Тютюн

ТЮТЮН Това което представлява интерес за мен и това което бе първоначалният замисъл на следващите редове, беше да опиша историята на тютюна и мястото му в държавната икономика. Как той може да бъде инструмент за политическо влияние чрез проникването на външни пазари. Да осветля престъпния начин по който се раздържавява и разграбва ,,Булгартабак Холдинг“ АД, как поминъкът, от който голяма част от българските турци се издържат, е унищожен от техния покровител, пазителя на етническия мир Ахмед Демир Доган. Как към ден днешен търговията с цигари и тютюн е изцяло в сивата икономика, с контрабандни канали покровителствани на най-високо ниво, а именно т.нар ,,Пътят на Копринката“, носещ името на президентския съветник по вътрешна сигурност Николай Копринков. Този план предвиждаше разговор с Григор Здравков, от ,,Българска Легия Антимафия“. И понеже нито разговорът можа да се осъществи, нито графикът ми позволи задълбочено проучване по темата, ще се огранича само до съвсем кратка история на тютюна, категоризиране на тютюневите области в страната и кратък разказ за престъплението наречено приватизация. Тютюнът е техническа култура заемаща изключително важна част от икономиката на Царство България и впоследствие Народна Република България. Умъртвена е като отрасъл(преминавайки изцяло в сивата икономика) след демократичните промени започнали през 1989 година и последвалия преход от планова към пазарна икономика и произтичащата от това приватизация. В сегашно време за тютюнопроизводство не можем и да говорим, а цигарената индустрия е избутана дълбоко в сивата икономика. Но нека засега не нагазваме в тази септична яма наречена българска политика и българска икономика. Родината на тютюна е централна Америка. Европейско око го съзира за пръв път при първата експедиция на Христобал Колон(1492г). Авантюристите наблюдават как населението пуши тютюна през лули, тръби, дъвче го или смърка. Съществуват редица свидетелства, че тютюнът е бил отглеждан от индианците обитаващи земите на днешно Мексико още в средата на второто хилядолетие пр.Хр, които го използвали за лечебни и религиозни цели. Заслугата за пренасяне на тютюневи семена на Стария континент е на Ернандес де Бонкало през 1559г, по заповед на испанския крал Филип II. Първите тютюневи плантации на Стария континент са насадени в местността Сигаралес край Толедо. Научното название на тютюна е в чест на френския дипломат Жан Никот(Nico ana tabccum), който пренася тютюневи семена в Париж през 1560 година по настояване на френския монарх Франсис II. Вижданията тогава са, че тютюнът има положителен ефект върху здравето, че тютюнопушенето предпазва от различни болести, включително и чума. По българската шир тютюнът навлиза през XVII век. Първоначално забранено от османската власт тютюнопроизводството е изтласкано в периферните на големите османски административни центрове области: Благоевградска, Хасковска и Кюстендилска, които и за напред ще си останат сред водещите в това отношение, но мъчителната смърт на болния човек на Европа ще даде възможност и на други области с благоприятни природни и почвени условия да започнат да отглеждат тютюн. Това са Врачанска област, Варненска област и най-вече Пловдивска област, Пловдив се превръща в център на тютюневата промишленост в следосвобожденска България. През 20те и 30-те години на миналия век търговията с тютюн представлява 1/3 от външната търговия на държавата. В България в началото на ХХ век има общо 70 тютюневи фабрики, най-големите от които разположени в Пловдив, Русе, Варна и Шумен, 25 от тези фабрики са в Пловдив, Пловдив е и център на района произвеждащ над 50% от тютюна в страната получавайки завидното прозвище ,,Тютюневия град“. Тук са лоцирани седалищата на повечето от българските компании в бранша. Компании, които не допринасят с нищо за развитието на тютюневата промишленост, а единствено богатеят на гърба на отрудените производители, купувайки суровия тютюн от тях на безценица и изнасяйки го с многократна надценка зад граница, основно на немския пазар чрез немската фирма РЕЕТМА. България и Германия подписват договор на 10.10.1940 по силата на който България се задължава да изнася всичкия си тютюн на немския пазар, с изключение на този предназначен за задоволяване нуждите на вътрешното