BG103685A

BG103685A - Хиноксалиндиони

Info

Publication number: BG103685A
Application number: BG103685A
Authority: BG
Inventors: Alan Stobie; Elisabeth GAUTIER; David Waite; Robert CROOK
Original assignee: Pfizer Inc.
Priority date: 1997-02-27
Filing date: 1999-08-24
Publication date: 2000-06-30
Also published as: EP0973766A1; HRP980104A2; JP3588363B2; ES2230685T3; HUP0003612A2; DE69827614D1; NO994135D0; HUP0003612A3; CN1121403C; WO1998038186A1; JP2000509730A; BR9808126A; DE69827614T2; CN1248971A; JP2004269547A; CN1443763A; NO994135L; ATE282608T1; EP0973766B1; CA2281580A1

Abstract

Изобретението се отнася до практически чисто съединение с формула@@или до негова фармацевтично приемлива сол или солват, както и до състави, които госъдържат, до използването му, до методи за получаването му и до методи за получаване на междинните продукти, използвани при получаването на посочените съединения.

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до 2,3(1 Н,4Н)-хиноксалиндионови производни, които са селективни антагонисти на N-метил-Оаспарагинови рецептори. По-специално това изобретение се отнася до 5-триазолил-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндионови производни, до получаването им и до състави, които ги съдържат, и до използването на тези производни.

Предшестващо състояние на техниката

L-глутаминовата киселина е възбуждащ аминокиселинен невропредавател, чиято физиологична роля в мозъка включва взаимодействие с четири рецептори, три от които са наименовани на селективните агонисти NMDA (И-метил-О-аспарагинат), АМРА (2-амино-

3-хидрокси-5-метил-4-изоксазолпропионова киселина) и каинат. Четвъртият рецептор носи наименованието метаботропичен рецептор. В допълнение към сайта на свързване на глутаминовата киселина, NMDA рецептора притежава високо афинитетни свъзващи сайтове за дисоциативни анестетици (например кетамин), поламини (например спермин), глицин и някои метални йони (например Mg²⁺ Zn²⁺). Тъй като NMDA рецептора притежава едно абсолютно изискване за свързване на глицин за да се получи активиране, глицинови антагонисти могат да действат като функционални NMDA антагонисти.

• · • 0 ··· · · · · ···· • · · · · · · · ·· · • ······ ·· ·· ··· ·· · • · ·

В региона на мозъчен инфаркт, например аноксия предизвиква ненормално високи концентрации на освобождаваща се глутаминова киселина. Това води до свръхстимулиране на NMDA рецепторите, в резултат на което се получава дегенериране и смърт на невроните. Така NMDA рецепторните антагонисти, за които е показано че блокират невротоксичните ефекти на глутаминовата киселина in vitro и in vivo могат да бъдат полезни при лечението и/или предпазването на всякакви патологични състояния при които NMDA рецепторното активиране се счита че е от значение. Примери на такива състояния включват акутни невродегенеративни смущения възникващи от случай като удар, преходна изхемична аката, пери-оперативна изхемия, глобална изхемия (като последица от спиране на сърцето) и травма на главата с увреждане на мозъка и гръбначния мозък. В допълнение NMDA антагонистите могат да се прилагат при лечението на някои хронични неврологични смущения като сенилна деменция, болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер. Те могат да се използват също така при състояния, при които е накърнена периферната нервна функция като ретинална и макуларна дегенерация.

Нещо повече NMDA антагонисти е показано че притежават антиконвулсивна и анксиолитична активност и поради това могат да се използват при лечението на епилепсия и страх. NMDA антагонисти могат също да намалят ефектите при отказване от алкохол при физически зависими лица (К. A. Grant et al., J. Pharm. Exp. Ther., 260, 1017 (1992)) и така NMDA антагонистите могат да се използват при лечението на алкохолно пристрастяване и болка. NMDA антагонисти могат да се прилагат също при лечението на смущения в слуха (например шум в ушите), мигрена и психиатрични смущения.

ЕР-А-0572852 описва пирол-1-ил-заместени 2,3(1 Н,4Н)хиноксалиндионови производни, приложими при лечението на • · • · невродегенеративни болести и невротоксични смущения на централната нервна система.

ЕР-А-0556393 описва между другото имидазолил- или триазолилзаместени 2,3(1 Н,4Н)-хиноксалиндионови производни с глутамат рецепторна антагонизираща активност, по-специално NMDA-глицин рецептор и NMDA рецептор антагонизираща активности. Там обаче не са описани никакви конкретни 5-триазолилзаместени съединения.

Интернационална патентна заявка No WO 97/32873 описва 5хетероарил-2,3-(1Н,4Н)-хиноксалиндионови производни с NMDA рецептор антагонизираща активност. Анализ на продукта от пример 114 обаче показва, че цитираното в заглавието съединение е свързано към стехиометрично количество от силициев диоксид (виж там реферативен пример 1). Този силициев диоксиден комплекс е намерено че притежава различни свойства сравнени с и е аналитично различен от цитираното в заглавието съединение. Пример 114 от тази заявка поради това разкрива получаването на различно съединение, отличаващо се от цитираното в заглавието съединение, при все че специалист от областта, установил че е получен силициев диоксиден комплекс, би могъл лесно да приложи обикновени знания за да получи от него цитираното в заглавието съединение.

Настоящите съединения са силни антагонисти на NMDA (глицин сайтов) рецептор. В допълнение те са високоселективни антагонисти на NMDA (глицин сайтов) рецептор в сравнение с АМРА рецептора, към който те имат малък, ако въобще имат някакъв, афинитет.

Техническа същност на изобретението

Изобретението се отнася до ново, практически чисто съединение с формула:

9

(I) или негова фармацевтично приемлива сол или солват.

Изразът „практически чисто“ означава, че съединението е с предпочитание най-малко с 90 % т/т чистота, по-добре най-малко с 95 % т/т чистота и най-добре с 98 % т/г чистота.

Фармацевтично приемливите соли на съединенията с формула (I) включват тяхни киселинни присъединителни и алкални соли.

