ꙗко и дꙋга въ красотꙋ стоꙗщи· f садове же колѣбаахѹ сѧ· стоꙗште въ славѣ велицѣ· источьници же течѧахꙋ ꙗко и дꙋга въ красꙋ стоꙗщи· И садове же колѣбаахѹ сѧ· стоꙗште въ славѣ велицѣ· Источьници же течѧахꙋ ꙗко и дꙋга въ красꙋ стоꙗщи· К b пропуска 20 то и може би еже слышати и видѣти и птицѧ оны беꙁмѣрьнѫ сладость творѧахѫ чловѣкѹ томѹ въ неиꙁдреченьнѣ радости (вж. обаче d). c премества 21 стоꙗ. След c e замества 21 садовїе → сади (С го замества → садъ във връзка с колѣбаше сѧ), П и С пропускат 21 стоꙗ. d замества 20 колѣбааше → колѣбаахꙋ, 21 стоѩ → стоꙗште и (ако не са пропуснати вече в b) еже слышати и видѣти и птицѧ оны беꙁъмѣрінѫ сладость творѧахѫ чловѣкѹ томѹ въ неиꙁдреченьнѣ радости → источници же течѧахꙋ ꙗко и дѹга въ красꙋ стоꙗщи (извън Житието) След d О добавя плоди ж раꙁноличнїи бл҃гоѹханїе испꙋщающе· ихьж видѣвъ красотою не могꙋ скаꙁа (по 14?). 22–23 a ⱄⰹ ⰶⰵ ⰵⰿⱛ ⰲⰹⰴⱔⱋⱛ· ⱂⱃⰹⰹⰴⰵ ⱀⱑⰽⱐⱅⱁ ⰽⱐ ⱀⰵⰿⱛ ⰽⰰⰶⰵⱀⰹⰽⱐ· b ⱄⰹ ⰶⰵ ⰵⰿⱛ ⰲⰹⰴⱔⱋⱛ· ⱂⱃⰹⰹⰴⰵ ⰽⱐ ⱀⰵⰿⱛ ⱀⱑⰽⱐⱅⱁ ⰽⰰⰶⰵⱀⰹⰽⱐ· c си же емꙋ видѧщꙋ· прїиде к немꙋ нѣкто каженикъ· П Се же ємꙋ видѧщꙋ· приїде к немꙋ каженикъ нѣкто· e си же емѹ видѧщꙋ· прїиде нѣкьи кажникъ к немѹ· С сїа же емѹ видѧщѹ· прїиде нѣкїи кажникъ к немѹ· к К си же емѹ видѧщю· приде нѣкы кажни к немѹ d си же емꙋ видѧштꙋ· прииде къ немꙋ нѣкъто каженикь красьнъ· О сице семꙋ ꙁрѧщꙋ прїиде к немꙋ нѣкоторьї каженикь красенъ· f си же емꙋ видѧштꙋ· прииде къ немꙋ нѣкъто каженикъ красьнъ· И Си же емꙋ видѧштѫ· приде къ немѹ нѣкыи ѹношѧ красьнъ ꙁѣло· b премества 23 нѣкъто. След c П замества 22 си → се, премества 23 нѣкто; e премества 23 к немѹ, замества 23 нѣкто → нѣкьи; С добавя ново окончание към 23 сїа. d добавя 23 красьнъ. След d О замества 22 си → сице, же емꙋ → семꙋ, видѧштѫ → ꙁрѧщꙋ, 23 нѣкъто → нѣкоторы!; И замества 23 каженикъ красьнъ → ѹношѧ красьнъ ꙁѣло. 24 a ⰹ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ ⰵⰿⱛ· ⱂⱁⰹⰴⰹ ⰲⱐ ⱄⰾⱑⰴⱐ ⰿⰵⱀⰵ· ⱁⱀⱐ ⰶⰵ ⰹⰴⰵ ⰲⰶ ⱄⰾⱑⰴⱐ ⰵⰳⱁ· b ⰹ ⰳⰾ҃ⰰ ⰵⰿⱛ· ⱂⱁⰹⰴⰹ ⰲⱐ ⱄⰾⱑⰴⱐ ⰿⰵⱀⰵ· ⱁⱀⱐ ⰶⰵ ⰹⰴⰵ ⰲⰶ ⱄⰾⱑⰴⱐ ⰵⰳⱁ· 76 ДИНАМИКА c и гл҃а емѹ· иди въ слѣдъ мене· П и гл҃а ємꙋ· иди въ слѣдъ мене· e и гл҃а емѹ соꙁомоне иди въ слѣдъ мене· д С и гл҃а емѹ соꙁомоне иди въ слѣ менѣ· К и гл҃а соꙁомоне иди в слѣдъ мене· d и гл҃а емꙋ поиди въ слѣдъ мене· онъ же иде вь слѣдъ его· д д О гл҃а емꙋ иди въ слѣ мене·· ѡн же иде вь слѣ его· fИ и гл҃а ѥмѹ поиди въ слѣдъ мене· онъ же иде въ слѣдъ ѥго· c замества поиди → иди, пропуска онъ же иде вь слѣдъ его. След c e добавя 24 соꙁомоне; П и К пропускат 24 по–. По d, О пропуска 24 по–. 25 a ⰹ ⱂⱃⰹⰹⰴⱁⱄⱅⰵ ⰽⱐ ⱄⱅⱁⰱⱁⱃⱐⱛ ⰸⰾⰰⱅⱁⰿⱐ ⱂⱁⰽⱃⱐⰲⰵⱀⱛ· b ⰹ ⱂⱃⰹⰹⰴⱁⱄⱅⰵ ⰽⱐ ⱄⱅⱁⰱⱁⱃⱐⱛ ⰸⰾⰰⱅⱁⰿⱐ ⱂⱁⰽⱃⱐⰲⰵⱀⱛ· c и прїидоста къ столпью ꙁлатомь покровенꙋ· П и прїидоста к столпꙋ ꙁлатомъ покровенꙋ· e и прїидоста къ столпью ꙁлатомь покровенꙋ· С и прїидоста ко столпїю ꙁлатомъ покровеннꙋ· К и придоста к столпью ꙁлатомь покровенѹ· d и приидосте къ стоборию ꙁлатъмь покръвенꙋ· М О и прїидоста къ стоборїю ꙁлаты покровенꙋ f и придосте къ стоборию ꙁлатъмь покръвенѹ· И и придосте къ стоборию ꙁолотъмь покръвенѹ· c замества 25 приидосте → прїидоста и стобор– → столп–. След c П замества 25 столпью → столпꙋ. d замества 25 –омь → –ъмь (вероятно по погрешно четене на глаголическото ⱁ като ⱐ, вж. 26 32). След d О замества 25 приидосте → прїидоста и ꙁлатъмь → ꙁлатым. 26–27 a ⰹ ⱄⰽⰲⰰⰶⱐⱀⰰⰿⰹ ⰸⰾⰰⱅⰰⰵⰳⱁ ⱄⱅⱁⰱⱁⱃⱐⰰ ⱛⰸⱐⱃⱑⱄⱅⰵ ⰹⱀⱖ ⰴⰲⱁⱃⱖ· ⰹ ⱂⱁⰾⰰⱅⱖ ⰷⱑⰾⱁ ⱄⰾⰰⰲⱐⱀⱖ ⰹ ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱖ· b ⰹ ⱄⰽⰲⰰⰶⱐⱀⰰⰿⰹ ⱛⰸⱐⱃⱑⱄⱅⰰ ⰹⱀⱖ ⰴⰲⱐⱃⱖ· ⰹ ⱂⱁⰾⰰⱅⱖ ⰷⱑⰾⱁ ⱄⰾⰰⰲⱐⱀⱖ ⰹ ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱖ· c и скважнею ѹꙁрѣ ины двери· и полаты ꙃѣло славны и красьны· П и скважнею ѹꙁрѣ ины двери· и полаты ѕѣлѡ преславны· и многоцѣнными бисеры ѹтворены· e и скважнею ѹꙁрѣ ины двери· и полаты ꙁѣло славны· и С и скважнею ѹꙁрѣ ины двери· и полаты ꙁѣло славны · К и скважнею ѹꙁрѣ ины двери и полаты ꙁѣло славны· 77 ГЛАВА 2 d и полаты ꙃѣло славьны и красьны· О и полаты ѕѣло славны и красни fИ и полаты ꙁѣло славьны и красьны· На глаголическата графика на a трябва да се припише несъответствието 26 αὐλήν ≠ двери: ⰴⰲⱁⱃⱖ е било написано така, че b (и Т) са чели ⱁ като ⱐ (вж. и 12 32). b пропуска 26 ꙁлатаѥго стобориꙗ. c замества 26 скважьнꙗми ѹꙁьрѣста → скважнею ѹꙁрѣ. След c П замества красьны → многоцѣнными бисеры ѹтворены; e пропуска 26 и красьны; С членува 26 славныи. d пропуска 26 и скважьнꙗми ѹꙁьрѣста инꙑ двери (по скок –ⱃⱐⰲⰵⱀ || ⰴⰲⱐⱃⰹ). 28–29 a ⰹ ⰸⱐⱃⱔⱋⱛ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱛ ⱅⰰⰿⱁ· ⰹ ⱄⰵ ⰹⰸⰹⰴⱁⱎⱔ ⰹⱄ ⱂⱁⰾⰰⱅⱐ ⱅⱑⱒⱐ ⰿⰶⰹ b ⰹ ⰸⱐⱃⱔⱋⱛ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱛ ⱅⰰⰿⱁ· ⰹ ⱄⰵ ⰹⰸⰹⰴⱁⱎⱔ ⰹⱄ ⱂⱁⰾⰰⱅⱐ ⱅⱑⱒⱐ ⰿⰶⰹ ⰽⱃⰹⰾⰰⱅⰹ· c и ꙁрѧщꙋ соꙁомонꙋ тамо· и се иꙁидоша ѿ полатъ тѣхъ мꙋжи крилати П и ꙁрѧщꙋ соꙁомѡнꙋ тамѡ· и се иꙁыдоша мꙋжи крилати ѿ полатъ тѣхъ· e и ꙁрѧщꙋ соꙁомонѹ тамо· и се иꙁидоша ѿ полатъ тѣхъ мѹжи крилати· х С ꙁрѧщѹ же соꙁомонѹ тамо· и се иꙁыдоша ѿ полатъ тѣ мѹжїе крилати· К и ꙁрѧщю соꙁомонѹ тамо и се иꙁидоша ис полатъ тѣхъ мѹжи крилати· d и ꙁьрѧштꙋ соꙁоменꙋ тамо· и се иꙁидошѧ ис полатъ тѣхъ мѹжи крилати· т х О и ꙁрѧщꙋ соꙁомонꙋ тамо и се иꙁыдоша ис пола тѣ мѹжи крылати f и ꙁьрѧштю соꙁоменѹ тамо· и се иꙁидошѧ ис полатъ тѣхъ мѹжи крилати· И и ꙁьрѧштю соꙁоменѹ тамо· И се иꙁидошѧ ис полатъ тѣхъ мѹжи крилати· b премества 29 крилати (от 30). c замества 29 ис → ѿ (вж. 39). След c П премества 29 мꙋжи крилати; С замества 28 и → же и 29 мѹжи → мѹжїе. 30–31 a ⱄⰲⱐⱅⱔⱋⰵ ⱄⱔ ⰰⰽⱁ ⱄⰾⱐⱀⱐⱌⰵ ⰽⱃⰹⰾⰰⱅⰹ· ⱀⱁⱄⱔⱋⰵ ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱔ ⱍⰵⱅⱖⱃⰵ· b ⱄⰲⱐⱅⱔⱋⰵ ⱄⱔ ⰰⰽⱁ ⱄⰾⱐⱀⱐⱌⰵ· ⱀⱁⱄⱔⱋⰵ ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰳⱖ ⱍⰵⱅⱖⱃⰵ· c свьтѧще сѧ ꙗко слн҃це· носѧще ковчегы четыре· П свѣтѧще сѧ ꙗкѡ слн҃це· носѧще ковчеги четыре· e свьтѧще сѧ ꙗко слн҃це· носѧще ковчегы· д҃· С свѣтѧще сѧ ꙗко солнце· носѧща ковчегы ·д҃· К свьтѧще сѧ ꙗко слн҃це· носѧще ковчегы ·д҃· d свьтѧште сѧ ꙗко слн҃ьце· носѧште ларѧ ·д҃·ри· О свѣтѧще сѧ ꙗко слн҃це· и носѧще ларѧ· д҃· f свьтѧште сѧ ꙗко слн҃ьце· носѧште ларѣ ·д҃·ри· И свьтѧште сѧ ꙗко и слн҃ьце· носѧште ларѣ ·д҃ ·ри· 78 ДИНАМИКА b замества 31 ковъчежьцѧ → ковчегы. След c e замества 31 четыре → д҃; С замества 31 носѧще → носѧща. d замества 31 ковчегы → ларѧ и 31 четыре → д҃·ри; След d О и И добавят 31 и. 32 a ⱂⱁ ⱍⰵⱅⱖⱃⱐⰿⱐ ⱀⰰ ⰽⱐⰹⰶⱐⰴⱁ ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱐ ⱄⰾⱛⰶⱔⱋⰵ· ⰵⰳⰴⰰ ⰶⰵ ⱂⱃⱑⱍⱛⰴⱐⱀⱖⱔ ⱅⱖ ⰴⰲⱁⱃⱖ ⰿⰹⱀⱁⰲⰰⰰⱒ ⰰⰳⰳ҃ⰾⰹ· b ⱁ ⰽⱁⰵⰿⱐⰶⱐⰴⱁ ⰾⰰⱃⱐⱌⰹ ⱄⰾⱛⰶⱔⱋⰵ ⱍⰵⱅⱖⱃⰵ· ⰵⰳⰴⰰ ⰶⰵ ⱂⱃⱑⱍⱛⰴⱐⱀⱖⱔ ⱅⱖ ⰴⰲⱐⱃⱖ ⰿⰹⱀⱁⰲⰰⰰⱒ ⰰⰳⰳ҃ⰾⰹ· c егда же чюдныѧ ты двери миноваахꙋ агг҃ли· П егда же чюдныѧ тыѧ двери миновахꙋ агг҃ли· e егда же чюдныѧ ты двери миноваахѹ агг҃ли д С ег а же чюдныꙗ ты двери миноваахѹ· агг҃лы К егда же чюдныꙗ ты двери миновахѹ агг҃ли d о коемьжьдо лари слꙋжѧште· д҃· егда же прѣчюдьныѧ ты двьри миноваахꙋ анъгели· д ж О ѡ коемьж о лари слꙋжахꙋ· д҃· агг҃ли· егда пречюдныѧ тыѧ двери миновахꙋ агг҃ли f о коемьжьдо лари слѹжѧште· д҃· егда же прѣчюдьныꙗ ты двьри миноваахѹ анъгели· И о коѥмьжьдо лари слѹжѧште· д҃· Ѥгда же прѣчюдьныꙗ ты двьри миноваахѹ анъгели· На глаголическата графика на a трябва да се припише несъответствието 32 προαύλιον ≠ двьри: ⰴⰲⱁⱃⱖ е било написано така, че b (и Т) са чели ⱁ като ⱐ (вж. и 12 26) b замества 32 по четырьмъ на кꙑжьдо ковъчежьць слѹжѧште → о коемьжьдо ларьци слꙋжѧште четыре. c пропуска 32 о коемьжьдо ларци слꙋжѧште четыре, замества прѣчꙋдьныѧ → чюдныѧ. След c П добавя ново окончание към 32 тыѧ. d замества 32 ларци → лари, четыре → д҃. След d О замества 32 слꙋжѧште· д҃ → слꙋжахꙋ· д҃· агг҃л и (по –ахꙋ анъгели в края) и добавя ново окончание към 32 тыѧ. 33 a ⱃⰰⰸⱛⰿⱑ ⰰⰽⱁ ⰽⱐ ⱀⰵⰿⱛ ⰱⱑⰰⱒⱛ ⱄⱂⱑⱋⰵ· ⰹ ⰵⰳⰴⰰ ⱂⱃⰹⰱⰾⰹⰶⰹⱎⱔ ⱄⱔ ⰽⱐ ⱄⱅⱁⰱⱁⱃⱐⱛ· ⰸⰾⰰⱅⱁⰿⱐ ⱂⱁⰽⱃⱐⰲⰵⱀⱛⰵⰿⱛ· b ⱃⰰⰸⱛⰿⱑ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ ⰰⰽⱁ ⰽⱐ ⱀⰵⰿⱛ ⰱⱑⰰⱒⱛ ⰹⰴⱛⱋⰵ· ⰹ ⰵⰳⰴⰰ ⱂⱃⰹⰹⰴⱁⱎⱔ ⰽⱐ ⱄⱅⱁⰱⱁⱃⱐⱛ ⱁⱀⱁⰿⱛ· c раꙁꙋмѣ соꙁомонъ· ꙗко к немꙋ бѧхꙋ идꙋще· П и раꙁꙋмѣ соꙁомѡнъ ꙗко к немꙋ идꙋще бѧхꙋ· e раꙁѹмѣ соꙁомонъ· ꙗко к немѹ бѧхѹ идꙋще· С раꙁѹмѣ соꙁомонъ· ꙗко к немѹ бѧхѹ идꙋще· 79 ГЛАВА 2 раꙁомѣ соꙁомонъ ꙗко к немѹ бѧхѹ идѹще· d раꙁꙋмѣ соꙁоменъ ꙗко къ немꙋ бѧхꙋ идꙋште· и егда приидоша къ стоборию ономꙋ· ж О раꙁꙋмѣ соꙁомонъ ꙗко к немꙋ бѣхꙋ идꙋще· егда прїдоша къ стомборїю ѡномꙋ f раꙁѹмѣ соꙁоменъ ꙗко къ немѹ бѧхѹ идѹште· и егда приидоша къ стоборию ономѹ· И Раꙁѹмѣ соꙁоменъ ꙗко къ немѹ бѧхѹ идѹште· и ѥгда приидоша къ стоборию ономѹ· К b замества 33 спѣѭще → идꙋще, приближишѧ сѧ → приидоша, ꙁлатомь покръвенѹѥмѹ → ономꙋ. c пропуска 33 и егда приидоша къ стоборию ономꙋ. След c П добавя начално 33 и и премества идꙋще. След d О замества 33 стобор– → стомбор–. 34–35 a ⰹ ⱂⱃⱁⱅⰹⰲ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱛ ⱄⱅⰰⱎⱔ· ⱄⱐⱀⱐⰿⱐⱎⰵ ⰶⰵ ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱔ ⱄⱐ ⱎⱐⰹ ⱄⰲⱁⰹⱒⱐ· ⰹ ⱂⱁⱄⱅⰰⰲⰾⱐⱎⰵ ⱔ· b ⰹ ⱂⱃⱁⱅⰹⰲ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱛ ⱄⱅⰰⱎⱔ· ⱄⱐⱀⱐⰿⱐⱎⰵ ⰶⰵ ⰾⰰⱃⱐⱌⱔ ⱄⱐ ⱎⱐⰹ ⱄⰲⱁⰹⱒⱐ· ⰹ ⱂⱁⱄⱅⰰⰲⰾⱐⱎⰵ ⱔ· c и противꙋ емꙋ ставше· поставиша ларци· П и противꙋ ємꙋ ставше поставиша ларцы тыѧ· e и противꙋ емꙋ ставше поставиша ларци· С и противꙋ емꙋ ставше поставиша ковчегы· К и противѹ емѹ ставше поставиша ларци· d и противꙋ соꙁоменꙋ сташѧ· съньмъше же ларѧ съ шии своихъ· и поставльше ѧ· О и противꙋ соꙁомонꙋ сташа и поставиша ларѧ f и противѹ соꙁоменѹ сташѧ· съньмъше же ларѣ съ шии своихъ· и поставльше ѣ· И и противѹ соꙁоменѹ сташѧ· Съньмъше же ларѣ съ шии своихъ· и поставльше ѣ· b замества 34 ковъчежьцѧ → ларьцѧ (NB. поправяме правописа на b). c замества 34 соꙁоменꙋ → емꙋ, съкращава 34–35 съньмъше же ларьцѧ съ шии своихъ· и поставльше ѧ → поставиша ларци. След c П добавя 35 тыѧ. d замества 34 ларьцѧ → ларѧ. След d О съкращава 34–35 съньмъше же ларѧ съ шии своихъ· и поставльше ѧ → и поставиша ларѧ. 36–37 a ⰶⱐⰴⰰⰰⱒ ⱀⱑⰽⱁⰳⱁ ⰲⰵⰾⱐⰿⱁⰶⱔ ⱂⱃⰹⰹⱅⰹ ⰽⱐ ⱀⰹⰿⱐ· ⰹ ⰲⰹⰴⱑ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ· b ⰶⱐⰴⰰⰰⱒ ⱀⱑⰽⱁⰳⱁ ⰲⰵⰾⱐⰿⱁⰶⱔ ⱂⱃⰹⰹⱅⰹ ⰽⱐ ⱀⰹⰿⱐ· ⰹ ⰲⰹⰴⱑ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ· 80 ДИНАМИКА c и ждахꙋ нѣкоего вельможи прїити къ нимъ· и видѣ соꙁомонъ· П и ждахꙋ нѣкоего велможи прїити къ нимъ· и видѣ соꙁомѡнъ· e и ждахѹ нѣкоего вельможи прїити к ним· и видѣ соꙁомонъ· М С и ждахѹ нѣкоего вельможи прїити к ни · К и ждахѹ нѣкоего вельможи прити ко мнѣ· и видѣ соꙁомонъ· d жьдаахꙋ нѣкоего вельможѧ приити къ нимъ· и видѣ соꙁоменъ· д М О и ж ахꙋ нѣкоего велможа прїити к ни · и видѣ соꙁомонъ fИ жьдаахѹ нѣкоѥго вельможѣ прити къ нимъ· и видѣ соꙁоменъ· c добавя 36 и, замества 36 вельможѧ → вельможи. След c С пропуска 37 и видѣ соꙁомонъ. К замества 36 ним → мнѣ. След d О добавя 36 и. 38–39 a ⰹ ⱄⰵ ⰿⰶⱐ ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱐ ⰷⱑⰾⱁ· ⰹ ⰴⱁⰱⱃⱁⱁⰱⱃⰰⰸⱐⱀⱐ ⰲⰵⰾⱐⰿⰹ ⰹⰸⱐⰾⱑⰸⱐ ⱁⱅⱐ ⱂⱁⰾⰰⱅⱐ ⱅⱑⱒⱐ· b ⰹ ⱄⰵ ⰿⰶⱐ ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱐ ⰷⱑⰾⱁ· ⰹ ⰴⱁⰱⱃⱁⱁⰱⱃⰰⰸⱐⱀⱐ ⰲⰵⰾⱐⰿⰹ ⰹⰸⱐⰾⱑⰸⱐ ⱁⱅⱐ ⱂⱁⰾⰰⱅⱐ ⱅⱑⱒⱐ· c и се мꙋжь красенъ иꙁиде ѿ полатъ тѣхъ· П и се мꙋжъ красенъ иꙁыде ѿ полатъ тѣхъ· e и се мꙋжь красенъ иꙁиде ѿ полатъ тѣхъ· н х С и се мѹжь красе иꙁиде ѿ полатъ тѣ · К и се мꙋжь красенъ иꙁиде ѿ полатъ тѣхъ· т d и се мѹжь красьнъ ꙃѣло· и доброобраꙁьнъ вельми· иꙁлѣꙁъ ис пола тѣхъ ж н м д О и се мѹ красе ѕѣло и добръ ѡбраꙁо прише ис полат тѣхъ т f и се мѹжь красьнъ ꙁѣло· и доброобраꙁьнъ вельми· иꙁлѣꙁъ ис пола тѣхъ И и се мѹжь красьнъ ꙁѣло· и доброобраꙁьнъ вельми· иꙁлѣꙁъ ис полатѣхъ 33). c пропуска 38 ꙃѣло и доброобраꙁьнъ вельми, замества 39 –лѣꙁъ → –иде (вж. 3 d замества 39 отъ → ис (вж. 29). След d О замества 38–39 дорообраꙁьнъ вельми иꙁлѣꙁъ → добръ ѡбраꙁом пришед; И пропуска надредното т в 39 полатѣхъ (NB. Поправяме правописа на d). 40–41 a ⱂⱃⰹⰹⰴⰵ ⰽⱐ ⰰⰳⰳ҃ⰾⱁⰿⱐ· ⱀⱁⱄⱔⱋⱐⰹⰿⱐ ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱔ ⱁⱀⱖ· ⰹ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ ⰹⰿⱐ ⱁⱅⱐⰽⱃⱖⰹⱅⰵ ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱔ· b ⱂⱃⰹⰹⰴⰵ ⰽⱐ ⰰⰳⰳ҃ⰾⱁⰿⱐ· ⱀⱁⱄⱔⱋⱐⰹⰿⱐ ⰾⰰⱃⱌⱔ· ⰹ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ ⰹⰿⱐ ⱁⱅⱐⰽⱃⱖⰹⱅⰵ ⰾⰰⱃⱐⱌⱔ· c и прииде къ агг҃ломъ держащимъ ларци· и рече имъ· М П и прїиде ко агг҃л ѡмъ держащы ларцы тыѧ· и рече имъ· ч e и прииде къ агг҃ломъ держащимъ ларци· и ре м ч С и прїиде къ агг҃ло держащимъ ковчегы и ре 81 ГЛАВА 2 и прииде ко агг҃ломъ держащимъ ларци· и реч d прииде къ агг҃ломъ носѧштиимъ ларѧ· и гл҃а имъ· отъкрыите ларѧ м О и прїиде къ агг҃лѡ тѣмъ носѧщимъ лари· и повелѣ ѿкрыти лари f прииде къ анг҃ломъ носѧштиимъ ларѣ· и гл҃а имъ· отъкрыите ларѣ И прииде къ анг҃ломъ носѧштиимъ ларѣ· и гл҃а имъ· Отъкрыите ларѣ К b замества 40 41 ковъчежьцѧ → ларьцѧ (NB. поправяме правописа на b), пропуска 40 онꙑ. c добавя 40 и, замества носѧштиимъ → держащимъ, ларьцѧ → ларци, 41 гл҃а → рече (вж. 52 63 65 69), пропуска отъкрыите ларци. След c П добавя 40 тыѧ; e пропуска 41 имъ. С замества 40 ларци → ковчегы. d замества 40 41 ларьцѧ → ларѧ (вж. 31 32 35 46). След d О добавя 40 и и замества 41 гл҃а имъ отъкрыите ларѧ → повелѣ ѿкрыти лари. 42–44 ⰸⰰ a ⰹ ⱂⱁⰽⰰⰶⱑⱅⰵ ⱍⱐⰾⱁⰲⱑⰽⱛ ⱁⱀⱁⰿⱛ· ⱍⱐⱅⱁ ⰵⰿⱛ ⱒⱃⰰⱀ ⱄⰲⰹⱅ· ⰶⰵ ⱂⱁⰿⰹⰾⱁⰲⰰ ⱀⰰⰳⰰⰵⰳⱁ ⱁⱀⱐⱄⰹⱌⱛ· ⰸⰰ b ⰹ ⱂⱁⰽⰰⰶⱑⱅⰵ ⱍⱐⰾⱁⰲⱑⰽⱛ ⱁⱀⱁⰿⱛ· ⱍⱐⱅⱁ ⰵⰿⱛ ⱒⱃⰰⱀⱔⱅⱐ ⱄⰲⰹⱅ· ⰶⰵ ⱂⱁⰿⰹⰾⱁⰲⰰ ⱀⰰⰳⰰⰰⰳⱁ ⱁⱀⱐⱄⰹⱌⱛ· c покажите чл҃вкꙋ семꙋ· что емꙋ хранитъ сѧ свитъ· понеже помилова нищаго· П покажите чл҃к ꙋ семꙋ· что сѧ ємꙋ хранитъ свита· понеже помилова нищаго· e покажите чл҃вкꙋ семꙋ· что емꙋ хранит сѧ свитъ· понеже помилова нищаго· т С покажите чл҃вкꙋ семꙋ· что емꙋ хранит сѧ сви · понеже помилова нищаго· К покажите чл҃вкѹ семѹ· что емѹ хранит сѧ свитъ· помилова нищаго· d и покажѣте члв҃кꙋ ономꙋ· чьто емꙋ хранѧть свиты ꙁанеже помилова нагааго оньсицꙋ· ж О и покажите чл҃к ꙋ ѡномꙋ· чт емꙋ хранѧте свиты ꙁане помилова нагаго ѡнсицꙋ· f и покажѣте члв҃кѹ ономѹ чьто ѥмѹ хранѧть свїтъ ꙁа ѥдинꙋ свитѹ· ꙁане помилова нагааго оньсицю· И и покажѣте ꙗ члв҃ к ѹ ономѹ чьто ѥмѹ хранѧть свїтъ ꙁа ѥдинꙋ свитѹ· ꙁане помилова нагааго оньсицю· Разминаването на c и d (и Т) намира най–естествено обяснение в положението на предлога ꙁа в b (и a) извън реда: c го запазва на мястото си, но сменя с → ꙁ (вж. 4 ѹꙁьрѣ → ѹсрѣте), d го предава като приставка на съюза ꙁанеже, по съвместното с c четене ⰶⰵ → ⱔⰶⰵ → ⱀⰵⰶⰵ (в понеже и ꙁанеже). c пропуска 42 и, ѩ, замества ономꙋ → семꙋ, добавя 43 сѧ, замества свиты → свитъ, 44 нагааго оньсицю → нищаго. След c П замества 43 свитъ → свита; К пропуска 44 понеже. След d О пропуска 42 ꙗ. 82 ДИНАМИКА 45–47 a ⰹ ⱅⱛ ⰰⰱⱐⰵ ⱁⱅⱐⰽⱃⱖⱎⱔ ⰵⰴⰹⱀⱐ ⱁⱅⱐ ⰸⰾⰰⱅⱐⰹⱒⱐ ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱐ· ⰹ ⱀⰰⱍⱔⱎⱔ ⰹⰸⰾⰰⰳⰰⱅⰹ b ⰹ ⱅⱛ ⰰⰱⱐⰵ ⱁⱅⱐⰽⱃⱖⱎⱔ ⰵⰴⰹⱀⱐ ⱁⱅⱐ ⰸⰾⰰⱅⱐⰹⱒⱐ ⰾⰰⱃⱐⱌⰵⰲⱐ· ⰹ ⱀⰰⱍⱔⱎⱔ ⰹⰸⰾⰰⰳⰰⱅⰹ c и ѿкрыша единъ ѿ ꙁлатыхъ ларцевъ· и начаша иꙁлагати х П и ѿкрыша єдинъ ѿ ꙁлаты ларцѡвъ· и начаша иꙁлагати e и ѿкрыша единъ ѿ ꙁлатыхъ ларцевъ· и начаша иꙁлагати х С и ѿкрыша единъ ѿ ꙁлаты ларцевъ· и начаша иꙁлагати К и ѿкрыша едїнъ ѿ ꙁлатыхъ ларцевъ· и начаша иꙁлагати d и тѹ абие отъкрышѧ единъ отъ ꙁлатыхъ онѣхъ ларевъ· и начѧшѧ искладати· х х в О и тѹ абїе ѿкрыша единъ ѿ ꙁлаты ѡнѣ ларе · и начаша выкладати f и тѹ абиѥ отъкрышѧ ѥдинъ· отъ ꙁлатыхъ онѣхъ ларевъ· и начѧшѧ искладати· И И тѹ абиѥ отъкрышѧ ѥдинъ· отъ ꙁлатыхъ онѣхъ ларевъ· И начѧшѧ искладати· b замества 46 ковъчежьць → ларьцевъ (вж. 31 32 35 40 41). c пропуска 45 тѹ абие. d добавя 46 онѣхъ , замества 46 ларьцевъ → ларевъ (вж. 31 32 35 40 41), 47 иꙁлагати → искладати. След d О замества 47 ис– → вы–. 48 a ⱄⱃⰰⱍⰹⱌⱔ· ⰹ ⱄⰲⰹⱅⱖ ⱌⱑⱄⰰⱃⱐⱄⰽⱖ ⰱⱃⰰⱍⰹⱀⱐⱀⱖ· ⰹ ⱃⰰⰸⰾⰹⱍⱐⱀⱖ ⰹ ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱖ ⰲⰹⰴⱑⱀⱐⰵⰿⱐ· b ⱄⱃⰰⱍⰹⱌⱔ· ⰹ ⱄⰲⰹⱅⱖ ⱌⱃ҃ⱐⱄⰽⱖⱔ ⰱⱃⰰⱍⰹⱀⱐⱀⱖ· ⰹ ⱃⰰⰸⰾⰹⱍⱐⱀⱖ ⰹ ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱖ ⰲⰹⰴⱑⱀⱐⰵⰿⱐ· с c срачицѧ и свиты цр ьскыѧ· П срачицы· и свиты царьскїѧ· с e срачицѧ и свиты цр ьскыꙗ· с С срачица и свиты ц рьскыа· с К срачици свиты ц рскыꙗ· d срачицѧ и свиты цс҃рьскыѧ· и оскрилы раꙁличьны и красьны видѣниемь· с О свиты цр кыѧ съ ꙁлатомъ· и ѡскрыли раꙁличны и красни видѣнїемь ꙗко не мощи на них въѕирати красотою· fИ срачицѣ и свиты цс҃рьскыꙗ· и оскрилꙑ красьны и раꙁличьны видѣниѥмь· b членува 48 црскꙑѩ. c пропуска 48 брачьнинꙑ· и раꙁличьны и красьнꙑ видѣниемь. След c П К заместват 48 срачицѧ → срачици (–ы). d замества 48 брачиньнꙑ и → и оскрилы (по 54). След d О пропуска 48 срачицѧ 83 ГЛАВА 2 и, добавя ꙗко не мощи на них въѕирати красотою (пояснение към красьны видѣниемь); fИ премества 48 раꙁличьны. 49–50 a ⰹ ⱂⱃⱁⱄⱅⰹⱃⰰⰰⱒ ⱔ ⱂⱃⱑⰴⱐ ⱀⰹⰿⱐ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⱋⰵ· ⰲⱁⰾⰵ ⰽⱛⱃⱐ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⰵ· b ⰹ ⱂⱃⱁⱄⱅⰹⱃⰰⰰⱒ ⱔ ⱂⱃⱑⰴⱐ ⱀⰹⰿⱐ ⰳⰾ҃ⱋⰵ· ⰲⱁⰾⰵ ⰳ҃ⰹ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⰵ· с c и простирахѹ ꙗ пред нимь гл҃юще· г и соꙁомоне· с П и простирахѹ и глаголюще· гд ине соꙁомѡне· т с e и простирахѹ ꙗ пред нимь гл҃юще· г и соꙁомоне т м с С и простирахѹ ꙗ пред ни гл҃юще г и соꙁомоне К и простирахѹть ꙗ пред нимь гл҃ ще· г҃и соꙁомоне d и простирахꙋ прѣдъ нимь гл҃ѫ ще· воле г҃и соꙁомене· д О и простирахꙋ пре мною гл҃ ще· г҃и соꙁомоне fИ и простирахꙋ прѣдъ нимь гл҃ѫ ще· воле г҃и соꙁомени· b замества 50 кѵръ → г҃и. c пропуска 50 воле. След c П замества 50 г҃и → гдсине; e замества 49 ꙗ пред нимь → и. d пропуска 49 ꙗ. След d О замества 49 нимь → мною, пропуска 50 воле. 51–52 a ⱛⰳⱁⰴⱐⱀⰰ ⰾⰹ ⱅⰹ ⱄⱅⱐ ⱂⱃⱑⰴⱐ ⱁⱍⰹⰿⰰ ⱅⰲⱁⰹⰿⰰ· ⱁⱀⱐ ⰶⰵ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰⰰⱎⰵ· b ⱛⰳⱁⰴⱐⱀⰰ ⰾⰹ ⱅⰹ ⱄⱛⱅⱐ ⱂⱃⱑⰴⱐ ⱁⱍⰹⰿⰰ ⱅⰲⱁⰹⰿⰰ· ⱁⱀⱐ ⰶⰵ ⰳⰾ҃ⰰⰰⱎⰵ· д c ѹгодна ли ти сꙋть пре очима твоима· он же рече д П ѹгодно ли ти сꙋть пре ѻчима твоима сїѧ; ѻн же рече· т д e ѹгодна ли ти сѹ пре очима твоима· он же рече т д С ѹгодна ли ти сѹ пре ѡчима твоима· ѡн же рече т д ч К не ѹгодны ли ти сѹ пре очима своима он же ре d ѹгодьна ли ти сѹть прѣдъ очима твоима· онъ же гл҃ааше· т д О ѹгодна ли ти сѹ пре ѡчима твоима· ѡн же гл҃ше f ѹгодьна ли ти сѹть прѣдъ очима твоима· онъ же гл҃ааше· И ѹгодьна ли ти сѹть прѣдъ очима· Онъ же гл҃ааше· c замества 52 гл҃ааше → рече (вж. 41 63 65 69). След c П замества 51 ѹгодна → ѹгодно и добавя сїѧ; К замества 52 ѹгодна → не ѹгодны и твои– → свои–. След d И пропуска 51 твоима (вж. Т). 53 a ⱀⱑⱄⰿⱐ ⰴⱁⱄⱅⱁⰹⱀⱐ ⱀⰹ ⱀⰰ ⱄⱅⱑⱀⱐ ⱄⰲⰹⱅⱐ ⱄⰹⱒⱐ ⰸⱐⱃⱑⱅⰹ· b ⱀⱑⱄⰿⱐ ⰴⱁⱄⱅⱁⰹⱀⱐ ⱀⰹ ⱀⰰ ⱄⱅⱑⱀⱐ ⱄⰲⰹⱅⱐ ⱄⰹⱒⱐ ⰸⱐⱃⱑⱅⰹ· c нѣсмь достоинъ ни на стѣнь ихъ ꙁрѣти· ꙁ П недостоинъ єсмь и на стѣнь ихъ во ꙁрѣти· e нѣсмь достоинъ ни на стѣнь ихъ ꙁрѣти· н С нѣсмь достоинъ ни на стѣ ихъ ꙁрѣти· 84 ДИНАМИКА нѣсмь достоинъ ни на стѣнь их ꙁрѣти· d нѣсмь достоинъ ни на стѣнь свитъ сихъ ꙁьрѣти· т х О ги҃ нѣсмь достоинъ ни поне ꙁрѣти на стѣнь сви си · fИ нѣсмь достоинъ ни на стѣнь свитъ сихъ ꙁьрѣти· К c замества 53 свитъ сихъ → ихъ. След c П замества 53 нѣсмь достоинъ ни → недостоинъ єсмь и и ꙁрѣти → воꙁꙁрѣти. След d О добавя 53 г҃и, поне и премества ꙁрѣти. 54 a ⰽⰰⰶⱋⰵⰿⱐ ⰶⰵ ⰹⰿⱐ ⱄⰲⱑⱅⱐⰾⱖⱔ ⰹ ⱂⱐⱄⱅⱃⱖⱔ ⰹ ⰸⰾⰰⱅⱖⱔ ⱄⰲⰹⱅⱖ ⰹ ⱁⱄⰽⱃⰹⰾⱖ· b ⰽⰰⰶⱛⱋⰵⰿⱐ ⰶⰵ ⰹⰿⱐ ⱄⰲⱑⱅⱐⰾⱖⱔ ⰹ ⱂⱐⱄⱅⱃⱖⱔ ⰹ ⰸⰾⰰⱅⱖⱔ ⱄⰲⰹⱅⱖ ⰹ ⱁⱄⰽⱃⰹⰾⱖ· c каꙁахѹ же ему пестрыѧ и ꙁлатыѧ свиты и оскрилы· П и покаꙁаша ємꙋ пестрыѧ и ꙁлатыѧ· и иныѧ многоцѣнныѧ раꙁличными лѣпотами· e каꙁахѹ же ему пестрыꙗ и ꙁлатыꙗ· С каꙁахѹ же емѹ пестрыꙗ и ꙁлатыꙗ· К каꙁахѹ же ему· пестрыꙗ и ꙁлатыꙗ· d кажꙋщемь же имъ свѣтьлыѧ и пьстрыѧ и ꙁлатыѧ свиты и оскрилы· ж О кажꙋщемь имъ свѣтлыѧ и пестрыѧ и ꙁлатыѧ свиты и ѡскрыли fИ кажющемъ же имъ свѣтьлыꙗ и пьстрыꙗ и ꙁлатыꙗ риꙁы· c замества 54 кажꙋщемь имъ → каꙁахѹ ему, пропуска свѣтьлыѧ и. След c П замества 54 каꙁахѹ → и покаꙁаша, свиты и оскрилы → и иныѧ многоцѣнныѧ раꙁличными лѣпотами; e пропуска 54 свиты и оскрилы. След d fИ замества 54 свиты и оскрилы → риꙁы. 55–56 ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰⱎⱔ a ⰹ ⰲⱐⰸⰹⰴⰵ ⱍⰹⱄⰾⱁ ⰹⱒⱐ ⰴⱁ ⱅⱖⱄⱋⱔ· ⰵⰳⰴⰰ ⰶⰵ ⱂⱁⰽⰰⰸⰰⱎⱔ ⰵⰿⱛ· ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰⱎⱔ b ⰹ ⰲⱐⰸⰹⰴⰵ ⱍⰹⱄⰾⱁ ⰹⱒⱐ ⰴⱁ ⱅⱖⱄⱋⱔ· ⰵⰳⰴⰰ ⰶⰵ ⱂⱁⰽⰰⰸⰰⱎⱔ ⰵⰿⱛ· c и бысть число ихъ до тысѧщѧ· гл҃аша емѹ П и бысть ихъ ꙗкѡ и до тысѧщи числомъ· и гл҃аше ємꙋ· с e и бы число ихъ до тысѧщѧ· гл҃аша емѹ с С и бы число ихъ до тысѧща· гл҃аша емѹ с х К и бы число и до тысѧщи· гл҃аша емѹ d и въꙁиде число ихъ до тысѧщѧ· егда же покаꙁашѧ емꙋ· еже гл҃еть· М х ж О и вꙁыде число и дажь до тысѧща· егда покаꙁаша емꙋ еже гл҃ть fИ и въꙁиде число ихъ до тысѧщѧ· Ѥгда же покаꙁашѧ ѥмꙋ· ѥже гл҃еть· Колебанието на свидетелствата между 56 покаꙁаша и гл҃еть или гл҃аша най–лес- 85 ГЛАВА 2 но се обяснява, ако приемем в a бележка за алтернативен превод на ἔδειξαν, преписана в b; c избира бележката, d я добавя към редовния текст (вж. 27). c замества 55 въꙁиде → быс и 56 егда же покаꙁаша ѥмѹ ѥже гл҃еть → гл҃аша емѹ. След c П добавя 55 ꙗкѡ и, 56 и. След d О добавя 55 дажь. 57 a ⱄⱐⱅⱁⱃⰹⱌⰵ ⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱅⱐ ⰹ ⰶⰹⰲⱁⱅⱐ ⰲⱑⱍⱐⱀⱐⰹ ⱀⰰⱄⰾⱑⰴⰹⱅⱐ ⰸⰰ ⰵⰴⰹⱀ ⱄⰲⰹⱅ· b ⱄⱐⱅⱁⱃⰹⱌⰵ ⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱅⱐ ⰹ ⰶⰹⰲⱁⱅⱐ ⰲⱑⱍⱐⱀⱐⰹ ⱀⰰⱄⰾⱑⰴⰹⱅⱐ ⰸⰰ ⰵⰴⰹⱀ ⱄⰲⰹⱅ· c даѧи нищемꙋ сторицею прїиметь· и животъ вѣчныи наслѣдить· П даѧи нищемꙋ· сторицею прїиметъ· и животъ вѣчныіи наслѣдꙋетъ· e даꙗ нищемꙋ сторицею прїиметь· и животъ вѣчьныи наслѣдить· С даꙗ нищемꙋ сторицею прїиметь· и животъ вѣчныи наслѣдить· К даꙗ нищемѹ сторицею приметь и животъ вѣчьныи наслѣдить· d сторицею прииметь· и животъ вѣчьныи наслѣдить· ꙁа единꙋ свитꙋ· О сторицею прїиметь и животъ вѣчныи наслѣдить ꙁа единꙋ свитꙋ· f сторицею прииметь· и животъ вѣчьныи наслѣдить· ꙁа ѥдинѹ свитѹ· И р҃·рицею прииметь· и животъ вѣчьныи наслѣдѹѥть· ꙁа ѥдинѹ свитѹ· c добавя 57 даѧи нищемꙋ (по заглавието) и пропуска ꙁа ѥдинꙋ свитꙋ. След c П замества 57 наслѣдить → наслѣдꙋетъ. След d И съкращава 57 р҃·рицею и замества наслѣдить → наслѣдѹѥть. 58–59 a ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ ⰵⰿⱛ ⱂⱁⰲⰵⰾⱑⰲⰰⱔⰹ ⰰⰳⰳ҃ⰾⱁⰿⱐ· ⱅⰵⰱⱑ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⰵ· b ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ ⰵⰿⱛ ⱂⱁⰲⰵⰾⱑⰲⰰⱔⰹ ⰰⰳⰳ҃ⰾⱁⰿⱐ· ⱅⰵⰱⱑ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⰵ· c гл҃а емꙋ повелѣваѧи агг҃л ѡмь· тебѣ гл҃ю соꙁомоне· П гл҃а ємꙋ повелѣваѧи агг҃лѡмъ· тебѣ гл҃ю соꙁомѡне· e гл҃а емѹ повелѣваꙗ агг҃лмь· тебѣ гл҃ю соꙁомоне· С гл҃а емѹ повелѣваꙗ агг҃лмь· тебѣ гл҃ю соꙁомоне· К гл҃а емѹ повелѣваꙗ агг҃лмь· гл҃ю соꙁомоне· d гл҃а емꙋ агг҃лъ· тебѣ глаголю сѡꙁомене· О и гл҃а емꙋ агг҃лъ· fИ гл҃а ѥмѹ агг҃лъ· тебѣ глаголю сѡꙁомене· След c e пропуска члена в 58 повелѣваꙗ; К пропуска 58 тебѣ. d замества 58 повелѣваꙗи агг҃лмь → агг҃лъ. След d О пропуска 58 тебѣ глаголю сѡꙁомене. 60 a ⱄⰵ ⰵⰾⰹⰽⱁ ⱅⰹ ⰱⰾⰰⰳⱐⰹⱒⱐ ⱛⰳⱁⱅⱁⰲⰰⰰⱒⱐ ⰸⰰ ⰵⰴⰹⱀ ⱄⰲⰹⱅ· b ⱄⰵ ⰵⰾⰹⰽⱁ ⱅⰹ ⱛⰳⱁⱅⱁⰲⰰⰰⱒⱐ ⰱⰾⰰⰳⱐⰹⱒⱐ ⰸⰰ ⰵⰴⰹⱀ ⱄⰲⰹⱅ· 86 ДИНАМИКА х c селико ти ѹготовахъ бл҃г ы ꙁа единꙋ свитꙋ· П селико ти ѹготовахъ бл҃гихъ ꙁа єдинꙋ свитꙋ· х e селико ти ѹготовахъ бл҃г ы ꙁа единѹ свитѹ· х х С селико ти ѹготова бл҃ги ꙁа единѹ свитѹ· х К селико ти ѹготовахъ бл҃г ы ꙁа единѹ свитѹ· d се елико ти ѹготовахъ благꙑихъ ꙁа единꙋ свитꙋ· х О се елико ти ѹготова ꙁа единꙋ свитꙋ f се елико ти ѹготовахъ благꙑихъ ꙁа ѥдинѹ свитѹ· И Се колико ти ѹготовахъ благꙑихъ ꙁа ѥдинѹ свитѹ· c съкращава 60 се елико → селико. След d О пропуска 60 благꙑихъ; И замества 60 елико → колико. 61 a ⰵⰶⰵ ⰿⱔ ⰲⰹⰴⱑ ⱀⰰⰳⰰ· ⰹ ⱛⰿⰹⰾⱁⱄⱃⱐⰴⰹ ⱄⱔ ⰹ ⱁⰱⰾⰵⱍⰵ ⰿⱔ· b ⰵⰶⰵ ⰿⱔ ⰲⰹⰴⱑ ⱀⰰⰳⰰ· ⰹ ⱛⰿⰹⰾⱁⱄⱃⱐⰴⰹ ⱄⱔ ⰹ ⱁⰱⰾⰵⱍⰵ ⰿⱔ· c еюже мѧ ѡдѣ нага сꙋща видѣвъ· П єюже мѧ ѡдѣ нага сꙋща видѣвъ· e еюже мѧ еси ѡдѣлъ нага сꙋща· видѣвъ· С еюже мѧ еси ѡдѣлъ нага сꙋща· видѣвъ· К еюже мѧ еси ѡдѣлъ нага сѹща· видѣвъ d еюже мѧ видѣ нага и ѹмилосрьди сѧ и облече мѧ· О юже мѧ видѣ нага ѹмилосерди сѧ ѡблече мѧ· fИ ѥже видѣ мѧ нага и ѹмилосрьди сѧ и облѣче мѧ· c съкращава 61 еже мѧ ѡдѣ нага сꙋща· видѣвъ (по погрешното четене на ⰲⰹⰴⱑ като ⱉⰴⱑ). След c e замества 61 ѡдѣ → еси ѡдѣлъ. По d, О замества 61 еже → юже. 62 a ⰹⰴⰹ ⱛⰱⱁ ⰹ ⱅⰲⱁⱃⰹ ⱅⰰⰽⱁⰼⰵ· ⰹ ⰰⰸⱐ ⰲⱐⰸⰴⰰⰿⱐ ⱅⰹ ⱄⱐⱅⱁⱃⰹⱌⰵ· b ⰹⰴⰹ ⱛⰱⱁ ⰹ ⱅⰲⱁⱃⰹ ⱅⰰⰽⱁⰼⰵ· ⰹ ⰲⱐⰸⰴⰰⱄⱅⱐ ⱅⰹ ⱄⱔ ⱄⱐⱅⱁⱃⰹⱌⰵ· c иди ѹбо и твори такоже и въꙁдасть ти сѧ сторицею· П иди ѹбѡ и твори такоже· и воꙁдаст ти сѧ сторицею· e иди ѹбо и твори такоже и приимеши сторицею· ж С иди ѹбо и твори такоже и прїимеши тако сторицею· К иди ѹбо и твори такоже и приимеши сторицею· d иди ѹбо и твори такожде· и въꙁдасть ти сѧ сторицею· д О иди ѹбо и сътвори також е· и въꙁдасть ти сѧ сторицею· fИ иди ѹбо и твори такожде и въꙁдасть ти сѧ· р҃·рицею· b замества 62 аꙁъ въꙁдамь ти → въꙁдасть ти сѧ. След c e замества 62 въꙁдасть ти сѧ → приимеши; С повтаря 62 також. След d О замества 62 твори → сътвори; И съкращава 62 р҃·рицею. 87 ГЛАВА 2 63 a ⱄⰵ ⱄⰾⰶⰹⱎⰰⰲⱐ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ ⰵⰿⱛ ⱄⱅⱃⰰⱒⱁⰿⱐ ⰹ ⱃⰰⰴⱁⱄⱅⱐ ⱁⰴⱃⱐⰶⰹⰿⱐ· b ⱄⰵ ⱄⰾⰶⰹⱎⰰⰲⱐ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ ⰳⰾ҃ⰰ ⰵⰿⱛ ⱄⱅⱃⰰⱒⱁⰿⱐ ⰹ ⱃⰰⰴⱁⱄⱅⱐ ⱁⰴⱃⱐⰶⰹⰿⱐ· c ѿвѣща соꙁомонъ страхомь и радостїю ѡдрьжимъ· П и ѿвѣша соꙁомѡнъ со страхомъ· радостїю ѡдержимь· e ѿвѣща соꙁомонъ страхомь и радостїю ѡдрьжимъ· М С ѿвѣща соꙁомонъ· страхѡ и радостїю ѡдржимъ· К ѿвѣща соꙁомонъ страхомь и радостїю ѡдержимъ· d се слышавъ соꙁоменъ гл҃а емꙋ страхъмь и радостью одрьжимь· О се слышавъ гл҃а емꙋ съ страхомъ и радостїю fИ се слышѧвъ соꙁоменъ гл҃а ѥмѹ страхъмь одьрьжимь и радостью c замества и премества 63 гл҃а емꙋ → ѿвѣща (вж. 41 52 65 69). След c П добавя 63 и и со. След d О пропуска 63 соꙁоменъ и одрьжимь; И премества 63 одрьжимь. 64 a ⰳⱁⱄⱂⱁⰴⰹ ⰿⱁⰹ· ⰴⰰ ⱅⰰⰽⱁ ⰲⱐⱄⱑⰿⱐ ⰹⰶⰵ ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⱖⱀ ⱅⰲⱁⱃⱔⱅⱐ ⱀⰹⱋⱐⰹⰿⱐ· b ⰳ҃ⰹ ⰿⱁⰹ· ⰴⰰ ⱅⰰⰽⱁ ⰾⰹ ⰵⱄⱅⱐ ⰹⰶⰵ ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⱖⱀ ⱅⰲⱁⱃⱔⱅⱐ ⱀⰹⱋⱐⰹⰿⱐ· с м c г҃и мои· тако ли есть иже творѧть мл тню нищи · с П гд и мои· тако ли есть иже творѧтъ милостыню нищымъ; с м e г҃и мои· тако ли есть иже творѧть мл тню нищи · с т м С г҃и мои· тако ли есть иже мл тню творѧ нищи · с м К г҃и мои тако ли есть иже творѧть мл тню нищи · d г҃и мои· да тако ли есть иже милостыню творѧть ѹбогыимъ· с с т м О г҃и мои да то ли е юже мл тню творѧ ѹбогы · f ги҃ мои· да тако ли ѥсть иже милостыню творѧть ѹбогыимъ· И гл҃а ѥмѹ· Да тако ли ѥсть иже милостыню творѧть ѹбогыимъ· b замества 64 вьсѣмъ → ли есть. c пропуска 64 да (по скок от ⰴⰰ до ⱅⰰ–), обръща словореда творѧть млстню. След c С обръща словореда млстню творѧт. d замества 64 нищиимъ → ѹбогыимъ. След d О замества 64 иже → юже; И замества 63 г҃и мои → г҃ла ѥмѹ (по 63 или 65). 