BG100624A

BG100624A - Противоземетръсен,ветроустойчив,пожароустойчив,полуготов строителен панел и изградени с него конструкции

Info

Publication number: BG100624A
Application number: BG100624A
Authority: BG
Inventors: Roger Abou-Rached
Original assignee: R.A.R. Consultants Ltd.
Priority date: 1993-12-20
Filing date: 1996-05-28
Publication date: 1997-03-31
Also published as: IS2111B; KR960706599A; WO1995017560A1; IS7787A; DE736124T1; DE69433730D1; RO115743B1; RU2121044C1; ATE202609T1; ES2261118T3; PT1028198E; CZ179696A3; PL177816B1; EE9900137A; CN1439779A; SK8497A3; JP2006029080A; NO20025324D0; OA10300A; UA28017C2

Abstract

Панелите и конструкциите са приложими в строителството. Те са издръжливи на отрицателни и положителни динамични натоварвания, позволяват бързо и лесно изграждане на сгради и могат да се транспортиратпри ефективно използване на товарното пространство. Панелите се състоят от множество конструктивни елементи, които се свързват един за друг и образуват конструкция, определяща периметъра на панела. Някои от конструктивните елементи са прибрани навътре, обикновено в конструктивната равнина, към вътрешната част на панела. Подготвена за втвърдяване смес се излива във вътрешната част между конструктивните елементи. Триизмерна конструкция като къща сеизгражда чрез свързване на панелите един за друг.Връзките поглъщат и разпределят сеизмичните натоварвания по цялата триизмерна конструкция, а наклонените навътре конструктивни елементи поглъщат остатъчните сеизмични натоварвания, достигащи до отделните панели. Излятата смес и наклонените конструктивни елементи позволяват панелът да издържи на положителните и отрицателните натоварвания и го правят пожароустойчив.

Description

ПРОТИВОЗЕМЕТРЪСНИ, ВЕТРОУСТОЙЧИВИ И ПОЖАРОУСТОЙЧИВИ ПОЛУГОТОВИ СТРОИТЕЛНИ ПАНЕЛИ И ИЗГРАДЕНИ ОТ ТЯХ КОНСТРУКЦИИ

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Настоящото изобретение се отнася за противоземетръсни, ветроустойчиви и пожароустойчиви полуготови строителни панели за изграждане на триизмерни конструкции като къщи, апартаменти, административни сгради и други подобни. Илюстрирани са и са описани множество панели съгласно изобретението, както и метод за изработването на такива панели, описани са и примери на триизмерни конструкции съгласно изобретението, а също и специално пригоден транспортен контейнер за превоз на компоненти за изграждане на триизмерни конструкции.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Известни са полуготови строителни панели като строителни компоненти, които могат да се сглобяват бързо и лесно към предварително издигната носеща конструкция. Много човеко-часове са необходими за издигане на носещата конструкция и за подготовка на същата конструкция да поеме полуготовите панели. Когато се касае за големи дължини, допустимите разлики в размерите и на носещата конструкция и на полуготовите панели могат да се натрупат и накрая, панелите могат и да не съвпаднат с предварително издигнатата носеща конструкция.

В допълнение, известните полуготови панели обикновено се закрепват към външната страна на носещата конструкция, което спомага те да издържат на положителното ветрово натоварване, но те не могат да устоят на отрицателното ветрово натоварване, като това, което предизвикват ураганите.

Отрицателното натоварване обикновено предизвиква откъртване на външно захванатите панели от носещата конструкция. Това се случва и с външно захванатите към носещата конструкция стандартни шперплатови обшивки. Примери за такива известни в техниката панели, податливи на отрицателното ветрово натоварване са дадени в US патент № 4841702 на Huettemann и US патент № 4937993 на Hitchins.

Известна е и триизмерна конструкция, в която е осигурена чувствителност към сеизмичните сили, като предизвиканите от земетръсната активност. Много стандартни строителни проекти се базират на масивна, изцяло отлята бетонова основа с конструктивни опори, съобразени с почвата, върху която се строи сградата. Носещата

конструкция на сградата под формата на комплексни стенни, взаимно свързани елементи се изгражда върху масивната основа и шперплатовата обшивка или полуготовите панели се монтират към тях. (Разбира се, шперплатовата обшивка и полуготовите панели са изложени на упоменатите по-горе вредни влияния.)

Сеизмичните сили са проблем за масивната основа, тъй като тя е монолитна. Въпреки че това позволява тези сили да бъдат разпределени по цялата основа, такава монолитна основа не е достатъчно гъвкава и еластична да поеме тези сили без да се напука и счупи. Пропуканата и счупена основа пропуска вода, която задълбочава процеса на пропукване и разцепване на основата до пълното й разрушаване.

В допълнение, цялостните стенни елементи на известната носеща конструкция обикновено са дървени и скрепени с гвоздеи. Често сеизмичните сили са достатъчно силни, за да разкачат закрепените с гвоздеи стени и да причинят локална повреда, водеща до разрушаване на стена и потенциално разрушаване на сградата. Докато дървената носеща конструкция от този тип е достатъчно гъвкава и еластична, то връзките между нейните части не са достатъчно здрави за да задържат отделните части на конструкцията при такова натоварване и, следователно, сеизмичните сили не могат да бъдат правилно разпределени и в другите части на конструкцията така, че товарът да се разпредели.

Високите жилищни или административни сгради понякога също страдат от липса на достатъчно гъвкави и еластични основи и носещи конструкции, както и стенни панели

и части, годни да издържат и разпределят земетръсните сили.

Понастоящем, стандартните лесноизградими строителни конструкции включват и каравани, подвижни къщи и др., които се транспортират до обекта. Транспортирането на тези конструкции струва скъпо и заема много обем в корабите, например.

По време на морски транспорт полуготовите строителни конструкции, като ремаркета, каравани и сглобяеми къщи може да се подреждат едно върху друго. Обикновено, тези конструкции са разчетени така, че да могат да носят само своето собствено тегло и не могат да носят и теглото на други подобни конструкции и още помалко, когато корабът, на който са натоварени, плува в развълнувано море. При това положение товарът, състоящ се от горните полуготови конструкции, трябва допълнително да се укрепва или те не трябва да се стифират една върху друга, с което товарното пространство на кораба не се използва пълноценно.

Задачата на изобретението е да се създаде строителен панел или строителна система, издръжлива както на положителното, така и на отрицателното динамично натоварване.

Нужно е да се създаде и достатъчно гъвкава и еластична сградна основа и достатъчно гъвкава и еластична носеща конструкция, способна да издържи и разпредели сеизмичното натоварване, позволяваща високите жилищни и административни сгради, а по възможност и всяка сграда, изложена на такива сили, да притежават тази способност.

Освен това е необходимо е панелите като полуготови строителни елементи да способстват за бързото и лесно изграждане с минимални нужди от работна сила с възможност за транспортиране поотделно.

Необходимо е да се създаде строителна система от полуготови елементи, които могат да бъдат товарени и подреждани един върху друг за ефективно използване на товарното пространство при морски или друг транспорт.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Тази задача се решава като се създават противоземетръсни, пожароустойчиви и ветроустойчиви полуготови строителни панели, състоящи се от множество конструктивни части. Конструктивните части се свързват взаимно до образуване на конструкция, разположена в конструктивна равнина, която конструкция определя периметъра на панела, а периметърът обкантва вътрешната му част. Някои от конструктивните части са скосени навътре - основно в конструктивната равнина към вътрешната страна на панела. В кухината на конструкцията, между конструктивните части, е излята полутечна втвърдяваща се маса.

За предпочитане е, конструктивните части да са скосени навътре с гъвкава разтягаща се херметична връзка между поне две от конструктивните части. Още по-добре е херметичната връзка да има и перпендикулярни части, лежащи в първа равнина между конструктивните части и да има диагонални части, лежащи във втора равнина между конструктивните части, като втората равнина отстои от първата. Втвърдяващият се разтвор се излива по перпендикулярните и диагонални части така, че натоварването върху пълнежа, причинено от силата на ветровете, да се предава върху херметичната връзка, а оттам - върху конструктивните части на панела.

За предпочитане е също така, панелът да има и слой от гъвкав мрежест материал, опънат между поне две конструктивни части и за допълнително притягане навътре на конструктивните части. Втвърдяващият се разтвор се излива около гъвкавият мрежест материал за по-добро разпределение на усилията от пълнежа към конструктивните части.

За предпочитане е също така поне две срещуположни конструктивни части да са свободно свързани към съседни конструктивни части на същия панел, така че двете срещуположни конструктивни части да са относително подвижни спрямо съседните конструктивни части поне в успоредна на осите на съседните части посока.

Триизмерна конструкция, като например къща, се изгражда чрез свързване на панелите един към друг, както е указано по-горе. Свързването на панелите един към

друг по същество свързва отделните конструктивни части на всеки панел, образувайки триизмерна пространствена конструкция с пълнеж на всеки панел в кухините между конструктивните части. Пространствената конструкция е еластична и гъвкава и, следователно, разпределя сеизмичните и ветрови сили по цялата конструкция, като намалява концентрацията на тези усилия на определено място и ограничава възможността от повреда на някоя конструктивна част. В частност, панелните връзки поемат и разпределят сеизмичните сили по цялата триизмерна конструкция, а скосените конструктивни части поемат остатъчните сеизмични сили и ги отвеждат до пълнежа на всеки отделен панел. Пълнежът, съвместно със скосените конструктивни части, позволява на панела да издържи и на положителните, и на отрицателните динамични натоварвания. На определени стратегически места се използва минимално количество пълнеж, което увеличава конструктивната цялост на панела. Пълнежът осигурява пожарозащитен слой и същевременно е отлична основа за архитектурни довършителни работи.

Транспортирането на панелите и компонентите, необходими за изграждане на триизмерна конструкция, като къща, е за предпочитане да се извършва като се оформи контейнер чрез свързване един към друг на множество панели, конструирани за изграждане на конструкция до образуване на стабилен контейнер, в който могат да бъдат поставени останалите панели и необходими компоненти за изграждането на конструкцията. Следователно, някои от панелите на конструкцията се явяват стени на контейнера, с който се транспортират останалите панели и компоненти, необходими за изграждане на конструкцията, т. е. някои от панелите на конструкцията могат да бъдат използвани за две различни цели - да образуват контейнер и да съставляват части от конструкцията, чиито компоненти се транспортират в така оформения контейнер.

ОПИСАНИЕ НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ФИГУРИ

По-подробно изобретението е пояснено с едно примерно изпълнение на панелите и конструкцията, където:

- фиг. 1 е перспектива на къща, включваща пнели на основа, под, външни стени, вътрешни стени и покрив съгласно няколко варианта на изобретението;

- фиг.2 е план на основите съгласно първата разработка на изобретението;

- фиг.З е перспектива на част от основата от фиг.2;

- фиг.4 показва в разглобен вид конструктивните елементи, от които се състои подовият панел, съгласно вторая вариант на изобретението;

-фиг.5 показва отстрани крайната част на горния конструктивен елемент от фиг.4;

- фиг.6 показва отдолу крайната част от фиг.5;

- фиг.7 е поглед отстрани на крайната част от фиг.5;

- фиг. 8 е страничен изглед на крайната част на конструктивния елемент от фиг.4;

- фиг.9 е план на крайната част, показана на фиг.8;

- фиг. 10 е изглед от края на крайната част на фиг.8;

- фиг. 11 е план на подов панел с поставена между конструктивните елементи изолация;

- фиг. 12 е сечение по линии 12-12 на фиг. 11;

- фиг.13 е сечение по линии 13-13 на фиг.11;

- фиг. 14 е план на подов панел, показващ хоризонтална, вертикална и диагонална части на силовите проводници;

- фиг. 15 е сечение по линии 15-15 на фиг. 14;

- фиг. 16 е план на подов панел с части от мрежата, покриващи изолационния материал;

- фиг. 17 е сечение по линии 17-17 на фиг. 16;

- фиг. 18 е сечение на част от подовия панел, показващо образуването на плоската част и арматурната част на излятия бетон;

- фиг. 19 е сечение на част от подовия панел, показващо първата и втора излята части на бетона;

- фиг.20 е план на завършен подов панел;

- фиг.21 е разгънат изглед, показващ връзката на подовия панел, показана на фиг.20 с вътрешния и външния панели съгласно изобретението, както и с основата, показана на фиг.З;

- фиг.22 е план на конструктивните елемента, включени във външния панел съгласно третият вариант на изобретението;

- фиг.23 е страничен изглед на част от страничния конструктивен елемент от фиг.22;

- фиг.24 е план на страничната част от конструктивния елемент, показан на фиг.23;

- фиг.25 е изглед отдолу на конструктивната част от фиг.23;

- фиг.26 е план на част от горния конструктивен елемент от фиг.22;

- фиг.27 е план на първия етап за сглобяване на външен панел;

- фиг.28 е план на втория етап за сглобяване, при който конструктивните елементи се поставят върху изолационен слой;

- фиг.29 е план на третия етап на сглобяване на външен панел, при който кабелите се прокарват между конструктивните елемента;

- фиг.ЗО е план на четвъртия етап на сглобяване на външния панел, при който мрежестият материал се поставя върху части от панела;

- фиг.З 1 е план на завършено изграждане на външния панел съгласно третата

разработка на изобретението;

- фиг.32 е сечение на цялостен външен панел по линии 32-32 на фиг.31;

-фиг.ЗЗ е план на конструктивните части, от които е съставен вътрешния панел, съгласно четвъртия вариант на изобретението;

- фиг. 34 е страничен изглед на част от страничния конструктивен елемент, показан на фиг.ЗЗ;

- фиг.35 е план на конструктивна част, показана на фиг.34;

- фиг.36 е план на конструктивна част на горен конструктивен елемент, показан на фиг.ЗЗ;

- фиг.37 е изглед от края на конструктивен елемент от фиг.36;

- фиг.38 е план на свръзка на конструктивен елемент от фиг.34 с конструктивен елемент от фиг.36;

- фиг. 39 е план на етапа на сглобяване за образуване на вътрешен панел с прокарване на захранващи кабели между конструктивните части;

- фиг. 40 е план на етап от сглобяването за образуване на вътрешен панел с привързване на мрежестия материал между конструктивните части;

- фиг.41 е план на завършен вътрешен панел;

- фиг.42 е сечение по линии 42-42 на вътрешния панел, показан на фиг.41;

- фиг.43 е план на конструктивни елементи на покривен панел, съгласно петия вариант на изобретението;

- фиг.44 е страничен изглед на конструктивна част от горен конструктивен елемент от фиг.43;

- фиг.45 е план на конструктивнатачаст от фиг.44;

- фиг.46 е страничен изглед на свързващата част от горния конструктивен елемент на фиг.43;

- фиг.47 е план на свързващата част, показана на фиг.46;

- фиг.48 е страничен изглед на крайната горна част от конструктивния елемент на фиг.43.

- фиг.49 е план на крайната горна част на фиг.48;

- фиг.50 е план на етап от сглобяването на покривния панел, при който конструктивните елементи се поставят върху изолационен материал;

- фиг. 51 е план на етап от сглобяването на покривния панел, при който захранващите кабели се свързват между конструктивните елементи;

- фиг.52 е план на етап от сглобяването на покривния панел, при който първия слой мрежест материал се свързва между конструктивните елементи;

- фиг. 53 е напречно сечение на завършен покривен панел съгласно петия вариант

Ί на изобретението;

- фиг.54 е план на завършен покривен панел съгласно петия вариантна изобретението;

- фиг.55 е разчленено изобразяване на сглобяването на покривните, стенните и подовите панели съгласно изобретението;

- фиг.56 е напречно сечение по линии 56-56 на фиг. 55;

- фиг.57 е напречно сечение по линия 57-57 на фиг.55;

- фиг.58 е перспектива на висока сграда, илюстрираща използването на панели съгласно изобретението за образуване на конструктивни блокове;.

- фиг. 5 9 е перспектива на контейнер за доставка, на която е показано как се използват панелите при транспортиране съгласно изобретението;

- фиг.бОа е частичен страничен изглед на средна част от контейнера на фиг.59;

- фиг.606 е частичен изглед в перспектива на средната част, показана на фиг.бОа;

- фиг.бОв е частичен изглед в перспектива на средната част, показана на фиг.бОа и 606, в частично сглобен вид;

- фиг.бОг е частичен изглед в перспектива на средната част, показана на фигури 60а, 606 и 60в, в напълно сглобен вид;

- фиг.бОд е частичен изглед в перспектива на ъглова част от контейнера, показан на фигура 59;

- фиг.бОе е частичен страничен изглед на ъгловата част, показана на фиг.бОд;

- фиг. 60ж е частичен изглед в перспектива на ъгловата част, показана на фиг.бОд и 60е, в частично завършен вид;

- фиг.бОз е частичен изглед в перспектива на ъгловата част, показана на фиг.бОд, 60е и 60ж, в напълно сглобен вид;

- фиг.б 1 е план на къща, построена от компоненти, доставени с контейнера, показан на фиг.59 и 60;

- фиг.62 е страничен изглед на къщата от фиг.б 1;

- фиг.63 е разслоен изглед на външен панел, съгласно третия вариант на изобретението, на който е показан методът, по който се гарантират архитектурно довършителните работи по панела;

- фиг.64а е планове на конфигурации от панели с различни размери;

- фиг.65 е перспектива на част от основа със закривен ъгъл, съгласно шестия вариант на изобретението;

- фиг.66 е план на конструктивни части от подовия панел със закривени ъгли, съгласно седмия вариант на изобретението;

-фиг.67 е план за сглобяване при образуване на панела съгласно седмия вариант,

според която конструктивните части се поставят върху изолационен материал;

-фиг.68 е план за сглобяване при образуване на панела съгласно седмата разработка, където силовите кабели се свързват между конструктивните части;

-фиг.69 е план за сглобяване при образуване на панела съгласно седмата разработка, където първият пласт мрежа се връзва между конструктивните части;

-фиг.70 е план на завършен подов панел съгласно седмия вариант на изобретението;

-фиг.71 е план на конструктивните части, от които е съставена закривената външна панелна стена, съгласно осмата разработка на изобретението;

-фиг. 72 е изглед отдолу на първата закривена конструктивна част, показана на фиг.71;

- фиг.73 е изглед отгоре на закривена плоча от стиропор съгласно осмия вариант на изобретението;

- фиг. 74 е план за сглобяване при образуване на панела съгласно осмия вариант, където закривената плоча от стиропор от фиг.73 се поставя върху пласт от мрежа и водонепропусклива мембрана;

- фиг.75 е план за сглобяване при образуване на панела, съгласно осмия вариант, където силовият кабел се прокарва между срещуположно закривени конструктивни части и където мрежата и водонепропускливата мембрана се обвиват около краищата на крайните части на панела;

- фиг.76 е план за сглобяване при образуване на панела, съгласно осмия вариант където втори слой мрежа се полага между конструктивните части за образуване на вдлъбната вътрешна повърхност и където към конструктивните части се закрепва бетонова форма;

- фиг.77 е напречно сечение на панел по линии 77-77 на фиг.76;

- фиг. 7 8 е напречно сечение на закривен стенен панел;

- фиг.79 е план на завършен закривен стенен панел;

- фиг. 80 е перспектива на ъгъл на конструкция със закривена основа, подов панел със закривена част и закривена външна стена, съгласно шестия, седмия и осмия вариант на изобретението.