Подходящи присъединителни соли се получават от киселини, които образуват нетоксични соли и примери за това са хидрохлорида, хидробромида, хидройодида, сулфата, хидроген сулфата, нитрат, фосфат, хидроген фосфат, ацетат, малеат, фумарат, лактат, цитрат, глюконат, сукцинат, бензоат, метансулфонат, бензенсулфонат и ртолуенсулфонатните соли.

Подходящи алкални соли се образуват от бази, които образуват нетоксични соли и примери са калциева, литиева, магнезиева, калиева, натриева, цинкова, етаноламинна, диетаноламинна и триетаноламинна соли.

Преглед на подходящи соли е даден в Berge et al., J. Pharm. Sci., 1 - 19, (1977).

Подходящи солвати са хидратите.

Съединенията с формула (I) са единични стереоизомери, известни като аатропизомери. Атропизомери са изомери, които могат да са разделят само поради това че въртенето около една единична £

връзка е възпрепятствано или много забавено (зиж „Advanced Organic Chemistry, Third Edition, Jerry March, John Wiley and Sons (1985)). Te могат да се получат обикновено от съответни оптичночисти междинни съединения или чрез разделяне на рацемична смес, съдържаща противоположните стереоизомери. Това може да се постигне чрез ВЕТХ на съответния рацемат при използване на подходящ хирален носител или чраз фракционна кристализация на диастереоизомерните соли, образувани при взаимодействие на съответния рацемат с подходяща оптичноактивна киселина или база.

Съединенията с формула (I) могат да се получат по следните методи:

1) съединенията с формула (I) или алкална хидролиза на съединение могат да се с формула:

получат чрез кисела в което R означава

или

формула:

i__

Ν' (IV) и R¹ и R² било отделно или взети заедно означават група или групи, които могат хидролитично да се отцепят при кисели или алкални условия за да дадат хиноксалиндион с формула (I). Такава група или групи са обичайни и подходящи примери ще са добре известни на специалистите от областта. Когато R е група с формула (III) реакцията се следва от разделяне на атропизомерите с формула (I) като се използват обичайни условия.

С предпочитание R¹ и R² било отделно всеки от тях означава С_малкил (за предпочитане метил или етил) и' бензил, евентуално заместен в пръстена с 1 до 3 заместителя, всеки от които може да бъде С_Ь4алкил, С_малкокси, халоген, нитро или трифлруорометил, или когато са взети заедно означават С^алкилен, СН(фенил), СН(4-метоксифенил) или СН(3,4-диметоксифенил).

С предпочитане реакцията се провежда чрез киселинна хидролиза на съединение с формула (II).

При типичен начин съединение с формула (II) взаимодейства с воден разтвор на подходяща киселина, например минерална киселина като хлороводородна киселина, евентуално в присъствието на подходящ органичен разтворител, например 1,4-диоксан. Обикновено реакцията се провежда при нагряване до температура на кипене на разтворителя или разтворителите.

Междинните съединения с формула (II) могат да се получат чрез обичайни методи, например

а) по начина показан в схема I:

СХЕМА 1

(V)

(VI)

4»

NHCSCH₂OCH3 (VII)

N^>0*

IXT^OR²

в които R, R¹ и R² имат посочените по-горе при съединението с формула (II) значения.

При типичен начин на работа 5-аминохиноксалин с формула (V) взаимодейства със съединение с формула:

СН₃ОСН₂СОХ¹ в която X¹ е подходяща отцепваща се група, например хлор или бром, в подходящ разтворител, например толуен или дихлорометан, и евентуално в присъствието на подходящ киселинен акцептор, например пиридин, за да се получи амид с формула (VI).

Амид с формула (VI) може да се превърне в тиоамид с формула (VII) чрез въздействие с 2,4-бис(4-метоксифенил)-1,3-дитиа-2,4дифосфетан-2,4-бисулфид (реактив на Lawesson) в подходящ разтворител, например толуен или тетрахидрофуран.

Тиоамид с формула (VII) може да се превърне в съединение с формула (II) чрез въздействие със съединение с формула:

conhnh₂ в присъствието на меркури(П) оксид, евентуално и на обезводнител, например 4А молекулярни сита, и подходящ разтворител, например н-буганол.

Съединение с формула (II), в което R е група с формула (III) може да се раздели за да даде съединение с формула (II) в която R е група с формула (IV), чрез използване на обичайни техники, например хирална ВЕТХ или

б) чрез използване на подобен метод на показания на схема 1 за да се получи съответното пиридиново съединение с формула

и R¹ и R² имат посочените по-горе при съединението с формула (II) значения, последвано от N-оксидирането му.

N-оксидирането може да се осъществи като се използва 3хлоропероксибензоена киселина в подходящ разтворител, например воден метанол или ацетон. Други подходящи N-оксидиращи условия включват използването на водороден прекис в оцетна киселина, диметилдиоксиран в ацетон, моноперфталова киселина в оцетна кисел ина/м етанол, ОКСОН (търговска марка, калиев пероксимоносулфат) в подходящ разтворител като вода, ацетон или дихлорометан и натриев перборат в оцетна киселина.

Съединение с формула (II), в което R е група с формула (III), може да се раздели за да даде съединение с формула (II), в което R е група с формула (IV), по метод (а) както е описан по-горе.

2) Съединения с формула (I) могат също да се получат чрез Nоксидиране на съединение с формула:

·· · ··

(XI)

в което R³ е група с формула

или (IX)

N-оксидирането може да се проведе (X) като се използват подходящи оксидиращи средства, например 3-хлоропероксибензоена киселина и подходящ разтворител, например метанол или ацетон. Други подходящи N-оксидиращи условия включват използването на водороден прекис в ацетон, моноперфталова киселина в оцетна киселина/метанол, ОКСОН (търговска марка, калиев пероксимоносулфат) в подходящ разтворител като вода, ацетон или дихлорометан, и натриев перборат в

оцетна киселина.

Когато R³ означава група с формула (IX) реакцията се последва от разделяне на атропизомер с формула (I) при използване на обичайни условия.

Съединенията с формула (XI) могат да се получат чрез кисели или алкална хидролиза на съединенията с формула (VIII) при използване на условията описани в метод (1).