потребление. Това икономически погледнато е безумие, първо от гледна точка на това, че при монополизиран пазар главният играч може по какъвто реши начин да спекулира с изкупната цена, тоест да манипулира пазара. Второ, ако нещо катастрофално се случи с немското статукво или икономика(загуба на войната, банкрут или друго) България губи единствения си ,,клиент"(естествено, тя е в състояние да намери друг, но това изисква време, време за което реколтата ще бъде изгубена). Тази политика е прекратена през 1944 година с Деветосептемврийския преврат и сформирането на правителството на Отечествения фронт. Специфичното при тютюна е, че той не изисква твърде голяма поземлена площ, не изисква големи капиталови вложения и специални мелорации, а обекта на производство и сортовият състав може да бъде лесно манипулиран в зависимост нуждите на пазара. Подходящ е за гъсто населени райони с малко обработваема земя. Климатичното и почвено разнообразие в България е огромно, което води и до изключително разнообразие в тютюневия отрасъл по сортове и качество. В следващите редове ще разгледаме тютюневите райони. В Северна България е обособена една тютюнева област, която включва две подобласти; Предбалканска и Дунавска. Предбалканската тютюнева подобласт включва северните склонове на Стара планина и южните части на Дунавската равнина. Тук основно се отглежда ориенталски тютюн. Тютюн Вирджиния заема главно средните и северните части на подобластта. Тютюн Бърлей е слабо разпространен, заради неблагоприятните за него почви и природни условия. Дунавската тютюнева подобласт включва северните части на Дунавската равнина, Лудогорието и Добруджа. Тук условията са благоприятни за отглеждането на Бърлей, найподходящи се открояват в северната част на Врачанския окръг, в централната и западната част на Плевенския окръг, в североизточната част на Русенския, в северната на Силистренски окръг, целия Толбухински окръг и др. Тютюневите подобласти в област Южна България са следните; Рило-Пиринска тютюнева подобласт, която обхваща поречията на река Струма от Кюстендил до Кула и на река Места от Разлог до границата с Гърция. Областта е обособена в няколко тютюневи района; Станкедимитровски(Дупнишки), Кюстендилски, Благоевградски, Мелнишки, Гоцеделчевски и Разложки. Тук най-разпространен е ориенталският тютюн. Средногорско-Тракийска(Пловдивска) подобласт включва Пазарджишко-Пловдивското поле по долината на река Марица, южните склонове на Средна гора, Карловската и Казанлъшката котловина и северните склонове на Родопа. Тук има условия за отглеждане, както на ориенталски така и на едролистни тютюни. В подобластта са обособени следните райони: Родопска яка с подрайони; Пазарджишка яка, Пещера, Устина, Перущица, Велинград, тютюнев район Асеновград с подрайони яка и полуяка, район Средногорска яка с подрайони Чирпан, Карлово, Казанлък, район Пазарджик-Пловдив. Джебелската(Родопска) тютюнева подобласт обхваща голяма част от източните Родопи и малка част от западните. В нея влизат тютюневи райони: Смолян, Ардино, Златоград, Кърджали, Момчилград и Крумовград. Характерен за подобласта е ориенталският тютюн. Хасковска(Южнотракийско-Сакарска) тютюнева подобласт включва; Старозагорското и Първомайско-Димитровското поле по долините на Марица и река Съзлийка, Североизточната част на Родопа, южните части на Сливенската планина и Източна Сърнена гора. Тук са обособени Първомайски район, район Хасково, район Свиленград, район Харманли, Сакарски тютюнев район, район Ивайловград, район Крумовград и Текне.Тук главно се отглеждат ориенталски и едролистни тютюни. Тунджанско-Черноморската тютюнева подобласт обхваща Бургаската крайбрежна низина, Хисарски-Бакаджийския праг, Югоизточните части на Стара планина, Дервентските възвишения и Странджа. Тук са благоприятни условията за отглеждане на ориенталски и едролистни тютюни и са обособени следните райони: Район Източен Балкан с подрайони Котел, Карнобат, Айтос и Поморие. Район Ямбол и Дервентско-Странджански тютюнев район с подрайони Елхово и Грудово (дн.