Ото Браун
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ото Браун | |
 | |
| Министър-председател на Свободната държава на Прусия | |
| Мандат | 27 март 1920 – 21 април 1921 |
|---|---|
| Предшественик | Паул Хирш |
| Наследник | Адам Щегервалд |
| Длъжност | |
| Мандат | 5 ноември 1921 – 18 февруари 1925 |
| Предшественик | Адам Щегервалд |
| Наследник | Вилхелм Маркс |
| Мандат | 6 април 1925 – 20 юли 1932 |
| Предшественик | Вилхелм Маркс |
| Наследник | Франц фон Папен |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | 14 декември 1955 г. (на 83 г.)
|
| Полит. партия | ГСДП |
| Подпис |  |
| Ото Браун в Общомедия | |
Ото Браун (28 януари 1872 – 14 декември 1955) е немски социалдемократ, който служи периодично като министър-председател Прусия от 1920 г. до 1932 г.
Роден в Кьонигсберг, Източна Прусия, Браун става лидер на Социалдемократическата партия в тази област и през 1913 г. е избран в Пруската камара на представителите. През 1919 г. е избран в Народното събрание на Ваймарската република. Той става министър-председател на Прусия, позиция, която заема почти непрекъснато в периода между 1920 г. и 1932 г. Той също е кандидата на Социалдемократическата партия в първия тур на президентските избори през 1925 г., ставайки втори. На балотажа той оттегля кандидатурата си, с цел да помогне на кандидата на Централната партия Вилхелм Маркс да победи Паул фон Хинденбург. Маркс е победен.
Коалиционното правителство на Браун, един от най-силните бастиони на Ваймарската република, губи мнозинството си след пруските избори през април 1932 г., но остава да управлява, защото ландтага, в който комунистите и националсоциалистите имат мнозинство, не може да формира ново правителство. Правителството на Браун е свалено от власт в Пруския преврат през юли 1932 г., когато немският канцлер Франц фон Папен заема директен контрол над пруската администрация. Въпреки това Браун остана де юре министър-председател и продължава да представлява Прусия в Райхсрата до януари 1933 г., когато Папен става министър-председател за два месеца. Херман Гьоринг заема поста през следващите дванадесет години до 1945 г. Като опонент на нацисткия режим, Браун решава да напусне Германия и емигрира за Швейцария след като Адолф Хитлер става канцлер през януари 1933 г.
В края на Втората световна война, Браун се допитва до съюзниците да възстановят предишното демократично пруско правителство, но те отказват това предложение, поради предишното си решение да премахнат пруската държава и да поделят Източна Прусия между Полша и Съветския съюз. Браун умира в изгнание в Локарно през 1955 г.