ПРИМЕР ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО.

В строителната конструкция и полуготови панели на фиг.1, полуготовата къща, съставена от конструктивни части за основата и панели съгласно изобретението, са принципно показани в позиция 10 на място за строеж 12.

Къщата се състои от основи, принципно показани в 14, първо множество от полуготови панели за първи етаж 20, първо множество от полуготови външни стенни панели 22, първо множество от полуготови вътрешни стенни панели 24, второ множество от полуготови панели за втори етаж 26, второ множество от полуготови панели за външни стени 28, второ множество от полуготови панели за вътрешни стени 30, трето множество от панели за трети етаж 32, трето множество от полуготови външни панели 34, трето множество от полуготови вътрешни панели 36 и множество от полуготови покривни панели 38.

На фиг. 2 основите 14 са показани съгласно първия вариант на изобретението и включват странични, крайни и средни части на основата, означени съответно с номера 40, 42 и 44. Всяка част от основата е образувана от излят бетон и се състои от долна част, с която тя лежи върху земята и основна част, с която държи конструкцията. Основната част се излива по полуготов кух кофраж. Всяка част на основата е направена така, че страничните, крайните и средните й части да имат сглобяеми чела 41, които си пасват и гарантират взаимното им свързване.

Страничните части на основата 40 имат първи и втори срещуположни крайни елементи 46 и 48 и среден елемент 50, разположен между тях. Първият и вторият крайни елементи 46 и 48 имат първи и втори къси стоманени тръбни елементи 56, които са заварени и стоят между първият и вторият крайни елементи. Дългият елемент 56 се свързва с късите елементи, така че канал 58 се образува между първият тръбен елемент 52 и вторият тръбен елемент 54. Тъй като тръбните елементи са заварени един за друг, се образува един общ структурен тръбопровод. Проводът се използва за прокарване на битови проводници и тръби, като водопроводни тръби, електрически кабели и пр.

На фиг.З страничната част на основата 40 е направена с бетонов долен основен елемент 60 и от бетонов фиксиращ елемент 62, които обгръщат стоманените тръбни елементи 52, 54 и 56, като образуват конструктивна защита на стоманените тръбни елементи. Стоманеният тръбопровод е разположен по дължина във фиксиращият елемент 62. В елемента на долната основа 60 се образува кух провод 64, който се запълва с изолационен материал (не е показан), като например стиропор. Този материал придава на елемента изолационни свойства и предотвратява овлажняването в случай,че бетона се пропука. Изолационният материал също олекотява елемента от основата.

Първият и вторият крайни елементи 46 и 48, като на фиг.З е показан само елемент

48, имат съответно първи и втори вертикални проводи 66 и 68, които са пряко свързани с дългия стоманен тръбопровод 56 и вторият стоманен тръбен елемент 54. Първият и вторият вертикални проводни елементи имат фланци 70 и 72 за свързване с основата, които имат функцията на свързващи звена за свързване на подовите панели и стенните панели към частите на основата. Средната част 50 също има първи и втори вертикални елементи 74 и 76, които са разположени приблизително в средата между първият и вторият крайни елементи и които се свързват с дългият стоманен тръбен елемент 56, и които имат съответните фланци за свързване към основата 78 и 80. Всеки от фланците 70,72,78 и 80 за свързване към основата има съответното отверстие 82 за достъп до и за свързване със съответния му вертикален провод и всеки фланец има съответното резбовано отверстие 84 за поставяне на закрепващ елемент при свързване на подовите панели към частите на основата.

На фиг.2 и 3, първият и вторият крайни елементи 46 и 48 също имат първи и втори свързващи фланци 86 и 88, които са изравнени със съответните им крайни сглобяеми части на страничния елемент на основата. Първият и втори свързващи фланци 86 и 88 се използват за свързване на страничния елемент на основата към съседен краен елемент на основата 42. Хоризонталният провод, образуван от кухите тръбни елементи има крайни отверстия 89 и 91, които са достъпни откъм съответните сглобяеми страни 41.

На фиг.2 крайните елементи на основата 42 са подобни на страничните елементи на основата по това, че и те имат кухи стоманени тръбни части 90, имат части за долна основа и за фиксиране, съответно, 92 и 94 и имат запълнен с изолационен материал провод 96, показан най-добре на фигура 3. Пак на фигура 2, крайните елементи на основата също имат първи и втори крайни елементи 98 и 100, към които се свързват здраво първи и втори еластични и деформируеми свързващи фланци 102 и 104, които започват от кухия стоманен тръбен елемент 90 и пасват за свързване чрез болтове към помощни фланци на прилежаща част на основата (като 86, 88 и 142).

Още на фиг.2 средната част на основата 44 има среден елемент 106 и първи и втори Т-образни крайни елементи 108 и 110. Средният елемент 106 включва сравнително дълъг кух тръбен елемент 112, който е свързан към първата и втората кухи стоманени части 114 и 116, разположени под прав ъгъл спрямо дългия кух стоманен тръбен елемент 112 и свързани така, че да позволяват връзка между първата и втора кухи стоманени части 114 и 116.

Всеки краен елемент 108 и 110 има първи, втори и трети вертикално разположени проводи, съответно, 118,120 и 122. Първият вертикално разположен провод 118 е пряко свързан с дългия стоманен тръбен елемент 112, докато втория и третия вертикално разположени проводи са пряко свързани с първата (и втората) стоманена крайна част 114. Всеки един от първия, втория и третия проводи имат съответен свързващ фланец 124 с отвор 126, свързан със съответния му провод и отверстие с нарези 127 за поставяне на закрепващ с помощта на резба елемент за свързване към съседна част на основата към централната част на основата.

Междинна част 106 има също първи и втори вертикални проводи 128 и 130, които

са разположени приблизително в средата между първия и втория крайни елементи 108 и 110 и които са пряко свързани с дългия стоманен тръбен елемент 112. Тези проводни елементи имат и съответните свързващи основата фланци 132 и 134. Всеки от свързващите основата фланци има съответно отверстие 136 за свързване със съответния му вертикален провод и всеки фланец има съответно отверстие с резба 138 за поставяне на крепителен елемент за свързване на подовите панели към елементите на основата.

Междинният елемент на основата включва и първи и втори свързващи фланци 140 и 142 в срещуположните краища на елемента за свързване на междинния елемент на основата към съседните крайни части 42.

В предпочетената разработка, всички стоманени части на съответните части на основата са заварени към съседните стоманени части на същата част на основата така, че стоманените части да образуват здрава конструкция в елемента на основата. Бетоновите долни части на основата и частите на стените се поставят така, че да образуват здрава конструкция, от която се изграждат отделните части на основата, означени на чертежите. При желание, процесът на втвърдяване на бетона може да бъде ускорен чрез изпичане на частите или чрез използване на пара. По това време могат да се извършат и желаните довършителни работи и импрегнирането. След това отделните части на основата се свързват една за друга посредством еластични фланци на всяка част, докато се изгради основата на цялата конструкция, както е показано на фиг. 2. Свързващите фланци също свързват и стоманените тръбни части на частите на основата, с което образуват пространствена система, положена в една равнина, а тръбните части на всяка част на основата са пространствените конструктивни елементи.

На фиг.4, производството на подов панел съгласно втория вариант на изобретението започва с рязане по дължина първи, втори, трети, четвърти и пети 2х4 кухи стоманени тръбни конструкции, както е показано на 150, 152, 153, 154 и 155; и може да бъде оценено, че стоманените тръбни конструкции могат да бъдат в който и да е подходящ необходим размер и да отговорят на желаното конструктивно натоварване. Стоманените тръбни части играят роля на кофражни елементи за панела. Конструктивните елементи 152 и 154 образуват двойка съседни стени от конструкцията, а конструктивни елементи 150 и 155 образуват двойка срещуположни стени на конструкцията, като двойката срещуположни стени се простира между двойката съседни стени. Конструктивният елемент 153 се простира между конструктивни елементи 150 и 155, разположен в средата между елементи 152 и 154.

Конструктивни елементи 150 и 155 имат съответните срещуположни крайни части 156, 158, 160 и 162. Само крайната част 156 ще бъде описана, като се подразбира, че крайни части 158, 160 и 162 са подобни.

На фиг.5,6 и 7 крайната част 156 е представена в подробен вид. Конструктивният елемент 150 има надлъжна ос 164, външно чело 165, вътрешно чело 190 и крайно чело 166. Външното чело 165 върви по дължината на конструктивният елемент и образува външен ръб на последния панел. Вътрешното чело 190 гледа навътре, към вътрешната част на конструкцията. Към крайното чело 166 е фиксирана плоскост 168, която покрива крайната част на стоманения конструктивен елемент 150. Плоскост 168 има първи и втори сервизни отвори 176 и 178, които осигуряват достъп до кухата част 180 в надлъжния конструктивен елемент 150 и по цялата му дължина. Плоскостта също има отвори 182 и 184 за закрепване на нарезни скрепителни елементи за закрепване на плоскостта, а също и на надлъжния конструктивен елемент 150 към съседна част на съседен панел.

На фиг.5, успореден елемент 170 е разположен успоредно на надлъжната ос 164. Успоредният елемент 170 е заварен към надлъжният конструктивен елемент 150 и е заварен за плоскост 168. Фланец 172 е разположен перпендикулярно на плоскостта 168 и перпендикулярно на успоредно разположения елемент 170 се свързва към успоредния елемент 170 и плоскост 166. Фланец 172 има достатъчно голям отвор 174, за да поеме електрическите проводници и/или водопроводните тръби (не са показани).

На фиг.6, вътрешното чело 190 има гнезда 186 и 188. В съседство от гнездо 186 от вътрешната страна 190 започва първо множество стоманени листа 192, към които са закрепени съответно заварени стоманени куки 196, разположени в първата равнина от куки 308, надлъжно по конструктивна част 150. Отнесени към фиг. 4, куките 196 са разположени на разстояние една от друга по дължината на конструктивен елемент 150.

Отново на фиг.6, второ множество от стоманени листове 194, към които са прикрепени съответните куки 198, също разположени във втора плоскост на куките 312, по дължината на конструктивен елемент 150. Първата и втора плоскост от куки 308 и 312 са успоредни и разположени на разстояние една от друга симетрично на срещуположни страни от напречно разположената надлъжна плоскост 197 пресичаща надлъжната ос 164 на фиг.5.

На фиг. 7, надлъжната плоскост 197 разделя конструктивния елемент на две - първа част 199 и втора част 201. Куките 196, разположени в първата равнина на куките 308 остават в първата част, а куките 198, разположени във втората равнина на куките 312 остават във втората част. В настоящият вариант, първата част 199 в крайна сметка ще образува подовата повърхност на панела, а втората част 201 ще лежи върху земята под къщата.

На фиг.6 и 7, откъм вътрешната страна 190 има допълнително първо множество шарнирни куки 204, всяка от които има първи и втори срещуположни части, съответно,

206 и 208, показани най-ясно на фиг.7. Първите елементи 206 на скобите са разположени на разстояние от трета равнина на куките 310, разположена надлъжно по едната страна на елемент 199 на конструктивния елемент. Третата равнина на куките е успоредна и е на разстояние от първата и втора равнини на куките 308 и 312.

Второ множество шарнирни куки 210 също с първи и втори срещуположни елементи на скобите, съответно, 212и214са разположени на разстояние по дължината на елемент 201 от втората страна на конструктивния елемент. Първите части на куките 212 са разположени в четвърта равнина на куките, успоредна и на разстояние от първата, втората и третата равнини на куките 308,310 и 312.

На фиг.4 може да се види, че частите 150 и 155 са огледални образи една на друга, поради което конструктивният елемент 155 има подобно разпределение на куките 196 и на шарнирните куки 204 (и 210 - не е показано).

Отново на фиг.4, страничните елементи 152 и 154 имат съответно първи и втори крайни части, като крайните части са означени съответно с 216 и 218. Крайните части са подобни, поради което ще бъде описана само крайна част 216.

На фиг.8, конструктивен елемент 152 има външно чело 220, вътрешно чело 222 и надлъжна ос 225, като надлъжната ос 225 лежи върху същата надлъжна равнина 197, на която лежи и надлъжната ос 164 на конструктивен елемент 150. На крайна част 216 се образува крайно чело 226, което лежи в равнина на крайното чело 217. Към вътрешното чело 222 е закрепена напречно разположен ъглов елемент 224 с издадена част 228 и успоредна част 229. Проекционната част 228 лежи по равнината на крайното чело 217 и издадената част 229 е заварена към вътрешното чело 222.

На фиг.9 издаденият елемент 228 има първа напречна кука 230, разположена перпендикулярно на равнината на крайното чело 217. Куката има първа част във формата на шип 232, пресичаща равнината на крайното чело 217 и има първа част на куката 234, срещуположна на първата част-шип на куката 232, успоредна и съседна на успоредния елемент 229. Първата част на куката 234 лежи в пета равнина на куките 340, успоредна и на разстояние от надлъжната равнина 197, съседна на елемента на първата страна 221 на конструктивния елемент. Петата равнина на куките е също успоред на и на разстояние от първата, втората, третата и четвъртата равнини на куките 308, 312, 310 и 340.

Още на фиг.9, крайната част 216 има и втора кука на част от ъгловия елемент срещуположно на първата кука 230; втората кука има втора шипова част 238 и има втора част на куката 240. Втората шипова част на куката 238 е успоредна на първата шипова част 232 и е разположена на разстояние от него. Втората част на куката 240 лежи в шеста равнина на куките 341, успоредно разположена и на разстояние от надлъжната равнина 197, съседна на втората страна 223 на конструктивния елемент.

Шестата равнина на куките е също успоредна и на разстояние от първата, втората, третата, четвъртата и петата равнина на куките 308, 312,310, 314 и 340.

На фиг.9 и 10, към първата страна на част 221 на вътрешното чело 222 е закрепено първото множество шарнирни куки 242. Шарнирните куки 242 са поставени на разстояние и надлъжно по конструктивен елемент 152 и са подобни на шарнирните куки 204, описани по-горе и показани на фиг. 5, 6 и 7. Отново на фиг. 9 и 10, всяка от куките 242 има първа част 244, която лежи в третата равнина на куките 310.

По подобен начин, към втората страна на част 233 на вътрешното чело е закрепено второ множество шарнирни куки 248. Шарнирните куки 248 са закрепени и поставени на разстояние по дължината на конструктивен елемент 152 и са подобни на шарнирни куки 210, описани по-горе и показани на фиг. 5, 6 и 7. Отново на фиг. 9 и 10, всяка от куките 248 има първа част 243, която лежи в четвъртата равнина на куките 314.

Отново на фиг 4, конструктивен елемент 153 е подобен на конструктивни елементи 152 и 154, с изключение на това, че конструктивен елемент 153 има две вътрешни чела 245 и 247 - всеки със съответното множество шарнирни куки 260, разположени така, че споменатите куки лежат в третата и четвърта равнини на куките, съответно, 310 и 314. В допълнение, конструктивен елемент 153 има първа и втора крайни части, съответно, 262 и 264, всяка от които с четири куки и шипове, подобни на шиповете 232 и 238 на фиг. 9 и 10, като само две такива куки са показани на фиг.4 под номера 266 и 268.

За сглобяване на конструктивните елементи, типовите части 232 и 238, показани на фиг. 9 и 10 се поставят в гнезда 186 и 188 на конструктивен елемент 10, показан на фиг. 6. Подобно сглобяване се извършва в края на оставащите ъгли на конструкцията. В допълнение, четирите части с куки, от които само две са показани под номера 266 и 268 на фиг.4, се приемат в съответстващи им гнезда (не са показани) в надлъжния конструктивен елемент 150.

За свързване на конструктивните елементи не се използват нито болтове, нито нитове. Шиповите части във всяка връзка остават просто свободни в техните гнезда, с което срещуположните елементи 150 и 155 могат да се движат успоредно на надлъжните оси на съседните конструктивни елементи 152, 153 и 154. Това е важно, тъй като позволява на конструкцията да поема натиска, упражняван върху крайния панел, което дава възможност на панела да поема динамичните усилия, каквито са сеизмичните натоварвания при земетресения, урагани, топлинни шокове при пожар и дължащи се на наводнения сили.

На фиг. 11, конструктивните части са свързани заедно по описания по-горе свободен начин така, че да образуват конструкция, лежаща в конструктивна равнина. В показаният

вариант, конструктивните елементи определят параметъра на панела, отграничавахците периметъра първа и втора вътрешни части на панела 270 и 272. На първата страна на панела, в първата вътрешна част 270 се разполага първата полуготова или предварително излята изолационна плоча 274 от стиропор. Сгиропорната плоча е с габарити, позволяващи на плочата да пасне точно във вътрешната част, между конструктивни елементи 150, 152,153 и 155.

Сгиропорната плоча е полуготова или предварително излята така, че да има множество надлъжно разположени улеи 276, 278, 280, 282, 284 и 286. Плочата има и първа и втора странично разположени улеи 288 и 290, които са разположени странично на плочата между стрещуположните й страни. Плочата има и първа и втора диагонални улеи 292 и 294, разположени върху плочата под формата на “X”. Вдлъбнатините са поставени от страната, която в крайна сметка ще образува вътрешната страна 296 на панела. Външната страна (не е показана), срещуположна на вътрешната, е образувана по подобен начин.

На фиг. 12, улей 278 е представителен за останалите улеи и поначало е с V-образно сечение. Всеки улей има първа и втора наклонени части 298 и 300, свързани в долната част 302.

Всяка от четирите страни на изолационната плоча, съседни на конструктивните елементи 150, 152, 153 и 155 се образува с издадена част 304 с дебелина, определена като разстоянието между срещуположни долни части на непосредствено съседни улеи на срещуположните страни на плочата. Дебелината е означена с номер 306 на фиг. 12 и е пропорционална на желаната резултанта или R-стойност на панела.

На фиг. 13, дебелината 306 на издадената част 306 се образува така, че издадената част влиза между първото и второ множество куки 196 и 198 на горната и долна части на вътрешния елемент 150. Проекционните части на останалите страни на плочата влизат между съответните елементи на куките на съседни конструктивни елементи. Следователно, първото и второ множество куки 196 и 198, служат за ориентиране на плочата спрямо конструкцията. Впоследствие е важно куките 196 и 198, както и подобните им куки на други конструктивни елементи, да са разположени симетрично по надлъжната ос на съответните конструктивни елементи, за да се гарантира, че изолационната плоча е разположена точно в центъра между първата и втората страни на панела.

На фиг. 14, обтегачен винт 316 се свързва към улей 284, съседна на кука 196. Единичен еластичен кабел 318 се свързва към обтегачен винт 316 и се прокарва по улей 284 през кука 196 на конструктивен елемент 155, срещуположен на конструктивен елемент 150. След това кабелът се прокарва през улей 290 към съседен на кука 196 улей

282, след което се прекарва през улей 282 обратно към кука 196 на конструктивен елемент

150. По същия начин кабелът се прекарва между конструктивни части 150 и 155, докато се достигне първият ъгъл 322 на панела. Можете да видите, че тъй като всички куки 196 лежат на първата равнина от куки 308, показана по-добре на фиг. 13, частта на еластичния кабел 318, прокарана по горния начин, също лежи в първа равнина на куките 308.