65–68 a ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ ⰵⰿⱛ· ⰲⱐⱄⰰⰽⱐ ⰹⰶⰵ ⱁⱄⱅⰰⰲⰹⱅⱐ ⰴⱁⰿⱐ ⱄⰵⰾⰰ ⰹ ⰱⱁⰳⰰⱅⱐⱄⱅⰲⱁ· ⰾⰹ ⱄⰾⰰⰲ ⰾⰹ ⱁⱅⱐⱌⰰ ⰾⰹ ⰿⰰⱅⰵⱃⱐ· ⰾⰹ ⰱⱃⰰⱅⱃⱐ· ⰾⰹ ⱄⰵⱄⱅⱃⱖ ⰾⰹ ⰶⰵⱀ· ⰾⰹ ⰴⱑⱅⰹ· ⰾⰹ ⱍⱐⱅⱁ ⰸⰵⰿⱐⱀⱐⰹⱒⱐ· ⱄⱐⱅⱁⱃⰹⱌⰵ ⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱅⱐ· ⰹ ⰶⰹⰸⱀⱐ ⰲⱑⱍⱐⱀ ⱀⰰⱄⰾⱑⰴⰹⱅⱐ· ⰸⱐⱃⰹ ⰴⰰⱔⰹ ⱀⰹⱋⱛⰵⰿⱛ b ⰹ ⰳⰾ҃ⰰ ⰵⰿⱛ· ⰵⰹ· ⰲⱐⱄⰰⰽⱐ ⰱⱁ ⰹⰶⰵ ⱁⱄⱅⰰⰲⰹⱅⱐ ⰴⱁⰿⱐ ⱄⰵⰾⰰ ⰹ ⰱⱁⰳⰰⱅⱐⱄⱅⰲⱁ· 88 ДИНАМИКА ⰾⰹ ⱄⰾⰰⰲ ⰾⰹ ⱁⱅⱐⱌⰰ ⰾⰹ ⰿⰰⱅⰵⱃⱐ· ⰾⰹ ⰱⱃⰰⱅⱃⱐ· ⰾⰹ ⱄⰵⱄⱅⱃⱐⰹ ⰾⰹ ⰶⰵⱀ· ⰾⰹ ⰴⱑⱅⰹ· ⰾⰹ ⱍⱐⱅⱁ ⰸⰵⰿⱐⱀⱐⰹⱒⱐ· ⱄⱐⱅⱁⱃⰹⱌⰵ ⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱅⱐ· ⰹ ⰶⰹⰸⱀⱐ ⰲⱑⱍⱐⱀ ⱀⰰⱄⰾⱑⰴⰹⱅⱐ· c и рече емѹ еи· всѧкъ бо творѧи милостыню· сторицею прииметь· и жиꙁнь вѣчнꙋю наслѣдитъ· П и рече· еі· всѧкъ бо творѧи милостыню· сторицею прїиметь· и жиꙁнь вѣчнꙋю наслѣдитъ· ч с e и ре емѹ еи· всѧкъ творѧи мл тню сторицею прииметь· и жиꙁни вѣчнѣи причѧстит сѧ· ч с с С и ре емѹ г ь еи· всѧкъ творѧи мл тню сторїцею прїиметь· и жиꙁни вѣчнѣи причастит сѧ· ч к с К и ре и· всѧ творѧи мл тню сторицею прииметь· и жиꙁни вѣчнои причѧстит сѧ· d и гл҃а емꙋ еи· всѧкъ бо облачаѧ ѹбогааго хс҃а облачить· и съвлачаѧ х҃а съвлачить· или накърьмлѧꙗ хс҃а накръмить· и пакы рече и всѧк иже ѡставит домъ села и богатьство· ѡц҃а и мт҃рь· женꙋ и чада· или что ꙁемных· сторицею прииметь и животъ вѣчньи наслѣдить· с т О и гл҃а емꙋ еи тако е всѧкъ бо ѡблачаа ѹбогаго х҃а ѡблачи · и съвлачаа ѹбога х҃а съвлачить· или напитаеть х҃а напитаеть· и пакы рече и всѧ к ѡставит домъ села и богатьство ѡц҃а и мт҃рь женꙋ и чада или что ꙁемных· сторицею прїимет и живот вѣчны наслѣдит· f и гл҃а емѹ еи· всѧкъ бо облачаꙗи ѹбогааго хс҃а облачить· и всѧкъ съвлачѧꙗ х҃а съвлачить· или накърьмлѧꙗ хс҃а накръмить сторицею прииметь· и животъ вѣчньи наслѣдить· И и гл҃а емѹ еи· всѧкъ бо облачаꙗи ѹбогааго хс҃а облачить· и всѧкъ съвлачѧꙗ х҃а съвлачить· или накърьмлѧꙗ хс҃а накръмить и прииметь· Тук се осмеляваме да обясним разминаването в трансмисията, като приписваме на b при 66 бележка с препратка към 57: c замества цитата Мт 19:29a с парафраза на 64, а d обобщава 66 + 57 и ги съвмещава със цитата. b добавя 65 и, еи и 66 бо (по 72). c замества 65 гл҃а → рече (вж. 41 52 63 69) и 66 цитата Мт 19:29a → творѧи милостыню (по 64). След c П пропуска 65 емѹ; e замества 68 наслѣдитъ → причѧстит сѧ; С добавя 65 гсь; К замества 65 емѹ еи → и и вѣчнѣи → вѣчнои. d замества 66 цитата Мт 19:29a → облачаѧ ѹбога хс҃а облачить· и съвлачаѧ х҃а съвлачить· или накърьмлѧꙗ хс҃а накръмить и и 68 жиꙁнь вѣчьнꙋю → животъ вѣчньи (по 57). След d О добавя 65 тако ес и 66 ѹбога, замества 66 –кръм– → –пита– и добавя и пакы рече; fИ пропуска цитата Мт 19:29a, и сторицею и и животъ вѣчньи. 69–71 a ⱄⰵ ⰶⰵ ⱅⰹ ⰸⰰⱂⱁⰲⱑⰴⰰ· ⱀⰵ ⱃⰰⱄⰽⰰⰹ ⱄⱔ ⱁ ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⱖⱀⰹ ⱀⰹⰽⱁⰾⰹⰶⰵ· ⱀⰹ ⱛⰽⱁⱃⰹ ⱀⰹⱋⰰⰵⰳⱁ· ⰰⰽⱁ ⰴⰰⰾⱐ ⰵⱄⰹ ⰵⰿⱛ ⱍⱐⱅⱁ· 89 ГЛАВА 2 b ⱄⰵ ⰶⰵ ⱅⰹ ⰸⰰⱂⱁⰲⱑⰴⰰ· ⱀⰵ ⱃⰰⱄⰽⰰⰹ ⱄⱔ ⱁ ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⱖⱀⰹ ⱀⰹⰽⱁⰾⰹⰶⰵ· ⱀⰹ ⱛⰽⱁⱃⰹ ⱀⰹⱋⰰⰳⱁ· ⰰⰽⱁ ⰴⰰⰾⱐ ⰵⱄⰹ ⰵⰿⱛ ⱍⱐⱅⱁ· c се же ти гл҃ю· не раскаи сѧ ѡ милостыни· ни ѹкори нищаго· ꙗко давъ емѹ что· с П се же ти гл҃ю· не раскаи сѧ ѡ млт ыни· ни поноси нищемꙋ· ꙗкѡ давъ ємꙋ что· e се же ти гл҃ю· не раскаи сѧ ѡ милостыни· ни ѹкори нищаго ꙗко давъ емѹ что· с С се же ти гл҃ю· не раскаи ѡ милостины· ни ѹкори нищаго ꙗко давъ емѹ что· с К се же ти гл҃ю· не раскаи сѧ ѡ мл тни· ни ѹкори нищаго ꙗко давъ емѹ что· d се же ти ꙁаповѣдаю не раскаи сѧ о милостыни николиже· ни поноси нищꙋ ꙗко далъ еси емꙋ чьто· с ж О се же ти ꙁаповѣдаю не раскаи сѧ ѡ мл тни николи ни поноси нищꙋ ꙗко далъ еси емꙋ что· f се же ти ꙁаповѣдаю не раскаи сѧ николиже о милостыни· ни поноси нищю ꙗко далъ ѥмѹ ѥси чьто· И Се же ти ꙁаповѣдаю не раскаи сѧ николиже о милостыни· ни поноси нищю ꙗко далъ ѥмѹ ѥси чьто· c замества 69 ꙁаповѣдаю → гл҃ю (вж. 41 52 63 65), пропуска 70 николиже и замества 71 далъ еси → давъ. След c П замества 69 ѹкори нищаго → поноси нищемꙋ (вж. d). d замества 71 ѹкори нищаго → поноси нищꙋ. След d fИ премества 70 николиже и 70 ѥси. 72 a ⰵⰴⰰ ⰲⱐ ⰿⱐⰸⰴⱖ ⰿⱑⱄⱅⱁ ⱄⰳⰱ ⱅⱐⱋⰵⱅ ⰲⱐⱄⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱎⰹ· ⰲⱐⱄⰰⰽⱐ ⰱⱁ ⰴⰰⱔ ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⱖⱀ· ⰹ ⱃⰰⱄⰽⰰⰰⰲⱐ ⱄ ⰾⰹ ⱂⱁⱀⱁⱄⰹⰲⱐ· ⰿⱐⰸⰴ ⱄⰹ ⱂⱁⰳⱛⱛⰱⰹⱅⱐ· ⰹ ⱄⰴⱐ ⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱅⱐ ⰲⱐ ⱂⱁⱄⰾⱑⰴⱐⱀⱐⰹ ⰴⱐⱀⱐ· b ⰵⰴⰰ ⰲⱐ ⰿⱐⰸⰴⱖ ⰿⱑⱄⱅⱁ ⱄⰳⰱ ⱅⱐⱋⰵⱅ ⰲⱐⱄⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱎⰹ· ⰲⱐⱄⰰⰽⱐ ⰱⱁ ⰴⰰⱔ ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⱖⱀ· ⰹ ⱃⰰⱄⰽⰰⰰⰲⱐ ⱄ ⰾⰹ ⱂⱁⱀⱁⱄⰹⰲⱐ· ⰿⱐⰸⰴ ⱄⰹ ⱂⱁⰳⱛⱛⰱⰹⱅⱐ· c еда въ мꙁды мѣсто сꙋгꙋбꙋ тьщетꙋ прїимеши· П егда бо во мꙁды мѣстѡ сꙋгꙋбꙋ тщетꙋ прїимеши; д e еда въ мꙁ ы мѣсто сѹгѹбѹ тьщетѹ прїимеши· д С еда въ мꙁ ы тщетѹ прїимеши· д К еда во мꙁ ы мѣсто сѹгѹбѹ тьщетѹ прїимеши· d еда въ мьꙁды мѣсто сѹгꙋбꙋ тъщетꙋ въсприимеши· вьсѧкъ бо даѧ млст҃ыню и раскаавъ сѧ или поносивъ· мьꙁдꙋ си погꙋбить· с О еда и въ мьꙁды мѣсто сѹгꙋбꙋ тщетꙋ прїимеши· всѧкъ даа мл тню и раскаав сѧ или поносивъ· мьꙁдꙋ си погꙋбить· f еда въ мьꙁды мѣсто сѹгѹбѹ тъщетѹ въсприимеши· вьсѧкъ бо даꙗи 90 ДИНАМИКА И млст҃ыню и раскавъ сѧ или поносивъ мьꙁдѹ си погѹбить· еда въ мьꙁды мѣсто сѹгѹбѹ тъщетѹ въсприимеши· вьсѧкъ бо даꙗи млст҃ыню и раскавъ сѧ и поносивъ мьꙁдѹ си погѹбить· b пропуска 72 и сѫдъ прииметъ въ послѣдьнии дьнь. c замества 72 въсприимеши → прїимеши, пропуска вьсѧкъ бо даѧ млст҃ыню и раскаавъ сѧ или поносивъ· мьꙁдꙋ си погꙋбить. След c П замества 72 еда → егда бо; С пропуска 72 мѣсто сѹгѹбѹ. След d О добавя 72 и, замества въсприимеши → прїимеши (вж. c) и пропуска бо; fИ членува 72 даꙗи и замества или → и. 73–74 a ⰹ ⱄⰵ ⱄⰾⱖⱎⰰⰲⱐ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ ⰲⱐⱄⱂⱃⱔⱀ· ⰹ ⰴⰹⰲⱑⰰⱎⰵ ⱄⱔ ⱍⱛⰴⱔ ⱄⱔ ⰲⰹⰴⱑⱀⱐⱛ· b ⰹ ⱄⰵ ⱄⰾⱖⱎⰰⰲⱐ ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ ⰲⱐⱄⱂⱃⱔⱀⰲⱐ· ⰹ ⰴⰹⰲⱑⰰⱎⰵ ⱄⱔ ⱍⱛⰴⱔ ⱄⱔ ⰲⰹⰴⱑⱀⱐⱛ· c и се слышавъ соꙁомонъ· вьспрѧнꙋвъ ѿ сна и дивлѧше сѧ чюдѧ сѧ видѣнїю· П и се слышавъ соꙁомѡнъ· и воспрѧнꙋвъ ѿ сна· дивлѧше сѧ в себѣ видѣнїю бывшемꙋ страшномꙋ· e и се слышавъ соꙁомонъ· вьспрѧнꙋвъ ѿ сна и дивлѧше сѧ видѣнїю· С и се слышавъ соꙁомонъ· въспрѧнꙋвъ ѿ сн҃а и дивлѧше сѧ видѣнїю· К и се слышавъ соꙁомонъ вьспрѧнѹвъ ѿ сн҃а и дивлѧше сѧ видѣнїю· d и се слышавъ соꙁоменъ· въспрѧнꙋвъ и дивлѧаше сѧ чюдѧ сѧ видѣнию· О се слышавъ съꙁомонъ· и въспрѧнꙋвъ fИ и се слышѧвъ соꙁоменъ· въспрѧнѹвъ и дивлѧаше сѧ чюдѧ сѧ видѣнию· b замества 74 въспрѧнѫ → въспрѧнꙋвъ. c добавя 74 ѿ сна. След c П премества 74 и, замества чюдѧ сѧ → в себѣ и добавя бывшемꙋ страшномꙋ. След d О премества 73 и и пропуска и дивлѧаше сѧ чюдѧ сѧ видѣнию. 75–77 a ⰹ ⰲⱐⱄⱅⰰⰲⱐ ⱁⱅⱐ ⰾⱁⰶⱔ ⱂⱁⰿⱖⱎⰾⱑⰰⱎⰵ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⱔ· ⱅⱁ ⰹ ⰴⱃⱛⰳ ⱄⰲⰹⱅ ⰱⰴ ⰴⰰⰾⱐ ⱂⱃⱁⱄⱔⱋⱐⰹⰿⱐ· b ⰹ ⰲⱐⱄⱅⰰⰲⱐ ⱁⱅⱐ ⰾⱁⰶⱔ ⱂⱁⰿⱖⱎⰾⱑⰰⱎⰵ ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⱔ· ⰰⱋⰵ ⱄⰹ ⱅⰰⰽⱁ· ⱅⱁ ⰹ ⰴⱃⱛⰳ ⱄⰲⰹⱅ ⰴⰰⰿⱐ ⱂⱃⱁⱄⱔⱋⱐⰹⰿⱐ· ч с c и вставъ ѿ ложа и ре · аще тако ми гл҃а г ь· то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамъ нищемꙋ· с П и воставъ ѿ ложа· рече· аще такѡ ми гл҃а гд ь мои· то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамъ нищемꙋ· ч с e и вставъ ѿ ложа и ре · аще тако гл҃а ми г ь· то и дрꙋгѹю свитѹ дамъ нищемѹ· ч с С и вставъ ѿ ложа и ре · аще тако гл҃а ми г ь· то и дрꙋгѹю свитѹ дамъ нищемѹ· 91 ГЛАВА 2 и вставъ ѿ ложа и реч· аще тако гл҃а ми гсь· то и другѹю свитѹ дамъ нищемѹ· d и помышлѧаше гл҃ѧ· аще си тако· то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамь просѧщиимъ· т м О помышлѧше гл҃ѧ· аще сїа тако сѹ · то и дрꙋгꙋю свитꙋ дамъ просѧщи · fИ и помышлѧаше гл҃ѧ аще си тако· то и дрѹгѹю дамь свитѹ нищиимъ· К b добавя 76 аще си тако и замества 77 бѫдѫ далъ → дамь. c замества 76 си тако → тако ми гл҃а гсь, 77 просѧщиимъ → нищемꙋ (вж. 44 64). След c, П пропуска 75 и и добавя 76 мои. d пропуска 75 и вставъ ѿ ложа. След d О пропуска 75 и и замества 76 си тако → сїа тако сѹт; fИ добавя начално 75 и и замества 77 свитꙋ дамь просѧщиимъ → дамь свитѹ нищиимъ (по 79). 78–79 ⰹⰿⱑⱀⱐⰵ a ⰹ ⰴⱃⱛⰷⱑⰹ ⱀⱁⱋⰹ ⰲⰹⰴⱑ ⱅⱐ ⰶⰵ ⱄⱐⱀⱐ· ⰹ ⰸⰰⱛⱅⱃⰰ ⰲⱐⱄⱅⰰⰲⱐ ⱃⰰⰸⰴⰰ ⰲⱐⱄⰰ ⱄⰲⱁⰰ ⱀⰹⱋⱐⰹⰿⱐ· ⰹⰿⱑⱀⱐⰵ b ⰹ ⰲⱐ ⰴⱃⱛⰳ ⱀⱁⱋⰹ ⰲⰹⰴⱑ ⱅⱐ ⰶⰵ ⱄⱐⱀⱐ· ⰹ ⰸⰰⱛⱅⱃⰰ ⰲⱐⱄⱅⰰⰲⱐ ⱃⰰⰸⰴⰰ ⰲⱐⱄⰰ ⱄⰲⱁⰰ ⱀⰹⱋⱐⰹⰿⱐ· c и въ дрꙋгꙋю нощь тъ же сонъ видѣ· и ѹтрѣ въставъ раꙁдаꙗ все имѣнїе свое нищьимъ· П и в дрꙋгꙋю нощь тоиі же сонъ видѣвъ· и ѹтрѣ воставъ раꙁдаѧ имѣнїе свое нищымъ· e и въ дрꙋгѹю нощь тъ же сонъ видѣ· и ѹтро въставъ раꙁдаꙗ все имѣнїе свое нищимъ· С и въ дрꙋгѹю нощь· тои же сонъ видѣ· и ѹтро въставъ раꙁдаꙗ все именїе свое нищимъ· и К и в дрѹгѹю нощь тъ же сонъ видѣ· и ѹтро вставъ раꙁдаꙗ имѣние свое нищимъ· т д d и въ дрꙋгꙋю нощь видѣ тъ же сънъ· и ꙁау ра въставъ раꙁ а имѣнїе свое все т д О и въ дрꙋгꙋю нощь видѣ сонъ· и ꙁау ра въставъ раꙁ а имѣнїе свое все fИ и въ дрѹгѹю нощь видѣ тъ же сънъ· [...] Разминаването между a (раꙁда вьсꙗ своꙗ нищимъ), c (раꙁдаꙗ все имѣнїе свое нищьимъ) и d (раꙁда имѣнїе свое все ништиимъ) най–лесно се обяснява, ако приемем в a бележка за алтернативен превод 79 ἅπαντα τὰ αὐτοῦ: тя не е възприета от Т, преписана в b и по–различно трактувана в c и d. b замества 79 дрѹꙁѣи нощи → въ дрꙋгꙋю нощь. c премества 78 видѣ, замества 79 ꙁаутра → ѹтрѣ, раꙁда → раꙁдаꙗ (вж. Т), съвместява 79 вьсꙗ своꙗ + имѣнїе, замества 79 вьсꙗ своꙗ → все свое (по имѣнїе). След c, П замества 78 видѣ → видѣвъ, пропускa 79 все; e членува 78 тъ и и замества 79 ѹтрѣ → ѹтро; К пропуска 79 все. 92 ДИНАМИКА d замества 79 вьсꙗ своꙗ → свое все (по имѣнїе). След d О пропуска 79 тъ же; f след 78 интерполира текст извън Словото (вж. гл. 1 в края на d). 80–81 a ⰹ ⱁⱅⰲⱃⱐⰳⱐ ⱄⱔ ⰿⰹⱃⰰ ⰱⱖⱄⱅⱐ ⱍⱛⰴⱐⱀⱐ ⱍⱃⱐⱀⱐⱌⱐ· b ⰹ ⱁⱅⰲⱃⱐⰶⰵ ⱄⱔ ⰿⰹⱃⰰ ⰹ ⰱⱖⱄⱅⱐ ⱍⱃⱐⱀⱁⱃⰹⰸⱐⱌⱐ ⱍⱛⰴⱐⱀⱐ· ⰱⱁⰳⱛ ⱀⰰⱎⰵⰿⱛ ⱄⰾⰰⰲⰰ· ⱀⱖⱀⱑ ⰹ ⱂⱃⰹⱄⱀⱁ· ⰹ ⰲⱐ ⰲⱑⰽⱖ ⰲⱑⰽⱁⰿⱐ· ⰰⰿⰹⱀⱐ· с д c ѿврьже сѧ мира и бы чернориꙁець чю нъ· бг҃ꙋ нашемꙋ слава· нн҃ѣ и приснѡ· и во вѣки вѣкѡмъ· П и ѿверже сѧ мира· и бысть чернориꙁецъ чюденъ· бг҃ ꙋ нашемꙋ слава· нн҃ѣ и приснѡ· и во вѣки вѣкѡмъ· с д г e ѿврьже сѧ мира и бы чернориꙁець чю нъ· б ѹ нашемꙋ с х н С ѿвръже сѧ мира и бы мни искѹсе · с д г К ѿверже сѧ мира и бы чернориꙁець чю нъ· б ѹ наш· d и ѿврьже сѧ мира и бысть чрьнориꙁець чюденъ· бо҃у же нашемѹ слава і нынѧ· аминъ· с О и ѿврьже сѧ мира и бы чернориꙁець чюденъ· fИ и бысть ꙋгодьнь б҃ѹ и члв҃комъ· [...] бо҃у же нашемѹ слава і нынѧ· [...] аминъ· b замества 80 отврьгъ → ѿврьже (по погрешното четене на –ⱐ като –ⰵ) и чꙋдьнъ чрьньць → чрьнориꙁьць чюдьнь и добавя доксологията 81 (финалното аминь само се подразбира, но не е застъпено в нито едно свидетелство). c пропуска 81 аминъ. След c e пропуска началното 80 и; С замества 80 чернориꙁець чюднъ → мних искѹсен и пропуска доксологията. След d О пропуска доксологията; f пропуска и ѿврьже сѧ мира, замества 80 чрьнориꙁець чюденъ → ꙋгодьнь, интерполира между 80 и 81 и преди финалното аминъ текст извън Словото (вж. гл. 1 в края на d). В края на анализa може да се смятат за установени шест най–ранни възстановими текста: 1 архетипът на текста: гл. 69 на славянския превод на Житието a (спорни в реконструкцията остават четенията 43–44 и 64); 2 архетипът на Словото: извадката b (спорни в реконструкцията остават четенията 21 и 66, където приписваме на b четенето на a като основа на независимите разминавания c и d, а също 73, където приписваме на b четенето на d, докато четенето c е еднакво възможно), и хипархетиповете (по–млади версии на текста) от b 3 c и 4 d, и съответно хипархетиповете от c 5 e, и от d 6 f (тук остава отворен въпросът за разгграничаването му от свидетелство И). От тези версии зависят всички известни свидетелства. Не може да се смята за установен текстът на гръцката творба γ: в гл. 1 е установена само най–близката до славянския превод на гл. 69 версия. 93 Глава 3 Трансмисията на славянски текстове и книги помѧни вьсь пѫть Второзаконие 8:2 След като сa установeни разночетенията на потомците спрямо родителите им, трябва да установим и начина, по който са работили хората, препредавали текста. Преди да пристъпим към това, налага се да отделим всичко, в което не бива да обвиняваме отделните преписвачи, т.е. промените, които се дължат на условията на ръкописната трансмисия на текстове. Нали издателското дело на средновековието е било дело на отделни лица (като правило, работили откъснати един от друг насаме с антиграфа) и поради това уязвимо за всякакви спънки, преди всичко по «закона на Мърфи».1 За щастие самите книжовници в свидетелствата си са ни оставили обилна информация, която се разпознава при внимателен анализ. Долу представяме най–напред обзор на онези промени в текста на нашето Слово, които трябва да се припишат на състоянието на антиграфа и на психологичните механизми на четене и възпроизвеждане на текст.2 Чак след това разглеждаме похватите на поправка и редакция на отделните преписвачи; при това като «поправка» разглеждаме обработката на текста по съдържание и стил, а като «редакция» – само онези намеси, които засягат системата на замислите на творбата, т.е. които отговарят на въпроса «с каква цел?».3 1 През 1949 г. капитан Едуард Мърфи получил от авиобазата Едуардз (Калифорния) съобщение, че не работи един създаден от него измерителен прибор. Заминал за базата и там установил, че един волтметър не е бил включен според схемата, заключил лакончно: «Ако монтьор може да обърка нещо, непременно ще го направи». Заключението допаднало на шефа на проектната група Джордж Никълз, който на място го кръстил «закон на Мърфи» и го разпространил в обобщен вид: «Ако нещо може да се обърка, то се обърква.» С времето бяха установени общопознавателното (вж. Блох 1980) и лингвистичното (вж. Чермак 1993: 81) значения на закона на Мърфи. 2 Вж. основните обзори на данните за спънки у Лихачoв 1983: 61–85 и Федер 1999: 26–32. 3 Нашият критерий е по–строг от критерия на Лихачoв 1983: 132–139. Той допуска «стилистична редакция», а ние я разглеждаме като поправка. Вж. за средновековни редакции, особено на библейски текстове, Тов 1992: 160–161. СПЪНКИ Спънки в ръкописната трансмисия на текстове лютѣ ѫтрьнюѥмѹ от вънѣшьнꙗѥго Скитски патерик 10:147А Състоянието на антиграфа 1 Ако антиграфът не е в изправно състояние, той става първият препъни камък за четенето: всякакви повреди и дефекти, от нечетливи или изтрити при поправки написания до загубени листа и тетрадки, могат да доведат до разминаване на четенията. В историята на нашето Слово забелязваме четири вероятни такива случая (вж. и 2, 10): 0–81 Л и Н: налице е първата дума на заглавието, липсва останалият текст. 1 a іел҃мь: Т → именемь (повредата на текста се е появила след прочита на b, ако грешката не се дължи на погрешно осмисляне – вж. 13). 43 a хранѭ: Тbd → хранѧть; c → хранить (на четенето b влияе и това, че той е махнал прякото отъждествяване на 58 «повеляващия на анге- лите» с Христос и съответно е елиминирал 1. лице от пряката му реч, вж. раздел Поправка и редакция). 64 a вьсѣмъ: Тbcd → ли ѥсть (предположението за повреда на текста в антиграфа в 43 и 64 остава в сила и когато се оказва, че Т е сверил четенията си по препис от d; вж. раздел Поправка и редакция). Глаголическото писмо на антиграфа 2 Освен изправността на текста в антиграфа, върху резултатите на трансмисията влияе и писменото му оформяне. В нашето Слово главната причина за промени е глаголическото писмо на антиграфа. В шест случая наблюдаваме проблеми с различаване на глаголическите букви ⰵ ⱁ ⱐ (последната може би без диакритически знак на езичето): 0 bd соꙁоменѣ и 2 28 34 37 50 59 63 73 abd соꙁомен–: Т → 2 28 50 59 соꙁомен– и → 34 37 63 73 соꙁомьн–; c → соꙁомон–. 2 abd именьмь: Тc → именемь. 8 a въ: Т → ø; b → от– (погрешно четене е особено вероятно при над- редно или лигатурно написание на ⱐ). 25 abc ꙁлатомь: Тd → ꙁлатъмь (Т така и 33). 26 32 a дворꙑ: Т → двьри; b → двери (вж. обаче 12 aТb дворьци). 80 aТ отврьгъ: b → ѿврьже (с пригаждане на съгласната). 3 В някои случаи изглежда е било трудно да се различат буквите ⰹ ⱁ ⱐ: 95 ГЛАВА 3 14 abd и видѣ: c → овощье и 61 abd видѣ: c → ѡдѣ. 64 a вьсѣмъ: Тb → ли ѥстъ (вж. и 1). 4 От трудностите да се различат буквите ⰳ ⱈ и ⰴ ⱅ, известни по много текстове от глаголически произход, в нашето Слово е представена само последната: 64 abd да тако: c → тако (вж. и 17). 5 Четенията на глаголическия текст могат да се разминат и по закона на Мърфи. Тук играят роля още слятото написание на текста (вж. 6), интерференцията на азбуките в съзнанието на преписвача (вж. 11–12) и осмислянето на прочитаното (вж. 13): 4 ab скръб–: Т → скврьн–. 6 abd домъ: c → пѫть (тук играе роля не само трудността да се раз- личат ⱁ и , но и ранната загуба на назалните съгласни, довела до отъждествяването на [ǫ] с [om]/[on] и обратно; вж. и 7). 14 a и се: Тb → иже. 40 abd носѧщиимъ: c → держащимъ (освен ⱀ → ⰴⱃ и ⱄ → ⰶ, тук играе роля и проблемът да се различат ⰵ ⱁ ⱐ, вж. 2). 44 a ѭже: b → –неже. 64 a вьсѣмъ: Тb → ли ѥстъ. Слято написан текст 6 Преди да е била изобретена нулевата графема (шпация), текстовете са се писали слято (scriptio continua) и сегментацията на веригите букви е била една от съществените причини за разминавания.4 В нашето Слово имаме поне един пример на погрешна сегментация: 79 ab раꙁда вьсꙗ: Тc → раꙁдаꙗ (слято от раꙁдавь сꙗ). 7 Проблемите за сегментацията нерядко съставят съчетания на гласни, особено ако те са сходни (вж. и трактовката на двойните гласни в суфикса на минало несвършено време), напр. 12 abc беꙁмѣрьнь и: d → беꙁмѣрьны и (вероятно възприето като беꙁмѣрь- ныи, вж. закрепването на такова възприятие с пунктуация в Т). 4 Вж. Уест 1965: 25–27. В славянските текстове рано се появяват опити да се маркират в слято написания текст границите на думите с букви (напр. начални є и ѻ ѡ ѹ ꙗ ~ неначални е і о ꙋ ь ѧ ~ крайна ъ), ударения (крайни ˋ ˵ ˆ ~ некрайно ˊ) и придихания (начални). 96 СПЪНКИ 40 a –ьцѧ оны: b → –ьцѧ (графичният проблем на съседството –ⱔ ⱁⱀ– се усложнява с фонетичните проблеми да се различат [ę] и [ǫ] и двете от [em/еn] и [оm/оn], вж. и 5). 60 abd се елико: c → селико. Четения извън текста 8 Най–резки разминавания в свидетелствата предизвикват четения извън реда (добавки, бележки, тълкувания и т.н.),5 т.е. онези места в антиграфа, където възниква въпросът, какво е текст, и какво не е. Освен да се пропусне целият пасаж, те могат да предизвикат в преписвачите още четири реакции: (а) да запазват четенето извън реда, (б) да го интегрират в редовото четене, (в) да заместват с него редовото четене, (г) да запазват редовото четене и да махнат извънредовото. В нашето Слово има девет такива места, от които шест трябва да се припишат на a, две на b и едно на d (със знака ' отбелязваме, че четенето в даденото свидетелство е извън реда): 1 a' кѵрьꙗкъ іел҃мь архиерѣи: Т слага добавката в реда, но не на мястото ѝ (б); b замества с надредното іел҃м– редовото мир– (в). 8 a' прѣклонилъ: Т пропуска четенето извън реда (г); b замества редо- вото четене (в). 8 a' въ: Т и b слагат добавката в реда (б). 14 d' ограды: О слага добавката в реда (б); f замества редовото четене (в). 17 a' красьнѫ: Т пропуска четенето извън реда (г); b' и d' го запазват (а); c замества редовото четене (в); О слага добавката в реда (б); f пропуска четенето извън реда (г). 43 a' ꙁа: Т слага добавката в реда (б), но не на мястото ѝ; b' я запазва извън реда (а); c слага добавката в реда (б); d слага добавката в реда (б), но не на мястото ѝ. 56 a' глаголашѧ (или ѥже глаголетъ): Т слага добавката в реда (б); b' я запазва извън реда (а); c замества редовото четене (в); d слага добавката в реда (б). 66 b' препратка към 57, напр. ꙁьри даѩи ништѹѥмѹ: c замества редовото четене (в); d слага добавката в реда (б). 79 b' имѣниѥ: c и d по–различно слагат добавката в реда (б). 5 Вж. Уест 1965: 12–13, 22–23, 36–37, 126. Пo проблемите да се разделя текстът от тълкуванията вж. Грюнберг 1996: 52, фан дер Так 1999: 91, Алексеев 1999: 66. 97 ГЛАВА 3 9 Към проблема на четениятa извън реда тангира проблемът за границите на текста, т.е. такива места в текста, където не е сигурно, дали продължава същият текст или започва друг. В нашето Слово този проблем се проявява веднъж: 1127–1128 И Ꙗкоже самъ г҃ь въ ѥуан҃гелии гл҃е ть· блж҃ни милостивии ꙗко ти помиловани бѹдѹть· б҃ѹ же нашемѹ слава і нынѧ⁘ Коньчѧшѧ сѧ книгꙑ сиѧ рѹкою грѣшьнааго иоана· иꙁбьрано иꙁ мъногъ книгъ кнѧжихъ· идеже криво братиѥ исправивъше чьтѣте· блг҃словите а не кльнѣте· аминъ: преписвачът не е разпознал колофона на съставителя f, грешния Йоан, и го е преписал чак до финалното аминъ като част на Словото. Психологични механизми на четене и възпроизвеждане на текст лютѣ вънѣшьнюѥмѹ отъ ѫтрьнꙗѥго Скитски патерик 10:147А Визуалното възприятие и възпроизвеждане на текста се подчинява на психологичните механизми съсредоточване, осмисляне и запаметяване,6 които могат да предизвикат всякакви недоглеждания (паравлепси от paravbleyi"). Визуално възприятие на текста 10 От недостатъчно или, обратно, от прекалено съсредоточване при четенето са възможни скокове от сходно към сходно (saut du même au même) с пропуск на текста между сходните букви или слогове – началните (хомеоарктон), средните (хомеомесон) или крайните (хомеотелевтон). Историята на нашето Слово ни предлага девет убедителни примери на такива скокове: 4 abd нища нага: c → нища (хомеоарктон ни– || на– с пропуск на първия елемент). 17–18 abd поѭщѧ сладъкѫ· дрѹга къ дрѹꙃѣ прикланꙗѭщи сѧ· млъчаниꙗ не имѫщѧ· бе щисмене сѣдѣахѫ поѭщѧ: c → поѫще краснѹ (по надредно- то)· молчаниꙗ не имѹщѧ (двоен хомеотелевтон –ѭщ– || –ѭщ– с пропуск на втория елемент). 24 abd поиди въ слѣдъ мене· онъ же иде въ слѣдъ ѥго: c → иди въ слѣдъ мене 6 Вж. Уест 1965: 20сл. и тематичните сборници Свартвик 1973, Никел 1978 и Спилнер 1991. 98 СПЪНКИ (хомеотелевтон въ слѣдъ || въ слѣдъ с пропуск на втория елемент). 25–26 abc покръвенѹ· и скважьнеѭ ѹꙁьрѣста ины двери: d → покръвенꙋ (хо- меомесон –енꙋ || ины с пропуск на втория елемент). 31–32 (a)bd носѧще ларьцѧ четыре· о коѥмьжьдо ларьци слѹжѧще четыре: c → носѧще ковчегы четыре (хомеотелевтон четыре || четыре с пропуск на втория елемент). ч 41–42 (a)bd ларьцѧ· и гл҃а имъ· отъкрыите ларьцѧ: c → ларьци· и ре (хомеотелевтон ларьцѧ || ларьцѧ с пропуск на втория елемент). 53 abd стѣнь свитъ сихъ: c → стѣнь ихъ (хомеоарктон ст– || св– с пропуск на втория елемент). 56–57 abc ѥмѹ· даѩи нищѹѥмѹ: d → емꙋ (хомеотелевтон ѥмѹ || –ѥмѹ, вероятно предизвикан от слагането в реда и промяната глаголашѧ → еже гл҃еть). 65 abcd емѹ еи: П → еі; К → и (хомеоарктон е– || е– с пропуск на първия елемент, усложнен от вероятно отъждествяване на еи като дателен падеж женски род). 70–71 abd о милостыни николиже· ни поноси: c → о милостыни· ни поноси (хомеоарктон нико– || нипо– с пропуск на първия елемент). Интерференция на двете азбуки 11 Интерференция между глаголическата азбука на антиграфа и кирилската азбука на преписвача забелязваме в механичното предаване на ⱑ като ѣ: 31 31 35 48 a ковъчежьцѧ: Т → ковчежьцѣ. 35 40 dО ларѧ: f → ларѣ. dО ѧ: f → ѣ. a срачицѧ: Тf → срачицѣ. 12 Интерференция между набора на кирилските букви на антиграфа и (различния) набор на преписвача забелязваме в механичното предаване на ѫ като ю: 31 e имꙋщѧ: К → имꙋщю (след смесването на юсовете в антиграфа на К). Осмисляне на текста 13 Колкото по–труден е текстът за преписвача, толкова по–голяма е ролята на осмислянето в препредаването му. При осмислянето могат да възникнат разминавания (а) в отъждествяването на думи и форми и (б) в определянето на връзките на думите с контекста; разминавания99 ГЛАВА 3 та се усложняват (в) от контаминация със срещнати по–рано (или в други текстове) думи и форми и (г) от естествената тенденция към замяна на необикновени четения с по–обичайни (тривиализация). Трудността може да доведе и (д) до пропуска на неосмислимото. Нашето Слово почти във всички синтагми ни предлага примери за проблеми на осмислянето: 5 abcd съвлькъ сѧ: П → совлекъ с негѡ с ново допълнение (б). 6 abd домъ: c → пꙋть по 6 иде (б)+(г). 7 ab бѣ же жѧтва: не е разпознато значението «зной» c → бѣ же въ жатвѹ по значението «жатва» (а); d → ø (д). 11 abd дворьци: c → нѣкомь домꙋ (г). 12 abcd беꙁмѣрьнъ и чистъ: не е разпознато значението «неизмерим» (а) П → пречтсъ (г); e → превеликъ (г). 13 ab садовье: не е разпознато събирателното значение (а) c → сади (б); d → садове (б). 14 abd и видѣ: c → овощье със събирателно окончание 13 садовье (а)+(г); вж. и 25. 14 ab и се: d → ꙗже (б). 15 a вѣиѥ: b → вѣтвїе (а)+(г) със запазено от a окончание и съгласуване. 15 ab прѣклонь: не е разпознато значението на среден род (а) c → прѣкланѧше (б); d → прѣклонило (б). 18 abc имѫщѧ: d → имѹште (б). 18 abd бе щисмене: О → бесчислено множество (б). 20 abc садовье же колѣбааше сѧ: не е разпознато събирателното значение (а) d → колѣбаахꙋ сѧ (б). 22 abcd си: не е разпознато значението на среден род (а) П → се (б); С → сїа (б); О → сице (б). 23 abc каженикъ: не е разпознато значението «евнух», нито конотацията за високия му сан във византийското общество (а) d → каженикъ красенъ (г); И → ѹношѧ красьнъ ꙁѣло (г); e → кажникъ (г) (съмнител- но е, дали е разпознато значението там, където каженикъ се запазва без промяна). 25 abd стоборию: не е разпознато значението «колонада, стобор» (а) c → столпью (г) със запазени от b суфикс и окончание. 26 ab скважьнꙗми: c → скважнею (б). 