Средец). В края на 1944 година положението е критично, произведеният през годината тютюн стои по складовете и къщите на производителите. Първата мярка, която предприема новото правителство на Отечествения фронт е приемането на наредба-закон, с който се възлага на БЗМКБ и СТК изкупуване на тютюните от реколта 1944, 1945 и 1946г. На 26.04.1947 година във ВНС е приет закон за учредяване на БДТМ( Български държавен търговски монопол). Главна съставна част в него е търговско-промишленото обединение ,,Булгартабак“, чрез което се осъществява научно-техническата, производствената и търговската политика на бранша. През 1954 година дейността на БДТМ е разделена на две, производствената част е обособена в Главно управление,,Тютюнева промишленост“ подчинена на Министерство на държавните доставки, а търговската част в Държавно търговско предприятие ,,Булгартабак“ към Министерство на външната търговия. През 1948 година са насочени допълнителни инвестиции към тютюнопроизводителите. В резултат на добре водената икономическа политика само за първите пет години от стъпването на новата власт са надминати производството и износа на тютюн и цигари от годините преди 1944-та. През 1962 година е утвърдена нова политика за стимулиране на тютюнопроизводителите включваща повишаване на изкупните цени, а количествата на получени от всяко стопанство над плана се заплащат допълнително. Срещу произведените тютюни се предоставят на държавни цени фураж, селскостопанска техника, машини и други. Плод на тази политика е значителното повишаване на продукцията (15 хиляди тона през 1963, 38 хиляди тона през 1966). На лице е и чувствителна качествена промяна, открити са нови манипулационни предприятия в Шумен, Исперих и Стара Загора. Въвежда се механизирана сортировка, която успява изцяло да се внедри във всички предприятия до края на 60-те години. Цигарената индустрия е също във възход. Полагат се усилия за увеличаване на мощностите. Снабдяват се с машини действащите шест цигарени фабрики и се откриват нови три. През 1968 година влиза в експлоатация и най-модерната такава в Хасково. Българската индустрия се възползва от настъпилото разведряване между двете световни суперсили и предприема активни действия за осъществяването на търговскоикономическо сътрудничество с капиталистическите страни, главно САЩ и Япония. Създава се БългароЯпонски икономически съвет, Българо-Американски икономически съвет, като целта на нашите представители е изучаване и внедряване на чуждия опит в съответните звена на тютюневия комплекс, а целта на капиталистите е да стъпят на огромния съветски пазар, който е все още непристъпен за тях и използват НРБ като мост. През 1974 година най-голямата американска компания за търговия с тютюн ,,Юнивърсъл лиф табако“ организира два експериментални участъка по 500 декара в ТКЗС-Бела Слатина и ТКЗС ,,Г.Бенковски“, за производство на тютюн ,,Вирджиния“ по тяхна технология. Резултатът е среден добив от над 200 килограма тютюн, 70% от който първи клас. Това е постигнато под абсолютния контрол на командированите американски специалисти . При ориенталския тютюн се налага трикласна манипулация по препоръка на ,,Сокотаб“, които вече две години изкупуват за САЩ български тютюни на стойност приблизително 20 милиона долара. Задна предавка няма и развитието на отрасъла продължава скоростно.,,Дебриел Брадърс“ поема 12 000 декара тютюневи насаждения в АПК-Бела Слатина, Вълчедръм, Първомай, Златния рог, във Видинско и в АПК-Гулянци. ,,Рейнолдс“ стопанисва 2000 декара в Казанлъшката долина (Маново,Юлиево). ,,Остин къмпани“ поема насаждения с ,,Бърлей“ в АПК-Бутан и Нова Черна. На пазара се появяват първите цигари с лиценз ,,Уинстън“ и са към края си преговорите с ,,Филип Морис“ за лицензирано производство на ,,Малборо“, за технико-технологична помощ и обучение на български кадри. Това е подписано на 02.08.1975 година. Петилетка (1976-1980 година) предвижда ръст е тютюнопроизводството с 10% при същия износ от 65 000 тона годишно, а цигареното производство да скочи от 70 на 80 хиляди тона годишна база. За тази цел се разработват научно-внедрителски програми, разработването на които е поверено на ,,Института по тютюна и тютюневите изделия“ , в който участват над 300 научни работници. Две от програмите целят развитието и модернизирането на тютюнопроизводството. Третата проучва последователната модернизация, реконструкция и изграждането на нови предприятия. Четвъртата-научните изследвания, експериментирането и внедряването на нови методи за непрекъсната ферментация при ориенталските