STS-66
STS-66 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | „Атлантис“ |
Полет на совалка № | 66 |
Полет на „Атлантис“ № | 13 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39В |
Старт | 3 ноември 1994 16:59:43 UTC |
Кацане | 14 ноември 1994 15:33:45 UTC |
Място на кацане | База на ВВС „Едуардс“, писта 22 |
Продължителност на полета | 10 денонощия 22 часа 34 минути 2 секунди |
Брой обиколки | 174 |
Изминато разстояние | 7 330 226 км |
Височина на орбитата | 304 км |
Апогей | 310 км |
Перигей | 296 км |
Наклон на орбитата | 57,0° |
Период | 90,6 мин |
Маса | Полезен товар: 10 544 кг |
NSSDC ID | 1994-073A |
NORAD ID | 23340 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 6 |
Снимка на екипажа | |
от ляво надясно седнали: Клервоа, Паразински, Браун, Танър, Макмонагъл, Очоа | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-68 | STS-63 |
STS-66 в Общомедия |
STS-46 e шестдесет и шестата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и тринадесети полет на совалката Атлантис. Това е трети последен полет на изследователския модул „Атлас“ на космическата лаборатория Спейслаб.
Екипаж
[редактиране | редактиране на кода]Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Доналд Макмонагъл трети космически полет |
Пилот | Къртис Браун втори космически полет |
Специалист на мисията 1 |
Елен Очоа втори космически полет |
Специалист на мисията 2 | Джоузеф Танър първи космически полет |
Специалист на мисията 3 | Жан-Франсоа Клервоа (CNES) първи космически полет |
Специалист по полезния товар | Скот Паразински първи космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът
[редактиране | редактиране на кода]Това е третият и последен полет на лабораторията "АTLAS" (The Atmospheric Laboratory for Applications and Sciences). В екипажа на „Атлантис“ се намира вторият французин (след полета на Патрик Бодри през 1985 г.). С помощта на 7-те основни инструмента на ATLAS се проучва Слънцето, взаимодействието между горната част на атмосферата и космоса, състава на екзосферата и термосферата, озоновия слой, слънчевата енергия и радиация, химията и механиката на затоплянето на земната атмосфера, влиянието на озона върху глобалните температури и разпространението на атмосферните газове около Земята. Освен това се планира изучаване на дупката в озоновия слой над Антарктида, за да може да се прогнозира нейната еволюция и как тя влияе на усвояването на слънчевата радиация.
Втората основна цел на полета е разполагане и извличане след това на отделяемия спътник CRISTA-SPAS (от Cryogenic Infrared Spectrometers and Telescopes for the Atmosphere). Tой извършва 8-дневен самостоятелен полет за изследване на долните и средни слоеве на атмосферата. Изведена е на втория ден от полета и се прибира на борда предпоследния ден преди приземяването.
Планираното кацане в Космическия център „Кенеди“ във Флорида е отменено поради вятър и дъжд, причинени от тропическата буря „Гордън“ и е насочено за базата „Едуардс“.
Това е последният самостоятелен полет за совалката за следващите 14 години, когато е проведена последната мисия (STS-125) по обслужването на телескопа „Хъбъл“.
Параметри на мисията
[редактиране | редактиране на кода]- Маса:
- Полезен товар: 10 544 кг
- Перигей: 296 км
- Апогей: 310 км
- Инклинация: 57,0°
- Орбитален период: 90.6 мин
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Старта на мисията
-
Извеждането на CRISTA-SPAS в орбита
-
Работа в орбита
-
Приземяването
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Хронология на мисията Архив на оригинала от 2015-03-29 в Wayback Machine. ((en))
- STS-66 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine. ((en))
|