да
да (български)
Частица, тип 191
- част. Употребява се при отговор за изразяване на утвърждение или съгласие. – Ще дойдеш ли? – Да, ще дойда.
- За самостоятелен отговор при повикване, с който се изтъква присъствието. – Мария! – Да.
- В самостоятелна реплика, която означава, че е разрешено да се влезе.
- За изразяване на несъгласие или възражение. – Ще закъснееш! – Да, ще закъснея – нали все по това време тръгвам..
- Като въпрос, означаващ „какво“. – Мария! – Да?
- За свързване на два глагола. — Отивам да видя.
- За повелителното наклонение. — Да си отиваш!
Етимология
От един и същ произход със съюза да (bg)
Фразеологични изрази
Превод
|
|