[go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

Ten Years Gone

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ten Years Gone
Обложка на албума
песен на Лед Зепелин от албума Physical Graffiti
Записанa1974 г.
Издаденa24 февруари 1975 г.
СтилХардрок
Времетраене6:55
Музикален издател„Суан Сонг“
КомпозиторДжими Пейдж и Робърт Плант
ПродуцентДжими Пейдж
ЕзикАнглийски

Ten Years Gone е песен на английската рок групаЛед Зепелин“, включена в шестия им албум Physical Graffiti (1975). Звукозаписният продуцент Рик Рубин описва песента като „Дълбоко, отразяващо парче с хипнотични, преплитащи се рифове. Светло и тъмно, сянка и отблясъци. Звучи като природа, идваща през високоговорителите“.[1] Джими Пейдж първоначално възнамерява песента да бъде само инструментал, той записва около четиринадесет различни китарни песни.[2] По-късно Робърт Плант добавя текста, който е посветен на стара приятелка, която десет години по-рано го е накарала да избере или нея, или неговата музика. Плант обяснява това в интервю през 1975 г.:

Нека ви разкажа една малка история зад песента Ten Years Gone от новия ни албум. Скъсвах си задника от работа, преди да се присъединя към „Зепелин“. Една дама, която наистина много обичах, каза: „Да. Или аз или твоите фенове“. Не че имах фенове, но казах: „Не мога да спра, трябва да продължа“. Тя е доста доволна тези дни, предполагам. Тя има пералня, която работи сама, и малка спортна кола. Вече нямаше какво да си кажем. Вероятно можех да се свържа с нея, но тя не можеше да се свърже с мен. Бих се усмихвал твърде много. Страхувам се, че минаха десет години. Както и да е...[3]

Версии на тази песен на живо са изпълнени по време на концертното турне на „Лед Зепелин“ в Съединените щати през 1977 г. Джон Пол Джоунс първоначално свири мелодията на акустична китара, преди да представи персонализиран инструмент, създаден от Анди Менсън, който включва шестструнни и дванадесет струнни китари, мандолина и бас педали.[2]

В ретроспективен преглед на Physical Graffiti (Deluxe Edition), Джон Хадусек нарича Ten Years Gone една от „най-искрените композиции на Пейд и Плант“.[4] В друг ретроспективен преглед на Physical Graffiti (Deluxe Edition), Брайс Езел дава изключително положителна рецензия на Ten Years Gone, заявявайки, че парчето е един от акцентите на Physical Graffiti, заедно с някои от „най-вълнуващите китарни произведения на Пейдж, особено в начинът, по който той наслоява множество рифове един върху друг.“[5]

  1. Rubin, Rick. Fifty Artists Pick Their Personal Top 10s // rollingstoneextras.com. Архивиран от оригинала на 2010-12-11. Посетен на 2021-11-16. (на английски)
  2. а б Lewis, Dave. Led Zeppelin: The Complete Guide To Their Music. Omnibus Press, 2010. ISBN 0857121359. Посетен на 2021-11-16. (на английски)
  3. Interview Jan./75 // iem.ac.ru. Архивиран от оригинала. Посетен на 2021-11-16. (на английски)
  4. Hadusek, Jon. Album Review: Led Zeppelin – Physical Graffiti [Reissue] // Album Reviews. consequence.net, 2015-02-20. Посетен на 2021-11-16. (на английски)
  5. Ezell, Brice. 190943-LED-ZEPPELIN-PHYSICAL-GRAFFITI-DELUXE-EDITION // popmatters.com, 2015-02-27. Посетен на 2021-11-16. = (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ten Years Gone в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​