32 abd слꙋжѧще д҃: О → слꙋжахꙋ д҃ агг҃ли (в) по 32 (минов)ахꙋ агг҃ли. 33 abd и ѥгда приидошѧ къ стоборию ономѹ: c → ø (д) (вж. 25 горе). 35 abd поставльше: c → поставиша (б); О → поставиша (б). 48 ab брачиньны: не е разпознато значението «снежнобял, копринен» 100 СПЪНКИ (а) Т → брачнꙑꙗ (г); c → ø (д); d → оскрилы (в) из 54. 51 abcd ѹгодьна: П → ѹгодно (б); К → не ѹгодны (б). 54 abcd свиты и оскрилы: не е разпознато нито значението uJlocruvso" «златна тъкан(?)», нито оскрилы «кайма(?), пола(?)», (а) ТИ → риꙁꙑ (г); e → ø (д); П → и иныѧ многоцѣнныѧ раꙁличными лѣпотами (б). 55 abd въꙁиде: c → бысть (г). 57 abcd наслѣдитъ: ПИ → наслѣдѹѥть. 61 abd ѥже: c → еюже (б); О → юже (б). 62 bcd въꙁдастъ ти сѧ: e → приимеши (в) по 0 57. 71 abc ѹкори: d → поноси (в) по 72. 72 abcd еда: П → егда (г). 77 abd си: не е разпознато значението на среден род (а) c → ø (д); О → сїа (б). 77 abd просѧщиимъ: c → нищемꙋ: f → нищиимъ (в) по 0 57. 14 Особен вид контаминация представлява заместването на форми на текста с такива, които се смятат за по–изконни (архаизация) или тържествени, преди всичко причастия: П 10 быстъ → бывъ. О 8 прѣклонилъ → преклонь. К 15 прѣкланѧше → прѣкланѧюща, 78 видѣ → видѣвъ. 15 Има и рядък пример на поправено от самия преписвач погрешно осмисляне (автокорекция): 61 abd видѣ нага: c → ѡдѣ нага сꙋща видѣвъ. 16 В много случаи погрешни осмисляния са предизвикани от различия между идиолекта на преводача и преписвача, вж. напр. отстраняване на не–именителното окончание –ѧ: c 36 вельможѧ → вельможи, 40 ларьцѧ → ларци. П 15 19 ꙁемлѧ → ꙁемли, 48 срачицѧ → срачици. К 48 срачицѧ → срачицы. Вж. и отстраняване на нечленувани форми на прилагателни: Т 1 живꙑи, 3 грѧдꙑи, 14 добровоньнꙑ· и ино → добровоньнꙑми· ино, 72 даꙗи. d 14 добровоньныими (ср. Т) и красьныими. e 78 тъи. О 11 пречюднѣМ, 13 раꙁлїчнїи. С 1 живыи, 26 славныи. 101 ГЛАВА 3 К 13 всѧции, 65 вѣчнѣи → вѣчнои. И 1 нѣкꙑи и живꙑи, 4 идꙑи, 72 даꙗи. Без колебание да припишем тези черти на определен (в случая – източнославянски) ареал е възможно само за заместванията О 47 ис– → вы–, И 5 одежю, 25 ꙁлатъмь → ꙁолотъмь и 78 нощь → ночь, К 9 ѹснѹвъ → ѹснѹлъ. В другите случаи такава атрибуция е затруднена, защото отстраняването на не–именително окончание –ѧ, както и на неопределените форми на прилагателните не са изключителни признаци за развитието на езика в този ареал: първото се среща в c, а второто – в b (48 цѣсарьскы → цѣсарьскыѧ) и d, а от тези хипархетипове на текста нито един не е от източнославянски произход (вж. раздела Трансмисията на славянски книги). Запаметяване на текста 17 Съществена роля във възпроизвеждането на прочетения текст играе и запаметяването му, което се осъществява по ритъма на пунктуационните знаци и се поддържа с вътрешен диктант7 на осмисленото. Спънки в запаметяването могат да предизвикат промени (а) във вътрешното озвучаване на прочетеното и (б) в словореда (думата, която се отличава с ударение или с трудност, клони към крайна или начална позиция), а също (в) пропуски (като в 1.0, 10.8 17, 12, 13.7 33 48 77). В нашето Слово (а) се среща два пъти, а (б) и (в) толкова често (вж. гл. 2), че се ограничиваме с два примера: 1 a чьловѣкъ нѣкъто: b → нѣкъто чл҃вкъ (б) трудност създава атрибутив- ното нѣкъто. є с 1–2 abcd живы вь іерѹсалимѣ· именемь соꙁоменъ: П → во і р лимѣ соꙁомѡнъ именемъ (в+б) трудност създават собствените имена. 4 abd ѹꙁьрѣ: c → ѹсрѣте (а) –ꙁьр– → –сьр– при запазена от b представка. 43 abd ꙁа: c → сѧ (а) ꙁ– → с– с вторично осмисляне. Възпроизвеждане на текста 18 Неволни промени на текста могат да се случват и при възпроизвеждането му: освен (а) прости грешки и пропуски, към тях се отнасят 7 Вътрешният диктант не бива да се смесва с гласен (вж. Лихачoв 1983: 64–65, 74–75, Славова 2001, Федер 2001). За да се докаже гласен диктант като средство за размножаване на текста, трябва да се установи, че именно аудитивното възприятие е причинило повечето от основните разночетения по цялата дължина на текста; в нашия случай нищожните 0,45% не дават основание за такова. 102 СПЪНКИ (б) единично написание (хаплография) на два прочетени елемента (хаплограма) или обратно (в) двойно написание (тавтография) на един прочетен елемент (тавтограма) и (г) обръщане на реда (метатеза) на елементите (анаграма). Трябва да се подчертае, че тези промени се отличават от разглежданите преди с по–дребното си ниво (от буква до сричка). В нашето Слово (г) не е отбелязано, а (а)–(в) са представени с единични примери: 10 33 39 69 ce быстъ въ въсторꙁѣ: И → бывъ въ восторꙁѣ (в); К → быс всторꙁѣ (б). abcd раꙁѹмѣ: К → раꙁомѣ (а). abcd полатъ тѣхъ: И → полатѣхъ (б). abcd ꙁаповѣдаѭ: Т → ꙁаповѣю (а). Психологичните механизми на четене и възпроизвеждане на текста 10–18 могат да действат съвсем спонтанно при преписване и могат да пораждат случайни съвпадения на четения в генетически несвързани един с друг преписи (coincidental variation).8 Поправка и редакция рѣшѧ· а иже по насъ чьто имѫтъ сътворити· и рече· въ полъ дѣла нашего имѫтъ прити· и рѣшѧ· иже по нихъ чьто· и рече· не имѫтъ бъхъма дѣла от рода того· Скитски патерик 18:9 След разгледаните по–горе промени, които се свързват по един или друг начин с условията на ръкописната трансмисия на текстовете, трябва да анализираме промените, които по–достоверно можем да припишем на съзнателната намеса на преписвачите. Разделяме ги на поправки, които променят текста, и редакции, които променят творбата. В поправките влизат модернизация, сверка и отстраняване на недостатъци, анотиране и тълкуване на текста. От същинска поправка (с положителен резултат) различаваме псевдопоправка (Verschlimmbesse8 Казаното не изключва, такива неволни промени да станат белег на цяло разклонение на родословното дърво. Например, в трансмисията на трактата О писменехъ поради случайна метатеза (г) в една от седемте транскрипции от глаголица на кирилица моравьска (в 14:25: и растица кънѧꙃа моравьска) се е променило в анаграмата морьваска и нито един от последващите преписвачи не е бил в състояние да възвърне оригиналното четене; двата независими опита да се поправи покварата са дали случайно съвпадащите осмисляния морьска (вж. Федер 2005: 312, 316). 103 ГЛАВА 3 rung) – с отрицателен. За изходна точка приемаме началото на славянската традиция – превода от гръцки – и започваме с кратка характеристика на работата на преводача по дадената част на обемния текст. Първо поколение a – архетип на славянското Житие на св. Нифонт Констанцки Преводачът се оказва компетентен (поради това не бива да му припишем грубите поквари g 43 64). Той превежда гръцкия текст не дословно, а в повечето случаи намира славянски изрази и словоред. Допуска и проникване на прабългаризми, както общоупотребими (ковъчежьць, срачица), така и по–редки (брачиньнъ). Освен това той си позволява да съкращава текста g, напр. 13 ποίκιλα ῥόδα τὲ καὶ κρίνα → раꙁличьни, 18 ὡς µύρµηκες τῷ πλήθει → бе щисмене, като маха преди всичко излишните изрази, с които изобилства творбата (1 2 3 4 11 14 15 18 24 25 26 32 44 48 49 62 64 75; съгласието на гръцката извадка от Х в. с пълните преписи от ХII–ХV в. доказва, че те принадлежат на гръцкия му антиграф). Само в два случая преводачът се поддава на влиянието на гръцкия синтаксис: 1 като превежда гръцкия член + инфинитив чрез ѥже + инфинитив 21 τὸ ἀκούειν καὶ βλέπειν → ѥже слꙑшати и видѣти, и 2 като съчетава с 36 жьдаахѫ инфинитива приити (който в гръцки зависи от винителния τινα µέγαν). В три случая забелязваме, че има проблеми с гръцки реалии: 3 χιτῶν «долна дреха» той знае и превежда 43 54 57 60 свита, но ἱµάτιον «горна дреха» не знае и превежда при първата среща 5 одежда, при втората 48 свита (а това го кара да преведе там несполучливо χιτῶν → срачица), а нататък (53 77) го приравнява на свита; 4 не прави разлика между προαυλίον «притвор, преден двор» и αὐλή «двор» (първото превежда 11 дворьць, но двата безразлично 26 32 дворъ); 5 непредставеният в справочниците хапакс (от ἅπαξ λεγόµενον «което се чете веднъж») ὑλοχρύσος може да се тълкува по съставките ὕλη «материя → тъкан» и crusov" «златен», но превода му оскрилъ само напомня евангелското (Мт 9:20) въскрилиѥ κράσπεδον «пола на дреха» или окрилъ χλαµύς «мантия» от Въпросо–отговорите на Анастасий Синайски;9 дали той е адкватен обаче не може да се каже. Петте проблема на славянския превод остават незабелязани и непоправени от последващите издатели, също както и идиолектният съкратен превод 3 διὰ τῆς πλατείας τῆς πόλεως → сквоꙃѣ градъ. Извън реда 9 Въпрос в17:22 в Берлинския сборник л. 45б:15 (Миклас 2006: 160). 104 ПОПРАВКА И РЕДАКЦИЯ преводачът изглежда е сложил две добавки (пропуснатите 1 кѵрьꙗкъ іел҃мь архиерѣи, 43 ꙁа) и четири бележки хендиадис (от ἕν διὰ δύς «едно чрез две»): 8 гънѫлъ ← прѣклонилъ, 8 на ← въ, 17 сладъкѫ ← красьнѫ (бележката може и да принадлежи на b), 56 покаꙁашѧ ← глаголашѧ; тези бележки стават причина за съществени проблеми в последващите поколения. Текстът a има дължина от 571 употреби (+ 5 бележки хендиадис) на 251 лексеми. Второ поколение Т – кирилска транскрипция на пълното Житие b – глаголически архетип на Словото за милостивия Созомен Преписвачът Т се оказва почти образцов: въздържа се от всякаква намеса в текста над нивото на сричка и запазва такива написания на антиграфа си като 24 вь, 35 шьи, и две написания 14 ы (два пъти), които свидетелстват, че антиграфът е бил едноеров (ь). Той транскрибира пряко от глаголически антиграф10 и провежда доста систематична поправка на графиката и ортография на текста а: 1 предава глаголическите написания на кирилца, като пропуска такива, които ги няма в неговия набор (ⰷ → ꙁ,  → ѹ/ю), и добавя такива, които ги няма в антиграфа (ѹ ъ ꙑ и ѿ 9 41 46 80), освен това преосмисля функционалното разграничение на някои (напр., 28 щѹ → щю, 11 32 80 чѹ → чю, 54 жѫ → жю, 11 59 ѣ → е, 31 34 ѧ → ѣ, 70 ꙗ → ѧ); 2 пропуска слабите ерове (4 28 53 –ꙁр–, 10 снѣ, 8 12 в, 13 мноꙁї, 13 66 всѧк–, суфикси на прилагателни 14 15 212 27 48 66 –н– и 54 –л–, 15 21 птиц –, 23 нѣкто, 32 кꙑиждо, 31 32 34 40 41 46 ковче–, 23 33 36 к, 43 66 что, 47 иꙁлагати, 62 67 сторицею), премества еровете около плавните (4 сквьрн–, 5 съвълъкъ, 16 вьрх–, 18 мълч–, 63 одьрьжимъ, 80 чьрн–) и стяга двойни гласни (12 14 18 33 74 ѣа → ѧ, 20 32 50 61 аа → а, 20 ꙗа → а, 23 25 36 40 64 77 79 ии → и, 26 аѥ → а, 33 ѹѥ → о, 36 аа → ѧ, 46 61 ꙑи → ꙑ, 76 ꙗа → ѧ). Съвпаденията на някои четения с d (12 14 43–44 64 79) биха могли да предизвикат въпроса, дали при четенето на а не е привлечено d, но те не са достатъчно изразителни за да 10 От глаголически антиграф е транскрибиран и Тълковният Апостол от 1220 г. За това (не за друго) свидетелстват наблюденията на Князевская 1973, 1976 върху употребата на буквите е, о, ъ и ь в ростовските ръкописи от началото на ХІІІ в. и на Бакер 1996, че текстът му е независим от другите. Може да се предполага, че глаголическите ръкописи са били плячка на ограбването на Киев през 1169 г. от Андрей Боголюбски. 105 ГЛАВА 3 се изключи случайност; освен това не е вероятно Т да е намерил (и отъждествил) в уникални по състав славянски сборници (вж. гл. 4) именно текста на гл. 69. Псевдопоправка се оказва усреднението на окончанията на действителните причастия (18 –щи → –ще, 17 182 –щѧ → –ще). b постъпва радикално по сравнение с Т: отстранява по–малко обичайни синтаксически обороти (18 дателен безпредложен с добавка на къ по следващото дрѹга къ дрꙋꙃѣ, 78 местен безпредложен дрѹꙁѣи нощи → въ дрꙋгꙋю нощь, 32 по в дистрибутивна функция по четырьмъ на кꙑжьдо... слѹжѧште → о коемьжьдо... слꙋжѧште четыре, 77 съставно бъдеще 77 бѫдѫ далъ → дамь, необикновено разположените 23 нѣкъто и 29 крилати ← 30, възприетото като член 20 то → ø), гърцизъм (50 кѵръ → г҃и), разнообразие на основите на глаголи за движение (3 грѧд– → ид–, 33 спѣѭ–→ идꙋ–, 33 приближ– → приид–; незаместена остава 39 –лѣꙁъ), думи ковъчежьць (31 ковъчежьцѧ → ковчегы, 32 34 40 41 46 → ларьц– 11) и чрьньць (80 → чрьнориꙁьць) и несвършеното ѹкарꙗи (71 → ѹкори); при това се поражда една хибридна форма: 15 вѣиѥ → вѣтвїе (със събирателно окончание от 13 20 садовье). b изглежда да добавя две четения извън реда (66 препратка към 57, предположително ꙁьри даѩи ништѹѥмѹ или подобно, и бележка–хендиадис 79 вьсꙗ своꙗ ← имѣниѥ), които довеждат до разночетения в потомците. Псевдопоправка в свидетелството b не е забелязана. b – главният редактор на нашето Слово – изважда Словото от Житието и му придава 0 заглавие и 81 доксология, конкретизира мястото на действието (1 мирѣ → іерѹсалимѣ по a іел҃мь), добавя пояснителни детайли (65 еи, 66 бо по 72, 76 аще си тако), отстранява прякото отъждествяване на «повеляващия ангелите» с Христос (62 аꙁъ въꙁдамь ти → въꙁдасть ти сѧ) и заплахата за незапазването на заповедта (72 и сѫдъ прииметъ въ послѣдьнии дьнь), намалява акцента на златото (пропуска 26 ꙁлатаѥго стобориꙗ, 31 ꙁлатꙑ, замества 33 ꙁлатомь покръвенѹѥмѹ → ономꙋ), отстранява излишни части на текста (1 кѵрьꙗкъ іел҃мь архиерѣи, 11 Заместването на прaбългаризма ковъчег– → с германизма лар– не принадлежи на свидетелството И, както мислят Леписие 1966, Мещерский 1972, Нимчук 1985 и Мушинская 2009, а на глаголическия архетип на Словото b (независимо заместване в c → ларьць и d → ларь би било прекалено случайно), и не е възникнало на източнославянска почва. Лексемата не само трябва да се изземе от еднозначните източнославянизми, но и да се разглежда с други очи в текстове като Златоструй и Пандектите на Никон Черногорец (вж. ларьць у Срезневский 1902). 106 ПОПРАВКА И РЕДАКЦИЯ 18 дрѹга къ дрꙋꙃѣ прикланѧюшти сѧ, 20 – ако не е пропуснато от c – еже слышати и видѣти и птицѧ оны беꙁмѣрьнѫ сладость творѧахѫ чьловѣкѹ томѹ въ неиꙁдреченьнѣ радости). b съкращава текста a до 561 употреби (+ 2 бележки извън реда) на 243 лексеми на a + 24 нови. Трето поколение по–старите хипархетипове c и d c провежда поправка с ограничена системност: замества глаголи за говорене (41 65 гл҃а → рече, 52 гл҃ааше → рече, 63 гл҃а емꙋ → ѿвѣща, 69 ꙁаповѣдаю → гл҃ю), за движение (24 поиди → иди и последния останал след поправката на b синоним 39 –лѣꙁъ → –иде) и отстранява дателен самостоятелен (54 кажꙋщемь имъ → каꙁахѹ ему), представки (8 отъвечерие → вечеръ, 11 32 прѣчюдьн– → чюдьн–, 72 въсприимеши → прїимеши) и някои от събирателните окончания (13 садовье вьсѧко → сади всѧци, 15 вѣтвїе → вѣтви с последващо заместване 16 ѥго → ихъ). Останалите промени не се поддават на еднозначно определение (някои могат да се дължат на визуалното възприятие и осмисляне на текста): 3 единоѭ → нѣкогда, 5 одеждꙋ → одѣанїе, 8 добавление ѹже, 10 въ сънѣ → въ въсторꙁѣ, 11 добавка нѣкомь, 12 и... немь → немꙋже, 16 же → и, 19 ꙗкоже → ꙗко, 26 скважьнꙗми ѹꙁьрѣста → скважнею ѹꙁрѣ, 29 ис → ѿ, 42 ономꙋ → семꙋ,44 нагааго оньсицю т → нищаго, 79 ꙁау ра → ѹтрѣ. Псевдопоправка се оказва усреднението на окончание на действително причастие 7 поѫштѧ → поѫще и замяна 43 свиты → свитъ. c е по–творческият от двамата издатели на b. Той прави в текста на b купюри (14 красьны, 20 – ако не е пропуснато вече в b – еже слышати и видѣти и птицѧ оны беꙁмѣрьнѫ сладость творѧахѫ чьловѣкѹ томѹ въ неиꙁдреченьнѣ радости, 38 ꙃѣло и доброобраꙁьнъ вельми, 45 тѹ абие, 50 воле, 54 свѣтьлыѧ и, 57 ꙁа ѥдинꙋ свитꙋ, 72 вьсѧкъ бо даѧ млст҃ыню и раскаавъ сѧ или поносивъ· мьꙁдꙋ си погꙋбить) и парафрази (13 и цвѣтове мъноꙃи раꙁличьни· и садовье вьсѧко → сади всѧци, 14 и ино мъного садовиѥ· имѣѩ плодꙑ → имꙋще, 14 добровоньны и красьны → бл҃говонно, 34–35 съньмъше же ларци съ шии своихъ· и поставльше ѧ → поставиша ларци, 66 цитат от Мт 19:29а → творѧи милостыню по 57). Освен това той добавя обозначение на жанра 0 слово, обозначение на темата 0 млстыню, цитат от Пр 19:17, 0 б҃ꙋ в ꙁаемь даеть, 57 даѧи нищемꙋ – по заглавието), и пояснява текста с разгръщането 76 си тако → тако ми гл҃а гсь (с което, против замисъла на b, възстановява прякото отъждествяване на «повеляващия ангелите» с Христос). c съкращава текста на b до 437 употреби на 207 лексеми b + 23 107 ГЛАВА 3 нови. d провежда лексическа хармонизация на текста, като отстранява разминаванията ковчег– ~ ларьц– (31 ковчегы → ларѧ, 32 34 40 41 46 ларьц– → лар–), нѣкто ~ нѣкьи (1 23 нѣкто → нѣкьи) и животъ ~ жиꙁнь (68 жиꙁнь вѣчьнꙋю → животъ вѣчньи по 57), пропуска смятаното за излишно 75 и вставъ ѿ ложа и добавя бележка–хендиадис 14 сады ← ограды. Непоследователни са опитите да се отстрани съгласуването на събирателни в единствено число (13 садовье вьсѧко → садове вьсѧци, 14 иже → ꙗже по сады, 20 колѣбааше → колѣбаахꙋ). Останалите промени не се поддават на еднозначно определение (някои могат да се дължат на визуалното възприятие и осмисляне на текста): 4 скръбѧшта → печѧльна, 32 четыре → д҃, 39 отъ → ис, 47 иꙁлагати → искладати, 64 нищиимъ → ѹбогыимъ, 71 далъ еси → давъ. Псевдопоправка се оказва усреднението на окончанията на действителни причастия (182 21 –штѧ → –ште). d добавя към текста b обозначение на извора 0 нифонта и замества 21 – ако не е пропуснато вече в b – еже слышати и видѣти и птицѧ оны беꙁъмѣрьнѫ сладость творѧахѫ чьловѣкѹ томѹ въ неиꙁдреченьнѣ радости → источници же течѧахꙋ ꙗко и дꙋга въ красꙋ стоꙗщи (отвън Жития), 58 повелѣваꙗи агг҃лмь → агг҃лъ (усилва замисъла на b да се отстрани отъждествяването на «повеляващия ангелите» с Христос) и 66 цитата Мт 19: 29а → облачаѧ ѹбогааго хс҃а облачить· и съвлачаѧ х҃а съвлачить· или накърьмлѧꙗ хс҃а накръмить и). d съкращава текста на b до 549 употреби (+ 1 бележка–хендиадис) на 236 лексеми b + 16 нови. Четвърто поколение по–младите хипархетипове e и f и свидетели П и О П отстранява хибридни форми 14 овощье... бл҃говонно → овощи...бл҃говонны и 25 столпью → столпꙋ, добавя 13 и, 32 тыѧ (с ново окончание), 35 40 тыѧ, 55 ꙗкѡ и, перифразира 3 тъ иды → иже идѧше, 7 в жатвѹ → в дн҃ь жатвы, 16 сѣдѧхѹ вьрхꙋ ихъ· и пѣс поѫще краснѹ → поѧхꙋ в версѣхъ тѣхъ прекрасныѧ пѣсни, 26 красьны → многоцѣнными бисеры ѹтворены, 53 нѣсмь достоинъ ни → недостоинъ єсмь, 54 каꙁахѹ → и покаꙁаша, 69 ѹкори нищаго → поноси нищемꙋ – вж. d, 73 чюдѧ сѧ → в себѣ, замества 0 нищꙋемꙋ → нищым и пояснява 50 г҃и → гдсине (обръщение към светско лице) и 73 бывшемꙋ страшномꙋ (към съня). Псевдопоправка се оказват усреднението на окончанията 18 имѹщѧ → имꙋще, 22 си → се, 51 ѹгодна → ѹгодно и добавката на приставка 53 108 ПОПРАВКА И РЕДАКЦИЯ ꙁрѣти → воꙁꙁрѣти. В П не е забелязано редактиране. П разгръща текста c до 448 употреби на 222 лексеми c + 16 нови. e замества 6 иде → ѿиде, 11 в → при и 16 вьрхꙋ → в, 11 бѧше → бѣ, 13 раꙁлични → раꙁлично (по следващото овощье), 15 прѣкланѧше → прѣкланѧхѹ, 21 садовїе → сади, 23 нѣкто → нѣкьи, 61 ѡдѣ → еси ѡдѣлъ, 62 въꙁдасть ти сѧ → приимеши (по 0 62 72), 68 наслѣдитъ → причѧстит сѧ и 79 ѹтрѣ → ѹтро, добавя 24 соꙁомоне, пропуска 54 свиты и оскрилы. Псевдопоправка се оказва заместването 14 бл҃говонно → и бл҃гоѹханїе много и 49 ꙗ пред нимь → и. В e не е забелязано редактиране. e съкращава текста c до 418 употреби на 222 лексеми c + 6 нови. f в края на Словото от 79 нататък замества четенето и ꙁаутра въставъ раꙁда имѣнїе свое все и ѿврьже сѧ мира и быс чернориꙁець чюденъ → и бысть милостивъ ꙁѣло на ѹбогыꙗ· ꙗко слышѧти вьсѣмъ коньцемъ ꙁемлѧ· млс҃тивоѥ ѥго житиѥ и штедроты· ꙗже на всѧкомъ члв҃цѣ· (от Житието на св. Мартин Турски), а и бысть чернориꙁецъ чюденъ → и бысть ꙋгодьнь б҃ѹ и члв҃комъ· (от неизвестен извор) Иже всхочеть самовольствъмь и льготою бес трѹда сп҃сти дш҃ѫ свою· млс҃тынею можеть сп҃сти ѭ милѹꙗи бо нищѧ б҃ѹ въ ꙁаимъ даѥть. и сѣꙗи съ блгсловлениѥмь і съ блг҃слвлениѥмь пожьнеть жиꙁнь вѣчьнѹѭ· (Скитски патерик В:22) Ꙗкоже самъ г҃ь въ ѥуан҃гелии гл҃еть· блж҃ни милостивии ꙗко ти помиловани бѹдѹть (Мт 5:7), а след това възпроизвежда началото на доксологията d б҃ѹ же нашемѹ слава і нынѧ; завършва обработката и на Словото, и на книгата с колофона Коньчѧшѧ сѧ книгꙑ сиѧ рѹкою грѣшьнааго иоана· иꙁбьрано иꙁ мъногъ книгъ кнѧжихъ· идеже криво братиѥ исправивъше чьтѣте, с цитата блг҃словите а не кльнѣте (Рим 12:14) и заключителното аминъ. Поправка не може да се приписва на f поради липса на точно разграничение от И. f съкращава текста на d до 534 употреби на 233 лексеми d + 6 нови. О пропуска 24 по–, 48 срачицѧ и, 50 воле, 60 благꙑихъ, 73 и дивлѧаше сѧ чюдѧ сѧ видѣнию и доксологията 81, съкращава 34–35 съньмъше же ларци съ шии своихъ· и поставльше ѧ → и поставиша ларѧ, добавя 21 плоди ж раꙁноличнїи бл҃г оѹханїе испꙋщающе· ихьж видѣвъ красотою не могꙋ скаꙁа (от Скитски патерик 18:14?), 31 и, 48 ꙗко не мощи на них въѕирати красотою (пояснение към красьны видѣниемь), 53 г҃и, 55 дажь, 76 си тако → сїа тако сѹт и 66 и пакы рече и замества 0 нищемꙋ → нищим (вж. П), 12 въ немь → тамо, 13 вьсѧци → велицї, 15 дрѹгъ дрѹга → дрѹга дрѹгы, 17 пѣснь... сла109 ГЛАВА 3 дъкѹ/красьнѫ → пѣсни... красни и сладци (вж. П), 23 нѣкъто → нѣкоторьї, 25 приидосте → прїидоста, 38–39 дорообраꙁьнъ вельми иꙁлѣꙁъ → добръ ѡбраꙁом пришед, 41 гл҃а имъ отъкрыите ларѧ → повелѣ ѿкрыти лари, 66 –кръм– → – пита– и 72 въсприимеши → прїимеши (вж. c). Псевдопоправка се оказва усреднението на окончанията 17 поюштѧ → поюще, 25 ꙁлатъмь → ꙁлаты, 61 еже → юже, 62 твори → сътвори. В О не е забелязано редактиране. О съкращава текста d до 539 употреби на 232 лексеми d + 19 нови. Пето поколение свидетелства С, К и И С провежда почти успешна лексическа хармонизация 35 40 ларци → ковчегы (остава незаместено едното 46 ларцевъ), пропуска 21 стоꙗ, добавя с 65 г ь и замества 10 въсторꙁѣ → истѹпленїи, 21 садовїе → садъ – по колѣбаше сѧ, 28 и → же, 80 чернориꙁець чюднъ → мних искѹсеи. Псевдопоправка се оказва усреднението на окончанията 18 имѹщѧ с → имꙋщи, 29 мѹжи → мѹжїе, 19 нб҃се → нб и. В С не е забелязано редактиране. С съкращава текста e до 401 употреби на 224 лексеми e + 3 нови. В К не са забелязани нито поправка, нито редактиране. К съкращава текста e до 402 употреби на 224 лексеми e + 1 нова. И съкращава 0 57 62 р҃·рицею, добавя пояснения 7 15 бѣ, 9 легъ и замества 57 наслѣдить → наслѣдѹѥть (вж. П) и 60 елико → колико. В И не е забелязано редактиране. И съкращава текста f до 533 употреби на 239 лексеми f + 3 нови. Ето в общи линии динамиката на нашето Слово за повече от осем века до староверския Цветник от 1813–14 г. Поразява липсата на всякакво анотиране и тълкуване,12 а и редките пояснения не излизат извън рамките на най–близкия контекст. След това забелязваме и липсата на всякаква сверка: нито един от преписвачите не сравнява текста на Словото с текста на Житието или поне с друг препис на Словото. Впечатлява също, че липсва отстраняване на недостатъците: не се поправят нито синтаксичните гърцизми, нито проблемните византийски 12 Изразяването на неувереност в правилността на текста или обратно неговото проверяване по други текстове, т.е. критичното отношение към текста на антиграфа, е характерно за традицията на много средновековни гръцки и латински, а също западноевропейски вернакуларни текстове. 110 ПОПРАВКА И РЕДАКЦИЯ реалии, нито идиолектният израз 3 сквоꙃѣ градъ, а от поколение в поколение расте броят на грешките и псевдопоправките и, следователно, броят на въпросите, които поражда текстът. Още повече, от модернизация няма и следа: източнославянските преписи ТСКОИ никак не се опитват да пригодят текста към родния език. Накрая, и самото редактиране на текста е скромно: то се свежда до похвати на изваждане (ексцерпция), съкращаване (абревиация) и срастване с други текстове (конфлация). И в качествено, и в количествено отношение челните фактори за промяна на текста се оказват не поправка и редактиране, а проблемите на осмислянето на антиграфа и липсата на средства за противодействие на покварата. Ако преписвачите ни бяха запазили текста във вида, в който е излязъл от перото на преводача, бихме могли с право да ги упрекнем в ксерокопиране и би трябвало да се примирим с това, че не можем да съдим за нищо освен за компетентността на преводача. За щастие обаче преписвачите се оказват компетентни в грижливото запазване на антиграфите си, доколкото го позволяват условията на ръкописната трансмисия. С това те са ни оставили една непозната в другите европейски писмености непрекъсната документация за историята на текста и всичките свързани с нея проблеми. Работата на нашите книжовници представлява ярък образец на пряка трансмися на текст, където няма контаминация на разни версии поради сверка, а основното усилие в препредаването е насочено към верността нито спрямо творбата, нито спрямо текста като такъв, а към верността спрямо антиграфа. Такъв тип трансмисия показва, че в съзнанието на преписвачите по–важно положение от самата творба и съдържанието ѝ заема писмената форма на текста. Това като правило се среща само там, където самият писмен текст съставя основната трудност. От тази гледна точка е показателно, че истинско «свойско отношение» 13 към езика на текста, освен при преводача a, се среща фактически само при редактора b. 13 Сполучливият израз принадлежи на Александр В. Бондарко (в дискусия за възприятието и предаването на църковнославянски текстове в Института за лингвистични изследвания РАН, С.–Петербург, 27.ХІІ.1994 г.). «Несвойско» отношение към езика на текстовете може да се обяснява не само в рамките на диглосия (вж. Успенский 1987 и внимателния разбор на концепцията му у Редер 1991); в него трябва и да се взима под внимание и чуждата за хората тематика на текстовете, при това оформени в разминаващи се идиолекти на разни преводачи (вж. Лънт 1988–1989). 