3) Съединение с формула (I) може да се получи от съответния силициев диоксиден комплекс при въздействие на разтвор на комплекса в подходящ разтворител, например метанол, с подходяща киселина, например минерална киселина (например хлороводородна киселина) или оцетна киселина. Това киселинно въздействие разлага ···· · · · · • 9 · ···· · 9 9 · г · € · · · · · силициево диоксидния комплекс и освобождава съединение с формула (I).

При получаването на съединение с формула (I) на съединението не трябва да се въздейства с силициев диоксид (например при хроматография) в противен случай то ще се свърже със стехиометрично количество от него за да образува различно съединение, т.е. силициево диоксиден комплекс на исканото съединение.

Съответно, съединение с формула (I) с предпочитание се пречиства чрез обратнофазова гелна хроматография.

Всички гореописани реакции и получавания на нови изходни съединения, използвани в горните методи, са обичайни и подходящите реактиви и условия на реакциите за провеждането и получаването им, както и методите за изолирането на желаните продукти са добре известни на специалистите от областта, като се имат предвид и литературните източници и описаните тук примери.

фармацевтично приемлива киселинна присъединителна сол или алкална сол на съединението с формула (I) може лесно да се получи чрез смесване на разтвори на съединението с формула (I) и на съответната желана киселина или основа. Солта може да се утаи от разтвора и да се отдели чрез филтруване или да се получи чрез изпаряване на разтворителя.

Афинитетът на свързване на съединението с формула (I) към глициновия сайт на NMDA рецептора може да се измери чрез изпитване на неговата способност за заместване на подбран глицинов саитов радиолиганд от мембрана на мозък на плъх, както е описано в Brit. J. Pharm., 104, 74 (1991). В един от вариантите на този метод основно промит мембранов протеин се инкубира с [³H]-L-689,560 (Mol. Pharmacol., 41, 92 (1992)) 90 минути като се използва трис-ацетатен буфер (pH 7.4). При заместване на радиолиганда чрез използване на поредица от концентрации от изпитваното съединение се получават ICsq стойностите (50 % концентрация на инхибиране).

функционалният in vitro глицинов антагонизъм се демонстрира чрез способността на съединенията да инхибират деполяризацията в отрязъци от кората на мозъка на плъх чрез NMDA по подобен начин на описания в J. Med. Chem., 33, 789 (1990) и Brit. J. Pharm., 84, 381 (1985). При един от вариантите на метода, реакцията спрямо стандартна концентрация на NMDA се измерва в присъствието на поредица от концентрации от изпитваното съединение и получените резултати се използват за да се определят ЕС₅₀ стойностите (50 % ефективна концентрация).

Свързващият афинитет на съединенята от изобретението спрямо АМРА рецептора може да се измери чрез изпитване на способността им да заместват радиолиганда [³Н]-АМРА от мембраните на мозъка на плъх. Мембранни хомогенати се инкубират с радиолиганд (10 нМ) в

присъствието или отсъствието на изпитваните съединения при различни концентрации при 4° С за 45 минути. Свободни и свързани радиолиганди се разделят чрез бързо филтруване и радиоактивността се измерва чрез течно сцинтилационно броене.

Съединенията с формула (I) могат да се прилагат към подлежащите на лекуване пациенти самостоятелно, но най-често това се извършва под формата на смеси с фармацевтично приемлив разредител или носител, подбран с оглед на предвидения начин на приложение и обичайните фармацевтични методи. Например те могат да, се прилагат орално, включително под езика, под формата на таблетки, съдържащи такива носители като нишесте или лактоза, или под формата на капсули или овули било самостоятелно или в смес с пълнители, под формата на елексири, разтвори или суспензии, съдържащи ароматизиращи или оцветяващи средства. Те могат да се инжектират парентерално, например венозно, мускулно или подкожно. За

парентерално приложение те най-добре се използват под формата на стерилен воден разтвор, който може да съдържа други вещества, например достатъчно соли или глюкоза за да бъде разтвора изотоничен

с кръвта.

Съединенията имат свойството да се абсорбират през стомашночревния път и поради това е възможно също така да се прилагат и като бавно освобождаващи се препаративни форми.

Най-общо лечебноефективна дневна орална доза за съединенията с формула (I) е в границите от 0.1 до 100 мг/кг телесно тегло на пациента, за предпочитане 1 до 20 мг/кг, а венозната или подкожна дневна доза е в границите от 0.01 - 20 мг/кг телесно тегло на пациента, за предпочитане 0.1 до 20 мг/кг. Съединенията с формула (I) могат да се прилагат и чрез венозна инфузия в доза в границите на 0.01 до 10 мг/кг/час.

Таблетките и капсулите от съединенията могат да се прилагат единично или по две или три едновременно.

Лекарят ще отредели актуалната дозировка, която ще е найподходяща за отделния пациент и тя ще зависи от възрастта, теглото и реакцията на отделния пациент. Горните дози са примерни за средни случаи. В отделни случаи разбира се могат да се прилагат по-високи или по-ниски дози, които също са в обхвата на изобретението.

Алтернативно съединенията с формула (I) могат да се прилагат чрез инхалиране или под формата на супозитории или песари, или могат да се прилагат външно под формата на лосион, разтвор, крем, мазило или прах за пудрене. Алтернативно средство за приложение през кожата е използването на лепенки. Например те могат да се включат в крем състоящ се от водна емулсия на полиетиленгликоли или течен парафин. Те могат също така да се включат в концентрация между 1 и 10 % тегловно в мазило, състоящо се от бял восък или бяла мека ·· ·· ·· ·· • ·· · · · · · ··· · · ·· ··♦· • ···· · · · · · · ··· ··· • · ···· · · • · ·· ·· · · парафинова база заедно с изискващите се стабилизатори и консерванти.

Трябва да се подразбира, че под лечение се включва и профилактика, както и облекчаване на установените симптоми на заболяването.