тютюни, която да се приложи в новоизградения завод в Генерал Тошево. Задача на петата и шестата програма е модернизацията и реконструкцията на цигарената промишленост. През 1975 година е подписан договор с Турския тютюнев монопол, по силата на който българските тютюневи изделия стъпват на турския пазар. Стойността на сделката е 30 милиона долара, 50% от които заплатени в натура с тютюн. ,,Булгартабак“ се явява на търг за присъствие на персийския пазар, на който се класира на второ място и сключва двугодишен договор за доставки между 2 и 18 хиляди тона цигари на стойност до 158 милиона долара . За периода 1976-1980 цифрите са следните;: За периода 1981-1985 година е постигнат ежегоден ръст от 100 милиона лева. От 600 млн. през 1980, приходите достигат общ ръст от 1,2 милиарда през 1985 година. По информация изнесена от МВТ цигарите са на първо място по износ сред стоките формиращи националния износ на страната, а тютюнът на седмо. Двете заедно дават 50% от целия аграрен износ на страната. НРБ покрива 90% от вноса на цигари на съветския пазар и страните от СИВ. Булгартабак изнася и над 100 хиляди тона цигари към Мала Азия, Близкия и Далечния изток, Западните държави и Северна Африка. Но историята е колело и пощадени от претенциите на Фортуната няма. След цветната революция на 10 ноември 1989 година и падането на комунистическата власт, започва процес на преход от планова към пазарна икономика, който преход включва приватизация на държавните предприятия. През 1993 година Булгартабак е преобразувано в холдингово дружество с 22 дъщерни фирми и мажоритарно държавно участие. През 2003 година е проведен конкурс от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за продажба на държавния дял от холдинга, който печели Tabbaco capital partners (собственост на Дойче банк) на цена от 110 милиона евро за 80% от капитала на дружеството. Впоследствие преговорите се разпадат и страните не стигат до споразумение, заради противоречие по основни въпроси, свързани с бъдещото развитие на холдинга. През май месец същата година е проведен търг за продажба на 12,8% от дружеството срещу компесаторни инструменти чрез БФБ-София. В края на годината се променя тактиката и се взема решение да се разпокъса дружеството, като се продадат поотделно дъщерните предприятия. Планът е продажба в два пакета, първият-акциите на София БТ и Пловдив БТ, включвайки търговските марки Трезор, ММ, Фемина, Арда и Средец. Във втория пакет влизат Слънце-Стара Загора БТ и Благоевград БТ заедно с търговските марки Виктори, Престиж, Мелник, Невада, Кънтри, Верея и Шипка. До участие в конкурса са допуснати -Phillip Morris, Imperial Tobacco & British American Tobacco. Към края на 2004 година е отправена оферта от страна на Britsh American Tobacco за закупуване на София БТ, Пловдив БТ и Благоевград БТ. Цената за държавния дял от трите пакета възлиза на 200 млн. евро, но поради прекаленото забавяне и политическите неуредици около сделката оттеглят офертата си. През 2005 година окончателно приключват процедурите по продажбата на Тополовград БТ, Първомай БТ и Исперих БТ. Към края на 2005 4 дружества се занимават с производство на цигари (Благоевград БТ, София БТ, Пловдив БТ и Слънце – Стара Загора БТ), а останалите извършват преработвателна дейност. Пловдивското предприятие Юрий Гагарин БТ е специализирано в производството на филтри и опаковки за цигари. През 2011 година Агенция за приватизация и следприватизационен контрол прави нов опит за раздържавяването на дружеството, консултант на агенцията е британската CITIGROUP. В конкурса се включва един единствен кандидат-VTB Capital Pls, собственост на руската VTB Bank. Тя купува 80% от акциите чрез дъщерна компания локализирана в Австрия-BT Invest GMBH. Разследване на Бивол доказва, че спомената горе руска банка служи само и единствено като посредник, капиталът инвестиран в дяловете е външен с не непълно ясен произход, пътят на парите към България преминава през кипърска сметка на спомената руска банка, схема с аромат на пране на пари. *Интересен факт, е,че след демократичните промени тенденциозно индийския коноп измества тютюна. Производители явно виждат по-голяма перспектива в индийския коноп. Това се случва ествествено в периферните райони, главно в покрайнините на Благоевградска област.