111 ГЛАВА 3 Трансмисията на славянски книги Текстологията не е алфа и омега на науката, която изучава култура, но тя е нейна неотделима част. Мартин Уест Анализът ни още не е изчерпан. Преди да обобщим резултатите, трябва да установим поне в общи черти, как се съотнасят свидетелствата за петте поколения на текста ни във времето и пространството. За целта ни помагат не само данните на запазените свидетелства, но и данните на техните хипархетипове и архетипове. Да започнем с К С П и e c: К се датира 1400–1500 г., С – 1550–1650 г., а П – 1813–1814 г.; e предхожда първите две, т.е. трябва да се датира преди К, а с предхожда и четирите, т.е. трябва да се датира преди e. Но по кое време? Предлагаме условно за трайност на текстологично поколение (т.е. разстояние между антиграфа и апографа, или среден темп на възпроизвеждане на книги) да се определят 50 години. Продължителността е действително условна, средна, защото може с увереност да се предполага, че средният темп на възпроизвеждане е по–нисък за пергаментни книги, отколкото за хартиени, и по–висок за литургични книги, отколкото за чети. А през времето на стремителни преобразования (напр. епохата на цар Симеон, на велики княз Ярослав Мъдри, на патриарх Евтимий Търновски, на полемиката между православните и униати или староверци и т.н.) книги се произвеждат по–бързо, отколкото в условия на възобновяване на овехтели части на книжовното наследство. Продължителността обаче ни предоставя възможност да проектираме относителната хронология върху абсолютната. Датираме e 50 години преди най–ранната дата на К, т.е. преди 1350 г., а с съответно – преди 1300 г. Като приложим същото правило на О (1475–1525 г.), И (1076 г.), f и d – ще означава, че f е възникнал преди 1026 г., а d съответно – преди 976 г. Тук се сблъскваме с някои затруднения. Нали и c, и d са ползвали глаголическия текст на b, според нашите сметки, възникнал преди 926 г., и крайно е съмнително c да е отдалечен от него с почти четири века (бихме очаквали, както и в Т, по–голяма вярност към антиграфа и повече спънки откъм глаголическата му графика). Освен това, преводът a би трябвало да се датира преди 876 г., а това противоречи на всичко, което знаем за преводите на моравската мисия от житията на св.св. 112 ТРАНСМИСИЯ Кирил и Методий.14 Така, хронологизацията на данните, както и реконструкцията на историята на текста, не търпят стриктно приложение на правила, а изисква внимание към всевъзможни частни случаи. В проекцията на абсолютна хронология (и география) съществена помощ оказва разклонението d: d представлява версията, влязла в глаголическия Княжий изборник, съставен ок. 930 г., а f е версията, влязла от Княжий изборник в глаголическия Изборник на грешния Йоан, съставен ок. 960 г.15 Това показва, че през Златен век на българската писменост текстологичното поколение е било наистина по–кратко от условните ни 50 години. Тo е могло да бъде дори и по–кратко от 30–те години, които разделят d и f, както показват a и b: за a може да се предполага, че не е съществувало ок. 900 г., когато е бил съставен Минейният изборник:16 извадки от душеполезното му съдържание непременно биха влезли в този сборник. Това значи, че за a и b остават най– много по 15 години. Сега можем, както е прието в текстологията, да обобщим резултатите на изследването в стема, т.е. схематична проекция на отношенията върху времевата ос (вж. следващата страница; затъмнено: написано на глаголица). От нея проличава, че свидетелствата на един и същ разрез от оста може да са от различна текстологична възраст: от двете И и Т първото е на петото поколение, а последното – на второто, а от трите Б О и С първото и третото са на петото поколение, а второто – на четвъртото. Текстологичната възраст (филиация, от латинското filiatio «разплодяване») на свидетелство е основният критерий за стойността на показанията му. Географският произход на свидетелствата (не отбелязано в стемата) няма значение за стойността на показанията, както проличава между впрочем и от прегледа на поправките и редакциите. Той има значение единствено за отъждествяването на архивните единици. 14 В житията им отсъства указание за работа по създаване на месецословен помен на светиите. Вярно, че има опити в гл.15 на Житието на св. Методий отьчьскꙑѩ кънигꙑ да се отъждествят със сборник от жития (вж. Светлина Николова в КМЕ 2: 889), обаче наличието на термина в превода на Скитски патерик 4:1 (отьчьскꙑѩ кънигꙑ ← λόγοι πατέρων) и в Княжий изборник 9:83 като обозначение на сборник Apophthegmata Patrum доказва, че предположението е без основание. 15 Княжият изборник (напечатан на глаголица) и Изборникът на грешния Йоан (напечатан на кирилица) са издадени от Федер 2008b. 16 За Минейния изборник вж. Буланин 1991ab, 1995, Мушинская 2009, 1:52–54. 113 ГЛАВА 3 a 900 b 915 d 930 c f 960 И 1076 1400 Т e 1219 Я К Б 1500 О С 1600 П 1813 1840 Бод 1: Стемата на Слово за милостивия Созомен Условно е в стемата мястото на c и e; то се определя не от текста им, а от книгите, в които те са влезли. Нали славянските текстове, които имат традиция, като правило се препредават не поотделно, а в състава на книги.17 Съставянето на книги от самото начало на славянската писменост е заемало видно място в работата на славянските книжовници. В него те са се чувствали по–уверенни и по–малко ограничени от изискванията за вярност в препредаването на информацията, отколкото във възпроизвеждането на самите текстове. За това свидетелства удивителното разнообразие на съставите им, коeто позволява без преувеличение да се твърди, че повечето от тях са уникални.18 Все пак 17 На ранния етап на славянската писменост вероятно е имало и текстове, неоформени в книги: от началото на ХІ в. е оцелял уникален libellus missæ, неподвързано приложение към Синайския мисал, ркп. Синай Ман.св. Екатерина Слав. 5/N (вж. Схакен 1998), т.н. Киевски листове (СК № 1); извън състава на книга може би първоначално са били оформени трактатът О писменехъ (вж. Федер 1999) и т.нар. Похвала за цар Симеон (Федер 2010а). Все пак основната единица на възприемане и възпроизвеждане на текст в Православното славянство е била именно книгата: за това свидетелстват текстовете, които не се препредават отделно (напр. трактатът За тропите на Георгий Хировоск в състава на Цар–Симеоновия сборник), и обратно, че статус на текст може да придобие всяка извадка, подобна на нашето Слово (на раздробяването на книжни състави всъщност се основават всичките сборници с неустойчив състав). 18 Уникалността се проявява най–ярко в сборниците с неустойчив състав, с ко- 114 ТРАНСМИСИЯ винаги се намират следи от състава на книгите, заложени в основата на новия състав: както в препредаването на текстовете, така и в препредаването на книги немаловажна роля играе генетичната приемственост. Да започнем с a: глаголическият текст на пълния преславски19 превод на Житието на св. Нифон Констанцки е имал обем на цяла книга, запазен и в руската транскрипция Т. За да се съчетае с други текстове, трябвало или да се намали обемът на текста,20 или да се чака появата на хартията и на полууставното писмо, позволяващи да нарасне съдържанието на книгата. Словото b е било оформено като самостоятелна извадка от пълното Житие, обаче с каква цел, т.е. за каква книга – на сегашния етап на изследването не може да се каже. Може само да се предполага, че тя е послужила за месецословен сборник (Синаксар?), за да се включи памет на св. Созонт (7 август в ранните гръцки Синаксари, вж. Мартинов 1863, но в BHBS 07.09). Догадката намира потвърждение във факта, че направената от b редакция c по свидетелството на староверския Цветник от самото начало е била свързана с Пролога, а също във факта, че сборникът, в който е влязла редакцията f на Словото, отразява памети само от Петдесетница до Великия пост21 – първоначалното ядро на месецословния помен и, следователно, на Пролога (вж. Сергий 1876: 143 и сл.). Редакцията c и версията e на Словото са плътно свързани с Пролога,22 чието съставяне Прокопенко 2009 отнася към края на ХІІ в. (пространна редакция) и по–късно (кратка редакция). Нейното датиране се основава на датирането през ранния ХІІ в. на ркп. Roma BAV Gr. ито изобилства славянското книжовно наследство. 19 За преславския превод на a вж. Ходова 1952, 1954. 20 Съкратено е било Житието за да се съчетае в една глаголическа книга с Житието на св. Теодор Студит (вж. Грибъл 1967:63–69, 1974); книгата е запазена в транскрипция на кирилица във Виголексинския сборник от ХІІ в. (изд. Котков 1977). 21 Текстове са приведени за св. Ксенофонт (30. януари, но BHBS 26.01) и св. Теодора (11 или 18 януари, но BHBS 12.01); споменати са св. Василий Велики (BHBS 1. и 30.01), св. Георгий (8 януари), св. Йоан Златоуст (10 януари, но BHBS 13.11), св. Кирил (BHBS 14.02); тука принадлежат и св. Мартин Турски (10, 11 или 12 ноември) и сам св. Нифон (BHBS 23.12). 22 Под датата 31 август в Пролозите от сбирката на св. Троицко–Сергиева Лавра <www.stsl.ru> се чете редакцията c напр. в ркп. № 724 л.566б–568, а версията e в № 719 л.208б–209б. 115 ГЛАВА 3 2046, най–близката успоредица на славянския преводен Синаксар, първоизвора на Пролога. Както изтъкват фан дер Мерен 1984 и Робърт Тафт в ODB 1991 обаче, гръцкият Синаксар е оформен вече през ранния Х в. (най–късният светец в него е патриарх Антоний ІІ, † 901 г.). Ние слагаме c на най–ранната възможна дата, а e към датата на Прокопенко, като си даваме сметка, че и двете биха могли да заемат друго място по вертикалата. За датирането на c успоредно с d обаче има и друго съображение. Златният век обилно е произвеждал съкратени или компилирани версии на текстове:23 напр. при превода на 1 Златоструя е съставен глаголическият ꙁборъ оанъна ꙁлатоѹстаѥго словъ· м҃· въ кратьцѣ, запазен в самия Златоструй като последна глава, 2 Лествицата на св. Йоан Синайски (Лествичник) – глаголическият ꙁборъ ꙁбьранъ отъ кънгъ оанъна лѣствчьнка, запазен в ркп. С.–Пб. РНБ Погодин 1032 л.184– 188, 3 Египетския Патерик – глаголическият т.нар. Кратък Египетски Патерик (изд. Федер 2005: 200–215); и при първото преписване (α) на плисковското глаголическо копие от 886–887 г. на св. Методиевия Скитски Патерик – 4 глаголическият Скалигеров Патерик (изд. Федер 1976–1985), а при третото му преписване (δ) – 5 глаголическият Тиханов Патерик (описание Федер 2005: 248–256). 1 трябва да се датира преди 930 г., защото към това време е било използвано за съставянето на Княжия Изборник, 2 и 3 се датират преди 4, където са влезли преди 960 г., когато 4 е било използвано за съставянето на Изборника на грешния Йоан, а 5 се датира само глобално преди 971 г. За разлика от c и e, редакцията d и версията f ни дават напълно ясна картина на книжовното си обкръжение: d е част от Княжия Изборник, съставен около 930 г. за Борис, сина на цар Петър, a f е част от произведения от него Изборник на грешния Йоан, съставен около 960 г. за сина на бъдещия цар Борис ІІ. Нашето Слово в него изглежда да е послужило за увод (или е било добавено на първия лист, по традиция оставен празен). Нашите свидетелства И, О (л.248б –343а), Л (л.56–107б) и Н (л. 135–160б) ни позволяват частично да възстановим незапазената книга d. За пълна реконструкция трябва да привлечем още едно свидетелство: 23 Не е изключено, извадките от Житието на св. Нифон, влезли в сборниците Златоуст и Измарагд (вж. О.В. Творогов в СКК 1:172–173), също да са от Х в. 116 ТРАНСМИСИЯ М ркп. Киев ЦНБ Мел.м./п. 119,24 преди 1596 г. 313лл. – Антилатински сборник, л.51б–113. Таблицата на следващата страница показва как е препредаден Княжият Изборник от петте свидетелства. Отбелязват се три различни подхода към трансмисията на мозайката от текстове: 1 М последователно възпроизвежда антиграфа (като трети от общо шест антиграфа), 2 родителят на Н и Л изборно възпроизвежда антиграфа, но с последователността на статиите му (освен в 9:99 и 11), 3 И (както и родителят му, f) и О не възпроизвеждат антиграфа, а само статии от него без оглед на последователността им. Идентификацията на книгите, които препредават редакциите c и d (и техните потомци) на Словото, прави възможен още един извод – колко по–стари са свидетелствата, запазени от d, по сравнение с тези от c. Обяснението е в по–високата употребяемост на Пролога (за четене след шестата песен на канона на утренята) спрямо Изборниците, които, лишени от първоначалното си предназначение за пособие по христианско възпитание на престолонаследника (и за спомен на сина от бащата му), са се превърнали в неспецифични душеполезни книги и не са били ползвани интензивно. Колкото по–рядко се чете книга, толкова по–голяма е вероятността тя да оцелее, и колкото по–често се чете, толкова по–често трябва да се обновява. 24 Описaние: Федер 1982. 117 ГЛАВА 3 преди 1 Слово за милостивия Созомен 1 2 3 4 5 6 7 8 9:1 9:23 9:34 9:42 9:48 9:54 9:68 9:77 9:81 9:99 9:103 9:111 9:119 9:121 9:122 9:128 9:134 9:135 9:141 9:149 9:166 9:177 9:185 9:194 9:209 10 11 12 13 14 Стословец Изречения на Исихий Йерусалимски Съвети на баща към сина му Св. Василий: Как човекът да живее добре От Апостолските заповеди Премъдрост на Исус Сирахов Разуми на св. Йоан Златоуст Изречения на авва Таласий От Цар–Симеоновия сборник Неидентифицирано От патриарх Генадий Неидентифицирано Св. Василий: За мъченица Юлита Св. Василий: За Псалом 33 От Цар–Симеоновия сборник От Скитския Патерик гл. J Св. Йоан Дамаскин: За починалите От Цар–Симеоновия сборник От Златотруй Св. Йоан Златоуст: За дявола прелъстителя Св. Йоан Златоуст: За молитвата От патриарх Генадий От Цар–Симеоновия сборник От Цар–Симеоновия сборник От Карпатий От Златоструй От св. Нил Неидентифицирано Неидентифицирано Св. Йоан Златоуст: За Евангелието на Йоан Св. Йоан Златоуст: Еклога 47 От патриарх Генадий От св. Йоан Златоуст От Житието на св Ксенофонт От Житието на св. Теодора Въпроси и отговори Менандър: Разуми Слово за богатите И О Л Н 27 19 1 1 3 5 2 4 6 3 1 9 8 13 5 7 4 3 5 6 8, 12 5 4 6 7 1 6 5 26 16 23 22 17 8 9 10 15 7 8 9 14 13 12 14 15 11 10 12 13 11 12 16 17 23 14 13 16 15 7 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 18 19 20 21 22 10 1 2 24 25 9 10 11 2 2 4 3 21 24 14 15 20, 25 2 3 4 11 5: Трансмисията на Княжия Изборник 118 18 М Глава 4 Моделиране на славянските текстове Всички напредвания във филологията са свързани с проблема на издаването на текстове. Алфонз Ден В глава 1 сме снели анамнезата, сбор от сведения за «пациента» (в случая: текста), в глава 2 и 3 сме констатирали диагнозата, заключение за промените в здравното му състояние. А къде е терапията? Тя се въплъщава в реконструкцията ни. Изработена единствено с оглед на статиката на текста (гл. 1), тя е по необходимост предварителна – пълноценна тя става, като се проверява с оглед на динамиката на текста (гл. 2). В глава 3 сме се опитали да осмислим данните за трансмисията на текста в типологическа перспектива. Сега си позволяваме да резюмираме основните положения, като разширяваме перспективата на текстовете и проявите в тях. Привеждаме и кратка съпоставка с Текстологията на Д.С. Лихачов. В началото и в края на филологическата работа стои една абстрактна величина, недостъпна за пряко наблюдение и непосредствено проучване – творбата,1 т.е. системата на замислите на автора (или авторите), обединени от концепцията за разпространение до един или повече адресати. Достъпно за филологическо проучване е само материалното въплъщение на творбата със средствата на езика – текстът. Текстът е равен на творбата, ако е написан или набран от самия автор (автограф, или авторизирано издание), но в повечето случаи авторът на съчинението и авторът на текста (преписвач, набирач, редактор и т.н.) са различни лица. В такива случаи текстът трябва да бъде установен, т.е. да бъде изчистен от всичко, което не отговаря на творбата. За да установи текста, филологията изследва свидетелствата за него, с които разполага (различни преписи или издания на един и същ текст). Показанията в тях трябва прецизно да се проверят и обективно да се преценят. 1 Предпочитаме термина творба пред произведение (Лихачов 1983: 129–130) предвид на по–тясната му връзка със системата на замислите (или континуума сюжет – фабула – композиция – предмет на литературознанието) и с езиковия акт (предмет на прагмалингвистиката). ГЛАВА 4 Творбата на Лев Кревза Oborona jednosći cerkiewney 1613 г. e предизвикала у Захари Копистенски потребност за обстойно и последователно опровержение на предложените в нея аргументи и тази система от замисли той заложил в своята творба Палинодия 1623–1628 г. (Струмински 1997). Творбата на З. Копистенски, за разлика от първата, не се е появила в печат, а се е въплътила в единствен автограф, унищожен във Варшава през 1944 г. Благодарение на наличието на свидетелства (преписи от автографа и по–късни печатни издания на отделни части на текста) съвременният издател е успял да установи с достоверност текста на творбата. За творба не можем да приемем Гнездовския надпис (Рождественская 1991), който се състои само от бележка на притежателя. За текста му би могло да се говори само в най– общ смисъл – «това, което е написано на съда»; в същия смисъл понякога се говори за «текст на ръкописа NN». Запазените средновековни славянски текстове може да се групират по различни критерии в зависимост от перспективата на изследването. Според външния признак на материалното оформяне2 различаваме книги (ръкописни или печатни кодекси, подвързани между две дъски, или фрагменти на такива) и документи, неоформени в книги и по принцип неотделими от материалната основа (грамоти, надписи, свитъци и т.н.) или от текста като факт (глоси, колофони, бележки на писци и читатели). Междинна група представляват конволютите – сборници от различни (фрагменти на) ръкописи или издания. Външният критерий донякъде съвпада с вътрешния белег на съответствие между текста и творбата. Грамотите, надписите, свитъците съдържат текстове, които по принцип са равни на творбата. Книгите като правило съдържат свидетелства за текстове, а тяхното отношение към творбата бива усложнено от техническите средства на препредаването (ръкописна или печатна трансмисия), определящо вариацията (разминаването на показанията) в текста от книга в книга. Междинна група съставят автографите и сборниците от грамоти (кабални книги, съдебни списъци и т.н.), оформени в книги, но съдържащи текстове, равни на творби; тук се отнасят и редките преписи от по–ранни грамоти и свитъци. 2 Кодикологията (науката за материалното оформяне на текстове и книги) на Православното славянство е разработена у Джурова 1997. Разбирането на нейните данни се задълбочава при съпоставяне с данните на Сергев 1981 (за средствата на производството на книги в Етиопия) и Мецгер 1992 (за взаимоотношенията на палеографията и кодикологията с трансмисията на гръцки текстове). 120 МОДЕЛИРАНЕ Книга – Остромирово Евангелие (СК № 3) и Рилски панегирик от 1479 г. на Владислав Граматик (Спространов 1902, № 4/8), фрагмент на книга – Туровски листове от XI в. (СК № 10), грамота – Новгородска брезова грамота № 603 1160–1180 г. (Зализняк 1995), надпис – Тмуторакански надпис от 1068 г. (Медынцева 1979), свитък – Карейски типик от края на XII – началото на XIII в. (Богданович 1985); конволют – Синайски сборник от XIII в., съставен от Требник–постригалник от XII–XIII в. и сборник със смесен състав от XIII в. (Загребин 1979). Текстът не е равен на творбата в Остромировото евангелие и Туровските листове (в този случай евангелските четива представляват само свидетелства за славянския превод на четирите Евангелия), в двете съставки на Синайския сборник, а също в Хилендарската тетрадка ок. 1825 г., преписана от Карейски Типик. Текстът е равен на творбата в грамота № 603, Тмутораканския надпис и Карейския Типик (ако последният се окаже, както се предполага, автограф на св. Сава Сръбски). Равенството на книга със свидетелство за текста се нарушава в Остромировото Евангелие поради наличието на колофон (запис) – автограф на дяк Григорий от 1056–1057 г., а още повече в Рилския панегирик, поради наличието на автограф на съчинената от самия Владислав Граматик Повест за пренасяне на мощите на св. Иван Рилски; равенството на неоформен в книга текст с творба се нарушава в Хилендарския свитък от ХVI в., преписан от Карейския типик, а също в много надписи, възпроизвеждащи азбуки, молитвени формули и други заучени наизуст текстове. Според белега на предназначението си богослужебните3 книги се отличават от чети книгите.4 Последните имат самостоятелно познавателно значение (независещо от времето и случая или от предписанията на църковния Устав), докато първите са части на единна сложна партитура за «концерта» на богослужението, ръководено от Устава. Те съдържат указания за изпълнение, както и текстове за всички последования, предназначени за всички участници в тях, от върховния йерей до последния енориаш. Междинна група образуват библейските чети книги 5 (преди всичко Четириевангелие, Псалтир, чети 3 Богослужебните книги са успоредени с отделните цикли на богослужението (Марти 1989: 116–137). Видовете им са разработени у Марти 1989, в Методическое пособие 1973 и в Методические рекомендации 1976. 4 Такова групране частично се отразява и в древни библиотечни каталози (Николски 1897, Кукушкина 1966). За чети книгите изобщо вж. Романчук 1999 и Федер 2005: 93–119. 5 Видовете библейски книги са разработени най–нагледно от Алексеев 1999: 13–42. 121 ГЛАВА 4 Апостол, нерядко снабдени с бележки за богослужебното използване на отделни части на библейския текст). Те могат да служат не само за четене извън последованията, но точно както и богослужебните библейски книги (преди всичко Евангелие–апракос, Апостол–апракос) и за изпълнение в богослуженията. Външният критерий съвпада донякъде с вътрешния белег за степента и характера на варирането на свидетелствата: богослужебните книги обикновено съдържат повече или по–малко стабилни текстове при висока вариативност на състава им, а библейските книги като правило имат по–голяма вариативност на текстовете при висока стабилност на състава им. Междинна група образуват собствено чети книгите, на които е присъща умерена вариативност както на текста, така и на състава. Апостол–апракос – богослужебна книга; чети Апостол – чети книга, която може да се използва и в богослужението; тълковен Апостол – същинска чети книга. Първите два вида Апостол се отличават от последния с по–висока вариативност на текста си, при което в първия вид съществено варира и съставът на текста. Текстовете, неоформени в книги, съществуват като правило само в един екземпляр и в него няма вариация. Вариация може да възникне само при въпроизвеждането на текста (в препис или набор) за разпространение (трансмисия), при което в текста се намесва преписвач, набирач или редактор с различни характеристики (внимание, компетентност, поставена задача, материални условия, физическо състояние), и оттам неизбежно се поражда различна от авторския текст на творбата версия (вид)6 на текста. При печатната трансмисия версиите на текстовете в обема на един тираж са тъждествени, а от тираж до тираж – донякъде различни. При ръкописната трансмисия всеки отделен препис на практика представлява отделна версия на текста. При това рядко се случва всичките запазени свидетелства да са преписани направо от протографа (първата писмена версия на текста на творбата). По– често от някакъв антиграф 7 (оригинал за копиране, в повечето случаи нетъждествен с протографа) се снема апограф (копие), който на свой 6 Лихачов 1983: 142 предпочита термина вид, който разграничава от редакция (Лихачов 1983: 132–139). Ние предпочитаме да не разделяме понятията и ги предаваме с думата версия. 7 Ëèõà÷îâ 08729 034–035 è äрóãè ïóáëèêàöèè+ îñíîâàâàùè ñå íà íåãîâèòå ñòàíîâèùà+ íå рàçëè÷àâàò àíòèãрàô îò ïрîòîãрàô+ à îáåäèíÿâàò è äâàòà â ïîñëåäíèÿ òåрìèí- Òрÿáâà äà ñå èìà ïрåäâèä+ ÷å çíà÷åíèåòî íà ïúрâèÿ òåрìèí å ïî– øèрîêî 'àíòèãрàô å è ñàìèÿò ïрîòîãрàô(- 122 МОДЕЛИРАНЕ ред може да стане антиграф на нов препис. Така между свидетелствата на текста възникват генетични, родови отношения от прародителя (архетипа) на текста през междинните поколения (по–старите и по– младите хипархетипове) до известните ни потомци (преписи). Вътре в родословието се поражда специфична традиция,8 която определя съхраняването както на генетичния материал, заложен от автора в текста на съчинението (парадоза), така и на вариацията, натрупала се в предишните поколения. Новгородската брезова грамота № 603 1160–1180 г. и Македонският кирилски лист от XI–XII в. (Минчева 1978: 76–89, 110–111) съществуват само в единичен екземпляр, но за липса на вариация можем да говорим само при грамотата. При Македонския кирилски лист старателната разлиновка и отсъствието на начало и край на текста дава основание да се предполага, че листът е изпаднал от изгубена книга или тетрадка. Две вероятни грешки (жꙙ тѧ вм. же тѧ è панта та еꙃ[н] âì- панта та еѳ[н], последната незабелязана от Минчева) при останалата грамотност на листа създават впечатлението, че текстът не е автограф, а вече е станал апограф. Всички кирилски архетипове на Учителното евангелие от Константин Преславски и всички известни преписи на Палинодията от Захари Копистенски са снети направо от автографа и затова предоставят рядката възможност да се реконструира не просто един архетип, а именно конкретен автограф. Най–старата известна двойка антиграф → апограф в славянската писменост се открива в Пандектите на Антиох от XI в. → Троицки сборник № 12 от XII–XIII в. (Поповски 1989: 123–131, 138–146). Пандектите на Антиох от XI в. (преписани от глаголически антиграф от пет преписвача в Киев през времето на Ярослав Мъдри) освен това са станали ïрîòîãрàô на източнославянските преписи на Пандектите на Антиох, с изключение на фрагмента Львiв МУМ 275+22960 (Свенцицки 1933, № 13–14). Въпросът, колко текстологични поколения отделят този протограф от версията във Великите минеи чети на новгородския архиепископ Макарий още чака своето изследване. Традицията на трактата О писменех е съхранила от началото на Х в. в продължение на шест века изказването сѫтъ бо ѥще жв же сѫтъ вдѣл  (или ꙗ, тоест св.