Освен това изобретението се отнася до:

I) фармацевтичен състав включващ съединение с формула (I) или негова фарвмацевтично приемлива сол или солват заедно с фармацевтично приемлив разредител или носител;

II) съединение с формула (I) или негова фармацевтично приемлива сол, солват или състав за използване като лекарство;

III) използване на съединение с формула (I) или негова фармацевтично приемлива сол, солват или състав за производство на лекарство за лечение на заболяване чрез предизвикване на антагонистичен ефект при NMDA рецептора;

IV) използване на (III) при заболяване което е акутно невродегенеративно или хронично неврологично смущение;

V) метод за лечение на бозайник чрез произвеждане на антагонистичен ефект при NMDA рецептора, които включва лечение на бозайника с ефективно количество от съединение с формула (I) или негова фармацевтично приемлива сол, солват или състав;

VI) метод както при (V), при който заболяването е акутно невродегенеративно или хронично неврологично смущение;

VII) съединение с формула (II), в което R означав група с формула (III) или (IV) и

VIII) съединение с формула (VIII), в което R³e група с формула (X).

Примери за изпълнение на изобретението

Следващите примери илюстрират получаването на съединенията с формула (I) и съдържащи ги състави.

• · • ··

Точките на топене са определени като се използва апарат на Buchi в стъклени капилярки и те не са корегирани. Данните от нискоразделителната масспектроскопия (LRMS) се отчитат на Fisons Trio 1000 Mass Spectrometer (термовпръскване като се използва амониев ацетат във воден метанол като носител или химическо йонизиране при атмосферно налягане (APCI) като се използва 97.5 : 2.5 обемно метанол : оцетна киселина и газообразен азот като носител). ЯМР данни се отчитат на Varian Unity 300 или Varian Inova 400 ЯМР апарат (300 и съответно 400 MHz) и те съвпадат с дадените структури. Протон ЯМР отмествания са цитирани в части на милион в намаляващ ред от тетраметилсилан. Чистотата на съединенията се оценява внимателно като се използва аналитична ТСХ и протон ЯМР и последния начин се използва за изчисляване на количеството разтворител, което присъства в солватираните проби. Терминът „остатък“, използван при микроаналитичните данни означава остатъчния продукт след изгаряне, т.е. негоримия продукт.

Пример 1 (-)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(1-оксидопиридин-3-ил)-4Н-

1,2,4-триазол-4-ил]-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион хидрат

CI .1/2 H₂SiO₃

Концентрирана хлороводордна киселина (1мл) се прибавя при © бъркане към разтвор на (-)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(1оксидопиридин-3-ил)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил]-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион силициев диоксиден комплекс (виж реферативен пример 1) (2.3 г, 4.64 ммола) в метанол (40 мл) и сместа се бърка 2 часа. Утайката се отделя чрез филтруване за да се получи съединението от заглавието като бяло твърдо вещество (1.4 г, 65 %) с т.т. 264 - 265° С.

Анализ на CiyHi₂CI₂NgO₄. 1.5 Н₂О изчислено: С 44.17; Н 3.21; N 18.18; остатък 0.00 % намерено: С 44.34; Н 3.21; N 18.14; остатък 0.00 % ’Н-ЯМР (300 MHz, d₆-DMSO): δ 3.12 (ЗН, s), 4.36 (2Н, m), 7.18 (1Н, © d, J=9.5 Hz), 7.36 (1H, dd, Ji = J₂ = 9.5 Hz), 7.42 (1H, s), 8.24 (1H, d, J=9.5 Hz), 8.30 (1H, s), 12.22 (1H, s), 12.24 (1H, s).

m/z (термоспрей): 435 (MH⁺).

[(1]%-235° (c=0.1, вода).

Пример 2 (-)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(1-оксидопиридин-3-ил)-4Н-

1,2,4-триазол-4-ил]-2,3(1 Н ,4Н)-хиноксалиндион хидрат

Разтвор на 3-хлоропероксибензоена киселина (50 - 55 % т/т във вода, съдържаща 3-хлоробензоена киселина като онечистване, 16.1 г, 47 ммола) в метанол (200 мл) се прибавя към разтвор на (-)-б,7-дихлоро-5[3-метоксиметил-5-(3-пиридил)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил]-2,3(1Н,4Н)хиноксалиндион (виж пример 1 за получаване на изходен продукт) (13.8 г, 31 ммола) в метанол (400 мл) при стайна температура. Реакционната смес се бърка при стайна температура 3.5 дни. Реакционната смес се преабсорбира върху обратнофазов гел (MCI Gel СНР20Р [търговска марка], 75 - 100 мк) и се пречиства чрез хроматографиране върху обратнофазов гел (MCI Gel СНР20Р [търговска марка], 75 - 100 мк) чрез градиентно елуиране при използване на вода : метанол (3:1 сменящо се до 2:1 обемно) като елуент за да даде, след събиране и концентриране на подходящите фракции бледожълто твърдо вещество, което се прекристализира от метанол за да даде съединението от заглавието (7.6 г, 54 %) като безцветно твърдо вещество с т.т. 265 - 267° С.

Анализ на Н2О изчислено: С 45.05; Н 3.11; N 18.54;

намерено: С 45.01; Н 3.08; N 18.65.

¹Н-ЯМР (300 MHz, d₆-DMSO): идентичен спектър на получения за съединението от пример 1.

m/z (термоспрей): 435 (МН⁺).

[a]²⁵ _D-224° (с=0.1, вода).

Пример 3 (-)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(1-оксидопиридин-3-ил)-4Н-

1.2.4- триазол-4-ил]-2,3(1 Н ,4Н)-хиноксалиндион (-)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(3-пиридил)-4Н-1,2,4-триазол-

4-ил]-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион (виж пример 1 за получаване на изходен продукт) (412.2 г, 0.98 мола) и OXONE (търговска марка) (1.44 кг, 2.3 мола) се суспендират във вода (4.13 л) и сместа се бърка при стайна температура 60 часа. Прибавя се наситен воден разтвор на натриев тиосулфат (2.2.л) и суспензията се бърка 1 ч преди да се филтрува под намалено налягане. Утайката се суспендира при стайна температура в продължение на 4 ч в 1:1 обемно изобпропилов алкохол : дихлорометан (111 л) и твърдата фаза се отделя чрез филтруване, филтратът се изпарява под вакуум за да даде съединението от заглавието като безцветно твърдо тяло (366 г).