На фиг. 15, когато кабелът е прокаран до ъгъла 322, той се прокарва от кука 196 нагоре до първата шипна част 232. Оттук, отново на фиг. 14, кабелът се прокарва диагонално по диагоналния улей 292 към срещуположния по диагонал втори ъгъл 324 на панела. Тъй като първата шипна част 232 на ъгъл 322 и съответната първа шипна част 232 в ъгъл 324 лежат в петата равнина на куките 340, показана на фиг. 15, то кабелът в диагонален улей 292 на фиг. 14 също лежи в петата равнина на куките 340.

Отново на фиг. 14; след горните действия кабелът се прокарва надолу в ъгъл 324 към съседна кука 196, лежаща в първата равнина на куките 308 (не е показана на фиг. 14) и продължава по улей 286 към кука 196 на срещуположния трети ъгъл 326. Следователно, частта на кабела, прокарана по улей 286, лежи в първата равнина 308. В ъгъл 326, кабелът се насочва нагоре към първата шипна част 232, лежаща в петата равнина на куките 240, след което се прокарва диагонално по диагоналния улей 294 към срещуположния по диагонал четвърти ъгъл 328, където кабелът се завързва за първата шипна част 232. Следователно, тази диагонално разположена част на кабела също лежи в петата равнина на куките 340.

След тези действия, обтегачният винт 316, който служи за закрепване и опъване на еластичния кабел, се завива, с което закрепва и опъва кабел 318 на около 182,88 m (600 lbs), но обтягането може да бъде по-силно или по-слабо в зависимост от очакваното специфично конструктивно натоварване на панела.

Разтягането и обтягането на кабела разделя срещуположните конструктивни части 150 и 155 вътрешно към вътрешната част 270 на панела. Следователно, кабелът и обтегачният винт действат като средство за наклоняване и накланят някои от конструктивните части навътре, обикновено в конструктивната равнина към вътрешната част на панела.

Може да се види, че кабел 318 има надлъжно и напречно разположени части, които са прокарани по надлъжно и напречно разположените улеи и има диагонално разположени части, които са положени по диагонално разположените улеи. На фиг. 15 маже да се види, че надлъжно и напречно разположените части лежат в първа равнина (308), а диагонално разположените части лежат във втора равнина (340), като втората равнина е на разстояние от първата. Обикновено разстоянието между първата и втората равнина се увеличава при по-високи конструктивни натоварвания и се намалява при намалени конструктивни натоварвания.

Същата е процедурата за инсталиране на стиропора и опорния кабел на втората вътрешна част 272 на панела.

На фиг. 16, първи слой мрежа от жици 330 е оразмерена да пасне във вътрешната част 270 и има първи, втори, трети и четвърти край 332, 334, 336 и 338. Металната

мрежа се опъва посредством стандартен опъващ инструмент така, че да е притегната поне между два конструктивни елемента. Краищата 332, 334, 336 и 338 са свързани към частите на шарнирните куки, лежащи в третата равнина 310 на всеки един от конструктивните елементи 150, 152, 153 и 155.

На фиг. 17, първият слой метална мрежа 330 лежи в третата равнина на куките 310 и е на разстояние от останалите равнини. Може да се види, че диагоналните кабелни части, лежащи в съседната пета равнина на куките 340 се явяват опори на мрежата. Жиците (не са показани) могат да се използват за свързване на мрежата към диагоналните кабели, за да се избегне движението й по време на следващите стъпки.

Отново на фиг. 16, втората вътрешна част 272 също има собствен първи слой метална мрежа, подобен на този на първата вътрешна част.

Още на фиг. 16, за дефиниране външният периметър на панела, към конструктивните части се свързва бетонодържател 343. Накрайникът се свързва посредством нитове, винтове или точково заваряване към конструктивни елементи 150,152,154 и 155. Върху мрежа 330 се излива бетон за запълване на улеите в стиропора, след което се извършва закопчаване с бетонодържателя 343.

Бетонът, използван за строителството на панела може да бъде практически всякакъв. Съотношението гипс:чакъл в сместа може да бъде подбрано така, че да отговаря на специфичните условия, при които панелът ще бъде използван. За предпочитане е сместа да съдържа водонепропусклив агент, като епоксидна смола, която придава на бетона способността да не пропуска влага и го прави гъвкав и способен да поема напрежението на панела, предизвикано от сеизмична активност или дори попадения на снаряди. В една разработка, в която панелът е използван в Пасифик Нордуест, съотношението цимент:пясък:чакъл:вода:епоксидна смола беше приблизително следното: 1:2:4:1:0,05.

Може да се види, че парченца мрамор, гранит, пясъчни кристали, смесени с вода и какъвто и да е цвят цимент могат да бъдат използвани за сместа, за да се получи добра архитектурна основа, подходяща за довършителни работи.

На фиг. 18, бетонът преминава през мрежата и потича в улеите, като 276 на изолационната плоча, при което бетонът обхваща опорния кабел 318 и първия слой на мрежа 330. Така бетонът добива плоска част 342 и множество ребра 344. Ребрата са разположени перпендикулярно на плоската част 342 и образуват напречно, надлъжно и

д иагонално оребряване, дефинирано от улеите на изолационната плоча. Тъй като улеите се простират между срещуположни конструктивни елементи, и ребрата са разположени по същия начин. Ширината на улеите може да бъде увеличена за увеличаване здравината на панела, а ако долната част бъде разширена, наклонът на първата и втора наклонени странични части е по-добре да бъде намален. На практика, размерите на улеите могат да се оптимизират в зоната на напречното им сечение и на напречната им форма, за да се постигне оптимална здравина на панела и оптимално разположение на неутралната ос на сечението за определен товар. Бетонните ребра съдържат в себе си части от еластичния кабел, които действат като положителна арматура, когато панелът стане обект на натоварване, а плоската част съдържа в себе си първия слой мрежа, която също има действието на положителна арматура. Диагоналните ребра, съдържащи части от кабел и мрежата в плоската част също разпределят динамичното и статично натоварване на конструктивните елементи, когато бъде приложено положително натоварване в центъра на панела. Вградените кабелни части и мрежа могат да бъдат и отрицателна арматура и да разпределят динамичното и статично натоварване, когато такова бъде оказано в центъра на панела.

Бетонът действа като полуготова смес, втвърдяваща се във вътрешната част на конструкцията, между конструктивните елементи и около обтегачите, така че силите действащи върху втвърдената смес (бетона) се предават от обтегачите към конструктивните елементи.

На фиг. 19, втора страна 201 на панела е довършена по начин, подобен на първа страна 199 и има улеи подобни на тези на първа страна, има и втори обтегачен винт, втори еластичен кабел с втора перпендикулярна част 348 и втора диагонална част 350; втората перпендикулярна част лежи във втора равнина 312, а втората диагонална част лежи в шеста равнина на куките 341. Вторият кабел се прокарва по начин подобен на първия кабел спрямо куки 198 и 234 на фиг. 13.

Втората страна 201 има и втори слой метална мрежа 346, разположена в четвъртата равнина на куките 314. Втората страна има втори бетонодържател 358, а бетонът 360 се излива върху втори слой мрежа 346 около перпендикулярните и диагоналните части на втория еластичен кабел 348 и 350, в улеите 288, направени на втората страна на изолационния материал. Бетонът на втората страна също има плоска част 362 и множество ребра 364, разположени перпендикулярно на плоската част подобно на бетона на първата страна 199.

Бетонът на първа и втора страна може да бъде довършен така, че да отговаря на местоположението на панела. Ако първата страна 199 се използва за образуване пода на къщата, за предпочитане е тя да бъде с гладка повърхност, към която довършителни

работи като плочки, мокети, теракота, мозайка и пр. могат да бъдат поставени. Втората страна 201, която в крайна сметка при инсталирането ще бъде с лице към земята, не е необходимо да бъде гладка, но е за предпочитане на бъде покрита и защитена със стандартна водоустойчива престилка.

На фиг.20, под номер 370 е показан завършен подов панел, произведен по гореуказания начин. Панелът има първи и втори надлъжни краища 372 и 374, съответно има първи и втори срещуположни напречни краища 376 и 378, които образуват периметъра на панела. Тези краища също определят първият, вторият, третият и четвъртият ъгли на панелите, означени съответно като 171,173,175и 177. Успоредните елементи 170 и фланци 172 на всяка една от крайните части на конструктивните елементи 150 и 155 излизат извън периметъра на панела и се използват за повдигането и манипулирането му, както и за свързването на панела към елементите на основата и стенните панели.

Успоредните елементи 170 и фланците 172 се явяват взаимодействащи свързващи елементи за свързването на панела към взаимодействащи свързващи елементи на съседен строителен панел. Тъй като успоредните елементи и фланците са изработени от стоманени листа, те могат да се деформират еластично, когато се окажат под въздействието на динамични сили върху панела. Тази еластична деформируемост позволява на успоредните елементи и фланци да поемат сеизмичните сили и поради твърдите връзки на успоредните елементи и фланците към съседния конструктивен елемент, остатъчните сеизмични сили се предават по конструкцията към съседните конструктивни елементи на съседния панел.

На фиг.21, подовият панел 370 е в позиция на свързване с елементите на основата. Панелът е разположен така, че първият напречен край 376 да е съседен на страната на елемент на основата 40, а вторият надлъжен край 374 да е съседен на крайния елемент на основата 42.

Преди панелът да се свърже към елементите на основата, първи ъглов свързващ фланец 380 се закрепва към успореден елемент 170 съседен на първият напречен край 376, а вторият надлъжен край 374 и вторият ъглов свързващ фланец 382 се закрепват към успореден елемент 170, съседен на втория напречен край 378 и втория надлъжен край 374. Тези ъглови свързващи фланци се закрепват чрез заваряване. Само вторият надлъжен край 374 на панела, който е с външно лице има ъглови свързващи фланци чрез които се извършва закрепването. Първият надлъжен край с вътрешно лице няма такива ъглови фланци.

Първият и вторият ъглови свързващи фланци имат съответни успоредни части на фланци 384 и 386, които са разположени успоредно на втория напречен край, както и

части за фланци за прави ъгли 388 и 390, които са разположени перпендикулярно на вторият напречен край.

Успоредните части на фланци 384 и 386 имат отвори за сервизни проводи 392 и 394, както и съответните съседни скрепителни отверстия 396 и 398. Отворите за сервизни проводи 392 и 394 позволяват преминаването на сервизни проводи (не са показани). Скрепителниге отверстия 396 и 398 се използват за поставяне върху тях на свързващи елементи с резба за закрепване на панела към елементите на основата.

Инсталирането на подовия панел 370 върху елементите на основата се извършва чрез разполагане на подовия панел посредством кран (не е показан) така, че фланец 172 и успоредна част на фланеца 384 да попаднат направо върху горната част на свързващите фланци на основата, съответно, 70 и 72. В допълнение, панелът е поставен така, че останалите фланци идващи от панела да са поставени върху горната част на съответните свързващи фланци на основата върху съответните долни конструктивни елементи.

В тази позиция, сервизните отвори за проводи във фланците 172 и 384 са равнени по оста с отвори 82 на свързващите фланци на основата 70 и 72 и са, следователно, свързани с вътрешната част на стоманения тръбопровод на елементите на основата. По подобен начин, закрепващите отвори 176 и 396 са равнени по оста със съответните нарезни отвори 84 на фланци 70 и 72 за свързване към основата. Други скрепителни отверстия в други фланци на панела са също равнени по оста със съответните нарезни отвори в съответните фланци за свързване към основата. Съединителите с резба се използват в отворите с резба за здраво закрепване на панела към елементите на основата, и по-специално ако подът е част, към която не се закрепват стенни панели. Ако все пак трябва да се закрепват стенни панели, съединителите с резба няма да се поставят в този случай.

Други подови панели, построени както е описано по-горе са свързани по подобен начин към останалите фланци, излизащи от останалите елементи на основата. Така, първият етаж 400 на къщата се образува от множество подови панелни елементи, свързани към елементите на основата.

В описания вариант на фигурите досега, размерите на единичен подов панел са 2,44 х 2,44 m (8'х8')· Ще се види обаче, че подовите панели могат да бъдат с всякакви размери. Вътрешните и външни стенни панели, части от които са показани под означение 402, 404 (вътрешна) и 406, 408, 410 и 412 (външна) са съответно свързани към съответните пластини 168, излизащи от съответните ъгли на подовите панели 370.

Тъй като размерът на подовия панел 370 е с размери 2,44 х 2,44 m (8'х8'), инсталирането на външния и вътрешния стенни панели 402, 404, 406 и 412 определят първата стая, която е с размери 8’х 16' минимум, тъй като съседно на първия надлъжен

край 372 на първия подов панел не е монтиран вътрешен панел. По желание на това място може да се монтира вътрешен панел, при което стаята ще бъде с размери 2,44 х 2,44 т. Също по желание, стаята може да бъде направена и по-голяма по дължината на подовите панели, като се изрежат пластините на третия ъгъл 175 на подовия панел 370 и се избегне монтажа на вътрешен панел 402.

Пропусне ли се монтажът на вътрешния панел 402 се получава фуга 414 между съседните напречни страни на съседните панели, която може да бъде запълнена с бетон или водонепропусклив материал, като силикон, за гарантиране на гладка подова повърхност. Върху тази гладка повърхност могат да се поставят линолеум, мокет и пр.

Преди описанието специфичните връзки, ще бъде описан всеки един от тези панели.

На фиг.22, производството на външен панел съгласно изобретението започва с изрязването по дължина на първи, втори, трети, четвърти, пети, шести и седми 2х4 кухи стоманени тръбни елементи, както е показано на съответните номера 420, 422, 424,426,428,430 и 432. Стоманените тръбни елементи се явяват конструктивни елементи за панела и се подреждат така, че да осигурят отвор за прозорец 434 и първа, втора и трета панелни части 436,438 и 440.

Панелни части 420 и 432 имат съответни срещуположни крайни части 442,444 и 446,448. Всяка от крайните части е подобна на другите, поради което ще бъде описана само крайна част 444, която ще се счита за представител на всяка от другите части.

На фиг.23 е показана в подробности крайна част 444 на конструктивен елемент 420. Конструктивният елемент 420 има надлъжна ос 450 минаваща през средата на елемента. Вътрешното и външно лице на елемента са показани съответно на 452 и 454; вътрешното лице сочи към вътрешността на първата панелна част 436, а външното лице навън от панела и образува част от външния периметър на панела. Конструктивен елемент 420 има също лице на първа страна 456 и лице на втора страна 458, които найдобре се виждат на фиг.24. Лицето на първата страна сочи интериора на къщата, а лицето на втората страна сочи навън от къщата.

На фиг.23,24 и 25, крайна част 444 на конструктивен елемент 420 крепи напречно разположена пластина 460. Пластината има покривна част 462 за покриване на крайната част на конструктивния елемент и има ръб 464, който влиза навътре, към вътрешната част на панела. Покривната част има отвор 466, който позволява достъп до кухата вътрешна част 468 на конструктивния елемент. Както и при подовият панел, описан погоре, кухата вътрешна част на конструктивния елемент позволява прокарването на битови сервизни проводи.

На фиг.23 и 24, крайната част 444 има и напречно разположен отвор 470 на първа лицева страна 456, втори напречно разположен отвор 472 на втора лицева страна и трети отвор 457 на вътрешното лице 452, както и първи и втори отвори с резба 474 и 476 с първа и втора гайки 478 и 480, които са заварени съответно за лицата на първа страна 456 и втора страна 458.

На вътрешното лице 452 е закрепен правоъгълен елемент 482 със сглобка 484 и удължение 486. Сглобката е заварена за вътрешното лице, а удължението 486 стърчи перпендикулярно на вътрешното лице към вътрешността на първата панелна част 436. Удължението има закрепена кука 488 с част на куката 490, която е разположена в първа равнина на куките 492, съседна на първа лицева страна 456, както и издадена щифтова част 491, която се простира успоредно на надлъжната ос 450 към пластина 460.

Вътрешното лице също е закрепено за множество шарнирни куки 494, подобни на шарнирните куки описани под номера 204 и 210 на фиг.7. На фиг.22 шарнирните куки 494 са разположени на разстояние една от друга, надлъжно по конструктивен елемент 420 и са разположени между срещуположните крайни части 442 и 444. Отново на фиг.24 и 25, шарнирните куки имат съответни части на куките 496 разположени във втора равнина на куките 498 между лицето на първа страна 456 и първата равнина на куките 492.

Пластина 460 е пета за закрепване на конструктивния елемент, отверстията 466, 470, 472 и 475 осигуряват достъп до сервизни проводи във вътрешността на конструктивния елемент. Отверстията с резба 474 и 476 закрепват получения панел към съседен панел, а удължението 486 е помощно за съвместяване със съседния конструктивен елемент на същия панел. Кука 488 подпомага еластичния кабел при задържането на панелите един за друг, а шарнирните куки 494 придържат мрежата във втора равнина на куките.

Отново на фиг.22, конструктивен елемент 432 е подобен на конструктивен елемент 420 и, следователно, не се нуждае от по-подробно описание. Конструктивни елементи 422 и 426 обаче се различават до известна степен от конструктивни елементи 420 и 432, поради което ще бъдат описани по-долу.

Конструктивни елементи 422 и 426 образуват горната и долна част на външния периметър на панела. Конструктивен елемент 422 е разделен на първа част 500, втора част 502 и трета част 504. Конструктивен елемент 426 е разделен по подобен начин на първа част 506, втора част 508 и трета част 510.

Първите части 500 и 506 образуват част от първата панелна част 436, докато вторите части 502 и 508 образуват части от втората панелна част 438. Третата част 504 на елемент 422 образува част от конструкцията на прозореца около отвора на прозореца 434, а третата част 510 от елемент 426 е конструктивна част на третата панелна част 440. С изключение на третата част 504 от елемент 422, съседен на отвора на прозореца 434, всяка от гореописаните части има съответното множество шарнирни куки, всяка означена с 512, както и множество куки за еластичния кабел, всяка означена с 514.

На фиг.26, всяка една от шарнирните куки 512 има съответна част на куката 513, която лежи във втората равнина 498. В допълнение, куките на еластичния кабел 514 имат съответни части на куката 515, които лежат в трета равнина на куките 517. Третата равнина 517 е успоредна и на разстояние от първата и втора равнини, съответно, 492 и 498.

Отново на фиг.22, външният панел включва и конструктивни елементи 424, 428 и 430, които са разположени между конструктивни елементи 422, 424, 426 и 432. Конструктивни елементи 424 и 430 са подобни, огледални образи един на друг, поради което ще бъде описан само елемент 424.

Конструктивен елемент 424 е разположен между конструктивни елементи 422 и 426. Елемент 424 има надлъжна ос 519, първа крайна част и втора крайна част 520 и 522. Първата крайна част 520 има кука 524, която е подобна на кука 488, показана на фиг. 24. Куката 524 има част на куката 526, която лежи в същата, първа равнина на куките 492 като кука 488, показана на фиг. 24. Отново на фиг. 22, кука 524 също има издадена щифтова част 528, която е разположена успоредно по надлъжната ос 519 и стърчи над крайна част 520 на елемента.

Втората крайна част 522 на конструктивния елемент 424 има първа и втора скоби 530 и 532, подобни на скоба 524, разположени на срещуположни страни на крайната част. Всяка от тези куки се състои от части 534 и 536, които лежат в първата равнина на куките 492 (не е показана на фиг. 22) и има съответните издадени части 538 и 540 излизащи извън крайна част 522.

