Ротацизъм

Ротацизъм е събирателно наименование на езикови явления, свързани с употребата на съгласния звук „р“. Във фонетиката означава превръщването на друг съгласен звук в „р“. Понятието е наречено на името на гръцката буква „ро“ (р).

Ротацизъм в индоевропейските езици

В индоевропейските езици, ротацизмът се наблюдава сравнително често.

Албански език

В южните диалекти на албанския n преминава в r.

Valona (от латинското Avlona) става Vlora (гр. Вльора)

Германски езици

В холандски език: vriezen – gevroren
В английски език: was – were (от германското was – wēzun), lose vs forlorn (от германското liusana – luzenaz)
В някои немски диалекти (в Мекленбург и Хесен), d между гласни преминава често в r: Borrem – Boden „под“

Латински език

В латински език s преминава в r.

flos (им.) – florem (вин.)
genus (им.) – generis (род.)
corroborare – robustus (глагол от conrobosare)
de iure – iustus
ero – est

Италиански език

В неаполитанския диалект d преминава в r:

medesimo – meresemo
diaspora – riaspro

В по-редки случаи l преминава в r:

albero – arvero
ultimo – urdemo

Португалски език

В португалски l е преминало в r:

obrigado < obligado
praça < plaza

Румънски език

В румънски l и n между гласни преминават в r:

caelum > cer
sole > soare
monumentum > mormint
fenestra > fereastră

В славянските езици ротацизмът е рядко срещано явление.

Словенски език

В словенски ротацизмът се изразява в промяната на ž в r:

moreš < можешь
kdor < кътоже

Ротацизмът в словенския се наблюдава в писмени паметници от 10 век.

Ротацизъм в тюркските езици

Особено значение за изучаването и възстановяването на тюркския праезик е следното явление. На звука z в древнотюркски и в останалите тюркски езици съответства звук r в чувашки и в думи от прабългарски, запазени в българския език.

Пример за това дава следното сравнение:

чувашки	български	други тюркски	значение
	шаран	sazan (тур.)	шаран
	губер	kigiz (узб.)	килим
хĕр		kiz (тур.)	дъщеря
тăххăр		dokuz (тур.)	девет
саккăр		sekiz (тур.)	осем
сĕр „цедя“	шуртя	др-тюрк. süz „шуртя“; тур. süzmek „цедя“; заета в унг. szűr „процежда се“	шуртя, процеждам се
вăрах „дълъг, бавен“	верига	тур. uzak „далечен, отдалечен“ тат. озак „дълъг, продължителен“, монг. урт „дълъг“	верига

Според теорията на „зетацистите“ (Рамщед, Рясянен, Менгес, Илич-Свитич и др.) в тюркския праезик са съществували два вида r, като означеното от тях като r₂ се слива с обикновеното r в западните тюркски (огурски) езици (прабългарски, чувашки), а преминава в z във всички останали, условно наречени източни тюркски езици. Най-ранните писмени паметници на древнотюркски език, Орхонските надписи, засвидетелстват z. Гореспоменатите учени, а и някои други (Хелимски, Старостин) се основават на факта, че всички ранни тюркски заемки в монголските езици показват наличие на r, вместо z, напр. тюрк. ikkiz > монг. ikere „близнаци“. Същото се отнася и за тюркски заемки в унгарския език, които може би са проникнали през прабългарски.

Други учени, т. нар. „ротацисти“ (Гомбоч, Немет, Щербак, Рона-Таш, Яхунен) поддържат противоположното мнение, че изходният звук е z и че фонетичната промяна е настъпила само в огурските езици. Тя обаче не може да обясни как попадат тюркски заемки с r в монголските или самоедските езици в Северен Сибир. Това би означавало езикови малцинства (чуваши или прабългари) да се движат сред преобладаващо z-говорещо население на огромна територия и да налагат своето произношение на чужди езикови групи, което не съответства на историческите данни.

Вижте също

Литература

Е. Хелимски. Происхождение чередования R–Z и дилемма „ротацизма–зетацизма“. С.Т. 1986, бр. 2. стр.40 – 50.
В. Егоров. Современный чувашский литературный язык в сравнительно-историческом освещении. Чебоксари, 1971.
Р. Федотов. Чувашский язык в семье алтайских языков. Чебоксари, 1980.