Дет
Death Death | |
Death в Мексико Сити, 1989 г. | |
Информация | |
---|---|
От | Орландо, САЩ |
Стил | дет метъл (1983-1989) прогресив дет метъл (1990-2001) |
Активност | 1996 – 2001 |
Музикален издател | Nuclear Blast, Roadrunner, Combat, Relativity, Relapse |
Свързани изпълнители | Voodoocult, Control Denied, King Diamond, Slaughter, Autopsy, Massacre, Obituary |
Уебсайт | emptywords.org |
Бивши членове | Чък Шулдинър Шанън Хам Скот Кленденин Ричард Кристи Рик Роз Пол Мъсвидейл Джеймс Мърфи Анди Ларок Тери Бътлър Стив Диджорджо Кели Конлън Крис Райфърт Бил Андрюс Шон Райнърт Джийн Хоглън |
Death в Общомедия |
„Дет“ (на английски: Death, в превод „смърт“) е бивша дет метъл група, основана в град Орландо, щат Флорида, САЩ през 1983 г. от Чък Шулдинър и разпаднала се след неговата смърт през 2001 г. Бандата е смятана за пионери в дет метъл стила, като първият ѝ албум „Scream Bloody Gore“ от 1987 г. е основоположник на този стил.
До 2013 г. групата има над 3 млн. броя продажби по света и над 1 млн. бр. в САЩ. Определена е за най-продаваната дет метъл група в световен мащаб.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основаване и дебютен албум (1983 – 1987)
[редактиране | редактиране на кода]Основана през 1983 г. от Чък Шулдинър, под името Mantas в Орландо, Флорида.[1][2] Death са широко известни като пионери в дет метъла, заедно с калифорнийската група Possessed. В края на 1980-те години, групата е от ключовите за формирането на дет метъл сцената, която добива световна популярност с излизането на редица албуми в това направление.
Заедно с Кам Ли и Рик Роз, Шулдинър започва да композира песни, които са издавани в няколко демота през 1984 г. Те бързо създават име на групата. През 1984 г. Шулдинър закрива Mantas и бързо започва нова група под името Death. Тим Емар, в една от статиите си, написана през декември 2010 г., посочва, че Чък Шулдинър преименува бандата на Death, като опит да превърне смъртта на брат си Франк в „нещо положително“.[3] Нейните членове по онова време са Рик Роз и Кам Ли. Друго демо е издадено, под името „Reign of Terror“.
Роз напуска групата в началото на 1985 г. Кам Ли свири със Скот Карлсън и Мат Оливо, басист и китарист съответно. Въпреки това, Кам има някои „лични проблеми“, които го изхвърлят от групата. Оливо и Карлсън също напускат. Шулдинър се премества в района на залива на Сан Франциско и се събира с барабаниста Ерик Брехт, а след това записва демото „Back from the Dead“. Въпреки това, Чък не е доволен от записа и се връща обратно във Флорида без група. През 1986 г. той получава покана от канадската траш метъл банда Slaughter да свири в техен албум, която той приема и се премества в Канада. Все пак, това продължава само две седмици, и той се връща в Щатите. Следва отново престой в района на залива на Сан Франциско, когато се присъединява към 17-годишния барабанист Крис Райфърт. Те записват демо, което води до сделка с Combat Records, собственост на Important Distribution (по-късно се превръща в Relativity, а след това в Sony), която им позволява да запишат първи дългосвирещ албум.
„Scream Bloody Gore“ е издаден през 1987 г., смятан е за шаблон за дет метъл. Шулдинър има за кратко втори китарист, Джон Хенд, но той не участва в албума (макар че снимката му е там). По това време Шулдинър се връща във Флорида и се разделя с Райфърт, който избира да остане в Калифорния, където продължава да свири в Autopsy. Чък Шулдинър започва да си партнира с бившия си колега Рик Роз и двамата членове на групата Massacre – Тери Бътлър и Бил Андрюс.
