One Hot Minute
One Hot Minute е шести студиен албум на американската фънк рок група Ред Хот Чили Пепърс, издаден на 12 септември 1995. Албумът е единствен в каталога на групата записан с китариста на Jane's Addiction, Дейв Наваро, след напускането на Джон Фрушанте, през май 1992.
| One Hot Minute | ||||
| Албум на Ред Хот Чили Пепърс | ||||
|---|---|---|---|---|
| Записан | юни 1994 – юни 1995 в The Sound Factory, Холивуд, Калифорния, САЩ | |||
| Издаден | 12 септември 1995 | |||
| Жанр | фънк рок, хардрок | |||
| Времетраене | 61:24 | |||
| Музикален издател | Уорнър Брадърс | |||
| Продуцент(и) | Рик Рубин | |||
| Език | английски | |||
| Професионална оценка | ||||
| Хронология на Ред Хот Чили Пепърс | ||||
| ||||
Предистория
редактиранеРед Хот Чили Пепърс стартират турнето Blood Sugar Sex Magik в края на 1991 година. Подгряващи групи през двете години на концерти са Пърл Джем, Нирвана, Смашинг Пъмпкинс, Rollins Band, X, Buglamp и The Family Stand. По същото време Джон Фрушанте демонстрира незаинтересованост на сцената, разочарован от нарасналата популярност на групата в месеците след издаването на Blood Sugar Sex Magik[1] Джон прекарва повечето време на турнето заедно с приятелката си Тони, отбягвайки останалите в групата.[2] Отчуждението и раздразнеността на китариста почва да се отразява и на сценичните, изпълнения. Един от най-явните примери е изпълнение на песента „Under the Bridge“ в шоуто Saturday Night Live, където Фрушанте нарочно саботира останалите, след като е ритнат от Антъни Кийдис по време на изпълнение на предишната песен Stone Cold Bush.[3][4] Въпреки това изпълнение, сингълът успява да увеличи продажбите на Blood Sugar Sex Magik[5]. Проблемите на Джон съпроводени с употреба на наркотици довеждат до напускането му на Ред Хот Чили Пепърс по време на японската част от турнето. Последната му изява с групата е 92-рия концерт от Blood Sugar Sex Magik Tour в Сайтама, Япония на 7 май 1992[6]. Предстоящите концерти в Токио и Киото са отложени. За подготовка към австралийската част от турнето за китарист е викнат Зандер Шлос, който не успява да впечатли Флий и Кийдис. Впоследствие, концертите в Австралия са отложени. По време на нови прослушвания за китарист участват няколко души, сред които личи името на Бъкетхед, но в крайна сметка групата се спира на Арик Маршъл от Marshall Plan.[7] Той разполага само с 3 седмици преди групата да оглави фестивала Лолаполоца. В останалите 57 концерта от турнето Арик Маршъл се справя с ролята на заместник на Фрушанте. Последното му участие с групата се състои на 24 февруари 1993 на церемонията за награждаванията „Грами“. Лятната част от турнето през 1993 година е отменено, поради преумора на Флий. Скоро Арик Маршъл е уволнен от Ред Хот Чили Пепърс.[8] Групата наема Джеси Тобаяс, който също не успява да се наложи в Ред Хот Чили Пепърс. На негово място Чад Смит предлага на групата да се свържат с Дейв Наваро, който приема да се приъседини към тях в края на 1993.[9] След кратка пауза от няколко месеца, групата свири на фестивала Удсток '94, където Дейв Наваро дебютира на живо.[10]
Запис
редактиранеИндивидуалист в работата, Дейв Наваро предпочита да записва китарните партии в усамотение, което не се харесва на Ред Хот Чили Пепърс, които са свикнали да свирят в продуктивни джемове още от времето на Хилел Словак през 80-те.[11]. По същото време Антъни Кийдис отново се пристрастява към хероина след 5 години на въздържание, което незабелязано от останалите в групата забява процеса на творене на песните.[12] Повечето песни са тематично свързани именно несъзнателно с проблемите на Антъни Кийдис с наркотиците. Голяма част от тях са оформени на Хаваите, още преди групата да влезе в студио за записите.[13]. Продуцент за втори пореден път е избран Рик Рубин. Мнозина не осъзнават, че Кийдис отново се е върнал към предишния си живот на редовна употреба на хероин, като баща му дори изпраща тениска с надпис „6 години въздържател“.[14]
