Рой Орбисън
| Рой Орбисън Roy Orbison | |
| рокендрол музикант, певец и текстописец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 декември 1988 г.
Хендерсънвил, САЩ |
| Погребан | Лос Анджелис, САЩ |
| Награди | „Грами“ за цялостен принос (1998) Зала на славата на рокендрола (1987) |
| Музикална кариера | |
| Стил | рок, кънтри, рокабили |
| Инструменти | китара, вокал |
| Активност | 1954 – 1988 |
| Лейбъл | „Сън Рекърдс“, Asylum Records, MGM Records, London Recordings, „Мъркюри Рекърдс“, PolyGram, „Върджин Рекърдс“ |
| Участник в | Traveling Wilburys |
| Семейство | |
| Деца | 5 |
| Уебсайт | www.royorbison.com |
| Рой Орбисън в Общомедия | |
Рой Орбисън (на английски: Roy Orbison) е влиятелен американски музикант, певец, автор на текстове и китарист, един от пионерите на рокендрола.
Името му се свързва със страстен глас, сложни музикални структури и тъжни емоционални балади. Музикалните критици му дават прякора „Карузо на рокендрола“ и „Голямото О“[1]. Притежава уникален глас, баритон до тенор и е способен да пее в рамките на 4 октави. Стилът му на пеене и качеството на гласа му са описани от много известни музиканти като Елвис Пресли, Мик Джагър и други. Робин Гиб от Би Джийс казва: „Той направи емоцията модерна. Преди него никой мъж не би помислил да пее за емоции“. Бари Гиб допълва че за него „това е гласът на всевишния“. Едни от най-популярните му песни са Oh, Pretty Woman („Хубава жена“), Only The Lonely („Само самотният“)[2] и You Got It („Имаш го“). Негова запазена марка е на концерт да бъде с черни очила и да пее статично.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е във Върнън, Тексас и е средния син на автомонтьор и медицинска сестра. Всички деца от семейството им имат проблем с очите. Рой става сериозен пушач от ученик.
От края на 60-те до края на 70-те години след приличен успех в предното десетилетие, животът му е помрачен от лични трагедии, което става причина популярността му да намалее значително. Поради дългите му отсъствия по турнета, съпругата му започва да изневерява, впоследствие се развеждат, но 10 месеца по-късно пак се събират. Щастието не продължава много дълго поради нелепата ѝ смърт пред очите му при автомобилна катастрофа. През септември 1968 г. получава новината, че къщата му в Хендерсънвил, Тенеси е изгоряла до основи и двамата му по-големи синове са починали. Имотът впоследствие е продаден на Джони Кеш, който почиства терена и засява овощни дръвчета.
През март 1969 г. Рой Орбисън се жени за тогава все още ученичка от германски произход Барбара Якобс, с която има двама синове.
След този период нещата се подобряват като негови песни се използват в по-нови филми и кариерата му бележи значителен възход. През 1987 г. влиза в Залата на славата на рокендрола, а през 1988 г. създава група заедно с Джордж Харисън, Боб Дилън, Том Пети и Джеф Лин /ЕЛО/ г. През 1989 вече посмъртно, му е отредено място в Залата на славата на текстописците. Списание Ролинг Стоунс[3] го поставя на 37-о място в класацията за „Най-велики изпълнители на всички времена“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brown, Tony; Kutner, Jon; Warwick, Neil (2000). Complete Book of the British Charts: Singles & Albums, Omnibus.
- ↑ Zak, Albin (2010). "'Only The Lonely' – Roy Orbison's Sweet West Texas Style", pp. 18 – 41 in John Covach and Mark Spicer, Sounding Out Pop: Analytical Essays in Popular Music. University of Michigan Press.
- ↑ DeCurtis, Anthony; Henke, James (eds.) (1992). The Rolling Stone Illustrated History of Rock & Roll. Random House.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- www.royorbison.com – Официална страница
- Рой Орбисън в
Internet Movie Database - Roy Orbison: The Big O Архив на оригинала от 2010-02-17 в Wayback Machine.
- Hugo Keesing Collection on Roy Orbison
|