Leprosy, Spiritual Healing и Human (1988 – 1992)
[редактиране | редактиране на кода]През 1988 г. този състав записва „Leprosy“. След много турнета в подкрепа на албума, включително бързо и зле планирано турне в Европа, Рик Роз е уволнен през 1989 г. След обиколка на Мексико с участието на китариста Пол Мъсвидейл, е намерен заместник в лицето на Джеймс Мърфи, с когото третия албум „Spiritual Healing“ е записан в Тампа, през лятото на 1989 г. Мърфи напуска групата, сравнително бързо. По това време Шулдинър изоставя „кървавите“ текстове за сметка на повече социална критика и мелодия в звученето на групата.[4]
През 1990 г., в навечерието на европейското си турне, Шулдинър се отказва от пътуването, твърдейки в последния момент, че турнето не е организирано по подходящ начин (и позовавайки се на предишното зле организирано европейско турне през 1988 г.). Андрюс и Бътлър продължават с обиколката на Европа като Death, за да изпълнят договорните си задължения към групата, като взимат с тях Уолтър Трашлър (китара) и Луи Карисалес (вокали), за да го заместят. Това шокира и отвращава Чък Шулдинър. Той предприема правни действия и Бътлър и Андрюс са уволнени от групата.
Шулдинър изоставя идеята за постоянен състав и започва да работи само със студийни музиканти. Нает е Стив Диджорджо, Шон Райнърт и Пол Мъсвидейл от ъндърграунд бандата Cynic. През 1991 г. излиза албумът „Human“, който се смята за по-техничен и прогресивен албум от предишните, включващ сложни ритми, рифове и структури на песните. „Human“ е сред най-продаваните албуми на Death, получил много отличия и дори видеоклип по MTV за песента „Lack of Comprehension“. Поради задължения с основната си банда Sadus, Диджорджо е принуден да напусне, след записването на албума. Новият басист за турнето е Скот Карино от октомври 1991 г. до март 1992 г.
Шулдинър уволнява мениджърът си Ерик Грейф след „Spiritual Healing“, но го наема отново преди записването на „Human“.[5] Въпреки че има най-малко две съдебни битки между Грейф и Шулдинър, последният е характерно мек в интервю за „Thrash 'N Burn“ като казва: „Ние просто стигнахме до заключението, че това е глупаво просто се борим през цялото време, един друг в съда за всичко, за всяка глупост“.[6]
Последни години (1993 – 2001)
[редактиране | редактиране на кода]През 1993 г. Райнърт и Мъсвидей напускат групата, за да продължат със Cynic, тъй като те работят за албум. Шулдинър не успява да ги убеди да останат, и ги заменя с барабаниста Джийн Хоглън от разпадналата се траш метъл банда Dark Angel[7], както и китариста Анди Ларок от King Diamond за „Individual Thought Patterns“. След като Ларок е длъжен към групата си, Шулдинър наема Ралф Сантола като концертен китарист. През 1994 г. Death подписва с Roadrunner Records, техният европейски дистрибутор. За „Symbolic“ от 1995 г., Сантола и Диджорджо са заменени от Кели Конлън и Боби Кобъл.
След „Symbolic“, Шулдинър и Roadrunner взаимно не постигат съгласие за нов албум, и той започва да пише песни за своята прогресив метъл група Control Denied. Шулдинър се споразумява с Nuclear Blast за Death и Control Denied, а впоследствие започва да пише материал за седмия албум на Death, „The Sound of Perseverance“. Новият състав на групата включва Ричард Кристи, Шанън Хам и Скот Кленденин, а албума е завършен в Morrisound Recording в Тампа и пуснат от Nuclear Blast през 1998 г.
След албума и две поддържащи турнета, Шулдинър оставя Death настрана, за да се занимава с Control Denied, заедно с Кристи и Хам. Кленденин е пропуснат в полза на Стив Диджорджо, който е отново на разположение, както и вокалистът на пауър метъл група Тим Емар. Макар и съставът и стила на писане до голяма степен да са едни и същи, Шулдинър създава Control Denied в голямата си част, от своето недоволство от суровите вокали на Death.[8] Въпреки това, вместо да се предаде, за това, което Death означава и звучи за феновете, той решава да се създаде нова банда. Когато Чък Шулдинър завършва дебютният албум на Control Denied, той е диагностициран с рак на мозъка, а групата отменя плановете си за турне в САЩ и Канада. Докато той работи по втори албум, състоянието му се подобрява, но туморът го оставя в по-слаба, уязвима позиция. Той е с пневмония и е в болница. На 13 декември 2001 г., Чък Шулдинър е изписан и се връща в дома си час по-късно, където умира. Неговата смърт е точно три години след последният концерт на Death.
