Чечения
| Чеченская Республика Noxçiýn Jumhuri | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
 Чечения на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Столица | Грозни |
| Площ | 15 647 km² |
| Население | 1 497 992 души (2021) 95,7 души/km² |
| Федерален окръг | Севернокавказки федерален окръг |
| Президент | Рамзан Кадиров |
| Министър-председател | Муслим Хучиев |
| Езици | руски и чеченски |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 20 |
| Валута | рубла |
| Официален сайт | chechnya.gov.ru |
| Чечения в Общомедия | |
Чеченската република (на чеченски: Нохчийн Республика; на руски: Чеченская республика), известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация и е част от Севернокавказкия федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Площта ѝ е 15 647 km2 (76-о място по площ в Руската Федерация, 0,09%), а населението към 1 януари 2017 г. възлиза на 1 414 865 души (33-то място в Руската Федерация, 0,96%). Столица е град Грозни. Разстояние от Москва до Грозни – 2007 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]
На 30 ноември 1922 г. е образувана Чеченската автономна област, а на 7 юли 1924 г. Ингушката автономна област. На 15 януари 1934 г. двете автономни области са обединени в Чечено-Ингушка автономна област, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушка АССР. През 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, а населението ѝ е депортирано в Казахстан, Средна Азия и Сибир. През 1957 г. Чечено-Ингушката АССР е възстановена и останалите живи депортирани чеченци и ингуши се завръщат по родните си места. На 1 октомври 1991 г. президентът Джохар Дудаев обявява независимостта на новата Чеченска Република от Русия, а на 4 юни 1992 Чеченската Република се разделя на две отделни република Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. От 1994 г. насам руското правителство прави безуспешни опити да установи с военни средства контрол над цялата ѝ територия.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Чеченската република е разположена в югозападната част на Руската Федерация, по северните склонове на Голям Кавказ. Граничи на запад с Република Ингушетия и Република Северна Осетия, на северозапад – със Ставрополски край, на север и изток – с Република Дагестан и на юг – с Грузия. В тези си граници заема площ от 15 647 km2 (76-о място по площ в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).[1]
Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината Голям Кавказ. По южната граница на страната с Грузия е разположен Страничния хребет на Голям Кавказ и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – Тебулосмта 4493 m, Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с Република Дагестан се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на степната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.[1]
В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3 °C, средна юлска 25 °C, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10 °C) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4 °C, средната юлска 22 – 24 °C, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5 °C в ниските части до -12 °C и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21 °C до 5 °C, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm.[1]
Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяло към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се Каспийско море. Най-големите чеченски реки са: река Терек, протичаща през северната ѝ част; Сунжа и Асса (десни притоци на Терек); Аргун (десен приток на Сунжа). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река Терек, в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на интензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.[2]
В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, източнокавказки тур, елен, дива котка, вълк, сърна, язовец, черноглав орел, планинска пуйка, кавказки тетерев, кеклик и др.[1]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Чечения на 1 януари 2017 г. е 1 414 865 души (33-то място по брой в Руската Федерация, 0,96%). Броят на чеченците е 1 206 551 души (95,3 %), на руснаците 24 382 души (1,9 %), на кумиките 12 221 души (1,0 %), и др.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]
В административно-териториално отношение Република Чечения се дели на 2 републикански градски окръга и 15 муниципални района. Има 5 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Грозни, Аргун и Гудермес) и 2 града с районно подчинение. Селища от градски тип няма.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Грозни (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| 16. Грозни | 324 | 291 687 | гр. Грозни | 291 687 | ||
| 17. Аргун | 63 | 36 486 | гр. Аргун | 36 486 | 16 | |
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Ачхой-Мартановски | 1225 | 86 844 | с. Ачхой-Мартан | 23 282 | 51 | |
| 2. Веденски | 936 | 39 451 | с. Ведено | 5133 | 67 | |
| 3. Грозненски | 1600 | 128 903 | гр. Грозни | |||
| 4. Гудермески | 740 | 144 112 | гр. Гудермес | 51 776 | 40 | |
| 5. Итум-Калийски | 1277 | 6498 | с. Итум-Кали | 1288 | 72 | |
| 6. Курчалоевски | 505 | 126 447 | с. Курчалой | 25 260 | 44 | |
| 7. Надтеречни | 883 | 62 635 | с. Знаменское | 11 654 | 99 | |
| 8. Наурски | 2205 | 58 475 | ст-ца Наурская | 9656 | 92 | |
| 9. Ножай-Юртовски | 629 | 57 762 | с. Ножай-Юрт | 6744 | 111 | |
| 10. Сунженски | 349 | 22 835 | ст-ца Серноводская | 11 882 | 48 | |
| 11. Урус-Мартановски | 649 | 139 741 | гр. Урус-Мартан | 58 588 | 31 | |
| 12. Шалински | 637 | 129 893 | гр. Шали | 53 016 | 36 | |
| 13. Шаройски | 580 | 3154 | с. Химой | 329 | 103 | |
| 14. Шатойски | 824 | 19 388 | с. Шатой | 2523 | 52 | |
| 15. Шелковски | 2994 | 60 554 | ст-ца Шелковская | 12 719 | 71 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на проруското правителство Архив на оригинала от 2003-08-07 в Wayback Machine. ((ru))
- Официален сайт на сепаратисткото правителство ((ru))
- The Chechenpress, сепаратистки информационен сайт[неработеща препратка] (на английски и руски)
- The Kavkazcenter, сепаратистки информационен сайт (на руски, английски и турски)
- Руско-чеченският мирен договор от 12 май 1997 Архив на оригинала от 2007-11-27 в Wayback Machine. ((en))
- Доклад на ПАСЕ за политическата ситуация в Чечня ((en))
- Доклад на ПАСЕ за състоянието на правата на човека в Чечня ((en))
- Сведения за жертвите на mosnews.com Архив на оригинала от 2004-11-20 в archive.today ((en))
Източници
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Чечни“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
