Област на техниката

Полезният модел се отнася до осколочен 5 изстрел с поразяващи елементи, предназначен за поразяване на живата сила и огневи средства на противника, намиращи се на открити места в окопи и укрития от полеви тип, посредством радиално разпространяващ се поток от готови 1θ кинетични поразяващи елементи.

Предшестващо състояние на техниката

Известна и използвана в практиката е конструкция на граната (ПГ-18), за поразяване на 15 различни по вид цели, която се състои от бойна част и задвижващ възел, като бойната част се състои от корпус, с разположена в предната му част кумулативна бойна част с взривно вещество, взривателно устройство и поразяващи елементи, при което към бойната част е свързан неподвижно задвижващият възел, изпълнен като реактивен двигател. В корпуса на бойната част са оформени радиално ориентирани наклонени отвори, 25 предназначени за освобождаване на барутните газове, отделяни при работата на реактивния двигател, които придават въртеливо движение на бойната част. Въртенето на бойната част около оста й подобрява точността на стрелбата, която има ефективно действие на разстояние от около 200 т, като кумулативният заряд осигурява възможност за поразяване на цели с дебелина на бронята до 300 mm. 35

Недостатък на описаната конструкция е ограничената далекобойност на бойната част и бронепробивност, както и недостатъчната ефективност на въздействие върху цели, разположени в окопи.

Известна е патентна публикация RU 2118788 Cl, в която е описана кумулативно-осколочна граната, състояща се от предна надкалибрена бойна част, съдържаща взривно вещество, взривателно устройство и метален взривателен блок, запълнен с готови поразяващи елементи. 45

Недостатък на описаната кумулативноосколочна бойна част е недостатъчната ефективност на поразяване на целите, дължаща се на ограничената възможност голяма част от металната маса на бойната част да се използва като част от поразяващите елементи. Допълни- 50 телно - при взривяването на бойната част преди целта на поразяване, поразяващите елементи се разпръскват в ограничено поле с кръгова форма, като практически не се разпространяват в осово направление, т.е. описаното устройство има малко, ограничено поразявано поле.

Известна е патентна публикация RU 2362962, в която е описана осколочна надкалибрена граната, състояща се от предна надкалибрена, кумулативно-осколочна бойна част и свързана към нея калибрена част, състояща се от реактивен двигател и стабилизатор. Надкалибрената кумулативно-осколочна бойна част се състои от свързани помежду си предна и задна секция, като предната секция включва поразяващ блок, състоящ се от корпус, запълнен с взривно вещество, при което в задната част на корпуса е поместен взривател, снабден с инерционен сензор и забавител. Задната секция на бойната част се състои от стоманен корпус, в който е разположено взривателно устройство и пиротехнически заряд, свързан чрез канал с взривателя. Описаната конструкция на бойната част позволява вариантни изпълнения, при които взривателното устройство е контактен или команден тип.

Недостатък на описаната граната е ограничената поразяваща способност на изстрела, доколкото не се използва цялата маса на кумулативноосколочната бойна част, както и ограничените размери на поразяваното поле.

Техническа същност на полезния модел

Предвид на изложеното известно състояние на техниката в разглежданата област, задача на полезния модел е да се предложи усъвършенстван осколочен изстрел, който да се отличава с опростена и технологична за производство конструкция, като осигурява ефективно действие при борба с живата сила и огневи средства на противника, намиращи се на открити места в окопи и укрития от полеви тип.

Задачата се решава с осколочен изстрел, в който се използва кинетичната енергия на поразяващи елементи, разпространяващи се в радиално направление, получена от въздействието на продуктите на детонация на взривното вещество, която се освобождава при взривяването на осколочната калибрена и надкалибрена бойна част.

Осколочният изстрел се състои от съставен корпус, включващ надкалибрена и калибрена осколочна бойна част, във вътрешността на които е поместен разривен заряд от взривно вещество, при което цилиндричната част на корпуса е запълнена с взривно вещество, като в задната част на калибрения корпус е поместен барутен стартов заряд със стабилизатор.

Съгласно полезния модел в челната част на надкалибрения корпус е закрепено неподвижно челно взривателно устройство, при което във вътрешността, надлъжно, по периферията на надкалибрената и калибрената бойна част са разположени готови поразяващи елементи, ориентирани радиално спрямо надлъжната ос на осколочния изстрел, а в задната част на корпуса на калибрената бойна част е разположен иницииращ възел, свързан с дънна втулка, като иницииращият възел се състои от капсул възпламенител и насипка от чер димен барут.

Корпусът на надкалибрената бойна част е свързан неподвижно с калибрената бойна част посредством разглобяемо съединение.

Дънната втулка е изпълнена със степенна цилиндрична форма, като в предния си край има най-малко 12 бр. симетрично разположени отвора за закрепване и ориентиране на готовите поразяващи елементи, а задната й част е оформена за свързване с резбово съединяване.