св. Кирил и Методий) в парадозата на по–старите хипархетипове β и γ, но ръкописната трансмисия вече преди 971 г. е започнала да противодейства на анахронизма. Останалите хипархетипове или го махат, или го заменят с неутрален текст; след γ, κ го заменя с изказването состависта аꙁбꙋ8 Òрÿáâà äà ñå èìà ïрåäâèä+ ÷å òåрìèíúò òрàäèöèÿ ñå èçïîëçâà ñúùî çà îáîçíà÷àâàíå íà «öÿëàòà èñòîрèÿ íà òåêñòà» 'Рåíúëäç 1991: 248–249( è çà îïрåäåëåí òèï òрàíñìèñèÿ 'Алберти 1968). 123 ГЛАВА 4 кꙋ грамоты словеньскыѧ, преправено по–късно в λ на состависта аꙁбꙋкꙋ грамоты рꙋскыа (вж. Федер 1999: 147–148). Трансмисията на текста може да бъде пряка (апографът е вярно копие на антиграфа), косвена (апографът по един или друг начин отразява антиграфа, обаче задължително с промени) или контаминирана (апографът е сверен по друг антиграф или антиграфи). Ако апографите на всички поколения са изготвени еднотипно, в първия случай е прието да се говори за затворена традиция на текста, във втория – за отворена, в третия – за контролируема, но в чист вид тези типове се срещат много рядко.9 Горе в историята на нашето Слово са представени всички възможни отношения на преписвачите към антиграфа си, от най–вярното копиране до най–радикалното редактиране, с изключение на сверяване. В историята на славянските текстове обаче най–широко е представена пряката трансмисия, характерна и за извлеченията от антиграфа (вж. цитатите от трактата О писменехъ в началото и в края на хипархетипа δ на Азбучната молитва и на статията О грамотѣ). Косвената трансмисия е също така широко представена, преди всичко на равнището книга (вж. напр. преписите на Княжия Изборник). Рядък пример на текст, предаден по косвена трансмисия от всички свидетелства, представя южнославянската Троянска притча (Капалдо 1973). Контаминираната трансмисия не се среща често в църковнославянската писменост. В свидетелствата на Откровение на св. Иоан Богослов (Грюнберг 1996), Азбучна молитва (Федер 1999), Пандектите на Антиох (Поповски 1989) няма сверка на текста. Сред над стоте свидетелства на трактата О писменехъ (Федер 1999) няма повече от две контаминирани (XVI в.), а на Пролозите и Сказанията към Апостола има само едно – Острожката Библия от 1581 г. (фан дер Так 1999). В библейските текстове (Алексеев 1999: 50–51) обаче, както и и при някои от химнографските текстове (Момина 1985) сверката на текста изглежда е представена по–широко, при това за нея са се привличали не само славянски, но предимно гръцки ръкописи.10 9 Като имаме предвид рядкостта на еднотипната традиция, ние предпочитаме да използваме термина традиция за обозначаване на съвкупността, състояща се от текста и неговите свидетелства, например «ръкописната традиция на О писменехъ». В нея изучаваме конкретните прояви на трансмисията на текста от поколение в поколение. 10 По традиция, сверката с гръцки антиграфи се трактува като превод (Алексеев 1999: 48). Тъй като при такава сверка като правило се заменят само отделни четения на славянския антиграф, би трябвало да уточним, че става дума не за превод на текст, а за превод на думи. 124 МОДЕЛИРАНЕ Вариацията, натрупана при трансмисията, се изявява, когато се съпоставят показанията на всичките свидетелства за текста по цялата му дължина. Тя се установява и се обяснява11 най–добре, като се сравнят потомците с предците строго по цялото протежение на родословието без изключение. Данните на вариацията позволяват вътре в родословието да се обособят разклонения и поколения и да се установи стема на текста (родословното дърво в проекцията на времевата ос). Като разполага само с потомците (преписи и издания), а не с предците (хипархетипове и архетипа), текстологията е принудена да създаде модел (реконструкция) на текста, най–близко отговарящ на съчинението (най–ранен установим текст), при това не с един замах от ръкописите до самия архетип, а като се стъпва предпазливо крачка по крачка от най–късните хипархетипове назад в дълбочината на текстологичните поколения и историята на текста и непрекъснато се проверяват отношенията между предпоставките и резултатите на работата.12 Реконструкцията на текста се въплъщава в издание (независимо в какъв вид – на хартия, в електронен запис, и т.н.). Издаваме най–ранния установим текст13 с разночетенията на най–близкото поколение,14 като в спорни случаи привеждаме обоснованията на реконструкциите, а при неувереност отбелязваме алтернативни решения или затруднения.15 В изданието няма място за смущения в ръкописната трансмисия или индивидуални четения на преписи.16 11 «Нет текстологического факта вне его объяснения» (Лихачов 1983: 553– 554). Така се установяват разночетенията. 12 Вж. обстойното обсъждане на този принцип у Бакер 1996: 18–20. 13 Тук възникват проблеми на графиката и ортографията. В нашите издания сме предложили унификация само на най–горното ниво, реконструкцията на архетипа, защото тя трябва да осигури съпоставимостта на различни текстове помежду им. По същата причина унификацията е задължителна за речници. Панцер 1991 предлага да се нормализира правописът според произхода на текста, тоест да се отразяват диалектните различия, обаче предвид особеното положение на църковнославянския език сред славянските диалекти такъв подход не изглежда правомерен. 14 Ако е необходимо, може да се даде място и на разночетенията на по–младите поколения. Горе сме привели напълно всички свидетелства с цел да се разяснят детайлите на моделирането и реконструкцията. 15 Най–богатият апарат, съдържащ алтернативи и затруднения, досега е заложен в изданието на старозаветната книга Естир (Лънт 1998). 16 Интернетът позволява самите ръкописи да се направят достъпни за всички интересуващи се. Така например машиночитаемите записи на Скитски Патерик 125 ГЛАВА 4 Трансмисията и вариацията на текстовете се характеризират както с универсални белези,17 така и с частни, свързани със спецификата на културно–историческите обстоятелства. В Православното славянство, за разлика от класическия гръцки и латински ареал и от Западна Европа, за текста е възприето не само словесното въплъщение на творбата, но и писмената му форма (а това обстоятелство много усложнява отношението с говоримата реч 18). Най–славянският фактор за вариация е транскрипцията от глаголическо на кирилско писмо.19 В интерес на истината, и в гръцкия, и в латинския ареал се наблюдават проблеми с четенето на уставно или готическо писмо от по–късни преписвачи, свикнали с минускулно, курсивно писмо, но те са единични, периферни и се отнасят само до начертанията, а не до самия инвентар на азбуката, както в славянския ареал.20 Със зависимостта от глаголица трябва да се обяснят такива разночетения, като например в Пчелата (Семенов 1893: 144:16) тогда съ доброгласьемъ вместо тъ гласъ доброгласьнъ (Пичхадзе 2008: 681:8) или обратно в Изборника от 1076 г. (Мушинская 2009 № 188) тꙋ гл҃авъ вьсь часъ вместо тогда вьсѭ годнѫ в Княжия Изборник 1:83 (Федер 2008b), първото от които има паралел в глаголическия Клоцов сборник (Федер 2011) са качени на сайта <https://kb.osu.edu/dspace/handle/1811/6399>. 17 Най–универсалното е, че трансмисия травмира текстовете. За други възможно универсални белези вж. Уест 1965: 20, Ренълдз 1991: 195–200, 248, Лихачов 1983: 58–97, Мецгер 1992. 18 Ако с транскрипция се снема от преписа конкретният му графичен облик, отпада значителен брой датиращи и локализиращи признаци. Ако се нормализира правописът му обикновено от тях не остава нито един. Няма езикова редакция на славянски текст, която би издържала такава проверка, и не може да има, защото тя би била равностойна на превод на местен език. След подробен анализ на 10 руски ръкописи от ХI–ХII в. Тот 1985: 334 е принуден да признае, че «няма такива комплексни признаци, по които биха могли да се обединят тези ръкописи». 19 След основополагащите трудове на Шафажик 1854 и Срезневски 1859– 1865 славистиката е престанала да се занимава с конкретните проблеми на прехода от глаголическото към кирилското писмо («глаголическата бариера», вж. Федер 2008а). Поради това досега липсват критерии, по които да се различат текстове с глаголическо потекло от такива с кирилско потекло. Вж. обаче възобновеното внимание в сборниците Миклас 2000 и Дюригъл 2004 и в коментирания каталог Милтенов 2009. 20 На оригиналната глаголица от 36 букви вече ранната кирилица е противопоставила не по–малко от 39 букви (Федер 1999: 168–178), а впоследствие нейният инвентар нараства неудържимо (Зализняк 1999) до времето, когато го стабилизира Петър Велики. 126 МОДЕЛИРАНЕ л.8а: 21 ⱅⱁⰳⰴⰰ ⱄⱐ вместо ⱅⱐ ⰳⰾⰰⱄⱐ: там се объркват ⰴ ↔ ⰾ и ⱁ ↔ ⱛ ↔ ⱐ. Към глаголически архетип възхождат не по–малко от 20 различни кирилски версии на Скитски патерик, 7 на трактата О писменехъ, 5 на Откровение на св. Йоан Богослов, 4 на Азбучна молитва на Константин Преславски (транскрибирани в Киев през XI в., вж. Федер 1999), 3 на Пандекти на Антиох (от тях една е транскрибирана в Киев през XI в., вж. Поповски 1989) и на Сказание на Афродитиан (Бобров 1994, Федер 2010b), 2 на Пролозите и Сказанията към Апостола (съответно за чети и за тълковен Апостол, вж. фан дер Так 1999, 2003). Към такъв архетип, вероятно, възхождат също трите «редакции» на Цар Симеонов сборник (Камчатнов 1984). В каква степен другите белези на трансмисията на текстовете и факторите на вариацията са общи за техниката на ръкописната трансмисия или частни за културния ареал на Православното славянство, дори да е само по честотните им параметри, предстои да проучват филолозите на XXI в. Ще си позволим да посочим само някои перспективни посоки на търсене. Например в Православното славянство не съсъществува народен език с чужд (латински) сакрален език, както в Западна и Централна Европа, което там обуславя почти универсалното двуезичие на книжовниците. Наопаки, в нашия ареал се проявява тенденция към гърцизация на текста («исправление книг», проявяваща се най– вече в библейски и литургически текстове и вероятно предизвикана от стремежа да се подсигури правилността на текста по външен критерий), към българизация на написанията («второ южнославянско влияние», може би предизвикано по–конкретно и от търсенето на южнославянски антиграфи за преписване), към архаизация на морфосинтаксиса21 и към съвместяване на лексеми («плетение словес», наблюдавано не само в агиографско–хомилетичните текстове). Компилирането на книги и текстове се характеризира с похвати на хаотизация (вж. Федер 2005: 102–109). Затова изглежда, че почти отсъства и тиражирането на книги, независимо дали е под диктовка22 или по писмен начин.23 Тиражирането на църковнославянските ръкописни книги по 21 В западноевропейския и централноевропейския ареал такава архаизация е свързана задължително с подправяне на документи. 22 То се наблюдава в трансмисията на някои класически гръцки и латински текстове (Мецгер1991, Скийт 1952), а също в един англосаксонски текст (Карлсон 1975). 23 Диктовката се наблюдава в трансмисията на латинските учебници в западноевропейските и централноевропейските университети (Полард 1978). 127 ГЛАВА 4 принцип е равно на единица. Изключително редки в нашия ареал са и редакции, които се основават не на сверката на един антиграф с друг, а на съпоставката на разни текстове помежду им, поради което липсват уточнения и допълнения на съдържанието им, а също и анотации.24 По всичко личи, че в Православното славянство е доминирала една изключителна вярност на антиграфа, благодарение на която в нашия ареал се е запазила непрекъсната документация на всички перипетии на текстовете от раждането им до погребението в печатни издания. Тази вярност се наблюдава и в трансмисията на библейските текстове (вж. Бакер 1996, фан дер Так 1999), само че там се усложнява с верността на самия текст. Тя изглежда е допускала експликация и контаминация (вж. обичайния призив към читателя–преписвача «исправивъше чьтѣте») и с това е причинила развитието на текстовете. Езикът им обаче не се развива, както доказва масовото лингвостатистическо обследване на Герд 1974–1986. Славянските ръкописни книги от Х–ХХ в. наброяват над 800 хиляди архивни единици,25 над 99% написани на кирилица, а старопечатните и староверските издания добавят най–малко още толкова. Броят е много по–голям от латинските и народноезичните западноевропейски ръкописи, взети заедно, а това не може да се обясни единствено от факта, че православното богослужение има нужда от 4 пъти повече книги от католическото (и от типикар да подрежда текстовете за деня). Фактът, че книги продължават да се преписват и след въвеждането на печатането, по–скоро сочи, че преписването е имало значение и за ограмотяването на книжовниците. Броят на славянските творби, и преводни, и оригинални, няма да надхвърли 8 хиляди.26 Несъразмерността на творбите с ръкописните свидетелства нагледно показва, колко важно е научната работа по славянското книжовно наследство да се съсредоточи не върху архивните 24 През втората половина на XV в. в Кирило–Белозерския манастир се е сформирала първата в Православното славянство школа по сравнително изучаване на текстове под ръководството на такива книжовници като Ефросин. Въпреки че е оставила в ръкописните книги и текстове немалки следи, нейните стремежи и идеи не продължили повече от едно столетие и тя очевидно е останала едно изолирано явление (Романчук 1999). 25 Според прeценката на Александр А. Амосов, Ленинград, 3 април 1985 г. 26 Според броя на творбите в CPG, като се смята, че непреведените гръцки творби и оригиналните славянски ще са равни на брой. 128 МОДЕЛИРАНЕ единици, а именно върху творбите: за всеки един техен текст потенциално съществуват по сто разминаващи се версии.27 Обстоятелството има значение не само за литературоведската работа, но преди всичко за лингвистическата: всеки препис отразява едновременно толкова идиолекти, колкото поколения има в трансмисията му.28 Похватите, с които боравим в изследването на нашето Слово, са заложени в Текстология на Лихачов и са подчинени на една и съща цел с нея – да се установи текстът. Във връзка с ориентацията обаче към текстове от различен тип и с приложението на компютъра в нашите изследвания са преместени някои акценти. Свидетелствата за текста ние третираме на строго равни начала. За разлика от Лихачов излизаме от това, че условията на ръкописната трансмисия на текстовете по принцип изключват възможността да съществува «по–добър текст» и че изборът на «основен препис» (Лихачов 1983: 501–506) внася в изследването предопределеност.29 За да се предотврати тази предопределеност при автоматичното събиране на разночетения,30 помагат и принципно равнозначната трактовка на свидетелствата,31 както и 27 Тъй като има творби, представени в единствен препис, напр. апологията за превода на Свещеното Писание в Македонски кирилски лист, има и творби, представени в много повече от сто преписа, напр. Лествица. 28 Проучвания на преписи като цялостни текстове в никакъв случай не дават убедителни резултати; сравни напр. описанието на именната «система» в Успенски сборник от ХІІ в. (Хок 1986) с проучването на една негова хомилия, която представлява четвъртото (или третото, ако е пряка транскрипция от глаголица) поколение в развитието на текста (Спасова 2010). 29 Ïрàêòèêàòà äà ñå èçáèрà òàêúâ «îñíîâåí ïрåïèñ» âúâåæäà èçñëåäâàíåòî â ïîрî÷åí êрúã+ çàùîòî òîé ïî íåîáõîäèìîñò ùå ñå îêàæå íîñèòåëÿò íà íàé–ìàë, êèÿ áрîé ïîãрåøíè ÷åòåíèÿ 'âæ- Äæàìáåëóêà–Êîññîâà 087/ ñïрÿìî Федер 1999(Îñâåí òîâà+ â êрàéíà ñìåòêà òÿ äîâåæäà äî ïрîòèâîрå÷àùè ñè åäíî íà äрóãî èç, äàíèÿ íà åäèí è ñúùè òåêñò+ ñрàâíè íàïр- Ïîïрóæåíêî 0825 è Áåãóíîâ 0865. 30 Äèïëîìàòè÷åñêè òî÷íèòå ìàøèíî÷èòàåìè çàïèñè íà ñâèäåòåëñòâàòà ïîä, ëàãàìå íà êîìïюòúрíà îáрàáîòêà ñ ïîìîùòà íà ïрîãрàìàòà Collate (<vvvntbr-`b-tj=). Ïîäрîáíè äàííè çà ïрèëîæåíèåòî íà ïрîãрàìàòà ñïрÿìî ñëàâÿí, ñêèòå òåêñòîâå äàâà Бакер 1994. За съжаление, ïрîãрàìàòà остава неосъвременена за Unicode. 31 Çíà÷åíèåòî íà îòäåëíîòî ñâèäåòåëñòâî çà òåêñòà íå ìîæå äà ïрåâèøè åä, íà äрîáíà ÷àñò íà îáùîòî êîëè÷åñòâî ñâèäåòåëñòâà ìèíóñ äóáëåòíèòå 'ïрåïèñà, íè îò ñúùåñòâóâàùèòå( ñâèäåòåëñòâ` ïëюñ áрîÿ рåêîíñòрóèрóåìè 'õèï(àрõå, òèïîâå- Âúïрîñúò çà çíà÷åíèåòî íà рúêîïèñà èëè ñòàрîïå÷àòíîòî èçäàíèå êàòî ïàìåòíèê íà ìàòåрèàëíàòà êóëòóрà èçëèçà îò рàìêèòå íà ñúùèíñêàòà ôèëîëîãèÿ. 129 ГЛАВА 4 грижливото им отделяне от реконструкцията.32 За четения ние признаваме всичко, по което може да се различават версиите на текста, без ограничения на обем или значение,33 т.е. от отделен знак до пространно изречение, от чисто графично до «идейно» (Лихачов 1983: 87 сл.) различие. За да не внасяме в изследването предопределеност, трактуваме различията в четенията като принципно равнозначни, докато се установят генеалогическите им зависимости. Изходната точка на нашето изследване на текста са най–късните свидетелства, а от тях преди всичко онези, които позволяват с увереност да се реконструира източникът и с това да се намали броят на независимите свидетелства. Насочеността на изследването 34 помага безпристрастно да се моделира пътят в дълбочината на историята35 по всички посоки на междинните разклонения. Редукцията на разнообразието в конкретните свидетелства и обобщението им в реконструкции увеличава сигурността на генеалогизацията на по–малко типови свидетелства.36 Реконструкциите в нашите изследвания се подчиняват напълно на изискването да бъдат «хипотетично възстановяване на строго определени и конкретни етапи в развитието на текста» (Лихачов 1983: 469) и да «представят нагледно твърденията и хипотезите на изследователя» (Лихачов 1983: 478). Достоверността и обяснителната им сила (Лихачов 1983: 553) ние проверяваме, като моделираме извеждането на данните на свидетелствата в обратна посока спрямо реконструкциите. Значението на реконструкцията на текстовете се крие в това, че се мо32 Реконструкциите записваме в отделни файлове, понеже те трябва да останат отворени за поправки и уточнения в хода на изследването. 33 Предварителната оценка и типологическата кодировка на разночетенията, необходими в напълно автоматизираното изследване на генеалогическите зависимости на текстовете (вж. Салеманс 2000), внасят в изследването такива предразсъдъци, както и предпочитанието на едно свидетелство пред друго. Освен това, те преграждат пътя да се опознае значението на различия, неопознати преди кодирането им. 34 Тази насоченост се основава върху най–фундаменталния въпрос в историята на текстовете: Utrum in alterum abiturum erat? «Кое от две четения ще е било сведено до другото?». 35 В случая на нашето Слово без предварително изучаване на най–младите свидетелства и без разглеждането им на строго равни начала с Изборника от 1076 г. бихме се сблъскали със съвсем реалната опасност да надценим данните на най– стария ръкопис. 36 В случая с Азбучната молитва без предварителна поетапна реконструкция на α β δ би било трудно да се определи мястото на γ в родословното дърво. 130 МОДЕЛИРАНЕ делира истинската семантика на съчинението и по такъв начин се изявява общото в разминаващите се свидетелства и в трансмисията им. Практическото приложение на реконструкцията е, че тя предоставя на науката пълни и достоверни текстове, които са необходими както за идентификацията на неизвестни досега свидетелства и за определянето на мястото им в родословното дърво, така и за съпоставянето на различни текстове помежду им – първоосновата на филологията. Ако например гръцката филология не бе реконструирала текстовете на Еврипид и Софокъл, абстрахирайки ги от непълноценните им реализации в запазените преписи, тя не би могла да постигне разликите нито в значението на текстовете, нито в замислите на двамата автори. Ако тя бе останала на равнището на ръкописите, Еврипид и Софокъл биха останали маргинални писатели, познати единствено на специалисти по ръкописната книжнина. Без подробна реконструкция на църковнославянските текстове не е възможно да се определи истинското значение37 на думи, синтактически конструкции, образи, композиции, невъзможно е да се обхване и да се разчлени онзи огромен времеви и пространствен континуум, в който те са функционирали. Без реконструкция няма църковнославянска филология. 37 Всички речници, граматики и истории на църковнославянската писменост, съставяни доднес, носят клеймото на травмите от трансмисията на текстовете поради това, че се осланят на свидетелствата и по този начин отразяват не семантиката на творбите, а единствено семантиката на тези, които са си мислели, че са ги разбирали (вж. напр. предложението на Жуковская 1976: 88–110 да се състави синонимен речник въз основа на взаимно изключващите се опити да се предадат гръцки лексеми в текста на Евангелията). Въпросът за значението е сериозно поставен на равнището на текст единствено от Томсън 1978: 115–117, Темчин 1989 и Марти 1994. 131 ГЛАВА 4 Вместо заключение Колкото и да ценим работите на славянските книжовници от миналото, не бива да ги надценяваме: нито един ръкопис от преди 1479 г. не дава автограф на текст, а рядко и след това. Повечето ръкописи са преписи, а за да стигнем до сигурни изводи по литературната същност на една творба и по езиковото оформяне на текста ѝ, за да стигнем до значението на всичките ѝ нива, трябва грижливо да сравняваме преписите и да отсейваме натрупаните в тях промени от запазеното от поколенията. Травмите от трансмисията се лекуват с търпение, значението се възвръща стъпка по стъпка. «Търси огън на старо огнище» казва българската народна мъдрост (Геров 1901: 23 38). Ако си даваме сметка, че всеки препис от оригиналния огън пази поне няколко искрици, ще сме наясно, че заедно взети те са в състояние да възвърнат пламъка на писателя или преводача. 38 За посочването благодаря на Мария Спасова. Сходна мисъл се среща у Бенжамин Франклин, Жан Жорес, Густав Малер, папа Йоан ХХІІІ и много други: «Традиция не е да пазиш пепелта, а да предаваш пламъка» с вариращи глаголи. Извън епицентъра си тя добива форма на призив: «Последвай огъня, а не пепелта» (педагогът Клем Маршал <www. rethinkingschools.org>), «Нека от миналото вземем само огъня, а не пепелта» (Джейн, 9. клас, Смолян 2008 г. <www.zapiski. info>) и «Поддержать огонь, а не пепел хранить» (Руслан Курбанов, 8. май 2009 г. <www.russ.ru>). Първата писмена атестация на метафората май че е в стихотворната рецензия на английския превод (1647 г.) на Верния пастир (Джовани Батиста Гуарини, Ферара 1590 г.) от ръката на Ричард Феншо. Рецензентът Джон Денъм хвали преводача, че, за разлика от други, пазили пепелта, той е улучил пламъка и е превеждал вярно на замисъла и още по–вярно на славата на автора: They but preserve the Ashes, thou the Flame,/ True to his Sense, but truer to his Fame. От Денъм до Курбанов имаме убедителен пример на отворена традиция на текста, а народната мъдрост, регистрирана от Геров, безусловно представлява независим текст. 132 СЪКРАЩЕНИЯ Свидетелства а – глаголическият архетип на превода на Житие на св. Нифон Констанцки b – глаголическият архетип на изваденото от гл. 69 Слово за милостивия Созомен c – глаголическа? редакция на b за менологичен сборник от типа на Пролога d – глаголическа редакция на b за Княжий Изборник e – глаголически? поправен препис на c f – глаголическа компилация от d за Изборник на грешния Йоан γ – гръцко Житие на св. Нифон Констанцки от йеромонах Петър Б – ркп. София НБКМ № 433, 1582 г. И – ркп. С.–Пб. РНБ Эрмитажн. № 20, 1076 г. К – ркп. С.–Пб. РНБ Кир.–Белозерск. № 22/1099, ХV в. Л – ркп. Москва ГИМ Воскресенск. бумажн. № 110, ХVI–ХVII в. М – ркп. Киев ЦНБ Мел.м./п. № 119, преди 1596 г. Н – ркп. С.–Пб. РНБ Погодин № 1032, ХV в. О – ркп. Саратов НБСГУ № 45, ХV–ХVI в. П – печатен староверски Цветник, Почаев 1813–1814 гг. С – ркп. С.–Пб. РНБ Софийск. № 1391, ХVI–ХVII в. Т – ркп. Москва РГБ ф.304 (Троицко–Сергиева Лавра) № 35, 1219 г. Я – ркп. на манастира Язак в Славония, ХIV в. в копие от О.M. Бодянський 1840 г. (ркп. Киев IУЛ Ф.99, 206(4308), л.48 Библиотеки BN – Bibliothèque Nationale (Париж) ÖNB – Osterreichische Nationalbibliothek (Виена) RCMSS –Resource Center for Medieval Slavic Studies, The Ohio State University Library (Колъмбъс, Охайо) ГИМ – Государственный Исторический музей (Москва) ІУЛ – Інститут української літератури (Киев) МУМ – Музей українського мистецьтва (Лвов) НБКМ – Народна библиотека св.св. Кирил и Методий (София) НБСГУ – Научная библиотека Саратовского государств. университета (Саратов) РГБ – Российская государственная библиотека (Москва) РНБ – Росисйская национальная библиотека (С.