Майон

Майон
Майон, поглед от Легаспи, Албай през декември 2006.
Местоположение във Филипини 13.256667, 123.685
Общи данни
Надм. височина	2463 м
Местоположение	Албай, о. Лусон
Тип	стратовулкан
Възраст	20 000 г.
Друга информация
Посл. изригване	2018
Майон в Общомедия

Майон (филипински: Bulkang Mayon, испански: Monte Mayón) е активен вулкан на територията провинция Албай в Биколския регион на остров Лусон във Филипините. Представлява стратовулкан с височина 2463 м. Известен е с факта, че има формата на почти перфектен конус. Вулканът, заедно със заобикалящата го площ, е провъзгласен за национален парк на 20 юли, 1938 г. – първият в страната. Според местния фолклор вулканът е кръстен на легендарната принцеса Дараганг Магайон (букв. Красивата девойка). Многобройни фестивали и ритуали са свързани с вулкана и неговия пейзаж. Той е в центъра на Албайския биосферен резерват, обявен от ЮНЕСКО през 2016 г.

Местонахождение

Майон е основна забележителност и най-висока точка в провинцията Албай и целия Биколски регион във Филипините, издигащ се на 2463 метра, на около 10 км от бреговете на Албайския залив. Географски, вулканът е поделян от осем града и общини на Легаспи, Дарага, Камалиг, Гуинобатан, Лигао, Табако, Малилипот и Санто Доминго.

Геоморфология

Майон е класически стратовулкан с малък централен кратер. Конусът се счита за най-перфектно оформения вулкан в света заради неговата симетрия, който се е образувал чрез слоеве от потоци лава и пирокластични удари от минали изригвания и ерозия. Горните склонове на базалто-андезитния стратовулкан са стръмни, средно 35 – 40 градуса.

Подобно на други вулкани около Тихия океан, Майон е част от Тихоокеанския огнен пръстен.

Изригвания

Вулканът е и един от най-активните във Филипините. Изригвал е над 47 пъти през последните 500 години. Първото изригване, за което съществува разширена документация, е шестдневното събитие от 20 юли 1766.

Изригване от 1814

Снимка на руините Кагасауа. Църквата е до голяма степен разрушена по време на изригването 1814. Днес съществува само камбанарията.

Най-разрушителното изригване на Майон настъпва на 1 февруари 1814 г. (ВЕИ=4). Лава тече, но сравнително по-малко от изригването през 1766. Вулканът избухва в тъмна пепел и в крайна сметка бомбардира град Кагасауа с тефра, която я заравя. Дървета изгарят, а реките със сигурност са повредени. Непосредствените области също са опустошени от изригването, като пепелта се натрупва на дълбочина до 9 м. Смята се, че изригването е допринася за натрупването на атмосферна пепел заедно с катастрофалното изригване на други вулкани през 1815 като индонезийския вулкан Тамбора, водещи до Годината без лято през 1816 година.

Изригване от 1881 – 1882

От 6 юли 1881, до приблизително август 1882, Майон претърпява силно изригване (ВЕИ=3).

Изригването на Майон на 21 юли, 1897 г.

Изригване от 1897

Най-дългото непрекъснато изригване на Майон настъпва на 23 юни 1897 г. (ВЕИ=4), където седем дни бълва огън. Лава отново се стича към цивилизацията. Единадесет километра на изток, село Бакакай е погребано на 15 м под лавата. В Санто Доминго 100 души са убити от пара и падащи отломки или горещи скали. Пепелта се пренася в черни облаци до 160 километра от катастрофалното събитие, в което са убити повече от 400 души.

Изригването през септември 1984.

Изригвания от 1984 и 1993

Не са регистрирани жертви от изригването през 1984, след като повече от 73 000 души са евакуирани от опасните зони, както е препоръчано от учените на PHIVOLCS. Но през 1993 пирокластичните потоци убиват 75 души, главно фермери, по време на изригването.

Изригване от 1999

На 22 юни 1999 г. Майон излъчва колона пепел, която се издига на 7 – 10 км над отвора. Емисията е записана от сеизмичната мрежа на Филипинския институт по вулканология и сеизмология като експлозия, която продължава 10 минути. Не са наблюдавани вулканични земетресения и други видими признаци на анормална активност преди експлозията.

Вижте също

• География на Филипините

Външни препратки

• Сателитни снимки от Гугъл Мапс (англ.)
• Вулканът Майон в Global Vulcanism Programme (англ.)
• Майон в Encyclopaedia Britannica (англ.)