Взривателното устройство е изпълнено като челно взривателно устройство от предпазителен тип, с инерционно и мигновено действие, като включва и механизъм за иницииране при среща на целта под малки ъгли и/или рикошет.

Надкалибрената и калибрената бойна част са изпълнени от стъклонапълнен полиамид, с механични характеристики, не по-ниски показатели от плътност 1,29 g/sm³, якост на удар 50 kJ/m², удължение при разкъсване - 5%, модул на еластичност в резултат на опън 11000 МРа.

Съгласно едно предпочитано изпълнение на полезния модел готовите поразяващи елементи могат да бъдат изпълнени със сферична, цилиндрична форма или във вид на метални пръти или комбинация от споменатите форми, с диаметър на сферата или цилиндъра от 6 mm и маса на поразяващия елемент от 0,001 kg до 0,0018 kg.

Готовите поразяващи елементи са изпълнени с предварително нанесени концентратори на напрежение в радиално направление.

Готовите поразяващи кинетични елементи, радиално разположени в калибрената част на корпуса са изработени от конструкционна стомана.

U1

Съгласно едно предпочитано изпълнение на полезния модел готовите поразяващи елементи, разположени в надкалибрената осколочна бойна част са изпълнени във вид на метални пръти с предварително нанесени концентратори на напрежение в радиално направление.

Подходящо е калибрената бойна част да е свързана със задвижващия възел чрез неподвижна, твърда връзка.

Осколочният изстрел, обект на полезния модел, се отличава с повишена поразяваща способност, като осигурява значително по размери поразяващо поле. Бойната част на осколочния изстрел е конструктивно решена така, че при взривяване на бризантното взривно вещество продуктите на детонация въздействат върху корпуса на калибрената и надкалибрена осколочна част, като готовите кинетични поразяващи елементи се разпространяват равномерно в радиално направление по целия периметър и по този начин допълнително увеличава ефективността и възможността за поразяване на всички цели, намиращи се в зоната на поразяване. Конструкцията на осколочната бойна част е значително опростена и същевременно технологична за производство.

Пояснение на приложените фигури

По-нататък в описанието е разкрито едно примерно изпълнение на осколочен изстрел с готови поразяващи елементи, което е представено по-детайлно с помощта на придружаващите описанието чертежи, където:

фигура 1 представлява общ вид на осколочния изстрел в полет, обект на полезния модел;

фигура 2 - общ вид на осколочния изстрел, обект на полезния модел;

фигура 3 - общ вид на осколочната граната, обект на полезния модел;

фигура 4 - напречно сечение на надкалибрената и калибрена осколочна бойна част.

Примерно изпълнение на полезния модел

Осколочната бойна част, съгласно полезния модел, се състои от надкалибрена 2 и калибрена 4 бойна част, свързани неподвижно с помощта на фиксиращ щифт 3, при което към задния край на калибрената бойна част 4 е свързан барутен стартов заряд 5 със стабилизатор. Надкалибрената бойна част 2 се състои от корпус, изпълнен като конусно-цилиндрично тяло, в предната част

2380 UI на което е монтирано челно взривателно устройство 1, при което надкалибрената бойна част 2 е свързана неподвижно, например посредством резбово съединение с корпус на калибрената бойна част 4 (фиг. 3, сечение А-А). Калибрената бойна част 4 е изпълнена като цилиндрично тяло, като в задния й край е монтирана дънна втулка 9, в която е разположен форсиращ възел, предназначен за възпламеняване на стартовия двигател. Форсиращият възел се състои от капсул-възпламенител 10 и насипка от чер димен барут 11, поместен в Г-образен отвор. Във вътрешната, цилиндрична част на корпусите на надкалибрената 2 и калибрената 4 бойна част е поместен разривен заряд, например бризантно взривно вещество 8, а около него са разположени предварително оформени и радиално ориентирани готови кинетични поразяващи елементи 7. В зависимост от конструктивното изпълнение, готовите кинетични елементи 7 могат да бъдат изпълнени със сферична, цилиндрична форма или във вид на метални пръти. Съгласно едно предпочитано вариантно изпълнение готовите кинетични поразяващи елементи 7 е подходящо да бъдат изпълнени с предварително нанесени концентратори на напрежение, ориентирани в радиално направление.

Съгласно друго, вариантно изпълнение готовите поразяващи кинетични елементи 7 могат да бъдат изпълнени във вид на метални пръти, с диаметър на металния прът 6 mm, в които предварително са нанесени концентратори на напрежение в радиално направление.