–Петербург) ЦНБ – Центральна наукова бібліотека Національної Академії наук України (Киев) Справочници AHG Schiró, Joseph. Analecta hymnica græca e codicibus eruta Italiæ inferioris, 1–13. ЛИТЕРАТУРА Roma 1966–1983. BHBS Климентина Иванова. Bibliotheca hagiographica balcano–slavica. София 2008. BHG François Halkin. Bibliotheca hagiographica græca, 1–3. Bruxelles 1975 (= Subsidia hagiographica 8a); Novum auctarium. Bruxelles 1984 (= Subsidia hagiographica 65). CPG Maurits Geerard. Clavis patrum græcorum, 1–5. Turnhout 1974 –1987; Jacques Noret. Supplementum. Turnhout 1998. ODB Alexander Každan (ред.) The Oxford Dictionary of Byzantium, 1–3. New York– Oxford 1991. PG Jacques–Paul Migne. Patrologiæ cursus completus, series græca, 1–161. Paris 1857–1866; репр. на сайта <www.documentacatholicaomnia.eu>, отделни томове и на сайта <www.archive.org>. КМБ Светлина Николова (ред.) Кирило–Методиевска библиография, 1516–1934. София 2003; Михаил Г. Попруженко, Стоян Романски (ред.) Кирилометодиевска библиография за 1934–1940 год. София 1942. Иван Дуйчев, Ангелина Кирмагова, Анна Паунова (ред.) Кирило–Методиевска библиография, 1940–1980. София 1981. КМЕ Петър Динеков (ред.) Кирило–Методиевска енциклопедия, 1–2. София 1985– 1995; Лилияна Грашева (ред.) Кирило–Методиевска енциклопедия, 3– 4. София 2003. СК Сигурд О. Шмидт (ред.) Сводный каталог славяно–русских рукописей, хранящихся в СССР, X–XIII в. Москва 1984, репр. <http://www.allebooks.com/2010/02/04/print:page,1,93095-svodnyjj-katalog-slavjano-russkikh.html>; Анатолий А. Турилов (ред.) Предварительный список славяно–русских рукописных книг XV в., хранящихся в СССР. Москва 1986; Анатолий А. Турилов (ред.) Дополнения к «Предварительному списку славяно–русских рукописных книг XV в., хранящихся в СССР». Москва 1993; Анатолий А. Турилов (ред.) Сводный каталог славяно– русских рукописных книг, хранящихся в России, странах СНГ и Балтии, XVI в./1. Москва 2002. СКК Дмитрий С. Лихачев (ред.) Словарь книжников и книжности Древней Руси, 1–2. Ленинград 1987–1989, репр. <http://www.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=2048>; Дмитрий М. Буланин, Анатолий А. Турилов (ред.) Словарь книжников и книжности Древней Руси, 3/1–3. С.–Петербург 1992–1998. СЛЕР Донка Петканова (ред.) Старобългарска литература: Енциклопедичен речник. Велико Търново 2003, 1. изд. София 1994. ССС Раля М. Цейтлин, Радослав Вечерка, Емилия Благова (ред.) Старославянский словарь (по рукописям Х–ХІ веков). Москва 1994. ЛИТЕРАТУРА Абрамович, Дмитрий И. 1907 Софийская библиотека, 2. С.–Петербург. 134 ЛИТЕРАТУРА Алберти: Giovan Battista Alberti 1968 Recensione ‘chiusa’ e recensione ‘aperta’. Studi italiani di filologia classica 40: 44–60. Алексеев, Анатолий А. (ред.) 1998 Евангелие от Иоанна в славянской традиции: Текст Мариинского евангелия ХІ в. с разночтениям по рукописям ХІ–ХVI вв. С.–Петербург. 1999 Текстология славянской Библии. С.–Петербург. 2005 Евангелие от Матфея в славянской традиции. С.–Петербург. Амфилохий [Казанский–Сергиевский], архимандрит 1876 Описание Воскресенской–Новоиерусалимской библиотеки. Москва. Андреев, Николай Д. 1986 Раннеиндоевропейский праязык. Ленинград. Ангелов, Боню С. 1979 За три съчинения в Симеоновите сборници. Старобългарска литература 5: 10–37. Бабалиевска, С. 1998 Библейски цитати – проблеми на идентификация и интерпретация. В кн.: А. Милтенова и др. (ред.) Медиевистика и културна антропология: Сборник в чест на 40–годишна творческа дейност на проф. Донка Петканова. София: 179–185. Бакер: Hette P.S. (Michael) Bakker, Johannes G. van der Tak 1994 Collating Greek and Slavic Apostolos Manuscripts. Palæobulgarica 18/2: 32–49. Бакер: Hette P.S. (Michael) Bakker 1996 Towards a Critical Edition of the Old Slavic New Testament. A Transparent and Heuristic Approach. Amsterdam (дисертация). Бегунов, Юрий К., Николай Ф. Бельчиков, Николай П. Рождественский (ред.) 1963 Справочник–указатель печатных описаниий славяно–русских рукописей. Mосква. Бегунов, Юрий К. 1976 Презвитер Козма в славянских литературах. София. Бирнбаум: David J. Birnbaum и др. (ред.) 1995 Computer Processing of Medieval Slavic Manuscripts: Proceedings, First International Conference, 24–28 July 1995, Blagoevgrad, Bulgaria. София. Блох: Arthur Bloch 1980 Murphy’s Law Complete: All the Reasons Why Everything Goes Wrong. London; доп. изд. The Complete Murphy’s Law: A Definitive Collection. Los Angeles 1990. Бобров, Александр Г. 1994 Апокрифическое Сказание Афродитияна в литературе и книжности Древней Руси. С.–Петербург. 135 ЛИТЕРАТУРА Богданович: Димитрије Богдановић (ред.) 1985 Карейски Типик. Београд (= Фототипска издања 8). Буланин, Дмитрий М. 1991а Неизвестный источник Изборника 1076 г. Труды Отдела древнерусской литературы 44: 161–178. 1991b Античные традиции в древнерусской литературе ХI–XVI вв. München (= Slavistische Beiträge 278). 1995 Житие Павла Фивейского – болгарский перевод Х века. Кирило–Методиевски студии 10: 5–21. Бусѐ: Wilhelm Bousset 1923 Apophthegmata. Studien zur Geschichte des ältesten Mönchtums. Tübingen. Вознесенский, Александр В. (ред.) 1991 Кириллические издания старообрядческих типографий конца XVIII– начала ХІХ века: Каталог. Ленинград. 1996 Старообрядческие издания конца XVIII–начала ХІХ века: Введение в изучение. С.–Петербург. Гергова, Емилия 1996 Западнобългарските анахорети в старобългарската литература. Фукционални и филологически проблеми на агиологията. София. Герд, Александр С., Л.В. Капорулина, Е.В. Колесов, О.А. Черепанова, М.П. Рускова 1974 Именное склонение в славянских языках ХІ–ХІV вв. Лингвостатистический анализ. Ленинград. 1977 Именное склонение в славянских языках ХV–ХVІ вв. Лингвостатистический анализ. Ленинград. Герд, Александр С. 1982 Ареальная типология славянских текстов ХІ–ХVІ вв. Советское славяноведение 1982/5: 74–82. 1986 К морфологической типологии древнеславянских текстов. Советское славяноведение 1986/2: 97–101. Герд, Александр С., Вильям Федер 2003 Церковнославянские тексты и церковнославянский язык. С.–Петербург. Ги: Jean–Claude Guy 1962 Recherches sur la tradition grecque des Apophthegmata Patrum. Bruxelles (= Subsidia hagiographica 36), 2. доп. изд. 1984. Гранстрем, Евгения Е., Олег В. Творогов, Андрей Валевичюс 1998 Иоанн Златоуст в древнерусской и южнославянской письменности XI–XVI веков: Каталог гомилий. Opladen–С.–Петербург (= Abhhandlungen der Nordrhein–Westfälischen Akademie der Wissenschaften, 100, Patristica slavica, 4). Грибъл: Charles E. Gribble 1967 Linguistic Problems of the Vygoleksinskij Sbornik. Harvard University (дисертация). 1974 Origins of the Slavic Short Version of the ‘Life of Nifont’. International 136 ЛИТЕРАТУРА Journal of Slavic Linguistics and Poetics 17: 9–19. Гримстед: Patricia K. Grimsted 1972–1981 Archives and Manuscript Repositories in the USSR, 1–2 + Supplement. Princeton; Archives and Manuscript Collections in the USSRˆ. Finding Aids on Microfiche. Zug. Грюнберг: Karsten Grünberg 1996 Die kirchenslavische Überlieferung der Johannes–Apokalypse. Frankfurt a.М. (= Heidelberger Publikationen zur Slavistik. Linguistische Reihe, 9). Делева, Антоанета К. 1996 Прабългарски заемки в старобългарския език (Механизми на езиковата адаптация). София (дисертация); английски превод: Hunno– Bulgarian as Preserved in Slavonic. Bloomington (готви се за печат). Джамбелука–Коссова, Алда 1980 Черноризец Храбър: О Писменехъ. София. Джурова, Аксиния 1997 Въведение в славянскатя кодикология. София. Дюригъл: Marija–Ana Dürrigl и др. (ред.) 2004 Glagoljica i hrvatski glagolizam. Zagreb–Krk. Жуковская, Лидия П. 1976 Текстология и язык древнейших славянских памятников. Москва. 1987 (ред.) Древнерусский литературный язык в его отношении к старославянскому. Mосква. Загребин, Вячеслав М. 1979 О происхождении и судьбе некоторых славянских палимпсестов Синая. В кн.: Из истории рукописных и старопечатных собраний (Исследования, обзоры, публикации). Сборник научных трудов. Ленинград: 61–80. Зализняк, Андрей А. 1995 Древненовгородский диалект. Москва. 1999 О древнейших славянских абецедариях. В кн.: А.А. Вигасин и др. (ред.) Поэтика, история литературы, лингвистика. Сборник к 70– летию В.В. Иванова. Москва: 560–576. Камчатнов, Александр М. 1984 Текстологический анализ списков Изборника Святослава 1073 г. В кн.: Древнерусская литература. Источниковедение. Ленинград: 5–17. Капалдо: Mario Capaldo 1974 Il romanzo slavo–meridionale di Troia. Firenze. Карлсон: Ingvar Carlson 1975 The Pastoral Care, edited from the British Museum MS Cotton Otho B.II. Stockholm (= Stockholm Studies in English 34). Князевская, Ольга А. 1973 О судьбе редуцированных гласных ъ, ь в ростовских рукописях первой третьи ХІІІ в. Лингвогеография, диалектология и история языка. Кишинев: 202–208. 137 ЛИТЕРАТУРА 1976 Буквы о, е на месте редуцированных гласных в ростовских рукописях начала ХІІІ в. Лингвистическая география, диалектология и история языка. Ереван: 327–336. Копреева, Татьяна Н. 1979 Новые данные для изучения текста Изборника 1076 года. В кн.: Проблемы источниковедческого изучения рукописных и старопечатных фондов. С.–Петербург: 92–112. Котков, Сергей И. (ред.) 1977 Выголексинский сборник. Москва. Крысько, Вадим Б. 2005 О греческих источниках и реконструкции первоначального текста древнейшей службы Кириллу Философу. Palæobulgarica 29/4: 30–63. 2007 Новые греческие источники канона Кириллу Философу. Palæobulgarica 31/2: 21–48. 2008 Ранние славянские гимнографические тексты: Источники и реконструкция (на материале канона Кириллу Философу). Известия РАН, Серия литературы и языка 67/3: 3–23 2009 К реконструкции древнейшего канона Кириллу Философу: Песнь четвертая. Известия РАН, Серия литературы и языка 68/1: 16–27, 2: 3–21. 2010 Древнеславянский канон первоучителю Кириллу: Источники и реконструкция (Песнь пятая). Die Welt der Slaven 55/1: 117–147. Кукушкина, Маргарита В. 1977 Монастырские библиотеки русского севера. Ленинград (дисертация). Леписие: Jacques Lépissier 1966 Une source de l’Izbornik de 1076. Revue des études slaves 45: 39–47. Лескин: August Leskien 1910 Handbuch der altkirchenslavischen (altbulgarischen) Sprache. Heidelberg. Лихачов: Дмитрий С. Лихачев 1983 Текстология на материале русской литературы X–XVII веков. Ленинград; 3. изд. С.–Петербург 2001. Луцик, Юрій М. 1953 Старо–церковно–слов’янська мова як мова релігийного культу. Winnipeg (= Slavistica. Праці Інституту слов’янознавста Української вільної академії наук 17). Лънт: Horace G. Lunt 1988–1989 The Russian Language in the Eleventh Century: Some Observations about Facts and Theories. Harvard Ukrainian Studies 12–13: 276–313. Лънт: Horace G. Lunt, Moshe Taube 1998 The Slavonic Book of Esther. Text, Lexicon, Linguistic Analysis, Problems of Translation. Cambridge. Марти: Roland W. Marti 1988 La langue de Constantin–Cyrille et Méthode. Cyrillomethodianum 11: 89102. 1989 Handschrift – Text – Textgruppe – Literatur. Wiesbaden (= Osteuropa–In- 138 ЛИТЕРАТУРА stitut an der Freien Universität Berlin: Slavistische Veröffentlichungen 68). Проблеми за значението на славянската лексика от Кирило–Методиево време. Palæobulgarica 18/4: 23–39. Мартинов: Ivan Martinov 1863 Annus ecclesiasticus græco–slavicus. Bruxelles. Мас: Paul Maas 1927 Textkritik. Leipzig (= Einleitung in die Altertumswissenschaft, 1/2); английски превод: Textual Criticism. Oxford, 1958. Медынцева, Албина А. 1979 Тмутараканский камень. Москва. Методичгеское пособие по описанию славяно–русских рукописей для Сводного каталога рукописей, хранящихся в СССР. Москва 1973. Методичгеские рекомендации по описанию славяно–русских рукописей для Сводного каталога рукописей, хранящихся в СССР, Вып. 1–2. Москва 1976. Мецгер: Bruce M. Metzger 1992 The Text of the New Testament, Its Transmission, Corruption, and Restoration. New York, 1. изд. 1964; немецкий перевод: Der Text des Neuen Testaments. Einführung in die neutestamentliche Textkritik. Stuttgart, 1966. Мещерский, Никита А. 1972 К вопросу об источниках Изборника 1076 g. Труды Отдела древнерусской литературы 27: 321–328. Миклас, Хайнц (ред.) 2000 Glagolitica. Zum Ursprung der slavischen Schriftkultur. Wien (= Österreichische Akademie der Wissenschaften, Philosophisch–historische Abteilung: Schriften der Balkankommission, Philologische Abteilung, 41). Миклас, Хайнц, Лора Тасева, Мария Йовчева 2006 Берлински сборник. София–Wien. Милтенов, Явор 2009 Кирилски ръкописи с глаголически вписвания. Wiener slavistisches Jahrbuch 55: 191–219, 56(2010): 83–98. Милтенова, Анисава и др. (ред.) 2000 Medieval Slavic Manuscripts and SGML: Problems and Perspectives. София. Минчева, Ангелина 1978 Старобългарски кирилски откъслеци. София (= Български езикови паметници 1). Михайлов, Александр В. 1900–1908 Книга Бытия Моисея пророка в древнеславянском переводе. Варшава. Момина, Майя А. 1985 Славянский перевод Ὕµνος ἀκάθιστος. Polata knigopisnaja 14–15: 132– 160. Мушинская, Мария С., Елена А. Мишина, Вера Ф. Голышенко 2009 Изборник 1076 года. Второе издание, переработанное и дополненное, 1994 139 ЛИТЕРАТУРА 1–2. Москва. Никел: Gerhard Nickel (ред.) 1978 Error Analysis. Stuttgart; немски оригинал: Fehlerkunde. Beiträge zur Fehleranalyse, Fehlerbewertung und Fehlertherapie. Berlin 1973. Николски: Николай К. Никольский 1897 Описание рукописей Кирилло–Белозерского монастыря, составленное в конце ХV века. С.–Петербург (= Издание Общества любителей древней письменности 113). Нимчук, Васил В. 1985 З історії формування давньоруської редакції старослов’янської мови. Мовознавства 3: 17–24. Остромирово Евангелие. Факсимильное издание. Москва 1988. Панцер: Baldur Panzer 1991 Zur Edition kirchenslavischer Texte. Die slavischen Sprachen 28: 83–102. Пасквали: Giorgio Pasquali 1974 Storia della tradizione e critica del testo. Milano. Пикио: Ricardo Picchio 1993 Православното славянство и старобългарска културна традиция. София (английски оригинал: The Function of Biblical Thematic Clues in the Literary Code of Slavia Orthodoxa. Slavica Hierosolymitana 1(1977): 1–31). Пичхадзе, Анна А., Ирина И. Макеева 2008 Пчела. Древнерусский перевод, 1–2. Москав. Полард: Graham Pollard 1978 The pecia System in the Medieval Universities. В кн.: M.B. Parkes и др. (ред.) Medieval Scribes, Manuscripts and Libraries: Essays Presented to N.R. Ker. London: 145–161. Полата кънигописьная. An Information Bulletin Devoted to the Study of Early Slavic Books, Texts and Literatures. 1–22, Nijmegen 1978–1988; 23–32, Amsterdam 1989–1999; 33–, Columbus OH 2006–, на сайта <https://kb.osu.edu/ dspace/handle/1811>. Поповски: Josif Popovski 1989 Die Pandekten des Antiochus Monachus: Slavische Übersetzung und Überlieferung. Amsterdam (дисертация). Попруженко, Михаил Г. 1936 Козма Презвитер – болгарский писатель Х. века. София (= Български старини 12). Прокопенко, Лариса В. 2009 Лингвотекстологчиеское исследование Пролога за сентябрьское полугодие по спискам ХІІ – начала ХV в. Москва 2009 (автореферат на сайта <www.ruslang.ru/doc/autoref/prokopenko.pdf>). Ревели: Giorgetta Revelli 1993 Monumenti letterari su Boris i Gleb. Genova. 140 ЛИТЕРАТУРА Редер: Peter Rehder 1991 Diglossie in der Rus’? Anmerkungen zu B.A. Uspenskijs Diglossie–Konzeption . Die Welt der Slaven 34/2: 362–382. Ренълдз: Leighton D. Reynolds, Nigel G. Wilson 1991 Scribes and Scholars: A Guide to the Transmission of Greek and Latin Literature. Oxford, 1. изд. 1968. Ристенко, Олександро В. 1928 Матеріяли з исторії візантійсько– слов’янської літератури та мови. Одеса, репр. Leipzig 1978. Рождественская, Татьяна В. 1991 Древнерусская эпиграфика X–XV веков. С.–Петербург (дисертация). Романчук: Robert L. Romanchuk. 1999 The Textual Community of the Kirillo–Belozerskij Monastery. Los Angeles (дисертация). Салеманс: Ben J.P. Salemans 2000 Building Stemmas with the Computer in a Cladistic, neo–Lachmannian Way. Nijmegen. Свартвик: Jan Svartvik (ред.) 1973 Errata. Papers in Error Analysis. Lund. Свенцицки: Іларион Свенціцький 1933 Збірки національного музею у Львові. Опис рукописів, 1: Кирилични пергаміни ХІІ—ХV вв. Львів. Сергев: Haile S. Sergew 1981 Bookmaking in Ethiopia. Leiden. Сергий [Спасский], архимандрит 1876 Полный месяцеслов Востока, 2: Святой Восток. Москва, 2. доп. изд. Владимир 1901. Семенов, Виктор A. 1893 Древняя русская Пчела по пергаменному списку. С.–Петербург (= Сборник Отделения русского языка и словесности 54/4). Скийт: Theodore C. Skeat 1952 The Use of Dictation in Ancient Book Production. Proceedings of the British Academy 38: 179–208. Скрынников, Руслан Г. 1994 Третий Рим. С.–Петербург. Славова, Татяна 2001 Езикът на грешките в ранната славянска книжовна традиция. Кирило– Методиевски студии 14: 22–31. Спасова: Maria Spasova, William R. Veder 2010 Copying, Copy–Editing, Editing and Recollating Three Chrysostomian Lenten Homilies in Slavonic. Polata knigopisnaja 38: 97–144; предварителна българска версия: Преписване, поправяне, редактиране и сверка на славянския превод на три златоустови великопостни слова. Преславска книжовна школа 9(2006): 53–107. 141 ЛИТЕРАТУРА Спилнер: Bernd Spillner 1991 Error Analysis. Amsterdam–Philadelphia. Спространов, Е. 1902 Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София. Срезневский, Измаил И. 1859 Следы глаголицы в Х. веке. Известия Имп. Археологического общества 1: 359–372. 1861–1865 Из обозрения глаголических памятников. Известия Имп. Археологического общества 3: 1–18; 5: 65–80. 1902 Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам, 2. С.–Петербург. Стандарт: Benoît H.M.G.M. Standaert 1982 L’évangile selon Marc: Composition et genre littéraire. Nijmegen (дисертация). Струмински: Bogdan Struminski 1997 Lev Krevza’s Oborona iednosc´i cerkiewney and Zaxarija Kopystens’kyj’s Palinodia. Cambridge (= Harvard Library of Early Ukrainian Literature: Texts, 3). Схакен: Jos Schaeken 1998 Palæoslovenica. Würdigung neuentdeckter Handschriften. Studies in Slavic and General Linguistics 24: 351–376 (= Dutch Contributions to the Twelfth International Congress of Slavists, Cracow). Темчин, Сергей Ю. 1989 Реконструкция видо–временной системы языка первых славянских переводов с греческого. Москва (дисертация). Тов: Emmanuel Tov 1992 Textual Criticism of the Hebrew Bible. Minneapolis. Томсън: Francis J. Thomson 1978 The Nature of the Reception of Christian Byzantine Culture in Russia in the Tenth to Thirteenth Centuries and Its Implications for Russian Culture. Slavica Gandensia 5: 107–139, репр. в Томсън 1999. 1986a Сравняване на славянски преводи с некритични издания на гръцки текстове – няколко примера за методологическа грешка. Кирило–Методиевски студии 3: 289–294. 1986b Prolegomena to a Critical Edition of the Old Bulgarian Translation of the ‘De Ascetica Disciplina’ Ascribed to Basil of Caesarea, Together with a Few Comments on the Textual Unreliability of the 1076 Florilegium. Slavica Gandensia 13: 65–84. 1988 The Implications of the Absence of Quotations of Untranslated Greek Works in Original Early Russian Literature, together with a Critique of a Distorted Picture of Early Bulgarian Culture. Slavica Gandensia 15: 63– 91. 1999 The Reception of Byzantine Culture in Mediæval Russia. Aldershot– Brookfield. 142 ЛИТЕРАТУРА Тот: Imre H. Tóth 1985 Русская редакция древнеболгарского языка в конце XI – начале XII вв. София. Турилов: Anatolij A. Turilov, William R. Veder 1994 The Edificatory Prose of Kievan Rus’. Cambridge (= Harvard Library of Early Ukrainian Literature, English Translations, 6). Уест: Martin L. West 1965 Textual Criticism and Editorial Technique. Stuttgart. Успенский, Борис А. 1987 История русского литературного языка (XI–XVII вв.). München. фан дер Мерен: Wim van der Meiren 1984 Précisions nouvelles sur la généalogie des synaxaires byzantins. Analecta Bollandiana 102/3–4: 297–301. фан дер Так: Johannes G. van der Tak 1999 The Old Slavic Apostolos. The Lessons of the Short Lectionary from Pentecost to Great Lent and the Abstracts of the Epistles. Amsterdam (дисертация). 2003 Euthalius Diaconus: Prologues and Abstracts to the Acts and the Epistles of the Apostles in Greek Text and Slavonic Translation. София (= Кирило–Методиевски студии 15) Федер: William R. Veder 1976–1985 The Scaliger Patericon, 1–4. Zug. 1982 Мелецкий сборник и история древнеболгарской литературы. Palæobulgarica 6/3: 154–165. 1999 Utrum in alterum abiturum erat? A Study of the Beginnings of Text Transmission in Church Slavic. Bloomington. 2001 Диктуване и възпроизвеждане на църковнославянски текстове. Кирило–Методиевски студии 14: 32–39. 2005 Хиляда години като един ден. Животът на текстовете в Православното славянство. София. 2008а The Glagolitic Barrier. Studies in Slavic and General Linguistics 34: 489– 501. 2008b Княжий изборник за възпитание на канартикина, 1–2. Велико Търново. 2010а Преслушвайки една Похвала. В кн.: Пѣние мало Геѡргию. София: 358–366. 2010b The Slavonic Tale of Aphroditian: Limitations of Manuscript–Centred Textology. Търновска книжовна школа 9, под печат. 2011 The Scete Paterikon. Patericon Sceticum. Скитский Патерик. Amsterdam (= Pegasus Oost–Europese studies 12–14). Фолиери: Enrica Follieri 1960–1963 Initia hymnorum ecclesiæ græcæ, 1–6. Città del Vaticano. Ходова, Капитолина И. 1952 Наблюдения в области словарного состава древнего славянского памятника (Житие Нифонта в русском списке 1219 г.). Москва (дисер- 143 ЛИТЕРАТУРА тация). Из наблюдений над лексикой древнерусского списка Жития Нифонта 1219 г. Ученые записки Институа славяноведения 9:182–204. Хок: Wolfgang Hock 1986 Das Nominalsystem im Uspenskij Sbornik. München (= Slavistische Beiträge 202). Цонев, Беньо 1910 Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София, 1. София. Чермак: František Čermák 1998 Základy lingvistické metodologie: Nástin hlavních principu˚ na pozadí obecné teorie ve¬dy. Praha. Черторицкая, Татьяна В., Heinz Miklas (ред.) 1994 Vorläufiger Katalog kirchenslavischer Homilien des beweglichen Jahreszyklus aus Handschriften des 11.–16. Jahrhunderts vorwiegend ostslavischer Provenienz. Opladen. Шафажик: Pavel J. Šafařík 1854 Über den Ursprung und die Heimat des Glagolitismus. Praha. Шевченко: Ihor Ševčenko 1966 On Some Sources of Prince Svjatoslav’s Izbornik of the Year 1076. В кн: Orbis Scriptus: Festschrift für Dmitrij Tschižewskij zum 70. Geburtstag. München: 723–738. 1954 144 СЛОВОУКАЗАТЕЛ Лексемите се дават в нормализиран правопис със заглавни букви. Лексемите на архетипа a се сочат с по-едри букви от ония, които не му принадлежат. Употребите се дават с малки букви по реда на стиховете, като преди употребите на a се привеждат употребите на γ. Показанията на архетипове-те a и b се отделят с точка и запетайка, показанията на хипаретиповете и свидетелствата – със запетайка. Апострофче ' сочи надредни четения. В указателя не влизат нито свидетелство Т, нито добавките И 1126–1129, които са свидетелства съответно за пълното Житие на св. Нифон Констанцки, Житието на св. Мартин Турски, Скитския патерик, Евангелието и Апостола. Съкращения ж – женски род личн – лично и възвратно местоимение м – мъжки род межд – междуметие мест – местоимение мн – множествено число нар – наречие нсв – несвършен вид пред – предлог прил – прилагателно, редно числително АБИѤ нар веднага 45 εὐθέως δέ → ab ⰹ ⱅⱛ ⰰⰱⱐⰵ → d и тѹ абие → абїе О, → абиѥ fИ; → c ø АꙀЪ личн аз 24 µοι → ab ⰿⰵⱀⰵ → cd мене ПeКОfИ → менѣ С 61 µε → ab ⰿⱔ → cd мѧ ПeСКОfИ 61 µε → ab ⰿⱔ → d мѧ ОfИ; → c ø 622 κἀγώ → a ⰹ ⰰⰸⱐ → b ø 36 К мнѣ 49 О мною 76 c ми ПeСК АМИНЬ межд амин 81 b ⰰⰿⰹⱀⱐ → d аминъ fИ → ø О; → c ø АНЪГЕЛЪ м ангел 32 ἄγγελοι → ab ⰰⰳⰳ҃ⰾⰹ → d анъгели fИ; c → агг҃л и ПeКО → агг҃лы С с – среден род .сб – събирателно св – свършен вид .соб – собствено име част – частица числ – число, бройно числително ø – без съответствие → – превръща се в следното (↑↓) – вж. горе/долу 40 ἀγγέλων → ab ⰰⰳⰳ҃ⰾⱁⰿⱐ → d агг҃л омъ fИ → агг҃лѡм О; → c агг҃лѡмь e → агг҃л мь К, агг҃лѡмъ П, → агг҃лом С 58 ἀγγέλοις → ab ⰰⰳⰳ҃ⰾ ⱁⰿⱐ → c агг҃ лѡмь П, агг҃лмь eСК; → d агг҃лъ ОfИ 32 О агг҃л и АРЪХИЕРѢИ м архиерей 1 ἀρχιερεύς → a' ⰰⱃⱈⰻⰵⱃⰵⰹ → b ø АЩЕ съюз ако 76 b ⰰⱋⰵ → cd аще ПeСКОfИ БЕꙀ пред+Р без 18 τῷ πλήθει → ab ⰱⰵ ⱋⰹⱄⰿⰵⱀⰵ → d бе щисмене → бесчислено множьство О → ø fИ; → c ø БЕꙀМѢРЬНЪ прил неизмерим 12 ἄϋλον → ab ⰱⰵⰸⱐⰿⱑⱃⱐⱀⱐ → c беꙁмѣрьнь и чисть → превеликъ e (↓), → БЕꙀМѢРЬНЪ пречтсъ П (↓); → d беꙁмѣрьны О → беꙁмѣрьны fИ 21 ἀνείκαστον → ab ⰱⰵⰸⱐⰿⱑⱃⱐⱀ → cd ø БЕЩИСЛЬНЪ прил неизброим 18 О бесчислено БИСЬРЪ м бисер 27 П бисеры БЛАГОВОНЬНЪ прил благовонен 14 c бл҃ говонно → бл҃ говонны П, → бл҃гоѹханїе e (↓) БЛАГОСЛОВИТИ св благословя с 0 О блг БЛАГООУХАНИѤ с благовоние 14 e бл҃ гоѹханїе С → ø К 14 О бл҃ гоѹханїе БЛАГЪ прил благ 60 ἀγαθά → ab ⰱⰾⰰⰳⱐⰹⱒⱐ → d благꙑихъ fИ → ø О; → c бл҃гы х eК → бл҃гих С, → бл҃гихъ П БО част же 72 γάρ → ab ⰱⱁ → d бо fИ → ø О; → c ø 66 ⰱⱁ b → cd бо ПОfИ , → e ø 72 П бо БОГАТЬСТВО с богатство 66 πλοῦτον → ab ⰱⱁⰳⰰⱅⱐⱄⱅⰲⱁ → d богатьство О → ø fИ; → c ø БОГЪ м Бог г 81 b ⰱⱁⰳⱛ → c бг҃ꙋ П, б ѹ eК → ø С; → d бо҃у fИ → ø О г 0 c б у eК → бг҃ ꙋ П БРАЧИНЬНЪ прил снежнобял, копринен 48 λευκότερα → ab ⰱⱃⰰⱍⰹⱀⱐⱀⱖ → d 7 ἦν → ab ⰱⱑ → c бѣ cПeСК; → d ø 12 ἦν → ab ⰱⱑⰰⱎⰵ → cd бѧше ПОfИ → бѣ eСК 14 περικεχυµένα → ab ⰱⱑⰰⱒ... ⱁⰱⱃⰰⱄⰾⰹ → d бѧахѹ... ѡбрасли fИ → ø О; → c ø 19 ἀκούεσθαι → ab ⱄⰾⱖⱎⰰⱀⱛ ⰱⱖⱅⰹ → d слышанꙋ быти; → c слышанѹ быти → быти ПeСКОfИ 33 ἤρχοντο ἐπειργόµενοι → a ⰱⱑⰰⱒ ⱄⱂⱑⱋⰵ → b ⰱⱑⰰⱒ ⰹⰴⱋⰵ→ cd бѧхꙋ идꙋште → бѧхꙋ П, → бѧхѹ eСКfИ, → бѣхꙋ О т 51 εἰσιν → ab ⱄⱅⱐ → c сꙋть П, → сѹ т eСК; → d сѹть fИ → сѹ О 53 οὐκ εἰµί → ab ⱀⱑⱄⰿⱐ → cd нѣсмь eСКОfИ → не... єсмь П 71 δέδωκάς → ab ⰴⰰⰾⱐ ⰵⱄⰹ → d далъ еси О → далъ... ѥси fИ; → c давъ (↓) 8 d бѣ ОfИ 15 f бѣ И 61 e еси СК 61 c сꙋща ПeС → сѹща К 64 b ⰵⱄⱅⱐ → cd есть ПeСК → ѥсть fИ → ес О с 65 О е т 75 О сѹ БЬІТИ св бъда 77 δέδωκεν → a ⰱⰴ ⰴⰰⰾⱐ → b ⰴⰰⰿⱐ (↓) 80 γέγονεν → ab ⰱⱖⱄⱅⱐ → cd бысть ПfИ → быс eКСО с 10 c бы eСК → бывъ П с 55 c бысть П → бы eСК 74 П бывшемꙋ ВЕЛИКЪ прил голям 21 πολλῆς → ab ⰲⰵⰾⰹⱌⱑ → cd велицѣ ПeСКfИ → велицѣи О 13 О велицї оскрилы (↓); → c ø БРАТЬꙖ ж.