мил
Облик
мил (български)
ед. ч. | м. р. | мил | |
---|---|---|---|
непълен член | ми·лия | ||
пълен член | ми·ли·ят | ||
ж. р. | ми·ла | ||
членувано | ми·ла·та | ||
ср. р. | ми·ло | ||
членувано | ми·ло·то | ||
мн. ч. | ми·ли | ||
членувано | ми·ли·те |
Прилагателно име, тип 76
- Скъп, любим, обичан. Мила моя мамо.
- Приятен, привлекателен. Тя е мило момиче.
Етимология
старобълг. милъ ~ лит. mielas, mylas „мил, любезен“, лат. mītis „мек (за вкус)“.
Фразеологични изрази
Синоними
- свиден, драг, любим, скъп, обичен
- приятен, приветлив, симпатичен, привлекателен, благ, добродушен, добър
- миловиден, нежен, деликатен, хубав
- вежлив, учтив, благороден, любезен, благовъзпитан, внимателен
- сърдечен
- кротък
- дружелюбен, обичлив
- ласкав, мек
- очарователен, обаятелен, весел
- прелестен
- хубавичък, сладък
- чудесен, прекрасен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|