Абдул Азис
| Абдул Азис عبد العزيز | |
| султан на Османската империя | |
 | |
| Роден |
8 февруари 1830 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Тюрбе на Махмуд II, Турция |
| Религия | ислям |
| Управление | |
| Период | 25 юни 1861 – 30 май 1876 |
| Предшественик | Абдул Меджид I |
| Наследник | Мурад V |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Османска династия |
| Баща | Махмуд II |
| Майка | Пертевниял валиде султан |
| Братя/сестри | Абдул Меджид I |
| Деца | Абдул Меджид II Юсуф Изеддин |
| Подпис |  |
| Абдул Азис в Общомедия | |
Абдул Азис (османски турски: عبد العزيز; на турски: I. Abdülaziz) е 32-рият султан на Османската империя от 25 юни 1861 до 30 май 1876 година, когато е свален с държавен преврат.[1]Роден в двореца Ейюп, Константинопол (днешен Истанбул),[2][3] на 8 февруари 1830 г., Абдул Азис получава османско образование, но въпреки това е пламенен почитател на материалния напредък, постигнат на Запад. Той е първият османски султан, който пътува до Западна Европа, посещавайки редица важни европейски столици, включително Париж, Лондон и Виена през лятото на 1867 година.
Освен страстта си към османския флот, който е бил третия по големина флот в света през 1875 г. (след британския и френския флот), султанът се интересува от документирането на Османската империя. Интересува се и от литература и е талантлив композитор на класическа музика. Някои от композициите му, заедно с тези на останалите членове на османската династия, са събрани в албума "Европейска музика в османския двор" в Лондонската академия за османска придворна музика.[4] Той е свален от власт на 30 май 1876 г. поради лошо управление на османската икономика и е намерен мъртъв шест дни по-късно при мистериозни обстоятелства.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Син е на султан Махмуд II и Пертевниял валиде султан[5]. Брат е на Абдул Меджид I. През 1857 г., още преди да се възкачи на трона, му се ражда син – Юсуф Изеддин. Неговата баба и дядо по бащина линия са султан Абдул Хамид I и Накшидил валиде султан.
Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1868 г. майка му Пертевнял пребивава в двореца Долмабахче. Същата година Абдул Азис завел на гости Евгения де Монтихо, императрица на Франция, за да види майка си. Пертевнял смятала присъствието на чужденка в личните й помещения на сарая за обида. Съобщава се, че тя е ударила Евгения по лицето, което почти е причинило международен инцидент.[6] Според друг разказ, Пертевнял била възмутена от напредничавостта на Евгения да вземе ръката на един от синовете й, докато той обикалял дворцовата градина, и тя ударила на императрицата шамар по корема като вероятно по-фино намерено напомняне, че те не са във Франция.[7]
Султанската джамия Пертевнял Валиде е построена под патронажа на майка му. Строителните работи започват през ноември 1869 г., а джамията е завършена през 1871 г. [8]
Управление
[редактиране | редактиране на кода]
Наследява брат си Абдул Меджид на 25 юни 1861. През 1867 г. предприема пътуване до Великобритания, Франция и Австро-Унгария, през 1869 г. присъства на откриването на Суецкия канал. Привърженик е на танзимата, по-късно провежда реакционна политика.
През неговото управление е разрешен българският църковен въпрос (1870), но вътрешното и международното положение на Турция се влошават. Жестоко потушава въстанието в Босна и Херцеговина и Априлското въстание в България през 1875 – 1876 г. През май 1875 г. Абдул Азис обявява финансовия банкрут на Османската империя. Това е една от причините да бъде детрониран от Младотурската партия през 1876. Свален е с преврат на либералните кръгове. Детрониран е на 30 май 1876 г. заради неуспехи в управлението, Априлското въстание и убийството на консулите в Солун. На трона го наследява племенникът му Мурад V – обявен за луд и детрониран няколко месеца по-късно.
Самоубива се или е убит 6 дни след детронирането, на 4 юни 1876 година.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]
1. от Дюрюнев:
- Юсуф Изеддин (1857 – 1916)
- Салиха (1862 – 1941)
2 . от Едадил:
- Махмуд Джелаледин (1862 – 1888)
- Мехмед Селим (1866 – 1867)
- Амина (1866 – 1867)
3. от Хайранидил:
- халиф Абдул Меджид II (1868 – 1944)
- Назиме (1866 – 1947)
4. от Несрин:
- Мехмед Шевкет (1872 – 1899)
- Амина (1874 – 1920)
5. от Гевхери:
- Мехмед Сайфедин (1874 – 1927)
- Есма (1873 – 1899)
6. от неизвестна майка:
- Фатма
- Мюнире
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Abdülaziz // Encyclopædia Britannica. 15th. Т. I: A-ak Bayes. Chicago, IL, Encyclopædia Britannica Inc., 2010. ISBN 978-1-59339-837-8. с. 21.
- ↑ Britannica, Istanbul Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine.: When the Republic of Turkey was founded in 1923, the capital was moved to Ankara, and Constantinople was officially renamed Istanbul in 1930.
- ↑ Finkel, Caroline, Osman's Dream (Basic Books, 2005), 57; "Istanbul was only adopted as the city's official name in 1930."
- ↑ European Music at the Ottoman Court, London Academy of Ottoman Court Music. CD album released on 6 November 2000. ASIN: B0000542KD.
- ↑ Daniel T. Rogers, "All my relatives: Valide Sultana Partav-Nihal"
- ↑ "Women in Power" 1840-1870, entry: "1861-76 Pertevniyal Valide Sultan of The Ottoman Empire"[неработеща препратка]
- ↑ Duff, David. Eugenie and Napoleon III. New York, William Morrow, 1978. ISBN 0688033385. с. 191.
- ↑ Pertevniyal Valide Sultan Mosque Complex // Discover Islamic Art. Посетен на 26 January 2008.
|