сб братия 66 ἀδελφούς → ab ⰱⱃⰰⱅⰹ → cd ø БЬІТИ нсв съм 1 ἦν → ab ⰱⱑ → cd бѣ ПeСКОfИ; ВЕЛЬМИ нар много 38 σφόδρα → ab ⰲⰵⰾⱐⰿⰹ → d вельми fИ → ø О; → c ø ВЕЛЬМОЖА м велможа 146 ВЪꙀДАТИ СѦ ВРЬХЪ м връх 16 П в версѣхъ 36 µέγαν → ab ⰲⰵⰾⱐⰿⱁⰶⱔ → d вельможѧ → вельможѣ fИ, → велможа О; → c вельможи eСК, → велможи П ВЪ пред+В в 6 εἰς → ab ⰲⱐ → d въ ОfИ; → c в П, → в ВЕЧЕРИѤ с здрач? 8 ὥρᾳ δείλης → a ⰴⱐⱀⱐ ⰳⱐⱀⰾⱐ (a' eСК ⱂⱃⱑⰽⰾⱁⱀⰹⰾⱐ) ⱄⱔ ⱀⰰ (a' ⰲⱐ) ⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ → b 8 ὥρᾳ δείλης → a' ⰲⱐ → b ⱁⱅ → d ⰴⱐⱀⱐ ⱂⱃⱑⰽⰾⱁⱀⰹⰾⱐ ⱄⱔ ⱀⰰ ⱁⱅⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ → d отъвечериѥ (↓); → c на (↓)24 ἀκολούθει дн҃ь прѣклонилъ сѧ бѣ на отъвечерие fИ → → ab ⱂⱁⰹⰴⰹ ⰲⱐ ⱄⰾⱑⰴⱐ → d поиди вь ѿвечерїе О; → c дн҃ь ѹже преклонил сѧ на слѣдъ → въ ОfИ; → c иди въ слѣдъ → вечеръ (↓) въ ПeС → в К 24 ὄπισθεν → ab ⰲⱐ ⱄⰾⱑⰴⱐ → d вь слѣдъ ВЕЧЕРЪ с вечер О → въ fИ; → c ø 81 c вечеръ eК → вечер ПС 72 ἀντί → ab ⰲⱐ... ⰿⱑⱄⱅⱁ → cd въ... мѣсто ВИДѢТИ нсв виждам → въ eСОfИ, → во ПК 10 ὁρᾷ → ab ⰲⰹⰴⱑ → d видѣ Оf → вїдѣ 72 ἐν → a ⰲⱐ; → b ø И; → c быс (↑) 0 c в ПeК → ø С 14 βλέπει → a ⰲⰹⰴⱑ → b ⰹ ⰲⰹⰴⱑ → d и 7 c в ПeС → ø К видѣ Оf → видѣхъ И; → овощье c (↓) 16 e в С → в К 21 βλέπειν → ab ⰲⰹⰴⱑⱅⰹ → cd ø 78 b ⰲⱐ → cd въ eСОfИ , → в П , → в 22 ἔβλεπεν → ab ⰲⰹⰴⱔⱋⱛ → d видѧштꙋ К → видѧштѫ fИ, → ꙁрѧщꙋ О (↓); → c 81 b ⰲⱐ → c во П → e ø ; → d ø видѧщꙋ Пe, → видѧщѹ С, → видѧщю К ВЪ пред+М в 37 ὁρᾷ → ab ⰲⰹⰴⱑ → cd видѣ ПeКОfИ 1 κατά → ab ⰲⱐ → d въ ОfИ; → c вь eК, →Сø → во П, → въ С 61 ἰδών → ab ⰲⰹⰴⱑ → d видѣ ОfИ; → c 10 ἐν → ab ⰲⱐ → cd въ ПeСfИ → во О ѡдѣ + видѣвъ ПeСК 11 ἐν → ab ⰲⱐ → d въ ОfИ; → c в П → 78 βλέπει → ab ⰲⰹⰴⱑ → cd видѣ при e (↓) eСКОfИ, → видѣвъ П 12 ἐν → ab ⰲⱐ → d въ fИ → ø О; → c в П 21 О видѣвъ → в eСК ВИДѢНИѤ с видение 21 µετά → ab ⰲⱐ → cd въ ПeСОfИ → в К 48 εἶδος → ab ⰲⰹⰴⱑⱀⰹⰵⰿⱐ → d 21 ἐν → ab ⰲⱐ → d въ ОfИ; → c ø видѣниемь fИ → видѣнїемь О; → c ø 16 Пe в 74 ὅπερ ἑώρακεν → ab ⰲⰹⰴⱑⱀⱐⱛ → d 74 П в видѣнию fИ → ø О; → c видѣнїю ПeСК ВИНОГРАДЪ м грозд 14 О виногради ВОЛЕ межд ето 50 ἄρα → ab ⰲⱁⰾⰵ → d воле fИ → ø О; → c ВЪꙀДАТИ св въздам 62 ποιήσω ὁµοίως → a ⰲⱐⰸⰴⰰⰿⱐ → b ø 62 ἐτοιµάσω → a ⰲⱐⰸⰴⰰⰿⱐ → b ø ВРЬХОУ пред+Р върху 16 ἐπάνω → ab ⰲⱃⱐⱒⱛ → d врьхꙋ → вьрхꙋ fИ → верхꙋ О; → c вьрхꙋ → в версѣхъ П (↓), → в e (↓) 147 ⰲⱐⰸⰴⰰⱄⱅⱐ... ⱄⱔ (↓) ВЪꙀДАТИ СѦ св въздавам се 62 b ⰲⱐⰸⰴⰰⱄⱅⱐ... ⱄⱔ → cd въꙁдасть... сѧ ОfИ → воꙁдаст... сѧ П, → приимеши e (↓) ВЪꙀИРАТИ ø ВЪꙀИРАТИ св гледам к 66 d всѧ О → ø fИ 79 f всѧкомъ И 18 ἀντέβλεπεν → a ⰲⱐⰸⰹⱃⰰ ⱋⰹ → b ø 48 О въѕирати ВЪꙀИТИ св възляза 55 ἀνέβη → ab ⰲⱐⰸⰹⰴⰵ → d въꙁиде fИ → ВѢИѤ с.сб клонки 15 κλάδη → a ⰲⱑⰹⰵ → b ⰲⱑⱅⰲⱐⰵ (↓) вꙁыде О; → c быс (↑) ВѢКЪ м век 81 b ⰲⱑⰽⱖ → c вѣки П → e ø; → d ø 81 b ⰲⱑⰽⱁⰿⱐ → c вѣкѡмъ П → e ø; → d ø ВЪꙀЬРѢТИ св погледна ꙁ 53 П во ꙁрѣти ВЪСПРИѨТИ св приема 72 ὑποστῇς → ab ⰲⱐⱄⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱎⰹ → d ВѢТВИѤ с.сб клонки 15 b ⰲⱑⱅⰲⱐⰵ → d вѣтвїе О → вѣтвїѥ fИ → c вѣтви ПeСК въсприимеши fИ → прїимеши О (↓); → c приимеши (↓) ВѢЧЬНЪ прил вечен 57 αἰώνιον → ab ⰲⱑⱍⱐⱀⱐⰹ → cd вѣчьныи ВЪСПРѦНѪТИ св дойда на себе си 74 ἔξυπνος ἐγένετο → a ⰲⱐⱄⱂⱃⱔⱀ → b eКОfИ → вѣчныи ПС ⰲⱐⱄⱂⱃⱔⱀⰲⱐ → c вьспрѧнꙋвъ e → вьспрѧнѹвъ К → въспрѧнꙋвъ С → воспрѧнꙋвъ П; → d въспрѧнꙋвъ О → въспрѧнѹвъ fИ 68 αἰώνιον → ab ⰲⱑⱍⱐⱀ → d вѣчньи → вѣчны О → ø fИ; → c вѣчнꙋю П → вѣчнѣи eС → вѣчнои К ГЛАГОЛАТИ нсв говоря 24 58 λέγει → ab ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ → cd гл҃ а ВЪСТАТИ св встана 75 ἀναστάς → ab ⰲⱐⱄⱅⰰⰲⱐ → c вставъ eСК → воставъ П; → d ø 79 ἀναστάς → ab ⰲⱐⱄⱅⰰⰲⱐ → cd въставъ eСО → вставъ К, → воставъ П, → ø fИ ВЪСТРЪГЪ м възторг 10 c въсторꙁѣ e → восторꙁѣ П → всторꙁѣ К → истѹпленїи С (↓) ПeСКОfИ 41 λέγει → ab ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ → d гл҃а fИ → повелѣ О (↓); → c рече (↓) 49 λέγοντες → ab ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⱋⰵ → d гл҃ѫ ще fИ → гл҃ще О; → c гл҃юще eС → гл҃ще К → глаголюще П 52 εἶπεν → ab ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰⰰⱎⰵ → d гл҃ ааше fИ → гл҃ше О; → c рече (↓) ВЪІКЛАДАТИ нсв излагам 56 ἔδειξαν → a'b' ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰⱎⱔ → d гл҃еть 47 О выкладати fИ → гл҃ть О; → c гл҃аша eСК → гл҃аше ВЬСЬ мест всички П 64 πᾶσιν → ab ⰲⱐⱄⱑⰿⱐ → b ⰾⰹ ⰵⱄⱅⱐ (↑↓) 59 λέγω → ab ⰳⰾⰰⰳⱁⰾ → d глаголю fИ → 79 ἅπαντα → a ⰲⱐⱄⰰ → b ⰲⱐⱄⰵ → cd все ø О; → c гл҃ю ПeСК eСО → ø ПКfИ 63 λέγει → ab ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ → d гл҃а ОfИ; → c 79 f вьсѣмъ И ѿвѣща (↓) 65 λέγει → ab ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰ → d гл҃а ОfИ; → c ВЬСꙖКЪ мест всеки рече (↓) 13 ὑψίκοµα λίαν → ab ⰲⱐⱄⰰⰽⱁ → d вьсѧци 75 ø γ → ab ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⱔ → d гл҃ ѧ ОfИ; → c ø → вьсѧции fИ, → велицї О (↑); → c всѧци 64 И гл҃ а eС → всѧцы П → всѧции К 69 c гл҃ю ПeСК 66 πᾶς → ab ⰲⱐⱄⰰⰽⱐ → cd всѧкъ ПeСfИ → 76 c гл҃а ПeСК всѧк О → всѧк К 72 πᾶς → ab ⰲⱐⱄⰰⰽⱐ → d вьсѧкъ ОfИ; → c 148 ГЛАСЪ м глас ДОМЪ 19 ἦχον → ab ⰳⰾⰰⱄⱛ → cd гласꙋ ПО, → 0 c даеть eК → даетъ П → ø С 57 c даѧи П → даꙗ eСК гласѹ И, → гл҃су eК → гл҃сѹ С ГОРА ж връх 14 ἄνωθεν → ab ⰳⱁⱃⱖ → d горыОfИ; → c ø ГОСПОДЬ м Господ 64 κύριε → a ⰳⱁⱄⱂⱁⰴⰹ → cd г҃ и eСКОf → ДВОРЪ м двор 26 αὐλήν → a ⰴⰲⱁⱃⱖ → b ⰴⰲⱐⱃⰹ (↓) 32 προαύλιον → a ⰴⰲⱁⱃⱖ → b ⰴⰲⱐⱃⰹ (↓) ДВОРЬЦЬ м преден двор 11 προαυλίῳ → ab ⰴⰲⱁⱃⱐⱌⰹ → d дворьци гсди П, → гл҃а И 50 О ги҃ с 65 С г ь с с 76 c г ь eСК → г дь П fИ → дворци О; → c домꙋ (↓) ГОСПОДЬ м господин с с 50 b ⰳⱁⱄⱂⱁⰴⰹ → d г҃и fИ → г и О; → c г и eС → г҃и К, → гдсине П ГРАДЪ м град 3 πόλεως → a ⰳⱃⰰⰴⱐ → cd градъ ПfИ → ДВЬРИ ж.мн врата? 26 b ⰴⰲⱐⱃⰹ → c двери ПeСК; → d ø 32 b ⰴⰲⱐⱃⰹ → d двьри fИ → двери О; → c двери ПeСК ДИВЛꙖТИ СѦ нсв чудя се 74 ἐξίστατο ἐν ἑαυτῷ → ab ⰴⰹⰲⰾⱑⰰⱎⰵ ⱄⱔ → d дивлѧаше сѧ fИ → ø О; → c дивлѧше сѧ ПeСК град eСКО ГРѦСТИ нсв вървя 3 διερχόµενος → a ⰳⱃⱔⰴⱖ → b ⰹⰴⱖ (↓) ДО пред+Р до 14 ἕως → ab ⰴⱁ → d до ОfИ; → c ø 15 ἐπί → ab ⰴⱁ → cd до ПeСКОfИ 19 55 ἕως → ab ⰴⱁ → cd до ПeСКОfИ Д числ 4 31 d д҃·ри ОfИ 31 e д҃ СК 32 d д҃ ОfИ ДОБРОВОНЬНЪ мест благовонен 14 εὐωδίας → ab ⰴⱁⰱⱃⱁⰲⱁⱀⱐⱀⱖ → d добровоньныими → добрыими О (↓); → c бл҃говонно (↑) ДА част да 64 ἄρα → ab ⰴⰰ → d да ОfИ; → c ø ДОБРООБРАꙀЬНЪ мест красив на вид ДАЖЕ част дори? 55 О дажь до 38 καλὀς τὀ εἶδος → ab ⰴⱁⰱⱃⱁⱁⰱⱃⰰⰸⱐⱀⱐ → d доброобраꙁьнъ fИ → добръ ѡбраꙁом О (↑↓); → c ø ДАТИ св дам 5 δέδωκεν → ab ⰴⰰⱄⱅⱐ → cd дасть eСКОfИ → даде П 62 δός → a ⰴⰰⰼⱐ; → b ø 71 δέδωκας → ab ⰴⰰⰾⱐ ⰵⱄⰹ → d далъ еси ДОБРЪ прил красив 15 διαφέρων → ab ⰴⱁⰱⱃⱑⰵ → d добрѣе О ОfИ; → c давъ ПeСК 77 δέδωκεν → a ⰱⰴ ⰴⰰⰾⱐ → b ⰴⰰⰿⱐ → d дамь fИ → дамъ О; → c дамъ ПeСК ДАꙖТИ нсв давам 72 παρέχων → ab ⰴⰰⱔ → d даѧ → даа О → даꙗи fИ; → c ø 0 b ⰴⰰⱔⰹ → c даѧи П → даꙗи eС → даꙗ К ; → d даꙗи fИ → даа О → добрѣѥ fИ; → c ø 14 О добрыими 38 О добръ ДОЛЪ м низ 14 κάτω → ab ⰴⱁⰾⱛ → d долꙋ О → долѹ fИ; → c ø ДОМЪ м дом м 6 οἶκον → ⰴⱁⰿⱐ ab → d домъ fИ → до О; → пꙋть c (↓) 149 ДОМЪ 66 οἰκίας → ⰴⱁⰿⱐ ab → d домъ О → ø fИ; →cø 11 c домꙋ ПeС → домѹ К ДОСТОИНЪ прил достоен 53 ἄξιος → ab ⰴⱁⱄⱅⱁⰹⱀⱐ → cd достоинъ eСКОfИ → недостоинъ П (↓) ДРОУГЪ прил друг 77 ἕτερον → ab ⰴⱃⱛⰳ → cd дрꙋгꙋю ПО, 14 16 τε → ab ⰶⰵ → d же ОfИ; → c ø 20 δε → ab ⰶⰵ → cd же ПeСКОfИ 22 οὖν → ab ⰶⰵ → cd же ПeСКfИ → ø О 24 δε → ab ⰶⰵ → d же ОfИ; → c ø ж 32 οὖν → ab ⰶⰵ → cd же ПeСКfИ → О 35 ø γ → ab ⰶⰵ → d же fИ → ø О; → c ø 52 69 δε → ab ⰶⰵ → cd же ПeСКОfИ ж 54 οὖν → ab ⰶⰵ → cd же eСКfИ → О, → иП → дрꙋгѹю eС, → другѹю К, → дрѹгѹю 56 οὖν → ab ⰶⰵ → d же fИ → ж О; → c ø fИ 78 τοιοῦτον → ab ⱅⱐ ⰶⰵ → cd тъ же 78 τῇ αὐτῇ νυκτί → a ⰴⱃⱛⰷⱑⰹ ⱀⱁⱋⰹ → b eСКfИ → тъи же К → тои же С → тоиі же ⰲⱐ ⰴⱃⱛⰳ ⱀⱁⱋⱐ → cd въ дрꙋгꙋю нощь П→øО ж → дрꙋгꙋю ПО, → дрꙋгѹю eС, → 21 d же → О → ø fИ дрѹгѹю КfИ ж 21 О ДРОУГЪ ДРОУГА мест един другиго 81 d же fИ → ø О 15 ἕτερον τῷ ἑτέρῳ → ab ⰴⱃⱛⰳⱐ ⰴⱛⰳⰰ → 28 С же d дрѹгъ дрѹга fИ → дрѹга дрѹгы О; ЖЕНА ж жена →cø 66 γυναῖκα → ab ⰶⰵⱀ → d женꙋ О → ø 18 τοῦτο δὲ πρὀς ἐκεῖνο → a ⰴⱃⱛⰳⰰ fИ; → c ø ⰴⱃⱛⰷⱑ; → b ø 18 ἄλλο δὲ τὀ ἄλλο → ab ⰴⱃⱛⰳⰰ ⰽⱐ ⰴⱃⱛⰷⱑ ЖИВОТЪ м живот → d дрѹга къ дрꙋꙂѣ → дрѹга къ дрꙋꙁѣ 57 ζωήν → ab ⰶⰹⰲⱁⱅⱐ → cd животъ fИ → дрѹг къ дрꙋѕѣ О; → c ø ПeСКОfИ т 68 d животъ → живо О → ø fИ ДРЬЖАТИ нсв държа м 40 c держащимъ eСК → держащы П ЖИꙀНЬ ж живот ДОУГА ж дъга? 21 d дꙋга ОfИ 68 ζωήν → ab ⰶⰹⰸⱀⱐ → c жиꙁнь П → ДЬНЬ м ден 8 ὥρᾳ δείλης → a ⰴⱐⱀⱐⰳⱐⱀⰾⱐ ⱄⱔ ⰲⱐ ЖИТИ нсв живея 1 ζῶν → ab ⰶⰹⰲⱖ → cd живы eКО → жиꙁни eСК; → d животъ (↑) живыи С, → живꙑи И ⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ a → a'b ⰴⱐⱀⱐ ⱂⱃⱑⰽⰾⱁⱀⰹⰾⱐ ⱄⱔ ⱀⰰ ⱁⱅⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ → d дн҃ь прѣклонилъ сѧ бѣ ЖИТИѤ с начин на живота на отъвечерие → дн҃ь ОfИ; → c дн҃ь ѹже 79 f житиѥ И преклонил сѧ на вечеръ → дн҃ь ПeСК 72 ἡµέρᾳ → a ⰴⱐⱀⱐ; → b ø ЖЬДАТИ нсв чакам 7 П дн҃ ь 36 ἐκδεχόµενοι → ab ⰶⱐⰴⰰⰰⱒ → d жьдаахꙋ → жьдаахѹ fИ, → ж дахꙋ О; → ДѢТИ с.мн деца c ждахꙋ П → ждахѹ eСК 66 τέκνα → ab ⰴⱑⱅⰹ → d чада О (↓); → c ЖѦТВА ж жега ø 7 θέρος → ab ⰶⱔⱅⰲⰰ → c в жатвѹ eСК, ЖЕ част же в дн҃ь жатвы П; → d ø 1 δε → a ⰶⰵ; → b ø ꙂѢЛО нар много 7 δε → ab ⰶⰵ → c же ПeСК; → d ø 150  27 σφόδρα σφόδρα → ab ⰷⱑⰾⱁ → cd ꙃѣло → ѕѣло О, → ѕѣлѡ П, → ꙁѣло eСКfИ 38 πάνυ → ab ⰷⱑⰾⱁ → d ꙃѣло → ѕѣло О → ꙁѣло fИ; → c ø 23 f ꙁѣло И 79 f ꙁѣло И ꙀА пред+В за 43 διά → a'b' ⰸⰰ → d ꙁанеже (↓); → c сѧ (↓) 57 ὑπέρ → a'b' ⰸⰰ → d ꙁа ОfИ; → c ø 60 ὑπέρ → ab ⰸⰰ → cd ꙁа ПeСКОfИ 43 fИ ꙁа ꙀАНЕЖЕ съюз затова, че ж 44 d ꙁанеже → ꙁане О, → ꙁане fИ ꙀЬРѢТИ нсв гледам 28 ἐν ὅσῳ οὖν ἔβλεπεν → ab ⰸⱐⱃⱔⱋⱛ → d ꙁьрѧштꙋ → ꙁрѧщꙋ О, → ꙁьрѧштю fИ; → c ꙁрѧщꙋ Пe → ꙁрѧщю К → ꙁрѧщѹ С 53 θεάσασθαι → ab ⰸⱐⱃⱑⱅⰹ → d ꙁьрѣти fИ → ꙁрѣти О; → c ꙁрѣти eСК → воꙁꙁрѣти П 22 О ꙁрѧщꙋ И съюз и част и 4 13 27 35 38 42 482 54 72 80 καί → ab ⰹ → ꙀАПОВѢДАТИ нсв заповядам 69 παραγγέλλω → ab ⰸⰰⱂⱁⰲⱑⰴⰰ → d d и ОfИ; → c ø ꙁаповѣдаю ОfИ; → c гл҃ю (↑) 5 8 ø γ → ab ⰹ → cd и ПeСКОfИ 6 9 13 27 41 47 49 54 57 62 74 77 78 79 καί ꙀАОУТРА нар сутринта т 79 πρωΐ → ab ⰸⰰⱛⱅⱃⰰ → d ꙁау ра О → ø → ab ⰹ → cd и ПeСКОfИ fИ; → c ѹтрѣ (↓) ꙀАѤМЪ м заем 0 c ꙁаемь eК → ꙁаемъ П → ø С ꙀЕМЛꙖ ж земя 15 γῆς → ab ⰸⰵⰿⰾⱔ → cd ꙁемлѧ eСКfИ → ꙁемли ПО 19 γῆς → ab ⰸⰵⰿⰾⱔ → cd ꙁемлѧ eСКОfИ → ꙁемли П 79 fИ ꙁемлѧ ꙀЕМЬНЪ прил земен х 66 ἐπιγείων → ab ⰸⰵⰿⱐⱀⱐⰹⱒⱐ → d ꙁемны О → ø fИ; → c ø ꙀЛАТЪ прил златен 26 χρυσῶν → a ⰸⰾⰰⱅⰰⰵⰳⱁ → b ø 31 χρυσένδετα → a ⰸⰾⰰⱅⱖ → b ø 46 χρυσόν → ab ⰸⰾⰰⱅⱐⰹⱒⱐ → cd ꙁлатыхъ eКfИ → ꙁлаты х ПСО 54 χρύσους → ab ⰸⰾⰰⱅⱖⱔ → cd ꙁлатыѧ ПО → ꙁлатыꙗ eСКfИ ꙀЛАТО с злато 25 χρυσώροφα → ab ⰸⰾⰰⱅⱁⰿⱐ ⱂⱁⰽⱃⱐⰲⰵⱀⱛ → c ꙁлатомь покровенꙋ → ꙁлатомь ПeК → ꙁлатомъ С; → d ꙁлатъмь покръвенꙋ f → ꙁолотъмь И, → ꙁлатым О 33 χρυσωρόφοις → a ⰸⰾⰰⱅⱁⰿⱐ ⱂⱁⰽⱃⱐⰲⰵⱀⱛⰵⰿⱛ → b ø 55 О съ ꙁлатомъ 12 καί → ab ⰹ → cd и ОfИ; → ø Пe 14 καὶ ἰδού → a ⰹ ⱄⰵ → b ⱔⰶⰵ (↓) 14 ø γ → ab ⰹ → d и ОfИ; → c ø 15 24 καί → ab ⰹ → cd и ПeСКfИ → ø О 18 212 καί → ab ⰹ; → cd ø 25 28 34 55 καί → ab ⰹ → cd и ПeСКОfИ 26 καί → ab ⰹ → c и ПeСК; → d ø 29 καί → ab ⰹ → cd и ПeКОfИ → ø С 33 ὅτε οὖν → ab ⰹ ⰵⰳⰴⰰ ab → d и егда fИ → егдаж О; → c ø 37 καί → ab ⰹ → cd и ПeКОfИ → ø С 38 καὶ ἰδού → ab ⰹ ⱄⰵ → cd и се ПeСКОfИ 45 εὐθέως δε → ab ⰹ ⱅⱛ ⰰⰱⱐⰵ → d и тѹ абие ОfИ; → c и ПeСК 48 καί → ab ⰹ → cd и ПeСfИ → ø КО 54 καί → ab ⰹ → cd и ПОf → ø eИ 612 καί → ab ⰹ → d и ОfИ; → c ø 62 κἀγώ → a ⰹ ⰰⰸⱐ → b ⰹ → cd и ПeСКОfИ 62 κἀγώ → a ⰹ ⰰⰸⱐ; → b ø 63 καί → ab ⰹ → cd и eСКОfИ → П ø 66 ἢ → ab ⰹ; → d и ОfИ; → c ø 68 καί → ab ⰹ → cd и ПeСКО → ø f 73 καί → ab ⰹ → cd и ПeСК → ø О 151 И их КО 75 καί → ab ⰹ → cd и ПeСКИ; → ø О 0 cd и ПeОfИ → ø СК 4 5 13 19 27 33 49 53 54 55 56 63 П и 11 16 36 40 c и ПeСК 12 14 21 72 d и ОfИ 142 17 31 36 40 58 72 О и 14 b ⰹ → d и ОfИ 14 С и 17 75 c и eСК → ø П 30 И и 65 80 b ⰹ → cd и ПeСКОfИ 665 80 d и О → ø f 67 f и И 81 b ⰹ → c иП → ø e; → d ø 81 b ⰹ → cd и П → ø e 56 αὐτῷ → ab ⰵⰿⱛ → d емꙋ О → ѥмꙋ fИ; → c емѹ eСК → ємꙋ П 58 πρὀς αὐτόν → ab ⰵⰿⱛ → c емꙋ → ємꙋ П, → емѹ eСК; → d емꙋ О → ѥмѹ fИ 63 αὐτῷ → ab ⰵⰿⱛ → d емꙋ О → ѥмѹ fИ; →cø 65 αὐτῷ → ab ⰵⰿⱛ → d емꙋ О → емѹ fИ; → c емѹ eС → ø ПК 71 αὐτῷ → ab ⰵⰿⱛ → c емѹ eСК → ємꙋ П; → d емꙋ О → ѥмѹ fИ 5 П негѡ 5 П єгѡ 12 d въ немь fИ → тамо О 19 c ихъ ПeСК 34 c емꙋ eС → ємꙋ П, → емѹ К 42 И ꙗ х 48 О на ни х 53 c ихъ ПeС → и К 54 c ему eК, → ємꙋ П, → емѹ С 64 И ѥмѹ 79 f ѥго И И Ѥ Ꙗ мест той 5 αὐτῷ → ab ⰵⰿⱛ → cd емꙋ О → ємꙋ П, → емѹ eСК, → ѥмѹ fИ 16 αὐτῶν → a ⰵⰳⱁ a → b ⰹⱒⱐ → cd ихъ О, → їхъ fИ, → нихъ eК → них С, → тѣхъ П (↓) 22 ø γ → ab ⰵⰿⱛ → cd емꙋ fИ → ємꙋ П, → емѹ eСК, → семѹ О (↓) 23 αὐτόν → ab ⱀⰵⰿⱛ → cd немꙋ ПО, → немѹ eСКfИ 24 αὐτῷ → ab ⰵⰿⱛ → d емꙋ О → ѥмѹ fИ; → c емѹ eС → ємꙋ П → ø К 24 αὐτοῦ → ab ⰵⰳⱁ → d его О → ѥго fИ; → cø 33 αὐτὀν → ab ⱀⰵⰿⱛ → cd немꙋ ПО → немѹ eСКfИ 35 ø γ → ab ⱔ → d ѧ → ѣ fИ → ø О; → c ø 36 αὐτούς → ab ⱀⰹⰿⱐ → cd нимъ ПfИ, → ним О, → ним e → ним С, → мнѣ К 41 αὐτοῖς → ab ⰹⰿⱐ → cd имъ ПОfИ → ø e 43 αὐτῷ → ab ⰵⰿⱛ → cd емꙋ eСО → ємꙋ П → емѹ К, → ѥмѹ fИ 49 αὐτά → a ⱔ → c ꙗ eСК → и П; → d ø 49 αὐτόν → ab ⱀⰹⰿⱐ → cd нимь eКfИ → ним С → ø П, → мною О 54 αὐτῶν → ab ⰹⰿⱐ → d имъ ОfИ; → c ø 55 αὐτῶν → ab ⰹⱒⱐ → cd ихъ ПeСfИ → ИЖЕ ѤЖЕ ꙖЖЕ мест който 12 ᾧ → ab ⱀⰵⰿⱐⰶⰵ → c немже eС → немже ПК; → d немь (↑) 21 τὀ ἀκούειν → ab ⰵⰶⰵ ⱄⰾⱖⱎⰰⱅⰹ → cd ø (↓ ѥже) 44 ὅν → ab ⰶⰵ → c понеже (↓); → d ꙁанеже (↑) 56 ὅτε οὗν → ab ⰵⰶⰵ → d еже О → ѥже fИ; →cø 62 ὁµοίως → a ⱑⰶⰵ ⰲⰹⰴⱑ; → b ø 64 τοῖς → ab ⰹⰶⰵ → cd иже ПeСКfИ → юже О 66 ὅστις → ab ⰹⰶⰵ → cd ø 3 П иже 14 d ꙗже fИ → ø О 20 О еже ж 21 О ихь 61 О юже 61 c еюже ПeСК 79 f ꙗже И 152 ИꙀ пред+Р из КАꙀАТИ ИСКЛАДАТИ нсв излагам 47 d искладати fИ → выкладати О (↑) 29 ἐκ → ab ⰹⱄ → d ис ОfИ; → c ѿ (↓) 29 К ис 39 d ис ОfИ ИꙀДРѦДЬ нар извънредно ИСКОУСЬНЪ прил изкусен н 80 С искѹсе ИꙀИТИ св изляза ИСПОУЩАТИ нсв изпускам 21 О испꙋщающе 1 ἄκρως → a ⰹⰸⱃⱔⰴⱐ; → b ø 29 ἐξέρχονται → ab ⰹⰸⰹⰴⱁⱎⱔ → d ИСТОЧЬНИКЪ м извор 21 d источьници → источници ОfИ иꙁидошѧ fИ → иꙁыдоша О; → c иꙁидоша eС → иꙁыдоша ПК 39 c иꙁиде eСК → иꙁыде П ИꙀЪЛАГАТИ нсв излагам 47 ἐκβάλλειν → ab ⰹⰸⱐⰾⰰⰳⰰⱅⰹ → c ИСТѪПЛЕНИѤ с изстъпление 10 С истѹпленїи иꙁлагати ПeСК → d искладати (↓) ИТИ нсв отивам 6 ἀνεχώρησεν → ab ⰹⰴⰵ → cd иде ПОfИ ИꙀЪЛѢСТИ св изляза 24 ἡκολούθει → ab ⰹⰴⰵ → d иде ОfИ; → c fИ → пришед О (↓); → c иꙁиде (↑) 62 πορέυου → ab ⰹⰴⰹ → cd иди → ѿиде e (↓) 39 ἐξελθών → ab ⰹⰸⱐⰾⱑⰸⱐ → d иꙁлѣꙁъ ø ПeСКОfИ и 3 b ⰹⰴⱖ → cd иды eКО → иды С , → идꙑи fИ , → иже идѧше П 33 b ⰹⰴⱋⰵ → d идꙋште → идꙋще О → идѹште fИ; → c идꙋще ПeС → идѹще К 24 О иди 24 c иди ПeСК ИЛИ съюз или 66 d или ОfИ 66 d или О → ø fИ 72 b ⰹⰾⰹ → d или Оf → и И (↑); → c ø ИМѢНИѤ с имущество 79 b' ⰹⰿⱑⱀⱐⰵ → ce имѣние К → d имѣнїе ПО → именїе С ИМѢТИ нсв имам 14 ἔχοντα → ab ⰹⰿⱑⱔ → c имꙋще eС → ІѤРОУСАЛИМЬ прил йерусалимски 1 Ἱεροσολύµων → a' ⰻⰵⰾ҃ⰿⱐ → b имѹще К → имꙋщи П; → d ø ⰻⰵⱃⱛⱄⰰⰾⰹⰿⱑ (↓) 18 ἔχοντα → ab ⰹⰿⱋⱔ → c имꙋщѧ → ІѤРОУСАЛИМЪ м.соб Йерусалим 72 b ⰻⰵⱃⱛⱄⰰⰾⰹⰿⱑ → d іерѹсалимѣ → иѥрѹсалимѣ fИ → іерслмѣ О; → c іерслмѣ eС → ієрслимѣ П → ерслмѣ К имѹщѧ e, → имꙋще П → имѹщю К, → имѹщи С; → d имѹште fИ → имѹще О 72 d имꙋще ИМѦ с име 2 ὄνοµα δὲ αὐτῷ → ab ⰹⰿⰵⱀⱐⰿⱐ → d КАЖЕНИКЪ м евнух 23 εὐνοῦχος → ab ⰽⰰⰶⰵⱀⰹⰽⱐ → c каженикъ м именьмь fИ → имене О; → c именемъ П → именем eС → именем К ИНЪ прил друг 14 ἄλλα → ab ⰹⱀⱖ ab → d ины ОfИ; → c ø 14 ἄλλα → ab ⰹⱀⱁ → cd ø 26 ἄλλην → ab ⰹⱀⱖ → c ины ПeСК; → d ø 54 П иныѧ П → кажникъ eС → кажник К; → d каженикь красьнъ О → ѹношѧ красьнъ ꙁѣло fИ КАꙀАТИ нсв показвам 54 ὑποδεικνυόντων → ab ⰽⰰⰶⱋⰵⰿⱐ → d 153 кажꙋщемь О → кажющемъ fИ; → c каꙁахѹ eСК → покаꙁаша П (↓) КАКО красен О; → c красенъ ПeК → красен С КАКО нар как 0 И како 48 ὡραῖα → ab ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱖ → d красьны fИ → красни О; → c ø 23 d красьнъ fИ → красенъ О КОВЪЧЕГЪ м ковчег 31 b ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰳⱖ → c ковчегы ПeСК; → ларѧ d (↓) 35 40 С ковчегы КРИЛАТЪ прил крилат 30 ἐπτερωµένοι → a ⰽⱃⰹⰾⰰⱅⰹ → b 29 → cd крилати ПeСКfИ → крылати О КОВЪЧЕЖЬЦЬ м ковчеже 31 καµψάκια → a ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱔ → b ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰳⱖ (↑) 32 καµψάκιον → a ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱐ → b ⰾⰰⱃⱐⱌⰹ (↓) 35 40 καµψίκια → a ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱔ → b ⰾⰰⱃⱐⱌⱔ (↓) 41 καµψίους → a ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱔ → b ⰾⰰⱃⱐⱌⱔ (↓) 46 καµψίκιον → a ⰽⱁⰲⱐⱍⰵⰶⱐⱌⱐ → b ⰾⰰⱃⱐⱌⰵⰲⱐ (↓) КОЛИКО мест колко 21 И колико КЪ пред+Д към 18 ø γ → ab ⰽⱐ → d къ ОfИ; → c ø 23 33 πρὀς → ab ⰽⱐ → d къ fИ → к О; → c к П, → к eСК 25 ἐπί → ab ⰽⱐ → cd къ eОfИ → ко С, → к ПК 33 πλησίον → ab ⰽⱐ → d къ ОfИ; → c ø 36 πρὀς → ab ⰽⱐ → cd къ ПfИ, → к e → ко К, → к СО 40 ἔγγιστα → ab ⰽⱐ → cd къ eСОfИ → ко ПК 8 П к, къ С КЪІИЖЬДО мест всеки 32 ἕν → a ⱀⰰ ⰽⱐⰹⰶⱐⰴⱁ → b ⱁ ⰽⱁⰵⰿⱐⰶⱐⰴⱁ КОЛѢБАТИ СѦ нсв колебая се 20 ἐκυµαίνοντο → ab ⰽⱁⰾⱑⰱⰰⰰⱎⰵ ⱄⱔ → c → d о коемьжьдо → коѥмьжьдо fИ → коемьждо О; → c ø колѣбаше сѧ eСК → колебахꙋ сѧ П; → d колѣбаахꙋ сѧ → колѣбаахѹ сѧ fИ → колѣбахꙋ сѧ О КѴРИꙖКЪ м.соб Кирияк 1 Κυριακός → a' ⰽⱓⱃⰻⱑⰽⱐ → b ø КОНЬЦЬ м край 21 f коньцемъ И КѴРЪ м господин 50 κύρι → a ⰽⱓⱃⱐ → b ⰳⱁⱄⱂⱁⰴⰹ (↑) КРАСОТА ж красота 21 О красотою 21 О красотꙋ ЛАРЬ м ковчег 31 35 d ларѧ О → ларѣ fИ 32 d лари ОfИ 40 41 d ларѧ → ларѣ fИ → лари О в 46 d ларевъ fИ → ларе О КРАСЪ м? или КРАСА ж? красота 21 d въ красꙋ fИ → красотꙋ О КРАСЬНЪ прил красив 14 ὡραῖον → ab ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱖ → d красьныими fИ → красными О; → c ø 17 µελίρρυτα → a'b' ⰽⱃⰰⱄⱐⱀ → d' красьнѫ → красни О → ø fИ; → c краснѹ eСК → прекрасныѧ П 27 περίβλεπτα → ab ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱖ → cd красьны fИ → красни О, → многоцѣнными бисеры ѹтворены П, → ø e 38 ὡραῖος → ab ⰽⱃⰰⱄⱐⱀⱐ → d красьнъ fИ → 154 ЛАРЬЦЬ м ковчеже 32 b ⰾⰰⱃⱐⱌⰹ → d лари (↑); → c ø 35 41 b ⰾⰰⱃⱐⱌⱔ → c ларци eК → ларцы П, → ковчегы С; → d ларѧ (↑) 40 b ⰾⰰⱃⱐⱌⱔ → d ларѧ (↑); → c ø 46 b ⰾⰰⱃⱐⱌⰵⰲⱐ → c ларцевъ eСК → ларцѡвъ П; → d ларевъ (↑) ЛЕЩИ св легна МЬꙀДА миновахѹ К 9 И легъ МИРЪ ж мир, свят 1 βίον → a ⰿⰹⱃⱑ → b ⰻⰵⱃⱛⱄⰰⰾⰹⰿⱑ (↑) 80 κόσµῳ → ab ⰿⰹⱃⰰ → cd мира ПeСКО ЛИ част ли 51 ø γ → ab ⰾⰹ → cd ли ПeСКОfИ 668 ἢ → ab ⰾⰹ → cd ø 72 ἢ → a ⰾⰹ → b ⰹⰾⰹ (↑) 64 b ли → cd ли ПeСКОfИ МЛЪЧАНИѤ с мълчание 18 σιωπήν → ab ⰿⰾⱐⱍⰰⱀⰹⱑ → d млъчаниꙗ fИ → млъчанїа О; → c молчаниꙗ eК → молчанїа С, → молчанїѧ П ЛОЖЕ с креват 75 κλίνης → ab ⰾⱁⰶⱔ → c ложа ПeСК; → dø МОИ мест мой 64 µου → ab ⰿⱁⰹ → cd мои ПeСКОf → ЛѢПОТА ж красота 54 П лѣпотами ѥмѹ И 76 П мои МАЛО нар малко 9 µικρόν → ab ⰿⰰⰾⱁ → cd мало eСКОfИ МОЩИ нсв мога 21 О не могꙋ 48 О не мощи → малѡ П МАТИ ж майка 66 µητέρα → ab ⰿⰰⱅⰵⱃⱐ; → d мт҃р ь О → ø МЪНИХЪ м монах х 80 С мни fИ; → c ø МИЛОСТИВЪ прил милостив 1 ἐλεήµων → a ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⰹⰲⱐ → b ø 0 b ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⰹⰲⱑⰵⰿⱐ → d МЪНОГООБРАꙀЬНЪ прил многообразен 16 παµποίκιλα → ab ⰿⱐⱀⱁⰳⱁⱁⰱⱃⰰⰸⱐⱀⱖ → милостивѣмь fИ → млстивом О ; → c млстивѣмъ → млт҃ивѣмъ П → ø e 79 f милостивъ И 79 f млс҃тивоѥ И d многообраꙁьны fИ → многоѡбраꙁны О; → c многообраꙁны eК → c многоѡбраꙁны С, → многоѡбраꙁни П МЪНОГОЦѢНЬНЪ м скъпоценен 27 П многоцѣнными 54 П многоцѣнныѧ МИЛОСТЪІНИ ж милостиня 64 ἔλεος → ab ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⱖⱀ → cd милостыню ПfИ → мл стню eСКО 70 ἐλεηµοσύνην → ab ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⱖⱀⰹ → cd милостыни efИ → милостины С → мл стни КО → млстню П 72 εὐποιΐαν → ab ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⱖⱀ → d милостыню → млст҃ы ню fИ → млстню О; →cø с 0 c милостыню П → мл тыню e → млстиню С → млстню К с 66 c милостыню П → мл тню eСК МИНОВАТИ нсв минувам 32 ἐδιέβαινον → ab ⰿⰹⱀⱁⰲⰰⰰⱒ → cd миноваахꙋ → миноваахѹ fИ, → миноваахѹ eС, → миновахꙋ ПО, → МЪНОГЪ прил много 13 πολυποίκιλα → ab ⰿⱐⱀⱁⰷⰹ ⱃⰰⰸⰾⰹⱍⱐⱀⰹ → d мъноꙃи раꙁличьни → мъноꙁи fИ → мноѕи О; → c раꙁлични (↓) 14 πλεῖστα → ab ⰿⱐⱀⱁⰳⱁ → cd ø 14 С много 76 e много МЪНОЖЬСТВО с множество 18 О множьство МЬꙀДА ж награда 72 µισθοῦ → ab ⰿⱐⰸⰴⱖ → d мьꙁды ОfИ → c мꙁды П → мꙁды eСК 155 МЬꙀДА 72 µισθὀν → ab ⰿⱐⰸⰴ → d мьꙁдꙋ О → d наслѣдитъ П → причѧстит сѧ e (↓) мьꙁдѹ fИ; → c ø НАСЛѢДОВАТИ св? наследя 66 ПfИ наслѣдꙋетъ МѢСТО с място 72 ἀντί → ab ⰲⱐ... ⰿⱑⱄⱅⱁ → cd въ... мѣсто eКОfИ → во... мѣстѡ П → въ С МѪЖЬ м мъж 29 ἄνθρωποι → ab ⰿⰶⰹ → c мꙋжи П → НАЧѦТИ св почна 47 ἤρξαντο → ab ⱀⰰⱍⱔⱎⱔ → d начѧшѧ fИ → начаша О; → c начаша ПeСК НАШЬ мест наш 81 b ⱀⰰⱎⰵⰿⱛ → c нашемꙋ Пe → наш К → ø С; → d нашемѹ fИ → ø О мѹжи eК → c мѹжїе С; → d мѹжи ОfИ 38 ἀνήρ → ab ⰿⰶⱐ → c мꙋжь eК → мѹжь С, → мꙋжъ П; → d мѹжь fИ → мѹж О НА пред+В на 8 ὥρᾳ δείλης → a ⱀⰰ (ⰲⱐ) ⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ → b ⱀⰰ ⱁⱅⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ → d на отъвечерие fИ → на ѿвечерїе О; → c на вечеръ → на eК → къ П, → к П 32 κατά → a ⱀⰰ → b ø 53 οὐδὲ κἂν → ab ⱀⰹ ⱀⰰ → cd ни на eСКfИ → ни... на О, → и на П 48 О на 79 И на НЕ част не 18 µηδόλως ἔχοντα → ab ⱀⰵ ⰹⰿⱋⱔ → c не имѹщѧ e → не имѹщю К, → не имѹщи С, → не имꙋще П; → d не имѹште fИ → не имѹще О 70 µὴ µεταµεληθῇς → ab ⱀⰵ ⱃⰰⱄⰽⰰⰹ ⱄⱔ → cd не раскаи сѧ ПeСКОfИ 21 О не могꙋ 48 О не мощи 51 К не ѹгодны НЕБО с небо 19 οὐρανοῦ → ab ⱀⰵⰱⰵⱄⰵ → d нб҃е се fИ → НА пред+М на 79 И на нб҃се О; → c нб҃се ПeК → нбси С НЕДОСТОИНЪ прил недостоен 53 П недостоинъ НАГЪ прил гол 4 γυµνόν → ab ⱀⰰⰳⰰ → d нага ОfИ; → c ø 44 πένητα → ab ⱀⰰⰳⰰ → d нагааго fИ → нагаго О; → c ø 61 γυµνόν → ab ⱀⰰⰳⰰ → cd нага ПeСКОfИ НЕИꙀДРЕЧЕНЬНЪ прил неизразим 21 µεγάλῃ → ab ⱀⰵⰹⰸⱃⰵⱍⰵⱀⱐⱀⱑ → cd ø НИ съюз ни 53 οὐδὲ κἂν → ab ⱀⰹ ⱀⰰ → cd ни на НАКРЪМИТИ св? нахраня 66 d накръмить fИ → напитаеть О eСКfИ → ни... на О, → и на П 71 ø γ → ab ⱀⰹ → cd ни ПeСКОfИ НАКРЪМЛꙖТИ нсв нахранвам 66 d накърьмлѧꙗ fИ → напитаеть О НИКОЛИЖЕ нар никак 70 ποτέ → ab ⱀⰹⰽⱁⰾⰹⰶⰵ → d николиже fИ → николиж О; → c ø НАПИТАТИ нсв нахранвам 662 О напитаеть НИФОНЪТЪ м.соб Нифонт 0 d нифонта → ø ОfИ НАСЛѢДИТИ св наследя 57 κληρονοµεῖν → ab ⱀⰰⱄⰾⱑⰴⰹⱅⱐ → cd наслѣдить eСКО → наслѣдꙋетъ ПfИ (↓) 68 κληρονοµήσει → ab ⱀⰰⱄⰾⱑⰴⰹⱅⱐ → d наслѣдить → наслѣдит О; → c НИЩЬ прил беден 4 πένητα → ab ⱀⰹⱋⰰ → cd нища ПeСКОfИ м 64 πενήτων → ab ⱀⰹⱋⰹⰹⰿⱐ → c нищи 156 ОДѢꙖНИѤ 70 ἐπί → ab ⱁ → d о fИ → ѡ О; c → ѡ eСК → нищымъ П; → ѹбогыимъ d (↓) ПeСК 0 b ⱁ → cd о ПeСКfИ → ѡ О 0dо→ѡО 32 b ⱁ → d о fИ → ѡ О; → c ø 71 πένητα → ab ⱀⰹⱋⰰ → c нищемꙋ П → нищаго eСК; → d нищꙋ О → нищю fИ 79 πένησιν → ab ⱀⰹⱋⰹⰹⰿⱐ → c нищьимъ → нищымъ П → нищимъ eСК; → d ништиимъ → ø Оf 0 cd нищемꙋ eК → нищемѹ fИ , → нищим О , → нищы м П → ø С 44 c нищаго ПeСК 57 c нищемꙋ ПeС → нищемѹ К 77 c нищемꙋ П → нищемѹ eСК ОБЛАЧАТИ нсв обличам 66 d облачаѧ → облачаꙗи fИ, → ѡблачаѧ О ОБЛАЧИТИ св? облека т 66 d облачить fИ → ѡблачи О ОБЛѢЩИ св облека 61 ἐνέδυσάς → ab ⱁⰱⰾⰵⱍⰵ → d облече → НОСИТИ нсв нося 31 φέροντες → ab ⱀⱁⱄⱔⱋⰵ → d носѧште fИ ѡблѣче fИ, → ѡблече О; → c ø → носѧще О; → c носѧще ПeК → носѧща С 40 φερόντων → ab ⱀⱁⱄⱔⱋⰹⰹⰿⱐ → d носѧштиимъ fИ → носѧщимъ О; → c держащимъ (↑) ОБРАꙀЪ м образ м 38 О ѡбраꙁо ОБРАСТИ св обрасна 14 περικεχυµένα → ab ⰱⱑⰰⱒ... ⱁⰱⱃⰰⱄⰾⰹ НОЩЬ ж нощ 78 νυκτί → a ⱀⱁⱋⰹ → b ⱀⱁⱋⱐ → cd нощь → d бѧахѹ... ѡбрасли ОfИ; → c ø ПeСКОf → ночь И НЪІНѢ нар сега 81 b ⱀⱖⱀⱑ → d нынѧ fИ → ø О; → c нн҃ѣ П→øe ОБРѢСТИ СѦ св намеря се 11 εὑρέθη → ab ⱁⰱⱃⱑⱅⰵ ⱄⱔ → cd ѡбрѣте сѧ ПeСКОfИ ОВОЩИѤ с.сб плодове? 14 c овощье e → ѡвощье К, → овощїе С НѢКОГДА нар някога 3 c нѣкогда eС → ø ПК ОГРАДА ж ограда? 14 b' ⱁⰳⱃⰰⰴⱖ → d' ограды fИ → виногради О; → c ø НѢКЪТО мест някой 1 τις → ab ⱀⱑⰽⱐⱅⱁ → c нѣкто ПeСК; → d нѣкьи (↓) 23 τις → ab ⱀⱑⰽⱐⱅⱁ → d нѣкъто f → ОДЕЖДА ж облекло 5 ἱµάτιον → ab ⱁⰴⰵⰼ → d одеждꙋ f, → нѣкоторы! О, → нѣкыи И; → c нѣкто П → ѡдеждꙋ О → одежю И; → c одѣанїе (↓) нѣкьи e (↓) ОДРЬЖАТИ нсв обзема 36 τινα → a ⱀⱑⰽⱁⰳⱁ → b ⱀⱑⰽⱁⰵⰳⱁ (↓) 63 ø γ → ab ⱁⰴⱃⱐⰶⰹⰿⱐ → d одрьжимь → 11 c нѣкомь → нѣкомъ П одьрьжимь fИ, → ø О; → c ѡдрьжимь e НѢКЪІИ мест някой → ѡдержимь П, → ѡдрьжимъ e → 1 d нѣкьи → нѣкы О, → нѣкꙑи fИ ѡдержимъ К, → ѡдржимъ С 11 e нѣкоемь К → нѣкоемъ С ОДѢТИ св облека 23 f нѣкыи И 61 c ѡдѣ П → еси ѡдѣлъ eСК 23 e нѣкьи → нѣкы К, → нѣкїи С 36 b ⱀⱑⰽⱁⰵⰳⱁ → cd нѣкоего ПeСКО → ОДѢꙖНИѤ с облекло нѣкоѥго fИ 5 c одѣанїе e → одѣанїе К, → ѡдѣанїе ПС О пред +М за 157 ОКО отъвечериѥ fИ, → ѿвечерїе О; → c вечеръ (↑) ОКО с око 51 ὀφθαλµοῖς → ab ⱁⱍⰹⰿⰰ → cd очима ОТВРѢЩИ СѦ св отрека се 80 ἀποταξάµενος → ab ⱁⱅⰲⱃⱐⰳⱐ ⱄⱔ → cd eКfИ → ѡчима СО, → ѻчима П ОНЪ мест онзи 21 ἐκείνων → ab ⱁⱀⱖ; → cd ø 24 ἐκείνος δέ → ab ⱁⱀⱐ ⰶⰵ → d онъ же fИ ѿврьже сѧ eО → ѿвръже сѧ С, → ѿверже сѧ ПК, → ø fИ ОТВѢЩАТИ нсв отговарям 63 c ѿвѣща ПeСК → ѡн же О; → c ø 40 ἐκείνα → a ⱁⱀⱖ; → b ø 42 ἐκείνῳ → ab ⱁⱀⱁⰿⱛ → d ономꙋ → ономѹ ОТИТИ св отида fИ, → ѡномꙋ О; → c ø 6 e ѿиде СК 52 ἐκεῖνος δέ → ab ⱁⱀⱐ ⰶⰵ → d онъ же fИ ОТЪКРЪІТИ св открия → ѡн же О; → c он же → ѻн же П, → он 41 ἀνοίξατε → ab ⱁⱅⱐⰽⱃⱖⰹⱅⰵ → d же eК, → ѡн же С отъкрыите fИ → ѿкрыти О; → c ø 33 b ⱁⱀⱁⰿⱛ → d ономꙋ → ѡномꙋ О, → 45 ἤνοιξαν → ab ⱁⱅⱐⰽⱃⱖⱎⱔ → d отъкрышѧ ономѹ fИ ; → c ø х fИ → ѿкрыша О; → c ѿкрыша ПeСК 46 d онѣхъ И, → ѡнѣ О ОНЬСИЦА мест онзи 44 τὀν δεῖνα → ab ⱁⱀⱐⱄⰹⱌⱛ → d оньсицꙋ → ОТЬЦЬ м баща 66 πατέρα → ab ⱁⱅⱐⱌⰰ → d ѡц҃а О → ø ѡнсицꙋ О, → оньсицю fИ; → c ø fИ; → c ø ОСКРИЛЪ м кенар? пола? ПАКЪІ нар пак 66 d пакы О → ø fИ оскрилы → ѡскрыли О, → иныѧ многоцѣнныѧ раꙁличными лѣпотами П, → риꙁы fИ (↑), → ø e 48 d оскрилы → оскрилꙑ fИ , → ѡскрыли О ПЕЧАЛЬНЪ прил печален 4 d печальна → печѧльна fИ, → печална О 54 ὑλοχρύσους → ab ⱁⱄⰽⱃⰹⰾⱖ → cd ПЛОДЪ м плод 14 καρπόν → ab ⱂⰾⱁⰴⱖ → d плоды ОfИ; ОСТАВИТИ св оставя 66 ἀφῆκεν → ab ⱁⱄⱅⰰⰲⰹⱅⱐ 3 → d → c овощье (↑) 14 καρπόν → ab ⱂⰾⱁⰴⱖ → cd ø 21 О полди ѡставит О → ø fИ; → c ø ОТ пред+Р от ПО пред+Д по 32 τέσσαρες τέσσαρες → a ⱂⱁ ⱍⰵⱅⱖⱐⰿⱐ 14 ἀπό → ab ⱁⱅⱐ → d отъ fИ → ѿ О; → c ø →bø 19 ἀπό → ab ⱁⱅⱐ → d отъ fИ → ѿ О; → c ѿ ПeСК 39 ø γ → ab ⱁⱅⱐ → c ѿ ПeСК; d ис (↑) 46 ø γ → ab ⱁⱅⱐ → d отъ fИ → ѿ О; → c ѿ ПeСК 75 ø γ → ab ⱁⱅⱐ → c ѿ ПeСК; → d ø 29 73 c ѿ ПeС → ис К ОТВЕЧЕРИѤ с здрач? 