Пример 4 (-)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(1-оксидопиридин-3-ил)-4Н-

1.2.4- триазол-4-ил]-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион натриева сол, хидрат

Натриев хидроксид (9.72 мл от 1 моларен воден разтвор, 9.72 ммола) се прибавя при бъркане към суспензия на (-)-6,7-дихлоро-5-[3метоксиметил-5-(1-оксидопиридин-3-ил)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил]2,3(1 Н,4Н)-хиноксалиндион хидрат (виж пример 2) (4.406 г, 9.72 ммола) във вода (60 мл) и сместа се бърка 5 минути. Полученият разтвор се филтрува и филтрата се суши чрез замразяване за да даде съединението от заглавието (4.5 г, 98 %) като бледожълто твърдо вещество с т.т. 303° С (с разлагане).

Анализ на C₁₇H₁iCI₂N₆NaO₄. 2Н₂О изчислено: С 41.40; Н 3.07; N 17.04 %; намерено: С 41.40; Н 3.05; N 16.99 %.

’Н-ЯМР (400 MHz, d₆-DMSO): δ 3.08 (ЗН, s), 4.24 (2Н, m), 7.22 (2Н, m), 7.38 (1Н, dd, φ = J₂ = 9.5 Hz), 8.02 (1H, s), 8.20 (1H, m), 11.66 (1H, s).

[a]²⁵ _D-277° (c=0.1, вода).

Пример 5 (-)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(1-оксидопиридин-3-ил)-4Н-

1,2,4-триазол-4-ил]-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион натриева сол, хидрат, препаративна форма за венозно приложение Препаративна формулировка за прилагане на 20 мг/мл доза от активното вещество за венозно инжектиране се получава като се използва (-)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(1-оксидопиридин-3-ил)4Н-1,2,4-триазол-4-ил]-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион натриева сол, 2Н₂О (виж пример 4) (22.7 мг за една доза), натриев хлорид (9.0 мг за една доза) и вода за инжекции (до 1.0 мл).

За получаване на формулировката натриевият хлорид се разтваря в 75 % от общото количество вода в подходящ съд при бъркане. След това се прибавя (-)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(1оксидопиридин-3-ил)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил]-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион натриева сол, 2Н₂О и се разтваря при бъркане. Разтворът се долива с вода до необходимия обем и се филтрува през избистрящ 0.2 микронен филтър, филтратът се пълни в стерилни 10 мл стъклени ампули при асептични условия като се използва избистрящ филтър и ампулите се запояват.

Част (I) от следващият реферативен пример е повторение на получаването на съединението от публикацията на пример 114 на йЙМй

• · · · · ·· ·♦ ·· ··· ···· · · · · • · · ···· · · · ·

Международна патентна заявка WO 97/32873. В част (II) полученият продукт се прекристализира от воден ацетон.

Реферативен пример 1 (-)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(1-оксидопиридин-3-ил)-4Н-

1,2,4-триазол-4-ил]-2,3(1 Н,4Н)-хиноксалиндион, силициев диоксиден комплекс

4D (I) Разтвор на 3-хлоропероксибензоена киселина (0.85 г, 4.93 ммола) в ацетон (20 мл) се прибавя наведнаж към суспензия на (-)-6,7дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(3-пиридил)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил]2,3(1 Н,4Н)-хиноксалиндион (виж пример 1 за получаване на междинно съединение) (1.0 г, 2.24 ммола) в ацетон (40 мл) при което цялото твърдо вещество се разтваря. Реакционната смес се бърка при стайна температура 40 минути след което започва да се образува бяло твърдо вещество. Сместа се бърка при стайна температура 3 дни. Твърдото бяло вещество се отделя чрез филтруване (това вещество съдържа помалко от 90 % т/т от N-оксидния продукт)¹ и се подлага на мигновенна хроматография върху силикагел като се използва дихлорометан :

• 9 метанол : ледена оцетна киселина (90: 10:1 обемно) за елуент за да се получи след събиране и концентриране на съответните фракции съединението от заглавието като бяло твърдо вещество (0.16 г) с т.т. >310° С.

’Н-ЯМР (300 MHz, d₆-DMSO): δ 1.90 (s, оцетна киселина 0.3 екв.), 3.10 (ЗН, S), 4.32 (2Н, т), 7.22 (1Н, т), 7.40 (2Н, т), 8.10 (1Н, т), 8.22 (1Н, т).

m/z (термоспрей): 435.

[a]²⁵ _D-235° (с=0.1, етанол)*.

Р (* Трябва да се отбележи, че се получи грешка при посочване на [a]²⁵ _D стойността в пример 114 на Международна патентна заявка WO 97/32873. Написаната „с=1.0“ стойност не е вярна и трябва да се чете „0=0.1).

(II) Прекристализиране на твърдото вещество от воден ацетон дава съединението от заглавието като бяло твърдо вещество с т.т. >310° С.

Анализ на C₁₇H₁₂CI₂N₆O₄. 0.5 H₂SiO₃. 1.2 Н₂О изчислено: С 41.18; Н 3.13; N 16.95; остатък 7.87 % намерено: С 41.2; Н 3.1; N 17.0. остатък 8.25 %

Q ¹Н-ЯМР (300 MHz, d₆-DMSO): δ 3.05 (ЗН, s), 4.37 (2Н, m), 7.16 (1 Η, d, J=9.5 Hz), 7.32 (1H, s), 7.32 (1H, m), 7.98 (1H, s), 8.18 (1H, d, J=9.5 Hz).

[a]²⁵ _D-199° (c=0.1, метанол).

Забележка:

1. Методът от реферативен пример 1 (I) се повтаря точно и полученото бяло твърдо вещество се отделя чрез филтруване (0.507 г).

Намерено бе, че то съдържа 57.7 тегловни % (-)-6,7-дихлоро-5-[3метоксиметил-5-(1-оксидопиридин-3-14л)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил]2,3(1 Н,4Н)-хиноксалиндион когато се анализира чрез ВЕТХ при използване на 15 см х 0.46 см вътрешен диаметър Magellen (търговска марка) С18 колона и градиент на елуиране при следната комбинация от разтворител А (ацетонитрил) и разтворител В (8.3 мМ фосфатен буфер нагласен на pH 3.7 при използване на фосфорна киселина):

време (мин)	% обемни А	% обемни В	време (мин)
	2	98	(начало)
0	98	2	30
35	2	98	1
45			(край)

при скорост на потока 1 мл/мин и при стайна температура.