Десен ъптов елемент 542 се закрепва към страна 424 на конструктивния елемент. Десният ъглов елемент има издадена част 546, насочена навътре към третата панелна част 440. По-нататък скоба 548 с издадена част 550 и част на кука 552 се закрепва към издадената част. Издадената част 550 е разположена успоредно на надлъжната ос 519 към отвора за прозореца 434. Част на кука 552 е разположена към трета панелна част 440 и лежи в първата равнина на куките 492 (не е показана на фиг.22).

Конструктивен елемент 424 има първа междинна част 554, която е разположена между първата и втора крайни части 520 и 522 и има втора междинна част 556, която е разположена между правоъгълния елемент 542 и втората крайна част 522. Първата междинна част има множество шарнирни куки 558, захванати към нея и разположени на разстояние една от друга по дължината й. По подобен начин, втората междинна част 556 има второ множество шарнирни куки 560. И двете множества шарнирни куки първо и второ, имат части на кука разположени във втората равнина на куките 498 (не

е показана на фиг.22).

Конструктивен елемент 428 е разположен между конструктивни елементи 424 и 430 и има множество куки 562 с части на куки (не са показани), лежащи в трета равнина на куките 517 - виждат се най-добре на фиг. 26. В допълнение, на фиг. 22 и 26, конструктивен елемент 428 има множество шарнирни куки 564, които имат части на куките, лежащи във втора равнина на куките 498. Конструктивен елемент 428 също има отверстия, означени с 566 и 568 за поемане на издадените щифтови части 550 на съседните конструктивни елементи 424 и 430. В допълнение, конструктивни елементи 422 и 426 имат съответните отверстия за поемане на издадените щифтови части 491, 528, 538, 540, 532 и 530 на конструктивни елементи, съответно, 420,424,430 и 535.

На фиг.27 - преди конструктивните елементи да се свържат заедно, лист метална мрежа 572 се изрязва под формата на “U” съобразно окончателната форма на външния панел. Парна бариера 574 се изрязва с подобна форма и се поставя върху мрежата 572. Сгиропорна плоча 576 с първа 578, втора 580 и трета 582 панелна част се поставя върху парната бариера 574. Първата, втората и третата панелни части 578,580 и 582 са подобни и поради това ще бъде описана само панелна част 578.

Панелна част 578 има множество надлъжни улеи 583, както и пресечно-диагонални улеи, съответно, 584 и 586. Панелната част има и надлъжни крайни части 588 и 590, които са пресечени от улеи за приемане на конструктивни елементи, съответно, 420 и 424 и ще бъдат описано по-долу.

Панелни части 580 и 582 са с подобна конструкция и имат множество надлъжно разположени улеи 592 и напречно-диагонални улеи, съответно, 594 и 596.

На фиг.28 - конструктивни елементи 420,422,424,426,428,430 и 432 се поставят в съответните улеи на стиропорната плоча 576. Съответните издадени части 491,538 и 540 на всеки конструктивен елемент се приемат от съответстващите им отверстия 570 в конструктивен елемент 426. След това конструктивен елемент 428 се инсталира между конструктивни елементи 424 и 430, издадените части 550 пасват в отворите 566 и 568 на съответните срещуположни крайни части на елемент 428. Накрая част 422 се поставя в съседство с конструктивни елементи 420,424,430 и 432, така че издадените части 528 и издадените части 491 на съответните конструктивни елементи да паснат в съответните им отверстия 570 в конструктивна част 422. В този момент конструкцията вече е напълно сглобена и лежи в конструктивна равнина успоредна на равнината на чертожния лист.

В този момент от производствения процес улей 598 се изрязва надлъжно през средата на втората панелна част 580 за прокарване на електропровод 600. Електропроводът се свързва с конструктивен елемент 426 чрез разпределителна кутия 610 и отива до разпределителна кутия 612, където е готов да приеме стандартен стенен

контакт. Проводът 600 е свързан с кухата вътрешна част на конструктивен елемент 426 и, следователно, електрическите кабели, разположени в конструктивен елемент426 могат да бъдат прокарани през провод 600 до разпределителна кутия 612 за отвеждане на електрически кабели до стенен контакт (не е показан).

На фиг.29 - първи, втори и трети еластични кабели 614, 616 и 618 се прокарват през надлъжните и пресечно-диагоналните улеи на съответните панелни части. Отделни обтегачни винтове 620,622 и 624 се използват за обтягане на еластичните кабели 614, 616 и 618. Еластичен кабел 614 се прокарва между куките 530, 526,488, 514 на първа панелна част 436 така, че части от кабела да лежат в диагоналните улеи, и части от кабели да лежат в надлъжните и напречни улеи. Вторият и третият кабел се прокарват по същия начин.

Отново на фиг.26 - частите от еластичните кабели в надлъжните улеи, съответно 583 и 592, лежат в трета равнина на куките 517, докато еластичните кабели в пресечнодиагоналните улеи 586 и 596 лежат в първата равнина на куките 492. Отново на фиг. 29, първият, вторият и третият еластични кабели 614,616и618 действат като средство за прибиране на конструктивните елементи навътре, основно в конструктивната равнина към вътрешната част на панела.

Крайните части на мрежата, означени с 572 и 574 (на фиг.27) се поставят върху съседни конструктивни елементи, като тези разкрити под номер 626 на фиг.29. Крайните части се закачат на шарнирните куки 494,512 и 562 на съседни конструктивни елементи.

На фиг.ЗО - първа, втора и трета независими части гъвкава мрежа 628, 630 и 632 се изрязват така, че да паснат на съответните първа, втора и трета части 578, 580 и 582 и се поставят отгоре им. Крайните части на съответните части мрежа се закачат на съседни части от шарнирните куки на съответните съседни конструктивни елементи. Отново на фиг. 26, тези части на куките също като означената к 513 лежат във втората равнина на куките 498 и, следователно, мрежата също лежи във втората равнина на куките 498.

Отново на фиг.ЗО - бетонов накрайник 634 се заварява към съответните конструктивни елементи, захващайки съответно първа, втора и трета панелни части. Описана по-горе бетонна смес се излива върху мрежата 628,630 и 632 така, че бетонът да премине през мрежата и навлезе в надлъжните и пресечно-диагонални улеи на всяка панелна част. Бетонът се излива до бетоновия накрайник 634. Така бетонът добива завършена изравнена повърхност (не е показана), която е успоредна на равнината на чертожния лист на фиг. 30. Тази гладка повърхност ще застане откъм интериора на къщата.

На фиг.31 - панелът се обръща обратно на разположението, описано на фиг. 30,

където се полага гипсова мазилка 636 върху мрежа 572, покриваща първа, втора и трета панелни части, съответно, 436,438 и 440. С това производството на панела завършва.

В нишата на прозореца 434 вече може да се монтира прозорец 638. По желание, прозорецът 638 може да бъде монтиран и след като панелите се сглобят на къща.

Завършеният външен панел има правоъгълна част 640 с първа, втора, трета и четвърта свързващи панелни части, съответно, 642, 646, 648 и 650. На фиг.23 свързващите части са части на съответните крайни части на надлъжните конструктивни елементи 420 и 432.

На фиг.32 може да се види, че частите на еластичен кабел 616, разположени в надлъжни улеи 583 лежат в трета равнина 517; части от еластичния кабел, лежащи в диагоналните улеи лежат в първата равнина 492, докато мрежата 630 лежи във втората равнина 498. Всяка от равнините 492,498 и 517 са успоредни и на разстояние една от друга.

В допълнение, бетонът равна част 660, в която са разположени мрежата 630 и диагоналните части на еластичния кабел 616. Оребрени части като тези, означени с 662, са разположени перпендикулярно на равната част 660 в надлъжните улеи и в диагоналните улеи на стиропорната плоча 576. Това наподобява описанието на подовия

панел, при което външният стенен панел има същите предимства като панелът на основата, който може да издържа на положителни и отрицателни натоварвания.

На фиг.ЗЗ - производството на вътрешен панел съгласно изобретението започва с изрязване по дължина на първи, втори, трети и четвърти панелни конструктивни елементи 670, 672, 674 и 676, както и първи, втори, трети и четвърти конструктивни елементи за врати 678, 680, 682 и 684.

Конструктивните части на панела 670 и 672 са подобни и образуват надлъжни крайни части на панела. Конструктивните елементи на панела 674 и 676 са подобни и образуват напречни крайни части на панела.

Конструктивни елементи 670 и 672 имат съответните първа и втора подобни крайни части, съответно, 686 и 688. Крайна част 686 е представителна за всяка една от крайните части и ще бъде описана, подразбирайки се че останалите части са подобни.

На фиг.34 - крайна част 686 има надлъжна ос 690, разположена в средата на елемента. Крайната част има вътрешно и външно лице, означени съответно с 692 и 694. Вътрешното лице 694 е насочено навън от панела и е част от външния периметър на панела.

На фиг. 35 - крайната част има лице на първата страна 696 и лице на втората страна 698. Лицето на първата страна е насочено към интериора на първата стая на къщата, а лицето на втората страна и насочено към интериора на втората, съседна стая.

Крайна част 686 е подобна на крайна част 444, изобразена на фиг. 23, 24 и 25. В тоз смисъл крайната част на фиг. 35 има отверстия 700,702 и 703, които са подобни на отверстия, съответно, 470,472 и 475. Крайната част също има първо и второ отверстие с резба 704 и 706, които съответстват на отверстия с резба 474 и 476 на фиг. 24.

Крайната част 686 е също подобна на крайната част, описана на фиг.23,24 и 25 по това че има крайна пластина 708, която покрива крайна част 686 и която има издадена част 709. Към лице 692 е закрепен правоъгълен елемент 710. Десният ъглов елемент има свързваща част 712 и издадена част 714. На фиг. 35, свързващата част 712 и издадената част 714 са разположени по цялата дължина на елемента между лиза 696 и 698. Първа и втора кука 716 и 718 се свързват с издадената част 714 успоредно и на разстояние. Първата кука 716 има първа част на куката 720, която лежи в първа равнина на куките 722. Подобно, втората кука 718 има част на куката 723, която лежи във втора равнина на куките 724. В допълнение, кука 716 има издадена щифтова част 726, насочена успоредно на първа равнина на куките 722. Подобно, втората кука 718 има издадена част 728, успоредна на издадената щифтова част 726 и успоредна на втората равнина на куките 724.

Конструктивният елемент има множество шарнирни куки 730, които пресичат напречно конструктивния елемент. Всяка шарнирна кука има първа и втора части, съответно, 732 и 734. Първата част лежи в трета равнина на куките 736, докато втората част на куките 734 лежи в четвърта равнина на куките 738. Първа, втора, трета и четвърта равнина на куките 722, 724, 736 и 738 са успоредни и на разстояние една от друга.

Отново на фиг.ЗЗ - конструктивни елементи 676 и 674 имат съответни срещуположни крайни части 740 и 742. Крайните части 740 и 742 са подобни и, следователно само крайна част 740 ще бъде описана, като се подразбира че крайна част 742 е подобна.

На фиг. 36 - крайна част 740 има първо и второ отверстие 744 и 746 за пасване на щифтове 726 и 728 на куки 716 и 718, разкрити на фиг. 35. Отново на фиг. 36, крайна част 740 има и пластина 748 разположена напречно на конструктивния елемент; пластината има първа и втора куки 750 и 752.

На фиг.37 - първа и втора кука 750 и 752 имат съответни части 754 и 756, които лежат в трета и четвърта успоредни и разположени на разстояние една от друга равнини, съответно, 758 и 760.

Отново на фиг.36 - конструктивната част има и множество шарнирни куки 762 с първа и втора части 764 и 766. Частта на куката 764 лежи в пета равнина на куките 768, а втората част на куката лежи в шестата равнина на куките 770.

На фиг.38 - крайни части 686 и 740 се свързват заедно, както е означено със 772.

Щифтове 726 и 728 (не са показани) влизат съответно в отверстия 744 и 746 (не са показани), така че крайна част 740 ляга върху издадената част 714 на правоъгълния елемент 710. Куки 720 и 752 се разполагат успоредно и съседно една на друга.

На фиг. 39 - стиропорна плоча 774 се поставя в мястото оградено от конструктивни елементи 670,672,674 и 676. Сгиропорната плоча има множество надлъжно разположени улеи 776, 778, 780, 782, 784 и 788, първи и втори пресечно-диагонални улеи 790 и 792 и напречни улеи 794 и 796. Обтегачен винт 798 се свързва към кука 752 на конструктивен елемент 676. Еластичен опорен кабел 800 се закрепва за обтегачния винт и се прокарва през улеи 786, 794, 784, 796, 782, 794, 780, 796, 778, 794 и 776. След това кабелът се прокарва през кука 720 на конструктивен елемент 670, а след това по напречнодиагонален улей 790 на съответната кука 720 на конструктивен елемент 672 в диагонално срещуположен ъгъл на панела. След това кабелът се прокарва до кука 752 на конструктивен елемент 674 и се прокарва по дължината на панела в улей 788 до съответната кука 752 на конструктивен елемент 676. Кабелът се прокарва до част на куката 720 на съседната кука 752 на елемент 672 и се прокарва в пресечно-диагоналния улей 792 до част на кука 720 на елемент 670 в диагонално срещуположния ъгъл на панела. Обтегачен винт 798 се затяга за обтягане на кабела, така че конструктивни елементи 670, 672, 674 и 676 да се приберат към вътрешната част на панела. Конструктивни елементи 678, 680, 682 и 684 се заваряват един за друг за образуване отвор за врата 802, като елемент 678 се заварява надлъжно към конструктивен елемент 672. Втора изолационна плоча 804 се вкарва между елементи 678, 680, 682 и 684.

На фиг.40 - първи слой мрежа 806 се поставя между конструктивни елементи 670, 672, 674 и 676. Крайните части на мрежата 806 се закрепват към първите части 732 на шарнирните куки 730 на конструктивни елементи 670 и 672 и се свързват към вторите части 766 на шарнирните куки 762 на елементи 674 и 676. Така мрежата се закрепва за конструктивните елементи. Втори слой мрежа 808 се закрепва към конструктивни елементи, съответно, 678, 680,682 и 684. След това, към конструктивни елементи 670, 672, 674 и 676 се свързва бетонов накрайник 810 за образуване външния периметър на панела. По подобен начин, втори бетонов накрайник 810 се свързва към конструктивни елементи 678,680,682 и 684 за образуване на втори накрайник за придържане на бетона върху отвора за врата 802.

На фиг.41 - бетонова смес съгласно горното описание се излива върху първият и втори слой мрежа 806 и 808 и се оформя на гладка повърхност, както е разкрито под, съответно, 814 и 816. След изливане на бетона, панелът има първи, втори, трети и четвърти свързващи елементи 818,820,822 и 824, съобразно съответните крайни части на конструктивни елементи 670 и 672 (не са показани) за свързване на панела към

съседни панели и към подовите и таванните панели, които ще бъдат описани по-долу. В допълнение, тези елементи 818-824 могат да се използват за манипулиране и повдигане на панела на работната площадка.

След това, панелът се обръща спрямо положението му, показано на фиг.41 и втората страна на панела се довършва по начина, по който е направена първата страна. В този смисъл, последователността на операциите за изработване първата страна на панела се повтаря при изграждането на втората страна на панела.

На фиг.42 - под обозначение 826 е дадено сечение на завършен вътрешен панел съгласно изобретението. Завършеният панел има мрежа 806 върху частта на първа страна 828 на панела, както и още една съседна мрежа 830 на частта на втората страна 832 на панела. Мрежата 806 лежи в шеста равнина 770, докато мрежа 830 лежи в пета равнина 768. Както бе казано по-горе, петата и шестата равнина 768 и 770 са успоредни и са разположени на разстояние една от друга, поради което мрежите 806 и 830 са също успоредни и разположени на разстояние една от друга.

Бетонът излят във всяка една от страните на панела има съответно равни части 834 и 835 и оребрени части 836 и 837; оребрените части са образувани от бетона при вливането му в улеите, както е разкрито в 778 на сгиропорната плоча 774. Равните части 834 и 835 са разположени по мрежите, съответно, 806 и 830. В допълнение, равните части са разположени по диагоналните части 838 и 840 на еластичния кабел, свързан с частта на първа страна 828, а равната част на бетона на частта на втора страна 832 се простира по диагонална част 840 на еластичния кабел на втора страна 832. По подобен начин, оребрените части 836 са разположени по надлъжните части на еластичния кабел означен с 842 за първа страна 828 и 846 за втора страна 832. Трябва да е видно, че диагоналните части на кабела 838 лежат във втора равнина 724, докато надлъжно разположените части и напречно разположените части на кабела 842 лежат в четвърта равнина 760. Втората равнина и четвъртата равнина 724 и 760 са успоредни и на разстояние една от друга.

При прокарване на кабела по описания начин, т.е. като се използват диагонални части и надлъжни и напречни части в разположение на разстояние равнини, панелът добива способността да издържа на положителни и отрицателни натоварвания.

На фиг.43 - производството на покривен панел съгласно изобретението започва с изрязване първо по дължина на първи, втори, трети, четвърти и пети панелни конструктивни части 850,852,853,854 и 856. Конструктивни части 850 и 852 са подобни, както са подобни и конструктивни части 854 и 856. Всички конструктивни елементи са изработени от стоманен тръбопровод, но могат да бъдат направени и от всяка друга сплав, годна да издържи желаното натоварване.

Конструктивен елемент 850 има първа крайна част 860 и втора крайна част 862. Конструктивният елемент има и основна покривна част, означена с 864 и надвиснала част, означена с 866. Основната покривна част 864 и надвисналата част 866 са разделени от свързваща част 868. Основната покривна част има множество куки 870 за закрепване на еластичен кабел към конструктивния елемент и има множество шарнирни куки 872 за закрепване на метална мрежа, както се описва по-долу. Надвисналата част също има множество куки за еластичния кабел 872 и шарнирни куки 876 за същата цел. Тъй като конструктивен елемент 852 е подобен на конструктивен елемент 850, конструктивен елемент 852 също има подобни шарнирни куки и основни покривни части, свързващи части и надвиснали части, поради което тези компоненти са обозначени със същите номера като съответстващи на елемент 850 компоненти.

Конструктивен елемент 854 също има първа и втора срещуположни части 878 и 880 и има междинна част, означена с 882 с множество шарнирни куки 884. Конструктивен елемент 856 е подобен на конструктивен елемент 854 и има подобни компоненти. Подобните компоненти са означени със същата номерация като означенията на конструктивен елемент 854. Конструктивен елемент 858 също има първа и втора срещуположни крайни части 886 и 888 и има междинна част 890 с покривна страна 892 и надвиснала страна 894. Покривната страна 892 има множество шарнирни куки 896, монтирани на нея, а надвиснала страна има множество шарнирни куки 898, монтирани на нея.

На фиг.44 и 45 - разкрита е крайна част 860 на конструктивен елемент 850. На фиг. 44, конструктивен елемент 850 има външно лице 900 и вътрешно лице 902. На фиг. 45, конструктивният елемент има покривна страна 904 и таванна страна 906. Крайната част 860 е изрязана под ъгъл 908, който определя наклона на покрива спрямо вертикалата. Крайна част 860 има крайна пластина 912, която е закрепена чрез заваряване към скосено чело 910на надлъжния елемент 850. Крайната пластина 912 е разположена плътно към покривната страна 904 и има свързваща част 914, която прехвърля страната на тавана 906. Свързващата част 914 има отвор 916 за пасване на свързващ елемент, като болт.

