STS-57

STS-57
	STS-57
Данни за кораба
Име на кораба	„Индевър“
Полет на совалка №	56
Полет на „Индевър“ №	4
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт	21 юни 1993 13:07:22 UTC
Кацане	1 юли 1993 12:52:16 UTC
Място на кацане	КЦ Кенеди, писта 33
Продължителност на полета	9 денонощия 23 часа 44 минути 56 секунди
Брой обиколки	155
Изминато разстояние	6 608 628 км
Височина на орбитата	467 км
Апогей	471 км
Перигей	402 км
Наклон на орбитата	28,45°
Период	93,3 мин
Маса	при приземяването: 101 657 кг; полезен товар: 13 074 кг
NSSDC ID	1993-037А
NORAD ID	22684
Данни за екипажа
Членове на екипажа	6
Снимка на екипажа
	; от ляво надясно: Уайсоф, Дъфи, Кюри, Джанис Вос, Грейб, Лоу
Свързани космически мисии
STS-55	STS-51
	STS-57 в Общомедия

STS-57 e петдесет и шестата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и четвърти полет на совалката Индевър. Основните задачи на мисията са провеждане на серия от експерименти в областта на медицината и материалознанието в лабораторията „Спейсхеб“ и прибиране на Европейския възвръщаем спътник „Еврика“ (EURECA-1L, от английски: European Retrievable Carrier).

Екипаж

Пост	Астронавт
Командир	Роналд Грейб четвърти космически полет
Пилот	Браян Дъфи втори космически полет
Специалист на мисията 1 командир на полезния товар	Джордж Лоу трети космически полет
Специалист на мисията 2	Питър Уайсоф първи космически полет
Специалист на мисията 3	Нанси Кюри първи космически полет
Специалист на мисията 4	Джанис Вос първи космически полет

Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът

След няколко отлагания совалката е успешно изстреляна на 21 юни. На третия ден от 10-дневния си полет екипажа на совалката „Индевър“, с помощта на роботизираната ръка на совалката успешно „прибира“ в товарния отсек европейският възвръщаем спътник „Еврика“. Той представлява автономна експериментална платформа (маса 4500 кг), на която са разположени 15 установки за провеждане на повече от 50 експеримента. Поставени са биологични образци, оборудване за растеж на кристали, прибори за наблюдение на слънчева и космическа радиация, детектори за космически прах, телескоп от рентгеновия и гама-диапазона и други. „Пуснат“ е в орбита около 1 година по-рано, по време на мисия STS-46 на совалката Атлантис. При „захващането“ се оказва, че не могат да се приберат антените на спътника. Поради тази причина се извършва излизане в открития космос от астронавтите Джордж Лоу и Питър Уайсоф, които с помощта и на роботизираната ръка на совалката подпомагат прибирането им. Продължителността и е около 5 часа и 50 минути.

През останалото време екипажът провежда експерименти в модула Spacehab в товарния отсек на совалката. Тези включват изучаване на стоежа на тялото, условията вътре в космическия кораб, растежа на кристали, метални сплави, рециклиране на отпадни води и поведението на течности в космоса. Сред експериментите е употреба и предложение за усъвършенстване на оборудване, което може да бъде използвано на бъдещата космическа станция Фрийдъм.

Кацането на „Индевър“ е насрочено първо за 29, а после за 30 юни 1993 г., но е отложено поради лошо време. След 9 денонощия, 23 часа и 45 минути на 1 юли 1993 г. в 12:52 UTC совалката каца на писта 33 на космическия център „Джон Кенеди“.