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Death се счита за една от най-значимите групи в хевиметъл музиката и водеща сила в дет метъла. „Scream Bloody Gore“ е считан за първия дет метъл албум, а Чък Шулдинър е признат за основоположник на екстремния метъл. Музикалният биограф Гари Шарп-Йънг счита Death за „пробиваща-жанра група, концентрирана върху фронтмена Чък Шулдинър“, и че групата „ще се превърне в една от основните подбудителки на дет метъл движението“. Въпреки това, Шулдинър отхвърля подобни признания, като посочва в интервю за Metal-Rules.com: „Аз не мисля, че трябва да си припиша дет метъла. Аз съм просто един човек от група, и мисля, че Death е метъл банда“. През януари 2001 г. Махяр Дийн, ирански музикант, пише книга за Death и Шулдинър, която излиза от печат в Иран.
На 10 май 2010 г. е обявено, че Perseverance Holdings Ltd. и семейството на Чък Шулдинър ще си партнират с Relapse Records, за ремастриране и преиздаване на албумите на Death и Control Denied. На 13 декември същата година е обявено, че „The Sound of Perseverance“ ще бъде първият албум на Death, който ще бъде преработен и преиздаден през февруари 2011 г., във формат от 2-CD и 3-CD.[9] „Human“ е ремиксиран, а адвоката на Шулдинър по интелектуалната собственост, Ерик Грейф посочва, че Sony е загубил касетите на оригиналните миксове, и е преиздаден на 2-CD и 3-CD формати, както и дигитална версия.[10] Малко след това, албума „Individual Thought Patterns“ е преиздаден. През февруари 2012 г., Relapse Records пуска 2 CD концертен албум, озаглавен Vivus!, който включва по-рано пуснатите концертни албуми от 1998 г. Live in L.A. и Live in Eindhoven. Сделката с Relapse не включва албумът от 1995 г. „Symbolic“, чиито права все още се държат от Roadrunner Records.
Лого
[редактиране | редактиране на кода]Чък Шулдинър проектира логото на Death и различните му превъплъщения по време на кариерата си. През 1991 г., преди издаването на „Human“, той изчиства логото и изважда сложните детайли, а „Т“-то в логото е сменено от обърнат кръст на по-нагледно „Т“. Една от причините е, за да отмени всяко въздействие на религията. Логото е променено отново, между „Symbolic“ и „The Sound of Perseverance“ с по-опростена визия и премахването на смъртта с качулката над „H“, наред с други малки промени.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Последни членове
|
Предишни членове
|
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]
Албуми[редактиране | редактиране на кода]
Демо[редактиране | редактиране на кода]
|
Компилации[редактиране | редактиране на кода]
Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rivadavia, Eduardo. Death Biography // AllMusic. Посетен на 21 февруари 2014.
- ↑ Grayson, Perry M. Precious Memories of Chuck Schuldiner // EmptyWords, 11 април 2002. Посетен на 21 юни 2009.
- ↑ Tim Aymar Speaks Out // Empty Words, December 2010. Посетен на 7 декември 2010.
- ↑ Eduardo Rivadavia. Spiritual Healing – Death | Songs, Reviews, Credits, Awards // AllMusic. Посетен на 25 април 2015.
- ↑ Clymo, Rob. Keeping Death On The Road // Thrash 'n Burn. Empty Words, February 1992. Посетен на 26 октомври 2011.
- ↑ Keeping Death on the Roads!, Thrash 'n Burn, February 1992 // Emptywords.org, 14 септември 2001. Посетен на 26 октомври 2011.
- ↑ Gene Hoglan Interview Death Drummer on Slayer and James Hetfield // Music Legends. Архивиран от оригинала на 2013-09-28. Посетен на 3 юли 2013.
- ↑ Gargano, Paul. Interview With Chuck Schuldiner // Metal Edge. Empty Words, February 2000. Посетен на 15 декември 2009.
- ↑ 12th Anniversary of Chuck's Passing, Day Of Remembrance // Empty Words, 13 декември 2013. Посетен на 26 декември 2013.
- ↑ Extreme Metal Television Episode 2: Death Tribute Show // YouTube. Посетен на 8 юни 2011.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Death в Encyclopaedia Metallum
|