[go: up one dir, main page]
Направо към съдържанието

Ракетни крайцери тип „Тикондерога“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ракетни крайцери тип „Тикондерога“
Ticonderoga class cruiser
Крайцерът „Порт Роял“ (USS Port Royal (CG-73)) и самолетоносачите USS Nimitz (CVN-68) и USS Independence (CV-62) при бреговете на Йокосука (Япония) 25 септември 1997 г.
Флаг САЩ
Клас и типРакетни крайцери от типа „Тикондерога“
Следващ типРакетни крайцери тип „CG(X)“
(по план, отменени);
Разрушители тип „Арли Бърк“ (реално)
Предшестващ типРакетни крайцери тип CSGN
(по план, отменени);
Ракетни крайцери тип „Вирджиния“ (реално)
ПроизводителIngalls Shipbuilding, Паскагула (Мисисипи)
и Bath Iron Works, Бат (Мейн) в САЩ
Планирани27
Построени27
В строеж1980 г. – 1994 г.
В строй1983 г. – понастоящем
Утилизирани17
Служба
Състояние10 единици са в строй
Основни характеристики
Водоизместимост7014 - 8910 t (стандартна);
9047 - 10 010 t (пълна)
Дължина172,5 m
Дължина по водолинията
162,4 m
Ширина16,7 m
Газене9,7 m
Задвижване4 газотурбинни двигателя General Electric LM2500
Мощност80 000 к.с. (60,0 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,3 km/h)
Далечина на
плаване		6000 мили на 20 възела ход, 3300 мили на 30 възела ход; Запас гориво: 2000 t
Екипаж387 души
Радиолокационни
станции (РЛС)		AN/SPY-1A/B;
AN/SPS-49;
AN/SPG-62;
AN/SPS-73;
AN/SPQ-9
Хидроакустическа
система (ХАС)		AN/SQQ-89(V)1/3 - A(V)15 Sonar suite:
* AN/SQS-53B/C/D;
* AN/SQR-19 TACTAS;
* AN/SQR-19B ITASS;
* MFTA passive sonar
* AN/SQQ-28
Радиоелектронно
оборудване		AN/SLQ-32;
Mark 36 SRBOC;
AN/SLQ-25 Nixie
Кръстени в чест напревземането на форт Тикондерога
Въоръжение
Артилерия2x1 127 mm Mod. 1
Зенитна артилерия2x6 ЗАК „Вулкан-Фалакс“
2x1 25 mm
2 – 4 12,7 mm картечници
Ракетно
въоръжение		2x4 ПУ за ПРК „Харпун“
УВП Mk 41 с общо 122 ракети „Томахоук“, „SM-1“, SM-2,SM-3,SM-6 и „ASROC“
Торпедно
въоръжение
2x3 324 mm ТА
Хеликоптери2 x Sikorsky SH-60 Seahawk LAMPS Mk III
Ракетни крайцери тип „Тикондерога“ в Общомедия

Тикондерога (на английски: Ticonderoga) са серия ракетни крайцери на ВМС на САЩ. Корабите от този тип са първите бойни кораби от ВМС на САЩ, носещи бойната информационно-управляваща система (БИУС) „Аеджис“. Главният кораб на серията е поръчан през 1978 г. като разрушител УРО (DDG-47[~ 1]), но на 1 януари 1980 г., още преди да е окончателно построен, е прекласифициран на крайцер с УРО (USS Ticonderoga (CG-47)) поради съществено по-високите му бойни възможности. Като основа за разработката им са взети корпусът и механизмите на разрушителите от типа „Спрюенс“.

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Тикондерога“ имат характерен корпус с далеч изтеглен напред в носа полубак, на 85% от неговата дължина, клиперен нос и транцева кърма. Обводите на корпуса са проектирани с оглед намаляване на амплитудите на бордовото и киловото люлеене и съпротивлението на водата при движение на кораба. На основа опита от експлоатацията на типа „Спрюенс“ общата дължина на кораба, за сметка на удължената носова част, е увеличена с 1,1 м, на нея има специален фалшборд с дължина около 40 и височина около 1,4 м за намаляване на въздействията на вълните в щормово време върху носовите установки – 127-мм АУ и УВП (установка за вертикален пуск). Със същата цел крайцерите имат система за стабилизация на люлеенето и бордови килове.

Съгласно проекта крайцера продължително време трябва да поддържа скорост от 20 възела при 7 бално вълнение. Комините са разнесени по бордовете и дължината на кораба. Зад ходовия мостик и в средната част на надстройката има решетчести мачти.