Крайната част има и плоска хоризонтална пластина 918 с издадена част 920 и плоска свързваща част 922. Плоската свързваща част 922 е закрепена към външното чело 900 на крайна част 860. Плоската пластина има ос 924, която се разполага под прав ъгъл към пластина 912. Свързваща пластина 926 се свързва към издадената част 920 и пластина 912 така, че да е разположена под прав ъгъл спрямо удължената част 920 и пластината 912. Свързващата пластина има отвор 928 разположен така, че да приема свързващ елемент, като болт например.

Крайната част има и пластина на куките 930, закрепена към вътрешното лице 902. Кука 932 с част 934, разположена в първата равнина на куките 936 се закрепва към пластина 930. Пластина 930 е разположена в съседство с шарнирна кука 872. Кука 932 съответства на кука 870, показана на фиг.43.

Крайната част има и двойка отстоящи едно от друго отверстия на лице 902; те са означени съответно с 938 и 940. Отверстие 938 е разположено в съседство с таванна страна 906, докато отверстие 940 е разположено в съседство с покривна страна 904.

На фиг.46 и 47 е показана по-подробно свързващата част 868. Свързващата част 868 има открита 942 между множествата шарнирни куки на покривната част 864 и на надвисналата част 868. Откритата част има отверстия 944,946,948 и 950, разположени напречно и надлъжно на разстояние едно от друго за пасване щифтовете на крайна част 886 на конструктивен елемент 858, показан на фиг. 43. отново на фиг.47 - в съседство с отверстия 944 и 950, в съседство с таванната страна 906 се закрепва пластина 952 на таванната страна 906. Разположена под ъгъл издадена част 954 се свързва към пластина 952. Разположената под ъгъл издадена част 954 има стоманена тръбна част с размери 4х4. Издадената част 954 е разположена под ъгъл 956, който е същия като ъгъл 908 на фиг. 45. На издадената част 954 е закрепена крайна пластина 958, който покрива крайната част на издадената част 954. Издадената част 954 има първи и втори отвори с резба 960 и 962 за поставяне на закрепващи елементи.

На фиг.48 и 49 - крайна част 878 на конструктивен елемент 854 е разкрит с повече подробности. Крайната част има покривна повърхност означена с 964, вътрешна повърхност 966, външна повърхност 968 и таванна повърхност 970. На фиг. 49 крайната част 878 има напречно разположена ъглова част 972 със свързваща част 974 и издадена част 976, насочена под прави ъгли към вътрешната повърхност 966. Щифт 978 е закрепен към издадената част 976 в съседство с покривна повърхност 964. Кука 980 с щифтова част 982 и кука 984 се свързва също към издадената част 976 успоредно и на разстояние от щифт 978. Щифт 978 и щифтовата част 982 са успоредни на надлъжната ос 986 на елемент 854. При сглобяване на панела, щифт 978 и щифтова част 982 влизат съответно в отверстия 940 и 938, показани на фиг. 45.

На фиг.50 - лист метална мрежа 988 се полага равна и изрязана с приблизителния размер на завършен покривен панел. Върху мрежата 988 се поставя разкроена до размера мембрана, като например покривна мушама, пропита с катранени фракции 990. Върху покривната мушама 990 се поставя първа стиропорна плоча 992 с покривна част 994 и надвиснала част 996. Сгиропорната плоча има надлъжни улеи 998 и 1000, простиращи се по краищата й и има множество от напречно разположени улеи 1002, 1004, 1006, 1008, 1010, 1012 и 1014. В допълнение стиропорната плоча има първи и втори разположени по диагонала улеи 1016 и 1018, както и трети и четвърти разположени по диагонала улеи 1020 и 1022. Разположените по диагонала улеи 1018и1016се простират между диагонално срещуположни ъгли на покривната част 994. Диагоналните улеи 1020 и 1022 са разположени между диагонално срещуположни ъгли на надвисналата част 996.

Сгиропорната плоча 992 има улеи за закрепване на конструктивни елементи (не са показани), в които се поставят конструктивни елементи 850,852,854,856 и 858. При поставяне на конструктивните елементи в улеите, щифт 978 и щифтова част 982, описани на фиг. 49 влизат в отвори 940 и 938, разкрити на фиг. 45. По подобен начин, издадени щифтове на конструктивен елемент 858 на фиг.50 влизат съответно в отвори 944,946,948 и 950 на фиг.47, а издадените щифтове на конструктивен елемент 856 влизат в съответните им отвори (не показани) на крайна част 862.

На фиг. 51 обтегачен винт 1024 се свързва към една от куките 870. Еластичен опорен кабел 1026 се захваща за опорния винт 1024 и се прокарва между куки 870 на конструктивен елемент 850 и 852 така, че кабелът да има множество части, лежащи в първи и втори надлъжни улеи, както и във всеки напречен улей. В допълнение, кабелът има и части 1030 и 1032, разположени в диагоналните улеи 1016 и 1018.

По подобен начин, надвисналата част има обтегачен винт 1034, свързан към кука 872 и еластичен опорен кабел 1036 е захванат за опорния винт 1034. Кабелът 1036 се прокарва между куки 872 и 874 на съответните конструктивни елементи 852 и 850, така че кабелът да има части 1038, които лежат в напречно разположените и надлъжно разположените улеи, както и части 1040 и 1042, които лежат в диагонално разположените улеи, съответно, 1020 и 1022. След затягане на кабелите, краищата на покривната мушама 990 и мрежата 988 се поставят върху съответните съседни конструктивни елементи 854, 856, 850 и 852.

На фиг.52-панелът има първаивтора части мрежа, съответно, 1044и 1046. Първата част 1044 се изрязва, за да пасне между съответните шарнирни куки 872 на конструктивни елементи 850 и 852 и между шарнирните куки 884 и 896 на конструктивните елементи 854 и 858. Вторият слой мрежа 1046 се разкроява, за да пасне между шарнирни куки 876 на надвисналата част 866 на конструктивен елемент 850 и 852. В допълнение, втората метална мрежа се простира между шарнирни куки 898 и 884 на конструктивни елементи, съответно, 858 и 856. Бетонов накрайник 1048, разположен по целия периметър на панела, състоящ се от покривната част и надвисналата част, се закрепва към съответните конструктивни елементи, отграничаващи периметъра 854, 856, 850 и 852.

Бетонова смес, съгласно даденото по-горе описание, се излива върху мрежите 1044 и 1046, така че бетонът преминава през мрежата 1044 и влиза в напречните, над лъжните и диагоналните улеи на покривната и надвисналата част на стиропорната плоча. По такъв начин приключва работата по таванната страна на покривния панел.

Панелът се обръща обратно на разположението, означено на фиг.52 и бетонът се излива върху металната мрежа (999 - не е показана) за образуване на покривната повърхност (не е показана).

На фиг.53 е разкрита в сечение част от покривния панел. Тя има таванна страна 1050 и покривна страна 1052. Таванната страна има плоска бетонова част 1056, която се простира по цялата ширина и дължина на панела, а има и оребрена част 1054, която се простира перпендикулярно на плоската равна част в улей 1002. Останалите улеи на стиропорната плоча също имат подобни оребрени части. Мрежата 1044 е разположена в първа равнина 1058, докато диагонално разположените части на еластичния кабел се намират във втора равнина 1060. Надлъжно и напречно разположените части на кабела 1026 лежат в трета равнина 1062. Първата, втората и третата равнини са успоредни и на разстояние една от друга. Кабелът 1026, лежащ в трета равнина 1062 също е разположен на разстояние от кабелна част 1032, която лежи във втора равнина 1060. Това осигурява положително и отрицателно армиране на панела. Външната мрежа 999 лежи в четвърта равнина 1064. Бетон, като показания в 1066, образува покривната повърхност на панела; излят е в по-малки външни улеи 1068, образувани в стиропорната плоча 992.

На фиг.54 е показан завършен панел съгласно изобретението под номер 1070. Завършеният панел има таванна повърхност 1072, първа и втора върхови свързващи части 1074 и 1076, първа и втора стенни свързващи части 1078 и 1080 и първа и втора части за свързване на водосточни тръби 1082 и 1084. Първата и втора върхови свързващи части 1074 и 1076 свързват панела към съседен панел за образуване върха на покрива на къщата. Вторите върхови свързващи части 1074 и 1076 съответстват на крайна част 860 на конструктивни елементи 850 и 852. По подобен начин, стенните свързващи части 1078 и 1080 съответстват на свързващите части, разкрити във фиг.46 и 47 и показани под номер 868 на фиг.43.

Отново на фиг.21 - два външни панела, като показаните на фиг.31 са показани под номера 406 и 408. Третата и четвърта издадени части 646 и 648 на панел 406 са насочени надолу за захващане със съответните фланци 382 и 380. Третата и четвърта издадени части на панел 408 са насочени надолу за свързване с фланци 172.

За улесняване свързването на външните панели към фланците, се използват Wобразни и Т-образни съединения, съответно 1090 и 1092. W-образните съединения 1090 се използват в ъглите, образувани от свързани в контрафорс външни панели, докато Т

образните съединения 1092 се използват за свързване на равнени съседни външни панели.

W-образните съединения имат първа и втора плоски части 1094 и 1096, както и Wобразна стенна част, показана под номер 1098. Плоските части 1094 и 1096 имат съответните отверстия за проводи 1100 и 1102, както и съответните отверстия с резба 1104 и 1106. Стенните части имат отверстия, съответно, 1108 и 1110.

По подобен начин Т-образното съединение има първа и втора плоски части 1112 и 1114, както и изправена стенна част 1116 с характерна Т-форма. Всяка от плоските части има съответни отверстия за проводи 1118 и 11120, както и съответни свързващи отверстия 1126 и 1128, съседни на първа и втора плоски части, съответно, 1112 и 1114.

Външните панели са свързани към подовия панел 370 посредством първо свързващо W-образно съединение и Т-образни съединения съответно в ъглите и страничните части. Панелите 406 и 408 се поставят така, че свързващи части 646 и 648 на панел 406 да застанат върху плоските части, съответно, 1114 и 1094. По подобен начин, свързващите части 646и 648 на панел 408 се поставят върху плоски части, съответно, 1096 и 1112.

Разглеждайки по-специално панел 408, отверстия 474 на свързващи части 646 се равняват съответно с отверстия 1110 и 1126. Тъй като отверстия 474 имат резба, в отверстие 1110 може да бъде поставен болт, а втори болт може да бъде поставен в отверстие 1126 за резбова връзка с отверстия 474 на съответните срещуположни крайни части на панела. По такъв начин панелът се закрепва към W-образните и Т-образните съединения.

По отношение на ъгъла, изправената пластина 168 на подов панел 370 има отверстие 182, което се захваща към съответното отверстие (476 - не е показано на фиг.21) на срещуположна страна на свързващата част 646 на панел 408. През отверстие 182 се прокарва болт, който посредством резба се закрепва към отверстието (476) на срещуположната страна на свързваща част 646. Срещуположната крайна част на панел 408 се закрепва към ъгъл 171 по подобен начин. Панел 406 се закрепва към ъгли 177 и 173 по подобен начин. Така външните панели са свързани към подовите панели и основата.

Вътрешните панели се свързват към подовите панели по начин, подобен на начина, по който се свързват външните панели. Вътрешните панели, разкрити на фиг.41, имат съответните издадени надолу свързващи части 820 и 824. Всяка от издадените надолу свързващи части 820 и 824 има съответно отверстие с резба 704. Съответстващо отверстие 706 (не е показано) има на срещуположната страна на издадените части, както е показано на фиг.35.

Отново на фиг.21 - за инсталиране на вътрешните панели, издадените части 820 и

824 се поставят в гнезда 1130 и 1132, образувани между съответните пластини 168 на съседни подови панели. Всяка от пластините има съответно отверстие 182, което се равнява спрямо отверстие 704 (и 706), когато вътрешният панел е поставен точно на място. Съединение с резба - като болт, може да бъде поставено в отверстия 182 и да се закрепи посредством резбата съответно към отверстия 704 и 706 за закрепване на вътрешния панел към подовите панели.

Може да се види, че издадените надолу свързващи части 820 и 824 имат отверстия, показани най-добре на фиг. 34 под номера 700, 702 и 703 за прокарване на проводи от елементите на основата към всеки вътрешен панел.

Отново на фиг. 1 - със закрепени към елементите на пода и основата вътрешни и външни панели завършва изграждането на първи етаж 1139 от сградата. Към панелите образуващи първия етаж, могат да бъдат монтирани панели образуващи втори етаж 1141 на къщата.

На фиг.31 и 41 - и външният панел, показан на фиг.31, и вътрешният панел, показан на фиг.41 имат издадени нагоре свързващи панелни части. По отношение на външния панел на фиг.31, свързващите части са показани под номера съответно 642 и 650. По отношение на вътрешния панел, показан на фиг.41, свързващите части са показани съответно под номера 818 и 822.

Свързващите части 642, 650, 818 и 822 съответно на фиг.31 и 41 са подобни на вертикално разположените проводни части 66 и 76, показани на фиг.3. Така, елементът на подовия панел ще се яви таван на стая от първия етаж на къщата и същевременно ще бъде под на втория етаж на къщата. Такъв подов панелен елемент се монтира на свързващите елементи по начин, подобен на начина, по който подов панел 370 се инсталира върху елементите на основата, както е изобразено на фиг.21. На фиг.1 второ множество полуготови външни стенни панели 28 се монтират върху панелите на първия етаж 1139.

На фиг.55 - второто множество полуготови външни и вътрешни панели 28 и 30 образува комбинация от свързващи части 642, 650, 818; комбинацията е подобна на ориентираните нагоре фланци 70, 72, 124, разкрити на фиг. 3. Допълнителни панели, подобни на първо и второ множества вътрешни и външни панели могат да бъдат закрепени към тези насочени нагоре свързващи части 642,650, 818 и 822 за създаване на жилищна конструкция с произволен брой етажи. В предпочетения вариант обаче къщата има само първи и втори етаж, поради което множеството покривни панели са инсталирани над панелите на втория етаж 28.

След като второто множество външни панели на втория етаж 28 бъдат поставени на място, третият подов панел 32 се закрепва към насочените нагоре свързващи части, съответно, 642, 650, 818 и 822. Третият подов панел 32 се явява таван за стаята, образувана от външни панели 28 и вътрешни панели 30. Третият етаж 32 обаче има горна повърхнина 1140, която се явява подова повърхност на таванската част на сградата.

Конструкцията на таванския панел 1142 е подобна на конструкцията на вътрешния панел, описана на фиг. 33 до 41 и има свързващи части 1144, 1146, 1148 и 1150. Тези свързващи части са подобни на свързващи части 818,820,822 и 824, показани на фиг.41. Таванският панел 1142 има същият надлъжен размер като вътрешния панел на фиг.41; вертикалните размери на таванския панел 1142 обаче са приблизително наполовина от размерите на вътрешния панел, показан на фиг. 41. Таванският панел 1070, разкрит на фиг. 54 се монтира с вторите върхови свързващи части 1074 и 1076 (не са показани), свързани към свързващи части 1144 и 1148, а свързващи части 1078 и 1080 (не са показани) се свързват към свързващи части 650 и 642 на външния панел на втория етаж 28.

На фиг. 5 6 - свързващата част 1144 има първо, второ и трето отверстия с резба, съответно, 1152,1154и 1156. За монтиране на покривни панели 1070и 1158 частите на свързващите пластини 914 са свързани в контрафорс към срещуположни страни 1160 и 1162. В това положение, свързващите пластини 926 на съответните покривни панели 1070 и 1158 се сглобяват в горния край на свързваща част 1144, така че отвори 928 в съответните части на фланците да се равнят. Това дава възможност през отвори 928 да се постави болт 1164, който да се завие в отверстието с резба 1156. В допълнение, отверстия 916 в частите на свързващите пластини 914 се равняват с първото и второ отверстия с резба, съответно, 1152 и 1154, което дава възможност първият и втори болтове 1166 и 1168 посредством резбата си да се захванат за отверстията с резба 1152 и 1154 и да закрепят покривните панели на съответното им място.

На фиг.57 - за инсталиране на свързваща част 1078 на покривния панел 38, Тобразно съединение 1170 с хоризонтална част 1172 и първа и втора вертикални части 1174 и 1176 се поставя на върха на фланец 172 на третия подов панел. Хоризонталната част 1172 лежи върху част на фланеца 172, а пластина 958 на издадената част 954 лежи върху хоризонтална част 1172. С Т-образното съединение 1170 и издадена част 954, и подовият панел 32, разположен както е показано на фиг. 7, отверстие 962 се равнява спрямо отверстие 182 на пластина 168 на подов панел 32 и, следователно, болт 1178 може да бъде поставен през отверстие 182 за свързване посредством резба с отверстие с резба 962. По подобен начин, първо и второ отверстия 1180 и 1182 са разположени в първа и втора вертикални части 1174 и 1176 та Т-образен елемент 1170. Отверстието 1180 е равнено с отверстие с резба 960 на издадена част 954 и следователно е в състояние да приеме болт 1184 за свързване с отверстие с резба 960 за закрепване на издадена

част 954 към Т-образното съединение 1170. По подобен начин, отвор 1182 е равнен по оста с отвор с резба 1186 в свързваща част 642 на панел 28.

В допълнение, отвор 182 на пластина 168 е равнен по оста с отверстие с резба 1188 на вътрешна част на свързваща част 642 и болт 1190 може да бъде поставен през отвор 182 за свързване чрез завинтване в отвор с резба 1188 за закрепване на третия подов панел към свързваща част 642. Впоследствие, покривният панел 32 се закрепва към третия подов панел 32 и свързващата част 642. Другите покривни панели се закрепват по подобен начин.

Отново на фиг.1 - сграда 10 се образува от сглобяването на множество панели. Може да се види, че между съседни панели има малки фуги 1196, с което се елиминират непрекъснатите стенни части простиращи се по цялата страна или края на сградата. И стените, и краищата на къщата за образувани от множество дискретни панелни части, свързани една за друга. Това дава възможност на панелите да се движат един спрямо друг, което на практика позволява части от стената, образувани от дискретните панели, да се движат една спрямо друга. Тъй като стената не е цяла, вероятността при такова движение да се образуват пукнатини по повърхността на стените е минимална, с което се гарантира целостта на стените и тяхната декорация. Има обаче малки фуги 1196, които в момента на монтажа се запълват с огнеупорен еластичен уплътнител, като

например силикон с керамична нишка или с еластична разширяваща се пяна, която дава възможност на панелите да се движат един спрямо друг, а уплътнителят предотвратява проникването на въздух през фугите.

Структурата, съгласно разкритото в настоящото изобретение, е добре адаптирана да издържи на моментите на напрежение, които създават сеизмичните и ударните сили. Отново на фиг. 2 - може да се види, че основите на къщата са образувани от множество елементи на основата, скрепени един за друг. Това прави основата пластична и й позволява да поптьща въздействието на сили, упражняващи натиск върху една точка на основата, разпределяйки я върху множеството точки на основата. Връзките между съседни елементи на основата дават възможност за поглъщане на тези сили. Това е предимство спрямо стандартните, масивни, състоящи се от една единствена част основи, при които оказването на такъв натиск в някоя част, например в един от ъглите, може да предизвика разцепването й поради неспособността й да погълне този натиск.