Съставките на елуираната смес се проследяват при дължина на вълната 220 нм и като стандартни вещества се използват проби от съединенията от пример 4 и пример 1 за получаване на междинно съединение и 3-хлоропероксибензоена киселина.

Следващите примери за получаване на междинни съединения описват използвани в предишните примери и в реферативния пример вещества.

Пример 1 за получаване на междинно съединение (+) и (-)- и (+)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(3-пиридил)-4Н-

1,2,4-триазол-4-ил]-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион

осн₃

ОСНз (с)

ОСН, ·· · • · · • · · · • ···· · · • · * : : : · ···

ОСНз

ОСН₃

(а) Метоксиацетилхлорид (27.3 мл, 32.4 г, 0.30 мола) се прибавя при бъркане към смес на 5-амино-6,7-дихлоро-2,3-диметоксихиноксалин (пример 2 за получаване на междинно съединение) (73.8 г, 0.27 мола) и пиридин (26.4 мл, 25.8 г, 0.33 мола) в дихлорометан (1.2 л) при стайна

температура и среда на азот. След 18 часа бъркане при стайна температура сместа се промива с 2 М воден разтвор на хлороводородна киселина, след това със солев разтвор и се суши над магнезиев сулфат. Концентрира се под вакуум. Остатъкът се стрива с метанол и се филтрува за да даде 6,7-дихлоро-2,3-диметокси-5метоксиацетамидохиноксалин (82.0 г, 88 %) като белезникаво твърдо вещество с т.т. 171 - 173°^с

Анализ на C₁₃H₁₃CI₂N₃O4;

изчислено: С 45.11; Н 3.79; N 12.14;

намерено: С 44.97; Н 3.75; N 12.03.

(б) 2,4-бис(4-метоксифенил)-1,3-дитиа-2,4-дифосфетан-2,4-

дисулфид (реактив на Lawesson) (19.5 г, 48.2 ммола) се прибавя към разтвор на б,7-дихлоро-2,3-диметокси-5-метоксиацетамидохиноксалин (27 г, 78 ммола) в тетрахидрофуран (480 мл), сместа се бърка 18 часа при стайна температура и след това с изпарява под вакуум. Остатъкът се пречиства чрез мигновенна хроматография върху силикагел с градиентно елуиране при използването на хексан : дихлорометан (1:1 сменящо се до 1:4 обемно) като елуент за да се получи 6,7-дихлоро-2,3диметокси-5-метокситиоацетамидохиноксалин (29.1 г, >100 %) като бяло твърдо вещество с т.т. 198 - 200° С, съдържащ минимални онечиствания.

Анализ на С13Н₁₃CI₂N₃O₃S;

изчислено: С 43.11; Н 3.29; N 11.60; намерено: С 43.06; Н 3.65; N 11.59.

(в) Смес от 6,7-дихлоро-2,3-диметокси-5-метокситиоацетамидохиноксалин (25.3 г, 69.9 ммола), хидразид на никотинова киселина (19.3 г, 140.8 ммола), меркури(П) оксид (15.1 г, 69.7 ммола) и 1,4-диоксан (600 мл) се нагрява при кипене 18 часа. След охлаждане сместа се филтрува през ARBOCEL (търговска марка) и остатъка се промива с дихлорометан. филтратът се концентрира под вакуум за да даде светлокафяво твърдо вещество, което се разпределя между етилацетат и 2 М воден разтвор на хлороводородна киселина. Слоевете се разделят и водния слой се екстрахира с дихлорометан (2 х 500 мл ,4 х 100 мл). Събраните дихлорометанови екстракти се сушат над магнезиев сулфат и се концентрират под вакуум. Остатъкът изкристализира от етилацетат/метанол за да даде (±)-6,7-дихлоро-2,3-диметокси-5-[3метоксиметил-5-(3-пиридил)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил)]хиноксалин (11.6 г, 37 %) като бледожьлто твърдо вещество с т.т. 189 - 191° С.

Анализ на С^Н^gCIgNgOg. O.SHgO изчислено: С 50.01; Н 3.76; N 18.42 %; намерено: С 50.10; Н 3.57; N 18.53 %.

(г) Смес от (±)-6,7-дихлоро-2,3-диметокси-5-[3-метоксиметил-5-(3пиридил)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил)]хиноксалин (3.0 г, 6.7 ммола), 2 М воден разтвор на хлороводородна киселина (10 мл) и 1,4-диоксан (50 мл) се нагрява при кипене 9 часа, охлажда се и се концентрира под вакуум. Остатъкът се разтваря в 1 М воден разтвор на натриев хидроксид и се подкислява до pH 4.5 с концентрирана хлороводородна киселина за да се получи гъста бяла утайка. Тя се отделя чрез филтруване и се промива с вода за да даде (±)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(3-пиридил)-4Н-

1,2,4-триазол-4-ил)]-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион (2.0 г, 68 %) като белезникаво твърдо вещество с т.т. 230 - 232° С.

Анализ на Ο·ΐ7Η·ΐ2^ΐ2^6θ3' 1-251^0 изчислено: С 46.22; Н 3.31; N 19.02 %; намерено: С 46.23; Н 2.93; N 19.00 %.

(Д) (I) (-)-И-метилефедрин (0.88 г, 4.9 ммола) и след това метанол (66 мл) се прибавят при бъркане към суспензия на (±)-6,7-дихлоро-5-[3метоксиметил-5-(3-пиридил)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил)]-2,3(1Н,4Н)хиноксалиндион (1.9 г, 4.3 ммола) в етилацетат (400 мл) при стайна температура. Сместа се нагрява до кипене. Сместа се филтрува, филтратът се концентрира до тричетвърти от обема си и след това се охлажда до стайна температура. Получената утайка се отделя чрез • · • · • · · (··· · ··· · ··· · • ······ ·· · · • · · · · · · филтруване и се промива с етилацетат. Твърдото вещество се прекристализира от етилацетат/метанол за да даде един единствен диастереоизомер от хиноксалиндионовия изходен продукт като (-)-Nметилефедринова сол (1.28 г, 43 %) с т.т. 162 - 164° С.