В конструкцията на кораба широко се използвани също и дълговечни материали (алуминиеви сплави, пластмаса, износоустойчиви покрития). Погребите за боеприпаси на корабите са защитени с 25-мм стоманени плочи. Най-важните части на надстройката са допълнително защитени с локални панели. Горната палуба има винилово покритие.

По сравнение с другите американски кораби на крайцерите от типа „Тикондерога“ е увеличена площта на жилищните помещения, които са поместени в средната част на корпуса и в надстройката. Койките са групирани в блокове по шест броя и са разделени с леки прегради. Конструкторите са предвидили и специални помещения за почивка и занимания.

Всеки крайцер от типа „Тикондерога“ е приспособен за действия в условията на използване на оръжия за масово унищожение. В корпуса и на надстройката липсват илюминатори. Всички вътрешни помещения са оборудвани със система за климатизация на въздуха.

На кораба са монтирани лентови транспортьори и елеватори за предаването на товари от горната палуба към по-долните и преместването им по отсеци. Един от транспортьорите подсигурява хоризонталното преместване на товарите по цялото протежение на кораба – от носа до кърмата. В носовата и кърмовата части са оборудвани два поста за прием на товари, доставяни чрез вертолети.

Модулната конструкция на оборудването дава възможност да се използва метода за агрегатен ремонт и бързо да се сменят неизправните блокове от личния състав на кораба и обслужващата го плавбаза.

Въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]
Кърмовата УВП на крайцера CG-60 „Нормандия“

На първите пет кораба от типа „Тикондерога“ има обикновените двурелсови универсални установки за изстрелване на противокорабните ракети „Харпун“, зенитните „Стандарт“ и противолодъчните АСРОК. Започвайки от шестия кораб, те са заменени с установките за вертикален пуск (УВП) на ракети Mark 41 с клетки-контейнери. Използването на УВП позволява да се повиши живучестта на установките, да се увеличи боезапаса и номенклатурата на изстрелваните ракети, да се съкрати времето за реакция. Типовия боекомплект на УВП на крайцерите от типа „Тикондерога“ е 26 крилати ракети „Томахоук“, 16 ПЛУР ASROC или RUM-139 VL-Asroc и 80 ЗУР „Стандарт-2“ – всичко 122 ракети в два модула.

В периода 2000 – 2011 г. всички крайцери „Тикондерога“ са модернизирани за възможност да използват ракетите-прихващачи RIM-161 Standard Missile 3. Тези ракети позволяват, с помощта на насочване от радара на „Аеджис“, да се поразяват отвъдатмосферни цели на дистанция от 500 км и на височина до 160 км. На 21 февруари 2008 г. крайцерът USS „Lake Erie“, с помощта на такава ракета, провежда успешно прихващане на неуправляемия спътник USA-193 на дистанция от 275 км.

Представители на проекта

[редактиране | редактиране на кода]

Всичко са построени 27 крайцера с УРО от типа „Тикондерога“. 11 от тях – номера от CG-63 до CG-73 – са извадени в резерва през 2015 финансова година за икономия на средства.[1][2]

В строй остават 10 крайцера.[3][4][5][6]