Отново на фиг. 1 - може да се установи, че всеки панелен елемент има здрав конструктивен елемент, който образува външния периметър на всеки панел; когато панелите се свързват един към друг по посочения по-горе начин, свързаните конструктивни елементи образуват триизмерна, гъвкава пространствена конструк-ция. Тъй като пространствената конструкция се състои основно от свързани с болтове конструктивни елементи, елементите на пространствената конструкция не са солидно свързани помежду си, а имат известна гъвкавост, за да могат да поглъщат натиска и силите, предавани на пространствената конструкция - като например сеизмични сили или ударни вълни, предаващи се чрез почвата или артилерийски обстрел в близост до сградата, - през основата към останалите части на пространствената конструкция.

Панелите могат да се движат леко един спрямо друг и да поглъщат тези сили. Панелите обаче са и еластични един спрямо друг. Може да се види, че хоризонталните части на всеки един от стенните панели са свързани към вертикалните части на стенните панели посредством щифтове, които позволяват вертикално движение на хоризонталните конструктивни елементи спрямо вертикалните елементи. В допълнение, тъй като еластичните опорни кабели на всеки панел се използват за притискане на конструктивните елементи навътре, към вътрешната част на всеки панел, опорните кабели могат да се удължат и да се свият леко съобразно положителните и отрицателни натоварвания върху панелите, при което силите оказващи влияние върху панелите и конструктивните елементи могат да бъдат погълнати от еластичността на опорния кабел. Това е специално предвидено от употребата на диагонално разположени опорни кабели в равнина, успоредна и разположена на разстояние от напречните и надлъжни части на опорните кабели.

Сеизмичните сили, оказващи влияние върху основата, се поглъщат от връзки в основата. Остатъчният натиск и сили се предават на панелите, свързани към основата, а от тях - на пространствената конструкция, образувана от свързаните един за друг панели. Другите остатъчни сили се предават на конструкцията, намираща се във вътрешността на всеки панел и по-специално - на мрежата, кабелите и бетона. Мрежата и кабелите са гъвкави и поглъщат повечето от остатъчните сили и натоварвания. Така силата на натиска, която в крайна сметка достига до бетона на панела е сведена до минимум, което намалява риска от пропукване на бетоновите панелни части. Така, подовите, стенните и таванните повърхнини на сградата са практически непропускваеми дори след сеизмична активност или близък артилерийски обстрел.

В допълнение, изобретението предлага конструкция, която е динамически стабилна при различни ветрови условия. Тъй като конструкцията се състои от множество панели, площта върху която вятърът упражнява своето въздействие е по-малка в сравнение с една единствена стена при конвенционалните конструкции на сградите. Всеки панел сам за себе си може да издържи на налягане и компресия и да поеме както насочените навътре сили (положително натоварване) така и насочените навън сили (отрицателно натоварване).

Например, вътрешна сила по посока на стрелка 1192 оказва положително

натоварване върху външен стенен панел. Средната част на панела, означена с номер 1194, има възможност да се придвижи леко навътре, опъвайки опорните кабели на първа и втора страна на панела; опорните кабели удържат еластично това опъване и съответно поглъщат оказания натиск. Сила, насочена в посока обратна на стрелка 1192 представлява отрицателно натоварване и се попгьща по подобен начин от междинната част на панела, придвижвайки се леко навън за поглъщане на силата, след което се връща в първоначалното си положение.

Горните панели, елементи на основата и връзки позволяват бързо и ефективно изграждане на триизмерна конструкция от типа на къщата, показана на фиг. 1. Тъй като панелите са полуготови, целият производствен процес на панелите може да се изпълни в завода. В частност, съставките, използвани за получаване на бетоновата смес могат да бъдат подбрани и контролирани за гарантиране на еднакво качество; бетонът може да се втвърдява при контролирани условия, може да се грундира, боядиса, изпича и пр. архитектурни работи.

В допълнение, конструктивните стоманени елементи могат да бъдат прецизно скроени и изработени с помощта на компютърна контролна техника. Също така, за работната площадка, на която конструкцията ще бъде издигната ще е необходимо да се набавят само необходимите болтове и гаечни ключове за връзване на панелите един за друг, кран за повдигане на панелите и поставяне на определеното им място и горелки за избираемо изрязване нежеланите свързващи елементи на панелите. Също така, панелите са достатъчно здрави, за да могат лесно да се транспортират в специално конструирани транспортни контейнери със стандартни размери на транспортен контейнер. Така, полуготовите панели се транспортират лесно от фабриката до работната площадка.

На фиг.58 - друга употреба на панелите съгласно изобретението се осъществява комбинирано с конвенционалните начини за изграждане на високи обществени здания или жилищни блокове. Конвенционалната висока сграда обикновено разполага с множество вертикални колони 1200, които погледнати отгоре изглеждат подредени под формата на правоъгълник, както и от хоризонтални напречни елементи 1202, разположени в множество хоризонтално разположени на разстояние една от друга равнини 1204, 1206, 1208, 1210, 1212, 1214 по вертикалните колони.

Вертикалните колони 1200 и хоризонталните напречни елементи 1202 образуват основните строителни компоненти на високите здания и са проектирани конвенционално. Като се оразмерят напречните елементи за конструктивен интегритет и като се осигури подходящото разстояние между равнините, външните 1216, вътрешните 1218 и подовите 1220 панели съгласно изобретението могат да бъдат взаимно свързани за образуване на модул 1222, а именно, три етажа висок, с три ширини и три дължини, където всяка

дължина/ширина е самостоятелен апартамент или офис.

Така една висока сграда може да бъде изградена посредством модули, с което се избягва изливането на всяка бетонна плоча на високите здания, което обикновено се прави.

Отделните външни или крайни панели, които лежат в съседство до вертикалните колони или напречните елементи се монтират посредством свързващите елементи на панела към съответните съседни вертикални и хоризонтални елементи 1200 и 1202, при което се образува пространствена конструкция, състояща се от конструктивните елементи на всеки панел и от вертикалните и хоризонтални елементи на високата сграда. Така се образува относително голяма, единична пространствена конструкция, като същата пространствена конструкция определя редица от обитаеми единици между разположените на разстояние една от друга вертикални равнини. Издадените част извън габаритите на панелите успоредно на крайните части на панела се явяват свързващи средства и имат способността да се деформират еластично под влиянието на сеизмичните сили, като по този начин пространствената конструкция има всички гореописани предимства, включително и способността да попгьща натиска и усилията предизвикани от сеизмична дейност или артилерийски огън. В допълнение на високото здание се предават и всички предимства на панелите, включително и способността да попгьщат остатъчните сили без да се напуква бетоновата повърхност и способността да издържат на и преразпределят натоварването предизвикано от силата на вятъра.

На фиг. 59 - транспортирането на панелите, които образуват една къща може лесно да бъде постигнато като подовите панели на къщата се свържат заедно до образуване на транспортен контейнер, разкрит в 1230 с размери 4,88x2,44x2,75 тТранспортен контейнер (16’х8’х9'), като панелите и останалите компоненти на къщата са показани в разрез към вътрешността на контейнера. Подовите панели са свързани заедно и образуват осем контейнерни ъгли, от които само седем са показани в 1232,1234,1236, 1238,1240,1242 и 1244 и четири междинни съединения, само три от които са показани в 1248, 1250 и 1252.

На фиг.60а и 606 е разкрито междинно съединение 1248. Първи и втори подови панели 1256 и 1258 са показани долепени един до друг с двата си края в хоризонтална равнина. По подобен начин, трети и четвърти подови панели 1260 и 1262 са долепени и свързани един за друг от двата им края във вертикална равнина. Пластините 1264 и 1266 на първи и втори подови панели 1256 и 1258 са огънати под прав ъгъл така, че да се опънат по долните страни на първи и втори подови панели. Това позволява съответните краища 12 68 и 1270 на трети и четвърти панели да лежат в съседство с долните страни съответно на първи и втори подови панели. В тази конфигурация,

съответните фланци 1272 и 1274 и успоредни елементи 1276 и 1278 лежат в съседство със сравнително голяма горна фуга 1280, образувана между ръбове 1282 и 1284 съответно на първи и втори подови панели. Срещуположните части 1286 и 1288 на пластините се оставят да стърчат вертикално нагоре.

По подобен начин, успоредни елементи 1290 и 1292 и фланци 1294 и 1296 на трети и четвърти панели 1260 и 1262, лежат в съседство със сравнително голяма странична фуга 1298 и пластини 1300 и 1302, излизащи хоризонтално извън очертанията на панелите.

На фиг.бОв - горен междинен дървен елемент 1304 е подготвен за поставяне на фланците (1272 и 1274 на фиг.бОа и 606) така че горната му повърхност 1306 приблизително да съвпадне със съседните външни повърхнини 1308 и 1310 на първи и втори подови панели 1256и1258и така, че крайната му повърхнина 1312 приблизително да съвпадне с успоредни елементи 1276 и 1278. Тогава частите на пластините 1286 и 1288 се извиват в прави ъгли да покрият и закрепят дървеният елемент 1304 в горната фуга. Подобна процедура се извършва със страничен междинен дървен елемент 1314, така че външната му повърхнина 1316 приблизително да съвпадне със съсед ните външни повърхнини 1318 и 1320 на трети и четвърти панели 1260 и 1262. Тогава частите на пластините 1300 и 1302 се извиват в прави ъгли, за да покрият и закрепят страничния междинен дървен елемент в страничната фуга.

На фиг.бОг - първа и втора части на пластините 1322 и 1324 се закрепват през горната и странична фуга съответно към първи и втори подови панели 1256 и 1258 и към трети и четвърти подови панели 1260 и 1262. За предпочитане е, предварително подготвени с резба отвори (не са показани) да се подсигурят в съответните части съответно на първи и втори подови панели за поставяне на болтове 1326 за закрепване част на пластина 1322 към подови панели 1256 и 1258 и за закрепване на част на пластина 1324 към подови панели 1260 и 1262. Пластините скрепват здраво подовите панели.

На фиг.бОд и 60е - първият ъгъл на контейнера е показан под номер 1232. Ъгълът се образува от първи и трети панел 1256 и 1262, които са подови панели с размер 2,44x4,88 m (8’х16'). Тези панели са свързани към пети подов панел 1328 с форма на квадрат и размери 2,44x2,44 m (8’х8'). Петият подов панел се явява крайна част на контейнера. Първа част на пластина 1330 на първи панел се извива успоредно на долната страна на подовия панел, за да позволи на край 1332 на трети панел 1262 да легне в съседство с долната страна на първия подов панел 1256. Втора част на пластина 1334 се оставя да стърчи нагоре.

По подобен начин първа част на пластината на третия панел 1262 се огъва, както е показано на 1336 в разрез. Първата част на пластината се огъва, за да застане успоредно на вътрешната повърхнина на третия панел 1262, докато втората част на пластината

1338 на трети панел 1262 остава да стърчи навън. При тази конфигурация съответните успоредни елементи 1340 и 1342 и съответните фланци 1344 и 1346 остават на разстояние едни от други и не се допират.

Пети подов панел 1328 има първа и втора части на пластината - първата част на пластината е показана в разрез под номер 1348 на фиг.бОд, а втората част на пластината е показана изцяло под номер 1350 на фиг. 60д и 60е. Първата част на пластината 1348 се простира под първия панел 1256, докато втората част на пластината 1350 стърчи навън. Панелът има и успореден елемент 1352 и фланец 1354, които излизат вертикално нагоре спрямо край 1356 на панел 1328. Така се образуват горна крайна фуга 1358 и странична крайна фуга 1360 в съответни в съответните пресечни лица на първи и пети панели 1256 и 1328 и трети и пети панели 1262 и 1328.

На фиг.бОж, горната крайна фуга се запълва с дървен горен краен елемент 1362, издялан по подходящ начин за разполагане на успоредните елементи и фланците (1340, 1344 и 1352,1354 на фиг. 60д и 60е) съответно на първи и пети панели. Това позволява първата и втора страни 1364 и 1366 на дървения горен елемент 1362 да пасне точно към съответните повърхнини 1308 и 1368 на първи и пети панели и позволява крайното му чело да легне точно спрямо крайната повърхност 1372 на първия панел 1256. Частите на втора пластина 1334 1334 и 1350 се огъват върху дървения елемент 1362 и го фиксират на мястото му. По подобен начин, дървен страничен краен елемент 1374 се оформя по подходящ начин (не е показано) за разполагане на успоредния елемент и фланците 1342 и 1346, разкрити на фиг. 60е, така че първата му и втора странични повърхнини 1376 и 1378 да лежат плътно спрямо съседни повърхнини, съответно, 1380 и 1382, когато се постави в крайната фуга 1360, показана на фиг. 60д. Отново на фиг. 60ж, втората част на пластината 1338 се огъва върху дървения страничен краен елемент 1374 и го фиксира на място.

На фиг.бОз ъгловото съединение 13 84 се поставя върху ъгловата част на контейнера, след като ъгловата част бъде подготвена, както е указано на фиг. 60ж. Ъгловото съединение има първи правоъгълен елемент 1386 и горна пластина 1388, към която се заварява адаптер за кран 1390. Първият правоъгълен елемент 1386 има първа и втора части, означени съответно с 1392 и 1394. Първата и втората части 1392 и 1394 са разположени под прав ъгъл една спрямо друга, така че първата част 1392 да може да застане успоредно на повърхнина 1366, докато втората част следва да бъде успоредна на повърхнина 1372. Първият и вторият елементи се закрепват към съответните им съседни повърхнини посредством болтове с квадратна глава 1400, навлизащи в близкия дървен елемент и посредством опорни болтове 1402, завинтвани в отвори с резба (не са показани) в крайната повърхнина 1372, както и в отвори с резба на пети панел 1328 и трети панел 1262.

Горната пластина 1388 има първа и втора части 1404 и 1406, които лежат, съответно, върху дървена повърхност 1364 и върху повърхността на панел 1310. Първата част 1404 е закрепена към дървената повърхност 1364 посредством болтове с квадратни глави 1408, а втората част е закрепена за първия панел посредством опорни болтове 1410, поставени в отвори с резба (не са показани) в конструктивни елементи (като 1412, показан в разреза) на панел 1256. Правоъгълният адаптер за кран 1390 има части, разположени успоредно на повърхнини 1366,1310икрайнаповърхност 1372 и позволява стандартните кранове за контейнерна манипулация, с които са оборудвани повечето пристанища, да хващат ъгъла.

Отново на фиг.59 - може да се види, че повечето контейнерни ъгли 1234, 1236, 1238, 1240, 1242 и 1244 (и един, който не е показан) са образувани по един и същи начин, съгласно описанието за ъгъл 1232. По подобен начин, останалите междинни съединения 1250, 1252 (и едно, което не е показано) се образуват по описания по-горе начин по отношение на междинното съединение 1248. Така, подовите панели на къщата се свързват ефективно един за друг, за да образуват контейнер, способен да събере всички необходими за изграждането на една къща компоненти. Подовите панели, използвани за производството на контейнера се използват също при строежа на къщата след изправяне или изрязване на огънатите части на пластините 1264,1266,1286,1288, 1300 и 1302 на фиг. 60в и 1334, 1336,1338 и 1350 па фиг. 60д.

Отново на фиг.59 - така контейнерът образува отворена “кутия”, в която се поставят останалите панели и компоненти, необходими за изграждането на къщата, както е указано в следния списък:

Подове са съответно:2001 - под - долна страна на контейнера; 2002 - под, снабден с водопроводни връзки - долна част на контейнера; 2003 - под - горна страна на контейнера; 2004 - под - горна страна на контейнера; 1256 - под - страна на контейнера; 1258 - вътрешен двор - страна на контейнера; 1260 - вътрешен двор - страна на контейнера; 1262 - входна тераса - страна на контейнера; 1328 - платформа - край на контейнера; 2010 - платформа - край на контейнера.

Външните стени са: 2011 - заден ляв ъгъл с прозорец; 2012 - задна лява със стъклени врати; 2013 - задна средна част 2014 - задна дясна с прозорец; 2015 - заден десен ъгъл с прозорец; 2016 - преден ляв ъгъл с прозорец; 2017 - предна лява с прозорец; 2018 - предна средна с матиран прозорец и врата; 2019 - предна дясна с прозорец; 2020 - преден десен ъгъл с прозорец; 2022 - лява средна с прозорец; 2023 - лява предна с прозорец; 2024 - дясна задна със стъклени врати; 2025 - дясна средна с прозорец;

2026 - дясна предна с прозорец.

Покривът е с: 2027 - заден ляв край на фронтон; 2028 - среден ляв; 2029 - преден ляв край на фронтон; 2030 - заден десен край на фронтон; 2031 - среден десен; 2032 преден десен и фронтон.

Вътрешните и разделителните стени са: 2033 - стена с пълна височина; 2034 стена с височина 2,44 m (8') и врата; 2035 - стена над 2034 и 2101; 2036 - стена с пълна височина; 2037 - стена с пълна височина и врата; 2038 - стена с пълна височина; 2039 - 2,44 m разделителна стена с врата; 2040 - (а и б) разделител над 2101; 2041 - стена с пълна височина; 2042 - стена с пълна височина; 2043 - (а и б) разделител над 2101;

2044 - 2,44т разделителна стена с гардеробни врати; 2044 - горна част на гардероб;

2045 - 2,44 m разделителна стена с гардеробни врати; 2045 - горна част на гардероб.

Обзавеждането и оборудването е: 2100 - кухненско обзавеждане; 2101 обзавеждане за баня; 2102 - хладилник/фризер; 2103 - пералня със сушилня; 2104 бойлер за топла вода.

Така, контейнерът съдържа всички необходими за построяването на една къща компоненти. Адаптерите за кран 1390 във всеки ъгъл позволяват контейнера да бъде манипулиран посредством стандартното оборудване за обслужване на контейнери, с което са обзаведени доковете на по-големите пристанища и се явяват средство за улесняване повдигането на контейнера от кран. Тъй като самите контейнери са образувани от панели, състоящи се от стоманен кофраж и вътрешни бетонови части, множество контейнери могат да бъдат наредени един върху друг на палубата или в трюмовете на презокеански кораби без опасност от повреждане на контейнерите при наклоняване на корабите по време на пътуването. Обикновено елементите на основата на къщата се транспортират отделно или се произвеждат в близост до работната площадка, на която къщата ще бъде изградена.

На фиг.61 и 62 - когато контейнерът, показан на фиг.59, се получи на работната площадка, компонентите намиращи се във вътрешността му и панелите, образуващи контейнера, се сглобяват за изграждане на къщата съгласно изобретението. В разкрития вариант, къщата осигурява над 74,4 т² жилищна площ чрез използването на 15,24 cm подови панели, 9,69 cm външни стенни панели, 17,8 cm покривни панели; 7,6 cm вътрешни стенни панели и 5, cm вътрешни разделителни стени.