Песента Aeroplane, в която присъстват гласовете на Клара, дъщерята на Флий и нейните съученици, е една от по-забързаните в албума, но все пак е свързана тематично с наркотичните проблеми на Антъни Кийдис. Другата песен Tearjerker е написана в памет на Кърт Кобейн от Нирвана. One Hot Minute е първи и единствен път, когато Флий се изявява като солов автор на песен в каталога на групата в песента Pea. Същевременно това е албумът, в който той твори значителна част от песните, поради проблемите на Кийдис с хероина (най-значително в песните Deep Kick и Transcending).[15]
One Hot Minute се отличава от Blood Sugar Sex Magik по увеличената употреба на хевиметъл рифове на Дейв Наваро, който споделя пред списание Guitar World през 1996: „Фънкът не ми е особено в кръвта, но все пак свиренето в група с други трима души наистина ме вдъхновява.“[16] Записите на One Hot Minute отнемат повече от година, през които групата преминава през доста раздразнителни процеси, особено за Дейв Наваро, през които той усеща отчуждението на останалите трима в групата.[17]
Приемане
редактиранеOne Hot Minute е издаден на 12 септември 1995. Сертифициран е със златен статут само след 2 месеца на 11 ноември 1995, като оттогава е отличен с двойно платинен статут в Съединените американски щати.[18] Албумът достига 4 позиция в класацията на Billboard Top 200.[19][20] Сингълът My Friends достига върха на рок класациите.[21]
Съдържание
редактиранеВсички песни са написани от Антъни Кийдис, Дейв Наваро, Флий и Чад Смит.
- Warped – 5:04
- Aeroplane – 4:45
- Deep Kick – 6:33
- My Friends – 4:02
- Coffee Shop – 3:08
- Pea – 1:47
- One Big Mob – 6:02
- Walkabout – 5:07
- Tearjerker – 4:19
- One Hot Minute – 6:23
- Falling into Grace – 3:48
- Shallow Be Thy Game – 4:33
- Transcending – 5:46
Състав
редактиране- Антъни Кийдис – вокали
- Дейв Наваро – китара, беквокали
- Флий – бас китара, беквокали, вокал в песента Pea
- Чад Смит – барабани
- Рик Рубин – продуцент
- Марк Райдън – фотографии
- Лени Кастро – перкусии в песните Walkabout, My Friends, One Hot Minute, Deep Kick и Tearjerker
- Джон Лури – хармоника в песента One Hot Minute
- Трий – цигулка в песента Tearjerker
- Стифън Пъркинс – перкусии в песента One Big Mob
- Кристен Вигард – беквокали в песента Falling into Grace
- Ейми Еко – беквокали в песните One Hot Minute and One Big Mob
- Гурмук Каур Калса – скандирания в песента Falling into Grace
Източници
редактиране- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 288
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 288
- ↑ Vbox7.com – Red Hot Chili Peppers – Under The Bridge
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 290
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 291
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 293 – 296
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 297 – 299
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 311
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 312
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 319
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 312
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 316
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 321
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 326
- ↑ Кийдис, Сломън, Scar Tissue, 2004. стр. 341 – 344
- ↑ Алън Ди Пърна. Red Hot and Bothered. Guitar World. March 1996.
- ↑ Кийдис, Сломън, 2004. стр. 346
- ↑ One Hot Minute RIAA Status // RIAA. Посетен на 20 януари 2009.
- ↑ One Hot Minute album charting // Billboard. Архивиран от оригинала на 2007-10-13. Посетен на 22 септември 2007.
- ↑ Red Hot Chili Peppers' singles charts // Allmusic. Посетен на 22 септември 2007.
- ↑ One Hot Minute singles' charting // Allmusic. Посетен на 23 септември 2007.