Съгласно едно предпочитано изпълнение, корпусите на надкалибрената и калибрената бойна част могат да бъдат изпълнени от стъклонапълнен полиамид, с механични характеристики, които са определени от показатели не по-ниски от: плътност 1,29 g/srn³, якост на удар 50 kJ/m², удължение при разкъсване - 5%, модул на еластичност в резултат на опън 11000 МРа.

Разривният заряд 8 е изпълнен от бризантно взривно вещество, за предпочитане с маса от 0,170 до 0,176 kg, с плътност от 1,74 до 1,18 g.sm³, със скорост на детонация, по-голяма от 8000 m/s.

Към задния край на калибрената бойна част 4, посредством дънната втулка 9 е монтиран задвижващ възел, състоящ се от стартов барутен заряд 5, като за предпочитане е да се използва нитроглицериновия барут лентъчен тип.

Характерна особеност на осколочната бойна част, по-специално на калибрената осколочна бойна част 4 е, че готовите кинетични поразяващи елементи 7 са разположени симетрично и ориентирани радиално по цялата дължина на корпуса (сечение В-В) и могат да бъдат изпълнени със сферична, цилиндрична форма IQ или във вид на метални пръти. В зависимост от поразяваните цели е възможно да се използват готови поразяващи елементи 7 с предварително нанесени концентратори на напрежение, като концентраторите на напрежение е подходящо 15 също да са ориентирани в радиално направление. Съгласно едно вариантно изпълнение е подходящо да се използват комбинации от готови поразяващи елементи 7 с различна форма. Готовите поразяващи елементи 7 могат да бъдат изпълнени и като едно цяло тяло, заедно с корпуса на бойната част 2, 4, при което елементите 7 са вградени в корпусите по известен технологичен метод, например шприцоване.

Действие на полезния модел

Действието на описаната конструкция на осколочен изстрел може да бъде представено по следния начин.

Осколочният изстрел се поставя в установка за изстрелване, непоказана на фигурата, като е ориентиран така, че фиксиращият винт 3 да попадне в подходящо оформен изрез в ствола на споменатата установка, като по този начин форсиращият възел на осколочния изстрел се ориентира към ударник на спусковия механизъм, непоказан на фигурите. След произвеждане на изстрел, ударният механизъм инициира действието на капсул-възпламенителя 10, който от 40 своя страна възпламенява черния димен барут 11, като огненият импулс се предава на стартовия барутен двигател. Образувалите се барутни газове създават реактивна сила, която задвижва изстрела напред, вследствие на което действат линейно-инерционните сили, които задействат 45 инерционните механизми на челното взривателно устройство 1. При излитането на изстрела от гранатомета под действието на центробежните сили и насрещният въздушен поток се отварят перата на стабилизатора. След предварително 5Q определен период от време от траекторията на полета, инерционните механизми престават да действат, при което се задейства взривателно устройство 1, преминава в бойно положение, т.е. гранатата е готова да срещне целта. След инициирането на бризантното взривно вещество 8 от челното взривателно устройство 1, образувалата се енергия от продуктите на детонация разрушава корпусите на надкалибрената и калибрената бойна част, която се трансформира в кинетична енергия и се предава на готовите поразяващи елементи 7, разпространяващи се в радиално направление, осигуряващи ефективно поразяване в зоната на действие на осколочното поле.

Конструкцията на взривателното устройство 1 и бойните части 2,4 позволяват същите да работят в два режима, а именно контактно мигновено и инерционно действие.

При контактно и инерционно действие, т.е. при среща с преградата на челното взривателно устройство 1 на бойните части 2, 4 се задвижва механизъм, който от своя страна инициира огневата верига и в крайна сметка от детонатора се подава детонационен импулс наразривния заряд 8 от бризантно взривно вещество. Благодарение на конструкцията на бойната част 2,4 се формира сферичен фронт на детонационната вълна, като образувалите се продукти надетонация предават своята енергия на готовите кинетични поразяващи елементи 7, като ги разпръскват в радиално направление и ги ускоряват със скорост на продуктите на детонация, които имат ефективна зона на действие с радиус не по-малък от 30 т.

Осколочният изстрел е конструиран така, че вследствие на въздействие на продуктите на детонация от надкалибрената 2 и калибрената 4 бойна част се образуват голям брой поразяващи елементи, например предварително заложените готови кинетични поразяващи елементи 7, които могат да бъдат повече от 800 бр., като към тях се прибавят още и осколките, образувани от разрушаване на корпусите на надкалибрената 2 и калибрена 4 бойна част, както и взривателното устройство, при което всички осколки се разпространяват равномерно в радиално направление, с ефективен радиус на действие не по-малко от 30 т.

Характерна особеност на осколочния изстрел, след задействане на барутния стартов двигател 5 със стабилизатор е, че същият ускорява изстрела с начална скорост от 150-155 m/s, като обезпечава разстояние на правия изстрел от

U1

165-170 m и максимална дистанция на стрелба от 1000 т.