Статус Брой
В строй 10
Отписани от флота, в резерв 12
Отписани от флота, за утилизиране 0
Отписани от флота, утилизирани или потопени 5
Общо 27
Име Номер Корабостроителница Порт на базиране Поръчан Заложен Спуснат В строй Статус
USS Ticonderoga (CG-47) CG-47 Ingalls н/д 22.09.1978 21.01.1980 25.04.1981 22.01.1983 Утилизиран през 2022
USS Yorktown (CG-48) CG-48 Ingalls н/д 28.04.1980 19.10.1981 17.01.1983 04.07.1984 Утилизиран през 2024
USS Vincennes (CG-49) CG-49 Ingalls н/д 28.08.1981 19.10.1982 14.04.1984 16.07.1985 Утилизиран през 2011
Valley Forge CG-50 Ingalls н/д 28.08.1981 14.04.1983 23.06.1984 18.01.1986 Потопен като кораб мишена на 2.11.2006 на изпитателния полигон близо до Кауаи, Хавай
Thomas S. Gates CG-51 Bath н/д 20.05.1982 31.08.1984 14.12.1985 22.08.1987 Утилизиран през 2017
Bunker Hill CG-52 Ingalls Бремъртън 15.01.1982 11.01.1984 11.03.1985 20.09.1986 В резерва
Mobile Bay CG-53 Ingalls Бремъртън 15.01.1982 06.06.1984 22.08.1985 21.02.1987 В резерва
Antietam CG-54 Ingalls Пърл Харбър 20.06.1983 15.11.1984 14.02.1986 06.06.1987 В строй
Leyte Gulf CG-55 Ingalls Норфолк 20.06.1983 18.03.1985 20.06.1986 26.09.1987 В резерва
San Jacinto CG-56 Ingalls Филаделфия 20.06.1983 24.07.1985 14.11.1986 23.01.1988 В резерва
Lake Champlain CG-57 Ingalls Бремъртън 16.12.1983 03.03.1986 03.04.1987 01.06.1988 В резерва
Philippine Sea CG-58 Bath Норфолк 27.12.1983 08.04.1986 12.07.1987 18.03.1989 В строй
Princeton CG-59 Ingalls Сан Диего 16.12.1983 15.10.1986 02.10.1987 11.02.1989 В строй
USS Normandy CG-60 Bath Норфолк 26.11.1984 07.04.1987 19.03.1988 09.12.1989 В строй
USS Monterey (CG-61) CG-61 Bath Филаделфия 26.11.1984 19.08.1987 23.10.1988 16.06.1990 В резерва
Robert Smalls (бивш Chancellorsville[7]) CG-62 Ingalls Йокосука 26.11.1984 24.06.1987 15.07.1988 14.11.1989 В строй
Cowpens CG-63 Bath Пърл Харбър 08.01.1986 23.12.1987 11.03.1989 09.03.1991 В резерва
Gettysburg CG-64 Bath Норфолк 08.01.1986 17.08.1988 02.07.1989 22.06.1991 В строй
Chosin CG-65 Ingalls Сан Диего 08.01.1986 02.07.1988 01.09.1989 12.01.1991 В строй
Hué City CG-66 Ingalls Филаделфия 16.04.1987 20.02.1989 01.06.1990 14.09.1991 В резерва
Shiloh CG-67 Bath Пърл Харбър 16.04.1987 01.08.1989 08.09.1990 24.04.1992 В строй
USS Anzio (CG-68) CG-68 Ingalls Филаделфия 16.04.1987 21.08.1989 02.11.1990 02.05.1992 В резерва
Vicksburg CG-69 Ingalls Филаделфия 25.02.1988 30.05.1990 07.09.1991 21.09.1992 В резерва
Lake Erie CG-70 Bath Сан Диего 25.02.1988 06.03.1990 13.07.1991 24.07.1993 В строй
Cape St. George CG-71 Ingalls Сан Диего 25.02.1988 19.11.1990 10.01.1992 13.04.1993 В строй
USS Vella Gulf (CG-72) CG-72 Ingalls Филаделфия 25.02.1988 22.04.1991 13.06.1992 12.07.1993 В резерва
USS Port Royal (CG-73 CG-73 Ingalls Пърл Харбър 25.02.1988 18.10.1991 20.11.1992 09.07.1994 В резерва

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Антикитайский вал // Журнал „Национальная оборона“, № 3, 2014 – 03. Посетен на 2015-02-13.
  2. ↑ Navy’s New ‘Battle Force’ Tally to Include Hospital Ships and Small Patrol Craft // USNI News. United States Naval Institute, 2014-03-11. Посетен на 2015-02-13. (на английски)
  3. ↑ Report to Congress on the Annual Long-Range Plan for Construction of Naval Vessels for Fiscal Year 2023 // April 2022. Посетен на 2022-10-01.
  4. ↑ Shelbourne, Mallory. New Defense Bill Saves 2 Cruisers, Approves 13 Battle Force Ships; Adds 12 Super Hornets // 2021-12-07. Посетен на 2022-02-20.
  5. ↑ Report to Congress on the Annual Long-Range Plan for Construction of Naval Vessels for Fiscal Year 2022 // June 2021. Посетен на 2022-10-01.
  6. ↑ Navy Force Structure and Shipbuilding Plans: Background and Issues for Congress // 2022-09-19. Посетен на 2022-10-01.
  7. ↑ UPDATED: Commission Recommends Renaming Two Navy Ships with Confederate Ties // USNI News. 13 September 2022. Посетен на 14 September 2022.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25.
  • Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-718-6.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетные крейсера типа „Тикондерога““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ракетни_крайцери_тип_„Тикондерога“&oldid=12372161“.