АнаЛИЗ На Ο₂βΗ 29^12^7^4¹ СН3СО2С2Н5 изчислено: С 55.98; Н 5.43; N 14.28 %; намерено: С 55.74; Н 5.38; N 14.38 %. [ol]²⁵ _d-135° (с=0.1, етанол).

(II) Суспензия от (-)-М-метилефедриновата сол (1.2 г, 1.7 ммола) от част (д) (I) във вода (13 мл) при стайна температура се подкислява до pH 5 с концентрирана хлороводородна киселина и суспензията се бърка 1 ч. Получената утайка се отделя чрез филтруване, промива се с вода и се изкристализира от вода/етанол за да даде (-)-6,7-дихлоро-5-[3метоксиметил-5-(3-пиридил)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил)]-2,3(1Н,4Н)хиноксалиндион (0.48 г, 62 %) като бяло твърдо вещество с т.т. 220 - 222° С..

Анализ на C^yH-igC^^NgOs. 1.5Н₂О изчислено: С 45.76; Н 3.39; N 18.83 %; намерено: С 45.49; Н 3.21; N 18.72 %.

[a]²⁵ _D-214° (с=0.1, етанол).

(III) Събраните филтрати от част (д) (I) се концентрират до сухо, остатъка се разтваря във вода (20 мл), подкислява се до pH 3 и се подкислява с концентрирана хлороводородна киселина и получената утайка се отделя чрез филтруване, промива се с вода и се суши. Прибавят се (+)-М-метилефедрин (0.37 г, 2.06 ммола) и след това метанол (28 мл) при бъркане към суспензията от това твърдо вещество (0.80 г, 1.87 ммола) в етилацетат (170 мл) при стайна температура и сместа се нагрява до температурата си на кипене. Сместа се филтрува, концентрира се до тричетвърти от обема си и се охлажда до стайна температура. Получената утайка се отделя чрез филтруване и се ·

промива с етилацетат. Твърдото вещество се изкрестализира от етилацетат/метанол за да даде един единствен диастереоизомер от хиноксалиндионовия изходен продукт като (+)-1М-метилефедринова сол (0.93 г, 32 %) като бяло твърдо вещество с т.т. 165 - 167° С.

Анализ на C₂₈H₂₉CI₂N₇O₄. 0.8 СН₃СО₂С₂Н₅ изчислено: С 56.01; Н 5.33; N 14.66 %;

намерено: С 55.88; Н 5.40; N 14.31 %.

[a]²⁵ _D+127° (с=0.1, етанол).

(IV) Суспензия от (+)-М-метилефедриновата сол (0.90 г, 1.35 ммола) от част (д) (III) във вода (10 мл) при стайна температура се подкислява до pH 5 с концентрирана хлороводородна киселина и суспензията се бърка 1 ч. Получената утайка се отделя чрез филтруване, промива се с вода за да даде (+)-6,7-дихлоро-5-[3-метоксиметил-5-(3пиридил)-4Н-1,2,4-триазол-4-ил)]-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион (0.41 г, 69 %) като бяло твърдо вещество с т.т. 222 - 224° С.

Анализ на Ci₇H-|₂CI₂NgO₃. 1.25 Н₂О изчислено: С 46.22; Н 3.31; N 19.02 %;

намерено: С 46.44; Н 3.18; N 19.02 %.

[a]²⁵ _D +212° (с=0.1, етанол).

Пример 1 за получаване на междинно съединение

5-Амино-6,7-дихлоро-2,3-диметоксихиноксалин

CI

CI (а)

CI

CI (Ь) • е · · ·9 tt ··· ···· ··· • · · · ··· · ··

(а) Смес от 6₁7-дихлоро-5-нитро-2,3(1Н,4Н)-хиноксалиндион (пример 1 от WO-A-94/00124p 84 г, 0.34 мола), тионилхлорид (840 мл) и диметилформамид (0.5мл) се нагрява при кипене 3 часа, охлажда се и се концентрира под вакуум. Прибавя се етилацетат (300 мл) и се отстранява чрез изпаряване под вакуум и това се повтаря с петролеев етер (т.к. 100 - 120° С). Твърдият остатък се прекристализира от петролеев етер (т.к. 100 - 120° С) за да даде 2,3,6,7-тетрахлоро-5нитрохиноксалин (78 г, 73 %) като светложълто твърдо вещество.

’Н-ЯМР (300 MHz, d₆-DMSO): δ = 8.6 (1Н, s).

(б) Калаен(П) хлорид дихидрат (346.3 г, 1.54 мола) се прибавя към разтвор на 2,3,6,7-тетрахлоро-5-нитрохиноксалин (96.2 г, 0.31 мола) в етилацетат (1.8 л). Сместа се нагрява при кипене 4 часа, охлажда се и внимателно се излива в излишък от наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. Сместа се филтрува през целит (търговска марка) и добре се промива с етилацетат. Утайката се стрива с допълнително количество етилацетат и твърдото вещество се отфилтрува. Събраните етилацетатни фази се сушат над магнезиев сулфат и се концентрират под вакуум за да се получи 5-амино-2,3,6,7-тетрахлорохиноксалин (73.4 г, 84 %) като жълто твърдо вещество.

¹Н-ЯМР (300 MHz, CDCI3): δ = 5.45 (2Н, br s), 7.47 (1Н, s).

m/z (термоспрей): 385 (MH⁺).

(При алтернативно получаване този етап на редуциране се извършва като се използват железни стружки във водна оцетна киселина).

— _г Mutttit ··· ·· ·· ·· ·· • · · · · · · · · · · ··· ···· · · · · (в) Разтвор на натриев метоксид (25 % т/т разтвор в метанол, 274 мл, 1.28 мола) се прибавя към суспензия от 5-амино-2,3,6,7тетрахлорохиноксалин (72.4 г, 0.256 мола) в сух метанол (1 л) и получената смес се нагрява при кипене 30 мин. Сместа се охлажда, концентрира се под вакуум и остатъка се разпределя между вода и етилацетат (общо 8 л). Органичните екстракти се сушат над магнезиев сулфат и се концентрират под вакуум. Суровият продукт се стрива с метанол, разтворя се в дихлорометн (2 л) и се филтрува. филтратът се концентрира под вакуум за да даде съединението от заглавието като жълто твърдо вещество (55.0 г, 79 %).