81 b ⱁⱅⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ → d отъвечерие → ПОВЕЛѢВАТИ нсв повелявам 58 ἐπιτάσσων → ab ⱂⱁⰲⰵⰾⱑⰲⰰⱔⰹ → c повелѣваѧи П → повелѣваꙗ eСК; → d ø 41 О повелѣ ПОГОУБИТИ св погубя 72 ἀπόλλυσιν → ab ⱂⱁⰳⱛⰱⰹⱅⱐ → d погꙋбить О → погѹбить fИ; → c ø ПОИТИ св ида 158 ПРИѨТИ 24 ἀκολούθει → ab ⱂⱁⰹⰴⰹ ⰲⱐ ⱄⰾⱑⰴⱐ → d поиди въ слѣдъ fИ → иди О (↑); → c иди въ слѣдъ (↑) ПОКАꙀАТИ св покажа 42 δείξατε → ab ⱂⱁⰽⰰⰶⱑⱅⰵ → d покажѣте 72 τῆς κρίσεως → a ⱂⱁⱄⰾⱑⰴⱐⱀⰹⰹ; → b ø ПОСТАВИТИ св сложа 35 θέντες χαµαί → ab ⱂⱁⱄⱅⰰⰲⰾⱐⱎⰵ → d поставльше fИ → поставиша О; → c поставиша ПeСК fИ → покажите О; → c покажите ПeСК ПРИ пред+М при 11 e при СК 56 ἔδειξαν → ab ⱂⱁⰽⰰⰸⰰⱎⱔ + a'b' ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰰⱎⱔ → d покаꙁашѧ... еже гл҃еть fИ → покаꙁаша О; → c гл҃аша (↑) 54 П покаꙁаша ПРИБЛИЖИТИ СѦ св приближа се 33 ἤγγισαν → a ⱂⱃⰹⰱⰾⰹⰶⰹⱎⱔ ⱄⱔ → b ⱂⱃⰹⰹⰴⱁⱎⱔ (↓) ПОКРЪІТИ св покрия ПРИИТИ св дойда 25 χρυσώροφα → ab ⰸⰾⰰⱅⱁⰿⱐ ⱂⱁⰽⱃⱐⰲⰵⱀⱛ → d ꙁлатъмь покръвенꙋ → покръвенѹ fИ, 23 ἔρχεται → ab ⱂⱃⰹⰹⰴⰵ → d прїиде О, → → покровенꙋ О; → c ꙁлатомь покровенꙋ → приде fИ; → c прїиде eС, → приїде П, → покровенꙋ eП → покровеннꙋ С, → приде К покровенѹ К 25 ἔρχονται → ab ⱂⱃⰹⰹⰴⱁⱄⱅⰵ → d 33 χρυσωρόφοις → a ⰸⰾⰰⱅⱁⰿⱐ приидосте → придосте fИ, → прїидоста О; ⱂⱁⰽⱃⱐⰲⰵⱀⱛⰵⰿⱛ → b ⱁⱀⱁⰿⱛ (↑) → c прїидоста ПeС → придоста К 36 παραγενέσθαι → ab ⱂⱃⰹⰹⱅⰹ → d ПОЛАТЪІ ж.мн палат, дворец приити → прїити О, → прити fИ; → c 27 παλάτια → ab ⱂⱁⰾⰰⱅⱖ → cd полаты прїити ПeС → прити К ПeСКОfИ 40 ἦλθεν → ab ⱂⱃⰹⰹⰴⰵ → cd прииде eКfИ 29 παλατίων → ab ⱂⱁⰾⰰⱅⱐ → cd полатъ → прїиде ПСО ПeСКfИ → полат О 33 b ⱂⱃⰹⰴⱁⱎⱔ → d приидоша fИ → 39 παλατίων → ab ⱂⱁⰾⰰⱅⱐ → c полатъ прїидоша О; → c ø т ПeСК; → d пола Оf → полатѣхъ И ПРИКЛАНꙖТИ СѦ нсв приклоня се 18 συνεσείετο → ab ⱂⱃⰹⰽⰾⰰⱀⱑⱋⰹ ⱄⱔ → d ПОМИЛОВАТИ св помилвам 44 ἐδωρήσατο → ab ⱂⱁⰿⰹⰾⱁⰲⰰ → cd прикланѧюшти сѧ fИ → прекланѧюще сѧ О (↓); → c ø 15 С прикланѧхѹ сѧ помилова ПeСКО fИ ПОМЪІШЛꙖТИ нсв помисля 76 ø γ → ab ⱂⱁⰿⱖⱎⰾⱑⰰⱎⰵ → d ПРИСНО нар винаги 81 b ⱂⱃⰹⱄⱀⱁ → c приснѡ П, → e ø; → d ø помышлѧаше fИ → помышлѧше О; → c ø ПОНЕ нар поне 53 О поне ПРИЧѦСТИТИ СѦ св стана причастен 68 e причѧстит сѧ К → причастит сѧ С ПОНЕЖЕ съюз защото 44 c понеже ПeС → ø К ПОНОСИТИ св укоря 72 ὀνειδίζων → ab ⱂⱁⱀⱁⱄⰹⰲⱐ → d поносивъ ОfИ; → c ø 71 d поноси ОfИ 71 П поноси ПРИѨТИ св приема 57 λήψεσθαι → ab ⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱅⱐ → d прииметь fИ → прїиметь О; → c прїиметь ПeС → приметь К 67 λήψεται → ab ⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱅⱐ → cd прииметь eКfИ → прїиметь ПС, → прїимет О ПОСЛѢДЬНЬ прил последен 159 ПРѨТ ПРѢКРАСЬНЪ прил прекрасен 17 П прекрасныѧ 72 ἕξει → a ⱂⱃⰹⰹⰿⰵⱅⱐ; → b ø 0 b ⱂⱃⰹⰿⰵⱅⱐ → c прииметъ → приїметъ П, → приимет eС → ø К ; → d приимет → приїмет О , → прииме fИ д 39 О прише 62 e приимеши К → прїимеши С 72 О прїимеши 72 c прїимеши ПeСК → о ПРѢСЛАВЬНЪ прил преславен 27 П преславны ПРѢЧИСТЪ прил пречист с 12 П пречт ъ ПРѢЧОУДЬНЪ прил пречуден 11 θαυµαστῷ → ab ⱂⱃⱑⱍⱛⰴⱐⱀⱑ → d ПРОСИТИ нсв прося прѣчюдьнѣ fИ → пречюднѣ м О;→ c чюднѣ (↓) 32 θαυµαστὀν → ab ⱂⱃⱑⱍⱛⰴⱐⱀⱖⱔ → d прѣчюдьныѧ → пречюдныѧ О, → прѣчюдьныꙗ fИ; → c чюдныѧ (↓) 77 δεοµένοις → ab ⱂⱃⱁⱄⱔⱋⰹⰹⰿⱐ → d просѧщиимъ → просѧщим О, → нищиимъ fИ; → c ø ПРОСТИРАТИ нсв простирам 49 ἥπλουν → ab ⱂⱃⱁⱄⱅⰹⱃⰰⰰⱒ → d ПЪТИЦА ж птица 16 ὄρνεα → ab ⱂⱐⱅⰹⱌⱔ → d пътицѧ fИ → простирахꙋ ОfИ; → c простирахѹ П → простирахѹ т eС → простирахѹть К ПРОТИВѪ пред+Д насрещя 34 κατέναντι → ab ⱂⱃⱁⱅⰹⰲ → cd противꙋ ПeСО → противѹ КfИ ПЬСТРЪ прил шарен 54 ποικίλους → ab ⱂⱐⱄⱅⱃⱖⱔ → d пьстрыѧ ПРѢВЕЛИКЪ прил преголям 12 e превеликъ СК ПРѢДЪ пред+Т пред 49 καὶ ἐνώπιον → ab ⱂⱃⱑⰴⱐ → d прѣдъ fИ → пред О; → c предъ → пред eСК, → ø П д 51 ø γ → ab ⱂⱃⱑⰴⱐ → d прѣдъ fИ → пре О; → c пред ПeСК ПРѢКЛАНꙖТИ СѦ нсв прекланям се 15 c прѣклкланѧше сѧ → прѣклкланѧхѹ сѧ e → преклкланѧхѹ сѧ К, → приклкланѧхѹ сѧ С (↑), → преклонѧюща сѧ П 18 О преклкланѧюще сѧ птица О; → c птицѧ e → птица С, → птицы П, → птици К 21 πετεινῶν → ab ⱂⱐⱅⰹⱌⱔ; → cd ø → пестрыѧ О, → пьстрыꙗ fИ; → c пестрыѧ П → пестрыꙗ eСК ПѢСНЬ ж песен 17 κελαδοῦντα → ab ⱂⱑⱄⱀⱐ ⱂⱁⱋⱔ → d пѣснь поюштѧ fИ → пѣсни О; → c пѣснь поѫще → пѣ с eСК → пѣсни П ПѢТИ нсв пея 17 κελαδοῦντα → ab ⱂⱑⱄⱀⱐ ⱂⱁⱋⱔ → d поюштѧ fИ → поюще О; → c поѫще e → поюще К, → поꙗще С, → поѧхꙋ П 18 ἐκελάδουν → ab ⱂⱁⱋⱔ → d поюще О → ø fИ; → c ø ПРѢКЛОНИТИ СѦ св склоня се 8 ὥρᾳ δείλης → a ⰴⱐⱀⱐⰳⱐⱀⰾⱐ ⱄⱔ ⰲⱐ ПѪТЬ м път т 6 c пꙋть Пe → путь К → пꙋ С ⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ → a'b ⰴⱐⱀⱐ ⱂⱃⱑⰽⰾⱁⱀⰹⰾⱐ ⱄⱔ ⱀⰰ Р числ 100 ⱁⱅⰲⰵⱍⰵⱃⱐⰵ → d дн҃ь прѣклонилъ сѧ бѣ на 0 57 62 f р҃·рицею И отъвечерие fИ → преклон сѧ О; → c дн҃ь ѹже преклонил сѧ на вечеръ → преклонил РАДОСТЬ ж радост сѧ eС → преклонил сѧ ПК 21 ἡδονῇ → ab ⱃⰰⰴⱁⱄⱅⰹ; → cd ø 15 κεχαλασµένα → ab ⱂⱃⱑⰽⰾⱁⱀⱐ ⱄⱔ → d 63 µετά... χαρᾶς → ab ⱃⰰⰴⱁⱄⱅⰹ → d прѣклонило сѧ О → прѣклонило сѧ бѣ fИ; радостью fИ → радостїю О; → c → c прѣкланѧше сѧ (↑) 160 СВѢТЬЛЪ сады и винограды О (↑); → c ø 13 c сади eСК → сады П 13 d садове → о f 20 e сади К → садъ С радостїю ПeСК РАꙀДАТИ св раздам д 79 διέδωκεν → ab ⱃⰰⰸⰴⰰ → d раꙁ а О → ø fИ; → c раꙁдаꙗ (↓) РАꙀДАꙖТИ нсв раздавам 79 c раꙁдаꙗ eСК → раꙁдаѧ П СВИТА ж дреха 43 χιτῶνα → ab ⱄⰲⰹⱅ → d свиты О, → свїтъ fИ; → c свитъ eК → свит С, → РАꙀЛИЧЬНЪ прил различен свита П 13 πολυποίκιλα → ab ⰿⱐⱀⱁⰷⰹ ⱃⰰⰸⰾⰹⱍⱐⱀⰹ 48 ἱµάτια → ab ⱄⰲⰹⱅⱖ → cd свиты → d мъноꙃи раꙁличьни fИ → раꙁлїчнїи О; ПeСКОfИ → c раꙁлични → раꙁличны П, → раꙁлично 53 ἱµατίων → ab ⱄⰲⰹⱅⱐ → d свитъ fИ → eСК свит О; → c ø 48 ποικίλα → ab ⱃⰰⰸⰾⰹⱍⱐⱀⱖ → d 54 χιτῶνας → ab ⱄⰲⰹⱅⱖ → cd свиты О → раꙁличьны fИ → раꙁличны О; → c ø риꙁы fИ (↑), → иныѧ П (↑), → ø e 54 П раꙁличными 57 χιτῶνος → ab ⱄⰲⰹⱅ → d свитꙋ О → свитѹ fИ; → c ø РАꙀНОЛИЧЬНЪ прил различен? 60 χιτῶνος → ab ⱄⰲⰹⱅ → cd свитꙋ ПО 21 О раꙁноличнїи → свитѹ eСКfИ РАꙀОУМѢТИ св разбера 77 ἱµάτιον → ab ⱄⰲⰹⱅ → cd свитꙋ ПО → 33 ὑπενόησεν → ab ⱃⰰⰸⱛⰿⱑ → d раꙁꙋмѣ свитѹ eСКfИ О, → раꙁѹмѣ fИ; → c раꙁꙋмѣ П → 43 f свитѹ И раꙁѹмѣ eСК РАСКАꙖТИ СѦ св разкая се 70 µὴ µεταµεληθῇς → ab ⱀⰵ ⱃⰰⱄⰽⰰⰹ ⱄⱔ → cd не раскаи сѧ ПeКОfИ → не раскаи с С 72 µετανοῶν → ab ⱃⰰⱄⰽⰰⱑⰲⱐ ⱄⱔ → d раскаавъ сѧ О → раскавъ сѧ fИ; → c ø РЕЩИ нсв и св говоря, казвам 41 65 75 c рече П → реœ eСК 52 c рече ПeС → реœ К 66 d рече О РИꙀА ж риза? 54 f риꙁы И СВОИ мест свой 5 αὐτοῦ → ab ⱄⰲⱁ ab → d свою ОfИ; → c свое ПeСК 6 αὐτοῦ → ab ⱄⰲⱁⰹ ab → cd свои ПeСКОfИ 35 αὐτῶν → ab ⱄⰲⱁⰹⱒⱐ → d своихъ fИ → ø О; → c ø 79 αὐτοῦ → a ⱄⰲⱁⱑ → b ⱄⰲⱁⰵ → cd свое ПeСКО → ø fИ 51 К своима СВЬТѢТИ СѦ нсв светя се 30 λάµποντες → ab ⱄⰲⱐⱅⱔⱋⰵ ⱄⱔ → d свьтѧште сѧ fИ → свѣтѧще сѧ О; → c свьтѧще сѧ eСК → свѣтѧще сѧ П САДОВИѤ с.сб насаждения 13 φυτά → ab ⱄⰰⰴⱁⰲⱐⰵ → d садове ОfИ; → c сади (↓) 14 φυτά → ab ⱄⰰⰴⱁⰲⱐⰵ → cd ø 20 φυτά → ab ⱄⰰⰴⱁⰲⱐⰵ → cd садовїе ПО → садове fИ, → сади e (↓) САДЪ м насаждение СВѢТЪ м светлина 12 φῶς → ab ⱄⰲⱑⱅⱐ → cd свѣтъ ПfИ, → свѣт eСО → свет К СВѢТЬЛЪ прил светел 54 λαµπρούς → ab ⱄⰲⱑⱅⱐⰾⱖⱔ → d свѣтьлыѧ → свѣтьлыꙗ fИ, → свѣтлыѧ О; → c ø 14 φυτά → ab ⱄⰰⰴⱖ → b ⱄⰰⰴⱖ + b' ⱁⰳⱃⰰⰴⱖ (↑) → d сады + d' ограды (↑) → 161 СЕ СЕ част ето cd въ славѣ ПeСОfИ → в славѣ К 14 καὶ ἰδού → a ⰹ ⱄⰵ → ⱔⰶⰵ b (↑) 29 38 ἰδού → ab ⱄⰵ → cd се ПeСКОfИ 60 ἰδού → ab ⱄⰵ → d се ОfИ; → c селико (↓) СЕБЕ личн себе 5 ab ⱄⱔ → cd сѧ eСКОfИ → с негѡ П (↑) 8 11 15 20 30 ab ⱄⱔ → cd сѧ ПeСКОfИ 18 61 ab ⱄⱔ → d сѧ ОfИ; → c ø 33 a ⱄⱔ → b ø с 70 ab ⱄⱔ → cd сѧ ПeКОfИ → С 72 ab ⱄⰹ → d си ОfИ; → c ø 72 ab ⱄⱔ → cd сѧ ПОfИ, → ø e 74 ab ⱄⱔ → cd сѧ ПeСКfИ → ø О 74 ab ⱄⱔ → cd сѧ fИ → себѣ П, → ø eО 80 ab ⱄⱔ → cd сѧ ПeСКО → ø fИ 62 b ⱄⱔ → cd сѧ ПОfИ, → ø e 43 c сѧ ПeСК 68 e сѧ СК 74 П себѣ СЕЛИКО мест толкова 60 c селико ПeСК СЕЛО с нива 66 ἀγρούς → ab ⱄⰵⰾⰰ → d села О → ø fИ; →cø СЕСТРА ж сестра 66 ἀδελφάς → ab ⱄⰵⱄⱅⱃⱖ; → cd ø 66 δόξαν → ab ⱄⰾⰰⰲ; → cd ø 81 b ⱄⰾⰰⰲⰰ → cd слава ПfИ → ø eО СЛАВЬНЪ прил славен 27 δεδοξασµένα → ab ⱄⰾⰰⰲⱐⱀⱖ → d славьны fИ → славны О; → c славны eК → славныи С, → преславны П (↑) СЛАДОСТЬ ж сладост 21 γλυκύτητα → ⱄⰾⰰⰴⱁⱄⱅⱐ ab; → cd ø СЛАДЪКЪ прил сладък 17 µελίρρυτα → ab ⱄⰾⰰⰴⱐⰽ + a'b' ⰽⱃⰰⱄⱐⱀ → d сладъкѹ + d' красьнѫ → сладъкѹ fИ → красни и сладци О; → c краснѹ (↑) СЛОВО с слово 0 c слово ПeСК СЛОУЖИТИ нсв служа 32 ὑπουργοῦντες → ab ⱄⰾⱛⰶⱔⱋⰵ → d слꙋжѧште fИ → слꙋжахꙋ О; → c ø СЛЪНЬЦЕ с слънце 30 ἥλιος → ab ⱄⰾⱐⱀⱐⱌⰵ → d слн҃ ьце fИ → слн҃це О; → c слн҃це ПeСК → солнце С СЛЪІШАТИ нсв чувам 19 ἀκούεσθαι → ab ⱄⰾⱖⱎⰰⱀⱛ ⰱⱖⱅⰹ → d слышанꙋ быти О → слышѧнѹ fИ; → c слышанѹ быти Пe → слꙑшанѹ быти К, → слышꙗнѹ быти С СИЦЬ мест такъв 21 καὶ τὀ ἀκούειν → ab ⰵⰶⰵ ⱄⰾⱖⱎⰰⱅⰹ; → 22 О сице cd ø СКВАЖЬНꙖ ж дупка 63 ἀκούσας → ab ⱄⰾⱖⱎⰰⰲⱐ → d слышавъ 26 ὀπῶν → ab ⱄⰽⰲⰰⰶⱐⱀⱑⰿⰹ → c скважнею О → слышѧвъ fИ; → c ø ПeСК; → d ø 73 ἀκούσας → ab ⱄⰾⱖⱎⰰⰲⱐ → cd слышавъ ПeСКО → слышѧвъ fИ СКВОꙂѢ пред+В по, чрез 79 f слышѧти И 3 διά → ab ⱄⰽⰲⱁⰷⱑ → d сквоꙃѣ → сквоѕѣ О, → сквоꙁѣ fИ; → c сквоꙁѣ ПeСК СЛѢДЪ м следа 24 ἀκολούθει → ab ⱂⱁⰹⰴⰹ ⰲⱐ ⱄⰾⱑⰴⱐ → d СКРЪБѢТИ нсв скърбя поиди вь слѣдъ fИ → слѣд О; → c иди вь 4 τρυχόµενον → ab ⱄⰽⱂⱐⰱⱔⱋⰰ → c слѣдъ Пe → слѣдъ ПeК → слѣ д С скорбѧща ПeСК; → d печальна (↑) 24 ὄπισθεν → ab ⰲⱐ ⱄⰾⱑⰴⱐ → d въ слѣдъ СЛАВА ж слава fИ → слѣд О; → c ø 21 µετ' ὑπερηφανείας → ab ⰲⱐ ⱄⰾⰰⰲⱑ → 162 СЪВЛѢЩ 25 c столпью eК → столпїю С, → столпꙋ П СОꙀОМЕНЪ м.соб Созомен (↓) 2 Σωζόµενος → ab ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ → d соꙁоменъ fИ → соꙁомонъ О; → c соꙁомонъ eСК → соꙁомѡнъ П 28 Σωζόµενος → ab ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱛ → d соꙁоменꙋ → соꙁоменѹ fИ, → соꙁомонꙋ О; → c соꙁомонꙋ → соꙁомѡнꙋ П, → соꙁомонѹ eСК 34 Σωζοµένου → ab ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱛ → d соꙁоменꙋ → соꙁоменѹ fИ, → соꙁомонꙋ О; →cø 37 Σωζόµενος → ab ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ → d соꙁоменъ fИ → соꙁомонъ О; → c соꙁомонъ eК → соꙁомѡнъ П → ø С 50 Σωζόµενε → ab ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⰵ → d соꙁомене→ соꙁомени fИ, → соꙁомоне О; → c соꙁомоне eСК → соꙁомѡне П 59 Σωζόµενε → ab ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⰵ → d сѡꙁомене fИ → ø О; → c соꙁомоне eСК → соꙁомѡне П 63 Σωζόµενος → ab ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ → d соꙁоменъ fИ → ø О; → c соꙁомонъ eСК → соꙁомѡнъ П 73 Σωζόµενος → ab ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ → d соꙁоменъ fИ → съꙁомонъ О; → c соꙁомонъ eСК → соꙁомѡнъ П 0 b ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱑ → d соꙁоменѣ fИ → соꙁомонѣ О ; → c соꙁомонѣ ПeСК 24 e соꙁомоне СК 33 b ⱄⱁⰸⱁⰿⰵⱀⱐ → d соꙁоменъ fИ → соꙁомонъ О; → c соꙁомонъ eСК → соꙁомѡнъ П СТЛЪПЪ м стълб 25 П столпꙋ СТОБОРИИ м колонада, стобор 25 στάβαρα → ab ⱄⱅⱁⰱⱁⱃⱐⱛ → d стоборию fИ → стоборїю О; → c столпью (↑) 26 σταβάρων → a ⱄⱅⱁⰱⱁⱃⱐⰰ; → b ø 33 σταβάροις → ab ⱄⱅⱁⰱⱁⱃⱐⱛ → d стоборию fИ → стомборїю О; → c ø СТОꙖТИ нсв стоя 21 ø γ → ab ⱄⱅⱁⱔ → c стоꙗ eК → ø ПС; → d стоꙗште fИ → стоꙗщи О 25 d стоꙗщи ОfИ СТРАХЪ м страх 63 µετὰ φόβου → ab ⱄⱅⱃⰰⱒⱁⰿⱐ → d страхъмь fИ → страхомъ О; → c страхомь eК → страхомъ П, → страхѡм С СТРАШЬНЪ прил страшен 66 П страшномꙋ СТѢНЬ ж сянка 53 σκιὰν → ab ⱄⱅⱑⱀⱐ → cd стѣнь ПeКОfИ → стѣн С СЪ пред+Р от 35 ἀπό → ab ⱄⱐ → d съ fИ → ø О; → c ø 5 П с СПѢТИ нсв успявам 33 ἤρχοντο ἐπειργόµενοι → a ⰱⱑⰰⱒ СЪ пред+Т с 48 63 О съ 63 П со СЪВЛАЧАТИ нсв събличам 66 d съвлачаѧ → съвлачаа О, → съвлачѧꙗ fИ ⱄⱂⱑⱋⰵ → b ⰱⱑⰰⱒ ⰹⰴⱋⰵ (↑) СРАЧИЦА ж риза (долна?) 48 χιτῶνας → ab ⱄⱃⰰⱍⰹⱌⱔ → cd срачицѧ e СЪВЛАЧИТИ св? съблека 66 d съвлачить ОfИ → срачица С, → срачици К, → срачицы П; d срачицѧ → срачицѣ fИ → ø О СТАТИ св стана 34 ἔστησαν → ab ⱄⱅⰰⱎⱔ → d сташѧ fИ → сташа О; → c ставше ПeСК СТЛЪПИѤ с.сб стълбове? 163 СЪВЛѢЩИ св съблека 5 П совлекъ СЪВЛѢЩИ СѦ сѣдѧхꙋ О → сѣдѧхѹ fИ; → c сѣдѧхѹ eСК → ø П 18 καθήµενα → ab ⱄⱑⰴⱑⰰⱒ → d сѣдѧхꙋ О → ø fИ; → c ø СЪВЛѢЩИ СѦ св съблека се 5 ἐκδυσάµενος → ab ⱄⱐⰲⰾⱐⰽⱐ ⱄⱔ → d съвлькъ сѧ → съвлекъ сѧ О, → съвлъкъ сѧ fИ; → c совлекъ сѧ → совлек сѧ eК → совлек сѧ С, → совлекъ с негѡ П СѪГѪБЪ прил двоен 72 διπλήν → ab ⱄⰳⰱ → c сꙋгꙋбꙋ П → СЪКАꙀАТИ св кажа 21 О скаꙁа сѹгѹбѹ eК → ø С; → d сѹгꙋбꙋ О → сѹгѹбѹ fИ СЪНЪ м сън 10 ὁράσει → ab ⱄⱐⱀⱑ → d сънѣ fИ → снѣ СѪДЪ м съд 72 κρίµα → a ⱄⰴⱐ → b ø О; → c въсторꙁѣ (↑) 78 ὅραµα → ab ⱄⱐⱀⱐ → d сънъ fИ → сонъ ТАКО нар така 64 οὕτως → ab ⱅⰰⰽⱁ → cd тако ПeСКfИ О; → c сонъ ПeСК 73 c сна ПeСК → то О (↓) 65 О тако 76 b ⱅⰰⰽⱁ → cd тако eСКОfИ → такѡ П СЪНѦТИ св снема 35 ἀποβιβάσαντες → ab ⱄⱐⱀⱐⰿⱐⱎⰵ ⰶⰵ → d съньмъше fИ → ø О; → c ø ТАКОЖДЕ нар също така 62 ὁµοίως → ab ⱅⰰⰽⱁⰼⰵ → d такожде fИ СЪТВОРИТИ св направя 62 О сътвори → також де О; → c такоже ПeСК ж 62 С тако СЪТОРИЦЕѬ нар стократно 57 62 ἑκατονταπλασίονα → ab ⱄⱐⱅⱁⱃⰹⱌⰵ ТАМО нар там 28 τὰ ἐκεῖ → ab ⱅⰰⰿⱁ → cd тамо → cd сторицею ПeСКО → р҃·рицею fИ eСКОfИ → тамѡ П 67 ἑκατονταπλασίονα → ab ⱄⱐⱅⱁⱃⰹⱌⰵ → 66 О тамо cd сторицею ПeКО → сторїцею С → ø fИ 0 b ⱄⱐⱅⱁⱃⰹⱌⰵ → c съторицею e → ТВОИ мест твой совторицею С , → сторицею П , → ø П ; → 51 σου → ab ⱅⰲⱁⰹⰿⰰ → cd твоима ПeСО d сторицею О → р҃·рицею fИ → своима К (↑) → ø fИ СЬ мест този 22 ταῦτα → ab ⱄⰹ ⰶⰵ → cd си же eКfИ, → сїѧ же С, → се же П, → сице О (↑) 53 τούτων → ab ⱄⰹⱒⱐ → d сихъ fИ → си О; → c ихъ (↑) 63 τοῦτο → ab ⱄⰵ → d се ОfИ; → c ø 69 τοῦτο → ab ⱄⰵ ⰶⰵ → cd се же ПeСКОfИ 73 ταῦτα → ab ⱄⰵ → cd се ПeСКОfИ 22 О семꙋ 42 c семꙋ ПeС → семѹ К 51 П сїѧ 76 b ⱄⰹ → d си fИ → сїа О; → c ø СѢДѢТИ нсв седя 16 ἐκαθέζοντο → ab ⱄⱑⰴⱑⰰⱒ → d х ТВОРИТИ нсв правя 21 ἐνεποίουν → ab ⱅⰲⱁⱃⱑⰰⱒⱛ; → cd ø 62 ποίει → ab ⱅⰲⱁⱃⰹ → cd твори ПeСКfИ → сътвори О (↑) 64 ποιοῦσιν → ab ⱅⰲⱁⱃⱔⱅⱐ → cd творѧть eКfИ → творѧт СО, → творѧтъ П 66 c творѧи ПeС ТЕЩИ нсв тичам 21 d течѧахꙋ fИ → течахꙋ О ТО част то 77 ἄρας → ab ⱅⱁ → cd то ПeСКОfИ ТОУ нар тук 45 εὐθέως δε → ab ⰹ ⱅⱛ ⰰⰱⱐⰵ → d и тѹ 164 ОУТРѢ абие ОfИ; → c ø 66 d ѹбогааго fИ → ѹбогаго О 66 О ѹбога 79 f ѹбогыꙗ И ТЪ мест той и 3 οὗτος → ab ⱅⱐ → cd тъ eОfИ → тъ К, → иже П (↑) → ø С ОУГОДЬНЪ прил угоден 51 ἀρεστά → ab ⱛⰳⱁⰴⱐⱀⰰ → cd ѹгодьна 20 ἐκείνα → a ⱅⱁ; → b ø 21 ἐκείνων → ab ⱅⱁⰿⱛ; → cd ø 29 ἐκεῖ → ab ⱅⱑⱒⱐ → cd тѣхъ ПeКfИ → fИ → ѹгодна eСО → не ѹгодны К, → ѹгодно П 79 f ꙋгодьнь И тѣх СО 32 ἐκεῖνο → ab ⱅⱖ → cd ты eСКfИ → ОУГОТОВАТИ св приготвя тыѧ ПО 60 ἡτοίµασα → ab ⱛⰳⱁⱅⱁⰲⰰⱒⱐ → cd 39 ἐκείνων → ab ⱅⱑⱒⱐ → cd тѣхъ ПeКОf ѹготовахъ ПeКfИ → ѹготовах СО х → тѣ С, тѣхъ И ОУЖЕ нар уже 78 τοιοῦτον → ab ⱅⱐ ⰶⰵ → cd тъ же efИ → тъи же К, → тои же С, → тоиі же П, → 8 c ѹже ПeС → ø К øО ОУꙀЬРѢТИ св увидя 0 d томь fИ → том О 4 ὁρᾷ → ab ⱛⰸⱐⱃⱑ → d ѹꙁьрѣ fИ → ѹꙁрѣ 16 П тѣхъ О; → c ѹсрѣте (↓) 35 40 П тыѧ 26 βλέπουσιν → a ⱛⰸⱐⱃⱑⱄⱅⰵ → b 60 О тѣмъ ⱛⰸⱐⱃⱑⱄⱅⰰ → c ѹꙁрѣ ПeСК; → d ø 60 О то ОУКАРꙖТИ нсв укорявам 71 ὀνειδίζων → a ⱛⰽⰰⱃⱑⰹ → b ⱛⰽⱁⱃⰹ (↓) ТЪЩЕТА ж щета 72 ζηµίαν → ab ⱅⱐⱋⰵⱅ → c тьщетꙋ → ОУКОРИТИ св укоря 71 b ⱛⰽⱁⱃⰹ → c ѹкори eСК → поноси П; → d поноси (↑) тьщетѹ eК, → тщетѹ С, → тщетꙋ П; → d тъщетѹ fИ → тщетꙋ О ТЪІ личн ты 51 ø γ → ab ⱅⰹ → cd ти ПeСКОfИ 59 σοί → ab ⱅⰵⰱⱑ → cd тебѣ ПeСfИ → ø ОУМИЛОСРЬДИТИ СѦ св смиля се 61 σπλαγχνισθείς → ab ⱛⰿⰹⰾⱁⱄⱃⱐⰴⰹ ⱄⱔ → d ѹмилосрьди сѧ fИ → ѹмилосерди сѧ О; →cø КО 60 69 σοί → ab ⱅⰹ → cd ти ПeСКОfИ 62 σοί → a ⱅⰹ; → b ø 62 σύ → a ⱅⱖ; → b ø 62 σοί → ab ⱅⰹ → cd ти ПОfИ → ø e ОУСЪНѪТИ св заспя 9 ὑπνώσας → ⱛⱄⱐⱀⰲⱐ ab → d ѹсънѹвъ fИ → ѹснѹвъ О; → c ꙋснꙋвъ П → ѹснѹвъ eС → ѹснѹлъ К ТЪІСѦЩА ж хиляда 55 χιλιοστῶν → ab ⱅⱖⱄⱔⱋⱔ → cd тысѧщѧ efИ → тысѧща СО → тысѧщи ПК ОУСЪРѢСТИ св срещна 4 c ѹсрѣте ПeСК ОУБО част же 62 οὖν → ab ⱛⰱⱁ → cd ѹбо eСКОfИ → ОУТВОРИТИ св украся? 27 П ѹтворены ѹбѡ П ОУТРО нар сутринта 79 c ѹтро eСК ОУБОГЪ прил беден 62 πένητι → a ⱛⰱⱁⰳⱛ; → b ø м 64 d ѹбогыимъ fИ → ѹбогы О ОУТРѢ нар сутринта 79 c ѹтрѣ П 165 ХРАНИТИ ЧОУДИТИ СѦ нсв чудя се 74 θαυµάζων → ab ⱍⱛⰴⱔ ⱄⱔ → cd чюдѧ сѧ ХРАНИТИ нсв пазя 43 φυλάττω → ab ⱒⱃⰰⱀ → d хранѧть fИ fИ → ø ПeО → хранѧте О; → c хранитъ сѧ (↓) ЧОУДЬНЪ при л чуден ХРАНИТИ СѦ нсв пазя се 80 θαυµάσιος → ab ⱍⱛⰴⱐⱀⱐ → d чюденъ 43 c хранитъ сѧ → хранит сѧ eСК, → сѧ... О → ø fИ; → c чюдьнъ → чюденъ П, → хранитъ П чюднъ eК, → искѹсеи С (↑) ХРИСТОСЪ м Христос 11 c чюднѣ П → чюднѣмь eК → 662 d хс҃ а fИ → ха҃ О чюднѣмъ С 66 d ха҃ ОfИ 32 c чюдныѧ ПeСК ЦВѢТЪ м цвят 13 ἄνθη → ab ⱌⰲⱑⱅⱁⰲⰵ → d цвѣтове fИ ЧЛОВѢКЪ м човек 1 ἄνθρωπος → ab ⱍⰾⱁⰲⱑⰽⱐ → cd чл҃в къ ЦѢСАРЬСКЪ прил царски 48 βασιλικά → a ⱌⱑⱄⰰⱃⱐⱄⰽⱖ → b 21 ἀνθρώπῳ → ab ⱍⰾⱁⰲⱑⰽⱛ; → cd ø 42 ἀνθρώπῳ → ab ⱍⰾⱁⰲⱑⰽⱛ → cd члв҃к ꙋ → цвѣти О; → c ø eСfИ → чл҃къ ПКО eС → чл҃вкѹ КfИ, → чл҃кꙋ ПО 79 f чл҃в цѣ И 79 f чл҃вкомъ И ⱌⱑⱄⰰⱃⱐⱄⰽⱖⱔ → d цс҃рьскыѧ fИ → црсскыѧ О; → c црсьскыѧ → црсьскыꙗ eК, → црсьскыа С, → царьскїѧ П ЧЕТЪІРЕ числ четири 31 τέσσαρα → ab ⱍⰵⱅⱖⱃⰵ → c четыре П → ЧЬТО мест какво 43 τί → ab ⱍⱐⱅⱁ → d чьто fИ → чт О; → c что ПeСК д҃ e (↑); d д҃·ри (↑) 32 τέσσαρες τέσσαρες → a ⱂⱁ ⱍⰵⱅⱖⱃⱐⰿⱐ → b ⱍⰵⱅⱖⱃⰵ → d д҃ (↑); → c ø ЧИСЛО с число 55 ἀριθµός → ab ⱍⰹⱄⰾⱁ → cd число eСКfИ ЧЬТО мест нещо 66 τί → ab ⱍⱐⱅⱁ → d что О → ø fИ; → c ø 71 τί → ab ⱍⱐⱅⱁ → d чьто fИ → c что ПeСКО → числомъ П → числом О ЧѦДО с дете 66 b ⰵⰹ → d чада О → ø fИ ЧИСМѦ с число 18 ὡς µύρµηκες τῷ πλήθει → ab ⰱⰵ ШИꙖ ж шия 35 ὥµων → ab ⱎⱐⰹ → d шии fИ → ø О; → ⱋⰹⱄⰿⰵⱀⰵ → d бе щисмене → бесчислено множьство О (↑), → ø fИ; → c ø cø ЧИСТЪ при л чист ЩЕДРОТА ж великодушие 79 f штедроты И 12 καθαρόν → ab ⱍⰹⱄⱅⱐ → cd чисть fИ → чтсъ О, → пречтсъ П (↑), → превеликъ e (↑) ЧРЬНОРИꙀЬЦЬ м монах 80 b ⱍⱃⱐⱀⱁⱃⰹⰸⱐⱌⱐ → d чрьнориꙁець → чернориꙁець О → ø fИ; → c чернориꙁець eК → чернориꙁецъ П → мних С (↑) ЧРЬНЬЦЬ м монах 80 µοναχός → a ⱍⱃⱐⱀⱐⱌⱐ → b ЮНОША м младеж 23 f ѹношѧ И ꙖКО съюз че, като 11 ὡς ὅτι → ab ⰰⰽⱁ → d ꙗко ОfИ; → c и (↑) 30 ὡς → ab ⰰⰽⱁ → cd ꙗко eСКОfИ → ꙗкѡ П 33 ὡς ὅτι → ab ⰰⰽⱁ → cd ꙗко ПeСКОfИ ⱍⱃⱐⱀⱁⱃⰹⰸⱐⱌⱐ (↑) 166 ѤЛИКО 71 ὅν → ab ⰰⰽⱁ → cd ꙗко eСКОfИ → ꙗкѡ П 0 b ⰰⰽⱁ → cd ꙗко eСКО → ꙗкѡ П , → како fИ ( ↑) 21 d ꙗко и ОfИ 19 c ꙗко eСК → ꙗкѡ П 48 О ꙗко 55 П ꙗкѡ и 79 f ꙗко И ꙖКОЖЕ съюз както ѤДИНОѬ нар веднъж 3 ἐν µιᾷ → ab ⰵⰴⰹⱀⱁ → d единоѭ → ѥдиноѭ fИ, → единою О; → c нѣкогда (↑) ѤДИНЪ числ един 46 ἕν → ab ⰵⰴⰹⱀⱐ → cd единъ eСО → едїнъ К, → єдинъ П, → ѥдинъ fИ 57 ἑνός → ab ⰵⰴⰹⱀ → d единꙋ О, → ѥдинѹ fИ; → c ø 60 ἑνός → ab ⰵⰴⰹⱀ → cd единꙋ О → 19 ὥστε → ab ⰰⰽⱁⰶⰵ → d ꙗкоже fИ → ꙗко єдинꙋ П, → единѹ eСК, → ѥдинѹ fИ 43 f ѥдинꙋ И ѤГДА съюз кога 32 ἐν ὅσῳ οὖν → ab ⰵⰳⰴⰰ ⰶⰵ → cd егда ѤЖЕ съюз? като? 21 καὶ τὀ ἀκούειν → ab ⰵⰶⰵ ⱄⰾⱖⱎⰰⱅⰹ → ж О; → c ꙗко (↑) же ПeК, → ѥгда же fИ, → егда же С, → егдаж О 33 ὅτε οὖν → ab ⰹ ⰵⰳⰴⰰ → d и егда → ѥгда fИ, → егдаж О; → c ø 56 ὅτε οὖν → ab ⰵⰳⰴⰰ ⰶⰵ → d егда же → ѥгда же fИ, → егдаж О; → c ø 72 П егда ѤДА съюз да не би да 72 µήπως → ab ⰵⰴⰰ → cd еда eСКОfИ → cd ø 61 ὑπὲρ ὅσον → ab ⰵⰶⰵ → d еже → ѥже fИ, → юже О; → c еюже (↑) ѤИ част да 62 b ⰵⰹ → cd еи eСОfИ → еі П → и К ѤЛИКО съюз колко 60 ἰδοὺ πόσα → ab ⱄⰵ ⰵⰾⰹⰽⱁ → d се елико Оf → се колико И; → c селико Пe (↑) егда П (↓) 167 ПРЕДМЕТЕН ПОКАЗАЛЕЦ Apophthegmata Patrum 20 113 coincidental variation 103 eliminatio codicorum descriptorum 18 filiatio 113 libellus missæ 114 Liber geronticon 48 Oborona jednosći cerkiewney 120 saut du même au même 98 scriptio continua 96 Variantenfriedhof 67 Verba seniorum 48 Verschlimmbesserung 103 Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος 48 ἅπαξ λεγόµενον 104 ἕν διὰ δύς 105 λόγοι πατέρων 113 paravbleyi" 98 абревиация 111 автограф 48 119–120 автокорекция 101 адресация 20 азбука 69 126 Азбучна молитва на Константин Преславски 48 124 127 130 Азбучно–Йерусалимски патерик 20 анаграма 103 анамнеза 7 119 анахронизъм 7 124 антиграф 19 68 94–95 104 105 110–112 117 122–123 127, състояние на ~ 95 апограф 19 112 122–125 Апостол 124, ~ апракос 122, тълковен ~ 122 127, чети ~ 122 127 архаизация 101 127 архетип 68 93 104–105 123 125 архивна единица 15 16 20 113 128 аутопсия 16 бележка извън реда 70 71 73 74 82 85 88– 89 92 97–98 105 120 Берлински сборник 104 вариативност 122 вариация 120 123 125 126 Великите минеи чети 123 версия 93 113 116 122 Виголексински сборник 115 визуално възприятие 98–99 възпроизвеждане на текста 102–103 Въпросо–отговорите на Анастасий Синайски 104 въпроси към текста 14–15 27 38 47 68 111 глаголица 69 77–79 95–96 99 105 113 126– 127 глоса 120 Гнездовски надпис 120 грамота 121 двуезичие 127 диагноза 7 119 дигитална библиотека 16 диглосия 111 диктант 102 127 динамика 67 119 документ 120 доксология 26 37 65 93 106 109 достоверност 48–49 67 130 дублетно свидетелство 18 20 Евангелие–апракос 122 Египеттски патерик 116, краткий ~ 116 екземпляр 122 експликация 128 ексцерпция 111 Естир 125 Житие на св. Мартин Турски 37 115 Житие на св. Методий 113 Житие на св. Нифон 49–50 115 Житие на св. Теодор Студит 115 За тропите на Георгий Хировоск 114 закон на Мърфи 94 96 запаметяване на текста 102 ПРЕДМЕТЕН ПОКАЗАЛЕЦ Златоструй 106 116 извадка 15 49 93 113 115 избор 117 118, критерии за ~ 19 47–48 Изборник на грешния Йоан 113 116 Изборник от 1076 г. 17 127 130 извор 18 19 48 издание 125 издателско дело 94 Измарагд 116 иновация 20 22 63 интерполация 37 93 интерференция 96 99 Канон за св. Кирил 48 канон на старославянските ръкописи 8 Карейски типик 121 Киевски листове 114 Клоцов сборник 127 книга 114–116 120, библейска ~ 121, богослужебна ~ 121, четя ~ 121 Княжий изборник 113 116–118 124 127 кодекс 120 кодикология 120 колация 49 колофон 37–38 98 109 120–121 контаминация 15 100–101 111 128 компилация 68 116 127 конволют 16–17 120 конкорданс на словоформите 8 конфлация 111 конструкт 50 координати, кодикологични ~ 20, текстологични ~ 20 28 конкорданс на словоформи 8 Лествица 116 129 Македонски кирилски лист 123 129 маркери, крайни ~ 96, начални ~ 96 машиночитаема библиография 15 машиночитаем текст 15 19 129 метатеза 103 Минейний изборник 113 Мисал 114 моделиране 18 19 119 молитвена формула 39 надпис 121 насоченост 67 130 Новгородска брезова грамота 121 123 О грамотѣ 124 О писменехъ 19 103 114 123–124 127 описание на ръкописи 15 49 осмисляне на текста 99–102 111 основен препис 129 Острожка Библия 124 Остромирово Евангелие 121 Откровение 124 127 Палинодия на Захари Копистенски 120 123 Пандекти на Антиох 48 123–124 127 Пандекти на Никон Черногорец 106 паравлепса 98 парадоза 18 66 123 Повест за пренасянето на мощите на св. Иван Рилски 48 121 подправяне на документи 127 поквара 7 39 104 111 поколение, текстологично ~ 104–110 112–113 123–125 129 поправка 94 103–110 посоченост на промени 19 Похвала за цар Симеон 114 правопис, нормализиран ~ 50 125–126 превод 7 48–50 59–60 62 66–67 71 74 86 92– 93 101 104–105 111–113 115–116 120 124–126 128–129 132, ~ на съвременен език 8, съкратен ~ 53 104 Пролог 14–15 115–117 Пролози към Апостола 124 127 пропуск 19–21 31 36 38 49 55–57 59–60 63– 65 69–71 73–80 82–93 97–100 102 105– 110 противоречие 16 18–19 22 24 26 34 41 протограф 122 Псалтир 121 псевдопоправка 103–110 пунктуация 19 28 96 102 Пчела 126 пълен препис 15 разклонение 48 68 125 130 169 ПРЕДМЕТЕН ПОКАЗАЛЕЦ разминаване 16 18–19 39 47 63 67 73–74 82 терапия 7 119 тиражиране 127–128 Тиханов патерик 116 Тмуторакански надпис 121 традиция 123–124 132, затворена ~ 124 трансмисия 113–117 120 122 124–127, контамирнирана ~ 124, косвена ~ 124, пряка ~ 112 124 триаж 18 тривиализация 100 западноевропейски народноезични Троицки сборник 123 ~ 128 Троянска притча 124 сверка 110 128 Туровски листове 121 Свето Писание 19 Тълковен апостол от 1220 г. 105 свидетелство за текста 15–20 48 50 93 120 Успенски сборник 129 121 129, независимо ~ 48, паралелно Устав 121 ~ 50 Учително Евангелие 123 свитък 121 фабула 119 сегментация 96 филиация 113 Симфония 19 фрагмент 121 Синайски сборник 121 хапакс 105 Синаксар 115–116 хаотизация 127 Сказания към Апостола 124 127 хаплограма 103 Сказание на Афродитиан 127 хаплография 103 Скалигеров патерик 116 Скитски патерик 37 48 55 109 113 116 126 хармонизация 108 110 хендиадис 105 106 108 127 Хилендарска тетрадка 121 скок 70 98 Хилендарски свитък 121 статика 18 119 хипархетип 37 55 68 93 102 107 108 112 стема 113–114 125 89 91–93 95–97 99 111 129 131 разночетене 15 67 94 106 125 129, гробище на ~ 67 редакция 94 103–111 113–115 126–127, езикова ~ 126 реконструкция 19–20 27–28 38–39 47 49– 50 66–67 69 93 116 119 123 125 130–131 Рилски панегирик 48 121 ръкопис 8 48 130, латински ~ 128, стихотворен текст 48 съответствие, липса на ~ 51–63 65 сюжет 119 тавтограма 103 тавтография 103 творба 20 48–49 94 119–120 128 текст 8 48 114 119–120 129, ~ издаден по едно свидетелство 48, изворен ~ 48, максимален ~ 19 50, най–ранният установим ~ 39 49 68 125, независим ~ 132, слято написан ~ 96, стихотворен ~ 48 текстологична възраст 113 текстологично поколение 112 123–125 хомеоарктон 98–99 хомеомесон 98–99 хомеотелевтон 98–99 Цар Симеонов сборник 114 127 цитат 13, идентификация на ~ 19 червенослов 19 четене 130, изконно ~ 48, независимо ~ 19, по–добро ~ 18 21 22 24–26 29 31 40 41 44 46–48, погрешно ~ 51 52 69 87 93, производно ~ 48 Четириевангелие 122 шпация 96 170