Едиакарий

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Едиакарий (на английски: Ediacaran Period) е последният геоложки период на неопротерозоя, непосредствено преди камбрия. Продължава между 635 и 542 милиона години. Името на периода идва от Едиакарските възвишения в Южна Австралия. Официалното име е утвърдено от Международния съюз по геологически науки през март 2004 г. и известено през май същата година. До утвърждаване на официалното международно име в българската и руската литература се използва термина „вендски период“ или „венд“. Този термин се употребява също в останалата чуждестранна литература (на английски: Vendian period).

В днешно време, съгласно решение на Международната стратиграфска комисия (МСК) през 1991 година, терминът „венд“ се употребява само за територията на Русия. В скалата на Международната комисия по стратиграфия за докамбрия на венд съответства „неопротерозой-III“, обособено подразделение с долна граница от 650 млн. години.

Земята е населявана от мекотели – вендобионти – първи от известните и широко разпространени многоклетъчни животни.

В изкопаемите отложения на този период почти отсъстват останки от живи организми, защото те още са нямали твърда обвивка, а следователно, не са могли да оставят следи в окаменен вид. Съхранили са се огромно количество отпечатъци.

Едиакарий и венд

Eдиакарският период частично съвпада с вендския период, но е по-кратък от него.

Названието „венд“ е предложено от съветския геолог и палеонтолог Борис Соколов през 1952 г. за регионалния хоризонт, изучен за първи път по сондажи в северозападната част на Руската платформа. Вендският хоризонт е съставен от гдовски аркозни пясъчници и залягащи върху тях котлински ламинаритови глини и е определен като най-древната раннопалеозойска част на седиментната покривка, разположена непосредствено на кристалическия фундамент на Руската платформа. Като начало официално се използва термина „валдайски комплекс“. Над вендските отложения е разположен балтийският комплекс, в който са открити немногобройни изкопаеми от долен камбрий. Б.С. Соколов първоначално приема венд за отделна система на палеозоя, предшестващ камбрия, аргументирайки се с продължителността на образуване на платформената покривка.

С вендските отложения предполагаемо корелира синийската система, открита от А. Гребо (A. Grabau) през 1922 г. в Китай и дълго време без определени параметри. Възрастта на долните слоеве на синия се оценяват на 800 млн. години, което е значително по-древно от валдайската подложка. Когато синийските отложения били окончателно отнесени към протерозойските образувания, възникнал въпросът за самостоятелността и възможният ранг на валдайската серия и други отложения в Руската и Сибирската платформи. Всички тези отложения залягали на кристалическия фундамент и били в основата на камбрийските слоеве с многочислени вкаменелости на скелетната фауна, въпреки че самите те практически не съдържали скелетни останки.

По-късно в долните слоеве на валдайската серия са открити многочислени останки на безскелетни многоклетъчни, аналогични вече на известните находки от горния докамбрий в Австралия и други региони: отпечатъците на големи водорасли, планктон, а също и строматолити. Този комплекс от изкопаеми рязко се отличава от камбрийския и е много по-разнообразен в сравнение с рифейския, което послужило за основание за отделянето на горния докамбрий в качеството на особена геологическа система.

При търсенето на естествена подложка на венда в него започнали да включват разположената отдолу волинска серия, за която са характерни тилити (конгломерати с ледниковово произхождение), а също слоеве от базалти и туфи. Тези два признака са характерни за докамбрия в много райони на земното кълбо. По този начин, вендът получава глобална определеност като ледников период с последваща трансгресия, предизвикана от затоплянето на климата в резултат на вулканическата активност.

В качеството на стратиграфско подразделение на територията на Русия вендът е признат официално от редица междуведомствени съвещания в периода 1962 – 1965 години. През 1990 – 1991 години е утвърден официално от Международната стратиграфска комисия (МСК).

Концепцията за венда се формира стратиграфически от горе надолу, и долната граница на камбрия става горна граница на венда. Палеонтологическата обосновка на тази граница е разработена отделно за конгломератните силициеви басейни (основа на балтийския век на Източноевропейската платформа) и за карбонатните басейни (основа на томотския век на Сибирската платформа). Предложено е долната граница на венда да бъде привързана към основата на варангерските тилити от Лапландия.

Вендът се състои от големи подразделения: лапландско, редкинско, котлинско и ровненско регионални векове с глобално проследяеми подраздели и техните граници, включително долната. Редкинският, котлинският и ровненският регионални векове са обосновани в типовата област на венда на базата на често срещащи се органостенни микровкаменелости, големи водорасли, вкаменелости и отпечатъци на многоклетъчни животни. Долната граница на венда може да притежава биостратиграфическо обоснование, ако се вземе предвид световното разпределение на съобществата от гигантски акантовидни акритархи от австралийската формация Пертататака.

Външни препратки

• Introduction to the Vendian Period
• Introduction to the Ediacaran Fauna
• transcript – Catalyst (TV series)
• Mistaken Point Fauna: The Discovery Архив на оригинала от 2006-11-13 в Wayback Machine.