Ако приемем, че елементите на основата са изпратени и монтирани н обекта, къщата се монтира, както е описано по-горе. Както най-добре се вижда на плана на фиг.61 подът, страните, краищата и горната част (2001-2010) на транспортния контейнер образуват пода (2001-2005), вътрешния двор (2006 и 2007), входната тераса (2008) и платформата (2009) на къщата, а компонентите, а самата къща се изгражда от

намиращите се във вътрешността на контейнера елементи. Това показва, че изобретението предлага транспортен контейнер имащ свойството да побере всички необходими компоненти за построяването на една къща, като самите части на контейнера също са компоненти на къщата в крайния етап на нейното монтиране. По такъв начин се гарантира ефективно използване на материалите и пространството и, в същото време, се предлага удобен и здрав транспортен контейнер за компонентите на къщата.

Издадените части на всеки панел се явяват свързващи елементи за свързване на всеки от панелите към свързващите елементи на съседни панели. Както е описано погоре, тези издадени части имат способността да се деформират еластично под влиянието на усилия върху панела.

Вариантите са дадени по-долу:

На фиг.63 е даден вариант за довършителни работи на гладката повърхност на бетона, описана по-горе. За него се използват множество полуготови стандартни правоъгълни мраморни плочи, една от които е показана под номер 3000. Плочите са предварително подготвени с множество куки, показани под номер 3002, които се закрепват за страната, на която стандартните мраморни плочи ще бъдат лепени. Всяка кука има плоска задна част 3004, която се залепва към задната част на плочата. Издадена част 3006 се простира по плоската й повърхност и излиза извън очертанията на плочата. Издадената част завършва с кука 3008, която се нагласява надолу, към пода, когато плочата се използва за стенен панел. Кука 3002 е разчетена така, че разстоянието между страната, на която плочата ще се лепи и частта 3008 на куката да е равно на приблизителната дебелина на бетона, показан на фиг. 63 под номер 3010.

Мраморните плочи са предварително снабдени с куки 3002 и са подготвени за употреба. След като излеете бетона върху 3010 мрежата 3012 на панела, но преди бетона да се втвърди, плочите се поставят върху бетона така, че части 3008 на куките да се врежат в невтвърдения бетон, докато задната им част лежи върху повърхността на невтвърдения бетон. В това положение куките се захващат за мрежата 3012, а страната на плочите предназначена за залепване влиза в контакт с невтвърдения бетон. Така панелът се оставя, докато бетонът се втвърди. Втвърденият бетон обхваща здраво куките и захваща куките 3002 за мрежата 3012, с което плочите са фиксирани здраво към панела. Не е необходимо плочите на всяка цена да бъдат мраморни - те могат да бъдат всякакъв плочи с подходящо архитектурно предназначение, като каменни, гранитни, от аспид, дърво и пр.

Фиг.64 - В описания по-горе вариант, панелите са с размери 2,44х2,44т. Предимства, подобни на предоставянето от 2,44х2,44т панели имат и панели с други размери. Примери на панели с други размери са показани на фиг. 64.

Всички панели, показани на фиг.64 са с височина 2,44m. Най-малкият панел (а), в състояние да гарантира посочените предимства е този с широчина 1,53т и той има само вертикални опорни кабели. 12 и 18-инчовите панели (б) и (в) са подобни. Панелите с размери 5,8 cm до 9,1 cm (г, д, е, ж) имат диагонални части опорен кабел, въпреки че всяка образува обърнато “К”, а не “X”, както е описано в горния вариант. Всеки от останалите панели има поне едно “X” от диагонални кабели, като някои от панелите показват комбинации от едно “X” и едно “К” (м, н, р, т, ф, ц). Показаните форми са предпочитаните за размерите на панелите, които са показани, за да се гарантират структурните, сеизмичните и ветровите предимства, описани по-горе.

На фиг. 65 е показана закривена част на основа под номер 4000. При използване на закривена крайна част на основата се използват адаптираща част на основата 4002 и странична адаптираща част 4004. Крайната адаптираща част на основата 4002 е с дължина подобна на означената под номер 42 на фиг. 3 част на основата, но с първа и втора насочени нагоре свързващи части 4008 и 4010, разположени вертикално нагоре, съседни на закривената част на основата 4000. Първата и втората свързващи части 4008 и 4010 са подобни на вертикално разположените проводни части 74 и 76на страничен елемент 40 на фиг. 3 и имат съответни пластини 4012 и 414 със съответни отверстия с резба за проводи, съответно, 4016,4018 и 4020,4022.

Страничната адаптираща част на основата 4004 е подобна на страничния елемент на основата 40 на фиг. 3, с изключение на това, че няма правоъгълна крайна част 58, показана на фиг. 3. Страничният адаптер на основата 4004 има права крайна част 4024, която има първа и втора улейни части, съответно, 4026 и 4028. Първата и втората улейни части са разположени вертикално нагоре спрямо крайната част 4024, улейните части са подобни на вече описаните 4008 и 4010 улейни части.

Първата и втора улейни части 4026 и 4028 завършват със съответните пластини 4030 и 4032. Всяка пластина има съответен провод и отверстие с резба 4034, 4036 и 4038,4040.

Закривеният елемент на основата 4000 е разположен под 90 градуса и следва кривата на кръг с радиус 1,52 т. Елементът има първа и втора крайни части 4042 и 4044 които пасват точно към крайните части на крайната адаптираща част на основата 4002 и страничната адаптираща част на основата 4004. Съседните крайни части са свързани заедно чрез използването на съединения 4046 и 4048, подобни на свързващите фланци 86, показани на фиг.З.

На фиг. 65 - и крайната адаптираща част на основата 4002, и закривеният елемент на основата 4000 и страничният адаптер на основата 4004 имат съответни проводи 4001, 4003 и 4005, които се свързват с проводите (както е показано под номер 56 на фиг. 3) на

съседни елементи на основата. Така електрическите кабели могат да бъдат прокарани в проводите на няколко елементи на основата и са достъпни през отвори 4016, 4020, 4034,4038. Следователно, може да се осигури електрозахранване на панелите, свързани към пластини 4012, 4014,4030 и 4032.

На фиг. 66 - множество конструктивни елементи на подов панел със закривен ъгъл са показани под номер 5000. Множеството конструктивни елементи обхваща: първи, втори, трети, четвърти, пети и шести конструктивни елементи, съответно, 5002, 5004, 5006, 5008, 5010 и 5012. Конструктивни елементи 5002, 5004 и 5006 са подобни на конструктивни елементи 150,152 и 153 на фиг. 4 и, следователно, няма да бъдат описани по-долу. Конструктивни елементи 5008 и 5010 са прави конструктивни елементи, докато конструктивен елемент 5012 е закривен по дължина, за да покрие 90-градусовата извивка на окръжност с радиус 5014 от 1,52 m за пасване към кривата на закривена част на основата 4000, показана на фиг.65.

Отново на фиг.66 - конструктивен елемент 5012 има първо и второ крайни лица 5016 и 5018, разположени под прав ъгъл едно спрямо друго. Всяка крайна част има съответното радиално разположено отверстие 5020 и 5022 за пасване на свързващи щифтове 5024 и 5026 към съседни конструктивни елементи 5008 и 5010. Съседните конструктивни елементи също имат съответните плоски крайни лица 5028, които са свързани в контрафорс към първо и второ крайни лица, съответно, 5016 и 5018, когато конструктивните елементи се съединяват един с друг.

Съседен конструктивен елемент 5008 има първи, втори, трети и четвърти съединителни фланци 5032, 5034, 5036 и 5038, които се използват за свързване на готовия панел към основата, както е показано на фиг.65. Първият съединителен фланец 5032 е подобен на съединителен фланец 172 на фиг. 5,6 и 7 и излиза извън габаритите на панела по надлъжна ос 5040 на конструктивен елемент 5008. Вторият, третият и четвъртият съединителни фланци 3034, 3036 и 3038 имат подобна на първия съединителен фланец конструкция, но са разположени напречно на надлъжната ос 5040. Вторият съединителен фланец е разположен в съседство с първия съединителен фланец, а третият и четвъртият съединителен фланец са разположени в съседство един спрямо друг и съседно на трети конструктивен елемент 5006.

Петата конструктивна част 5010 също има свързващи фланци 5044 и 5046, разположени напречно и има вътрешно лице с множество разположени на разстояние една от друга шарнирни куки 5048, подобни на показаните под номер 204 на фиг.4.

Конструктивни елементи 5002,5008 и 5012 също имат множество разположени на разстояние една от друга кабелни куки 5050, подобни на означените с номер 196 на фиг.4.

На фиг.67 - конструктивни елементи 5002-5012 са сглобени един за друг и образуват първа и втора вътрешни части, съответно, 5052 и 5054. Вътрешните части имат съответни стиропорни плочи 5056 и 5058, подобни на плочите от вътрешната част на панела означен с номер 270, поради което те няма да бъдат описвани. Плоча 5058 е подобна на плочата на вътрешната част 272, с изключение на частта в заобления ъгъл 5060. Плоча 5058 има надлъжни, напречни и закривени улейни части, като надлъжните части са означени с 5062, напречните части са означени с 5064 и закривените части са означени с 5066. Плочата има и първа и втора пресечни диагонални улейни части, съответно, 5068 и 5070. Първата диагонална улейна част е разположена между закривената улейна част и срещуположния ъгъл, втората диагонална улейна част е разположена между срещуположни ъгли, напречно на първата диагонална улейна част.

На фиг. 6 8 - първи еластичен опорен кабел 5072 е прокаран през улейните части на първата плоча 5056 подобно на начина показан на фиг.11 и служи за прибирането на конструктивните части навътре. Втори еластичен опорен кабел 5074 е прокаран през улейни части 5062, 5064, 5066, 5068 и 5070 и служи за придържане един към друг на конструктивни елементи 5002, 5008, 5010 и 5012. Както при подов панел, описан на фиг. 14, частите на опорния кабел, които са прокарани в надлъжните и напречни улеи,

лежат в първа равнина, докато частите, които са прокарани в диагоналните улеи, лежат във втора равнина, на разстояние от първата равнина, подобно на прокарването на кабелите описано за фиг. 11.

На фиг.69 - първи и втори слоеве мрежа 5076 и 5078 се опъват и свързват към шарнирни куки 5048, насочени съответно към първа и втора вътрешни части на панела. Първият слой мрежа е подобен на металната мрежа 330, показана на фиг. 16. Втората мрежа е също подобна на метална мрежа 330 от фиг. 16, с изключение на това че има заоблена ъглова част 5080 за пасване в кривината на конструктивен елемент 5012. Първият и втори слой мрежа лежат в трета равнина, над втора равнина, в която са прокарани диагонално разположените части на опорния кабел. Бетонът (не е показан) се излива върху мрежата така, че напречните, надлъжните и диагоналните улеи да се напълнят с бетон, след което бетонът се заглажда за да добие гладка повърхност. Обратната страна на панела се довършва по същия начин и има трети и четвърти опорни кабели, трети и четвърти слой мрежа и втора завършена бетонова страна.

На фиг.70 - готов панел, съгласно изобретението е разкрит основно под номер 5082 и има загладена вътрешна повърхност 5084 и издадени съединителни фланци 5032, 5043, 5036, 5038, 5042, 5044, 5046 и 5086, които пасват точно на съответните съеденителни фланци, съответно, 124,124,4012,4014,80,4032,4030,80 и 134, показани на фиг.65, като съединителните фланци излизащи извън габаритите на панела и фланците

на основата се явяват свързващи елементи, годни да се деформират еластично под влиянието на сеизмични сили, действащи върху основата или панела.

На фиг. 71, множество конструктивни елементи за изграждане на заоблен външен стенен панел са показани под номер 5088. Множеството конструктивни елементи обхваща първи и втори заоблени конструктивни елементи 5090 и 5092, първи и втори крайни елементи 5094 и 5096 и първи, втори, трети и четвърти междинни конструктивни елементи 5098, 5100, 5102 и 5104.

Крайните елементи 5094 и 5096 са подобни на елементи 420 и 432 от фиг. 22, докато междинните конструктивни елементи 5098, 5100, 5102 и 5104 са подобни на елемент 5006, показана на фиг. 66. Поради тази причина тези елементи не се нуждаят от допълнително описание. Първият и вторият заоблени конструктивни елементи 5090 и 5092 са огледални образи, поради което ще бъде описан само първият заоблен конструктивен елемент 5090.

На фиг. 72 - първият заоблен конструктивен елемент 5090 има вътрешно лице 5106 с първа, втора, трета, четвърта и пета панелни части, съответно, 5108,5110,5112, 5114и5116, които са раздалечени от първа, втора, трета и четвърта междинни части, съответно, 5118,5120,5122 и 5124. Конструктивен елемент 090 също има първа и втора срещуположни крайни части, съответно, 5126 и 5128.

Всяка крайна част 5126 и 5128 има отверстие, съответно, 5130и5132за поставяне на съответните щифтове 5134 и 5136 на пасващите крайни части на съответстващите им крайни елементи 5094 и 5096 (на фиг.71). По подобен начин, всяка междинна част 5118, 5120, 5122 и 5124 има съответната двойка отвори 5138, 5140, 5142 и 5144 за пасване със съответните двойки щифтове 5146,5148,5150 и 5152 на крайните части на съответните междинни елементи, съответно, 5098, 5100, 51002 и 5104 (на фиг.71).Щифтовете имат възможност да се движат по оста в отворите, с което заобленият краен елемент може да се движи в посока успоредна на междинните части и крайни части.

Частите на панела 5108, 5110, 5112 и 5116 са подобни, поради което ще бъде описана само панелна част 5108. Панелна част 5108 има първа и втора куки за опорния кабел, съответно, 5154 и 5156, разположени на разстояние една от друга; куките са подобни на показаните в номер 5050 на фиг. 66. Между куките на опорния кабел 5154 и 5156 са разположени на разстояние една от друга три шарнирни куки 5158, 5160 и 5162, подредени в редица.

На фиг. 73 е показана заоблена стиропорна плоча 5164 със същата крива като заоблени конструктивни елементи 5090 и 5092 на фиг.71 и има закривена равна част 5166, множество надлъжно разположени улейни части 5170 и множество ребра 5168.

На фиг.74 - производството н заобления панел започва с лист мрежа 5172, който се поставя на равно върху пода на производственото помещение. Върху мрежата 5172 се поставя непромокаема престилка, като например покривна мушама, покрита с катранени фракции 5174, а върху мушамата 5174 се поставя заоблената стиропорна плоча 5164.

На фиг.75 - крайните и междинни конструктивни елементи 5094,5096,5098,5100, 5102 и 5104 се поставят в улейните части 5170, а заоблените конструктивни елементи 5090 и 5092 се поставят срещу тях така, че щифтовете на съответните елементи (като 5134 и 5136) да застанат в съответните им отверстия (като 5130 и 5132) в заоблените крайни конструктивни елементи. Катранената престилка 5174 и мрежата 5172 се извиват нагоре по формата на закривения стиропор и краищата на престилката и мрежата се прегъват върху крайните елементи обгръщайки крайни елементи 5094 и 5096 и заоблените конструктивни елементи 5090 и 5092.

На фиг.71,72 и 76 - единичен еластичен опорен кабел 5176 се прокарва през куките 5154и5156за опорния кабел на всяка панелна част и посредством обтегачен винт 5157 се опъва, така че заоблените конструктивни части 5090 и 5092 да прилепнат към крайни елементи 5094 и 5096 и междинните части 5098-5104.

След това, между крайните елементи 5094 и 5094 и заоблените конструктивни елементи 5090 и 5092 се връзва мрежа 5178, така че закривената вътрешна равнина 5180 се определя от мрежата, което е видно най-добре на фиг.77. Поставя се бетонов накрайник 5182, показан най-добре на фиг.76; той е изработен така, че да съответства на заоблената вътрешна равнина 5180 и се занитва, заварява или закопчава с болтове към съседните конструктивни елементи, за да образува край, определящ параметъра на вътрешната повърхнина на панела.

Фиг.78 - върху мрежата 5178 се излива бетон, така че да се влее в улейните части 5170 на стиропорната плоча и да образува бетонови ребра 5184 и бетонни заоблени части 5186, разположени между ребрата 5184. Бетонът в ребрата се простира до междинните части 5098, 5100, 5102 и 5104 и опорния кабел 5176, докато заоблените части 5186 се простират върху мрежата 5178. Бетонът се оставя да се втвърди, при което се образува гладка извита вътрешна повърхност 5188. Гладко извита външна повърхност се образува от първата мрежа 5172 и може да бъде изгладена по общоприетия начин, с гипсова мазилка например.

На фиг.79 - под номер 5192 е показан готов заоблен панел съгласно изобретението. Панелът им издадени съединителни части 5194,5196, 5198, 5299, които излизат извън съответните им ъгли. Съединителните части са подобни на съединителни части 642, 646,648 и 650, показани на фиг.31 и всяка има съответното отверстие за прокарване на битови проводи, а всяко отверстие 5201 е с резба за закрепване на панела към съседен панел или елемент от основата.

На фиг. 80 - показан е подов панел, който се поставя преди монтирането на закривения елемент на основата 4000, крайната адаптерна част на основата 4002 и страничен адаптер на основата 4004.

Подовият панел се спуска върху елементите на основата, така че фланци 5032, 5034,5036,5038,5046,5044,5042 и 5086 да съвпаднат със съответните им съединителни фланци 124,4012,4014,4030,4032,80 и 134. Закривената ъглова част 4052 се поставя съседно на закривения елемент на основата 4000.

След това първи, втори, трети и четвърти съединителни адаптерни фланци 5202, 5204, 5206 и 5208 се полагат върху съединителни фланци, съответно, 5034, 5036/5038 5046/5044 и 5042. Заобленият стенен панел 5000 се поставя върху основата, така че свързващи части 5200 и 5198 да съвпаднат със съединителни фланци, съответно, 5204 и 5206. Първи и втори съседни стенни панели 5203 и 5205, всеки с дължина 3 фута се монтират върху съединителните фланци 5202, 5204, 5206 и 5208 по подобен начин, така че да оформят ъгловата част на конструкцията.

Съединителните части на стенния панел 5198 и 5200, фланци 5202, 5204, 5206, 5208, съединителни фланци за подов панел 5034, 5036, 5038, 5042, 5044, 5046, 5086 и съответните съединителни фланци на основата, съответно, 124, 124, 4012, 4014, 80, 4032,4030,80 и 134, се свързват посредством болтове з здраво закрепване на панелите към основата. Свързването на панелите и основата по този начин създава триизмерна пространствена конструкция, където отделните конструктивни елементи на всеки панел се явяват конструктивни елементи в пространствената конструкция. Съединителите излизащи от елементите на основата и панелите действат като еластично деформируеми връзки, способни да поглъщат и разпределят динамичните натоварвания.

Накрая, може да се види, че стенните, подовите и покривните панели могат да приемат практически всякаква геометрична форма и не са ограничени само в плоски или закривени форми.

Описаните и илюстрирани специфични варианти на изобретението не бива да се считат за ограничителни до тълкуването в съответствие с приложените претенции.

Claims

1. Строителен панел, характеризиращ се с това, че се състои от: множество конструктивни елементи; свързващи средства на конструктивните елементи за взаимно свързване на тези конструктивни елементи до образуване на конструкция, лежаща в конструктивна равнина, като конструкцията определя периметъра на панела, а периметърът ограничава вътрешната част на панела; притягащи средства за прибиране на поне един от конструктивните елементи навътре, обикновено в същата конструктивна равнина, към споменатата вътрешна част на панела; полуготова смес за изливане във вътрешната част на конструкцията, между споменатите конструктивни елементи и около споменатите притягащи средства, така че силите въздействащи върху втвърдената излята смес да се предават от споменатите притягащи средства на споменатите конструктивни елементи.