’Н-ЯМР (300 MHz, CDCI₃): δ = 4.13 (ЗН, s), 4.14 (ЗН, s), 5.07 (2Н, br s), 7.26 (1Н, s).

m/z (термоспрей): 274 (MH⁺).

(При алтернативен начин на получаване се използва толуен като съразтворител към метанола).

Данни за разтворимост

Съединенията от примерите 1 и 2 и рефератевн пример 1 се изпитват за разтворимостта им във вода и метанол при стайна температура.

Резултатите са дадени на таблицата по-долу

Пример	разтворимост във вода при pH 7.3 (мг/мл)	разтворимост в метанол (мг/мл)
пример 1 и 2	> 20 мг/мл	< 1 мг/мл
	< 1 мг/мл	около 15 мг/мл

Данни за липофилност

Липофилността на съединенията от пример 2 и реферативен пример 1 се изпитват по разделителния метод октанол/вода.

Пример	log D
пример 2	- 1.7

Пример	log D
реферативен пример 1	- 0.6

фармакологични данни

Афинитетът на свързване към глициновия сайт на NMDA рецептора и функционалния in vitro глицин антагонизъм на съединенията от пример 2 и реферативен пример 1 се измерват по дадените в описанието методи.

Резултатите са както следва:

Свързващ афинитет
Пример 2	IC50 — 2.4 нм
реферативен пример 1	Oso = 3.8 нм

Функционален in vitro глицин антагонизъм
Пример 2	1С₅₀ = 140 нм
реферативен пример 1	IC50 ⁼ 190 нм

Claims

Патентни претенции

1. Практически чисто съединение с формула:

(I) или негова фармацевтично приемлива сол или солват.
2. Съединение съгласно претенция 1, което е най-малко с 90 % т/т чистота.
3. Съединение съгласно претенция 1, което е най-малко с 95 % т/т чистота.
4. Съединение съгласно претенция 1, което е най-малко с 98 % т/т чистота.
5. Съединение съгласно всяка от претенциите от 1 до 4, чиято фармацевтично приемлива сол е натриева сол.
6. фармацевтичен състав съдържащ съединение с формула (I) или негова фармацевтично приемлива сол или солват, съгласно всяка от претенциите от 1 до 5, заедно с фармацевтично приемлив разредител или носител.
7. Съединение съгласно формула (I) или негова фармацевтично приемлива сол или солват, съгласно всяка от претенциите от 1 до 6, за използване като лекарствено средство.
8. Използване на съединение с формула (I) или негова фармацевтично приемлива сол или солват, съгласно всяка от претенциите от 1 до 6, за получаване на лекарствено средство за лечение на заболяване чрез получаване на антагонистичен ефект на NMDA рецептора.
9. Използване съгласно претенция 8, при което заболяването е акутно невродегенеративно или хронично неврологично смущение.
10. Метод за лечение на бозайник чрез произвеждане на антагонистичен ефект на NMDA рецептора, които се състои във въздействие върху бозайника с ефективно количество от съединение с формула (I) или с фармацевтично приемлива негова сол, солват или негов състав, съгласно всяка от претенциите от 1 до 6.
11. Метод съгласно претенция 10, при което заболяването е акутно невродегенеративно или хронично неврологично смущение.
12. Съединение с формула:

R (II) в което R означава група с формула:

и R¹ и R² било отделно или взети заедно означават група или групи, които могат хидролитично да се отцепят при кисели или алкални условия за да дадат съответния хиноксалиндион.
13. Съединение съгласно формула (II), съгласно претенция 12, в което R¹ и R² било отделно всеки от тях означава С_1лалкил (за предпочитане метил или етил) и бензил, евентуално заместен в пръстена с 1 до 3 заместителя, всеки от които може да бъде С_малкил, С_малкокси, халоген, нитро или трифлруо ром етил, или когато са взети заедно означават С_Ь6алкилен, СН(фенил), СН(4-метоксифенил) или СН(3,4-диметоксифенил).
14. Съединение с формула в която R³ означава група с формула:

и R¹ и R² имат посочените в претенция 12 или 13 значения.
15. Метод за получаване на съединение с формула (I) или негова фармацевтично приемлива сол или солват, съгласно претенция 1, включващ кисела или алкална хидролиза на съединение с формула:

CI

CI

R

N^^R1 (II) в което R означава група с формула:

и R¹ и R² било отделно или взети заедно означават група или групи, които могат хидролитично да се отцепят при кисели или алкални условия за да дадат съответния хиноксалиндион и след това:

(I) когато се използва съединение с формула (II), в което R означава група с формула (III), разделяне на атропизомерите с формула (I) и/или (II) евентуално превръщане на съединение с формула (I) във негова фармацевтично приемлива сол или солват.
16. Метод за получаване на съединение с формула (I) или негова фармацевтично приемлива сол или солват, съгласно претенция 1, включващ N-оксидиране на съединение с формула:

(XI) в което R³ е група с формула (X) (IX) последвано от доработване на реакционната смес при свободни от силициев диоксид условия след което (I) когато използваното съединението с формула (XI) има R означаващ група с формула (IX), разделяне на атропизомерите с формула (I) и/или (II) евентуално превръщане на съединение с формула (I) във негова фармацевтично приемлива сол или солват.
17. Метод съгласно претенция 16, при който N-оксидирането се провежда като се използва OXONE (търговска марка, калиев пероксимоносулфат) в инертен по отношение на реакцията разтворител.
18. Метод съгласно претенция 17, при който инертния по отношение на реакцията разтворител е вода.
19. Метод за получаване на съединение с формула (I) или негова фармацевтично приемлива сол или солват, съгласно претенция 1, включващ киселинно въздействие на силициев диоксиден комплекс на съединението с формула (I) и евентуално следващо превръщане на съединението с формула (I) в негова фармацевтично приемлива сол или солват.