2. Строителен панел съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че притягащите средства представляват еластични опорни връзки между поне два от споменатите конструктивни елементи.

3. Строителен панел съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че притягащите средства имат обтегачни средства за обтягане на споменатата еластична опорна връзка.

4. Строителен панел съгласно претенция 3, характеризиращ се с това че, обтегачните средства са обтегачни болтове.

5. Строителен панел съгласно претенция 1, характеризиращ се с това че, притягащите средства се състоят от първа обтегната метална мрежа, разположена между поне два конструктивни елемента.

6. Строителен панел съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че притягащите средства се състоят от еластична опорна връзка, разположена между конструктивните елементи; тази еластична опорна връзка има първа част, лежаща в първа равнина и втора част, лежаща във втора равнина, като втората равнина е разположена на разстояние от споменатата първа равнина.

7. Строителен панел съгласно претенция 6, характеризиращ се с това че първата част е разположена перпендикулярно на два срещуположни конструктивни елемента, а втората част е разположена под ъгъл на споменатите два срещуположни конструктивни елемента.

8. Строителен панел съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че споменатите притягащи средства имат и първа обтегната гъвкава част от мрежа, разположена между поне два конструктивни елемента, като тази част от мрежата лежи в трета равнина, разположена на разстояние от споменатите първа и втора равнина.

9. Строителен панел съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че поне два от споменатите конструктивни елемента образуват първа двойка срещуположни страни и че поне два от споменатите конструктивни елемента образуват двойка съседни стени на споменатата конструкция, като тази първа двойка срещуположни страни е разположена между споменатата двойка съседни страни.

10. Строителен панел съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че споменатите свързващи средства на конструктивните елементи позволяват движението на споменатите конструктивни елементи, които образуват споменатата двойка срещуположни страни един спрямо друг и успоредно на надлъжната ос на споменатите конструктивни елементи, образуващи споменатата двойка съседни страни.

11. Строителен панел съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че всеки конструктивен елемент на споменатата двойка съседни страни има съответен щифт, издаден успоредно на надлъжната ос на елемента и че всеки конструктивен елемент на споменатата двойка срещуположни стени има гнездо за поставяне на щифта.

12. Строителен панел съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че сместа, подготвена за изливане, приема плоска форма, успоредна на споменатата конструктивна равнина, а също така образува и множество ребра, наддадени перпендикулярно на споменатата плоска част, като ребрата са разположени предимно между споменатите конструктивни елементи.

13. Строителен панел съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че сместа, подготвена за изливане, приема плоска форма, успоредна на споменатата конструктивна равнина, а също така образува и множество ребра, наддадени перпендикулярно на споменатата плоска част, като ребрата са разположени предимно между споменатите конструктивни елементи и споменатата еластична опорна връзка е разположена в споменатите ребра.

14. Строителен панел съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че сместа, подготвена за изливане, приема плоска форма, успоредна на споменатата конструктивна равнина, а също така образува и множество ребра, наддадени перпендикулярно на споменатата плоска част, като ребрата са разположени предимно между споменатите конструктивни елементи, като споменатите първа и втора равнини пресичат споменатите ребра, а споменатата трета равнина пресича споменатите плоски части, така че споменатите първа и втора част на споменатата еластична опорна връзка е разположена в споменатите ребра, а споменатата опъната мрежа е разположена в споменатата плоска част.

15. Строителен панел съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че в споменатата вътрешна част панелът има и изолационен материал; този изолационен материал има улейни части за образуването на споменатите ребра, когато се излива споменатата смес.

16. Строителен панел съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че в споменатата вътрешна част панелът има и изолационен материал; този изолационен материал има улейни части за образуването на споменатите ребра, когато се излива споменатата смес.

17. Строителен панел съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че в споменатата вътрешна част панелът има и изолационен материал; този изолационен материал има улейни части за образуването на споменатите ребра, когато се излива споменатата смес.

18. Строителен панел съгласно претенция 2, характеризиращ се с това че споменатите конструктивни елементи имат куки и че еластичната опорна връзка се завързва около тези куки.

19. Строителен панел съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че има взаимодействащи свързващи средства за свързване на панела към съответните взаимодействащи свързващи средства на съседен строителен панел; свързващите средства могат да се деформират еластично под действието на сили върху споменатия панел.

20. Строителен панел съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че взаимодействащите свързващи средства имат издадена част, излизаща извън споменатия панел.

21. Строителен панел съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че издадената част излиза успоредно на крайната част на конструкцията и е едно цяло с конструктивния елемент на споменатия панел.

22. Строителен панел съгласно претенция 20, характеризиращ се с това че конструктивните части имат разположени надлъжно кухи части и че издадената част има отвор за прокарване на битови проводи в кухите части.

23. Строителен панел съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че издадената част има крайна част и пластина, закрепена за крайната част за закрепване на панела към съседен панел; пластината има отвор за прокарване на битови проводи през нея.

24. Строителен панел съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че има втора обтегната гъвкава метална мрежа, разположена между конструктивните части; тази втора метална мрежа е разположена на разстояние от споменатата първа метална мрежа.

25. Строителен панел съгласно претенция 24, характеризиращ се с това, че съдържа и втора излята втвърдена смес около споменатия слой мрежа.

26. Строителен панел съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че притягащите средства имат втора еластична опорна връзка, разположена между поне два от споменатите конструктивни елемента.

27. Строителен панел съгласно претенция 26, характеризиращ се с това, че притягащите средства имат втори обтегачни средства за обтягане на втората опорна връзка.

28. Строителен панел съгласно претенция 27, характеризиращ се с това, че вторите обтегачни средства се състоят от втори обтегачен винт.

29. Строителен панел съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че притягащите средства имат втора еластична опорна връзка, разположена между конструктивните елементи; споменатата втора опорна връзка има трета част, лежаща в четвърта равнина и четвърта част, лежаща в пета равнина, като петата равнина е на разстояние от споменатата четвърта равнина, а четвъртата равнина е на разстояние от споменатата първа и втора равнини.

30. Строителен панел съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че споменатата четвърта част е разположена перпендикулярно на два срещуположни конструктивни елемента и че петата част е разположена под ъгъл спрямо споменатите два срещуположни конструктивни елемента.

31. Строителен панел съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че поне един от конструктивните елементи е закривен, а строителният панел лежи в плоска равнина.

32. Строителен панел съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че поне два успоредни конструктивни елемента са закривени по подобен начин, за да образуват заоблен панел, лежащ в закривена равнина.

33. Метод за производство на строителен панел, състоящ се от следните фази:

а) взаимно свързване на конструктивните елементи за образуване на конструкция, лежаща в конструктивна равнина;

б) прибиране на поне някои от споменатите конструктивни елементи навътре, обикновено в споменатата конструктивна равнина към вътрешната част, оградена от конструктивни елементи;

в) изливане на първа подготвена за втвърдяване смес в споменатата вътрешна част на конструкцията между споменатите конструктивни елементи, така че натоварванията оказване върху спомената смес - след втвърдяването й, да се предават на споменатите конструктивни елементи.

34. Метод съгласно претенция 33, характеризиращ се с това, че съдържа и фаза на полагане на първа метална мрежа върху конструкцията преди изливането на сместа.

35. Метод съгласно претенция 34, характеризиращ се с това, че фазата на полагане на мрежата включва и фаза на свързване на първата мрежа към елементи от срещуположни страни на панелната конструкция.

36. Метод съгласно претенция 35, характеризиращ се с това, че фазата на свързване се предхожда от фаза на закрепване на мрежата с куки към конструктивните елементи.

37. Метод съгласно претенция 34, характеризиращ се с това, че фазата на полагане включва и фаза на опъване на първия слой мрежа между конструктивни елементи на срещуположни страни на панела.

38. Метод съгласно претенция 33, характеризиращ се с това, че включва и фаза на поставяне на изолационен материал в споменатата вътрешна част.

39. Метод съгласно претенция 38, характеризиращ се с това, че съдържа и фаза на прорязване на изолационния материал с улеи; улеите се намират в първата плоска страна на споменатия изолационен материал.

40. Метод съгласно претенция 39, характеризиращ се с това, че фазата за обработка на изолационния материал включва и фаза за прокарване на вертикални, хоризонтални и диагонални улеи на страна от споменатия панел, като улеите се разполагат между конструктивните елементи.

41. Метод съгласно претенция 33, характеризиращ се с това, че фазата на притягане включва и фаза на свързване на първа еластична опорна връзка между два конструктивни елемента на срещуположни стени на панела и обтягане на първата връзка преди фазата на изливане.

42. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, че фазата на изливане включва изливането на първата втвърдяваща се смес около споменатата първа опорна връзка.

43. Метод съгласно претенция 42, характеризиращ се с това, че фазата на притягане включва и фазата на свързване на втората еластична опорна връзка между конструктивни елементи на срещуположни страни на конструкцията.

44. Метод съгласно претенция 43, характеризиращ се с това, че включва и фаза на закрепване към конструкцията на бетонови накрайници в ъглите на конструкцията преди изливането на сместа.

45. Метод съгласно претенция 34, характеризиращ се с това, че включва фаза на полагане на втори слой мрежа върху конструкцията.

46. Метод съгласно претенция 45, характеризиращ се с това, че фазата на излива включва фазата на свързване на втори слой мрежа към конструктивни елементи на срещуположни страни на панела.

47. Метод съгласно претенция 46, характеризиращ се с това, че фазата на свързване се предхожда от фаза на закрепване на мрежата към крепежни куки на конструктивните части.

48. Метод съгласно претенция 45, характеризиращ се с това, че фазата на полагане включва и фаза на обтягане на втори слой мрежа.

49. Метод съгласно претенция 51, характеризиращ се с това, че включва фаза на изливане на втора втвърдяваща се смес върху споменатата втора мрежа.

50. Конструктивен елемент на основата, характеризиращ се с това, че се състои от: втвърден излят материал, образуващ долна част, лежаща върху земята и опорна част - за поддържане на строителната конструкция; кух провод, разположен надлъжно в поне една от споменатите долни части и опорни части - за полагане на битови проводи; отвори в опорната част за достъп до споменатия кух провод и споменатите битови проводи; съединителни елементи за свързване на споменатия елемент към подобни съседни елементи, като свързващите елементи могат да се деформират еластично, когато върху споменатия елемент действат сеизмични сили.

51. Конструктивен елемент на основата съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че има скопчващи се чела за свързване към съответни скопчвагци се чела на съответните съседни елементи.

52. Конструктивен елемент на основата съгласно претенция 51, характеризиращ се с това, че кухият провод има конструктивен тръбопровод с единна дължина, с първи и втори крайни отвори, достъпни за споменатите съответни скопчващи се чела.

53. Конструктивен елемент на основата съгласно претенция 52, характеризиращ се с това, че споменатите съединителни елементи включват поне един еластичен деформируем фланец, здраво свързан към споменатия конструктивен тръбопровод и излизащ от споменатия втвърден излят материал, за свързване с взаимодействащ фланец на съседен елемент.

54. Конструктивен елемент на основата съгласно претенция 53, характеризиращ се с това, че споменатия фланец е закрепен с болтове към споменатия фланец на съседен елемент.

55. Конструктивен елемент на основата съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че споменатите отвори се образуват в наддадена дължина на конструктивния тръбопровод, обикновено под прав ъгъл спрямо и свързан със споменатия кух провод, като споменатата наддадена дължина излиза от споменатата опорна част на споменатия елемент и може да се закрепи към монтиран върху нея строителен елемент.

56. Конструктивен елемент на основата съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че споменатата долна част има кух провод, съдържащ изолационен материал за придаване изолационни свойства на елемента на основата.

57. Конструктивна основа, характеризираща се с това, че включва: множество елементи на основата, всеки един от които има: кух провод, разположен надлъжно в поне една от споменатите долни части и опорни части - за полагане на битови проводи; отвори в опорната част за достъп до споменатия кух провод и споменатите битови проводи; съединителни елементи за свързване на споменатия елемент към подобни съседни елементи, като свързващите елементи могат да се деформират еластично, когато върху споменатия елемент действат сили; множество съединители за взаимодействие със съответните съединителни средства на всеки елемент за закрепване съседни елементи един за друг.

58. Конструктивна основа съгласно претенция 57, характеризираща се с това, че кухите проводи на всеки от споменатите елементи на основата се свързват един за друг.

59. Конструктивна основа съгласно претенция 57, характеризираща се с това, че съединителните средства на всеки елемент на основата се свързва здраво към съответния кух провод на съответстващия му елемент и че свързаните заедно елементи на основата образуват пространствена конструкция с кухи проводи на всеки елемент на основата, явяващи се пространствени конструктивни елементи.

60. Конструктивна основа съгласно претенция 59, характеризираща се с това, че пространствената конструкция лежи в плоска равнина.

61. Метод за закрепване на архитектурен довършителен елемент към повърхност обработена с изливащ се материал върху мрежа, характеризиращ се с това, че се се състои от следните фази:

а) закрепване на поне един издаден елемент към задната повърхност на споменатия архитектурен довършителен елемент, така че издаденият елемент да стърчи навън от задната повърхност;

б) вкарване на поне един издаден елемент в споменатия излят материал преди неговото втвърдяване, като същевременно архитектурния довършителен елемент лежи на повърхността на споменатия излят материал, като споменатия поне един издаден елемент се закрепва за споменатата мрежа, и

в) позволяване на споменатия излят материал да се втвърди около споменатия поне един издаден елемент, като по такъв начин закрепва здраво споменатата издадена част в излетия материал и закрепва също и споменатия архитектурен довършителен елемент.

62. Метод за закрепване на архитектурен довършителен елемент съгласно претенция 62, характеризиращ се с това че, фазата на вкарване се предхожда от фазата на закрепване.

63. Метод на закрепване на архитектурен довършителен елемент съгласно претенция 61, характеризиращ се с това че, фазата на закрепване се предхожда от фаза на изработване на споменатия поне един издаден елемент, снабдявайки го с част за захващане на мрежата по време на фазата на вкарване.

64. Триизмерна строителна конструкция, характеризираща се с това, че се състи от: множество строителни панели, като всеки от тях има: множество конструктивни елементи; свързващи средства на конструктивните елементи за взаимно свързване на тези конструктивни елементи до образуване на конструкция, лежаща в конструктивна равнина, като конструкцията определя периметъра на панела, а периметърът ограничава вътрешната част на панела; притягащи средства за прибиране на поне един от конструктивните елементи навътре, обикновено в същата конструктивна равнина, към споменатата вътрешна част на панела; полуготова смес за изливане във вътрешната част на конструкцията, между споменатите конструктивни елементи;, а така също съединителни средства за панели за свързване на споменатите конструктивни панели един за друг, като съединителите има способността да се деформират еластично под действието на сили върху споменатия панел; множество съединители за взаимодействие със съответните съединителни средства на всеки панел за закрепване на съседни панели един за друг.

65. Триизмерна строителна конструкция съгласно претенция 64, характеризираща се с това, че взаимодействащите съединителни средства на всеки панел се състоят от издадена част, излизаща извън габаритите на всеки панел; издадената част е разположена успоредно на крайна част на конструкцията на панела и е част на поне един конструктивен елемент на панела.

66. Триизмерна строителна конструкция съгласно претенция 64, характеризираща се с това, че конструктивните елементи на съседни панели образуват здрава пространствена конструкция, определяща формата на споменатата триизмерна конструкция.

67. Конструкция на висока сграда, характеризираща се с това, че се състои се от: множество вертикални елементи на разстояние един от друг, лежащи в разделени една от друга вертикални равнини; множество хоризонтални елементи свързани за и разположени между споменатите вертикални елементи, определящи множество лежащи на разстояние една от друга хоризонтални равнини, пресичащи вертикалните елементи; множество строителни панели, разположени между споменатите разположени на разстояние една от друга равнини, като всеки от споменатите панели се състои от: множество конструктивни елементи; свързващи средства на конструктивните елементи за взаимно свързване на тези конструктивни елементи до образуване на конструкция, лежаща в конструктивна равнина, като конструкцията определя периметъра на панела, а периметърът ограничава вътрешната част на панела; притягащи средства за прибиране на поне един от конструктивните елементи навътре, обикновено в същата конструктивна равнина, към споменатата вътрешна част на панела; полуготова смес за изливане във вътрешната част на конструкцията, между споменатите конструктивни елементи и около споменатите притягащи средства, така че силите въздействащи върху втвърдената излята смес да се предават от споменатите притягащи средства на споменатите конструктивни елементи; съединителни средства за свързване на всеки един от споменатите панели към съседен панел, като съединителните средства имат способността да се деформират еластично под въздействието на сили, при което панелите са свързани един за друг за образуване на пространствена конструкция, определяща много на брой модули между споменатите лежащи на разстояние една от друга хоризонтални равнини и споменатите разположени на разстояние една от друга вертикални равнини, като съединителните средства на панели намиращи се в съседство с вертикалните и хоризонтални елементи закрепват пространствената конструкция към вертикалните елементи и хоризонталните елементи.

68. Конструкция на висока сграда съгласно претенция 67, характеризираща се с това, че съединителните средства за свързване на съседни панели един за друг и съединителните средства за свързване на пространствената конструкция към вертикалните и хоризонтални елементи имат съответни издадени части, излизащи извън панелите, намиращи се в съседство с вертикалните колони и хоризонталните греди.

69. Конструкция на висока сграда съгласно претенция 68, характеризираща се с това, че споменатите издадени части се разполагат успоредно на крайната част на конструктивен елемент на панела и че издадените части са неразделна част от съответните конструктивни елементи на споменатия панел.

70. Множество строителни панели за изграждане на триизмерна конструкция, характеризиращи се с това, че се състоят от: множество конструктивни елементи; свързващи средства на конструктивните елементи за взаимно свързване на тези конструктивни елементи до образуване на конструкция, лежаща в конструктивна равнина, като конструкцията определя периметъра на панела, а периметърът ограничава вътрешната част на панела; притягащи средства за прибиране на поне един от конструктивните елементи навътре, обикновено в същата конструктивна равнина, към споменатата вътрешна част на панела; полуготова смес за изливане във вътрешната част на конструкцията, между споменатите конструктивни елементи и около споменатите притягащи средства, така че силите въздействащи върху втвърдената излята смес да се предават от споменатите притягащи средства на споменатите конструктивни елементи; съединителни средства за свързване на всеки един от споменатите панели към споменатия съседен панел, като съединителните средства имат способността да се деформират еластично под въздействието на сили, упражняващи въздействие върху споменатия панел; множество съединения, взаимодействащи със споменатите съединителни средства на панела за свързване на поне някои от споменатите панели един за друг за образуване на транспортен контейнер, способен да побере достатъчен брой панели и съединения за изграждане на жилище от споменатия достатъчен брой панели, като споменатите панели се използват за образуване на споменатия транспортен контейнер.

71. Триизмерна конструкция съгласно претенция 70, характеризираща се с това, че множество съединения, взаимодействащи със споменатите съединителни средства на панела включват и взаимодействащи средства, подходящи за обработка с кран и вдигане на споменатия транспортен контейнер.

72. Триизмерна конструкция съгласно претенция 71, характеризираща се с това, че споменатите взаимодействащи средства имат адаптер за кран, подходящ за захващане от споменатия кран.